ДЖАМБАТИСТА БАЗИЛЕ – „ПРИКАЗКА НА ПРИКАЗКИТЕ ИЛИ ЗАБАВА ЗА МАЛКИ ДЕЦА“ – „ХЛЕБАРКАТА, МИШКАТА И ЩУРЕЦЪТ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА, КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА, ТЪРГОВЕЦЪТ, КОЗЕТО ЛИЦЕ, ВЪЛШЕБНАТА КОШУТА, ОДРАНАТА СТАРИЦА.

ДЕН ВТОРИ: МАГДАНОЗКА, ВЕРДЕ ПРАТО, ТЕМЕНУЖКА, КАЛЮЗО, ЗМИЯТА, МЕЧКАТА, ГЪЛЪБИЦАТА, МАЛКАТА РОБИНЯ, РЕЗЕТО, КУМЪТ.

ДЕН ТРЕТИ: КАНЕТЕЛА, БЕЗРЪКАТА ПЕНТА, ЛИКЪТ, УМНАТА ЛИКАРДА.

ХЛЕБАРКАТА, МИШКАТА И ЩУРЕЦЪТ

(LO SCARAFONE, LO SORECE E LO GRILLO)

Пета забава от третия ден

БАЩАТА НА НАРДИЕЛО ГО ПРАЩА ТРИ ПЪТИ ПО ТЪРГОВСКИ ДЕЛА, КАТО ВСЕКИ ПЪТ МУ ДАВА ПО СТО ДУКАТА, А ТОЙ ПЪРВИЯ ПЪТ КУПУВА ХЛЕБАРКА, ВТОРИЯ ПЪТ МИШКА, ТРЕТИЯ ЩУРЕЦ; ИЗГОНЕН ЗАРАДИ ТОВА ОТ БАЩА СИ, НАРДИЕЛО ОТИВА В ЕДНА СТРАНА, КЪДЕТО ИЗЦЕЛЯВА С ТЯХНА ПОМОЩ ДЪЩЕРЯТА НА КРАЛЯ, А СЛЕД РАЗЛИЧНИ ПРОИЗШЕСТВИЯ СЕ ЖЕНИ ЗА НЕЯ.

Принцът и слугинята му похвалили много благоразумието на Ликарда, но още повече похвалили Тола, която успяла да разкаже толкова прекрасно историята на слушателите, че те все едно видели всичко описано с очите си. Но дошъл редът на Попа и тя смело, като Орлано, пристъпила напред и започнала така:

– Фортуна е своенравна жена, която страни от образованите хора, защото смятат за по-важно да прелистват хартии, отколкото да въртят колело, и много по-охотно се занимава с невежите и слабо надарените, като не се срамува да изглежда наивна заради това, че споделя благата си с лапнишарани. Това ще покаже и нашата приказка.

Живял някога във Вомеро [1.] един богат селянин на име Миконе. Той имал син Нардиело, най-завършеният идиот, който някога се е качвал на кораба на глупаците; така че нещастният му баща живеел в скръб и отчаяние, защото не знаел нито начин, нито средство да го насочи към прилични и полезни дела.

Мотаейки се по кръчмите, тъпчейки се и наливайки се с приятели, той вечно плащал вместо другите; дружейки с продажни жени, винаги избирал най-негодните и им плащал повече, отколкото искали; когато сядал да играе карти и залагал пари, другите го въртели и подпичали от всички страни като питка; накратко казано, по едни или друг начин прахосал половината от бащиното си състояние.

