сряда, март 26, 2014

Заличаване

Ето такава марка мислеше да пусне на 28 април Главното управление на пощите в Минск за 70-тата годишнина от освобождението на Беларус от хитлеристките нашественици.


На марката трябваше да пише (според предварително анонсирания ескиз): „70-годишнина от освобождението на Беларус, Русия и Украйна от немско-фашистките завоеватели“.

Но се случиха междувременно събитията в Украйна.

И моделът на марката претърпя промяна.


Сега надписът ще бъде по-скромен: „70 години от освобождението на Беларус и Русия от немско-фашистките завоеватели“.

А аз неотдавна четох нейде из интернет излиянията на един нашенец каква прекрасна страна била Беларус.

Остана и да му повярвам…

вторник, март 25, 2014

За свободата на четене

Не помня дали вече съм писал в този блог за чистенето на „приятели“ от Фейсбук и за свободата да избирам с кога да другарувам и с кого не.

Ако съм, значи малко ще се повторя.

Но този път ще бъде за блогрола.

Вчера изчистих оттам една личност, чийто блог иначе следях с известен интерес.

Не зная какво им стана на някои хора, но – както се казва – в ненормални ситуации човек проявява истинската си същност.

И ето че този мой „интернет приятел“ и автор на блог, който правеше впечатление на изключително благонамерен и човечен мъж, със събитията, развили се в Украйна и Крим, изведнъж се оказа яростен привърженик на имперската политика на Русия, защитник на инвазията в Крим, откровен путинист, та и – о! - сталинист.

Фашистите на бъдещето ще наричат себе си антифашисти (Чърчил)

Уважавам свободата на словото.

Всеки има право да си каже мнението и така трябва да бъде.

Но освен свобода на словото има и свобода на четенето.

Иначе казано – свободен съм да избера какво от кого да чета и какво от кого да не чета.

Путинистки, сталинистки и фашистки (което е идно и също нещо!) четива не влизат в кръга на интересите ми.

Ако искам все пак да прочета колко е велик и прекрасен Путин, ще се обърна към руските медии, за да пия вода от извора, а не да преглъщам предъвкана от нашенци руска информационна попара.

Така че на такива – сбогом.

Без всякакво съжаление, угризение и уважение…

понеделник, март 24, 2014

Третата световна

Автор: Юрий Фелштинский, доктор на историческите науки (Бостън)

Превод от руски: Павел Николов

Снимки в текста: от превземането на украинската база в Белбек

Дойде време да си отворим очите и да наречем нещата със собствените им имена. Притеснявахме да казваме, че Путин е Хитлер. Не защото се е родил и е живял в друга страна, ту другаруваща, ту воюваща с нацисткия лидер. Ние смятахме, че Путин не прилича на Хитлер, защото до март 2014 година за него беше важно да бъде член на европейското съдружество: въпреки взривените сгради през септември 1999 година в Русия, въпреки новата война в Чечня, потиснатите свободи на собствените поданици, войната през 2008 година срещу мъничката Грузия.

През март 2014 година Путин премина Рубикон. Той се зачеркна от европейската и световната общност; той показа, че корпоративните финансови интереси на страната минават на втори план пред националните, по-точно националистическите и геополитическите интереси на Русия, както ги вижда Путин. А Путин вижда Русия изключително като нова въздигаща се от руините империя. При което тази империя възражда той: Владимир Путин.

Путин е безотговорен и необразован вулгаризатор. Той знае много слабо историята и не случайно канцлерът на Германия Меркел (която знае много добре своята история) каза, че президентът на Русия живее в друг свят. Тя нямаше предвид, че Путин е полудял. Тя имаше предвид, че Путин си служи с отдавна отживели времето си понятия – от XIX и първата половина на XX век, когато всички са мислели в посока завземане на територии и обединение на нации.

Русия вече е водила война за Крим през 1853-1856 година и изгуби тази война. Путин разговаря днес със света от позицията на силата – както някога Хитлер. Но Хитлер все пак се опираше на блока с Италия и Япония, а от август 1939 година и на съюза си със Сталин – и въпреки всичко загуби. Русия при завземането на Крим се оказа в абсолютна изолация. Не я подкрепи нито една страна (освен няколко африкански). Даже и Китай се ограничи с вежлив неутралитет.


Аналогията между март 1938 година, когато Хитлер отначало завзе Австрия, а след това, през септември същата година, Судетите, и Путин, окупирал през март 2014 година Крим, е толкова очевидна, че сравнението на Путин с Хитлер не слиза от вестникарските колони и от устата на политическите и обществените деятели. Дори Хилъри Клинтън сравни Путин с Хитлер. Но въпросът не е в това дали Путин е Хитлер и дали върви по неговите следи (той е Хитлер и върви по следите на Хитлер). Въпросът е какво да се прави и какво да очакваме всички ние, които знаем историята на хитлеризма. Ако Хитлер се беше спрял през март или септември 1938-та, или даже през март 1939-та, след окупацията на Чехословакия, той щеше да влезе в историята на Германия като велик политически деец и щеше да остане в паметта на немския народ като фюрер, обединил етническите немци в границите на нова германска империя. Но той не се спря, защото немците трябваше да бъдат „спасявани“ и „обединявани“ в цяла Европа. На 1 септември 1939 година Хитлер започна военни действия срещу Полша, без да съзнава, че започва война, която ще влезе в историята като Втора световна, без искрено да желае и да е планирал воденето на мащабен военен сблъсък.

