НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1990 г. / ФИЗИКА / ХЕНРИ КЕНДЪЛ

Хенри Кендъл (Henry Kendall)

9 декември 1926 г. - 15 февруари 1999 г.

Нобелова награда за физика (заедно с Джеръм Фридман и Ричард Тейлър)

(За пионерски изследвания по дълбоко нееластичното разсейване на електрони от протони и свързани неутрони, съществено важни за разработката на кварковия модел във физиката на частиците.)

Роден съм в Бостън, Масачузетс. Мои родители са Хенри П. Кендъл, бизнесмен от Бостън, и Евелин Уей Кендъл, родом от Канада.

Живях в Бостън до началото на 30-те години на миналия век, когато семейството ми – бяхме петима, тъй като имах по-малък брат и по-малка сестра – се премести в малък град извън Бостън, където тримата израснахме и където все още живея.

Ходих за кратко в местно начално училище, но ме възпрепятстваше .лошото четене, което преодолях, след като ме преместиха в училище, отдалечено на няколко мили. От 14 до 18 години, по-голямата част от периода на Втората световна война, прекарах в „Deerfield Academy“, подготвително училище за колеж. Академичните ми занимания бяха слаби, защото се интересувах повече от неакадемични въпроси и бях отегчен от училищната работа. Бях развил – или бях роден с – активно любопитство и силен интерес към въпросите на механиката, химията и електричеството и не помня кога не съм бил очарован от тях и посветен на тяхното изследване. Баща ми ме насърчаваше в това направление, освен когато имаше някаква опасност, като тогава, когато на около 11-годишна възраст се впуснах в култивиране на патогенни бактерии. Освен това той възпита и в мен, и в брат ми любов и уважение към природата, особено към планината и морето.

Влязох в Американската търговска морска академия през лятото на 1945 г. Бях там на основно обучение, когато първите атомни бомби бяха взривени над Япония. Не бях наясно с човешката страна на тези събития и си спомням само чувството, че някои от последните тайни на природата са открити и ще остане малко за изследване. Прекарах зимата на 1945-46 г. в превоз на войски по Северния Атлантик (много интересно преживяване), завръщайки се в академията за напреднало обучение през пролетта на 1946 г. Напуснах през октомври 1946 г., за да започна като първокурсник в колежа „Амхърст“. Въпреки че специализирах там математика, интересът ми към физиката беше голям и направих бакалавърско изследване и дисертация в тази област. Но историята, английският и биологията бяха най-привлекателни и имаше период в началото, когато всеки един от тези предмети можеше да се окаже основен. Заниманията извън колежа, особено през лятото, поглъщаха значително време. Аз и един приятел от „Deerfield„ се заинтересувахме от гмуркането и две лета прекарахме в организиране и провеждане на занимания по гмуркане и спасяване. След това написахме първите си книги; единият за гмуркането в плитки води, другият за подводната фотография, със значителен успех и за двете. Тези дейности, предимно самообучение, бяха добро въведение в две умения, които ми бяха полезни в по-късната експериментална работа: довеждане на проекти до успешно планиране и безопасното им изпълнение.

По настояване на Карл Комптън, семеен приятел и тогавашен президент на Масачузетския технологичен институт, кандидатствах и бях приет през 1950 г. в училището по физика към института. Годините в следдипломното училище бяха продължително удоволствие – първото продължително потапяне в науката на изцяло професионално ниво. Моята дипломна работа, осъществено под ръководството на Мартин Дойч, беше опит да се измери изместнатего на Ламб в позитрония, преходен атом, открит от Дойч преди няколко години. Опитът се оказа неуспешен, но послужи като много интересно въведение към електромагнитните взаимодействия.

Двете години след получаването на докторската степен станах постдокторант в Националната научна фондация към Масачузетския технологичен институт и в националната лаборатория „Брукхейвън“, след което отидох на запад, за да се присъедини към изследователската група на Роберт Хофщетер и преподавателите във факултета по физика на Станфордския университет. Хофщетер се занимаваше с изследване на структурата на протоните и неутроните, което по-късно му донесе Нобелова награда. Основното съоръжение, използвано при това изследване, беше 300-футовия линеен електронен ускорител, предшественик на 2-милната машина в Станфордския линеен ускорителен център (SLAC), построена по-късно на хълмовете зад университета. Тук се срещнах и работих с Джеръм Фридман, запознах се с Ричард Тейлър, тогава аспирант в друга група, и Панофски, движещата сила на SLAC. Фридман, Тейлър и аз по-късно трябваше да се присъединим към дълга поредица от измервания на дълбокото нееластично разсейване в SLAC.

Както в годините на колежа, заниманието с неща, които не са свързани с физиката, ми отнемаше част от свободното време: планинарството и планинската фотография. Станфорд и района на залива на Сан Франциско предлагаха редица професионални изкачвания, както и долината Йосемити недалеч. След две години скално и планинско катерене бях поканен на първата от няколкото експедиции до Андите. По-късно имаше пътувания до Хималаите и Арктика, с фотоапарати с нарастващ размер, за да уловят част от удивителната красота на тези отдалечени места. Много от приятелите, създадени през тези години, останаха такива през целия ми живот.

След пет години в Станфорд се върнах в МТИ като член на преподавателския състав. Фридман беше отишъл там година по-рано и ние възстановихме сътрудничеството си. До 1964 г. започна съвместната работа с Тейлър, по това време ръководител на изследователска група в SLAC. Това сътрудничество със сигурност беше най-приятното от всички, които съм имал. Беше удоволствие, споделяно от повечето хора и добре признато по онова време. И тримата останахме и до днес в университетите, в които бяхме тогава. Участвах в изследвания в по-късните години, след като приключих работата си в SLAC в средата на 1970 г., с протонния ускорител във „Фермилаб“ и от 1981 г. отново в SLAC. Най-интересно за мене винаги е било търсенето на нови явления или нови ефекти. С колеги търсих границите на квантовата електродинамика, тежките електрони, нарушаването на четността в свойствата на електроните и други подобни. За съжаление непрекъснато нарастване на размера, мащаба и продължителноста на експериментите с частици, както и много по-големите сътрудничества, направиха през годините такива програми все по-малко подходящи за мене, обстоятелства, които смущават мнозина в общността на физиците.

В началото на 60-те години на миналия век, обезпокоен от масовото натрупване на ядрени арсенали, се присъединих към група академични учени, съветващи Министерството на отбраната на САЩ. Възможността да се наблюдават операциите на отбранителната институция от „вътрешността“, както в областта на ядрените оръжия, така и в борбата с бунтовниците, която по-късно се разшири до военно участие на САЩ в Югоизточна Азия, се оказа ценен опит, полезен в по-късните ми дейности, свързани с общественото достояние. Беше ясно, че промяната на неразумните правителствени политики отвътре, особено тези, към които правителството е дълбоко привързано, включва сериозни, често непреодолими проблеми.

През 1969 г. бях един от групата, основала Съюза на загрижените учени (UCS), и изиграх съществена роля в неговите дейности през годините след това. UCS е група, водена от обществените интереси, подкрепяна със средства, събрани от широката общественост, и настояваща за контрол над технологиите, които могат да бъдат вредни или опасни. Организацията има важна национална роля в споровете за безопасността на ядрените реактори, за разумността на Инициативата за стратегическа отбрана на САЩ, за бомбардировачите B2 (Стелт), за предизвикателството, породено от изгарянето на изкопаеми горива и за възможното парниково затопляне на атмосферата, както и за много други проблеми . Аз съм председател на организацията от 1974 г. Дейностите ѝ са част от бавно нарастващия интерес сред учените да поемат повече отговорност за подпомагане на обществото да контролира изключително мощните технологии, породени от научните изследвания. Трудно е да се заключи, че учените са основно отговорни за щетите и рисковете, които сега са толкова очевидни в такива области като екологичните въпроси и ядрените оръжия; те до голяма степен са следствие от правителствени и индустриални императиви, както у нас, така и в чужбина. И все пак изглежда ясно, че без участието на учените в публичните дебати, шансовете за големи щети на цялото човечество са много по-вероятни. Според мен научната общност не е участвала в подобен ангажимент на ниво, съизмеримо с необходимостта или със специалните отговорности, които учените неизбежно имат в тази област.