Пред лицето на подобна беда Миконе постоянно стоял нащрек и непрекъснато навиквал и заплашвал сина си: „Какво мислиш да правиш по-нататък, прахоснико? Не виждаш ли, че имането ми изтича като вода? Остави, остави тези кръчми, които са по начало врагове и се оказват в крайна сметка злодеи, от които получаваш само главоболия, сухота в устата и диария в кесията! Захвърли тази омразна на бога игра, която подлага живота на риск и изяжда всичко, което имаш, прогонва покоя и отнася парите; заровете докарват до просешка тояга, а наоколо те ругаят като последен тъпак. Спри да се занимаваш с леки жени, тези дъщери на гибелта, с които, изпускайки семето си, изпускаш и бащините си, спечелени с труд, пари, започваш да вониш на гнило месо, превръщаш се в оглозгана кост; те по-скоро не трябва да се наричат блудници, а Тракийско море, където веднага ставаш плячка на турците! Стой по-далече от случайната дружба и ще се отдалечиш от греха; защото, както е казал някой, като премахнеш причината, ще избегнеш и последствията! Ето ти сто дуката; иди на панаира в Салерно, купи там телета, за три-четири години ще ги охраним да станат бикове, ще орем земята и ще търгуваме със зърно. Ще напълним хамбарите, а ако, дай, Боже, късмет, се случи гладна година, ще мерим златото с бъчви. С помощта на приятели ще ти купя титла и ще станеш благородник, както мнозина вече станаха. Опичай си ума, сине; трудно е само отначало, а който не започне, няма да успее.“

- Повярвай ми – отвърнал Нардиело, - аз вече мога да броя парите и зная как да се оправям.

- Ето това ми харесва – казал бащата, наброил му парите и му обърнал гръб.

Нардиело тръгнал за панаира, но едва стигнал до водите на Сарно [2.], в една прекрасна брястова горичка, под една скала, прикрила се с бръшлянови листа от пръските на студената вода, видял една фея, която се забавлявала, като слушала как една хлебарка свири на испанска китара и то така, че ако я чуел някой испанец, непременно щял да възкликне: „superboso! grandioso!“ („превъзходно! велико!“ – бел. П. Н.)

Виждайки това чудо, Нардиело замръзнал като омагьосан. Той започнал да уверява феята, че не би пожалил и зеницата на окото си за това съобразително създание; но феята отговорила, че ще бъде доволна да получи за хлебарката сто дуката. „Какъв късмет - възкликнал Нардиело, - тъкмо имам толкова!“ Като помислил малко, той сложил в скута ѝ стоте дуката и, като получил хлебарката в една кутийка, хукнал при баща си, като от радост се чувствал на седмото небе. „Сега ще видиш, господарю мой, че аз съм делови човек, способен да върти стопанство. Не ми се наложи да се мъча с излишно ходене до панаира, защото на средата на пътя намерих късмета си! Виж каква скъпоценност – и само за сто дуката!“ Баща му, като слушал тези думи и разглеждал кутийката, мислел, че синът му сигурно е купил диамантена огърлица. Но когато отворил кутийката и видял хлебарката, позорът от измамата и съжалението за загубените пари – ето двата мяха, които го надули като жаба така, че едва не се пукнал. Нардиело се канел да разкаже за изкуството на хлебарката, но баща му не му дал да си отвори устата: „Мълчи, не говори, затвори си дупката, да не се леят от нея нечистотии! Мулешко семе, конска фъшкия, магарешка глава! Веднага върни хлебарката на този, от когото си я купил! Ето ти още сто дуката, иди и купи телета за всичките, след това се връщай; и си отваряй очите на четири, за да не те заслепи лукавият, иначе така ще те напердаша, че сам ще си гризеш лактите!“

Нардиело взел парите, отправил се по посока на Торе ди Сарно и, като се озовал на същото място, видял друга фея, която си играела с една мишка, а мишката танцувала така умело, както никой на света не бил виждал. Нардиело стоял и гледал с отворена уста, а накрая попитал феята ще се съгласи ли да му даде тази славна танцьорка за сто дуката. Феята се съгласила и като получила парите, му дала мишката в една кутия.

Нардиело се върнал веднага вкъщи и показал на баща си новата успешна покупка. А той заревал като обзет от демони, риел земята като побеснял кон и добре че случилият се наблизо кум успял да хване ръката му, иначе Нардиело щял да носи прилична гърбица. Накрая Миконе се успокоил малко, извадил още сто дуката и казал: „Гледай да не направиш трети път нещо подобно, защото тогава няма да ти се размине. Иди в Салерно и купи телета; но ако не постъпиш така, кълна се в душите на умрелите, горко на майка ти, че те е родила“.