Путин също няма да се спре. Като Хитлер. Путин не може да се спре. Защото руснаците „са притеснявани“ не само в Украйна. Крим не може да бъде край на националистическите и на имперските стремежи на руския пожизнен президент. Пожизнен – защото според новата руска конституция Путин има право да остане президент отначало до 2018 година, до следващите президентски избори, а след това да бъде преизбиран през следващите шест години – до 2024 година (в края на този срок тъкмо ще стигне до възрастта на Сталин).

Не армия, а бандити, които използват цивилни граждани за щит

Като виждаме натрапчивата аналогия, като знаем историята на Втората световна война, като погледнем със задна дата към 1938 година, какво е можело и какво е трябвало да направят тогава западните демократични страни? Да започнат война с Хитлер през 1938 година? Да сключат глобални антигермански международни съглашения и да изолират Германия, въвеждайки срещу нея всевъзможни санкции? Да изчакат, без да правят нищо, надявайки се, че всичко ще се размине? През 1938 година Европа избра последния вариант: да изчака и да не прави нищо. След година и половина, харизвайки по пътя и остатъците от Чехословакия, тя все пак се оказа въвлечена във войната, започната от Хитлер, при което той даже не предостави на никого възможност за капитулация. Той предостави възможност или да се умре, или да се победи. Ние знаем кой победи в тази война и как завършиха Хитлер, Германия и немците – с поражение, с разорена страна и с Нюрнбергски процес.

Аз мисля, че Нюрнбергският процес за Путин ще бъде в Севастопол. Всички подсъдими, като изключим тези, които ще се самоубият, ще доживеят до деня, когато ще им се прочете присъдата. Аз искам тези бъдещи подсъдими (в краен случай поне някои от тях) да си чуят имената още сега: министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров, изпълняващ днес при Путин функциите на Рибентроп, обесен след присъда на Нюрнбергския трибунал; министърът на отбраната на Русия Сергей Шойгу; Вячеслав Сурков, политическият и идеологическият автор на проекта „Завземане на Украйна“; бившият директор на ФСБ и днешен секретар на Съвета за сигурност Николай Патрушев, отговорен за силовите и наказателните операции във войната с Украйна; руският фашист Дмитрий Рогозин; средновековният мракобес националист Александър Проханов и потисникът на свободата в руската телевизия Константин Ернст; и тези, които по дълга на службата си остават зад кадър: генералите от КГБ/ФСБ Сергей и Виктор Иванов и Игор Сечин. Всички членове на руския парламент и на Съвета на федерацията, дали отначало разрешение за въвеждане на руски войски в Украйна, а след това и за анексия на Крим.

Ще си спомним и за мълчанието на Анатолий Чубайс, послушният роб, който не възразява с нищо на началниците си; и за срамежливото полуоправдателно заявление на Александър Волошин – един от създателите на днешния Путинов „вертикал на властта“; и за винаги лавиращия Владимир Познер, пуснат по западните канали точно така, както го пускаха в началото на 1980-та, когато съветската армия влезе в Афганистан, и той обясняваше на родния си английски – без изобщо да се черви, - че става въпрос за „ограничен контингент“ и за „освободителна мисия“. Ще си спомним за всички, но това ще бъде по-късно – когато победим.


През март 2014 година пред демократичния свят стои тежък избор, точно такъв, какъвто е стоял през 1938-ма. Да се започне война с Путин през 2014 година? Да се сключи глобално антируско международно съглашение и да се изолира Русия, като се въведат срещу нея всевъзможни санкции? Да се чака, без да се прави нищо, с надеждата, че всичко ще се размине? За съжаление - няма да се размине. Правя прогноза, основаваща се на историята на Германия: септември 2015-та. Това е датата, когато ще започне Третата световна война.

Ние ще победим в тази война, защото Русия не е в състояние да я води срещу цялото човечество. Резултат от нея ще бъде разпадането на Руската федерация, на фона на което разпадането на Съветския съюз през 1991 година ще прилича на скромна репетиция пред премиера. Далеч съм от мисълта, че Русия има достатъчно вътрешни сили днес, за да спре надигащата се катастрофа. Но искам руснаците да прочетат тези редове: Путин е агресор и подпалвач на война. Вас ви въвличат в световна братоубийствена кланица. Вие ставате жертви (и съучастници) на държавни престъпници, дошли от недрата на КГБ и завзели властта във вашата страна. Тази война не ви носи печалба: тя носи само позор, разорение и смърт. Украинците доказаха на Майдана, че са готови да умрат за своята свобода. Готови ли сте вие да умрете за имперските амбиции на Путин? Това е всичко, което ви чака в близкото бъдеще. Защото през цялата си история демократичният свят не е изгубил нито една схватка. Той побеждава във всички битки. Ако искате да живеете – пометете Путин!

събота, март 22, 2014

„Хава нагила“

Снощи се връщам от работа късно и изморен, въртя педалите бавно и не съм в много живописно настроение.

