петък, декември 31, 2021

РИЦАРИ НА КРЕДИТА И ПАРИТЕ В БРОЙ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Орденът на тамплиерите не съществува вече седемстотин години, но едно от неговите изобретения все още се използва активно от човечеството.

Бедняци с милиони в сметката

Юг дьо Пайан, който основал през 1119 година Ордена на бедните рицари на Ерусалимския храм, може би наистина е мислел, че новите братя ще бъдат войници, които не се интересуват от материални блага и които ще посветят живота си на защитата на поклонниците. Само че на дело не се получило така, даже може да кажем, че станало обратното. Знаменитият печат с двама рицари на кон, който символизирал бедността, не трябва да ни заблуждава. Тамплиерите не бедствали. Нещо повече, ако се замислим, те и се биели лошо. Почти всички съдбоносни за ордена и кръстоносците сражения били загубени.

Но в замята на това рицарите на Храма преуспели истински в умението да правят пари. Орденът използвал виртуозно липсата на какъвто и да е ред във финансовите дела на Средновековна Европа. В тези времена нямало разбираеми валутни курсове. Всяко кралство сечело свои монети, като с всяка изминала година намалявало старателно съдържанието на златото или среброто в тях. Тези монети се употребявали по целия свят, но цената им зависела от волята на търговеца, с който купувачът имал вземане-даване. Това е като да отидете в магазина със сто евро в джоба, а там да ви кажат, че с тези пари можете да направите покупки само за сто лева.

Но това е все още половин беда. Да речем, че сте френски търговец и отивате в Светата земя. Там ви трябват пари и вие разполагате само с един начин да ги имате – като ги отнесете лично. Иначе казано, като качите на кораб или каруца тежък товар от няколко чувалчета със злато или сребро и се молите да стигнете до местоназначението с това, с което сте тръгнали.

Шансът да се изпълни подобна молитва, не бил голям. Да ограбят такъв състоятелен пътешественик можели не само разбойниците, но и феодалите, през чиито имения минавал пътят му.

Монета на тамплиерите

И точно тогава на авансцената се появили тамплиерите с революционна и гениална идея. Пътешественикът можел да отнесе своя ценен товар в най-близкото представителство на ордена (разбирай: близкия клон на банката), да получи там разписка и да отиде с тази разписка навсякъде без риск да се лиши от своето състояние. На новото място, като намине пак при тамплиерите, той предявявал документа и получавал парите си. За първи път подобна операция била осъществена през 1135 година, иначе казано – шестнадесет години след основаването на ордена. Някой си Пере Десде от Сарагоса получил от рицарите на Храма разписка, че им дал петдесет мараведи. Когато предоставел същата разписка в отдела на ордена в Ерусалим, Десде би трябвало да получи същата сума.

Наистина, ние не знаем дали Десде е получил сумата и се е добрал жив до Светата земя, но това е първият достигнал до нас документ, който свидетелства, че тамплиерите са се заели с издаване на травъл чекове. Да, макар че тогава нямало такъв израз, по същество разписката, дадена на Десде, е пътнически чек.

И тук е важно да помним две неща. Първо, тамплиерите не помагали на такива пътешественици безкористно. За съхраняването на парите те вземали макар и малко, но парично възнаграждение. Това вече не е защита на поклонници, това е обслужване на клиенти. Второ, да се намерят петдесет испански мараведи в Ерусалимското кралство не било лесна работа. Тамплиерите давали необходимите суми не във валутата, в която ги вземали, а в местни монети. Иначе казано – рицарите на Храма започнали първи да пресмятат валутните курсове. И съвсем очевидно е, че тези курсове те установявали сами.

Без граници и данъци

Могъществото на ордена на тамплиерите било подкрепено от булата на папа Инокентий II “Omne Datum Optimum”, издадена през 1139 година. Булата освобождавала тамплиерите от посегателствата на светската и църковната власт. В нея се казвало, че рицарите от ордена могат да пресичат свободно всички граници, че се освобождават от данъци и че не са подчинени на никого освен на римския папа.

Откъде са парите?

Рицарите на Храма били щастливи да си намерят бързо един много влиятелен лобист. Той се казвал Бернар Клервоски. Този цистерианец, който на двадесет и четири години основал свое абатство, не само участвал в създаването на ордена, но едва ли не собственоръчно написал неговия устав. Бернар насочил към тамплиерите вниманието на Светия престол, като спечелил за тамплиерите не само папската благословия, но и още много привилегии. След понтифика се наредили и кралете. Орденът станал моден, което привлякло в него нови членове. Само че за влизане в редиците му се изисквало да бъдат дадени множество обети, включително и обет за бедност. Много знатни феодали, ставайки тамплиери, дарявали на ордена своите владения. Така рицарите на Храма се обзавели с елитна недвижимост по цяла Европа.

Кредити

Изследванията на оцелелите документи показват, че тамплиерите разбирали прекрасно от счетоводна дейност и били запознати както със сложните лихви, така и с принципите на двойното счетоводство. Като че ли само за кешбека не се сетили. Затова пък рицарите на Храма давали заеми с голямо удоволствие. Заемната лихва, поне през втората половина на XII век, рядко надвишавала десет процента.

Сражаваме се за вашите проценти

Услугите на тамплиерите използвали не само обикновените пътешественици като Пере Десде. Кредити от рицарите на Храма вземали даже кралете, а понякога и папите. Луи VII, младият крал на Франция, като замислил – по съвет на споменатия вече Бернар Клервоски – Втория кръстоносен поход, заел от тамплиерите пари, за да закърпи дупките в бюджета на военното предприятие. А можем да кажем, че папа Александър III съществувал за сметка на тамплиерската хазна. Преследван от Фридрих Барбароса, понтификът бил принуден да избяга във Франция, по която скитал доста дълго. Александър очевидно дължал на рицарите на Храма много голяма сума. В благодарствени писма до тези феодали и епископи, които му изпращали пари, той често подчертавал, че има намерение да ги даде на тамплиерите за изплащане на дълга си.

Средствата на тамплиерите се инвестирали щедро в инфраструктура и благотворителност. За двеста години от своето съществуване орденът финансирал строителството на осемдесет катедрали. При което всички строежи били завършени до край. Броят на абатствата и църквите, издигнати за сметката на рицарите на Храма, изобщо не може да се посочи точно. А плюс това се строели крепости в Светата земя и на територията на Европа. И се прокарвали пътища за поклонниците, които орденът трябвало да защитава. А когато по време на Третия кръстоносен поход Ричард Лъвското сърце превзел Акра, всичките дейности по ремонта на крепостта и възстановяването на градското пристанище били платени със средства от ордена на Храма.

Рицари тамплиери

Частно-държавно партньорство

Ако Луи просто вземал на заем пари от тамплиерите, неговият син Филип II – обединителят на френските земи – попаднал под пряката им зависимост. По време на неговото управление финансите на Франция и ордена се преплели. И не държавата погълнала най-голямата банка в Европа, а най-голямата банка в Европа погълнала държавната хазна. Филип наистина имал нужда от много пари. Отначало той възнамерявал да освободи Ерусалим, като се обвързал с Третия кръстоносен поход, а след това, като се върнал от Светата земя, се заел да усмирява непокорните феодали. И ето че по кралско решение финансите на Франция били оглавени от ковчежника на ордена на тамплиерите. Преведено на съвременен език, това ще рече член на съвета на директорите на голяма банка да поучи портфейла на финансов министър. През следавщите сто и повече годиин това станало традиция. Ковчежникът на ордена управлявал финансите на държавата. При това тамплиерите, разбира си, умножавали и своето богатство, и своето влияние.