Това мое усилие и чувството за отговорност да помогна за постигането на контрол върху аномалните технологии, което го движи, произтича в не малка степен от примера, даден ми от моя баща, който през целия си живот прекара доста време и хвърли не малко енергия за тиха, благотворителна работа. Той не беше в това сам сред своите приятели, нито сред своите съвременници; това е традиция в Нова Англия от много дълго време. Продължавайки да преследвам тези цели, очаквам предизвикателствата, пред които сме изправени както аз, така и Съюзът, да станат значително по-лесни след присъждането ми на Нобеловата награда. Това е може би най-привлекателната част от удостояването ми с тази изключителна чест.

ИЗТОЧНИК: https://www.nobelprize.org/prizes/physics/1990/kendall/biographical/

Превод от английски: Павел Николов

ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ - 22

ДО ТУК: Предговор 1; Предговор 2; ОТКЪС 1; ОТКЪС 2; ОТКЪС 3; ОТКЪС 4; ОТКЪС 5; ОТКЪС 6; ОТКЪС 7; ОТКЪС 8; ОТКЪС 9; ОТКЪС 10; ОТКЪС 11; ОТКЪС 12; ОТКЪС 13; ОТКЪС 14; ОТКЪС 15; ОТКЪС 16; ОТКЪС 17; ОТКЪС 18; ОТКЪС 19

ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ОТКЪС 20

Секретно съобщение на началника на Азиатския депар­тамент до императорския посланик в Букурещ от 20 де­кември 1887 г., № 3159

„Почитаеми господин Михаил Александрович, след като разг­леда заявлението на майор Паница, изслуша личното заключение на колежкия съветник Виламов и отзивите на българските емиг­ранти за поведението на споменатия офицер, императорското Ми­нистерство на външните работи стигна до следните изводи: хода­тайството за отпускане на оръжие, боеприпаси и парични средства за въстание в Македония даже при негов благоприятен резултат не съответства на нашите интереси на Балканския полуостров въоб­ще, и особено в България.

Резултатът от македонското въстание може да бъде само възс­тановяване в тази провинция на автономното управление съгласно постановленията на Берлинския договор. При съществуването в Македония на разни елементи, враждебни един на друг, едва ли може да се очаква трайно автономно управление в тази провинция и в последния случай неминуемо ще последва вмешателство на ев­ропейските държави във вътрешното управление на Македония и може би дори чуждестранна окупация. Не подлежи на съмнение, че при враждебното настроение против нас от страна на съюзните държави и Англия окупацията на Македония ще бъде предоставена на Австро-Унгария, в интерес на която е признаването на закон­ността на настоящото българско правителство с принц Кобургски начело.

Майор Паница в своето заявление между другото препоръчва лица, от които може да бъде съставено в България временно пра­вителство, а именно: Радославов, Драган Цанков, доктор Моллов, Тодор Бурмов, полковник Николаев, под главното командване на него, Паница. Но заявлението на споменатия офицер и в това отно­шение не подлежи на удовлетворение за това, че след приемане на управлението на Княжеството от императорския комисар тамош­ното министерство ще бъде съставено не от лица, принадлежащи на различни политически партии в България, а от тези, които предварително ще изявят своята готовност да изпълнят ис­канията на императорското правителство и за които гене­рал-майор барон Каулбарс своевременно доведе до знанието на статс-секретаря Гирс.

Що се отнася до исканията на майор Паница за определяне от императорското правителство на кандидата за заемане на българс­кия княжески престол, то този въпрос е окончателно решен в този смисъл, че Княжеството може да се управлява под върховно­то командване на Негово величество Господаря Император и височайше назначен наместник, съхранявайки при това силата на съществуващата в България конституция. Генерал-майор барон Каулбарс на 13 септември миналата година официално е съобщил на българските управници, а така също гласно е предал на българ­ския народ за гореспоменатото решение на императорското прави­телство. В своето съобщение барон Каулбарс ясно е изразил в т. 9: „Ние искаме Великото народно събрание да се събере само след избори, проведени без всякакво принуждение и съвършено свобод­но; защото желаем българският народ възможно по-откровено и по-свободно да се заеме с обсъждане на въпроса за избор на княз и своето бъдеще.“

Императорското правителство не предоставя на Великото на­родно събрание правото на избор на княз, а само да обсъди въпро­са за избора, т. е. следва ли въобще българският народ да избира отделен княз, или да се управлява Княжеството на горепосочените принципи. Следователно назначаваният в България императорски комисар не може да дава на бъдещото българско Велико народно събрание указания за един или друг кандидат за княжеския прес­тол.

Относно признаването от нас на законността на бременното правителство след отстраняването на принц Кобургски от Бълга­рия, то в това отношение ходатайството на майор Паница чрез ко­мандироването на императорския комисар в България само по се­бе си е удовлетворено.

Не е неизвестно на Ваше Превъзходителство, че при последна­та нота на императорското Министерство на външните работи за признаване незаконността на пребиваването на принц Кобургски в България в качеството на тамошен княз виенският кабинет се ста­раеше да узнае за нашите по-нататъшни намерения по отстранява­нето на самозвания княз в България. Не влизайки в дипломатичес­ка преписки и избягвайки създаването на какъвто и да е български въпрос, императорското правителство с височайше благоволение реши да направи официално съобщение за това, че след отстраня­ването от България на принц Кобургски всякакво правителство в Княжеството ще бъде признато от нас за законно. Аз смятам, че това правителствено съобщение ще подейства на умовете на бъл­гарските офицери и другите влиятелни лица в Княжеството, за да се ускори отстраняването на препятствията към сближаването на Русия с България - тези препятствия се заключават единствено в лицето на незаконния княз Кобургски.

По отношение на службата на наши офицери в българската ар­мия майор Паница в своето заявление ходатайства за назначаване в България на руски военен министър и командири на бригади; а всички останали длъжности могат да бъдат заети от български офицери, но това ходатайство не може да бъде удовлетворено в дадения момент по следните съображения.

Последните събития в България от 9 август на миналата година включително доказаха най-пълната дезорганизация на българската армия, отсъствие у тамошните офицери на понятие за дълга на клетвата, за верността към престола и отечеството, следователно при такова състояние на българската войска този, който ще бъде назначен за императорски комисар, също не може да бъде гаранти­ран срещу измяна, а още по-малко за точно изпълнение на негови­те заповеди.

Освен това при разглеждане на въпроса за окупацията, за въд­воряване на необходимия ред в Княжеството, съгласно исканията на генерал-майор Каулбарс във Военния съвет беше постановено, че за избягване на вмешателство на други европейски държави по българския въпрос императорското правителство е длъжно да се грижи не за издръжка в България на окупационен корпус, а само да попълни сегашната българска армия с наши пехотни, кавале­рийски полкове и артилерия. При такова попълване на войската, разбира се, е немислимо български офицер да командва полк, в който половината от състава е от нашата войска.

Неблагоприятният изход на революцията в Софийска, Бургас­ка, Силистренска, Русчукска и други местности в България доста­тъчно убеди императорското Министерство на външните работи в пълната неспособност на българските офицери да управляват и ръ­ководят народните движения в Княжеството.

На това основание не трябва да се разчита на действията на ма­йор Паница и неговите другари по революционно движение. Пред­вид на това, а така също основавайки се на отзивите на председате­ля на комитета на Славянското благотворително дружество и на съобщението на нашия генерален щаб, министерството реши да снабди експедицията на капитан Набоков с всичко необходимо и за някое време да преустанови преговорите с майор Паница, макар последният да изяви съгласие за изменение на някои условия, из­ложени в неговото заявление.

Предпочитайки експедицията на капитан Набоков пред всякакви съглашения с български офицери, императорското министерство командирова в Константинопол първия секретар на поверената на Ваше Превъзходителство императорска мисия за окончателните условия с г-н Набоков и за реда на управление на заетите от него местности в България до пристигането на подкрепления от Одеса. Затова е разрешено на колежкия съветник Виламов да даде на ка­питан Набоков парични средства за издръжка на хората, събрани от него за споменатата експедиция.

Вследствие на гореизложеното смятам за свой дълг да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи под благовиден предлог да преустанови преговорите с майор Паница, макар и по частен път с посредничеството на поручик Колобков.

Моля Ви, почитаеми господине, да приемете моите уверения в моето съвършено уважение и също такава преданост.“

Шифрована телеграма на руския императорски посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент, 20 януари 1888 г.