В ушите ми са боднати слушалките на телефона, който почти не използвам като телефон, но затова пък експлоатирам безпрестанно като радио.

И ето че зазвучава „Хава нагила“, инструментално изпълнение, бързо.

Тогава внезапно педалите стават по-леки и податливи, пред очите ми започват да танцуват усмивки, а някои недотам добри спомени от изминалия ден си стягат куфарите и запрашват някъде през девет планини в десета.

Обичам я тази простичка на гледане песен, която винаги ме е карала да се чувствам по-бодър и по-оптимистичен.

Тук ви я давам в един не много качествен запис, но затова пък участва Боб Дилън (с устната хармоника).

הבה נגילה (хава нагила) הבה נגילה (хава нагила) הבה נגילה ונשמחה (хава нагила ве нисмеха) הבה נרננה (хава неранена) הבה נרננה (хава неранена) הבה נרננה ונשמחה (хава неранена ве нисмеха) !עורו, עורו אחים (уру, уру, ахим!) עורו אחים בלב שמח (уру, ахим, бе лев самеах) !עורו אחים, עורו אחים (уру, ахим, уру, ахим) בלב שמח (бе лев самеах)

Да се радваме, да се радваме, да се радваме и ликуваме. Да пеем, да пеем, да пеем и да ликуваме. Събудете се, събудете се братя! Събудете се братя с радостни сърца. Събудете се, братя, събудете се, братя! С радостни сърца.


Ето и интерпретацията на Хари Белафонте.


И, разбира се, няма как да изпуснем за капак Бари систърс.



петък, март 21, 2014

Белбек – военна част А4515

Сутрин, когато преглеждам набързо събитията, случили се през нощта, не забравям да хвърля поглед и тук:


Пуснете транслацията и ще видите за какво става дума.

На портала се веят две знамена, отпред пътят е препречен от камион, който само от време на време се дръпва, за да пропусне някоя кола и след това отново се връща на мястото си.

Камионът е „тапа“ за атакуваща бронирана техника и в контейнерите му отзад със сигурност няма само въздух.

Двете знаме на портала са кримското и… украинското.

А гледната точка е от камерата на украинската военна част А4515 в Белбек.

На 19-ти март по тъмно (тъмни дела на тъмно се вършат!) руски войници и цивилна „самоотбрана“ нападнаха частта, но не бяха посрещнати с хляб и сол, а с автоматичен огън и си плюха на петите.

Казват, че целият Крим бил вече руски.

Ядец!

Военна част А4515 си стои на мястото…

четвъртък, март 20, 2014

За паметника и въшките

На 3 март, националния празник на България, в Ихтиман беше открит паметник.


Близо три седмици след това от надписа на паметника остана следното:


И като заваляха едни възмущения във Фейсбук (ние сме майстори на фейсбук възмущенията най-вече по отношение на неидентифицирани обекти!): Срам! Позор! Вандалщина! Морален упадък!

Смешен плач – би казал Христо Ботьов, ако беше жив (но добре, че не е жив, защото щяха да го наврат в миша дупка!).

Мазни управници от най-високо до общинско равнище вършат много по-срамни, по-позорни, по-вандалски и по-неморални дела, за които ние мълчим срамно, позорно, вандалски и неморално, а сега сме седнали за едни букви да се тръшкаме.

Буквите на паметника са най-малкият проблем.

Когато рибата се е вмирисала откъм главата, ама порядъчно се е вмирисала, изобщо не виждам защо се чудим, че понамирисва и опашката.

В моето село имаше една приказка.

Някога, много отдавна се подигравали там на едно момче, че баща му има въшки.

А то рекло: „Кметът има въшки, че тате ли няма да има“.

Отгоре идват мюзевирджилъците, отгоре.

Лоши примери за подражание – колкото ви душа иска…

четвъртък, март 13, 2014

„Пливе кача по Тисини…“

Вярно е, че обещаното не е като изпълненото, но човек, като обещае на приятели, поне тогава трябва да си изпълнява обещанията.

Заплеснах се с разни други работи и поотложих обещания превод на песента „Пливе кача по Тисини…“, която стана много известна като съпровождаща прощалните моменти на Майдана в Киев с героите от Небесната сотня.

Но ми понапомниха за обещанието и сега бързам да се реабилитирам.

„Пливе кача по Тисини…“ е стара лемкска траурна песен.

Кои са лемките, не ми е сега предмет на обяснение, може да видите в интернет, не ми се нагазва и в споровете украинци ли са лемките, или не точно, езикът им украински ли е, или не точно (почти като при нас: българи ли са македонците, или не точно и македонският език български ли е, или не точно – имам си виждане, ама си го пазя за домашна консумация).

Преди да стане популярна на Майдана, песента „Пливе кача по Тисини…“ беше изпълнена при погребението на Михаил Жизневский от Беларус, който загина в Киев на 24 януари 2014 г.; любимата песен на Жизневский след това се превърна в траурен химн на украинската революция.

От многото изпълнения избрах това, което предлага освен всичко друго и богата визуална етнография (тя може също да подскаже украинци ли са лемките, или не точно).