През 1222 година брат Хубер – ковчежник на ордена – издигнал в самия център на Париж могъщата твърдина Темпл. Това не била просто крепост, а главно финансово хранилище на Франция, че и на цяла Европа. По времето на Луи IX там преместили държавната хазна. За да получи достъп до парите си, кралят трябвало да поиска разрешение от тамплиерите. В Темпл се пазел и образцовият ливр – идеалната монета на френското кралство по това време. Именно по негова мярка големите градове трябвало да секат своите монети.

Сливането станало очевидно причина за повишения интерес на Филип IV Красивия към делата на тамплиерите. Същият този интерес, който в крайна сметка довел до разгрома на ордена.

Финансовата зависимост на държавата от ордена била прекалено голяма. На тамплиерите не просто принадлежали обширни земи в страната, те контролирали на практика и всичките парични потоци. Фиилп не можел просто да реши и по своя воля да прибере от Темпл хазната си. Защото Франция била длъжница на тамплиерите минимум за Седмия и Осмия кръстоносен поход.

Тамплиери

Нещо подобно ставало и в Англия. Не, там тамплиерите не управлявали хазната на кралството, но пазели ценностите на короната. От тях искал помощ и Джон Безземни, и неговият син Анри III, които имали големи проблеми с метежните феодали и като се страхували за своите богатства, ги давали да ги пазят тамплиерите. Разбира се, рицарите на Храма не им ги пазели безплатно.

четвъртък, декември 30, 2021

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ / ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ ДО ПАНАЙОТ ХИТОВ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 436

Любен Караведов до Панайот Хитов

Байо Панайоте!

Преди три дни се събрахме помежду си и решихме да те повикаме тука: докато ти не дойдеш, нищо не може да се работи. Аз писах там, където трябва, да те изпратят по-скоро [1]. Пари още не съм могъл да събера, защото едва тези дни съм захванал да работя. Иди при Райчевича в типографията и му кажи да побърза да ми изпрати онези слова, за които му телеграфирах и за които му писах.

Букурещ, 12 октомври 1871 г.

Ваш Л. Каравелов

Н.Б.II.А., п. 60. № 7989

Арх. т. I, № 3, стр. 4

БЕЛЕЖКИ

1. Неясен смисъл. Не се разбира кои ще го изпратят: вътрешните ли, иил тези, които го викат. Не личи също дали Каравелов е искал да каже, че просто отправил писмо, за да предупреди хората във вътрешността за взетото в Букурещ решение да им изпратят Панайот Хитов, за да поведе там по-опитно работата, или им е фиксирал даже и мястото за работа, където трябва да стои П. Хитов, като стигне там. Това писмо изобщо не само характеризира, но и излага Каравелов с липсата на всякакъв организационен дух.

(Следва)

сряда, декември 29, 2021

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1977 г. / ФИЗИКА / ДЖОН ВАН ФЛЕК

Джон ван Флек (John Van Vleck)

13 март 1899 г. – 27 октомври 1980 г.

Нобелова награда за физика (заедно с Филип У. Андерсън и Невил Мот)

(За фундаменталните теоретични изследвания на електронната структура на магнитните и неподредените системи.)

Американският физик Джон Хазбрук ван Флек е роден в Мидълтаун (щат Кънектикът). Той е единственото дете на Едуард Бер ван Флек, професор по математика във Вашингтонския университет, и Хестър Лорънс (Реймънд) ван Флек. Когато бащата на момчето се премества през 1906 г. в Уисконсинския университет, цялото семейство отива да живее в Медисън, където Ван Флек учи до постъпването си в университета. През 1920 г. той става бакалавър на науките в Уисконсинския университет, след това следва две години аспирантура в Харвардския университет под ръководството на П. У. Бриджман и Е. К. Кембъл. През 1921 г. става магистър, а една година по-късно доктор, като в своята дисертация изчислява енергията на връзките в модела на хелиевия атом, предложен от Кембъл и Нилс Бор.

Макс Планк въвежда понятието енергийни кванти през 1990 г., но едва през 1913 г. Бор поставя основите на последователната квантова теория за атома. Тази „стара“ квантова теория е изместена през 20-те години от квантовата механика, основаваща се на вълновата механика на Ервин Шрьодингер и на матричната механика на Макс Борн, Вернер Хайзенберг и П. А. М. Дирак. През 1926 г. Ван Флек публикува изследването си „Квантови принципи и линейни спектри“ („Quantum Principles and Line Spectra“), засягащо старата квантова теория.

След защитата на докторската си дисертация Ван Флек работи една година като преподавател в Харвардския университет, а след това постъпва на работа във физическия факултет на Минесотския университет, където остава от 1923 до 1928 г. Следващите шест годиин преподава в Уисконсинския университет до връщането си в Харвард през 1934 г.

След като през 1941 г. САЩ влизат във Втората световна война, Ван Флек подготвя два отчета, предназначени за радиационната лаборатория на Масачузетския технологичен институт. През следващата година той е поканен от Артър Х. Комптън да влезе в състава на комитета, занимаващ се с деленето на урана към американската Национална академия на науките, което му позволява да прекара лятото в Калифорнийския университет в Бъркли, където проучва възможностите за създаване на ядрено оръжие. След връщането си в Харвард през есента на същата година освен със своите факултетни задължения той се занимава и с военни изследвания в университетската радиолаборатория. Така по време на войната Ван Флек проучва проблемите, свързани с отношението на сигналите към шумовете, и контрамерките за неутрализиране на вражеските радари с помощта на тънки ивици алуминиево фолио.

Към края на войната Ван Флек става приемник на Кембъл, оглавявайки физическия факултет на Харвардския университет. На този пост той остава до 1949 г. През това време привлича във факултета забележителни физици като Николас Блумберген, Едуард М. Пърсел и Джулиан С. Швингър. От 1951 до 1969 г. Ван Флек заема поста професор по математика и натурфилософия.

Работата на Ван Флек през 1926 г., засягаща въпроса как с помощта на квантовата механика може да се обясни електрическата и магнитната възприемчивост, става основа за по-нататъшните му изследвания. Неговото произведение „Теория за електрическата и магнитната възприемчивост“ („The Theory of Electric and Magnetic Susceptibilities“), публикувано през 1932 г., дава ясно и точно описание на това как може да се приложи квантовата механика към широк кръг от явления, сред които диелектричните константи и феромагнетизма. Това изследване помага да се формира нова физика на твърдото тяло и се използва като учебник в продължение на четиридесет и пет години, като донася на автора му титлата „баща на съвременния магнетизъм“.

Вещество със слаба, макар и положителна магнитна възприемчивост се нарича парамагнетик. Ван Флек обяснява парамагнетизма в някои газове и твърди тела. Терминът „парамагнетизъм на Ван Флек“ означава независим от температурата магнетизъм, проявяващ се при някои химични елементи.

Изследванията на Ван Флек допринасят много за връзката между физиката и химията чрез използване на квантовата механика. Той развива съществено методите на теорията за полето, приолжена към кристалите, с помощта на което може да се изчислят квантово-механичните енергетични равнища на кристалните атоми или йони. Тъй като енергетичните равнища зависят по-специално от непосредственото обкръжение на даден атом, те се различават от равнищата на свободния атом или йон. Точното знание за тези равнища е предпоставка за разбирането на електрическите, магнитните и оптичните свойства на веществото; развитите методи намират приложение при разработката на лазерите и при изследването на химичните съединения. Ван Флек проучва също така свойствата на парамагнетиците при ниски температури, оптичните спектри на парамагнетичните йони в твърдите тела и много други феромагнитни явления.

