ДО ТУК: Предговор 1;
Предговор 2;
ОТКЪС 1;
ОТКЪС 2;
ОТКЪС 3;
ОТКЪС 4;
ОТКЪС 5;
ОТКЪС 6;
ОТКЪС 7;
ОТКЪС 8;
ОТКЪС 9;
ОТКЪС 10;
ОТКЪС 11;
ОТКЪС 12;
ОТКЪС 13;
ОТКЪС 14;
ОТКЪС 15;
ОТКЪС 16;
ОТКЪС 17;
ОТКЪС 18;
ОТКЪС 19
ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ
ОТКЪС 20
Секретно съобщение на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 20 декември 1887 г., № 3159
„Почитаеми господин Михаил Александрович, след като разгледа заявлението на майор Паница, изслуша личното заключение на колежкия съветник Виламов и отзивите на българските емигранти за поведението на споменатия офицер, императорското Министерство на външните работи стигна до следните изводи: ходатайството за отпускане на оръжие, боеприпаси и парични средства за въстание в Македония даже при негов благоприятен резултат не съответства на нашите интереси на Балканския полуостров въобще, и особено в България.
Резултатът от македонското въстание може да бъде само възстановяване в тази провинция на автономното управление съгласно постановленията на Берлинския договор. При съществуването в Македония на разни елементи, враждебни един на друг, едва ли може да се очаква трайно автономно управление в тази провинция и в последния случай неминуемо ще последва вмешателство на европейските държави във вътрешното управление на Македония и може би дори чуждестранна окупация. Не подлежи на съмнение, че при враждебното настроение против нас от страна на съюзните държави и Англия окупацията на Македония ще бъде предоставена на Австро-Унгария, в интерес на която е признаването на законността на настоящото българско правителство с принц Кобургски начело.
Майор Паница в своето заявление между другото препоръчва лица, от които може да бъде съставено в България временно правителство, а именно: Радославов, Драган Цанков, доктор Моллов, Тодор Бурмов, полковник Николаев, под главното командване на него, Паница. Но заявлението на споменатия офицер и в това отношение не подлежи на удовлетворение за това, че след приемане на управлението на Княжеството от императорския комисар тамошното министерство ще бъде съставено не от лица, принадлежащи на различни политически партии в България, а от тези, които предварително ще изявят своята готовност да изпълнят исканията на императорското правителство и за които генерал-майор барон Каулбарс своевременно доведе до знанието на статс-секретаря Гирс.
Що се отнася до исканията на майор Паница за определяне от императорското правителство на кандидата за заемане на българския княжески престол, то този въпрос е окончателно решен в този смисъл, че Княжеството може да се управлява под върховното командване на Негово величество Господаря Император и височайше назначен наместник, съхранявайки при това силата на съществуващата в България конституция. Генерал-майор барон Каулбарс на 13 септември миналата година официално е съобщил на българските управници, а така също гласно е предал на българския народ за гореспоменатото решение на императорското правителство. В своето съобщение барон Каулбарс ясно е изразил в т. 9: „Ние искаме Великото народно събрание да се събере само след избори, проведени без всякакво принуждение и съвършено свободно; защото желаем българският народ възможно по-откровено и по-свободно да се заеме с обсъждане на въпроса за избор на княз и своето бъдеще.“
Императорското правителство не предоставя на Великото народно събрание правото на избор на княз, а само да обсъди въпроса за избора, т. е. следва ли въобще българският народ да избира отделен княз, или да се управлява Княжеството на горепосочените принципи. Следователно назначаваният в България императорски комисар не може да дава на бъдещото българско Велико народно събрание указания за един или друг кандидат за княжеския престол.
Относно признаването от нас на законността на бременното правителство след отстраняването на принц Кобургски от България, то в това отношение ходатайството на майор Паница чрез командироването на императорския комисар в България само по себе си е удовлетворено.
Не е неизвестно на Ваше Превъзходителство, че при последната нота на императорското Министерство на външните работи за признаване незаконността на пребиваването на принц Кобургски в България в качеството на тамошен княз виенският кабинет се стараеше да узнае за нашите по-нататъшни намерения по отстраняването на самозвания княз в България. Не влизайки в дипломатическа преписки и избягвайки създаването на какъвто и да е български въпрос, императорското правителство с височайше благоволение реши да направи официално съобщение за това, че след отстраняването от България на принц Кобургски всякакво правителство в Княжеството ще бъде признато от нас за законно. Аз смятам, че това правителствено съобщение ще подейства на умовете на българските офицери и другите влиятелни лица в Княжеството, за да се ускори отстраняването на препятствията към сближаването на Русия с България - тези препятствия се заключават единствено в лицето на незаконния княз Кобургски.