)

Гей, пливе кача по Тисині, Пливе кача по Тисині. Мамко ж моя, не лай мені, Мамко ж моя, не лай мені. Гей, залаєш ми в злу годину, Залаєш ми в злу годину. Сам не знаю де погину, Сам не знаю де погину. Гей, погину я в чужім краю, Погину я в чужім краю. Хто ж ми буде брати яму? Хто ж ми буде брати яму? Гей, виберут ми чужі люди, Виберут ми чужі люди. Ци не жаль ти, мамко, буде? Ци не жаль ти, мамко, буде? Гей, якби ж мені, синку, не жаль? Якби ж мені, синку, не жаль? Ти ж на моїм серцю лежав, Ти ж на моїм серцю лежав. Гей, пливе кача по Тисині, Пливе кача в по Тисини...

Хей, плува патица по Тисина, плува патица по Тисина. Майчице моя, не ме навиквай, майчице моя, не ме навиквай Хей, ще ме навикаш в зла минута, ще ме навикаш в зла минута. Сам не зная къде ще загина, сам не зная къде ще загина. Хей, ще загина в чужда страна, ще загина в чужда страна. Кой ще ми копае гроба? Кой ще ми копае гроба? Хей, ще ми го копаят чужди хора, ще ми го копаят чужди хора. Няма ли да ти е жал, майчице? Няма ли да ти е жал, майчице? Хей, как да не ми бъде жал, синко? Как да не ми бъде жал, синко? Ти на сърцето си ми лежал, ти на сърцето си ми лежал. Хей, плува патица по Тисина, плува патица по Тисина...


вторник, март 11, 2014

Цената на въпроса

Автор: Борис Акунин

Превод от руски: Павел Николов

Сега мисля не за Украйна. Тоест и за Украйна, разбира се, също, но това в края на краищата, макар и да е родствена, е ДРУГА страна, която си има свой път. Пожелавам на тази страна всичко най-хубаво. Тя доказа с мъжеството и кръвта си, че е Страна. Мисля, че за нея всичко ще бъде добре и без Крим. Западът няма да се поскъпи да помогне, за да направи от Украйна витрина на демократичните ценности. Кримчаните със сигурност ще съжаляват горчиво, че са се отделили.

Но много повече сега ме занимава обозримото бъдеще на моята собствена страна – Русия. То изглежда мрачно.

Искам да попитам тези свои съотечественици, които се радват бурно на бъдещето, на предварително предрешеното присъединяване на Крим (а те са, струва ми се, мнозинство): уважаемо мнозинство, разбираш ли поне какво ще ни струва на всички ни този трофей? Не?

В резултат от това, че Русия навлезе в територията на ДРУГА ДЪРЖАВА с въоръжените си части (каквото там и да лъже „чистата вода ненапита“ Путин), ще стане следното:

- Русия ще се окаже отначало в политическа изолация, а след това и в икономическа. Парите ще се насочат към чужбина, няма да има инвестиции, а на нашия газ и на нашия нефт светът ще намери бързо замяна, така че топлинните свръхпечалби ще секнат.

- Всичко това заедно с неминуемият скок на военните разходи ще доведе до спад на икономиката и до обезценяване на рублата, а след това вероятно и до отмяна на нейната конвертируемост. Така че с Антилите, Египет и Тайланд ще ни се наложи да се сбогуваме.

- Рязко ще поскъпнат вносните стоки, а много от тях просто ще изчезнат.

- Валутните запаси няма да стигнат за дълго. За да има с какво да плаща заплатите и пенсиите, правителството ще включи печатната машина. И ще ни доведе до инфлация и до още по-голямо покачване на цените. А след това все едно няма да има с какво да се плаща на бюджетните служители. И държавата ще банкрутира.

- За да погасява растящото недоволство, режимът ще трябва да се държи все по-твърдо, все по-беззаконно. Интернетът ще бъде кастриран и цензуриран; за обикновените средства за масова информация няма какво да говорим. Броят на политическите затворници постоянно ще се увеличава и в тази категория ще започнат да попадат хора, които са далече от политиката. Всеки протест ще стане наказуем.

- Да, благодарение на кримската авантюра Путин си осигури пожизнена власт. Осъди се на нея. Сега той просто ще се страхува да излезе в оставка. Но тази пожизненост едва ли ще се окаже дълга. И ще завърши известно с какво. Когато няма легален механизъм за смяна на един банкрутирал режим, се включват революционните механизми. А революцията в една многонационална страна, при това притежаваща ядрено оръжие, е много страшно нещо.

Не плаша и не прокобвам. За съжаление всичко това не е просто много вероятно, а е практически неизбежно. Освен ако не стане чудо.

Изобщо, да ти е честито присъединяването на Крим, нещастно ликуващо мнозинство.

понеделник, март 10, 2014

Ужасът на залъгването

Автор: Григорий Ревзин – историк, изкуствовед и журналист

Превод от руски: Павел Николов

Украйна не съществува.

Правителството там не е легитимно, дявол ги знае кои са, ние изобщо не ги познаваме и очите им не сме виждали. Има един само легитимен президент Янукович, но него също го няма. Пък и какъв ти президент, такава държава също няма. Имаше държава, но стана революция, старата държава беше отменена, а новата засега не я виждаме. Както казват там - lost state. Имаше я, но изчезна някъде си.