„Пристигналият от София търговец Новиков довежда до мое знание, че възложеното му поръчение за организиране на отстра­няването на принц Кобургски от България по конспиративен начин не е изпълнено предвид на строгите мерки, предприемани от со­фийските власти, за охрана на личността на принца главно след ек­спедицията на капитан Набоков. За довършване на предприетото дело по съвета на лица, благонадеждни и изявяващи своята готов­ност да вземат активно участие, търговецът Новиков смята да употреби динамитни патрони.

Съгласно ходатайството на г-н Новиков имам честта най-по­корно да помоля Ваше Превъзходителство, ако признава за въз­можно, да благоволи да направи разпореждане за отпускане от на­шите складове на динамитни патрони за доставяне в Русчук, където очакват пристигането на принц Кобургски.“

Секретно съобщение на руския императорски посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент от 23 януари 1888 г., № 67

„Българският военен министър полковник Муткуров е напра­вил предложение на пребиваващите в София поручик Колобков и търговеца Новиков да поемат доставка за българската армия от нашите оръжейни заводи на 30 000 пушки берданки и 3000 револ­вера „Смит & Уесън“.

Ходатайствайки за отпускане на търговски начала от Държав­ните оръжейни заводи на пушки и револвери за доставка на същи­те на българската армия, търговецът Новиков намира, че посредс­твом тези доставки като имащи материална изгода той може да привлече на наша страна някои от влиятелните български офице­ри. Пребивавайки в България като доставчик на оръжие за тамош­ната армия, г-н Новиков по-свободно ще може да действа по рабо­тите на организираната от него конспирация против принц Кобург­ски.

Поднасяйки ходатайството на търговеца Новиков на благоск­лонната преценка на Ваше Превъзходителство, смятам за свой дълг да прибавя, че аз от своя страна в този момент смятам за въз­можно да се удовлетвори горепосоченото ходатайство на г-н Но­виков за отпускане на търговски начала на пушки и револвери от нашите оръжейни заводи за доставка на такива на българската ар­мия.

За последствията имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да ме почете скоро с уведомяване по телегра­фа, за да съобщя на пребиваващия сега в Букурещ търговец Нови­ков.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до руския императорски посланик в Букурещ от 10 февруари 1888 г.

„В отговор на секретно съобщение № 67 имам честта да уведо­мя Ваше Превъзходителство, че ходатайството на търговеца Но­виков да му се отпусне оръжие за доставка на българската армия, беше съобщено на нашето военно министерство. Сега генерал-адютант Вановски е уведомил статс-секретаря Гирс, че военното министерство не намира пречки за отпускане от нашите оръжейни заводи на търговеца Николай Новиков на исканото от него коли­чество от пушки и револвери за доставка на същите на българска­та армия. Търговецът Новиков е длъжен да внесе в местната фи­нансова служба стойността на оръжието по цени, определени от Главното артилерийско управление, т. е. 21 руб. и 60 коп. за пушка и 17 руб. и 50 коп. за револвер.“

Шифрована телеграма на руския императорски посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент, 12 февруари 1888 А

„Съдържанието на секретната телеграма съобщих на търговеца Новиков и на поручик Колобков. Последният се отправя в София за сключване на контракт с военното министерство за доставка на пушки и револвери. Търговецът Новиков се отправя за Петербург, за да доложи лично на Ваше Превъзходителство за хода на органи­зирането на конспирация против принц Кобургски и да ходатайст­ва да му се отпуснат динамитни патрони.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент, 12 февруа­ри 1888 г.

„Поручик Колобков, упълномощен за образуване в София на революционен комитет под председателството на майор Паница, действащ с цел организирането на революционното движение в Македония и отстраняването от власт на настоящото българско правителство начело с принц Кобургски, ми предаде писмено заяв­ление на споменатия комитет, в което ходатайства за отпускане на парични средства в размер на 60 000 фр., необходими по мнение на комитета за постигането на горепосочената цел.

Предавайки ходатайството на комитета на благосклонната пре­ценка на Ваше Превъзходителство, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, да почетете да ме уведомите за последвалия резултат.“

Секретно писмо на императорския посланик в Букурещ на името на министъра на външните работи от 16 февруа­ри 1888 г., № 132

„Почитаеми господин Николай Карлович, смятам за приятен дълг да доведа до знанието на Ваше Високопревъзходителство, че подполковникът от генералния щаб Суботич, командирован от во­енното министерство в Румъния, за да направи секретни снимки на плановете за фортификация и укрепление, изпълнявайки възложе­ното поръчение дейно и усърдно, с пълно познаване на работата, успя да стигне до благоприятен резултат.

Заедно с това обръщам благосклонното внимание на Ваше Ви­сокопревъзходителство на съдействието, оказано на подполковник Суботич от страна на командированите от румънското военно ми­нистерство към споменатия щабофицер, поручиците N и N... . Смятам за справедливо да се причислят господата N и N... в знак на признателност към кавалерите на императорски и царски орде­ни и да се наградят с нашите орденски знаци „Св. Станислав“ - III степен.

Що се отнася до старателното изпълнение на служебните за­дължения от нашите инженери, командировани на разпореждане на подполковник Суботич при секретното снимане на плановете за фортификация, действащи като амбулантни търговци и прости ра­ботници, г-н Суботич от свое име е направил предложение на на­чалника на Военнонаучния комитет на генералния щаб генерал-ма­йор Фелдман.

Предоставяйки на благоусмотрението на Ваше Високопревъзходителство моето ходатайство за награждаването на поручиците господата N и N с наши орденски знаци „Св. Станислав“ - III сте­пен, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, да не откажете да ме почетете с уведомление за последствията.

С най-дълбоко уважение и съвършена преданост, имам честта да бъда, почитаеми господине, най-покорен слуга на Ваше Високопревъзходителство.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 3 март 1888 г.

„В отговор на секретната телеграма от 12 на миналия февруари имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че ходатайство­то на образувания в София революционен комитет за отпускане на 60 000 фр. не подлежи на удовлетворяване на основание на това, че въстанието в Македония е признато от императорското правителс­тво за преждевременно. Що се отнася за въпроса за отстраняване на принц Кобургски от България, то преди разрешението за даване на посочената сума за постигането на тази цел е желателно да се знае с какви средства разполага назованият комитет и какви лица имат намерение да участват в тази работа, така също и за самия начин на отстраняване на Кобургски.

Вследствие на това най-покорно Ви моля, почитаеми господи­не, да поръчате на драгомана на нашето русчукско консулство по частен път да води преговори по този въпрос с пребиваващия в Русчук поручик Колобков и за последствията да благоволи да ме уведоми по телеграфа.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент от 5 април 1888 г.

,,Съдържанието на секретната телеграма от 3 на миналия март беше съобщено на майор Паница чрез посредничеството на пору­чик Колобков. Сега последният ме уведоми, че софийският рево­люционен комитет отново ходатайства за отпускане на парични средства в известен размер с цел отстраняването на принц Кобург­ски от България и че по решение на споменатия комитет принц Кобургски ще бъде отстранен по същия начин, употребен на 9 ав­густ 1886 г. при отстраняването на принц Батенберг от Княжест­вото.

Съобщавайки гореизложеното на благоусмотрението на Ваше Превъзходителство, смятам за свой дълг да допълня, че от своя страна не мога да се отнасям с пълно доверие към ходатайството на майор Паница и образувания от него в София революционен ко­митет.“

Секретно писмо на началника на Азиатския департа­мент до императорския посланик в Букурещ от 2 май 1888 г., № 1056

„Почитаеми господин Михаил Александрович, нашият посла­ник в Берлин в своето писмо на името на статс-секретаря Гирс до­вежда до знанието на императорското Министерство на външните работи за това, че германският император Вилхелм II е решил да посети нашия августейши монарх. Граф Шувалов смята, че от това височайше посещение ние можем да се възползваме за разрешение по взаимно споразумение на българския въпрос и да постигнем доброволно оставяне на Княжеството от принц Кобургски.

Оповестявайки за гореизложеното, имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да направи разпо­реждане да се преустановят за известно време действията по въп­роса за отстраняването на принц Кобургски от България, макар и по благоприятен начин. Заедно с това смятам за свой дълг да при­бавя, че министърът на външните работи изрази своето желание, щото Вие, почитаеми господине, да не се отказвате да присъствате в Петербург по време на пребиваването тук на германския минис­тър на външните работи за съдействие при обмяна на дипломати­чески ноти по българските дела.

