МАРТА ХИЛЕРС / „ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН“ – 69

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Почти един милион германки са изнасилени малко преди и след края на Втората световна война. Дневникът на Марта Хилерс „Една жена в Берлин“ („Eine Frau in Berlin“), засягащ тези събития, е толкова остър, че е публикуван за първи път анонимно в САЩ, преведен на английски език (1954 г.). Книгата е посрещната на нож от разни посоки (позоряла руските войници – от една страна, а немските жени – от друга) и претърпява второ издание едва през 2001 година. Атаките срещу тази книга не престават и до ден днешен. Не е превеждана на български език, но в интернет пространството може да се намери филма по „Една жена в Берлин“ с български субтитри.

(Павел Николов)

ДО ТУК:

"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН": 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62, 63, 64, 65, 66, 67, 68

"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН" в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

ЧЕТВЪРТЪК, 14 ЮНИ 1945 ГОДИНА

Пешеходната машина отиде отново в Шарлотенбург. Само и само да заработи нашата фирма и да си взема работническа карта II, с 500 грама хляб на ден, за да имам малко от него за вечерта. Защото винаги трябваше да жертвам шестте ръжени кифлички, които получавам всяка сутрин за закуска. Вземам две с мене по пътя и ги ям на двете места за почивка, която си позволявам, иначе сигурно ще остана без сили. Гнилите на вкус картофи са трудни за ядене. Пак ще трябва да набавям, купчината застрашително се топи.

Днес в коридора на инженера имаше десетки телефонни апарати. Сега ги събират от всички къщи; както се казва, за руснаците. Берлин без телефони! Май пак ще трябва да станем пещерни хора.

Нещо хубаво вечерта: най-накрая получих в нашия магазин на ъгъла дажбата си от масло, равна на 140 грама слънчогледово олио, което трябваше да стигне за двадесет дни. Отнесох с благоговение бутилката, която напразно бях носила празна цяла седмица. Сега кухнята ми мирише на московска „Столовая“, ресторант за обикновени хора.

(Следва)

АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ / „ПРОИЗХОД НА ГЕНИАЛНОСТТА И ФАШИЗМА“ / Глава VI ДИАМАНТЕНАТА ТУХЛА

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

"ПРЕДИСЛОВИЕ": 1; 2; 3; 4

Глава I МОЗЪКЪТ НА ИСУС И МОЗЪКЪТ НА САТАНАТА

Глава II ПОЖАР В ТЕАТЪРА НА УСЛОВНИТЕ РЕФЛЕКСИ

Глава III ЗАДНИК-2

Глава IV ДЕЦА НА УЖАСА, ВНУЦИ НА КОШМАРА

Глава V МЪРШОЯД – ТОВА ЗВУЧИ ГОРДО

"ПРОИЗХОД НА ГЕНИАЛНОСТТА И ФАШИЗМА" в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

Глава VI

ДИАМАНТЕНАТА ТУХЛА

Именно в първоначалното стадо виждаме истинското лице на човека, непокрито още от грима на легендите.

Там, в стадото от епохата на плеистоцена се намира и отговорът на въпроса за различието в човешките характери и за наличието на “индивидуални” особи.

Уви.

Няма никакви “характери”. Индивидуалности, основани на разлики в характера, също няма.

Истерични и агресивни са абсолютно всички хора в еднаква степен. Това е видова черта. Просто едни индивиди могат да си позволят да демонстрират истерия и агресия, а други - не могат.

Няма характери, има само обстоятелства. Една и същи индивид, в зависимост от ситуацията, или ще унижава, или ще се унижава.

Това, което наричаме “характер”, е просто градиент на статута, актуален в даден момент. Не случайно така и не е открит ген на характера.

По този повод генетиците дълго се оплаквали и се самобичували. Те търсели ту ген, ту комбинация от гени, но така и не намерили нищо.

Това търсене нямало смисъл.

Никакви “характери” не са предвидени от логиката на еволюцията.

Разбира се, има комплект от личностни качества.

Но! Те са абсолютно идентични за всички особи, съставящи вида или рода.

В този смисъл хората не се различават по нищо от пасаж сайри или от стадо антилопи гну.

Това, което им прилича на съществени различия, не са нито съществени, нито различия. Това са миражи, родени от социалните игри и културата.

(Антилопата гну, ако получи диплома на психолог, също ще повярва в неповторимостта на всяка особа от своето стадо.)

Генетични колебания, разбира се, има.

Те дават на homo някои външни разлики и наследствени болести. Но също толкова геномни отенъци ще открием и в пасажа сайра. И също толкова “индивидуалности” при отделните особи.

Въпросът е в това, че еволюцията никога не се занимава с работа на парче. И не осигурява всяко животно с някаква “неповторимост”.

Тя работи само с видове, родове и популации. Иначе казано - с много големи маси от животни.

Уви. Индивидуалност в смисъла, който е вложен в тази дума от културата, няма откъде да се вземе.

От “неповторимост” във всяка единица от рода няма нито смисъл, нито най-малко преимущество. Нейното наличие би “разпръснало” стадото и би го обрекло на на бърза гибел.

Нещо повече. Никога не би могъл да възникне език, общ поне за три индивида.

Индивидуалността е поредният културен мираж. Хората са абсолютно убедени, че всички са различни. Неповторими и уникални.

Нищо удивително. Вероятно и сайрата вижда разлика в блясъка на люспите у съседката си по пасаж.

О, да! Случва се, разбира се, осемнадесетата сайра отляво да има три люспи повече от тази, която е от дясно. А и корените на гръдните плавници са по-тъмни.

Но разликите в блясъка са предизвикани само от игра на светлината или от нейното пречупване във водата. А броят на люспите изобщо не играе никаква роля.

Биологична “индувалност” както у сайрата, така и у човека е невъзможна.

Всичките единици, съставящи рода, са винаги клонинги и човекът не прави изключение.

Индивидуалност са само “пръстовите отпечатъци”, които средата и опитът са оставили върху особите.

Друга среда и друга съдба би моделирала от същия биологичен материал съвсем друга “индивидуалност.

Защо е така?

Ще обясня. Нomo е много уязвима твар.

Съответно йерархията в човешките групи е нестабилна и подвижна.

Работата е в това, че всеки пробив отвсякъде задвижва цялата йерархична стълба.

Ако пробивът не е върху индивида, той се се предвижва нагоре. Ако е върху него - надолу.

Социалната роля на всеки екземпляр се променя многократно. Задачата е да съответства на абсолютно всеки статут.

Наличието на закрепен към съществото уникален “характер” би направило това невъзможно.

И би обрекло такъв индивид на остракизъм, безпомощност или смърт, а групата - на разпадане.

Всеки “природен” индивидуализъм в групата на homo е толкова немислим, колкото в стадото на павианите или в глутницата на хиените.

Ще поясня.

Само плътната, синхронната общност давала на homo шанс да оцелее. А индивидуалността обрича неизбежно своя носител на нетипично поведение. Което е смъртоносно за индивида и разрушително за групата.

Никакъв индивидуализъм не съответства изобщо на природата на истинския човек.

Защото нормално състояние на групата е абсолютното единство, а по възможност и мурмурацията.

Ще напомня.

Мурмурацията е способност на животните жертви да се сливат в подвижни фигури, които плашат хищниците с размери и сила.

Хиляди европейски скорци например могат да образуват страшна птица с размерите на цяло небе.

Колкото и сладко това чудовище да мирише на месо на скорец, на никого няма да му хрумне да го атакува.

