Третата световна

Автор: Юрий Фелштинский, доктор на историческите науки (Бостън)

Превод от руски: Павел Николов

Снимки в текста: от превземането на украинската база в Белбек

Дойде време да си отворим очите и да наречем нещата със собствените им имена. Притеснявахме да казваме, че Путин е Хитлер. Не защото се е родил и е живял в друга страна, ту другаруваща, ту воюваща с нацисткия лидер. Ние смятахме, че Путин не прилича на Хитлер, защото до март 2014 година за него беше важно да бъде член на европейското съдружество: въпреки взривените сгради през септември 1999 година в Русия, въпреки новата война в Чечня, потиснатите свободи на собствените поданици, войната през 2008 година срещу мъничката Грузия.

През март 2014 година Путин премина Рубикон. Той се зачеркна от европейската и световната общност; той показа, че корпоративните финансови интереси на страната минават на втори план пред националните, по-точно националистическите и геополитическите интереси на Русия, както ги вижда Путин. А Путин вижда Русия изключително като нова въздигаща се от руините империя. При което тази империя възражда той: Владимир Путин.

Путин е безотговорен и необразован вулгаризатор. Той знае много слабо историята и не случайно канцлерът на Германия Меркел (която знае много добре своята история) каза, че президентът на Русия живее в друг свят. Тя нямаше предвид, че Путин е полудял. Тя имаше предвид, че Путин си служи с отдавна отживели времето си понятия – от XIX и първата половина на XX век, когато всички са мислели в посока завземане на територии и обединение на нации.

Русия вече е водила война за Крим през 1853-1856 година и изгуби тази война. Путин разговаря днес със света от позицията на силата – както някога Хитлер. Но Хитлер все пак се опираше на блока с Италия и Япония, а от август 1939 година и на съюза си със Сталин – и въпреки всичко загуби. Русия при завземането на Крим се оказа в абсолютна изолация. Не я подкрепи нито една страна (освен няколко африкански). Даже и Китай се ограничи с вежлив неутралитет.

Аналогията между март 1938 година, когато Хитлер отначало завзе Австрия, а след това, през септември същата година, Судетите, и Путин, окупирал през март 2014 година Крим, е толкова очевидна, че сравнението на Путин с Хитлер не слиза от вестникарските колони и от устата на политическите и обществените деятели. Дори Хилъри Клинтън сравни Путин с Хитлер. Но въпросът не е в това дали Путин е Хитлер и дали върви по неговите следи (той е Хитлер и върви по следите на Хитлер). Въпросът е какво да се прави и какво да очакваме всички ние, които знаем историята на хитлеризма. Ако Хитлер се беше спрял през март или септември 1938-та, или даже през март 1939-та, след окупацията на Чехословакия, той щеше да влезе в историята на Германия като велик политически деец и щеше да остане в паметта на немския народ като фюрер, обединил етническите немци в границите на нова германска империя. Но той не се спря, защото немците трябваше да бъдат „спасявани“ и „обединявани“ в цяла Европа. На 1 септември 1939 година Хитлер започна военни действия срещу Полша, без да съзнава, че започва война, която ще влезе в историята като Втора световна, без искрено да желае и да е планирал воденето на мащабен военен сблъсък.

Путин също няма да се спре. Като Хитлер. Путин не може да се спре. Защото руснаците „са притеснявани“ не само в Украйна. Крим не може да бъде край на националистическите и на имперските стремежи на руския пожизнен президент. Пожизнен – защото според новата руска конституция Путин има право да остане президент отначало до 2018 година, до следващите президентски избори, а след това да бъде преизбиран през следващите шест години – до 2024 година (в края на този срок тъкмо ще стигне до възрастта на Сталин).