След Втората световна война Ван Флек изследва магнитния резонанс, реакцията на електроните, ядрата или атомите на електромагнитно излъчване. Ядрената магнитна спектрометрия помага да се хвърли светлина върху структурата на молекулите. Изображенията, получени с помощта на магнитния резонанс, стават важен диагностичен инструмент в медицинат Ван Флек изследва също така енергията на металните връзки, молекулярните спектри и феромагнетизма.

През 1927 г. Ван Флек се жени за Ебигейл Джун Пирсън; семейството няма деца. Ван Флек е футболен запалянко (предпочита футболните мачове между Харвардския и Йейлския университет), обича да играе бридж и да слуша класическа музика. Известен е с необикновената си памет за най-различни разписания на влаковете, интерес към които се заражда у него през 1906 г., когато пътешества с родителите си по Европа. Освен това той обича много разходките и пешите многодневни пътешествия. Когато Дирак живее в Медисън през 1929 г., той и Ван Флек се разхождат дълго по градските квартали, а през 1931 и 1934 г. двамата учени пътуват през Скалистите планини. Ван Флек, според Едуард Пърсел, „съдейства за единението на физиката и химията“, без да става въпрос и за фундаменталния му принос към физиката на твърдите тела. „Той винаги ни обучаваше – продължава Пърсел – спокойно, с неизтощимо търпение и доброжелателност, без всякакъв намек за високомерно снизхождение“. Ван Флек умира от сърдечен удар в дома си в Кеймбридж (щат Масачузетс).

Освен с Нобелова награда Ван Флек е удостоен с наградата Ървинг Лангмюр за химична физика от компанията „Дженерал електрик“ (1965 г.), с националния медал „За научни постижения“ на Националния научен фонд (1966 г.) и с медала Лоренц на Нидерландската кралска академия на науките и изкуствата (1974 г.). Награден е с почетни научни степени от Уеслианския, Уисконсинския, Мерилендския, Чикагския Оксфордския и Харвардския университет. Член е на Американското физично дружество (и негов президент през 1952-1953 г.), на Американската академия на науките и изкуствата, на американската Национална академия на науките, на Американското философско дружество и на Международния съюз по теоретична и приложна физика. Сред чуждестранните академии и дружества, в които членува, могат да се посочат Френската академия на науките, Нидерландското физично дружество и Лондонското кралско дружество.

Превод от руски: Павел Б. Николов


вторник, декември 28, 2021

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 9. ЕЛХАСАИТИТЕ, ТЕРАПЕВТИТЕ И МАНДЕИТЕ / ЕГИПЕТ И СЕКТАТА НА СПАСИТЕЛИТЕ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ ”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”; АНАЛИЗ; И ОТНОВО АНТОНИЯ ТРИФЕНА; КАКЪВ Е БИЛ ОРИГИНАЛЪТ НА “ДЕЯНИЯТА НА ТЕКЛА”?;

ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ; СОФИЯ И АШЕРА; СЪВЕТЪТ НА БОГОВЕТЕ И НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО; САТАНАТА И ПРОИЗХОДЪТ НА ЗЛОТО; МИСТИЦИЗЪМ; СЪЗЕРЦАНИЕТО НА БОГА И ПРЕВРЪЩАНЕТО В АНГЕЛИ; КУМРАНСНКИЯТ МЕСИЯ; МАРВИН ХАРИС; МОРФОЛОГИЯ НА САКРАЛНИЯ ТРИЛЪР; ЧУДЕСА; АПОСТОЛИТЕ КАТО НОВИ ХРИСТОСОВЦИ; ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ГОИСИТЕ; РЕАЛИСТИЧНОСТ;

ГЛАВА 8. ГНОСТИЦИТЕ И „НОВИЯТ ЗАВЕТ“ „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН“; „QUELLE“; АПОСТОЛ ПАВЕЛ;

ГЛАВА 9. ЕЛХАСАИТИТЕ, ТЕРАПЕВТИТЕ И МАНДЕИТЕ ПРОРОК МАНИ И ЕЛХАСАИТИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МАНИХЕЙЦИТЕ

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 9. ЕЛХАСАИТИТЕ, ТЕРАПЕВТИТЕ И МАНДЕИТЕ

ЕГИПЕТ И СЕКТАТА НА СПАСИТЕЛИТЕ

Всички събития, за които разказвахме досега, са станали в Палестина. В краен случай - по нейните покрайнини, в земите на Дамаск, където бил разположен Кумран.

До това време сме споменавали съвсем малко в разказа си едно важно място, почти нефигуриращо в евангелията. Това е място, което, ако се вярва на „Деянията на апостолите“, никога не е било посетено от апостол Павел – за разлика от Кесария, Антиохия и Рим. Това място по парадоксален начин отсъства у Евсевий от списъка на земите, в които Исус изпраща апостолите [1].

Въпреки всичко на това място имало огромно юдейско население, толкова многобройно, че римските власти му предоставяли правото да се самоуправлява. То било толкова многочислено, че даже издигнало на своя територия Храм на Яхве, при това не един, а два. Единият – в Елефантина (съществувал от VIII до IV в. пр. н. е.), а другият – в Леонтополис (съществувал от II в. пр. н. е. до I в.).

Това население било дотолкова елинизирано, че за мнозина негови представители гръцкият език бил по-роден от иврит. Именно на това място и за тези елинизирани юдеи била преведена на гръцки език Септуагинта и степента на тяхната еманципация била толкова висока, че те изписвали синагогите си с изображения и окачали по стените на своя храм оброчните щитове на императора.

Това място е Египет и неговата столица Александрия била огромен мегаполис, кипяща столица на елинистичния Изток с половинмилионно население, поне четвърт от което – сто двадесет и пет хиляди души – се състояло от елинизирани юдеи.

Между Израел и Египет имало пустиня – любимо място, където се криели бирйоним и където малка група свикнали с пустинния живот фанатици винаги имала преимущество пред отряд правителствени войски.

Зилотите – и преди Исус, и след него – мигрирали лесно през Синай. В Египет от Ирод се скрил дърводелецът Йосиф, бащата на Исус. В Египет – сто години преди Ирод – по времето на Александър Янай бягали преследваните от него фарисеи. В Египет след провала на Юдейското въстание избягала част от партията на сикариите и, „като не били доволни от своето спасение, те започнали отново да организират вълнения“ [2].

От Египет дошъл Аполос, който „говорел и поучавал прилежно за Исус, а познавал само Йоановото кръщение“, но не вярвал във физическото възкръсване на телата. Пак там, в Египет, в продължение на няколко столетия се запазили последователите на пророк Доситей, когото „Псевдоклиментините“ наричат ръководител на сектата на Йоан Кръстител, Йосиф Флавий – „влиятелния юдей Дорт“, подстрекаващ съплеменниците си да се отметнат от римляните, а Ориген – измамник и магьосник, чиито привърженици смятали, че е възкръснал.

Именно в Египет – направо в гръцкия превод – били внесени съществени добавки към почитаната от светците „Книга на Даниил“, така че тя сега е единствената в света книга, написана едновременно на три езика: иврит, арамейски и гръцки.

Именно в Египет през II в. пр. н. е. била написана „Втората книга на Макавеите“, в която за първи път била формулирана ясно доктрината, постановяваща физическото възкръсване на мъчениците за слава на Бога. Също там след Юдейската война била написана „Четвъртата книга на Макавеите“, наричаща смъртта на всеки мъченик изкупителна жертва в името на целия еврейски народ.

Именно в Египет била написана през I в. от името на Давидов син книгата „Премъдрост“, в която се разказва за Праведник, Божи син, когото презират и оскърбяват. В Египет били написани „Втората книга на Енох“ и „Притчите на Енох“.