Сомчетата plotosidae знаят, че са вкусни. Затова хиляди от тези боязливи рибки се сливат в порещо водата чудовище. При среща с тях дори акулите правят дълбок реверанс.

Умеят да се правят на огромни и страшни организми гамбузиите, кашмирските луциани, раците паяци, etc, etc.

Няма съмнение, че и хората от плеистоцена в момент на опасност или агресия са постъпвали по подобен начин.

Следите от този стил са се запазили отлично и в съвременното поведение на човека.

И до ден днешен homo са склонни да лъжат колко са велики и страшни.

Те имат непобедима необходимост да се събират в синхронно движещи се огромни фигури, водещи неприятелите до ужас.

Погледнете.

По време на своите военни паради хората мурмурират още по-убедително от скорците в небесата.

И при гръцките фаланги, кръстните ходове, манифестациите, наполеоновите карета, олимпийските церемони и бразилските карнавали корените са в същия древен инстинкт, който прави чудовище от хилядите плахи сомчета.

Мурмурацията, впрочем, намира незабавен отклик и в мозъка.

Въвличането във всяка “тълпа” променя радикално поведението и състоянието на човека.

А структурираната тълпа като фактор за изменение на състоянието на съзнанието действа още по-силно от хаотичната.

В нея се разтваря изцяло всяка “индивидуалност”.

Персоналните възгледи и емоции изчезват бързо, сменяйки се с колективни. И това е също отзвук от плеистоценовия опит.

Мурмурирайки по време на парад, митинг или на танцовата площадка, човекът се връща сладостно в стадото. Иначе казано - “у дома”.

Ако и това е малко, спомнете си “ефекта на Уелси”. При дамите, които общуват тясно, се синхронизира менструалният им цикъл, а мантията на Маркиони (отделяният от кожата слой мазнини и киселини) получава пълна химична идентичност.

Това е отзвук от времената, когато човешкото стадо е било споено в единно цяло. Същата “опера” са болезнената зависимост от чуждото мнение, вечното търсене на единство и патологичното пристрастие към “общуване”. Оттам идват модата, конфесиите, партийността, национализма и злобната нетърпимост към “извънстадните” представи.

Освен това някаква вродена “индивидуалност” би осигурила уникалност не на илюзорния “вътрешен свят”, а преди всичко на организма. И трансплантацията на органи нямаше да бъде възможна.

Впрочем, липсата на биологична основа на индивидуалността не означава много.

Разликите ще дойдат, но по-късно. Индивидуалността ще бъде оформена от социалните роли, дрехите, религията, парите, знанията, преживените болести, etc.

Да-да. Това е много изкуствено нещо. И изцяло и изключително се създава само от външни условия.

Още не притежаващият индивидуалност, истинският, стадният хомо, присвивайки очи, се вглеждал в бъдещето, без даже да предполага, че то съществува.

Ще мине време и това същество ще се утвърди и ще започне да бърбори за “доброта-красота-и-чест”. То ще престане да яде гнило слонско месо и ще започне да се разтапя от симфониите.

То ще измисли “съвестта” и ще се научи да пудри с нея своите и чуждите мозъчни полукълба.

Но като знаем, че всяко развитие е просто сублимация на първичните свойства, винаги имаме право да намигнем както на поклонниците на “съвестта”, така и на изповедниците на “честта”.

Впрочем, това и така е разбираемо.

Нас ни интересува друго.

Ако гениалността е все пак природно свойство на някои homo, то и нейните зачатъци също се намират някъде тук.

В главата на сингуларното стадо.

Преди два милиона години под мръсната козина на човешкия череп вече се налели и се набраздили полукълбата на мощен мозък. Кората му станала шестслойна. А невроните се сплели в трилиони връзки и оформили всички зони, от “зрителните” до “речевите”.

Да, този мозък ръководел грамотно организма.

Той извеждал навреме първичната урина, отварял и затварял порите, свивал мускулите, ръководел още хиляди функции, позволяващи на организма да се движи и размножава.

Но на никакво рационално действие, по-високо от равнището на хиената, не бил способен. В този смисъл на думата невронното устройство в черепа не работело и не произвеждало даже най-примитивен продукт.

Виждаме, че всички мотивации на тези твари са примитивни, а поведението им е типично за всички животни. Нищо, освен храната и размножаването, не ги безпокои.

Сега, влезли в изгнилите вътрешности на слона, homo ръмжат и се оригват.

Но има и други обстоятелства. Тогава тези животни демонстрират всичко, което е било вложено в тях през милионите свирепи години.

Разбира се, те убиват всеки, когото могат да убият. Но възможностите им са ограничени от слабостта на зъбите и ноктите. Дребният лов не може да ги нахрани, а и мършата не се среща винаги.

Затова хората ядат всичко, включително и себе си.

Те не само дояждат ранените, но и лишават от живот своите “ближни” в съня им. А също така удушават или убиват с остри камъни болните, слабите и малките.

Вероятно са станали хора, защото са били най-лошите маймуни.

Съдбоносна мутация на китката на ръката нарушила способността на този вид примати да се движат нормално по дърветата и подобно на макаците да живеят в ситост и веселие.

Тези животни са ненаситни.

Ако няма мърша и плячка, homo слагат в устата си всичко, до което могат да достигнат.

За храна им служат както паяците, така и отделеното от своя или чуждия нос.

Те чоплят съсиреците от раните, за да ги изядат.

От останалата покриващата ги козина вадят кърлежи и смучат от тях кръвта, които кърлежите са изсмукали от тях.

С кафяви зъби хрускат бръмбари и трошат коренчета.

Техните самки, като родят детето, изяждат плацентата.

Намерените в гнездата яйца поглъщат с черупките, а пиленцата - с перата.

Да, и навсякъде, където могат да достигнат, homo олизват ту себе си, ту своите колеги.

И това е най-доброто, на което са способни.

Впрочем, олизването все още не е свързано с хигиената или със субординацията. Това е просто връщане на отделените с потта соли.

Да.

И най-главното.

В нашия въпрос се появява първата яснота.

Както индивидуалността, така и гениалността няма биологични корени.

Не може и да ги има.

Мозъкът все още не изпълнява никаква рационална работа. Той е зает само със своя физиологичен занаят.

Неговото предназначение е просто и прагматично. Качествата са измерени и определени.

Никаква уникалност не е необходима. Типичните, серийните мозъчни полукълба се справят отлично със задачите, които средата поставя.

Нищо не сочи, че в стадата има индивиди, достигнали гениалност в дъвченето на бръмбари и мърша.

Да се култивира някакъв “извънреден” мозък е също толкова абсурдно, колкото за един индивид от милион други да се създаде особена кръв с тримерно количество, например, базофили.

Даже и да настъпи случайна мутация, която да ги утрои, тя няма да има никакво приложение. Няма да осигури преимущества, а да съсипе нещо напълно може.

С други думи - някакви високи преимущества на един мозък пред друг не биха могли да се приложат никъде.

Една диамантена тухла е приятно и рядко явление, но в зидарията на някоя барака изобщо не е нужна.

(Следва)

ДАГЕРОПИПИ НА ПЛЕТЯЩИ ВЪЗРАСТНИ ЖЕНИ ОТ XIX ВЕК

ИЗТОЧНИК: VINTAGE EVERYDAY

ПРЕВЕЛ ОТ АНГЛИЙСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Плетенето е техника за производство на плат от нишка прежда или вълна. За разлика от тъкането, плетенето не изисква стан или друго голямо оборудване, което го прави ценна техника за номадските и неземеделските народи.

