сряда, октомври 30, 2013

За прецедента и метеното

Казват някои от управляващите: „Ако сега отстъпим, това ще означава, че при всяко недоволство по-нататък хората ще излизат на улицата да събарят правителството“.

Ами така де!

Кажете си, че не предсрочни избори ви стряскат, а това, че ще се създаде прецедент.

И за в бъдеще няма да можете да си разигравате коня както ви хрумне, защото на площада ще задумкат тъпани и ще засвирят вувузели.

Иначе казано - ще трябва да се съобразявате.

С хората, на които уж сте избрани да служите, а служите само на себе си.

Затова аз и моите приятели от #ДАНСwithme се надяваме искрено този парламент да бъде изметен по-скоро и да започнем на чисто.

А опита ли се някой след това да направи нещо на метеното, дупе да му е яко…


понеделник, октомври 28, 2013

Жадни за учене

Оказва се, че студентите, затворили Ректората на Софийския университет, наистина пречат на жадни за наука и просвета младежи и девойки.

Вчера едни такива, обзети от спонтанни пориви да учат, да учат и пак да учат, се опитаха да превземат с щурм Алма Матер.

Ето част от тях.


Лицата на ощетените „студенти“ с кожените тужурки видимо излъчват завидна интелигентност, а очите им (доколкото можем да ги видим) горят от плам за усвояване на знания и разум.

Момичето (?) пък отдолу, на което „окупаторите“ също пречат да учи, е от по-друг сорт.


Десислава Славчева е студентка, факт.

Както е факт обаче, че учи не в Софийския университет, а в Стопанската академия "Димитър Ценов", град Свищов, което ми напомня вица за дългия молив, ама няма да го разказвам, че не е много за пред хора.

Иначе, казват, госпожица (?) Славчева е активист на БСП, което пък докарва нещата на мястото им.

За тези, да излъжат, е като да кажат „Добър ден“…

неделя, октомври 27, 2013

С пръст на спусъка

Въпросът с оставката на правителството и предсрочните избори се очерта още по-релефно.

Няма как тези хора…


…да надделеят над тези…


…защото това би било равносилно на възможността да бъде отменено земното притегляне.

БСП е свикнала да си ходи след студентски протести и окупации.

Свикнала е впрочем и с друго – да я изпращат с камъни.

Мирен човек съм в общи линии, но ако се наложи, ще сложа и аз два камъка в джоба за всеки случай.

И когато нещата се случат, едно трябва да знаем оттам нататък: пръстът да е винаги на спусъка.

Та които и управляващи да дойдат в бъдеще, кривнат ли от правия път, да знаят, че ще последва изстрел.

Ще излезем отново с плакатите, транспарантите, свирките, тъпаните, мегафоните.

Може би и с по два камъка в джоба.

За всеки случай…

събота, октомври 26, 2013

Притеснения


Някои рекоха, че окупацията на Софийския университет притеснява тези студенти, които непременно искат да учат.

Други (други ли?) преди това рекоха, че тъпаните и свирките притесняват тези граждани, които искат да спят.

Трети пък още преди това рекоха, че блокирането на улици притеснява тези софиянци, които искат да отидат някъде си.

Факт, не може да се отрече.

Защото блокирането на улици, тъпаните със свирките и окупациите са точно за това - да притесняват, а не да създават комфорт някому.

Така че, хайде притеснените, вместо да рупате салата и да жулите гроздова пред телевизора, излезте и вие на улицата, надуйте свирки и думкайте тъпани, подкрепете студентите в начинанието им да бъдат граждани, а не овце покорни, пък да го съборим това правителство и тогава притесненията ви от само себе си ще изчезнат.

Иначе – очаквайте притеснения и за в бъдеще…

сряда, октомври 23, 2013

Слава Богу

Олекна ми.

Но не защото чужденци няма да купуват българска земя, след което да я сложат в чувал и да си я отнесат у дома.

Олекна ми, защото все ми беше някак си чоглаво, когато идваше сгода да казвам на мои приятели гербаджии, че от ГЕРБ и чеп за зеле не става.

Дали, мислех си, не бъркам, дали не пресилвам?

Сега обаче, след вчерашното гласуване в парламанта, мога спокойно, с широко сърце и ведро лице да кажа:

- Приятели мои мили, от ГЕРБ и чеп за зеле не ставаше, не става и никога няма да стане!

Амин…

Митинг на ГЕРБ

вторник, октомври 22, 2013

Гангстерски филм

Гангстерските филми обикновено не влизат в менюто ми.

Но понякога правя изключения.

Така стана и със „Сицилианският клан“ („Le Clan des Siciliens“, 1969 г.).

Примамиха ме…

…Жан Габен…


…Лино Вентура…


…и Ален Делон.


Няма как да устои човек и на тримата едновременно.

Не съжалявам, че го гледах.

Филмът е снет по едноименния роман на Огюст льо Бретон (зная го само по име, защото гангстерските и шпионските романи също са ми далече от полезрението, впрочем – чел съм само един шпионски… до под половината).