В Египет бил написан „Апокалипсисът на Илия“, който вероятно съдържа най-старите изказвания на Исус: „Всички, които ми се покоряват, ще получат тронове и венци сред тези, които са Мои“ (1:8). „Ще напиша Моето име на челата им и ще подпечатам дясната им ръка, и те не ще изпитват нито глад, нито жажда“ (1:9). „Тези, които са Мои, няма да бъдат победени“ (2:1) [3].

И накрая именно в Египет през 40-те години имало една странна секта, чиито привърженици Филон Александрийски нарича „терапевти“ и „терапевтиди“.

Целта на живота им – според Филон – бил гносисът, постигането на тайния смисъл на Светото писание, а особеното място, където те практикували това занятие, Филон нарича монастерион. Гръцката дума „монах“, която ще рече самотен, станала по-късно едно от самоназванията на гностиците.

Думата „терапевт“ в съвременния език означава „лекар“ и може да ни се види странно, че религиозната школа е наречена така, както наричаме днешните лекари. Но в древността лечителското умение било тясно свързано с магьосничеството, „лекари“ по принцип нямало, а имало „целители“ и „спасители“. Именно в областта на целителството, както виждаме, се специализирали апостолите: способността им да вършат чудодейни изцеления била нагледно доказателство за тяхната божествена сила.

„Терапевтите“ и „терапевтидите“ са Спасители и Спасителки; постигането на тайния смисъл на Светото писание давало на всеки привърженик на сектата възможността да познае Спасението (Йеша), а може би и да стане като него.

Според Филон терапевтите се учели да почитат „Съществуващия, който е и по-добър от благото, и по-чист от единицата, и по-първоначален от Монадата“ [4].

Те се отказвали от собствеността, като предавали състоянието си на своите родственици, и се заселвали в уединени места, особено по хълмовете край Мареотида. Във всеки техен дом имало уединено помещение, което Филон нарича монастерион и в което обитателите на дома „усъвършенствали знанието си“ [5].

„Те мислят постоянно за бога и се молят два пъти на ден – пише Филон за сектата на Спасителите. – Жените живеят с мъжете, като запазват девствеността си. Извънредно въздържани са и не докосват нито храна, нито питие до залеза на слънцето. Правят така, защото храната и всичко телесно е свързано за тях с тъмнината“.

Облеклото на терапевтите било просто, трапезите – непретенциозни и по време на тези съвместни трапези храната не се поднасяла от роби, каквито те нямали, а от членове на общината. Трапезите се съпровождали с тълкуване на Светото писание. Често по време на събранията терапевтите бивали обхванати от свещен екстаз и започвали да изричат пророчества.

„Като неистови вакханки и корибанти те изпадат във възторжени състояния, докато не видят това, което страстно желаят“ [6].

Не е трудно да видим в това описание сходство с обитателите на Кумран и Масада, които пеели „Песента на съботното жертвоприношение“ заедно с ангелите и с учениците на апостол Йоан, които танцували под мелодията на гностичен химн.

„Цялото си време от сутринта до вечерта те посвещават изцяло на екстаза. Като четат Светото писание, те тълкуват иносказателно учението на предците си. Те смятат, че словесните изречения са само символ на скрит смисъл, който се разкрива при тълкуване. Имат съчинения на древни мъже, основатели на сектата, които са оставили след себе си много произведения с иносказателен характер [7].

Може да ни се стори странно, че Филон, брат на главния митничар на Александрия и чичо на бъдещ юдейски прокуратор, се отнася с такъв възторг към една толкова подозрителна секта.

Въпросът е може би в това, че самият Филон е бил от гледна точка на късния юдаизъм еретик и привърженик на доктрината за Двете власти на Небето. Филон учел, че евреите имат двама богове. Единият Бог е неизречената, вечната, безвидната монада, пребиваваща в съвършенство извън света. Другият Бог е изпълнителната власт на първия Бог. Това е Логосът – Божието слово, посредникът между надсветовния Бог и хората, вторият Бог (девтерос теос). Не била чужда на Филон и идеята за човека Мойсей, който познал Бога и станал Бог.

При това Филон починал през 50 г. Което означава, че сектата на Спасителите и Спасителките, изпадащи в екстаз и танцуващи в името на Монадата, процъфтяла в Египет не по-късно от 40-те години и била по това време сравнително мирна.

И така, сектата на терапевтите правела от хората Спасители и Спасителки чрез отказ от секс и имущество, чрез ревностно спазване на юдейския закон и чрез познаване на тайната. Ортодоксални християни тези хора, разбира се, не биха могли да бъдат. От гледна точка на по-късното римско християнство те са били два пъти еретици. Първо, спазвали са юдейските закони, и второ, били са гностици.

Едновременно с това ортодоксите твърдели, че тяхната вяра е правилна и води началото си от самия Христос, а всички еретици са по-късно явление. Но сектата на Спасителите съществувала в Египет още през 40-те години – сто години преди оформянето на римската ортодоксия. Тя съществувала по същото време, когато от Египет при Павел дошъл Аполос, който учел за Господа правилно и „познавал само Йоановото кръщение“ (Деяния, 18:25).

БЕЛЕЖКИ

1. Евсевий Кесарийский. Церковная история, 3, 1, 1–3.

2. Иосиф Флавий. Иудейская война. 7, 10, 1.

3. Apocalypse of Elijah // James H. Charlesworth. The Old Testament Pseudepigrapha. Vol. 1, 1983.

4. Филон Александрийский. О созерцательной жизни, 2.

5. Филон Александрийский. О созерцательной жизни. 25.

6. Филон Александрийский. О созерцательной жизни. 12.

7. Филон Александрийский. О созерцательной жизни. 28–29.

(Следва)

понеделник, декември 27, 2021

ИСТОРИЯ НА РИЦАРИТЕ: ВАРВАРСКИТЕ КОРЕНИ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Как са свързани варварските военни традиции с образа на средновековното рицарство?

Рицарите са една от най-популярните теми в историята: статутът и битът им в средновековна Европа са били обсъждани винаги, а етичните и моралните представи за това съсловие често се идеализирали. С годините било разсеяно огромното количество от митове и догадки, свързани с европейските рицари. Но и до ден днешен съществуват редица спорни въпроси, които имат пряко отношение към знатните войни. Например произходът на това явление в обществения живот през епохата на Средните векове.

Къде са корените на рицарството като съсловие? А и как самите те се отнасяли към своето минало?

Качества на рицаря и идоли за поклонение

На върха на разцвета на рицарството, през XII век, знатните войни смятали, че родословието им води началото си от графовете на Карл Велики. Също така често се споменавали в семейните истории на рицарите франкските войници от епохата на Меровингите. Особено силно това се проявило по време на кръстоносните походи: средновековните автори намирали връзка между суровостта и справедливостта в боя на франкските бойци и деянията на рицарите на кръста в Светата земя. „Песен за Антиохия“ разказва подобна история.

Кръстоносци слизат на брега

Обръщането към античното наследство дало своите плодове – съчиненията на Тацит помагали през ранното Ново време си намерил други предци – древните германци. Техният традиционен начин на живот, представите им за войната, доблестта и предаността им на делото повлияли на културата на конните войници в средновековна Европа. Можем да кажем, че на германциите не им достигало малко, за да бъдат като рицарите: явно нямали чувство за мярка и порядъчност. Макар че и тази теза по отношение на отделни представители на рицарското съсловие може да се оспори.

Варварски традиции

Но ние по никакъв начин не трябва да се ограничаваме само с древните германци. Имало и друг културен пласт: рицарският епос разкрива и келтски традиции.