Думата “плетене” (на английски “knitting” - бел. П. Н.) произлиза от думата “knot”, за която се смята, че води началото си от холандския глагол “knutten”, който е подобен на староанглийския “cnyttan” - „завързване на възел“. Началото на плетенето се крие в основната човешка нужда от облекло за защита срещу стихиите. В днешно време ръчното плетене е по-малко необходимо умение и повече се практикува като хоби.

Въпреки че сърмени конци били използвани в някои от най-ранните плетени изделия в Египет, познанията за тях се изгубили в Европа. Първите европейски сърмени конци се появяват в средата на XVI век в червените копринени чорапи, с които е погребана Елеонора де Толедо, съпругата на Козимо де Медичи, и които също така включват първите дантелени шарки, направени от прежда, но тяхната техника може да е разработена и малко по-рано.

Английската кралица Елизабет I предпочитала копринените чорапи; те били по-фини, по-меки, по-декоративни и много по-скъпи от вълнените. Чорапи, за които се смята, че са нейни, все още са запазени, демонстрирайки високото качество на изплетените специално за нея изделия. През тази епоха производството на чорапи било от огромно значение за много британци, които плетели с фина вълна и изнасят своите стоки. Училища по плетене се създавали като начин за осигуряване на доходи на бедните. Модата на периода, изискващ мъжете да носят къси панталони, превърнала стегнатите чорапи също в модна необходимост. Чорапи, произведени в Англия, се изнасяли в Холандия, Испания и Германия.

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1991 г. / ХИМИЯ / РИХАРД ЕРНСТ

Рихард Ернст (Richard Ernst)

14 август 1933 г. – 4 юни 2021 г.

Нобелова награда за химия

(За приноса му в развитието на методологията на спектроскопията с ядрено-магнитен резонанс с висока разделителна способност.)

Роден съм през 1933 г. във Винтертур, Швейцария, където нашите предци са живели поне от XV век. Обитавахме къща, построена през 1898 г. от дядо ми, търговец. Баща ми, Роберт Ернст, архитект, преподаваше в техническото училище в нашия град. Имах голям късмет да израсна, заедно с две сестри, в град, който съчетаваше по уникален начин артистични и трудови дейности. Безценни художествени колекции и малък, но първокласен симфоничен оркестър носеха славата на Винтертур далече отвъд границите на Швейцария. От друга страна, индустриалните предприятия, произвеждащи тежки машини като дизелови и железопътни двигатели, осигуряваха търговската основа на просперитета.

Скоро започнах да се интересувам и от двете неща. Свиренето на виолончело ме доведе до многобройни ансамбли за камерна и църковна музика и стимулира интереса ми към музикалната композиция, с каквато се занимавах много, докато учех в гимназията. На 13-годишна възраст намерих на тавана кутия, пълна с химикали, останки от моя чичо, който почина през 1923 г. и като инженер-металург се интересуваше от химия и фотография. Почти веднага бях очарован от възможностите да изпробвам всички възможни реакции с тях, някои водещи до експлозии, други до непоносимо отравяне на въздуха в къщата, плашещо моите родители. Въпреки това оцелях и започнах да чета всички книги по химия, до които можех да се добера, първо някои книги от XIX век в нашата домашна библиотека, които не предоставяха много надеждна информация, а след това прерових доста обширната градска библиотека. Скоро разбрах, че ще стана химик, а не композитор. Исках да разбера тайните на моите химични експерименти и на процесите в природата.

Така, след като завърших гимназията, започнах с големи очаквания и ентусиазъм да уча химия в известния Швейцарски федерален технологичен институт в Цюрих (ETH-Z). Бързо бях разочарован от състоянието на химията в началото на петдесетте години, която се преподаваше в ETH-Z; ние, студентите, трябваше да запомняме безброй факти, които дори професорите не разбираха. Изискваше се добра памет, а не безупречна логика. Лекциите по физикохимия също не бяха много проницателни, те се ограничаваха само до класическата термодинамика. Така трябваше да продължа, като в гимназията, да придобивам прилични химически познания чрез четене. Книгата, от която научих много по това време, беше „Теоретична химия“ от С. Гластон. Тя ми разкри основите на квантовата механика, спектроскопията, статистическата механика и статистическата термодинамика, теми, които дори не се споменаваха в лекциите, освен в един доброволен и много добър лекционен курс, четен от младия ентусиазиран професор Ханс Х. Гюнтхард, който беше учил паралелно химия и физика.

Бях на ясно, че след дипломирането ми като инженер-химик и дългата военна служба, ще започна докторска дисертация в лабораторията на професор Гюнтхард. За щастие той ме прие и ме свърза с един млад и блестящ учен, Ханс Примас, който никога не беше преминал през някакви официални проучвания, но въпреки това бързо беше придобил всичко необходимо за работата си, която тогава засягаше ядрено-магнитния резонанс с висока разделителна способност (ЯМР), област в начален стадий на развитието си по това време. Голяма част от неговото и моето време беше изразходвана за проектиране и изграждане на усъвършенствано електронно оборудване за подобрени ЯМР спектрометри. Успоредно с това разработихме теоретичната основа за експериментите, които предвиждахме, както и за оптималната работа на инструментариума. Изчисленията и оптимизациите на съотношението сигнал/шум бяха ежедневна рутина, тъй като ЯМР страда от разочароващо ниска чувствителност, която сериозно ограничава приложенията му. Ханс Примас разработи и анализира техники за модулация на полето, конструира система за затваряне на честотата на полето и допринесе за нов дизайн на полюсните капачки за електромагнита, който трябваше да осъществи изключително хомогенно магнитно поле. Тези разработки доведоха до два вида спектрометри, които бяха приети за изработка от “Trüb-Täuber”, швейцарска компания за електроника, и се продаваха в цяла Европа. По-късно през 1965 г. “Trüb-Täuber” престана да съществува и секцията за ЯМР спектроскопия доведе до основаването на “Spectrospin AG”, която, заедно с “Bruker Analytische Messtechnik”, днес е водещ световен производител на ЯМР спектрометри.

Аз се занимавах с изграждането на високочувствителни радиочестотни предусилватели и по-специално с високочувствителни сондажни модули, първоначално за 25 MHz-ов, а по-късно за 75 MHz-ов протонен резонансен спектрометър. От теоретична гледна точка работех върху стохастичния резонанс. Целта, поставена от Ханс Примас, беше използването на случаен шум за възбуждане на ядрено-магнитен резонанс, следвайки известните концепции на Норберт Винер за стохастичното тестване на нелинейните системи. Аз по-специално се опитах да проектирам схема на хомонуклеарно широколентово отделяне, за да опростя спектрите на протонния резонанс. Чрез прилагане на стохастична последователност с оформена спектрална плътност на мощността всички външни протони трябваше да бъдат отделени, без да се нарушава наблюдавания протонен спин. Теоретичните трудности бяха свързани главно с изчисляването на отговора на небелия шум. По това време не се правеха подобни експерименти, така или иначе не се вярваше в полезността на тази концепция и аз завърших дипломната си работа през 1962 г. с чувството на артист, който балансира по високо въже без заинтересовани зрители.