Най-покорно Ви моля, почитаеми господине, да приемете мои­те уверения в моето съвършено уважение и същата преданост.“

Шифрована телеграма на императорския пълномощник до началника на Азиатския департамент от 10 юни 1888 г.

„Пребиваващият в България търговец Николай Новиков ми съ­общи, че от него са намерени хора, изявяващи готовност за конс­пиративно отстраняване на принц Кобургски от България.

Предавайки ми за гореспоменатото, г-н Новиков ходатайства да му се отпуснат динамитни патрони за извършване на горепосо­ченото действие, а така също парично обезпечаване на семействата на хората, решили и себе си да подложат на печална участ. За раз­мер на обезпечението г-н Новиков смята достатъчни 50 000 фр.

Донасяйки за гореизложеното, имам честта най-покорно да по­моля Ваше Превъзходителство за разпореждането по въпроса на ходатайството на търговеца Новиков да почетете да ме уведоми­те.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до руския императорски посланик в Букурещ от 10 юли 1888 г.

„Съгласно молбата на пребиваващия сега в Петербург поручик Колобков имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че след доклада на статс-секретаря Гирс пред Господаря Император на секретната преписка за доставка на пушки за българската армия на Негово величество във 2-ия ден на този месец юли бе благоугодно височайше да повели: да се отпуснат от Държавните оръ­жейни заводи за доставка на българската армия исканото количес­тво винтовки № 2 и револвери „Смит & Уесън.“ За изпълнение на неговото височайше, на Господаря Император, повеление е съоб­щено чрез посредничеството на военното министерство на Главно­то артилерийско управление за отпускане от Тулския оръжеен за­вод на пушки и револвери, така също е уведомен временният одес­ки генерал-губернатор за безпрепятственото изнасяне от предели­те на Империята на пушките и револверите, предназначени за дос­тавка на българската армия от предприемачите: поручик Колобков и търговеца Новиков.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 14 ав­густ 1888 г.

„Ходатайството на търговеца Новиков, изложено в секретната телеграма от 10 този месец, не подлежи на удовлетворяване на ос­нование на това, че г-н Новиков до този момент с нищо не е оправ­дал доверието към него. Пребиваващият в Петербург по работите за отпускане на пушки за българската армия поручик Колобков лично ми предаде за това, че договорът за доставка на пушки е взет от Колобков на търговски начала. Новиков не е имал никакво участие в тази работа, но възползвайки се от това, че разрешение­то за отпускане на пушките е последвало на негово име, на Нови­ков, той получава от Колобков 30 000 фр. възнаграждение. В ин­тимни връзки с български офицери Новиков не е бил и не е, и бъл­гарският военен министър не се е обръщал с молба за доставка на пушки към Новиков, а е направил предложение на Колобков за та­кава доставка.

Съобщавайки за гореизложеното, имам честта най-покорно да помоля Вас, почитаеми господине, да прекратите всякакви връзки по българските дела с търговеца Новиков като човек некомпетен­тен и незаслужаващ за подобни работи доверието на императорс­кото министерство.“

(Следва)

КИРИЛ ГРИГОРОВ (ПЪРЛИЧЕВ) / СРЪБСКИЯТ РЕЖИМ И РЕВОЛЮЦИОННАТА БОРБА В МАКЕДОНИЯ (1912-1915 ГОДИНА) – 6

До тук, който е следил този блог, знае, че публикувахме книгата на Кирил Григоров Пърличев, син на нашия именит възрожденец Григор Пърличев и деец на македонското освободително движение, „Сръбските жестокости в Македония (1912-1915)“. Цялата публикация може да видите ТУК.

Това е обаче част от по-голямата книга на Кирил Пърличев „Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912-1915 година), която започваме да публикуваме от днес след превръщането на наличния PDF файл с ABBYY FineReader 15 в текст и редактирането на текста от стария правопис към съвременния.

ДО ТУК: ПРЕДГОВОР

ГЛАВА ПЪРВА: 1. Хуриета и балканската война от 1912 година; 2. Българските революционни чети — партизански отряди в помощ на съюзнишките сръбски войски против турците; 3. След привършване на военните действия и настаняването им в Македония сърбите неприязнено се отнасят спрямо българското население; 4. Населението реагира още от първия ден. Изложения до българското правителство и българския цар; 5. Междусъюзнишката война и последствията ѝ: открито преследване на всичко българско — език, училища, черкви, учители, свещеници, владици, граждани, селяни; биене, затвор, заточение, конкретни случаи.

КИРИЛ ГРИГОРОВ (ПЪРЛИЧЕВ) / "СРЪБСКИЯТ РЕЖИМ И РЕВОЛЮЦИОННАТА БОРБА В МАКЕДОНИЯ (1912-1915 ГОДИНА)" В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА ВТОРА

1. Въстаническо движение в Дебър — Струга — Охрид.

Никога и никъде в Македония, през всичкото време от идването на сърбите до тяхното прогонване от страната, мастното население не се бе помирило с мисълта да остане под сръбска власт. То винаги е реагирало. Душевната реакция, която се състои в открито изповядване на угрозената народност, в привързаност към оскверненото национално вероизповедание, зачитане на установените нрави и обичаи, когато ви ги петнят— това е реакция, готова сама да се обърне в самостойна акция в даден психологически момент. Такава реакция никога не е липсвала у македонския българин под сръбския режим; той постоянно я е проявявал, кога поединично, кога колективно. И естествено, тя го е карала да дири и конкретна форма, материален израз за нея, т. е. да се обърне тя на акция. Поводът не закъсня.

През целия си неособено труден военен поход в Македония сърбите, макар и подпомагани от чети на Вътрешната революционна организация, не можаха да не забележат, че населението чак до западните граници, като българско, очаквало българските освободителни войски. Това бе от естество да всели в душата им едно ожесточение. В Дебър и Дебърско през септември 1913 година сърбите с крутостта на своите обноски и суровостта на своя режим бяха дали пълен ход на своето ожесточение. Албанските шефове, които бяха от време приятелски настроени към българската революционна организация и в разбирателство с нейните водители, поведоха част от албанското население срещу крайно предизвикателните сръбски власти. Движението започва стихийно от Пишкопея (Долни Дебър) в момента, когато сърбите празнували анексията на Македония. Числото на потеглилите от Пишкопея въстаници постепенно се увеличавало от присъединилите се към тях по пътя до Дебър. Оттук сръбските чиновници и сръбската войска биват прогонени и тяхното място заемат въстаниците и временното управление в гр. Дебър, в състава на което влизат Сефединъ Пустина, Риза бей, Христо Атанасов, Байрам Стрезимир и др. — всички родом от гр. Дебър. Сега сърбите смятали да намерят спасение в Струга — Охрид, без да знаят всъщност какво ги очаква тук, в тия градове. А излезе, че и тук порасналата вълна на въстанието не даде мир на престъпната и гузна сръбска власт. Местните революционни чети под водителството на Петър Чаулев, Милан Матов, Павел Христов и Антон Шибаков станаха господари на положението, като пропъдиха чрез силата на оръжието цялата сръбска администрация и войскови части от Струга и Охрид.

(Следва)

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА / РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН – „СТРАННАТА ИСТОРИЯ НА ДОКТОР ДЖЕКИЛ И ГОСПОДИН ХАЙД“ - 7

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30,

ГЮСТАВ ФЛОБЕР: “МАДАМ БОВАРИ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19

РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН: “СТРАННАТА ИСТОРИЯ НА ДОКТОР ДЖЕКИЛ И ГОСПОДИН ХАЙД“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН (1850-1894) - “СТРАННАТА ИСТОРИЯ НА ДОКТОР ДЖЕКИЛ И ГОСПОДИН ХАЙД“ (1885 г.)

***

Критиците, сред които и Стивън Гуин, отбелязват странен недостатък в уж познатата и обичайна атмосфера на повестта: „Тук трябва да отбележим един характерен пропуск: четейки повестта, можем да си представим, че става дума за монашеско братство. Мистър Атърсън е ерген, както и самият доктор Джекил, а също така, ако се съди по всичко, и Енфийлд, младият човек, който първи съобщава на Атърсън за жестокостта на Хайд. Ерген е и икономът на Джекил, Пуул, чиято важна роля в цялата история не може да се отрече. Ако не се смятат две-три безлични прислужнички, традиционната зла старица и безликото момиче, което тича за лекаря, слабият пол изобщо не участва в действието. Изказвали са се предположения, че Стивънсън, „работейки в условията на викторианските ограничения“ и не желаейки да внася неподобаващи нюанси в монашеския антураж, съзнателно не е включил ярък женски образ сред утехите, на които тайно се отдавал доктор Джекил“.