И такъв народ – украинци – няма. Украинците са руснаци, но мънички, малоруси. Те са като децата, играят си нещо, искат да ядат, много обичат Путин. За тях трябва да се грижим. Да ги учим трябва.

Ако има някакви украинци, които искат нещо – те са бандеровци. Бандеровците са фашисти. Те изскочиха от Великата отечествена война и превзеха малките, незлобливи и симпатични, но неразумни руски деца. С фашистите ние воюваме.

Това е за широките маси. Хората, истински вещи в световната политика, разбират, естествено, че това не са истински фашисти. Истинските фашисти другарят Сталин ги победи през 1945 година. Това са остатъци. Които, разбира се, нямаше да съществуват, ако не ги подхранваха с бисквити. Така че по същество това са американци. Американци, които организираха Майдана и отведоха от нас Украйна, която сега не съществува. Има нещо, но това не е Украйна. Това в общи линии, ако се позамислим, е страна, окупирана от бандеровците, тоест от фашистите, тоест от американците. Ние я освобождаваме. На части. Ето, вече освободихме Крим. От американците. Е, от фашистите всъщност. От бандеровците.

Още един път – украинците не съществуват, а има бандеровци, които са фашисти, които в действителност са американци. Точно с тях воюваме.

При което много добре воюваме. Окупирахме им Крим, ей така хитро, все едно не сме ние, преоблякохме се и го окупирахме. А те как ни отговориха? Ами никак. Санкции, манкции – къси са им ръцете и пак ще им дойде до хак, да. Ще го преглътнат, къде ще идат. Ами това между другото даже не е и война. Каква война, къде са убитите? Няма никаква война. Това е мирна окупация, за да покажем на американците кукиш в процеса на победата над фашизма.

Те самите как? Ирак, ето ви и Косово. Помните ли Косово? Не го ли помните? Много добре, че не го помните, ние сега ще ви разкажем, там значи беше съвсем същото като у нас и американците бяха като нас. А сега ние сме също като американците. Те могат, а ние не можем ли? Те окупираха нашата Украйна, Малорусия, страната, където живеят мънички руснаци, нашата всъщност страна, а ние в отговор какво да правим, да седим в ъгъла ли? Че те после няма да ни уважават.

Ужасът е в това, че всичката тази помия запълва постепенно главите на всички. Не само на ентусиазираните привърженици на окупацията, но и на тези, на които всичко им е дошло до гуша. Ето на мене, например. Вече кой ден поред като идиот мисля, че не, санкциите с времето си ще нанесат болезнен удар. Западът дълго впряга, но бързо препуска и ето че точно навреме ще затворят границите, ще замразят влоговете, няма да се размине с малко. Не може цивилизованият свят просто така да вземе и да се примири с това безобразие.

Цивилизованият свят ще помисли и ще каже своята дума на нецивилизования.

Вижте какво, всичко това е илюзия. Работата е съвсем инаква.

Работата е там, че ние, Русия, воюваме с Украйна. Не с цивилизования свят, не с Америка, не с фашистите, а именно с Украйна. Именно от нея, а не от Америка, отхапахме парче територия. Воюваме с нея за това, че въстана срещу един мошеник и крадец и го запрати на майната му. Воюваме с нея за това, че Путин й предложи 15 милиарда долара, а тя му се изплю в лицето. Воюваме с нея за това, че поиска да бъде в Европа.

Можем колкото си искаме да си даваме вид, че всичките мислещи украинци са бандеровци, фашисти, антисемити и русофоби, но това са глупости и ние знаем, че са глупости. Един милион хора, които излизаха в Киев срещу путинските закони на Янукович – какво, бандеровци ли са? Кого искате да заблудите? Себе си ли? Себе си. Вие се надявате, че това чудовищно престъпление – войната на Русия срещу Украйна – някак си ще ви подмине. Някак си ще се окаже, че случилото се ще влезе в историята не с това, че през 1914 г. Путин е окупирал част от Украйна заради опита й да стане европейска страна, а че е поправил една историческа несправедливост и ни е върнал Крим, Севастопол, Одеса, а още по-добре Донец, Харков и навсякъде нататък. Но това изобщо няма да стане.

В историческа перспектива няма да стане, защото украинците сега ще се консолидират изключително за противопоставяне на външния агресор и този агресор е Русия. Ние окупирахме Унгария и Чехословакия, принудихме Полша да се саморазкъса и какво направиха те след това? Хукнаха безкрайно далече от нас и сега нямаме по-твърди противници в Европа от тези наши братски някога народи. Но да върви по дяволите историческата перспектива.

Много по-лошо ще стане още сега, когато украинците започнат да се съпротивляват. Или си мислите, че няма да започнат? Че ние ще вървим и вървим напред, а те ще пеят песни? За какво?

Всеки убит ще представяте за бандеровец, тоест за фашист, тоест за американец? За дълго ли стига? Основният ужас на Русия изобщо не е в санкциите, в сметките, във визите, не е в международната изолация, не е в милитаристичната истерия, не е в това, че някак си ще ни отговорят в Сирия или дявол знае къде още. Всичко това са глупости, това не е никак съществено. Основният ужас на Русия е в това, че УКРАЙНА СЪЩЕСТВУВА. И Русия окупира нейна територия.