Нардиело тръгнал отново към Салерно с наведена глава и като стигнал на предишното място, заварил там още една фея. Тя седяла и слушала един щурец, който пеел така нежно, че можел да докара сладък сън даже на най-огорчения човек. Заслушал се Нардиело в песента на този нов вид славей и изпитал неудържимо желание да го купи. Като се спазарил с феята за сто дуката, сложил щуреца в една издълбана тиква и го отнесъл на баща си. А баща му, като нямал сили да изтърпи този трети удар по джоба си, взел тоягата и нагостил сина си подобаващо, както не би го направил и Родомонте [3.].

Нардиело една се измъкнал от ръцете му, грабнал трите си покупки и се спуснал да бяга. Той отишъл в Ломбария, където управлявал силен господар на име Чензоне, чиято единствена дъщеря се казвала Мила. От някакво нещастно произшествие тя изпаднала в такава безмерна меланхолия, че седем години никой не я бил виждал да се усмихва. Баща ѝ, като опитал хиляди средства и се отчаял, наредил да огласят указ, че ако някой я накара да се разсмее, ще я вземе за жена и ще наследи престола.

Нардиело чул указа и решил да си опита щастието. Отишъл при Чензоне и му предложил да разсмее Мила. При което господарят казал: „Внимавай, друже, ако не оправиш дъщеря ми, ще се наложи да ти оправя формата на покрива“. „И основите ми оправете! - отвърнал Нардиело. - Решил съм да опитам, пък да става каквото ще“.

Кралят извикал дъщеря си и седнал с нея под едиг балдахин, а Нардиело пуснал от кутията трите животинчета. И те започнали да свирят, танцуват и пеят с такава грация, с такова изящество, че принцесата се разсмяла и запляскала с ръце. Само кралят не се зарадвал, а напротив, сърцето му заплакало, защото, според обещанието, трябвало да даде най-скъпоценната сред жените на най-мизерния сред мъжете. Но като нямал сили да се отметне от думата си, казал на Нардиело: „Ще ти дам и дъщеря си, и короната, но с уговорката, че ако не я лишиш от девствеността ѝ за три нощи, ще накарам да те хвърлят за храна на лъвовете“. „Нищо страшно – казал Нардиело, - за това време не само дъщеря ти, но и целия ти дом ще обработя“. „Не бързай – отвърнал кралят. - Диня без проба не се купува“.

Отпразнували сватбата, дошла вечерта – когато Слънцето отвежда Запада като крадец с качулка на главата в затвора – и младите отишли в спалнята. Но понеже коварният крал сипал на Нардиело приспивателно, той цялата нощ единствено хъркал. Същото се случило и на втората, и на третата нощ и кралят заповядал да хвърлят зетя му на лъвовете. Виждайки се на ръба на смъртта, Нардиело отворил кутията с животинките и казал: „След като ме чака такава горчива съдба, не ми остава нищо друго, мили мои твари, освен да ви пусна на воля. Вървете, където пожелаете“.

Животинките, след като излезли навън, започнали да правят такива трикове пред лъвовете, че те замръзнали като статуи. След някое време мишката се обърнала към Нардиело, който бил ни жив, ни умрял: „По-весело, господарю! Макар че ни освободи, ние искаме да ти служим още по-усърдно от преди. Ти ни хранеше със своята храна, гледаше ни като свои родственици, а сега ни даде и свобода. Не се страхувай: който прави добро, добро получава; ако правиш добро, когато стане нужда, доброто ще те намери. Знай, че ние владеем вълшебства; ако искаш да разбереш какво можем, последвай ни и ще видиш как ще те спасим от бедата“.

Мишката мигом изкопала дупка, толкова широка, че да мине човек, и направила в нея стъпала, по които Нардиело излязъл благополучно навън. След това го завели в една плевня, където го настанили с всички удобства, като му казали, че са готови да направят за него това, което пожелае, защото желаят да му бъде добре. „Ето какво искам – казал Нардиело. - Ако кралят даде Мила на друг, нека този човек да не може да отнеме девствеността ѝ; това искам от вас“. „Дребна работа – отвърнали животинките. - Бъди спокоен и ни чакай тук“.