Ако Стивънсън беше отишъл толкова далече, както, да речем, Толстой, който също бил викторианец и също не отивал много далече, но все пак ако Стивънсън беше отишъл толкова далече като Толстой, описващ увлеченията на Облонский: французойка, певица, ефирна балерина и така нататък, това би било много сложно за Джекил-Облонский да се превърне в Хайд. Лекият игрив тон, с който се описват развлеченията на безделника, също се свързва с изчадието на средновековието Хайд, както черно плашило се очертава на сиво-синьо небе. За писателя е по-безопасно, като не навлиза в подробности, да мълчи за развлеченията на Джекил. Но не разкрива ли тази сигурност, този лесен път известна слабост на твореца? Мисля, че да.

Викторианската тайна подтиква преди всичко съвременния читател към изводи, на които Стивънсън изобщо не е разчитал. Например Хайд е наречен в повестта приятел и благодетел на Джекил, но читателят е озадачен плюс това от още една характеристика на Хайд – „протеже“, което звучи почти като „фаворит“. Отбелязаното от Гуин изключително мъжко общество може да наведе на мисълта, че тайнствените похождения на Джекъл са свързани с неговия хомосексуализъм, който бил много разпространен в Лондон през викторианската епоха. Отначало Хайд шантажира добрия доктор – трудно е да си представим какви поводи за шантаж би могло да даде общуването на един ерген с дами с леко поведение. Може би, гадаят Атърсън и Енфиилд, Хайд е извънбрачен син на Джекил? Ендфийлд предполага, че на Джекил му се налага да плаща за „юношески лудории“. Но разликата във възрастта, видима външно, не е толкова голяма, за да се смята Хайд за син на Джекил. Освен това м своето завещание Джекил нарича Хард „приятел и благодетел“ и това странно, с нюанс на горчива ирония определение едва ли не е приложимо към един син.

Във всеки случай мъглата, която обвива похожденията на Джекил, не може да удовлетвори съсредоточения в мислите си читател. Тази неопределеност особено дразни, когато след по-нататъшни разяснения ни се казва, че не напълно достойните наслаждения на доктор Джекил Хайд е превърнал в нещо чудовищно. И така, за наслажденията на Хайд ни е известно едно: те са садистични; той се наслаждава, причинявайки болка на другите. „В Хайд Стивънсън е искал да изобрази злото, напълно оградено от доброто. Най-много на света Стивънсън мразел жестокостта и сдаденията, поради което неговият нечовешки негодник не е показан в пристъп на животинска похот, в каквото и да се състои тя, а в момент на зверско безчувствие“ към страданията на хората, които той осакатява и убива.

(Следва)

МАРТА ХИЛЕРС / „ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН“ – 59

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Почти един милион германки са изнасилени малко преди и след края на Втората световна война. Дневникът на Марта Хилерс „Една жена в Берлин“ („Eine Frau in Berlin“), засягащ тези събития, е толкова остър, че е публикуван за първи път анонимно в САЩ, преведен на английски език (1954 г.). Книгата е посрещната на нож от разни посоки (позоряла руските войници – от една страна, а немските жени – от друга) и претърпява второ издание едва през 2001 година. Атаките срещу тази книга не престават и до ден днешен. Не е превеждана на български език, но в интернет пространството може да се намери филма по „Една жена в Берлин“ с български субтитри.

(Павел Николов)

ДО ТУК:

"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН": 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 56, 57, 58

"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН" в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

ПОНЕДЕЛНИК, 4 ЮНИ 1945 ГОДИНА

Ранно отиване до Шарлотенбург, зной. Нашите списания вече придобиват лице. За целта компилирах текстове от забранени автори, доколкото ги имаше в библиотеката на г-н Р. или някъде другаде в къщата. Максим Горки, Джек Лондон, Жул Ромен, Томас Улф, също и по-стари автори като Мопасан, Дикенс, Толстой. Единственият въпрос е как да получим правата за публикуване, ако тези автори все още не са свободни, защото нито един от старите издатели вече ги няма. Подобни дреболии изобщо не притесняват унгареца. Готови сме за печат. „Ако някой дойде по-късно и поиска пари, просто ще платим.“ Той се потупа по джоба на панталона. Вече е намерил велосипед и го предостави на "издателството", което в момента съществува само като идея.

За обяд имахме грахова супа, за съжаление не съвсем по правилата: грахът, каза Илзе, просто не можел да се сготви до омекване. Ето защо прекарала цялата каша през месомелачката. Има груб вкус като пясък, но може да се преглътне. В супата имаше малко сланина и на мене се падна кожата, защото ми се налага да ходя много. Пак трябва да се претегля, усещам, че бързо отслабвам. Всички поли вече са ми увиснали.

Връщам се у дома към 18 часа. Улиците са оживени от много уморени малки каравани. Откъде? Накъде? Не зная. Повечето групи отиват на изток. Количките си приличат една на друга: бедняшки и ръчни, натоварени с чували, кашони и куфари. Пред тях често тегли въже жена или по-голямо момче. Зад тях има по-малки деца или дядо, който бута количката. Върху багажа на всяка количка почти винаги има хора: много малки деца или някой много възрастен човек. Тези старци, независимо дали са мъже или жени, изглеждат ужасно сред всичко останало. Бледи, съсухрени, полумъртви, апатични купчини кости. При номадските народи, като лапландците или индианците, безпомощните стари хора се обесвали или лягали в снега, за да умрат. Християнският Запад ще ги влачи, докато дишат. Много ще бъдат погребани по пътя. „Почитай старостта“, да – но не на количката за отстъпление, няма нито място, нито време за това. Мислех за социалния статус на възрастните хора, за стойността и достойнството на тези, които са живели дълго. Някога старите хора са били собственици, тези, които владеят имоти. В лишените от собственост маси, към които почти всички принадлежим днес, възрастта няма значение. Не е за почит, а за съжаление. Но точно това заплашващо положение изглежда подтиква възрастните хора и подхранва техния стремеж към живот. Дезертиралият войник от нашата сграда каза на вдовицата, че трябва да заключи всяко парченце храна от възрастната си тъща. Тя краде каквото може да грабне и го изяжда тайно. Изяжда дажбите на дъщеря си и зет си без колебание. Ако ѝ кажеш нещо, тя се оплаква, че искаш да я умориш от глад, всъщност да я убиеш, за да наследиш жилището ѝ. Така достойните матрони се превръщат в животни, които лакомо се вкопчват в остатъка от живота си.

(Следва)

АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ / „ПРОИЗХОД НА ГЕНИАЛНОСТТА И ФАШИЗМА“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИСЛОВИЕ

Историята на тази книга започна с това, че един старец от килия № 1 изял половин ролка тоалетна хартия.

Нищо необикновено!

Тоалетната хартия отвън е любима храна на затворниците, особено в петзвездните затвори. Грижовните роднини я напояват с „бут“ [1], кокаин или друг някакъв наркотичен боклук.

Затворническото началство знае за тези дребни хитрости.

Има обаче норма за употреба. Десет метра са предел. Те са достатъчни за най-продължително щастие.

Но затворникът от „единичката“ [2] не се спрял на половин ролка, а продължил да пъха под мустаците си материала за изтриване.

Едва това разтревожило надзирателя. Работата е там, че с такава маса хартия почтеният стомах може да не се справи.

И също нищо страшно. Нека мре.

Смъртта на един затворник не е проблем. По-скоро обратното. Отдавна някой не е ритал камбаната. Малкият затвор жадува за сакрална суета.

Измиването на тялото, вземането на размерите за ковчега и кудкудякането на вдовицата с черен воал ще дойдат точно навреме.

Погребалната атракция учи да се цени човешкия живот. Тя внушава свещен трепет.

Така че заради едно красиво погребение винаги си струва да пречукаш някого. А още повече да го оставиш да умре.

Но!

Затворникът от „единичката“ не бил обикновен старец, а местен „дон“. Нещо повече – „капо бастоне“ [3].

С други думи, глава на много богато, много известно и много добре въоръжено „семейство“.

