Как победиха Грузия

НАПИСАЛА: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА (https://www.novayagazeta.ru)

ПРЕПРАВИЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

За това се иска умение: да правиш толкова много гадости и да получаваш от тях толкова малко полза.

8 август 2008 година се смята за официална дата на началото на Руско-грузинската война.

Войната започна в Южна Осетия.

Бях преди това в тази непризната република и помня как, когато се върнах, казах на един приятел: „В Кавказ ще има война. И ще започне в Южна Осетия“.

Южна Осетия е първият опит да се създаде на територията на ОНД сектор Газа. Това беше Донбас 1.0 - бедна територия без работа, с огромна миграция.

Местните власти - бандити - печелеха първо от контрабанда, която идваше от Грузия. Когато Саакашвили я спря (което безспорно беше негова стратегическа грешка), единствената печалба, която им остана, беше да седят в окопите и да воюват с руски пари срещу „грузинските фашисти“.

Пълната липса на икономика (помня, че в магазина не можах да разваля банкнота от 1000 рубли), неработещият водопровод и разрухата се компенсираха с държавна истерия. Сещам се как един местен учител ме заведе в Авневи на извисяващия се над града хълм и, като обхвана гордо с поглед противотанковите заграждения, където се криеха дървени нужници, изрече:

“Тук е геополитическият център на света. Оттук ще започне победата над Америка“.

Грузинските села в Южна Осетия са смесени с осетински и „коварният фашист“ Саакашвили ги превърна в блестяща витрина на обновената Грузия: с нови бензиностанции, пътища и болници. Контрастът беше поразителен - същият като между оцапаната Газа и Тел Авив.

Южна Осетия се управляваше от корупция. Грузия - от закон и ред. На правителството на Южна Осетия се налагаше да забранява на своите граждани да се лекуват в грузинските болници. И единственото, което можеха да направят за своето оцеляване, беше да ги унищожават. Което и направиха.

Напрежението започна да нараства още през юли 2008 година.

Руските войски започнаха да провеждат по границата „учения за отразяване на грузинската агресия“. На 3 август южноосетинският президент Едуард Кокойти обяви евакуация на столицата Цхинвали. Гражданското население започна да напуска града. Вместо него влязоха „доброволци“, готови да отразят споменатата по-горе агресия, и цели бригади щатни пропагандисти, готови да разясняват отразяването.

Тъй като все още нямаше „агресия“, тя трябваше да бъде създадена.

Неясни хора започнаха да обстрелват грузинските войски и грузинските села със снаряди, намерени вероятно в същото селпо (селски смесен магазин - бел. П. Н.), в което други „доброволци“ намериха танкове за Донбас. Руските медии по това време писаха за обстрели от грузинска страна.

На 7 август осетинските власти обявиха, че две осетински села - Дменис и Хетагурово - са унищожени от грузинците. Там отидоха журналисти: но осетинските села бяха непокътнати, а съседното на Хетагурово грузинско село Нули, напротив, гореше.

Това беше класическа пропаганда: винаги приписвай на врага това, което правиш ти. Всички съобщения за атаки срещу грузинците се обявяваха за лъжа. Всички ответни атаки на грузинците се назоваваха „непровокирана агресия“.

През всичкото това време президентът на Грузия Саакашвили се опитваше да се обади на европейските лидери. На никого не му беше до него. Обади се в Държавния департамент на САЩ. Не можа да се свърже дори с държавния секретар Кондолиза Райс, да не говорим за Джордж Буш. Единственият човек, с когото успя да говори, беше заместникът на заместника на Кондолиза Райс Матю Бриза. Г-н Бриза посъветва Саакашвили „да не се поддава на руски провокации“.

Грузинците започнаха да разгръщат войски едва на 7 август. Ще напомня, че по това време Цхинвали беше вече евакуиран.

Саакашвили се надяваше на мирен изход и изпрати в Цхинвали своя министър на реинтеграцията Темури Якобашвили. Той трябваше да отиде там с руския посланик Попов, но по пътя за Гори Попов се обади на Якобашвили, за да му каже, че е спукал гума. „Поставете резервната“ - посъветва го Якобашвили. „Резервната също е спукана“.

Като пристигна в Цхинвали, Якобашвили се срещна с Марат Кулахмеов - командира на руските миротворци. Президентът Кокойти не дойде на срещата. „Кокойти излезе от контрол“ - каза Кулахметов.

Веднага след заминаването на Якобашвили Кулахметов и Кокойти се явиха заедно пред журналисти и съобщиха, че са се разбрали за преговори. Ще напомня, че по това време в Цхинвали вече практически нямаше граждански лица, а населението, което беше останало, пишеше: „да напълним предсрочно с грузински тела моргата в Гори“.

В отчаянието си президентът Саакашвили предприе последен опит да спре войната и обяви, че грузинската страна прекратява незабавно всякакви обстрели.