Като отишли в двореца, те разбрали, че кралят дава дъщеря си на някакъв важен немски сеньор и точно тази нощ щели да махат тапата на бъчвата. Животинките се промъкнали в стаята и дочакали края на пиршеството, когато – в часа, в който Луната излиза да нахрани своите кокошки с капки роса – новобрачните се прибрали да спят. Но станало така, че женихът, като се претъпкал с храна и още повече с бира, само легнал на чаршафа и захъркал като заклан.

Чувайки хъркането, хлебарката се промъкнала тихо под одеялото, влязла на немеца отзад и му направила такава клизма, че оттам бликнала струя като от пробита бъчва, за което би било уместно да кажем заедно с Петрарка:

„И от любовта се стече тогава най-нежната влага“. [4.].

Младоженката, която се събудила от гръмкия звук и вдъхнала „ветреца и благоуханието, и прохладата, и сянката“ [5.], нямало как – събудила жениха. И немецът, като видял с какви благовония е прекадил своя кумир, готов бил да умре от срам и едва не се пукнал от ярост. Като скочил от леглото и се измил целия с ароматен сапун, той изпратил за лекари и те приписали причината за нещастието на безразборното ядене по време на пира.

На другата вечер женихът се посъветвал със своите слуги как да избегне нова беда и всички единодушно му препоръчали да си пристегне задното място със здрави бинтове. Като направил, както бил посъветван, той легнал на съпружеското ложе и скоро захъркал. Хлебарката се промъкнала в постелята му, мислейки да направи същото като предния път, но се оказало, че проходът е плътно затворен. Опечалена, тя се върнала при другарите си, разказвайки, че противникът се е укрепил зад редути от превръзки, валове от марлени подложки и ровове от бинтове. Мишката отвърнала: „Аз ще тръгна напред, а ти – след мене, и ще видиш какъв съм умел сапьор“. Като разузнала местността и започнала да гризе превръзките, тя направила в тях прилична дупка. Хлебарката проникнала лесно в нужното място и оказал на жениха такава медицинска помощ, че море от течен топаз украсил чаршафите и по целия дворец плъзнали арабски аромати. Невестата се събудила от гадене и като запалила свещ, видяла яркожълтото пълноводие, което превърнало холандските чаршафи във венециански канали. Тя запушила носа си и избягала в стаята на придворните момичета, а нещастният жених, като извикал свитата си, оплаквал дълго своето нещастие, защото фундаментът, върху който трябвало да издигне величието на своята династия, се оказал прекалено хлъзгав.

Близките му го утешили и го посъветвали да бъде още по-бдителен през третата нощ. Своите думи те подкрепили с разказа за мнимия болен и лекаря с остър език.

Някакъв човек често изпускал газове и като не знаел каква е причината, повикал лекар. Като прегледал пациента, лекарят казал на научен език: Sanitatibus. Пациентът моментално пуснал нови газове. Лекарят се позамислил и казал: Ventositatibus. Но когато след втория път незабавно последвал трети, лекарят поклатил глава и обявил окончателната диагноза: Asinìtatibus [6.].

Така че ако първият път мозайките по брачното ложе можели да се обяснят с безразборното хранене, втория – с разслабен стомах, третият път тъстът можел да го изтълкува като признак на лайняна природа, след което ще последва позорно изгонване на жениха от двореца. „Какво пък – казал женихът. - По-добре е тази нощ изобщо да не спя. Но нека измислим някакви по-надеждни мерки за сигурност, за да не кажат за мене с думите на поета:

„Три пъти се опитва тя, опряла се на лакът,

да се вдигне, три пъти падаше пак“ [7.].

На следващата вечер, като сменил спалнята и ложето, той повикал още един път своите приближени и слугите си, за да чуе техните препоръки как да противопостави тялото си на опасността от конфузно положение. Сред тях имало един млад артилерист и понеже всеки обича да говори за своя занаят, артилеристът дал съвет да се направи дървена тапа, по подобие на тези, които забиват в дулата на мортирите. Веднага направили тапата и като я забила където се полага, женихът отишъл да си почива. При това не докоснал невестата, боейки се да прави усилия, от които тапата може да излети от отверстието, и решил цяла нощ да не затваря очи, за да посрещне с готовност всяко движение в червата и стомаха си.