В знаменитото си съчинение „Записки за галската война“ Гай Юлий Цезар отбелязва особената храброст на галите, която превъзхождала най-добрите бойни качества на германците. Страбон също пише за храбростта и военната страст на келтите. Но към 52 година палмата на първенството получават германците като най-неистови и смели врагове на Рим и на армията на Юлий Цезар.

Гай Юлий Цезар и Верцингеторикс

Античните автори посочили една характерна черта на войнствените варвари: те наистина са храбри, но също така в действията им има много перчене и безразсъдство. И разбира се, влечение към разкоша и украшенията. Знаменитият пълководец различавал при галите две уважавани прослойки на населението: друидите и конниците. Конниците се занимавали само с война. Главният критерий за техния статут били бойната доблест и бойната храброст.

Луи IX начело на кръстоносците

Образът на германците в римските исторически съчинения бил по-брутален. Техният живот се състоял само от лов и войни. Истински показател за доблестта и смелостта на германците било това колко далече живеят техните съседи от германските селища. Колкото повече е страхът, толкова по-далече са съседите. Макар че са гостоприемни и целомъдрени, те живеят в горда самота. Основният им доход са набезите и войните. С домашното стопанство и обработката на земята се занимават робите, жените и децата. Разбира се, и Тацит, и Цезар идеализират германците. Войната не можела да продължава вечно: сменяли я широки маси с ястия, алкохолни напитки и веселие. Но постоянното пиене и чревоугодничеството било по-скоро занимание за върхушката на племенната организация. Свободните членове на общината живеели в умереност, заедно със зависимите категории население в германските села, докато не получели правото да носят оръжие или докато авторитетът им в обществото не нараснел.

Завръщане от поход

Търсене на отличия

Оръжието е получено и да го загубиш, означава смърт. Най-голям позор за германския войник. Следващата стъпка е влизането във военното подразделение. Състезание по сила и клетва, след което идва ред да се получи звание от вожда. Но все пак главният критерий е знатността и доблестта. Положението в обществото, престижът на семейството, репутацията и заслугите на бащата като участник във войните – всичко това влияе на положението на новопостъпилия войник. Той трябва да съответства по храброст и доблест на равнището на своя вожд. А да се излезе от боя, като се остави на полесражението командира на бойната част, е позор и непростима грешка.

Битка на римляните с германците

Как да се крепяло бойното подразделение? Разбира се, с добра заплата и част от плячката, коне и обилни пиршества.

Въпросите, свързани с кръвните родствени отношения се решавали по определен задължителен ред. Войниците никога не пренебрегвали честта на семейството. Подобни характеристики могат да се отнесат и към рицарските семейства през Средновековието.

Кавалерията на Карл Велики

Равносметка

Начинът на живот на германците не претърпял значителни промени и към края на античната епоха. Засилвал се само импулсът: германските орди браздели стремително територията на Римската империя през III-IV век. Римско-германският синтез набирал обороти. Християнството също поставило своя отпечатък върху обществения живот на германските племена и първите варварски кралства, но представите за войната и бойните традиции останали по същество непокътнати. Епохата на Карл Велики и времето, когато се образувала Свещената римска империя, показали явните предимства на конното опълчение, водещо началото си от дохристиянските предци. Влиянието на военния ред на варварите върху културата на средновековноот рицарство не подлежи на никакво съмнение.

неделя, декември 26, 2021

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ / ЦВ. Х. ПАВЛОВ ОТ ЛОВЕЧ ДО В. БОЧОВ В ТРОЯН

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 435

Цв. х. Павлов от Ловеч до В. Бочов от Троян

7 октомври 1871 г., Ловеч

Васил Бочов, в Троян

С приносящото си кратко писъмце идвам да ви поздравя и да ви получа в добро здраве, как сме живо и здраво и моля Бога за вас.

Второ, внимавайте добре с негова милост, който ви донесе писмото. Той е личен, с брада черна, гъста (Ангел Кънчев – бел. П. Н.). Ще можеш да говориш пред него свободно. Той не е сам, но може и да не видиш другите. Но и да ги видиш, няма да се откриваш пред тях. То не е нещо, че си се открил, но не можеш да приказваш, защото не приказват български. На теб не ти трябват други, само приносящият на писмото. С него можеш свободно, но колкото можеш по-умиичко, защото е доста учен човек. Може би ще потърсят нещо, та да им го намериш. На тоз час [го намери], той е наш човек, (Общи). Ако имаш твой верен, може и да се събереш със всички тях вечерта. Друго няма.

Оставаме въобще.

Ц. X. Павлов

Ловеч

„Спомени и очерци“ - Ив. Марковски ки. L, стр. 30

събота, декември 25, 2021

КОЛЕДНО...

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1977 г. / ФИЗИКА / НЕВИЛ МОТ

Невил Мот (Nevill Mott)

30 септември 1905 г. – 8 август 1996 г.

Нобелова награда за физика (заедно с Филип У. Андерсън и Джон ван Флек)

(За фундаменталните му теоретични изследвания на електронната структура на магнитните и неподредените системи.)

Английският физик Невил Франсис Мот е роден в Лийдс и е син на Лилиан Мери (Рейнълдс) Мот и Чарлз Франсис Мот. Родителите му се запознават, когато учат физика при Дж. Дж. Томсън в лабораторията „Кавендиш“ към Кеймбриджкия университет. Като завършва колежа „Клифтън“ в Бристъл, Мот се записва в колежа „Сейнт Джон“ в Кеймбридж, където изучава математика и теоретична физика и получава степента бакалавър през 1927 г.

Мот учи в горен курс, когато теоретичната физика достига значителни успехи благодарение на разработените от Вернер Хайзенберг и Ервин Шрьодингер, независимо еди от друг, принципи на квантовата механика. Задълбочен в аспирантски изследвания, Мот работи за кратко време в Кеймбридж под ръководството на Р. Фаулър, един от основателите на съвременната астрофизика, след това в Копенхаген под ръководството на Нилс Бор и в Гьотинген под ръководството на Макс Борн. Като се връща в Англия през 1929 г., той чете в продължение на една година лекции в Манчестърския университет, където работи с У. Л. Брег, а след това от 1930 до 1933 г. в колежа „Гонвил енд Кийз“ в Кеймбридж. Там той получава през 1930 г. степента магистър. Работейки заедно с Ърнест Ръдърфорд, Мот се занимава с прилагане на квантовата механика към анализа на разсейването на частиците при сблъсък. Той успява да изведе теоретично знаменитата емпирична формула на Ръдърфард за разсейването на алфа-частиците.

През 1933 г., на двадесет и осем години, Мот става професор по теоретична физика в Бристълския университет. През същата година заедно с английския физик Х. Маси пише книгата „Теория на атомните сблъсъци“ („The Theory of Atomic Collisions“). След това започва да изследва различни явления в областта на физиката на твърдото тяло, особено структурните свойства на металите. Той разработва теорията за преходните метали (химически елементи, включващи повечето обичайни метали), отделяйки в тях две групи електрони, едната от която в основни линии отговаря за електрическата проводимост, а другата – за магнитните свойства и разсейването. Други негови изследвания са посветени на проблемите, свързани със закаляването на металните сплави, с изправянето на електрическия ток (AC-DC преобразуване), а също така със структурата на нови кристали и с фотографските процеси.