неделя, март 09, 2014

В Украйна всичко ще бъде добре

Автор: Константин Боровой [1]

Превод от руски: Павел Николов

Приятели, защо да се уподобяваме на Путин и да изпадаме в истерия?

Всичко си върви по реда.

Никой не е изоставил Украйна, целият свят ѝ съчувства, следи събитията и прави всичко възможно да защити Украйна.

Тежките болести не се лекуват бързо.

Бързо може само да се разболееш.

След това идват лекарите – ООН, НАТО, 6 флот, ЕС, съседите, които всичко това ги засяга повече от всичко.

Консилиумът вече е на път.

Иска ни се да отведат бързо болния в операционната и нещо да му отрежат или пришият.

Но лекарите имат един неприятен принцип – не вреди на болния.

Засега има предварителен анализ – агресия. Окончателен все още няма.

Лекари. Необходима им е анамнеза и патогенеза. Необходими са им резултати от анализите.

Тези анализи впрочем все още трябва да се правят. Болният е малко буен, връща медицинските сестри обратно.

Някои лекарства вече се използват. Те не могат да действат моментално. Нека потърпим.

Зад гърбовете на лекарите стои между другото тълпа от техни пациенти, които никак не искат инфекцията да се разпространи.

Тези лекари няма да оставят сега болния, докато не оздравее напълно.

След това ще започне лечение, дълго, обстоятелствено, ефективно.

Лекарите ще победят болестта и тя ще отстъпи.

Ще отстъпи в Русия.

Даже няма да отстъпи, а ще потече към нас като мътен вонящ поток.

И те няма да има къде повече да отстъпват. Нито „Беркут“, нито РНЕ [2] и НБП [3], нито тези, които обичат паметниците на Ленин и СССР.

Точно сега е време да помислим за бъдещето на Русия.

Ние не можем да разчитаме на добри лекари. Ще трябва да се лекуваме със собствени сили. Cura te ipsum [4].

БЕЛЕЖКИ

1. Константин Натанович Боровой – руски политик, председател на политическата партия „Западен избор“.

2. Руско национално единство – руска националистическа партия с определено фашистка идеология.

3. Ноционал-болшевишка партия – руска политическа партия, забранена през 2007 година заради радикалните си действия.

4. Cura te ipsum (лат.) – излекувай се сам.

събота, март 08, 2014

ДОСТАТЪЧНО, КРИМЧАНИ! Окончателно ме ядосахте… Ето ви тогава истината!

Автор: Семьон Задворний, блогър

Превод от руски: Павел Николов

Новините днес са много смешни. Върховната рада на Крим взе решение за влизане в състава на Русия и за преминаване в зоната на рублата. Русия срочно „редактира“ собствените си закони, за да позволи на Крим да се присъедини към нея.

Но на мене ми се иска не да се смея, а да крещя. Кримчани, скъпи мои, започнете най-сетне да мислите с главите си! Започнете да ги използвате по предназначение, а не само по време на хранене!

„Искаме в Русия!“ – това е чудесно. Руски депутати идват и разказват как всичко ще бъде гладко и перфектно. Путин по телевизията обещава да даде пари. „Град на руските моряци“ – звучи гордо! Но си размърдайте мозъците и помислете ето за какво.

Сега пред вашите очи и с вашето мълчаливо участие или неучастие се върши престъпление срещу всеки един от вас. Аз няма да говоря за легитимността или нелегитимността на кримската власт, избрана с всичките мислими нарушения. Няма да се интересувам легитимен ли е кметът, избран на митинг, и дали сте участвали лично вие в избирането му (макар че по закон би трябвало да сте участвали!). За друго ще ми е думата.

След една седмица Крим ще се присъедини към Русия. Добре, чудесно. Но какво означава това за всеки от вас?

Ето вие, многобройни кримски приятели, чиито деца учат и живеят в Киев, Харков и Днипропетровск – утре вашите деца ще се озоват в чужбина. Утре даже няма да можете да им позвъните по вътрешната тарифа „Моето семейство“ – ще ви се наложи да звъните до чужда страна, на чуждестранен номер. Добре ли го разбирате това?

А вие, скъпа пенсионерко, на която децата всеки месец изпращат пари от Киев. Сега само х-о-о-п и ви ги прехвърлят на картата от Приват банк. А утре такъв вариант няма да има. Готови ли сте точно за това?

А вие, които пътувате до Одеса на седми километър за дрешки и ги препродавате след това в Крим много изгодно за себе си – осъзнавате ли всъщност, чу утре до никаква Одеса за „стока“ няма да отидете? Че ще има граница, митница, такси и данъци?

Ето вие, които имате в Крим дребен бизнес и делови връзки с доставчици от Киев, Харков и Лвов, от които купувате продукти, козметика, резервни части, компоненти и всичко, каквото ви е необходимо за бизнеса – имате ли ясна представа, че утре всичко това ще трябва да минава през граница с всичките необходими гранични плащания?

