ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА - 40

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ЧАРЛЗ ДИККЕНС (1812-1870) - “СТУДНИЯТ ДОМ“ (1852—1853)

6. АПОСТРОФИЧНИЯТ МАНИЕР НА КАРЛАЙЛ

Апострофът може да се отнася за потресени слушатели, за скулптурно застинала група велики грешници, за някакви природни стихии, за жертва на несправедливост. Когато Джо се промъква към гробището, за да навести гроба на Немо, Дикенс преминава към апостроф: „Чуй, нощ, чуй, тъмнина: много по-добре ще бъде да дойдете по-скоро, отколкото да останете на такова място като това! Чуйте, редки пламъчета в прозорците на безобразните постройки, а вие, които творите там беззаконие, творете го, макар да се заграждате от това грозно зрелище! Чуй, газов пламък, толкова мрачно горящ над железните врати, в отровния въздух, които ги е покрил с магьосническа смазка, слузеста на допир!“ Следва също така да отбележим вече цитирания апостроф, свързан със смъртта на Джо, а още по-рано – апострофа в откъса, където Гапи и Уивл викат за помощ, след като откриват удивителната кончина на Крук.

7. ЕПИТЕТИ

Дикенс култивира луксозно прилагателно, или глагол, или съществително като епитет, като основна предпоставка за ярка поезия; това е пълноценно семе, от което ще израсне цъфтяща и разклонена метафора. В началото на романа виждаме как хората се навеждат над парапета на моста, гледайки надолу „в мъгливия подземен свят“. Обучаващите се чиновници са свикнали да „усъвършенстват... юридическото си острословие“ чрез забавни съдебни спорове. Според Ада изпъкналите очи на мисис Пардигъл „се качват на челото ѝ“. Гапи убеждава Уивл да не напуска жилището си в дома на Крок, като „неспокойно хапе нокътя на палеца си“. Сър Лестър чака завръщането на лейди Дедлок. Късно през нощта в квартала е тихо, „освен ако някой гуляйджия не се напие дотолкова, че, обсебен от желанието да смени мястото“, не се появи там, ревейки песни с пълно гърло.

При всички велики писатели с остро, забелязващо око изтърканият епитет понякога придобива нов живот и нова свежест благодарение на фона, върху който се появява. „Скоро желаната светлина озарява стените – Крук (който е слязъл долу за запалена свещ – бел.- Вл. Н.) се качва бавно по стълбите заедно със своята зеленоока котка, която го следва“. Всички котки имат зелени очи, но обърнете внимание с каква зеленина се наливат тези очи от свещта, движеща се бавно по стълбите нагоре. Често мястото на епитета и отражението на съседните думи му придават необичайно очарование.

(Следва)