Към 30-те годиин квантовата механика позволява на изследователите да обяснят разликата между металните и неметалните вещества с помощта на зонната теория. Според тази теория енергията на електроните е ограничена от зони, или равнища, свойствени за дадено вещество. Именно разликата в характера на тези равнища опледеля разликата между металите и неметалите. В металите електроните могат да заемат енергетични състояния, в които са слабо свързани с ядрата, така че са способни да се движат като електрически ток и да стимулират проводимостта, ако се приложат различни потенциали. Участвайки през 1937 г. в научна конференция в Бристълския университет, Мот проявява интерес към един факт, който явно противоречи на зонната теория. Теоретично никеловият окис трябва да е проводник, но фактически е изолатор. Като въвежда в зонната теория взоимодействията между електроните, Мот изяснява през 1949 г. свойствата на никеловия окис и установява защо някои вещества преминават от изолатори в проводници при промяна на плътността на електроните. Подобни промени, наречени днес преходи на Мот, започват да играят важна роля при създаването на полупроводниците.

През Втората световна война Мот се занимава с изследване на теорията за операциите, с математическата теория за вземане на решения по отношение на стратегическото планиране, а също така участва в пресмятане на далекобойността на германските ракети „Фау 2“. След войната се връща в Бристъл, където през 1948 г. става директор на университетската физическа лаборатоиря, а през 1954 г. сменя У. Л. Брег на поста ръководител на лабораторията „Кавендиш“ в Кеймбридж.

В началото на 60-те години Мот започва да изследва електрическите свойства на аморфните (некристалните) материали (например стъклото), разположението на молекулите в които не се подчинява на някаква закономерност. Той проявява интерес към тази област през 1958 г., когато се запознава със статия на Филип. У. Андерсън за аморфните полупроводници. Полупроводникът е вещество, което е изолатор при ниски температури и проводник при високи температури.

Мот предлага на Андерсън временна работа като външен професор в Кеймбридж и от 1967 до 1975 г. те се занимават заедно с проучване на електрическата проводимост на полупроводниците. Преди това Андерсън доказва, че при някои условия електроните нямат свободна дифузия в неподредените структури на твърдите тела – ефект, известен като локализация на електроните.

Отначало работата на Андерсън не привлича вниманието на никого от учените с изключение на Мот, който, развивайки нейните идеи, успява да обясни редица свойства на електроните в аморфните материали. Предложената от него концепция за границата на неподвижността описва критичното равнище на енергията, отделяща подвижните електрони от фиксираните. Той обяснява също така електрическата проводимост, предизвикана от присъствието на относително малко на брой странични атоми, а също така минималната проводимост, при която в неподредения материал или изобщо не може да протича електрически ток, или не може да протича ток, надвишаващ дадена величина. Тази разработка довежда до използване на полупроводниците в слънчевите батерии, в копирните машини и в много други устройства.

Като се освобождава през 1971 г. от административни задължения след оставката си в Кеймбридж, Мот, според сменилия го на поста директор на лабораторията „Кавендиш“ Брайън Пипърд, „подобно на откъснало се от верига куче се нахвърли върху работата с аморфните материали“.

Покрай непосредствената си изследователска дейност Мот пише няколко статии, посветени на преподаването на научни знания, а също така влиза в състава на редица комитети, занимаващи се с реформа на образованието. През 1969-1977 г. ръководи директорския съвет на компанията „Тейлър енд Франсис“, занимаваща се с издаване на научни книги, а преди това, през 1959-1966 г., е директор на колежа „Гонвил енд Кийз“ в Кеймбридж.

През 1930 г. Мот се жени за Рут Елинър Хордър; семейството има две дъщери. В свободното си време Мот се интересува от история на религиите, фотография, колекциониране на цветно стъкло и византийски монети.

Удостоен с много награди, Мот има също така почетни научни степени от Оксфордския, Лондонския, Парижкия университет и от редица институти. През 1977 г. френското правителство го награждава с ордена „За заслуги“. През 1962 г. получава дворянска титла.

Превод от руски: Павел Б. Николов


петък, декември 24, 2021

ДЖАМБАТИСТА БАЗИЛЕ / „ПРИКАЗКА НА ПРИКАЗКИТЕ ИЛИ ЗАБАВА ЗА МАЛКИ ДЕЦА“ / ДЕН ПЕТИ / ЗАБАВА ДЕСЕТА / ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА „ПРИКАЗКА НА ПРИКАЗКИТЕ“, КОЕТО, ЗАВЪРШВАЙКИ ТОВА, КОЕТО БЕШЕ В НАЧАЛОТО, ЩЕ ПОСЛУЖИ ЗА ЗАБАВА ДЕСЕТА ОТ ПЕТИЯ ДЕН

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА, КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА, ТЪРГОВЕЦЪТ, КОЗЕТО ЛИЦЕ, ВЪЛШЕБНАТА КОШУТА, ОДРАНАТА СТАРИЦА.

ДЕН ВТОРИ: МАГДАНОЗКА, ВЕРДЕ ПРАТО, ТЕМЕНУЖКА, КАЛЮЗО, ЗМИЯТА, МЕЧКАТА, ГЪЛЪБИЦАТА, МАЛКАТА РОБИНЯ, РЕЗЕТО, КУМЪТ.

ДЕН ТРЕТИ: КАНЕТЕЛА, БЕЗРЪКАТА ПЕНТА, ЛИКЪТ, УМНАТА ЛИКАРДА, ХЛЕБАРКАТА, МИШКАТА И ЩУРЕЦЪТ, ЧЕСНОВАТА ЛЕХА, КОРВЕТО, ГЛУПАКЪТ, РОЗЕЛА, ТРИТЕ ФЕИ.

ДЕН ЧЕТВЪРТИ: ПЕТЛЬОВОТО КАМЪЧЕ, ДВАМАТА БРАТЯ, ТРИМАТА КРАЛЕ ЖИВОТНИ, СЕДЕМТЕ ПАРЧЕТА СЛАНИНА, ДРАКОНЪТ, ТРИТЕ КОРОНИ, ДВЕТЕ ПИТКИ, СЕДЕМТЕ ГЪЛЪБА, ГАРВАНЪТ; НАКАЗАНАТА ГОРДОСТ.

ДЕН ПЕТИ: ГЪСКАТА; МЕСЕЦИТЕ; ПИНТО СМАУТО; ЗЛАТНИЯТ ПЪН; СЛЪНЦЕТО, ЛУНАТА И ТАЛИЯ; РАЗУМНИЦАТА; НЕНИЛО И НЕНЕЛА; ПЕТИМАТА СИНОВЕ; ТРИТЕ ЦИТРОНА

ДЖАМБАТИСТА БАЗИЛЕ / „ПРИКАЗКА НА ПРИКАЗКИТЕ ИЛИ ЗАБАВА ЗА МАЛКИ ДЕЦА“ / ДЕН ПЕТИ / ЗАБАВА ДЕСЕТА / ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА „ПРИКАЗКА НА ПРИКАЗКИТЕ“, КОЕТО, ЗАВЪРШВАЙКИ ТОВА, КОЕТО БЕШЕ В НАЧАЛОТО, ЩЕ ПОСЛУЖИ ЗА ЗАБАВА ДЕСЕТА ОТ ПЕТИЯ ДЕН

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА, КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА, ТЪРГОВЕЦЪТ, КОЗЕТО ЛИЦЕ, ВЪЛШЕБНАТА КОШУТА, ОДРАНАТА СТАРИЦА.

ДЕН ВТОРИ: МАГДАНОЗКА, ВЕРДЕ ПРАТО, ТЕМЕНУЖКА, КАЛЮЗО, ЗМИЯТА, МЕЧКАТА, ГЪЛЪБИЦАТА, МАЛКАТА РОБИНЯ, РЕЗЕТО, КУМЪТ.