Затова реших да напусна университета и се опитах да намеря работа в индустрията на Съединените щати. Сред многобройните предложения избрах “Varian Associates” в Пало Алто, където известни учени като Уестън А. Андерсън, Рей Фрийман, Джим Хайд, Мартин Пакард и Хари Уивър работеха по сходни проблеми като нас в Цюрих, но с ясна търговска цел в ума. Това привлече интереса ми, надявайки се да намеря някаква мотивация за своята работа. И наистина, имах изключителен късмет. Уестън Андерсън беше на път да изобрети спектроскопията с преобразуване на Фурие, за да подобри чувствителността на ЯМР чрез паралелно събиране на данни. След участието си в разработването на интересно механично устройство, „колелото на късмета“, за генериране и откриване на няколко честоти паралелно, той ми предложи през 1964 г. да опитам експеримент с импулсно възбуждане, който наистина доведе до ЯМР с трансформация на Фурие (FT), както го познаваме днес. Първите успешни опити бяха направени през лятото на 1964 г., докато Уестън Андерсън беше в чужбина в продължителна командировка. В работата можах да използвам по оптимален начин знанията си по теория на системите, придобити по време на обучението ми с Примас и Гюнтхард. Реакцията на нашето изобретение обаче беше слаба. Статията, която описваше нашите постижения, беше отхвърлена два пъти от “Journal of Chemical Physics”, за да бъде най-накрая приета и публикувана в “Review of Scientific Instruments”. “Varian” също се съпротивляваше на изграждането на спектрометър, който включва новата концепция за трансформация на Фурие. Минаха години преди в конкурентната компания “Bruker Analytische Messtechnik” Тони Келър и неговите колеги да демонстрират през 1969 г. за първи път комерсиален FT ЯМР спектрометър за голямо учудване на “Varian”, която имаше патентните права върху изобретението.

Все още във “Varian”, аз разширявах допълнително предишната си работа върху стохастичния резонанс с въвеждането на хетеронуклеарно широколентово отделяне чрез шумово облъчване, „шумово отделяне“, което доведе до бързото развитие на спектроскопията с въглерод-13. По-късно тя беше заменена от много по-ефективните схеми с множеството импулсации на Малкълм Х. Левит и Рей Фрийман, използващи съставни импулси.

От голямо значение за успеха на по-напредналите експерименти и техники за измерване с ЯМР беше наличието на малки лабораторни компютри, които можеха да бъдат свързани директно със спектрометъра. През последните ми години във “Varian” (1966-68) разработихме множество компютърни приложения в спектроскопията за автоматизирани експерименти и подобрена обработка на данни.

През 1968 г. се върнах в Швейцария след продължително пътуване из Азия. Кратко посещение в Непал даде началото на моята ненаситна любов към азиатското изкуство. Основният ми интерес е насочен към тибетските рисувани свитъци, така наречените тханки, уникална и вълнуваща форма на религиозно изкуство със свои строги правила и въпреки това включваща невероятно изобилие от креативност.

Като се въртах в Швейцария, имах шанса да поема ръководството на изследователската група с ЯМР в “Laboratorium für Physikalische Chemie” на ETH-Z, след като професор Примас насочи интересите си повече към теоретичната химия. Въпреки първоначалната липса на подходящ инструментариум, продължих да работя върху методологичните подобрения на ЯМР във времевата област с повтарящи се импулсни експерименти и двоен резонанс на Фурие. В допълнение проведохме първите експерименти с химически индуцирана динамична ядрена поляризация (CIDNP). По това време разработихме и стохастичен резонанс като алтернатива на импулсната FT спектроскопия, използвайки двоични псевдослучайни шумови последователности за широколентово възбуждане, корелиращи входния и изходния шум. Подобна работа беше извършена едновременно от проф. Рейнхолд Кайзер от университета в Ню Брънзуик.

Следващото щастливо събитие се случи през 1971 г., когато моят първи дипломиран студент, Томас Бауман, посети лятното училище в Башко поле, Югославия, където професор Жан Жеенер предложи проста двуимпулсна последователност, която създава, след двумерна трансформация на Фурие, две-дименсионален (2D) спектър. С течение на времето осъзнахме важността и универсалността на неговото предложение. В моята група Енрико Бартолди първоначално извърши някои аналитични изчисления, за да изследва характеристиките на 2D експериментите. Най-накрая, през лятото на 1974 г., направихме нашите първи експерименти в отчаяна нужда от резултати, които да бъдат представени на VI-та международна конференция за магнитен резонанс в биологичните системи, Кандерстег, 1974 г.

В същото време ми хрумна, че принципът на 2D спектроскопията може да се приложи и към ЯМР изображенията, предложени преди това от Пол Лаутербър. Това доведе в последствие до изобретяването на изображенията на Фурие, на които понастоящем се основава най-често използваната техника за спин-уърп визуализации. Първите експерименти бяха направени от Анил Кумар и Дитер Велти.

Оттам нататък развитието на многоизмерната спектроскопия вървеше много бързо, вътре и извън нашата изследователска група. Проф. Джон С. Уо я разшири за приложения с резонанс на твърдото тяло, а изследователската група на проф. Рей Фрийман, особено Джефри Боденхаузен, допринесе за някои от първите хетероядрени експерименти. Започнахме през 1976 г. интензивно сътрудничество, продължило 10 години, с професор Курт Вютрих от ETH-Z за разработване на приложения за 2D спектроскопия в молекулярната биология. Той с неговата изследователска група допринесе за най-съществените иновации, които позволяват определянето на триизмерната структура на биомолекулите в разтвор.

През следващите години голям брой гениални колеги, по-специално Джефри Боденхаузен, Лукас Брауншвайлер, Кристиан Гризингер, Анил Кумар, Малкълм Х. Левит, Слободан Макура, Лучано Мюлер, Оле В. Сьоренсен и Александър Вокаун допринесоха за множество модификации на основната концепция за 2D спектроскопията като релейния тип кохерентност, множественото квантово филтриране, множествената квантова спектроскопия, пълната корелационна спектроскопия, ексклузивната корелационна спектроскопия, акордеонната спектроскопия, триизмерната спектроскопия и прочее. Успоредно с това множество други изследователски групи допринесоха с още по-голям брой иновативни методи.

Освен тези дейности в областта на ЯМР с висока разделителна способност, винаги сме имали изследователска програма за ЯМР на твърдото тяло, насочена към методологични разработки като усъвършенстване на методите на 2D спектроскопията и спиновата дифузия, а също и приложения към конкретни системи като едномерните органични проводници, полимерните смеси и динамиката в карбоксилните киселини с водородни връзки - в сътрудничество с Томас Бауман, Пабло Каравати, Федерико Граф, Макс Линдер, Бит Х. Майер, Ролф Майер, Тиери Шафхаузер, Армин Щокли и Дитер Сутер.

Съвсем наскоро имах удоволствието да си сътруднича близо с проф. Артър Швайгер, изключително иновативен EPR спектроскопист в разработването на импулсни EPR и ENDOR методи. Това се оказа особено предизвикателна област поради присъщите ѝ експериментални трудности и многото начини за преодоляване на проблемите.

През последните години все повече и повече от времето ми беше погълнато от административна работа към изследователския съвет на ETH-Z, чийто президент съм и в момента. Разбрах, че учебните и изследователските институции жизнено важно зависят от участието на активни учени и в управленски дейности.

Поглеждайки назад, осъзнавам, че бях изключително облагодетелстван от външните обстоятелства, правилното място в подходящото време по отношение на моята докторска дисертация, първата ми работа в САЩ, научаването за идеята на Жан Жеенер и по-специално от това, че имах невероятно брилянтни колеги. Най-накрая, аз съм изключително благодарен за подкрепата и за периодичното коригиране на моите ценностни стандарти от съпругата ми Магдалена, която остана с мене досега повече от 28 години въпреки всичките проблеми на брака ѝ с човек, егоистично пристрастен към работата си и с непредсказуем нрав. Магдалена, без много участие от моя страна, възпита и трите ни деца: Анна Магдалена (учителка в детска градина), Катарина Елизабет (учителка в начално училище) и Ханс-Мартин Валтер (все още гимназист). Не съм изненадан, че нямат никакво намерение да вървят по моите стъпки, въпреки че ако имах втори шанс, със сигурност бих опитал да повторя сегашната си кариера.