А тук – музика от филма на Енио Мориконе (с разни снимки на Ален Делон)…


неделя, октомври 20, 2013

Приказки за възрастни

Очарователният, хитър, обикновен и заедно с това сложен свят на един художник от едно затънтено село

Владимир Любаров е необикновен художник във всяко едно отношение. Гледаш неговите картинки, както самият той нарича своите произведения, и ти се иска да се усмихнеш. Дори ако тези картинки не са от най-веселите.

Художникът е роден в Москва и творческата му кариера още от самото си начало е доста успешна. Работи като главен художник в научно-популярното списание "Химия и жизнь“, илюстрира и оформя повече от сто книги, сред които произведения на автори като Жул Верн, Едгар По, Станислав Лем, Николай Гогол, Аркадий и Борис Стругацки.


Но през 1992 година неочаквано за хората около него Любаров променя рязко живота си. Като се отказва от амплоато на престижен столичен художник, той си купува малка къща в полуизоставеното село Перемилово в покрайнините на Владимирска област и се потапя изцяло в обикновената селска действителност.

Октомврифест

Тук, далече от московската суета под четката на художника се появяват картини, вдъхновени от един живот без претенции, от разговорите на съседите за сеното, за реколтата и за приключенията на Зинка от съседната улица. Но в този живот, който тече и напред и назад, и насам и натам, Любаров привнася удивителни персонажи, птици, животни, вълшебни същества и неочаквано затънтената страна Перемилово става някак си приказна. Иска ти се да побродиш по нейните улички, да надникнеш в прозорците на къщите, да помилваш котката, която върви по петите ти и да срещнеш русалка край местната река. И вие, като художника Любаров, ще разберете, че тук само на пръв поглед всичко е обикновено.

Семейство

Честита баня!

Адажио

“Когато дойдох тук, бях поразен, че всички жени мечтаят да бъдат балерини. Казват, как искам да съм балерина, да правя ей това движение. Да нося такова костюмче. Кълна се!“

Пейка

Флашмоб „Лястовичка“

Света обича да танцува

Дивият плаж

Юлски дъжд

Късна любов

Търсене на истината

Хляб

Чакалня

Фитнес

Хлебарница

Разходка с велосипед и мъж

Студио по изобразително изкуство

Наводнение

Ангел хранител

Среща

Понеделник

Превод от руски: Павел Николов

събота, октомври 19, 2013

Гражданско образование

“Хиляди гимназисти във Франция излязоха на протест срещу депортирането на 15-годишна косоварка от ромски произход, предаде АФП.

Леонарда Дибрани бе отведена от полицаи по време на ученическа екскурзия на 9 октомври и качена на самолет за Прищина заедно с родителите и петимата братя и сестри…

Учениците блокираха входовете на около 20 училища в Париж, като дори бе организирано шествие. Те поискаха връщането във Франция на Леонарда и Хачик Хачатрян - 19-годишен арменец, който бе депортиран в събота…“ (в. „Труд“)

Това е случаят, покрай който Крис Енчев попита във Фейсбук: „Ще дочакам ли това да се случи някога и у нас...“

Лично аз мисля, че няма да е никак скоро.

Защото в България не се възпитават граждани.

Дори когато в редки случаи родители с активна гражданска позиция се опитват в да приобщят към нея децата си, веднага се намират умници, които да заключат, че това е вредно, много вредно.


От своя страна българското училище мълчи по въпроса.

То още от времето на соца възпитава предимно зубрачи и изпълнители на повели.

Докато братята македонци имат в училищата си цял учебен предмет „Граѓанско образование“.


Вижте темите само, от които последната е много показателна: не са влезли още в Европейския съюз, а учат в училище за него.

Та - мъка ми е!

Но не за тях.

За нас…

петък, октомври 18, 2013

Математиката в служба на китайския император

И аз като другаря Ленин от всички изкуства на първо място поставям киното.

Способността ми, когато имам свободно време, да поглъщам един филм след друг е завидна, наистина.

И това се отнася не само за игралното кино.

Документалните филми са ми често на прицел.

В момента например гледам един сериен за математиката.

Математика – скучна работа, ще кажете.

Скучна, ама не е, вижте сами:


четвъртък, октомври 17, 2013

Култура

Третият вот на недоверие, внесен от ГЕРБ, щял да бъде за културата.

Ами отдавна трябваше, първи трябваше да бъде този вот!

Та нали, ако си послужим с Христо-Ботьовите думи, на Боко културата му е толкова много, та чак му тече от крачолите.

И на Цецо.

За културния им министър да не говорим.

Типична илюстрация на онова, което беше казал някога бай Радой: "Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра..."

събота, октомври 05, 2013

Как ще ги стигнем македонците?

Двете снимки, които прилагам, дават категоричен отговор на въпроса: НИКАК!

Първата е от учебника по български език за пети клас на Кирил Димчев, Ина Комарска и Ангел Петров (издателство „Булвест 2000“).

Снимката е на началната страница от урока за речево общуване.

С червено съм заградил безумната и ненужна никому зубрашка теория, която няма никаква практическа стойност.


Втората снимка е отново от учебник, но по македонски език (автори: Любица Севдинска и Весна Настоска)

А урокът е същият.

И отново съм заградил с червено теорията.

Две изречения, само две разбираеми за всеки изречения!

Останалото са практически задачи.


Ако искате да разгледате въпросния учебник – ТУК.

На мене направо ми падна шапката и определено завиждам на колегите от Македония…