Или вие, свикнали чешмяната вода да не ви е „по график“, а да я имате винаги или почти винаги (това по правило зависи от степента на крадливост на вашата местна управа) – вие добре ли помните откъде идва водата? Ще ви припомня – от Днипровския канал, от Украйна. А електричеството откъде идва, знаете ли точно? Ще ви кажа – в по-голямата си част от Николаевска област, от тамошната АЕЦ. А добре ли разбирате колко ще струват всичките тези комунални блага, ако ви ги доставя не родната страна, а „чужда“? Можете ли да смятате?

Или вие, посрещащи туристи и печелещи от това. Вие, разбира се, си давате сметка, че тези туристи сега ще минават през две-три граници. Че продължително време Крим изобщо ще стане „съмнителен“ район. Че водата, с която пълните басейна до вашето малко хотелче, ще стане „златна“. Че продуктите, с които храните гостите, ще трябва да ги карате или по море, или от чужбина, още утре. Наистина, осъзнавате ли това?

Руснаци горят в Крим украински книги. Началото е поставено...

И вие, които си поръчвате покупки и подаръци чрез интернет и ги получавате на следващия ден с „Нова поща“, така удобна и прекрасно организирана – знаете ли, че никаква „Нова поща“ няма да има утре, защото „Нова поща“ не доставя стоки за чужди страни? Знаете ли, а?

А вие, в чието съседство живеят кримски татари – вие разбирате, че на тях вариантът „Напред, в Русия!“ няма да им хареса. Вие не сте идиоти, вие умеете да виждате перспективата – а перспективата за вътрешни конфликти, разкол и нестабилност изобщо, ама изобщо ли не ви плаши?

Или вие, майко, чийто син всеки момент ще навърши осемнадесет. Вие добре ли разбирате, че утре вашият син ще отиде да служи в руската армия? И знаете добре каква означава това, наистина ли?

Да, вие можете да кажете: „Е, ще помислим, ще отидем на референдума и ще кажем, че не искаме да сме в Русия“. Но вие трябва много-много-много добре и ясно да разбирате, че нищо вече няма да зависи от това как ще гласувате и в кое квадратче ще поставите „чавката“. Резултатите от референдума са вече решени и без вас. От вашето мнение не се интересува никой. На Птин му трябва Крим, а не вашето волеизлияние, не се лъжете.

Аз разбирам, че в Крим има душевноболни идиоти, които няма да се спрат пред нищо, само и само „Крим да е Русия“! Дори познавам няколко такива лично. Но не мога, не искам да се откажа да вярвам, че вие точно вие сте душевноболните идиоти. Че точно вие сте готови за всичко най-страшно. Че точно вие не разбирате, че е невъзможно да се късат мирно и безболезнено връзки, създавани с десетилетия.

Честно казано, не зная какво да правя за вас. Просто искам да разберете какво става с вас. С всеки един от вас.

сряда, март 05, 2014

Началото на края

Автор: Евгений Ихлов

Превод: Павел Николов

Пиша тези редове, когато масираното руско нахлуване още не е започнало и окупацията върви по принципа на тънките резенчета. Дали това нахлуване ще започне, дали няма, но путинизмът е вече в агония. Това го казвам във връзка с филма на Елем Климов „Агония“ за последната година от царстването на Николай Втори. Сега виждаме последните конвулсии на империята, опитваща се с ръцете на Путин да продължи историческото си битие поне за още един миг.

---------------------------

И така. Вариант първи. Руската имперска федерация започва нахлуване. Интересно ми е как си представят подаването на нефт и газ през фронтовата линия? В страната ще трябва да се обяви частична мобилизация – днешната руска армия не може да води на такава територия като Украйна дори контрапартизанска война. Отлив на капитали и верижна реакция от банкови банкрути. Милиони рускоезични бежанци. Украинците се отбраняват, стреляйки. Руската авиация, както се полага по устав, нанася удари за прикритие. По всичките световни телевизионни екрани и интернети обикалят кадри от типа „Рашъните бомбардират украинците“. Най-смешното е, че само преди две седмици, във връзка с четвъртвековния юбилей за края на афганската авантюра, всички написаха, че тя е погубила „великия и могъщ Съветски съюз“. Не е тя, разбира се, но мигновеното превключване на съзнанието е характерно. Войната в Украйна явно няма да е популярна сред руските мюсюлмани, върху които православната демагогия не действа по дефиниция. Когато в Крим започне това, което фантастът и археологът Андрей Валентинов описва в романа си „Созвездие пса“ (украински терористи се сражават с руски колаборационисти и пречещи им миротворци от ООН), и започнат чистки в кримскотатарските селища, ще реагира Татарстан. В подобна война е лесно да се влезе, но изходът ще продължи с години – на фона на безкрайни мирни конференции.