ИЗТОЧНИК: https://www.nobelprize.org/prizes/chemistry/1991/ernst/biographical/

Превод от английски: Павел Николов

НОРМАН КОН / БЛАГОСЛОВ ЗА ГЕНОЦИД (Митът за световния еврейски заговор и "Протоклите на цийонските мъдреци") - 5

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ГЛАВА I. "Протоколите на цийонските мъдреци" и "Диалог в ада"

ГЛАВА II. Тайната полиция и окултистите

ГЛАВА III. “Протоколите на цийонските мъдреци" в Русия

ГЛАВА IV. "Протоколите на цийонските мъдреци" се появяват в Германия

НОРМАН КОН / "БЛАГОСЛОВ ЗА ГЕНОЦИД" В "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

ГЛАВА V. Немският расизъм, Хитлер и "Протоколите на цийонските мъдреци"

1

Когато на съда срещу Течов съдията говорел за "жертвена смърт", той бил по-близо до истината, отколкото предполагал. Ратенау не бил убит просто като един от "цийонските мъдреци", а все едно бил принесен в човешка жертва пред бога-слънце на древната германската религия. Времето на убийството било преценено точно: то съвпаднало с лятното слънцестояние. Когато новината била обнародвана, млади немци се събрали по върховете на хълмовете, за да отбележат едновременно повратната точка на годината и крушението на този, който символизирал тъмнината [1].

"Протоколите" наистина придобили друго значение, когато се включили в мирогледа, известен като народничество (фьолкиш), или "немска идеология". Източниците на този мироглед - който по същество е псевдорелигия - водят началото си от наполеоновите войни. Германия не била първата страна, в която започнало да се развива национално самосъзнание в резултат на чуждо нашествие; при това нахлулата държава била олицетворение на съвременността, борец за свобода, либерализъм и рационализъм. Напълно естествено било, че всички ценности на завоевателите били отхвърлени и се утвърдило противоположното, затова немският национализъм от самото си начало изпитвал влечение към миналото и се вдъхновявал от омразата към всичко съвременно. Парадоксалната ориентация не само се запазила, но и укрепнала, когато икономическото развитие хвърлило внезапно Германия в съвременния свят. По времето, когато тя започнала да се превръща в индустриална държава, в страна на фабриките и заводите, технологията и бюрокрацията, немците продължавали да мечтаят за архаичния свят на немските селяни, свързани помежду си с кръвните връзки на "естествената" "органична" община.

Подобен възглед за света изисквал някакво противопоставяне, което частично било представено от либералния Запад, но в още по-голяма степен и по-ефективно - от евреите. Както вече казахме, една от типичните черти на новоизпечените антисемити-политици била тази, че  разглеждали евреина не само като коварно демонично същество, но и като олицетворение на промените, като представител на съвременния свят, от който се страхували и който ненавиждали. Същото станало и с немския антисемитизъм от вида фьолкиш, но с някои малки разлики. Когато представителите му хвърляли погледи към миналото, във времената на "идеалната държава", която, както предполагали, предшествала съвремието, те се понасяли към неведоми далечини, много по-далече от трона и олтара, в напълно митичния свят. За тях евреинът бил не само губител на царе и враг на църквата - той бил преди всичко исконен враг на немското селячество, сила, която преди две хиляди години подкопала истинския, чисто немски начин на живот. Историческото християнство се обявявало за еврейска измислица, която е помогнала да се разруши архаичния немски свят. Сега този разрушителен процес се продължавал от капитализма, либерализма, демокрацията, социализма и градския начин на живот. Всички те заедно създали "еврейския свят": съвремието, което било дело на евреите и в което те процъфтявали.

Първият изразител на подобен мироглед бил ексцентричният учен Паул Ботичер, по-известен под псевдонима Паул де Лагард [2] . В основополагащото си произведение "Немски очерци", публикувано през 1878 година, Лагард не скрил разочарованието си от току-що появилата се обединена Германия. Той искал по-висше единение: единение на немския народ, живеещ така, както е живял в далечното минало, осъществявайки по такъв начин божественото си предназначение на света. Но той разбирал, че постигането на новия ред е трудна задача и обвинявал за тези трудности евреите. Без да знае по същество нищо за юдейската религия, той бил убеден, че именно тя е причина за съвременните промени, гибелни за народа. Ботичер предсказал борба не на живот, а на смърт между еврейския и немския начин на живот. Говорейки за борба, той подразбирал физическо насилие: евреите, твърдял Лагард, трябва да бъдат унищожени като бацили. Не случайно през 1944 година, когато нацистите завършили своите широки по мащаб разправи, сред войските на Източния фронт се разпространявали сборници със статии на Лагард [3].

Но в някои случаи Лагард проповядвал всеобща асимилация на немските евреи с немския народ. Което се обяснявало с това, че в неговите очи евреите били просто последователи на юдейската религия, или на това, което той смятал за юдаизъм; в по-ранно време той не ги възприемал като отделна раса. В същото време псевдонауката на немския расизъм започнала да си проправя път. През 1873 година Вилхелм Мар - който пръв употребил думата "антисемитизъм" - публикувал книгата "Победата на еврейския над немския народ от единна позиция". През 1881 година преподавателят по икономика и философия в Берлинския университет Евгени Дюринг издал очерка "Еврейският въпрос като расов, морален и културен". В тези съчинения евреите били представени не просто като зло, а като непоправимо зло; източникът на тяхната порочност се криела не само в тяхната религия, но и била заложен в тях по рождение. През 90-те години тази гледна точка подхванал и започнал да пропагандира неуморимият агитатор Теодор Фритш, същият, който едно поколение по-късно публикувал "Протоколите". В многочислени памфлети и периодични издания на издателство "Хамер" Фритш заявявал, че с "научните" си доказателства за порочността на евреите и превъзходството на немската раса немските расисти са подкрепили не само мощния напредък на човешкия интелект, но и са открили нова епоха в историята на човечеството. Тези писатели изобщо не се смущавали от факта, че в науката не съществуват понятия като "немска раса" или "еврейска раса".

Накрая през 1899 година Хюстън Стюарт Чембърлейн, англичанин по произход, син на британски адмирал, но немец по самосъзнание - а значи и по националност - издал двутомното си съчинение "Основи на деветнадесетия век", което благодарение на красноречието на автора и на своята псевдонаучност станало "библия" на расисткото движение фьолкиш. В него цялата история на човечеството била представена като неизбежна борба между духовността, чието олицетворение е "немската раса", и материализма, намерил въплъщението си в "еврейската раса" - постоянна борба между тези единствено чисти раси, докато всички останали представляват само "хаос на народите". Според Чембърлейн в продължение на векове еврейската раса се стремяла непрестанно да установи абсолютно господство над другите народи. Ако тази раса бъде сразена решаващо поне един път, немската раса ще може свободно да осъществява своята определена от Бога съдба, иначе казано - да създава нов, сияещ свят, изпълнен с благородна духовност и свързващ по тайнствен начин съвременната технология и наука с патриархалния селски бит на предишните времена [4].