Няколко часа след заявения режим на прекратяване на огъня, в 23.30 часа, започна обстрел на грузинското село Тамарашени и едновременно с това Саакашвили получи данни, че руски танкове минават през Рокския тунел.

Ако се съди по всичко, това е била втората танкова колона. Първата отдавна вече стоеше на база в Джава. Грузинските летци я бомбардираха около 5 часа сутринта и руските власти дълго след това се възмущаваха от бомбардирането на „хуманитарен конвой“, който тръгнал спешно в 3 часа през нощта от Джава за Цхивали.

Причината за обстрела на Тамарашени беше ясна. Въпросът е в това, че Тамарашени се намира на Транскам - единственият нормален път, който води от Рокския тунел до Цхинвали и по-нататък до Гори. Вторият - Зарският - път, който е заобиколен, е непроходим за танкове. Обстрелът на Тамарашени не беше нищо друго, а артилерийска подготовка с цел да бъдат унищожени грузинските укрепления (незаконни, между другото) по Транскам, за да могат да минат оттам руските танкове.

Западът беше изцяло на страната на Грузия. Но много скоро отношението на западната бюрокрация започна да се променя. Руските пари, руските агенти за оказване на влияние и просто нежеланието да се влиза в кавга с Русия започнаха да си вършат работата. Западните политици прозяпаха войната и вече търсеха начин да свалят от себе си отговорността, а най-добрият начин да направят това беше да обвинят Саакашвили.

Кулминация на тази политика на умиротворяване на Русия стана докладът, подготвен от комисия на Европейския съюз под ръководството на опитната швейцарска бюрократка Хайди Талявини.

Комисията трябваше да отговори на въпроса „кой е започнал войната“ и тя отговори така: според грузинците войната са започнали руснаците, а според руснаците - грузинците. А къде е истината, не знаем.

Нещо повече, комисията заяви, че войната е започнала, когато Грузия е атакувала Цхинвали.

С това комисията на Талявини даде ново определение за войната. Според тази удивителна концепция военен агресор не е страната, която е започнала военни действия, а страната, която е решила да защитава своята територия.

Според изводите на комисията на Талявини Саакашвили просто не е трябвало да отговаря.

Не е трябвало да отговаря, когато руската артилерия изравняваше със земята грузинските села край Транскам. Не е трябвало да отговаря, когато руските танкове завзеха Гори. Не е трябвало да отговаря, когато наближиха Тбилиси. А щом е отговорил, значи той е започнал войната! И е логично: ако Саакашвили не беше отговорил, нямаше да има война - щеше да има окупация.

Комисията на Талявини не беше единствената, която се зае с умиротворяване на Русия. Най-влиятелен от умиротворителите не беше кой да е, а новият президент на САЩ Барак Обама.

Веднага след победата си на изборите той обяви за „презареждане“ на отношенията с Русия, като призна с това в очите на Кремъл за справедлива цялата безумна антиамериканска пропаганда, която съпровождаше Руско-грузинската вона.

Ако го нямаше презареждането, нямаше да го има нито Донбас, нито Крим.

Последвалата анексия на Крим, проектът „Новорусия“, войната в Сирия и „хибридната война“ срещу САЩ ни карат да преоценим всичко, което по онова време не само руската пропаганда, но и западните умиротворители писаха за Руско-грузинската война.

В случая с Крим поведението на украинските власти беше пълна противоположност на поведението на Михаил Сакаашвили - до голяма степен именно затова, че те си бяха взели бележка от предателството на Запада спрямо Грузия. Когато разбра, че Русия увеличава присъствието на „вежливите хора“ в Крим, Киев направи точно това, което Матю Бриза препоръчваше на Саакашвили: „да не се поддава на провокациите“.

Уви, тази препоръка не се оказа много полезна. Кремъл не само си присвои Крим, но и веднага продължи напред.

В Грузия, в Украйна, в Сирия, в „хибридната война“ със САШ Кремъл винаги е демонстрирал един и същи modus operandi. Той винаги е отричал прякото си участие и е приписвал своите действия на някакви доброволни лица. Той винаги е нагнетявал напрежението чрез фалшиви „доброволци“.

И, за съжаление, във всичките тези войни противникът губеше много. Саакашвили например загуби властта - хората не му простиха загубата на войната, и блестящото, чисто и спретнато здание на образцовата грузинска държава се превърна по волята на избирателите в обикновен постсъветски корупционен нужник.

Така че противникът губеше всичко. Но Русия не придобиваше нищо освен проблеми. С изключение на кримската анексия нито една хибридна война, която Русия водеше, не завърши със засилване на влиянието или с ръст на икономиката.

За това в общи линии се иска умение: да правиш толкова много гадости и да получаваш от тях толкова малко полза.