А един дон не трябва да увре, след като е преял с тоалетна хартия. Неговите уважаеми колеги няма да възприемат това.

Резултатът от аутопсията ще излезе наяве. Ще кипнат интернет, телевизията и пресата. Конкурентите непременно ще подложат на насмешки и покойника, и неговото почтено Семейство.

В резултат от скандала ще де появят още тридесет на брой ковчега. И в един от тях ще легне началникът на затвора, в който е станало безобразието.

И само поради тази причина било взето решение: ролката да бъде конфискувана, но хигиеничното средство да се компенсира.

Имало обаче едно „но“. Старият дон не обичал, когато го безпокоят в килията. Затова се наложило да вдигнат затворническия спецназ [4].

Всичко минало отлично. Газ. Щурм. Светлинни гранати. Взели ролката.

Но!

Вместо нова ролка донът получил от затворническата библиотека детска книжка с картинки.

Нещо за мозъка, фашизма и гениалността. Което бил съвсем случаен избор.

Правото да завърши своите дни в тоалетната книгата заслужила само заради нежността на своите страници.

Уви! Нейното заглавие останало завинаги неизвестно.

Свикнал да яде всякаква хартия, старият мафиозо изял веднага титулния лист, предисловието и заглавието. Като се убедил, че страниците не съдържат познатия вкус на натриев оксибутират, той предизвикал погром в килията, строшил сервиза, плазмения телевизор и всичките вази от муранско стъкло.

Книгата, разбира се, била накъсана на парчета.

А след това се случило нещо невероятно – гневливият старец се зачел в нейните останки и изпаднал в прострация.

Донът забравил и за наркотиците, и за делата на Семейството. Но парчета от книгата държал винаги при себе си. И постоянно ги четял.

И именно четенето го убило, което потвърдил консилиум от затворнически патоанатоми. Да-да. Голяма част от полукълбата на главния мозък на въпросния мафиозо се изпарили.

При четенето на книги това е, уви, неизбежно.

В ковчега донът лежал с израз на най-дълбоко изумление. Веждите повдигнати, очите изпъкнали, устата отворена. Всички гримьори на континента се опитвали да оправят неговата физиономия, но не успели. В скръстените си ръце покойникът стискал парчета от детската книжка. С тях и бил погребан.

Когато ми предложиха астрономически договор за цикъл лекции за „произхода на гениалността, фашизма и тайните на мозъка“, не знаех нищо за тази история.

Казаха ми само, че трябва да чета лекциите пред темпераментно семейство – от около сто души.

БЕЛЕЖКИ НА ПРЕВОДАЧА

1. Бут (рус. жаргон) - натриев оксибутират – излязъл вече от употреба анестетик, който се се използва и като наркотично средство.

2. Единичка – самостоятелна затворническа килия.

3. Капо бастоне (итал. capo bastone) – вторият след ръководителя на италианска мафиотска фамилия.

4. Спецназ (рус.) – подразделение за специални операции.

(Следва)

МУМИИТЕ ОТ ВЕНЦОНЕ

ИЗТОЧНИК: DISGUSTING MEN

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

През лятото на 1950 година Джак Бърнс пътешествал из Алпите в търсене на любопитни истории за списание „Life“. И трябва да кажем, че му провървяло много: заблудил се и излязъл при малкото градче Венцоне. Първото, което фотографът видял, когато доближил до населеното място, бил възрастен италиански господин, който седял на масата заедно с една мумия и пиел чай. За щастие Бърнс имал здрав разсъдък и безпристрастен ум. Той започнал вежлив разговор с мъжа и скоро разбрал, че във Венцоне подобни неща са обичайни.

Оказало се, че историята на мумиите започнала през XIV век, когато във Венцоне дошла Черната смърт. Чумата повалила почти цялото население на града. Нямало просто кой да погребва покойниците, а и били много на брой. Четиридесет и две тела положили в мазето на църквата в обикновени сандъци и скоро ги забравили. За телата си спомнили една след триста години.

През 1647 година решили да възстановят стария параклис и ги намерили вътре. Местните жители възприели това като господно чудо и започнали да смятат мумиите за реликви. Приписвали им чудодейна сила и гражданите започнали да вярват, че предците им са се върнали от оня свят, за да им помагат в трудни времена. Към тях се отнасяли по съответен начин: изнасяли ги периодично „на разходка“, развличали ги с разговори и даже ги отнасяли на градските празници като гости. Католическата църква се отнесла към това с недоверие, но Венцоне е много изолирано място, където рядко попадат хора отвън, най-много да бъде изпратен някой нов свещеник.

Как са се оформили тези мумии, не е ясно и досега. Обикновено мумифицирането настъпва или при силен студ, или при силна топлина и сухота, или при използването на специални разтвори (солни и алкални). Очевидно е, че мумиите от Венцоне не се вписват в нито една от тези категории. Учените смятат, че състоянието им е резултат от дейността на някакви микроорганизми. По-просто казано, телата са ферментирали.

През 1976 година силно земетресение повредило параклиса и повечето от мумиите. Сега са останали само петнадесет и ги пазят много по-старателно. За тях са изградили специална стая в криптата на параклиса „Свети Михаил“. Никакви вече разходки, празници и пиене на чай.

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1990 г. / ФИЗИКА / ДЖЕРЪМ ФРИДМАН

Джеръм Фридман ( Jerome Friedman)

28 март 1930 г.

Нобелова награда за физика (заедно с Хенри Кендъл и Ричард Тейлър)

(За пионерски изследвания по дълбоко нееластичното разсейване на електрони от протони и свързани неутрони, съществено важни за разработката на кварковия модел във физиката на частиците.)

Родителите на Фридман емигрират в САЩ от Русия. Той завършва Чикагския университет, където защитата дисертация и получава степен доктор по философия и физика (1956 г.). Преподава в университета (1956—1957) и в Станфордския университет (1957—1960), а от 1960 г. в Масачузетския технологичен институт. Там получава званието институтски професор, ръководи катедра по физика през 1938 година и университетската лаборатория по ядрени изследвания.

По време на своята кариера Фридман прави изследвания в областта на елементарните частици. Физиците по това време вече знаят за съществуването на протоните и неутроните. От 1950 г. се правят опити да се открият и по-малки частици. През 1864 г. Мъри Гел-Ман и Джордж Цвайг правят предположение за съществуването на кварките, но не могат да докажат, че ги има. Използвайки най-новия мощен линеен ускорител в Станфорд, Фридман и неговите колеги Ричард Е. Тейлър и Хенри Кендъл провеждат през 1967-1973 г. редица експерименти за разсейване на електроните върху протоните. При увеличаване на енергията на на електроните учените забелязват, че повечето от тях се отблъскват от протоните под различи ъгли по най-удивителен начин, което потвърждава наличието в тях на някакви по-малки частици, наречени условно кварки. В резултат от прецизната обработка на резултатите от експеримента и класификацията на откритите частици, учените определят отделни кварки, които наричат съответно: горни (up), долни (down), очаровани (charm), странни (strange), истински (truth) и красиви (beauty).

Заради основополагащите изследвания, потвърждаващи съществуването на кварките, Джеръм Фридман, заедно с Тейлър и Кендъл, е удостоен с Нобелова награда през 1990 г. Той е член на Националната академия на науките на САЩ и на Американското философско дружество (2002 г.), а също така на Американската академия на науката и изкуствата;. Подписал е „Предупреждението на учените към човечеството“ (1992 г.), а през 2016 г. – писмото с призив към „Greenpeace“, Организацията на обединените нации и правителствата от цял свят да прекратят борбата с генетично модифицираните организми (ГМО).

ИЗТОЧНИК: Уикипедия

Превод от руски: Павел Николов

ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ - 21

ДО ТУК: Предговор 1; Предговор 2; ОТКЪС 1; ОТКЪС 2; ОТКЪС 3; ОТКЪС 4; ОТКЪС 5; ОТКЪС 6; ОТКЪС 7; ОТКЪС 8; ОТКЪС 9; ОТКЪС 10; ОТКЪС 11; ОТКЪС 12; ОТКЪС 13; ОТКЪС 14; ОТКЪС 15; ОТКЪС 16; ОТКЪС 17; ОТКЪС 18

ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ОТКЪС 19

СЕКРЕТНО

Руска имперска мисия

№ 206, 2 юли 1887 г. в Букурещ

До Департамента на личния състав и икономическите въпроси

По сметните дела: Съгласно секретна телеграма на г-н министъра на външните работи от 30 юни т.г. императорската мисия, като препраща кратък отчет на разходите, направени от сумата на окупационния фонд за организиране на народни движения в България, а съща на отпуснатите суми, изразходвани от сумата на същия фонд по искане на Департамента на държавната полиция, има честта най-покорно да замоли Департамента на личния състав и икономическите въпроси да благоволи да разпореди обезщетяване на касата на мисията за направените разходи за сметка на Департамента на държавната полиция в размер на 65 000 фр. франка за попълване на сумата на окупационния фонд.