Не ще и съмнение, че не всички немци споделяли този популистко-расистки мироглед. Аристокрацията и едрите индустриалци се отнасяли към него с презрение; на другия полюс по същия начин го преценявали и представителите на индустриалната работническа класа, обединени от социалдемократическото движение. Въпросът бил в това, че тези слоеве на немското общество се чувствали доста уверено: аристокрацията и индустриалците, защото влияели на обществения и политическия живот, работниците - защото марксистките им убеждения, усвоени по-задълбочено, отколкото във всяка друга страна, им давали чувството за собствено историческо предназначение. Удивително било това, че и селяните не проявявали към тези идеи никакъв интерес. Когато селяните се превръщали в активни антисемити (а понякога това ставало в различни времена и в различни региони), винаги се намирали специфични икономически причини, непосредствено засягащи интересите им. Прославянето от идеолозите на фьолкиша на някакво митично селячество не допринасяло за разпространяването сред реалното селячество на антисемитските идеи. Но расистките възгледи получили широко разпространение след определени групи на средната класа. Това се обяснява с любопитната история на немската средна класа през ХIХ и началото на ХХ век [5].

С антисемитски идеи се оказали заразени два слоя от средната класа: занаятчиите и дребните търговци, от една страна, а от друга - студентите и завършилите университетите. Често се отбелязва, че занаятчиите и дребните търговци са се поддали особено на антисемитизма и с времето основно техните гласове са довели Хитлер на власт. Тук няма нищо загадъчно, защото тези слоеве от населението се разглеждали като отживелица от по-ранна епоха и съвременният капитализъм ги заплашвал с унищожение. Макар марксисткото пророчество за това, че те неизбежно ще се слеят с пролетариата, да се оказало изцяло невярно, тези слоеве наистина живеели в постоянно очакване на криза. Хората, принадлежащи към тях, се адаптирали трудно в новия свят на гигантските индустриални и търговски предприятия. При тях отсъствало дори това зачатъчно разбиране за съвременния капитализъм, което промишлените работници възприемали благодарение на марксизма; те се сражавали отчаяно за запазване на своето положение и усещали настоятелна потребност от изкупителна жертва.

Евреите били напълно годни за тази роля, но съвсем не защото, според общото поверие, "били създали" съвременния свят на капитализма и уж заемали командни постове в немската икономика, живеели осигурен живот и били чужди на немците. В действителност немските евреи били малцинство, показателят за раждаемостта им бил извънредно малък, така че, предоставени на себе си, те вероятно щели да се асимилират към края на века. Повечето евреи се отъждествявали искрено с немския "фатерланд". Значителна част от тях принадлежала към средната класа и преживявала същите превратности, които засягали съдбата на тази класа. Сред индустриалните магнати нямало евреи, а ролята им в банковото дело била крайно ограничена. Но въпреки това немското еврейство се оказало изкупителната жертва, върху която се стоварила отговорността за всичките беди на средната класа.

Имало и други причини. В някои квартали на Берлин и Хамбург живеели много състоятелни евреи и това давало повод на някои безотговорни хора да крещят, че всички евреи са богати, или дори още повече, че всички богати са евреи. Освен това самите евреи се стремели синовете им на всяка цена да учат в университетите и така да получат свободна професия, което често предизвиквало сблъсъци с по-консервативните представители на средната класа. Но най-важното е, че евреите наистина предизвикали революция в някои занаяти, както например в шиенето на горни дрехи. И макар че от растежа на техните предприятия клиентите само печелели, те заплашвали многобройните малки фирми. В същото време евреите били толкова различни, че не представлявали ясно различимо малцинство. Така че, въпреки действителността, в очите на антисемита, произлизащ от низшите слоеве на средната класа, този разочарован, преследван от грижи, дезориентиран човек, евреите били символ на съвременния капитализъм, процъфтяващи при система, която носела на средната класа само страдания [6].

Макар че много представители от низшите слоеве на тази класа споделяли расисткия възглед на фьолкиша, те не били негови пропагандисти. Най-яростните негови привърженици не били там: те принадлежили към висшите слоеве на средната класа, където се намирали и самите евреи. Въпреки това ирационалният, ненаучен и лишен от здрав смисъл мироглед бил усвоен от образованите хора, или, по-точно, от хората с университетски дипломи. Лагард бил ориенталист (името му вече било широко известно), станал и университетски професор; Дюринг бил университетски лектор, а Чембърлейн много ерудиран човек. Основните привърженици на расизма се вербували сред студентите и завършилите университетите, често те се обединявали в "буршеншафтен" (братства). Това положение бихме могли да разберем, само ако разгледаме историята на немската средна класа.

В Германия първи, които придобили устойчиво положение в обществото, били писателите, мислителите и учените. В началото на ХIХ век, когато Германия се състояла от огромно количество политически и икономически изостанали дребни княжества, немската интелектуална мисъл възхищавала цяла Европа. Тогава много немски интелектуалци се смятали за либерално настроени националисти, предани на делото за обединението на страната. Но опитът им през 1848 година да създадат единна Германия не се увенчал с успех, а когато през 1871 година обединението било факт, то по същество било натрапено от пруския юнкер Бисмарк. По това време на арената на политическия живот се появявала промишлената буржоазия, която заедно с аристокрацията завзела политическата власт. Писателите, учените и мислителите, някогашните вождове на буржоазията, били изместени от нея на заден план. Лишени не само от политическо влияние, но и от какъвто и да е политически опит, свикнали да се занимават само с абстракции, а не с реални хора в реални обстоятелства, с дълбоко уязвено самолюбие, кипящи от негодувание, много от тях се утешавали със създаването на пространни историко-философски системи.

Една такава система станал расисткият мироглед на фьолкиша. Огромното му преимущество се състояло в това, че всеки усвоил го немец ставал не просто значима личност, а личност необикновено, извънредно значима... За хората, предявяващи претенции, че са образовани, но страдащи от политическо безсилие и незначителност на социалния си статус, той притежавал притегателна сила. Да се почувстваш носител на божествена мисия, паладин във великата борба на "немската духовност" с тъмните сили на "еврейския материализъм" било много приятно, плюс това не носело със себе си никаква конкретна политическа отговорност.

 Расисткият мироглед на фьолкиша бил много по-привлекателен сред немското население от Хабсбургската империя отколкото в империята на Хохенцолерните [7]. В тази периферия на немскоезичния свят, където от войната през 1866 година немците се чувствали в пълна изолация, агресивното утвърждаване на немското превъзходство било особено привлекателно. Освен това евреите били по-забележими в Австрия, отколкото в Германия: макар че повечето от тях вегетирали в ужасяваща нищета, определена тяхна част се състояла от хора със свободни професии, а някои евреи били сред най-богатите банкери. Австрийските евреи не се делели от другите национални групи в рамките на Хабсбургската империя, а гледали на себе си като на част от немската група, но това не им помагало: немците им обръщали гръб. И тук, както и в Германия, най-войнственият антисемитизъм се утвърдил от една страна сред низшите слоеве на средната класа, която не успяла да се приспособи към изискванията на бързо развиващата се индустриална икономика, а от друга - сред студентите и хората със свободни професии. Когато през 1933 година Хитлер дошъл на власт, в Германия се шегували: Хитлер е отмъщението на Австрия за Кьониграц, за австрийското поражение, нанесено от Прусия през 1886 година. И в тази шега имало голям дял истина, защото представителят на дребната буржоазия Хитлер наистина се превърнал в надежда на фона на столетия разбити надежди, разочарования и неувереност, на фона на страстното желание за мъст, обхванало тази класа. Този дребен буржоа бил хипертрофирало олицетворение на определен обществен слой от австрийското общество.

До Първата световна война расистките идеи на фьолкиша влияели все още относително слабо върху политиката на Хабсбургската империя и империята на Хохенцолерните. Макар че, като се започне от 1880 година, били създадени и се разраснали различни антисемитски партии, тези организации рядко се месели в делата на политиците.