Не армия, а бандити, които използват цивилни граждани за щит

Като виждаме натрапчивата аналогия, като знаем историята на Втората световна война, като погледнем със задна дата към 1938 година, какво е можело и какво е трябвало да направят тогава западните демократични страни? Да започнат война с Хитлер през 1938 година? Да сключат глобални антигермански международни съглашения и да изолират Германия, въвеждайки срещу нея всевъзможни санкции? Да изчакат, без да правят нищо, надявайки се, че всичко ще се размине? През 1938 година Европа избра последния вариант: да изчака и да не прави нищо. След година и половина, харизвайки по пътя и остатъците от Чехословакия, тя все пак се оказа въвлечена във войната, започната от Хитлер, при което той даже не предостави на никого възможност за капитулация. Той предостави възможност или да се умре, или да се победи. Ние знаем кой победи в тази война и как завършиха Хитлер, Германия и немците – с поражение, с разорена страна и с Нюрнбергски процес.

Аз мисля, че Нюрнбергският процес за Путин ще бъде в Севастопол. Всички подсъдими, като изключим тези, които ще се самоубият, ще доживеят до деня, когато ще им се прочете присъдата. Аз искам тези бъдещи подсъдими (в краен случай поне някои от тях) да си чуят имената още сега: министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров, изпълняващ днес при Путин функциите на Рибентроп, обесен след присъда на Нюрнбергския трибунал; министърът на отбраната на Русия Сергей Шойгу; Вячеслав Сурков, политическият и идеологическият автор на проекта „Завземане на Украйна“; бившият директор на ФСБ и днешен секретар на Съвета за сигурност Николай Патрушев, отговорен за силовите и наказателните операции във войната с Украйна; руският фашист Дмитрий Рогозин; средновековният мракобес националист Александър Проханов и потисникът на свободата в руската телевизия Константин Ернст; и тези, които по дълга на службата си остават зад кадър: генералите от КГБ/ФСБ Сергей и Виктор Иванов и Игор Сечин. Всички членове на руския парламент и на Съвета на федерацията, дали отначало разрешение за въвеждане на руски войски в Украйна, а след това и за анексия на Крим.

Ще си спомним и за мълчанието на Анатолий Чубайс, послушният роб, който не възразява с нищо на началниците си; и за срамежливото полуоправдателно заявление на Александър Волошин – един от създателите на днешния Путинов „вертикал на властта“; и за винаги лавиращия Владимир Познер, пуснат по западните канали точно така, както го пускаха в началото на 1980-та, когато съветската армия влезе в Афганистан, и той обясняваше на родния си английски – без изобщо да се черви, - че става въпрос за „ограничен контингент“ и за „освободителна мисия“. Ще си спомним за всички, но това ще бъде по-късно – когато победим.

През март 2014 година пред демократичния свят стои тежък избор, точно такъв, какъвто е стоял през 1938-ма. Да се започне война с Путин през 2014 година? Да се сключи глобално антируско международно съглашение и да се изолира Русия, като се въведат срещу нея всевъзможни санкции? Да се чака, без да се прави нищо, с надеждата, че всичко ще се размине? За съжаление - няма да се размине. Правя прогноза, основаваща се на историята на Германия: септември 2015-та. Това е датата, когато ще започне Третата световна война.

Ние ще победим в тази война, защото Русия не е в състояние да я води срещу цялото човечество. Резултат от нея ще бъде разпадането на Руската федерация, на фона на което разпадането на Съветския съюз през 1991 година ще прилича на скромна репетиция пред премиера. Далеч съм от мисълта, че Русия има достатъчно вътрешни сили днес, за да спре надигащата се катастрофа. Но искам руснаците да прочетат тези редове: Путин е агресор и подпалвач на война. Вас ви въвличат в световна братоубийствена кланица. Вие ставате жертви (и съучастници) на държавни престъпници, дошли от недрата на КГБ и завзели властта във вашата страна. Тази война не ви носи печалба: тя носи само позор, разорение и смърт. Украинците доказаха на Майдана, че са готови да умрат за своята свобода. Готови ли сте вие да умрете за имперските амбиции на Путин? Това е всичко, което ви чака в близкото бъдеще. Защото през цялата си история демократичният свят не е изгубил нито една схватка. Той побеждава във всички битки. Ако искате да живеете – пометете Путин!