понеделник, август 27, 2018

Джамбатиста Базиле – „Приказка на приказките или забава за малки деца“ - 19

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА, КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА, ТЪРГОВЕЦЪТ, КОЗЕТО ЛИЦЕ, ВЪЛШЕБНАТА КОШУТА, ОДРАНАТА СТАРИЦА.

ДЕН ВТОРИ: МАГДАНОЗКА, ВЕРДЕ ПРАТО, ТЕМЕНУЖКА, КАЛЮЗО, ЗМИЯТА, МЕЧКАТА, ГЪЛЪБИЦАТА.

МАЛКАТА РОБИНЯ

(LA SCHIAVOTTELLA)

Осма забава от втория ден

ЛИЗА СЕ РАЖДА ОТ РОЗА И УМИРА, ПРОКЪЛНАТА ОТ ЕДНА ФЕЯ. МАЙКА Ѝ Я ПОЛАГА В ЕДНА СТАЯ, КАТО НАРЕЖДА НА БРАТ СИ ДА НЕ Я ОТВАРЯ. НО РЕВНИВАТА МУ ЖЕНА, ЖЕЛАЕЙКИ ДА РАЗБЕРЕ КАКВО ИМА ВЪТРЕ, ОТВАРЯ СТАЯТА, НАМИРА ЛИЗА ЖИВА И, ОБЛИЧАЙКИ Я КАТО РОБИНЯ, Я ПОДЛАГА НА ХИЛЯДИ ИЗДЕВАТЕЛСТВА. НАКРАЯ ЧИЧО Ѝ Я РАЗПОЗНАВА, ПРОГОНВА ЗЛАТА ЖЕНА И СЪВСЕМ ДОСТОЙНО ОМЪЖВА СВОЯТА ПЛЕМЕННИЦА.

- Наистина - казал принцът, - всеки човек трябва да се държи според положението си; господарят трябва да се държи като господар; конярят - като коняр; полицаят - като полицай; както улично момче, което си прави на принц, ще стане за смях, така и принц, който подражава на улично момче, ще изгуби доброто си име.

След тези думи той се обърнал към Паола, казвайки ѝ да поеме своя път. И тя, като облизала устни и се почесала по главата, започнала така:

- Трябва да призная, че ревността е отвратителен бяс, главозамайване, от което се губи разсъдък, треска, която гори жилите, припадък, който сковава крайниците, дизентерия, която разтърсва тялото, и накрая - бедствие, което отнема съня, прави храната горчива, смущава покоя; тя хапе като змия, разяжда като корояд, влива горчивина като жлъчка, смразява като лед, пронизва като гвоздей; тя разделя от сладостите на Амур, разорява любовните радости, бушува в морето от удоволствия на Венера. И никога, и нищо добро на света не е произлязло от ревността; което ще потвърдите и вие, когато чуете моята приказка.

Живял някога барон Серва Скура [1] , който имал една сестра; когато била съвсем млада, тя обичала да се забавлява в градината заедно с другите девойки на нейната възраст. Веднъж, като видели една красива роза, те се уговорили, че която я прескочи, без да докосне нито едно листенце, ще спечели вече не помня каква награда.

Всичките скачали колкото се може по-високо, всичките докосвали цветето и никоя не успяла да го прескочи цялото. Но когато дошъл редът на Лила, сестрата на барона, тя, като се дръпнала по-назад, се засилила така, че прескочила розата; само дето от нея се отронило неочаквано едно листенце. Но девойката била толкова находчива и пъргава, че грабнала веднага листенцето от земята, глътнала го незабелязано и така спечелила облога.

Не минали три дена и Лила се почувствала бременна, като едва не умряла от мъка, защото, знаейки точно, че не си е позволявала никакви волности и глупости, недоумявала как е станало така, че ѝ расте коремът. Тя побързала да отиде при феите, с които дружала, и те ѝ казали да не се страхува, защото причина за всичко е листенцето, което глътнала.

Като чула това, Лила се стараела да крие корема си, докато било възможно, а когато дошло времето да се разтовари, родила тайно от всички мило момиченце, което нарекла Лиза; тя го занесла на феите и всяка дала на Лиза от своето вълшебно изкуство. Но последната от тях, като припнала да види момиченцето, си изкълчила крака и от силната болка извикала, че след седем години, когато майката му го сресва, ще забрави в косите му гребена, който ще забие зъбите си в главата му и от това то ще умре.

Минало се това време и когато всичко станало според казаното, нещастната майка, сломена от нещастието, след горчив плач затворила момичето си в седем кристални ковчега, които поставила един в друг, и го положила в най-отдалечената стая на двореца, ключовете от която държала винаги в себе си.

Но мъката отнела всичките ѝ сили; и като умирала, тя извикала брат си и му казала: „Братко мой, чувствам как ме издърпва бавно оттук въдицата на Смъртта и затова ти оставям всичко мое - да го владееш и притежаваш. Само ми се закълни, че никога няма да отваряш последната стая в двореца, а ключа от нея ще пазиш при себе си в писалището“. Баронът, който обичал беззаветно сестра си, ѝ дал дума и в същия миг тя казала: „Прощавай, всичко свърши“.