По отношение на службата на наши офицери в българската армия майор Паница в своето заявление ходатайства за назначаване в България на руски военен министър и командири на бригади; а всички останали длъжности могат да бъдат заети от български офицери, но това ходатайство не може да бъде удовлетворено в дадения момент по следните съображения.
Последните събития в България от 9 август на миналата година включително доказаха най-пълната дезорганизация на българската армия, отсъствие у тамошните офицери на понятие за дълга на клетвата, за верността към престола и отечеството, следователно при такова състояние на българската войска този, който ще бъде назначен за императорски комисар, също не може да бъде гарантиран срещу измяна, а още по-малко за точно изпълнение на неговите заповеди.
Освен това при разглеждане на въпроса за окупацията, за въдворяване на необходимия ред в Княжеството, съгласно исканията на генерал-майор Каулбарс във Военния съвет беше постановено, че за избягване на вмешателство на други европейски държави по българския въпрос императорското правителство е длъжно да се грижи не за издръжка в България на окупационен корпус, а само да попълни сегашната българска армия с наши пехотни, кавалерийски полкове и артилерия. При такова попълване на войската, разбира се, е немислимо български офицер да командва полк, в който половината от състава е от нашата войска.
Неблагоприятният изход на революцията в Софийска, Бургаска, Силистренска, Русчукска и други местности в България достатъчно убеди императорското Министерство на външните работи в пълната неспособност на българските офицери да управляват и ръководят народните движения в Княжеството.
На това основание не трябва да се разчита на действията на майор Паница и неговите другари по революционно движение. Предвид на това, а така също основавайки се на отзивите на председателя на комитета на Славянското благотворително дружество и на съобщението на нашия генерален щаб, министерството реши да снабди експедицията на капитан Набоков с всичко необходимо и за някое време да преустанови преговорите с майор Паница, макар последният да изяви съгласие за изменение на някои условия, изложени в неговото заявление.
Предпочитайки експедицията на капитан Набоков пред всякакви съглашения с български офицери, императорското министерство командирова в Константинопол първия секретар на поверената на Ваше Превъзходителство императорска мисия за окончателните условия с г-н Набоков и за реда на управление на заетите от него местности в България до пристигането на подкрепления от Одеса. Затова е разрешено на колежкия съветник Виламов да даде на капитан Набоков парични средства за издръжка на хората, събрани от него за споменатата експедиция.
Вследствие на гореизложеното смятам за свой дълг да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи под благовиден предлог да преустанови преговорите с майор Паница, макар и по частен път с посредничеството на поручик Колобков.
Моля Ви, почитаеми господине, да приемете моите уверения в моето съвършено уважение и също такава преданост.“
Шифрована телеграма на руския императорски посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент, 20 януари 1888 г.
„Пристигналият от София търговец Новиков довежда до мое знание, че възложеното му поръчение за организиране на отстраняването на принц Кобургски от България по конспиративен начин не е изпълнено предвид на строгите мерки, предприемани от софийските власти, за охрана на личността на принца главно след експедицията на капитан Набоков. За довършване на предприетото дело по съвета на лица, благонадеждни и изявяващи своята готовност да вземат активно участие, търговецът Новиков смята да употреби динамитни патрони.
Съгласно ходатайството на г-н Новиков имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство, ако признава за възможно, да благоволи да направи разпореждане за отпускане от нашите складове на динамитни патрони за доставяне в Русчук, където очакват пристигането на принц Кобургски.“
Секретно съобщение на руския императорски посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 23 януари 1888 г., № 67
„Българският военен министър полковник Муткуров е направил предложение на пребиваващите в София поручик Колобков и търговеца Новиков да поемат доставка за българската армия от нашите оръжейни заводи на 30 000 пушки берданки и 3000 револвера „Смит & Уесън“.
Ходатайствайки за отпускане на търговски начала от Държавните оръжейни заводи на пушки и револвери за доставка на същите на българската армия, търговецът Новиков намира, че посредством тези доставки като имащи материална изгода той може да привлече на наша страна някои от влиятелните български офицери. Пребивавайки в България като доставчик на оръжие за тамошната армия, г-н Новиков по-свободно ще може да действа по работите на организираната от него конспирация против принц Кобургски.
Поднасяйки ходатайството на търговеца Новиков на благосклонната преценка на Ваше Превъзходителство, смятам за свой дълг да прибавя, че аз от своя страна в този момент смятам за възможно да се удовлетвори горепосоченото ходатайство на г-н Новиков за отпускане на търговски начала на пушки и револвери от нашите оръжейни заводи за доставка на такива на българската армия.