КРАТЪК ОТЧЕТ

на разходите, направени от сумата на окупационния фонд по организацията на народни движения в България, а също на отпуснатите суми, изразходвани от сумата на същия фонд по искане на Департамента на държавната полиция до 1 юли 1887 г.

№	Предмет на разходите	Франк.	Сант.
1.	Дадено на членовете на революционния комитет в Букурещ за издръжка на офицерите и другите емигранти, съгласно телеграма на г-н министъра на външните работи от 15 декември 1886 г.	120 000	-
2.	Съгласно телеграма на г-н началника на Азиатския департамент от 10 януари т.г. дадено за издръжка на комитетите в Гюргево и в Русчук.	75 000	-
3.	Преведено чрез Неболсин и Тодоров за изпращане в Силистра на капитан Кръстев.	40 000
4.	Дадено на Тома Кърджиев за превеждане в Русчук в разпореждане на майор Узунов.	45 000	-
5.	На румънския министър на вътрешните работи за съдействие при организирането на революционни комитети в Румъния за български народни движения.	60 000	-
6.	На букурещкия префект по същия предмет.	20 000	-
7.	Дадена на капитан Болман, взел участие в русчукската революция, помощ за лечение и др.	15 000	-
8.	Съгласно телеграма на г-н началника на Азиатския департамент от 10 февруари 1887 г., дадено на майор Груев и капитан Бендеров за безотчетно разпореждане.	60 000	-
9.	Дадена на руския щабс-ротмистър в оставка Пьотър Наболсин помощ за връщане в Русия.	4 000	-
10.	Съгласно телеграма на г-н приятеля на министъра на външните работи от 10 март 1887 г. за сметка на Департамента на държавната полиция дадено на румънския министър на вътрешните работи за оказваното от него съдействие на нашите агенти от тайната полиция.	40 000	-
11.	На основание на същата телеграма и за сметка на Департамента на държавната полиция дадено на букурещкия префект по същия предмет.	20 000	-
12.	На колежкия съветник Хр. Стаматов помощ за връщане в Русия.	4 000	-
13.	По определяне от букурещкия комитет, дадена издръжка на Величко Панчевич до 1 юли т.г.	6 400	-
14.	Същото на Христо Иванов.	6 000	-
15.	Дадено на емигранта доктор Друмев за заминаване в гр. Плевен.	4 000	-
16.	На русчукския търговец Георги Георгиев заемообразно.	8 000	-
17.	Дадена помощ на Пенчо Черковски в качеството му на член на русчукския революционен комитет.	4 000	-
18.	На същия Черковски по делото на Мантов.	8 000	-
19.	Съгласно телеграма на директора на Департамента на държавната полиция дадено на секретаря на българската дипломатическа агенция в Букурещ Хар. Вла-дигеров.	5 000	-
20.	Дадено на същия Владигеров (по разписка на статския съветник Мишченко).	2 000	-
21.	На емигранта Миларов (по делото на Мантов).	4 000	-
22.	Направени разходи по издаването на прокламации и вестник, изпращани в България.	30 000	-
23.	Дадено на букурещкия префект за прокурора и съдебния следовател.	20 000	-
24.	Дадена помощ на семействата на осъдените в Русчук офицери и други лица, а също на пострадалите от революцията от 19 февруари 1887 г.	25 000	-
25.	Дадена многократна помощ на офицери и други емигранти за заминаване в Русия.	62 000	-
26.	Съгласно телеграма на началника на Азиатския департамент от 1 юни т. г. преведено на комитета на Славянското благотворително дружество в Одеса за даване на еднократна помощ на доброволците	75 000
	Всичко	762 400	-

Шифрована телеграма на императорския посланик в Букурещ до началника на Азиатския департамент, 18 юли 1887 г.

„Смятам за свой дълг да уведомя Ваше Превъзходителство, че вчера в Търново от незаконното Народно събрание е избран за български княз поручикът на австрийска служба принц Фердинанд Кобургски. Тук се носят упорити слухове за това, че по настояване на австро-унгарското правителство принц Кобургски тези дни ще пристигне в България и в качеството на избран княз има намерение да поеме кормилото на управлението на Княжеството. От достоверни източници ми предават, че в избирането на принц Кобургски за български княз са взели дейно участие крал Карл и неговото правителство, което подготвя тържествено посрещане на принц Кобургски в Турну Северин.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския департамент до императорския посланик в Букурещ от 20 юли 1887 г.

„Съдържанието на секретната телеграма на Ваше Превъзходи­телство от вчерашна дата статс-секретарят Гирс имаше щастие да доложи на Императора. На Негово величество бе благоугодно ви­сочайше да повели на министъра на външните работи да изпрати циркулярни ноти на всички европейски Велики държави, че импе­раторското правителство не признава избирането на принц Кобур­гски за български княз за законно предвид нарушаването на поста­новленията на Берлинския договор, изпълнението на който е за­дължение на Великите държави, които са го подписали. А що се отнася до посредничеството от страна на крал Карл и неговото правителство в горепосоченото избиране, Негово величество край­но съжалява, че румънският крал със своето враждебно отношение към Русия втори път ни оказва явни противодействия, влечащи след себе си неблагоприятни последствия.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент, 30 юли 1887 г.

„Имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че принц Кобургски в български мундир пристигна днес в Турну Северин, където беше тържествено посрещнат от румънските власти. От Турну Северин Кобургски на един от параходите на Австрийското дунавско параходно дружество се отправи за Видин, Систов (Свищов – бел. П. Н.) и Рус­чук. В Търново той ще пристигне на 2 август за приемане на клет­вата за встъпване на княжеския престол.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 10 ав­густ 1887 г.

„В допълнение към циркулярната нота, изпратена от Министер­ството на външните работи на нашите представители в Европа за признаване незаконността на пребиваването на принц Кобургски в България в качеството на княз, смятам за свой дълг да уведомя Ваше Превъзходителство, че императорското правителство окон­чателно е решило: да признае принц Кобургски като узурпатор, на­миращ се извън всякакви закони, на основание на това и действия­та, насочени лично против Кобургски за отстраняването му от България, не могат да се считат осъдителни и наказуеми.

Предавайки за гореспоменатото окончателно решение на импе­раторското правителство, най-покорно Ви моля, почитаеми госпо­дине, да благоволите да окажете съдействие на лица благонадежд­ни, изявяващи готовност да вземат дейно участие в отстраняване­то на принц Кобургски от България.“

Секретно съобщение на императорския посланик в Буку­рещ до началника на Азиатския департамент от 10 октом­ври 1887г., № 515

„Служещият в канцеларията на поверената ми императорска мисия драгоман на нашето консулство в Русчук ми предаде, че пребиваващият в Русчук руски поданик - артилерийският поручик Порфирий Колобков, има интимни връзки с някои влиятелни офи­цери в България, чрез посредничеството на които г-н Якобсон смя­та да действа по въпроса за отстраняването на принц Кобургски.

Поканен от мен в Букурещ, поручик Колобков на направеното му предложение да ни бъде полезен по горепосочения въпрос изра­зи своята пълна готовност и обърна внимание на някои офицери от българската армия, бивши негови колеги. По мнението на г-н Ко­лобков неуспехът на русчукската революция е последвал от ху­манното отношение към делото на покойния майор Узунов. За предотвратяване на такива съдбоносни последствия поручик Колобков посочва майор Паница, който, ако изяви съгласие за отстраняването на принц Кобургски от България, няма да бъде придирчив в средствата за постигане на целта, и само при такива условия може да се разчита на успех.