ДЕН ТРЕТИ: КАНЕТЕЛА, БЕЗРЪКАТА ПЕНТА, ЛИКЪТ, УМНАТА ЛИКАРДА, ХЛЕБАРКАТА, МИШКАТА И ЩУРЕЦЪТ, ЧЕСНОВАТА ЛЕХА, КОРВЕТО, ГЛУПАКЪТ, РОЗЕЛА, ТРИТЕ ФЕИ.

ДЕН ЧЕТВЪРТИ: ПЕТЛЬОВОТО КАМЪЧЕ, ДВАМАТА БРАТЯ, ТРИМАТА КРАЛЕ ЖИВОТНИ, СЕДЕМТЕ ПАРЧЕТА СЛАНИНА, ДРАКОНЪТ, ТРИТЕ КОРОНИ, ДВЕТЕ ПИТКИ, СЕДЕМТЕ ГЪЛЪБА, ГАРВАНЪТ; НАКАЗАНАТА ГОРДОСТ.

ДЕН ПЕТИ: ГЪСКАТА; МЕСЕЦИТЕ; ПИНТО СМАУТО; ЗЛАТНИЯТ ПЪН; СЛЪНЦЕТО, ЛУНАТА И ТАЛИЯ; РАЗУМНИЦАТА; НЕНИЛО И НЕНЕЛА; ПЕТИМАТА СИНОВЕ; ТРИТЕ ЦИТРОНА

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА „ПРИКАЗКА НА ПРИКАЗКИТЕ“, КОЕТО, ЗАВЪРШВАЙКИ ТОВА, КОЕТО БЕШЕ В НАЧАЛОТО, ЩЕ ПОСЛУЖИ ЗА ЗАБАВА ДЕСЕТА ОТ ПЕТИЯ ДЕН

(SCOMPETURA DE LO CUNTO DE LI CUNTE PE CHIUDETURA DE LA ’TRODUZZIONE DE LI TRATTENEMIENTE CHE SARÀ PE LO TRATTENEMIENTO DECEMO DE LA IORNATA QUINTA )

Десета забава от петия ден

ЗОЗА РАЗКАЗВА ИСТОРИЯТА НА СВОИТЕ НЕЩАСТИЯ; РОБИНЯТА, КАТО УСЕЩА, ЧЕ СВИРЯТ НА НЕЙНИТЕ КЛАВИШИ, МЪРМОРИ, ЧЕ ПРИКАЗКАТА Е МНОГО ДЪЛГА И НЕ СВЪРШВА; НО ПРИНЦЪТ, КАТО НЕ ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ НА МЪРМОРЕНЕТО, ИСКА ДА ДОСЛУША ПРИКАЗКАТА. КОГАТО ИЗМАМАТА ИЗЛИЗА НАЯВЕ, ТОЙ ЗАПОВЯДВА ДА НАКАЖАТ СЪС СМЪРТ РОБИНЯТА КАКТО Е БРЕМЕННА И СЕ ОЖЕНВА ЗА ЗОЗА.

Всички наострили уши, когато слушали приказката на Чометела; и едни хвалели нейното умение, а други не одобрявали нейната непредпазливост: защото не подобавало в присъствието на черната принцеса да се говори за лукавството на друга, подобна на нея; и вече се шепнело, че тази приказка може да развали цялата игра.

А Лучия се държала като същинска Лучия, цялата преминавайки като през сито, докато продължавала приказката; и по това как треперело тялото ѝ [1], човек би могъл да се досети за бурята, която бушувала в сърцето ѝ; защото в приказката за другата робиня виждала изобразени своите недостойни постъпки. И макар че жените прекратили скоро разговора помежду си, тя не била способна да се освободи от желанието да слуша още. Цялото ѝ тяло се разпалило като тялото на човек, който е ухапан от тарантула и се нуждае за изцелението си от музика [2]. И за да не даде на Тадео повод за подозрение, преглътнала горчивия хап и се заклела вътрешно да си отмъсти, когато се намери за целта време и място.

А Тадео, който вече харесвал доста това развлечение, дал знак на Зоза да разкаже нещо и тя. И Зоза, като се поклонила, започнала:

- Истината, господин принце и госпожо принцесо, винаги ражда омраза, а аз не бих искала да засегна никого от присъстващите и говорейки, само се подчинявам на вашата заповед; както моят характер, така и моите обстоятелства ме карат да говоря истината. Но, макар че пословицата казва: „Пикай бистро и покажи кукиш на доктора“ [3], като зная, че истината не е желан гост в дворците на принцовете, ми е трудно да се реша и да разказвам неща, които могат да ви разгневят.

- Говори без задръжки – отвърнал Тадео, - защото от твоите прекрасни уста не може да излезе нищо, което да не бъде сладостно и приятно.

Неговият отговор пронизал като с нож сърцето на робинята, което щяло да се види, ако черните лица служеха до такава степен за книга на душата като белите; и тя с радост би се лишила от пръст на ръката си, за да се избави от този разказ, защото сърцето ѝ било черно като лицето. Още преди това, като усетила в приказката на Чометела първо предвестие за беда, тя по утрото успяла да се досети, че денят за нея ще бъде дъждовен.

Между другото Зоза омайвала всички седящи наоколо със сладостни речи, разказвайки по ред историята на своите бедствия, като започнала с характерната ранна печал – нещастен знак за това, което ѝ предстои да понесе: защото още преди люлката носела в себе си корена на нещастията, които с ключето на неволния смях отворили вратата за много сълзи. Разказала и за клетвата, с която я заклела старицата, и за дългото и тягостно пътешествие, и за фонтана, и за големия си плач, подобен на плача на отрязана лоза, и за предателския сън, който разбил всичките ѝ надежди.

Робинята, като видяла, че Зоза, макар и да започнала отдалече, се приближава вече до целта, заплашвайки всеки момент да ѝ обърне лодката, започнала да вика: „Мълчи, уста затвори, иначе аз мене по коречм удари и Джорджетело убие!“ Но Тадео, като разбрал за измамата, вече не можел да запази търпение: свалил капаците от очите си, хвърлил на земята сбруята и казал: „Нека продължи края; и стига си ми досаждала с този Джорджетело или Джорджоне! Защото изобщо не ме познаваш: ако ми попадне горчица в ноздрите, по-добре да те няма, по-добре каруца да мине през тебе“. Той наредил на Зоза да разказва по-нататък, без да обръща внимание на принцесата; и девойката, чакаща само знак, продължила – за счупеното гърне, за коварството на робинята, която измъкнала от ръцете ѝ щастливия живот, а като стигнала до това, избухнала в такъв плач, че наоколо не останала нито една душа, която да не била трогната от състрадание.

По сълзите на Зоза и по мълчанието на робинята, която изгубила ума и дума, Тадео се убедил, че разказът е истински; като наградил жена си с такива остри думи, каквито и магаре рядко получава, и я принудил да признае измамата, заповядал да я закопаят жива в земята, само главата ѝ да стърчи, за да се мъчи повече. След това взел Зоза в обятията си, заповядал на всички да ѝ оказват почести като на принцеса и негова съпруга и изпратил на краля на Вале Пелоса покана за сватбено тържество. И с тази нова сватба завършило и величието на робинята, завършила и забавата с приказките, за добрите хора от полза и за здраве; оттам и аз се върнах крачка по крачка, а в ръката си лъжица мед донесох.

Край



1. Иначе казано – тялото ѝ се извивало като при танца „Lucia cagnazza“ („Кучката Лучия“), характеризиращ се със страстен еротизъм.

2. Практиката да се лекуват с музика хора, ухапани от тарантула, истерични жени, жертви на уроки и т. н. съществува и до днес в някои краища на Южна Италия. За целта се избират енергични танцови мелодии; обредът се съпровожда с молитва пред икони на почитани светци.