За последствията имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да ме почете скоро с уведомяване по телеграфа, за да съобщя на пребиваващия сега в Букурещ търговец Новиков.“
Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до руския императорски посланик в Букурещ от 10 февруари 1888 г.
„В отговор на секретно съобщение № 67 имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че ходатайството на търговеца Новиков да му се отпусне оръжие за доставка на българската армия, беше съобщено на нашето военно министерство. Сега генерал-адютант Вановски е уведомил статс-секретаря Гирс, че военното министерство не намира пречки за отпускане от нашите оръжейни заводи на търговеца Николай Новиков на исканото от него количество от пушки и револвери за доставка на същите на българската армия. Търговецът Новиков е длъжен да внесе в местната финансова служба стойността на оръжието по цени, определени от Главното артилерийско управление, т. е. 21 руб. и 60 коп. за пушка и 17 руб. и 50 коп. за револвер.“
Шифрована телеграма на руския императорски посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент, 12 февруари 1888 А
„Съдържанието на секретната телеграма съобщих на търговеца Новиков и на поручик Колобков. Последният се отправя в София за сключване на контракт с военното министерство за доставка на пушки и револвери. Търговецът Новиков се отправя за Петербург, за да доложи лично на Ваше Превъзходителство за хода на организирането на конспирация против принц Кобургски и да ходатайства да му се отпуснат динамитни патрони.“
Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент, 12 февруари 1888 г.
„Поручик Колобков, упълномощен за образуване в София на революционен комитет под председателството на майор Паница, действащ с цел организирането на революционното движение в Македония и отстраняването от власт на настоящото българско правителство начело с принц Кобургски, ми предаде писмено заявление на споменатия комитет, в което ходатайства за отпускане на парични средства в размер на 60 000 фр., необходими по мнение на комитета за постигането на горепосочената цел.
Предавайки ходатайството на комитета на благосклонната преценка на Ваше Превъзходителство, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, да почетете да ме уведомите за последвалия резултат.“
Секретно писмо на императорския посланик в Букурещ на името на министъра на външните работи от 16 февруари 1888 г., № 132
„Почитаеми господин Николай Карлович, смятам за приятен дълг да доведа до знанието на Ваше Високопревъзходителство, че подполковникът от генералния щаб Суботич, командирован от военното министерство в Румъния, за да направи секретни снимки на плановете за фортификация и укрепление, изпълнявайки възложеното поръчение дейно и усърдно, с пълно познаване на работата, успя да стигне до благоприятен резултат.
Заедно с това обръщам благосклонното внимание на Ваше Високопревъзходителство на съдействието, оказано на подполковник Суботич от страна на командированите от румънското военно министерство към споменатия щабофицер, поручиците N и N... . Смятам за справедливо да се причислят господата N и N... в знак на признателност към кавалерите на императорски и царски ордени и да се наградят с нашите орденски знаци „Св. Станислав“ - III степен.
Що се отнася до старателното изпълнение на служебните задължения от нашите инженери, командировани на разпореждане на подполковник Суботич при секретното снимане на плановете за фортификация, действащи като амбулантни търговци и прости работници, г-н Суботич от свое име е направил предложение на началника на Военнонаучния комитет на генералния щаб генерал-майор Фелдман.
Предоставяйки на благоусмотрението на Ваше Високопревъзходителство моето ходатайство за награждаването на поручиците господата N и N с наши орденски знаци „Св. Станислав“ - III степен, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, да не откажете да ме почетете с уведомление за последствията.
С най-дълбоко уважение и съвършена преданост, имам честта да бъда, почитаеми господине, най-покорен слуга на Ваше Високопревъзходителство.“
Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 3 март 1888 г.
„В отговор на секретната телеграма от 12 на миналия февруари имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че ходатайството на образувания в София революционен комитет за отпускане на 60 000 фр. не подлежи на удовлетворяване на основание на това, че въстанието в Македония е признато от императорското правителство за преждевременно. Що се отнася за въпроса за отстраняване на принц Кобургски от България, то преди разрешението за даване на посочената сума за постигането на тази цел е желателно да се знае с какви средства разполага назованият комитет и какви лица имат намерение да участват в тази работа, така също и за самия начин на отстраняване на Кобургски.
Вследствие на това най-покорно Ви моля, почитаеми господине, да поръчате на драгомана на нашето русчукско консулство по частен път да води преговори по този въпрос с пребиваващия в Русчук поручик Колобков и за последствията да благоволи да ме уведоми по телеграфа.“
Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 5 април 1888 г.