Хлебарката, като видяла, че немецът не заспива, казала на приятелите си: „Ех, нищо няма да стане този път. Женихът не ми остави нито място, нито време за действие“. „Почакай – казал щурецът. - Сега е моят ред“. И така нежно и сладко запял, че женихът, като не устоял пред неговото сладкозвучие, започнал скоро да припява с хъркането си. Хлебарката веднага допълзяла до нужното място, за да послужи пак вместо очистително, но когато намерила вратата здраво залостена, се върнала при приятелите си и разказала опечалена за непреодолимата преграда, която срещнала по пътя си. Тогава мишката, чието съкровено желание било да помогне на Нардиело, се промъкнала, без да губи време, в килера, душейки един съд след друг, докато не намерила буренцето с горчица. Като натопила опашката си в горчицата, тя изтичала в постелята на новобрачните и започнала да гъделичка с нея ноздрите на нещастния немец. Немецът кихнал гръмко и тапата излетяла от отверстието с такава сила, че като ударила невестата по гърдите, едва не я убила.

Кралят изтичал на воплите на дъщеря си и като попитал какво се е случило, чул, че вероятно е била ударена в гърдите с петарда. Той казал удивено: „Какви са тези глупости? Който е ударен в гърдите с петарда, не може вече да разговаря“. Вдигнали одеялата, обърнали чаршафите и видели тапата, която направила ярка синина на гърдите на принцесата; не зная впрочем кое било за нея по-лошо – миризмата на барута или удара на гюллето.

Като видял какви страшни неща стават в спалнята и като разбрал, че женихът е нарушил условията на брачния договор [8.], кралят го прогонил от страната си. Предполагайки, че цялото това зло се е случило като наказание за измамата и жестокостта по отношение на нещастния Нардиело, кралят се блъскал в гърдите и се ядосвал за своята неправедна постъпка. Но ето че пред него се явила хлебарката и му казала следните думи: „Не се отчайвайте, защото Нардиело е жив, здрав и заради добрите си качества е достоен да стане зет на ваше величество. Ако желаете да дойде, ще ви го доведем незабавно“. „О, благословено е твоето идване с тази добра вест, прекрасно създание! Ти ме извади от морето на скръбта, ти ме върна към живота, защото сърцето ми се разкъсва от вина пред горкия момък! Водете го при мене по-скоро, ще го прегърна като свой син и ще му дам Мила за жена“.

Чувайки това, щурецът стигнал с няколко скока до плевнята, където се криел Нардиело, и като му разказал всичко, което се случило, го завел в кралския дворец. Кралят, като го посрещнал и го прегърнал, сложил ръката на Мила в ръката му. И в същия миг с вълшебната сила на своите малки приятели Нардиело станал най-красивият юноша на света. Веднага извикали от Вомеро баща му и всички заживели заедно в щастие и доволство, като научили след всички преживени трудности, че

един час може да даде това, което дават сто години.

1. В оригинала – Вомаро (Vommaro) – бел. П. Н. Днес част от Неапол, разположена върху хълм; по времето на Базиле там имало поляни и пасбища.

2. Река, течаща между Неапол и Салерно. Намек за античното поверие, което приписвало на водите на Сарно силата да дава на хората забрава и да ги лишава от способността да се движат (Плиний Старши, Страбон).

3. Персонаж от героични поеми, нанасящ постоянни поражения на враговете си.

4. Петрарка. „Канцониере“, СLХХХV.

5. Петрарка. „Канцониере“, СССХХХVII

6. Думите са на шеговит, пародиен латински: здраве, пронизващ вятър, магарешка глупост.

7. Вергилий. „Енеида“, IV. В италианския превод, който Базиле цитира, една и съща форма на глагола може да бъде отнесена и към женски, и към мъжки род.

8. Както помним, условието било да бъде лишена принцесата от невинността си в периода от три нощи.

(Следва)