КИРИЛ ГРИГОРОВ ПЪРЛИЧЕВ / СРЪБСКИЯТ РЕЖИМ И РЕВОЛЮЦИОННАТА БОРБА В МАКЕДОНИЯ (1912-1915 ГОДИНА)

До тук, който е следил този блог, знае, че публикувахме книгата на Кирил Григоров Пърличев, син на нашия именит възрожденец Григор Пърличев и деец на македонското революционно движение, „Сръбските жестокости в Македония (1912-1915)“. Цялата публикация може да видите ТУК.

Тя е обаче част от по-голямата книга на Кирил Пърличев „Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912-1915 година), която започваме да публикуваме от днес след превръщането на наличния PDF файл с ABBYY FineReader 15 в текст и редактирането на текста от стария правопис към съвременния.

ПРЕДГОВОР

За народностния характер на Македония в последния век и до Балканската война ние имаме мненията на ред учени, пътешественици, географи, етнографи, историци и публицисти европейци от двата воюващи лагера: Всички почти дохождат до единодушното заключение, че Македония е земя, населена преимуществено с българи (освен иноверците турци и евреи), и Султанският ферман за създаване българската Екзархия, междудържавни актове като Цариградската конференция, Сан-Стефанския договор и Берлинския договор, потвърждават още един път тази истина. Без да имаме за цел разглеждането на тоя въпрос, ние се натъкваме на него мимоходом, излагайки фактическото положение па нещата през време на сръбския режим и революционната борба на населението в Македония през периода от края на 1912 година, когато сърбите заседнаха в тая страна, до края па 1915 година, когато те, изгубили и старата си територия и в пътя на своето отстъпление, бяха най-после принудени да напуснат и Македония.

И наистина, какво представляваше Македония, когато сърбите, макар и за три години време, се видеха господари на тая земя?

Освен големите ѝ градове, по-големи и по-населени от сръбските първостепенни такива; освен обширната територия, която почти удвояваше оная на тяхното кралство; освен хубостите на македонската природа и нейните завидни богатства, — сърбите намериха в Македония и едно население пропито крепък български национален дух; една част от него бе жив свидетел и ревностен съратник в националната борба за духовно обособление на българския народ, а друга още по-крупна част съставляваше жилавата материя и несъкрушимия дух, изтъкани и калени през 20-годишен период на революционна борба за политическа свобода и национално обединение; с една дума — население, което, сллед като се бе отдавна самоопределило в национално отношение и си имаше своята самостоятелна църква в лицето на българската екзархия, своето родно училище, просветило и възпитало редица поколения, бе си казало чрез революцията и своето политическо верую, очакващо в своите обятия ония, които бяха тръгнали да му донесат на своите щикове санкцията на осъществения народен идеал, а именно обединението му с неговите свободни вече братя.

И тъй в следващите страници се излагат, въз основа на внимателно подбрани, на мястото събирани и проверявани и възможно най-обективно предадени данни, страданията и борбите на българите в Македония през време на сръбския режим.

Онова, което още от сега може да се приеме като недостатък в предлаганата работа, то е непълнотата на досега подробните случаи от изтезания, гонения и насилия, извършени от сръбска страна върху българското население през тоя тригодишен тъжен период. Такава празнота може да е допусната и за някои и други прояви от прикрита или открита съпротива срещу тежкия режим. Но това се дължи на невъзможността да се установи изчерпателно в толкова кратък срок съвкупността от тези подробни случаи.

Съставителят.

(Следва)