,,Съдържанието на секретната телеграма от 3 на миналия март беше съобщено на майор Паница чрез посредничеството на поручик Колобков. Сега последният ме уведоми, че софийският революционен комитет отново ходатайства за отпускане на парични средства в известен размер с цел отстраняването на принц Кобургски от България и че по решение на споменатия комитет принц Кобургски ще бъде отстранен по същия начин, употребен на 9 август 1886 г. при отстраняването на принц Батенберг от Княжеството.
Съобщавайки гореизложеното на благоусмотрението на Ваше Превъзходителство, смятам за свой дълг да допълня, че от своя страна не мога да се отнасям с пълно доверие към ходатайството на майор Паница и образувания от него в София революционен комитет.“
Секретно писмо на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 2 май 1888 г., № 1056
„Почитаеми господин Михаил Александрович, нашият посланик в Берлин в своето писмо на името на статс-секретаря Гирс довежда до знанието на императорското Министерство на външните работи за това, че германският император Вилхелм II е решил да посети нашия августейши монарх. Граф Шувалов смята, че от това височайше посещение ние можем да се възползваме за разрешение по взаимно споразумение на българския въпрос и да постигнем доброволно оставяне на Княжеството от принц Кобургски.
Оповестявайки за гореизложеното, имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да направи разпореждане да се преустановят за известно време действията по въпроса за отстраняването на принц Кобургски от България, макар и по благоприятен начин. Заедно с това смятам за свой дълг да прибавя, че министърът на външните работи изрази своето желание, щото Вие, почитаеми господине, да не се отказвате да присъствате в Петербург по време на пребиваването тук на германския министър на външните работи за съдействие при обмяна на дипломатически ноти по българските дела.
Най-покорно Ви моля, почитаеми господине, да приемете моите уверения в моето съвършено уважение и същата преданост.“
Шифрована телеграма на императорския пълномощник до началника на Азиатския департамент от 10 юни 1888 г.
„Пребиваващият в България търговец Николай Новиков ми съобщи, че от него са намерени хора, изявяващи готовност за конспиративно отстраняване на принц Кобургски от България.
Предавайки ми за гореспоменатото, г-н Новиков ходатайства да му се отпуснат динамитни патрони за извършване на горепосоченото действие, а така също парично обезпечаване на семействата на хората, решили и себе си да подложат на печална участ. За размер на обезпечението г-н Новиков смята достатъчни 50 000 фр.
Донасяйки за гореизложеното, имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство за разпореждането по въпроса на ходатайството на търговеца Новиков да почетете да ме уведомите.“
Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до руския императорски посланик в Букурещ от 10 юли 1888 г.
„Съгласно молбата на пребиваващия сега в Петербург поручик Колобков имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че след доклада на статс-секретаря Гирс пред Господаря Император на секретната преписка за доставка на пушки за българската армия на Негово величество във 2-ия ден на този месец юли бе благоугодно височайше да повели: да се отпуснат от Държавните оръжейни заводи за доставка на българската армия исканото количество винтовки № 2 и револвери „Смит & Уесън.“ За изпълнение на неговото височайше, на Господаря Император, повеление е съобщено чрез посредничеството на военното министерство на Главното артилерийско управление за отпускане от Тулския оръжеен завод на пушки и револвери, така също е уведомен временният одески генерал-губернатор за безпрепятственото изнасяне от пределите на Империята на пушките и револверите, предназначени за доставка на българската армия от предприемачите: поручик Колобков и търговеца Новиков.“
Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 14 август 1888 г.
„Ходатайството на търговеца Новиков, изложено в секретната телеграма от 10 този месец, не подлежи на удовлетворяване на основание на това, че г-н Новиков до този момент с нищо не е оправдал доверието към него. Пребиваващият в Петербург по работите за отпускане на пушки за българската армия поручик Колобков лично ми предаде за това, че договорът за доставка на пушки е взет от Колобков на търговски начала. Новиков не е имал никакво участие в тази работа, но възползвайки се от това, че разрешението за отпускане на пушките е последвало на негово име, на Новиков, той получава от Колобков 30 000 фр. възнаграждение. В интимни връзки с български офицери Новиков не е бил и не е, и българският военен министър не се е обръщал с молба за доставка на пушки към Новиков, а е направил предложение на Колобков за такава доставка.
Съобщавайки за гореизложеното, имам честта най-покорно да помоля Вас, почитаеми господине, да прекратите всякакви връзки по българските дела с търговеца Новиков като човек некомпетентен и незаслужаващ за подобни работи доверието на императорското министерство.“
(Следва)