Втори вариант. Руската имперска федерация не започва нахлуване. В очите на имперските патриоти Путин ще се превърне в слабак. И в очите на целия свят също. Новата киевска власт се разправя със сепаратистите. Западът е сплотен срещу Русия и е сплотен до краха на Путиновия режим. Всички се убеждават в правотата на „русофоба“ Бжежински, който казва, че Русия е опасна и когато се е избавила от комунизма. Украйна преживява невиждана консолидация, както става с всяка нация, която е свалила героично своя деспот, а след това устояла пред интервентите. Украинците се убеждават в правотата на тези, които са говорили, че Русия е техният естествен исторически враг. Руснаците в Украйна или ще трябва да доказват своята лоялност към страната, или да избягат. От Русия обаче и така се оттичат капитали. Банките и така фалират. Социалните обещания на Путин остават празна приказка, вече направените популистки крачки се обезценяват от инфлацията. Народът, който се е начел в интернет за украинските лустрации на корупционерите, излиза „с просветлено лице“ на Майдана…

понеделник, март 03, 2014

Към полицейска държава и диктатура

Автор: Борис Акунин, Фейсбук

Превод (със съкращения): Павел Николов

Аз, разбира се, не съм никакъв политолог, но внезапната Путинова войнственост ми се струва блъф. Или той окончателно се е преселил в интериора на Потьокиновото село и има слаба представа за състоянието на руската армия. Путиновите крадци докараха армията ни до такова жалко състояние, че там нищо не излита, нищо не се взривява, за способните офицери пътят нагоре е затворен. Ако Русия може да въведе на територията на една голяма страна ограничен контингент войски, то ще е само ако е мноооого ограничен.

Руски ракетчици пристрелват цел.
Първата ракета е паднала 20 метра зад целта и сега бутат установката 20 метра назад, за да улучат точно.

А това, което става, е преход от плутократска аристокрация към полицейска държава и диктатура. Мисля, че именно в това се състои истинския смисъл на Путиновия демарш. Разбираемо е как ще реагират на кримската авантюра нормалните хора. И е разбираемо как ще реагират преметнатите от телевизионната пропаганда широки народни маси.

От една страна Путин разчита да привлече в своя лагер руските националисти – сега главен по защитата на руснаците ще бъде той. На руснаците в Украйна при това Путин няма да помогне с нищо, а само ще им навреди, като изостри и без това непростите им отношения с украинците (а в Крим и с татарите).

Затова пък ще представи протестиращите като „пета колона“, като „врагове на Русия и руснаците“. В главата му всичко това вероятно се подрежда много стройничко и логичничко. Та нали той не е стратег, тай е тактик, иначе казано – за него думата „вдругиден“ не съществува.

Очевидно страната все пак ще затъне накрая в революция – диктаторът много се старае. На мене започва да ми се струва, че той изобщо е таен агент на революцията, нещо като народоволеца Клеточников.

…………..

А в заключение ще кажа, че мракът едва ли ще бъде дълъг. Би ми се искало само зората да не се окаже кървава.

неделя, март 02, 2014

Патриотизъм не за дълго

Автор: Андрей Макаревич, музикант

Превод: Павел Николов

Когато навлезе с войски в Чехословакия, ЦК на КПСС не се посъветва с народа. И какво постигна, освен че се осра пред целия свят? Ето днес две страни вместо една. И къде е едната, къде е другата? Получихме ли тяхната любов? Или още нещо?

А вече успяха да зомбират доста голямо количество идиоти и просто неграмотници с лабилна психика. Вече напират с оръжие в ръце да спасяват рускоезичното население – все едно то ги призовава за това. Но те повярваха. Хора от телевизора, какво целите? Да скарате задълго два народа, живеещи един до друг. Успявате. А как ще свърши това, знаете ли? Война с Украйна ли искате? Като с Абхазия няма да стане: момчетата от Майдана вече се закалиха и знаят за какво се бият – за своята страна, за своята независимост. А ние за какво? За Янукович ли?

Хора, защо го скрихте в Русия? Честният човек няма да укрива престъпника и крадеца. А крадецът ще го направи. Защо се позорите пред човечеството? Зная, че не ви е грижа, но все пак?

Разбира се, в Украйна направиха доста глупости – с руския език, със събарянето на паметниците. Но подобни глупости неизбежно съпровождат всяка революция – пружината се развива на обратната страна. А след това всичко ще си застане на мястото – глупостта не може да продължава вечно.

Хора, ще трябва да живеем с тях. Все така по съседство. И е желателно в дружба. А как ще живеят те, сами ще решат.

Или ви се поиска да постреляте? Казват, че заздравява патриотизма.

Не за дълго.

събота, март 01, 2014

Глупавият Путин

Автор: Олег-Сандро Панфилов, „Письма из Грузии“

Превод: Павел Николов

Путин яко го преметнаха…

Не зная кой, но го преметнаха яко…

Мирно спящ Севастопол не се получи…

Три хиляди убити мирни граждани – също…

Хората гледат на предвижващите се БТР-ри с насмешка…

Както и на „руската самоотбрана“ с армейски автомати и с нови руски камуфлажни облекла…

Никой не се съпротивлява – няма влакове с „бандеровци“, няма партизани-кримски татари…

Приказките за икономическа помощ веселят самите кримчани…

В Крим повече от 100 хиляди семейства са заети с туристически бизнес, който благодарение на руските „миротворци“ през тази година рухна…

А сега следва най-интересното – как Путин ще се измъкне от тази история…

Глупаво е да кажеш, че руските десантници са пазели сандъците с руски паспорти за „Беркут“…

Гражданска война също не се получи…

Да върне Янукович в Украйна – по-смешно от това не може да се измисли…

Изпрати десетина руски политици да попиарстват – вече си заминаха…

С какво ще остане Путин?