3. Пословицата под различни близки варианти е разпространена в различни краища на Италия. Прекият смисъл според речниците е: „Ако си здрав, не ти трябват лекари“, а преносният, който използва Базиле, е: „Ако имаш чиста съвест, не се страхувай от властниците“.

(Следва)

четвъртък, декември 23, 2021

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 9. ЕЛХАСАИТИТЕ, ТЕРАПЕВТИТЕ И МАНДЕИТЕ / ТЕОЛОГИЯТА НА МАНИХЕЙЦИТЕ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ ”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”; АНАЛИЗ; И ОТНОВО АНТОНИЯ ТРИФЕНА; КАКЪВ Е БИЛ ОРИГИНАЛЪТ НА “ДЕЯНИЯТА НА ТЕКЛА”?;

ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ; СОФИЯ И АШЕРА; СЪВЕТЪТ НА БОГОВЕТЕ И НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО; САТАНАТА И ПРОИЗХОДЪТ НА ЗЛОТО; МИСТИЦИЗЪМ; СЪЗЕРЦАНИЕТО НА БОГА И ПРЕВРЪЩАНЕТО В АНГЕЛИ; КУМРАНСНКИЯТ МЕСИЯ; МАРВИН ХАРИС; МОРФОЛОГИЯ НА САКРАЛНИЯ ТРИЛЪР; ЧУДЕСА; АПОСТОЛИТЕ КАТО НОВИ ХРИСТОСОВЦИ; ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ГОИСИТЕ; РЕАЛИСТИЧНОСТ;

ГЛАВА 8. ГНОСТИЦИТЕ И „НОВИЯТ ЗАВЕТ“ „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН“; „QUELLE“; АПОСТОЛ ПАВЕЛ;

ГЛАВА 9. ЕЛХАСАИТИТЕ, ТЕРАПЕВТИТЕ И МАНДЕИТЕ ПРОРОК МАНИ И ЕЛХАСАИТИТЕ

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 9. ЕЛХАСАИТИТЕ, ТЕРАПЕВТИТЕ И МАНДЕИТЕ

ТЕОЛОГИЯТА НА МАНИХЕЙЦИТЕ

Също като кумранската община и общината на манихейците деляла членовете си на няколко разреда. Висш разред били избраните. Те се наричали праведници [1]. Избраните били подпечатани с три печата. „Печатът на устата“ забранявал ругатните, пиенето на вино и употребата на месо. „Печатът на ръцете“ забранявал заниманието с каква да е стопанска дейност, „печатът на гърдите“ забранявал половите сношения. Пълно посвещение можели да достигнат и жените. След Страшния съд и слизането на Исус на земята праведниците трябвало да се превърнат в ангели [2].

Има голяма вероятност Шапур I да е покровителствал новата религия по същата причина, по която римските власти със свито сърце покровителствали Павел. Назорейските, елхасаистките и ебионитските общини на територията на Персия били просто прекалено влиятелни, за да не се вземат под внимание. Универсализмът на Мани помагал да бъдат неутрализирани.

Светът, според Мани, бил създаден по следния начин.

Отначало съществувал невидим, непознаваем и трансцендентен Бог, който говорещите гръцки език гностици наричали Монада, а Мани – „Баща на Величието“. Той се намирал в своите пет царства на Ума, Знанието, Разума, Мисълта и Волята. Негова сизигия и платонична съпруга била Майката на Живите.

Строгият аскет Мани не допускал и намек за връзка между Бащата и Майката. Те създавали света по духовен начин: Бащата казал една дума и се появил Първоадам, иначе казано – Първочовекът.

Този Първоадам изобщо не бил смъртен – той бил Божествено същество, създадено в началото на началата, за да се сражава с тъмнината. Първото сражение обаче се оказало неуспешно: Тъмнината победила и погълнала Първия Адам. Тя погълнала също така Светлината и от това смесване на Светлината и Тъмнината се появил нашият свят.

Победата на Тъмнината обаче не била дълга. Първият Адам не ѝ бил от полза: скоро той се отърсил от забравата и се обърнал с призив към Бащата на Величието, който се смилил над него и му изпратил на помощ нови Сили: Приятелите на Светлината, Великата Забрана и Живия Дух.

Като получил това подкрепление, Първият Адам унищожил Синовете на Тъмнината и им одрал кожите. От техните кожи създал Небето, от изпражненията им – Земята, а от костите им – Планините. Така нашият свят бил създаден от смесването на светлината и тъмнината, които никога вече не трябвало да се разделят.

Но Синовете на Тъмнината, архоните, оставали все така силни. Именно те създали на земята животните и растенията и именно те направили от глина човека Адам, създаден по Божи образ и подобие, иначе казано – по образа на Първия Адам, който бил Бог, а не човек.

Опитът на архоните да създадат човека обаче завършил неуспешно: той лежал неподвижно на земята, докато Исус (очевидно тъждествен на Пъривя Адам) не вдъхнал в него душа, направена от светлина, и не му дал плод от Дървото на Света. Тогава Адам се събудил, станал и като си скубел от отчаяние косите и се биел в гърдите, възкликнал: „Горко му, горко му на създателя на моето тяло и на този, който е приковал към него моята душа, и на метежниците, които са ме поробили!“ [3].

Не е трудно да забележим, че тази манихейска теология напомня изумително „Апокрифона на Йоан“. Отново виждаме все същите Велик Баща и Велика Майка, създадената от тях поредица от Божествени еони, Исус/Първоадам, падналите архонти и човека, който бил създаден от силите на тъмнината, но го одушевили силите на светлината.

Което е още по-интересно обаче, е, че тя прилича на ханаанската, а още по-широко – на семитската митология, като тази, към която се придържали евреите до монотеистичната реформа, така и като тези семитски митологии, които били популярни в Едеса, Емеса, Хаарн, Мосул и Низибис, във всичките земи на Сирия и Месопотамия, където били разпространени елхасаитите. В Бога Баща и Бога Син, Всевишния и Първоадам разпознаваме отново Ел и Ваал от угаритския „цикъл за Ваал“. Ваал се сражава с Чудовището Смърт и е победен, но след това оживява, побеждава го и от тялото му създава света.

В историята на елхасаитите прави впечатление това, че едно от местата, които обитавали, била днешната Саудитска арабия и по-специално град Медина. Пророк Мохамед нямало защо да се запознава с християнството от гръцките търговци в Медина. На неговите услуги била една много по-автентична традиция, представлявана от заселилите се в Арабия елхасаити и назореи.

Много предписания на исляма (забраната да се пие вино, многократното ритуално миене и, разбира се, обрязването) отразяват именно автентичните предписания на говорещите арамейски език последователи на Исус, както ги сближава и употребата на общия семитски корен „ШХД“ (свидетелствам) в значение на „да бъда мъченик“. Именно от елхасаитите ислямът би могъл да заимства Идрис (Енох), втория пророк след Адам, множествеността на небесата (в исляма са седем) и гностичната юдейска легенда за джиновете, които построили Храма на Соломон (и църквата на свети Филип).

Ислямът запазил също така още една любопитна гностична традиция: пророкът Мохамед учел, че пророк Иса не е бил разпънат. „Те не го убиха и не го разпнаха, а само им бе оприличен. И които бяха в разногласие за това, се съмняваха за него. Нямат знание за това, освен да следват предположението. Със сигурност не го убиха те.“ (Коран, Сура 4:157).

БЕЛЕЖКИ

1. Francis Crawford Burkitt. The Religion of the Manichees, Cambridge University Press, 1925. P. 273.

2. The Gnostic Bible. P. 578.

3. Burkitt. The Religion of the Manichees. P. 272.

(Следва)