Но след една година баронът се оженил и, поканен на няколкодневен лов, оставил дома си под надзора на своята съпруга, като я помолил специално да не отваря вратата, ключа от която държи в писалището. Но едва се обърнал и тръгнал, тя, подтиквана от подозрението, подстрекавана от ревността, стисната за гърлото от любопитството - основната зестра на жената, - взела ключа и отключила стаята. И като отворила един след друг седемте ковчега, през които се мяркала женска фигура, видяла там млада красавица, която изглеждала заспала; момичето пораснало като всички други жени, заедно с ковчезите, които се уголемявали с неговия ръст.

Ревнивата жена на барона, като видяла това прелестно създание, веднага си казала: „Браво, ненагледни мой! Ключът скрит, а крадецът вътре! Ето защо искаше толкова много да не отварям стаята - за да не видя летящия в ковчега Мухаммад“. [2]

С тези думи хванала девойката за косите и я измъкнала навън. Тогава гребенът изпаднал от прическата ѝ, девойката се събудила и извикала: „Майчице, Майчице!“ „Чакай, сега ще ти дам и майка ти, и баща ти“ - отвърнала баронесата и, разярена като робиня, зла като кучка с кученца, пълна с отрова като змия, отрязала косите ѝ, нагостила я с доста сочни плесници и я накарала да облече една окъсана рокля. И всеки ден непрекъснато я гощавала с цицини и синини, деряла ѝ с нокти лицето и биела Лиза през устните, докато не се подули и не станали сиви, все едно е яла неоскубани гълъби.

Скоро баронът се върнал, видял жестоко битата девойка и попитал учуден коя е, а жена му отвърнала, че е робиня, изпратена от леля ѝ, и че е от тези, които сами си просят юмруците с дързости и лудории, поради което трябва да бъде бита постоянно.

След това се случило веднъж баронът да отиде на панаир и започнал да пита всички в дома си, чак до котките, какво да им купи. И всеки искал, каквото си пожелаел; дошъл накрая редът на малката робиня.

Тогава съпругата му, която изобщо не я смятала за християнка, казала: „Хайде, сравнявай ни с тази черната и ще заприличаме на нея, всички ще сядаме на едно гърне да серем. Прати я по дяволите, много внимание отделяш на тази грозница!”

Но сеньорът бил порядъчен човек и искал много младата робиня да пожелае нещо за себе си. И тя казала: „Не ми трябва нищо, искам само една кукла, един нож и едно точило; но ако питаш, а забравиш да купиш, няма да преминеш и първата река, до която стигнеш на връщане”.

И баронът купил всичко, забравил само за молбата на Лиза; но като се опитал да премине реката, която влачела камъни и клони от планините към морския бряг, за да бетонира основите на страха и да издигне хълмове от удивление, не можал да стигне до другия бряг. Спомнил си тогава предупреждението на своята племенница, върнал се обратно и купил всичко, а като си дошъл у дома, раздал на всички нещата, които му поискали.

Когато получила своето, Лиза отишла в кухнята и там, като сложила пред себе си куклата, започнала да плаче и да се оплаква, да разказва на парцалената топка, като на жив човек, за своите злощастия. Но като видяла, че куклата не отговаря, взела ножа, наточила го на точилото и казала: „Виж какво, ако не отговориш, ще се намушкам с ножа и празникът ще свърши!”. Тогава куклата, надувайки се все повече и повече като сапунен мехур, най-сетне отвърнала: „Чувам те по-добре от глух човек”.

Така Лиза правела няколко дена това, докато баронът, чиято стая била от другата страна на кухнята, не чул нейните жалби и като надникнал през ключалката, не видял, че тя, поставила пред себе си куклата, разказва как майка ѝ прескочила розата, как изяла листчето, как родила, с какви вълшебства била дарена дъщеря ѝ и какво проклятие получила от феята, как гребенът заседнал в косите ѝ и тя умряла, как била поставена с седем ковчега и затворена в далечната стая, как майка ѝ, умирайки, оставила ключа на брат си, как той отишъл на лов, как ревнивата му жена влязла в стаята без разрешение, как ѝ отрязала косите, как я направила робиня и как я мъчела. И, като разказвала това с горчив плач, девойката повтаряла: „Отговори ми, кукличке, иначе ще се убия с ножа!”

Като наточила остро ножа на точилото, тя била готова вече да го забие в себе си, когато баронът, отваряйки вратата с крак, го изтръгнал от ръцете ѝ и я прегърнал, разпознавайки в нея дъщерята на любимата си сестра. Той я извел тайно от къщата, като я поверил на грижите на вярна родственица, за да може Лиза да се поправи и да дойде на себе си, защото жестокостта на онова сърце на Медея я изтощила напълно.

И след няколко месеца, когато тя станала като богиня, той я въвел в дома си, представяйки я на всички като своя племенница. А след велико пиршество, когато вдигнали трапезата, той помолил Лиза да разкаже подробната история за преживените от нея бедствия и жестокости, при което, слушайки я, всички гости, и мъже, и жени, не могли да сдържат сълзите си. И като изгонил с позор жена си, баронът я изпратил при родителите ѝ, а племенницата си оженил за добър човек по избор на сърцето ѝ; така тя разбрала, че

когато най-малко се надяваш,

небето с милост те обсипва.

1. Тъмна гора.

2. След кръстоносните походи в Европа се носела легенда, че железен ковчег с останките на Мухаммад се пази висящ във въздуха.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.