Имайки предвид, че по сведения на императорската мисия ма­йор Паница, бидейки привърженик на принц Батенберг и сподвижник на незаконните български управници, винаги е стоял начело на тези от българските офицери, които са ни оказвали противодейст­вие, аз не мога да разреша на г-н Колобков да влиза в преговори с назования офицер по въпроса за отстраняването на принц Кобург­ски от мое име, но му поръчах да влезе в частни връзки по този въпрос с г-н Паница и да ми съобщи за последствията.

Довеждайки за това до знанието на Ваше Превъзходителство, имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, след съвещание с пребиваващите в Петербург български офицери относно предложението, направено от г-н Колобков, да благоволи­те да ме уважите с уведомление.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 18 октомври 1887 г.

„В отговор на съобщението от 10 октомври, № 515, имам чест­та да уведомя Ваше Превъзходителство, че независимо от неласкавите отзиви на пребиваващите тук български офицери за майор Паница аз намирам за възможно да се разреши на драгомана на нашето русчукско консулство да води частни преговори с поручик Колобков относно намеренията на майор Паница и неговите дру­гари по въпроса за отстраняването от България на принц Кобургс­ки.

Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше превъзходителство да благоволи да даде наставления на г-н Якоб­сон да бъде твърде внимателен в дадения случай, за да не разкрие нашето участие в конспиративното отстраняване на принц Кобург­ски от България.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент от 2 ноем­ври 1887 г.

„Поручик Колобков ми съобщи, че майор Паница от името на българските офицери и с пълномощия от новообразуваната в Бъл­гария опозиционна на правителството партия желае да предаде на мен или на първия секретар на поверената ми императорска мисия условията, при които може да се постигне отстраняването на принц Кобургски от България и образуването на ново правителст­во в Княжеството с императорски комисар начело.

Не доверявайки се изобщо на предложенията на майор Паница, аз поръчах на драгомана на консулството да се отправи за Русчук, да узнае предварително в какво се заключават условията на майор Паница и от името на какви български офицери действа той.

Сега г-н Якобсон ми донася, че майор Паница, искайки среща с г-н Виламов, не желае да предаде своите условия чрез посредни­чеството на други чиновници от императорската мисия.

Вследствие на това имам честта да помоля Ваше Превъзходи­телство да благоволи да ме уведоми намирате ли Вие, почитаеми господине, от Ваша страна за възможно да предоставим на майор Паница среща с г-н Виламов и да се влиза с назования офицер в непосредствени преговори по гореспоменатия въпрос.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 4 но­ември 1887 г.

„В отговор на секретната телеграма от 2 този ноември имам честта да уведомя Ваше Превъзходителство, че е желателно пре­говорите на първия секретар на императорската мисия с майор Па­ница да имат частен характер и срещата на г-н Виламов с назова­ния офицер да се проведе в един от крайбрежните градове на Ру­мъния. За условията на майор Паница и резултатите от преговори­те с него благоволете, почитаеми господине, да ме уважите с уве­домление по телеграфа.“

Секретно съобщение на началника на Азиатския депар­тамент до императорския посланик в Букурещ от 18 ноем­ври 1887 г.,№ 1068

„Почитаеми господин Михаил Александрович, препоръчаният ми от Ваше Превъзходителство руски поданик - търговецът Нико­лай Новиков, изрази своята готовност да ни бъде полезен и да оказва съдействие при отстраняването на принц Кобургски от Бъл­гария.

За това, щото отстраняването на Кобургски от България по ле­гален или конспиративен начин да последва едновременно с експе­дицията на капитан Набоков в Бургас, г-н Новиков се отправя за София през Букурещ и Белград с цел да предприеме дейно участие в това дело.

Търговецът Новиков смята за възможно за определено възнаг­раждение да намери в София хора, способни по конспиративен на­чин да отстранят принц Кобургски от пределите на Княжеството.

Вследствие на това имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзходителство да благоволи да направи разпореждане за да­ване на търговеца Новиков 64 000 франка от сумата на окупацион­ния фонд. Заедно с това смятам за свой дълг да прибавя, че от го­репосочената сума 4000 франка следва да се отделят за лични раз­ходи на търговеца Новиков за отиването му в София и обратно.“

Шифрована телеграма на императорския посланик в Бу­курещ до началника на Азиатския департамент, 3 декември 1887 г.

„Смятам за свой дълг да доведа до знанието на Ваше Превъзхо­дителство, че вчера беше командирован от мен в гр. Гюргево пър­вият секретар на императорската мисия за водене на преговори с майор Паница по въпроса за отстраняването на принц Кобургски от България и съставянето на ново правителство в Княжеството. Майор Паница направил заявление за това, че той действа по пъл­номощия на други български офицери и представители на Народ­ната партия в България, исканията на които се заключават в след­ното: 1) В отпускане от императорското правителство на оръжие и боеприпаси за въстание в Македония; 2) В признаване на времен­ното правителство в Княжеството след отстраняването на принц Кобургски от България; 3) Временното правителство може да бъ­де съставено от следните лица: Радославов, Драган Цанков, доктор Моллов, Тодор Бурмов, полковник Николаев и за главнокоманд­ващ на армията пък - него майор Паница; 4) Временното прави­телство е задължено да покани в България императорски комисар, който може да бъде назначен от императорското правителство от лицата на военното ведомство, с изключение на генерал-майор ба­рон Николай Василиевич Каулбарс; 5) Под ръководството на им­ператорския комисар ще бъде свикано Велико народно събрание, на което ще бъде предоставен избор на княз за вакантния българс­ки престол от кандидатите, посочени от императорското правител­ство, но без да се изключва кандидатурата на принц Батенберг; 6) Емигрантите от българските офицери могат да се върнат в Бълга­рия само след избирането на княз. Другите емигранти могат да се върнат в България след съставяне на временното правителство; 7) След избирането на княз на руските офицери могат да бъдат пре­доставени в България длъжностите на военен министър и коман­дири на бригади, а другите длъжности трябва да бъдат заети изк­лючително от български офицери; 8) На съд и наказание за убийс­твото на капитан Кръстев в Силистра и за смъртните наказания на офицери и други лица в Русчук да бъдат подложени само бившите български регенти, майор Петров, капитаните: Андреев, Ангелов, Сапунов, Тепавски, поручик Марков, и русчукският префект Ман­тов; другите лица да се освободят от отговорност.

Майор Паница, без да се съмнява в благоприятния изход на въстанието в Македония, ходатайства пред императорското прави­телство за оказване на съдействие за присъединяване на тази про­винция към България. Освен това назованият офицер, връчвайки на г-н Виламов писменото заявление, го моли, ако е възможно, също­то лично да представи на благоусмотрението на императорското Министерство на външните работи.“

Шифрована телеграма на началника на Азиатския де­партамент до императорския посланик в Букурещ от 5 де­кември 1887 г.

„Председателят на Санктпетербургския комитет на Славянско­то благотворително дружество се е обърнал към министъра на външните работи с ходатайство за отпускане на оръжие и боепри­паси за експедицията на капитан Набоков в България. На направе­ното до нашия посланик в Константинопол запитване за възмож­ността за преминаването на експедицията на г-н Набоков през тур­ска територия и за очаквания успех на споменатата експедиция, тайният съветник Нелидов е уведомил статс-секретаря Гирс, че за експедицията на капитан Набоков, като състояща се от българи и черногорци, тайно и безпрепятствено преминаване през Турция е възможно, а що се отнася до очаквания успех от тази експедиция, то г-н Нелидов, основавайки се само на отзивите на пребиваващия в Константинопол българин Драган Цанков за малочислеността на Бургаския гарнизон и неблагоразположението на българското на­селение към настоящото българско правителство, разчита на бла­гоприятен изход. Освен отзива на г-н Драган Цанков нашият пос­ланик в Константинопол няма други сведения от България.

При разглеждане на ходатайството на председателя на Славянс­кото благотворително дружество, а така също съдържанието на секретната телеграма на Ваше Превъзходителство от вчерашна дата министърът на външните работи е изразил желание, щото първият секретар на императорската мисия лично да представи на статс-секретаря Гирс своите заключения по заявлението на майор Паница.

Разрешавайки на колежкия съветник Виламов двуседмичен от­пуск в Русия, имам честта най-покорно да помоля Ваше Превъзхо­дителство да благоволи да направи разпореждане да му се даде от сумата на окупационния фонд куриерска дажба до Санкт Петер­бург и обратно в Букурещ в установения размер и да предложите на г-н Виламов незабавно да пристигне в Петербург.“

(Следва)