В годините, предшестващи непосредствено войната, расистките фанатици избягвали въпросите на всекидневната политика, проявявайки интерес към "висшите идеи". Австрийските расисти започнали да насаждат култ към свастиката и да предсказват, че в един прекрасен ден евреите ще бъдат кастрирани и унищожени под знака на древния символ на слънцето. Там Георг фон Шенерер започнал да пропагандира древните немски обичаи, включително празника на слънцестоянието, който поколения по-късно изиграл забележима роля в убийството на Ратенау. В Германия се появявали множество повече или по-малко езотерични [8] организации като "Тевтонски орден и Фолзангс", която също използвала свастиката като емблема, и "Културна лига на политиците", проповядваща груб расизъм и разпалваща с ентусиазъм пламъка на антисемитските идеи.

Очевидно по това време малцина разбирали, че расизмът на фьолкиша може да окаже огромно влияние върху цялата немска политика. Но още тогава, много през 1914 година, той оказал влияние върху много преподаватели и преди всичко върху младежкото движение, чиито членове - млади немци - търсели изход от закостенелия буржоазен живот. Накрая расизмът засегнал и една важна и уважавана организация - "Пангерманската асоциация". Но преди всичко фанатичният расизъм в крайната си форма, когато се съчетава с трезвеничеството, вегетарианството и окултизма, формирал възгледите на бъдещите най-зловещи ръководители на нацистите, включително и на самия Хитлер,.

Изходът от войната позволил на расисткия фьолкиш да проникне в областта на практическата политика. Горчивината от поражението и последвалите го несгоди, унизителният Версайски и Сенжерменски договор, пълната дезориентация и всеобщата разруха, предизвикваща инфлация - всичко това създавало особена атмосфера. Нещо повече, Германия и Австрия се лишавали от националните си малцинства [9], които преди това служели за отдушник на националистическото високомерие. Германия загубила перспективата за империалистическа експанзия. Това вдъхнало нов живот на старата фантазия за борбата, борба не на живот, а на смърт, между немската и еврейската раса. Тази идея процъфтявала особено сред студентите. Еврейските студенти отдавна вече били изключени от студентските съюзи, но през 1919 година се появило многозначително нововъведение: забраната се разпростряла и върху тези неевреи, които са женени за еврейки.

В идеологията на политическото дясно крило расизмът на фьолкиша се разпространил безпрецедентно по-нашироко отколкото преди войната. От 1920 година натам, провеждайки своите предизборни кампании, Германската национална народна партия (ГННП) използвала яростна расистка пропаганда. На гребена на успеха си тя получила 6 млн. гласа. Трябва обаче да се признае, че ГННП привличала избиратели и по много други причини, но в крайно дясното крило имало различни малки политически организации, единствената цел на които била да разгарят расисткия антисемитизъм. Още преди войната ръководителят на Пангерманската асоциация Хенри Клас искал евреите да бъдат лишени от немско гражданство, да им се забрани да заемат държавни постове и да преподават, а също така да се приеме закон, който да не им позволява да притежават земя и да им налага двойно данъчно облагане в сравнение с останалите немци. Сега той насочил в същото русло и своята организация, която през последните дин на войната официално поела курс към "решаване на еврейския въпрос" и една година по-късно за тази цел бил създаден специален "Отбранителен и настъпателен съюз на немския народ". Числеността на Съюза, който също избрал за своя емблема свастиката, скоро достигнал 300 хил. души. След убийството на Ратенау той бил разпуснат, но тази мярка не довела до нищо: скоро всичките му членове постъпили в нацистката партия.

В същото време "Тевтонският орден" продължавал да съществува. През ноември 1918 година той създал организация "за прикритие", получила названието "Дружеството Туле", а през 1919 година тази организация се обединила с друга - Немската работническа партия - и скоро се превърнала в нацистка партия.

Всички тези организации споделяли мирогледа на фьолкиша в най-фанатичните му форми и когато "Протоколите" попаднали в ръцете им, те им намерили съответната употреба. В очите на тези организации плановете на "цийонските мъдреци" потвърждавали именно качествата, които приписвали на "еврейската раса", а световният еврейски заговор те разглеждали като план за неизбежно разрушение, като стремеж за насаждане на злото, който се смятал за вродена черта на всеки евреин. Своеобразно племе от низши човешки същества, безпросветни и съвършено бездуховни, е развивало заговорническа дейност, за да унищожи синовете на светлината от "арийската" или "немската раса", и в "Протоколите" е изложен планът му за действие. Отговор на подобен план може да бъде само унищожението, осенено от символа на слънчевия бог, от свастиката. Валтер Ратенау бил първата жертва в редицата от кървави разправи, които започнали едно поколение по-късно. 

2

След като расисткият мироглед на фьолкиша започнал да използва широко "Протоколите", все по-голямо разпространение получил апокалиптичният възглед не само за хода на съвременната политика, но и за всички процеси на човешкото развитие по Земята. В името на този псевдорелигиозен възглед за света нацистите и техните съучастници организирали унищожаването на евреите в Европа, планирайки след това пълното им унищожаване в целия свят. Често дори и днес не всички разбират това, защото подобна идея изглежда просто невероятна. Но има сериозни доказателства за такива планове и те могат да бъдат открити в изказванията на нацистките вождове, на организаторите на масовите унищожения, които не могат да бъдат отречени.

Може да започнем с поразителното заявление на Дитер Вислицени, близък съобщник на Айхман, капитан от СС, екзекутиран през 1947 година за участие в унищожаването на словашките, гръцките и унгарските евреи. На 18 ноември 1946 година в хода на следствието (Чехословакия) той описал подробно как са били организирани масовите убийства на евреите. Преди това пожелал да разкаже за това, "без което човек не може да си представи ясно тогавашната ситуация, а именно за причините, които са подбудили Хитлер и Химлер да предприемат пълното унищожаване на европейските евреи", и нахвърля следната картина:

 "Антисемитизмът беше една от основите в програмата на нацистката партия. За особено плодотворни се смятаха две идеи:

1) псевдонаучната биологична теория на професор Гюнтер (професор Ханс Гюнтер беше официален теоретик на расизма в Третия райх);

2) мистико-религиозният възглед, твърдящ, че светът се управлява от добри и зли сили".

В съответствие с тази позиция евреите заедно с църквата (Ордена на йезуитите), масоните и болшевизма са олицетворявали силите на злото. Литературата, възпитала подобен мироглед, е известна - писанията на нацистите са изпълнени с подобни идеи. От "Протоколите на цийонските мъдреци" до "Митът на ХХ век" на Розенберг води пряк път. Подобни нападки изобщо не могат да бъдат опровергани с помощта на логиката или рационалните аргументи, това е нещо като религия, която сплотява хората в секта. Подобни явления могат да бъдат сравнени само със средновековната мания за магьосничество.

На света на злото расистките мистици противопоставили света на доброто и светлината, олицетворен от русокос синеок народ, за който се смятало, че единствен може да създаде цивилизация или държава. Смятало се, че двата противоположни свята се намират в състояние на вечна борба, а войната от 1939 година, която Хитлер започнал, е само последна битка между двете сили.

 От други източници става известно, че религиозният фанатизъм е бил присъщ на Хитлер през цялата му политическа кариера. Признаци на маниакалност се проявили още при първите му политически изяви. През 1919 година той бил изпратен от армейското командване като "офицер-възпитател" във войската, за да не допуска войниците да бъдат заразени с инфекцията на демокрацията и социализма. На 16 септември 1919 година написал писмо на някой си Гемии, което говори достатъчно как е приел това поръчение. Още първите думи засягат "опасността", която представляват за немския народ евреите, и Хитлер се оплаква, че обикновеният немски антисемитизъм все още не притежава идеологическата твърдост, която би могла да го превърне в ефективно политическо движение. Не е достатъчно просто да не обичаш евреите, твърди той енергично, немците трябва да разберат, че евреите са общност с ярко изразени расови характеристики, сред които преобладава страстта за материални облаги. Това ги прави "туберкулозен народ". Обикновените погроми не са ефективно средство за борба с такъв опасен враг; "трябва да се възродят моралните и духовни сили на нацията чрез безпощадни действия на истинските вождове с националистически мироглед и вътрешно чувство за отговорност". Едно съставено от такива хора правителство ще ограничи правата на евреите, но няма да спре с това: крайната му цел трябва да стане "унищожаването на всички евреи". Такъв бил неизвестният ефрейтор няколко дена преди да посети за първи път миниатюрната немска работническа партия, зародиш на бъдещата нацистка партия.

Вероятно Хитлер вече е знаел за "Протоколите", защото те се рекламирали нашироко в "Сух бор постен" и се обсъждали често в средите на професионалните антисемити. Не предизвиква съмнение, че през 1923 година, когато Хитлер се появил на политическата сцена, вече е бил отровен от тях. По същото време, когато Германия преминала през ада на великата инфлация, в която потънали всичките спестявания на средните слоеве и работническата класа, а заплатата имала чисто символичен характер, Хитлер предложил своето обяснение за случилата се катастрофа:

"В съответствие със "Цийонските протоколи" евреите трябва да подчинят хората с глад. Втора революция под звездата на Давид [10] - това е целта на евреите в наше време. Първата революция доведе до установяване на Ваймарската република".

На следващата година в уютна затворническа килия, в която се оказал след неуспешния пуч в Мюнхен, Хитлер диктувал книгата си "Моята борба" ("Майн кампф"). Голяма част от съчинението е посветена на действията, с помощта на които евреите уж имат намерение да постигне световно господство. Той убеждавал читателя, че евреите са използвали масонството, за да заставят управляващата класа да служи на целите им, и едновременно с това са манипулирали низшите класи с помощта на пресата. Капитализъм, демокрация, либерализъм - ето начините, с помощта на които евреите са заставили буржоазията да свали аристокрацията, а пролетариата - буржоазията. Свършвайки с това, днес евреите култивират болшевизма като начин за господство над масите, които са ги довели на власт.

 Ходът и логиката на тези размишления са очевидни: Хитлер приветствал "Протоколите", макар че по това време Филип Грейве вече е доказал, че те са фалшификат. "Разрастването на еврейския народ, на което се основава неговото съществуване във всички времена - пише той в "Моята борба", - е показано по най-великолепен начин в "Протоколите на цийонските мъдреци", които евреите толкова мразят. "Франкфурт цайтунг" непрекъснато плаче пред публиката, че "Протоколите" са уж фалшиви; и именно това е най-надеждното доказателство, че те са истински. Това, което евреите вършат може би несъзнателно, намира в тях своя осъзнат израз. И точно това има основно значение. Еврейският разум е разработил тези откровения хладнокръвно. Главното е, че те разкриват пред нас с ужасяваща достоверност природата и дейността на еврейския народ и показват тяхната вътрешна логика и крайните им цели. Но реалността обяснява това най-добре от всичко. Този, който си постави за задача да проучи историческото развитие през последните столетия, имайки предвид откровенията в тази книга, ще разбере веднага защо еврейската преса надава такъв вой. Защото когато тази книга стане добре известна на народа, еврейската опасност може да се смята за навеки победена [11].

 Няколко години по-късно, когато Германия се намирала в менгемето на великата криза, Хитлер обяснявал тази световна катастрофа по същия начин, както и причините за инфлацията. Херман Раушинг е записал неговия коментар:

"Разбира се, че евреите са изобретили икономическата система с постоянни възходи и падения, която ние наричаме капитализъм - това е гениално изобретение с изкусен, но все пак прост механизъм за саморегулиране. Не трябва да се заблуждаваме - това е гениален продукт на дяволската изобретателност.

 Днешната икономическа система е творение на евреите. Тя се намира под изключителния им контрол. Това е свръхдържава, установена от тях над всички държави по света в целия си блясък и слава. Но сега ние им хвърлихме ръкавицата с нашата теория за перманентната революция...

Прочетох "Протоколите на цийонските мъдреци" и се ужасих! Тази хитрост на вездесъщия враг! Веднага разбрах, че трябва да последваме техния пример, но, разбира се, по своему... Наистина, това е решаваща битка за съдбата на света.

- Не смятате ли - възразих аз, - че придавате прекалено голямо значение на евреите?

- Не, не, не! - възкликна Хитлер. - Не е възможно да се преоцени потресаващото качество на евреите като враг.

- Но "Протоколите" - казах аз - са явен фалшификат... За мене е съвсем очевидно, че те изобщо не могат да са истински.

- Защо да не могат? - измърмори Хитлер. Той каза, че пет пари не дава дали тази история е достоверна. И да не е, нейната вътрешна истина е за него по-убедителна... [12].

Такива били публичните заявления на потресаващо неподбиращия средства политик. Ако не разполагахме с други свидетелства, можеше да възникне въпросът къде говори политикът Хитлер и къде човекът Хитлер. Но има не малко други свидетелства, и това, което Хитлер казва за световния еврейски заговор в разговори с приятели или в писмените си излияния, които не са публикувани, е още по-поразително. Най-ранното от тези свидетелства е от времето на мюнхенския пуч през 1923 година и представлява малка книжка от бохемския поет и журналист Дитрих Екарт под заглавие "Болшевизмът от Мойсей до Ленин. Моите разговори с Адолф Хитлер", която излиза през 1924 година. Това е напълно надежден източник, защото Екарт е не само един от основателите на нацистката партия, но е също и един от малкото истински приятели на Хитлер (между другото "Моята борба" завършва със спомени за него). Едва ли можем да си представим, че такъв човек е преиначил възгледите на близкия си приятел в книга, която готви за печат. (Нацистката пропаганда пази пълно мълчание за книгата именно защото е излишно разобличителна).

В тази книга има препратки към други произведения и ние ще намерим всичко, което сме очаквали: "Протоколите", "Международното еврейство" на Форд, Хугено дьо Мусо, "Справочник по еврейския въпрос" на Фритш. Но обединявайки всичко това с расистките нападки на фьолкиша, Хитлер разгърнал цялостна "философия на историята", тълкуване на човешкия живот от самата му поява, тълкуване, което се отличава с оригиналността на бълнуване. Според Хитлер човешката история е част от природата и се развива по същите закони, по които се развива и природата. Ако нещо не върви добре, това означава, че действат някакви сили, противостоящи на намеренията на природата; така е било в продължение на хиляди години. След това следва кратък исторически преглед, който рисува картината на постепенното израждане на човечеството. Природата изисква неравенство, йерархия, подчинение на по-висшия, а човешката история се състои от поредица метежи срещу този естествен ред, водещ към установяване на все по-голямо равенство. Този процес може да се сравни с протичане на болест, с действие на микроби: "Те се разпространяват по целия свят, отначало бавно, след това нараствайки бързо. Навсякъде изсмукват и изсмукват. В началото има цветущо изобилие, а след това остават само трохи".

Силата, задълбочаваща този катастрофален процес, е еврейският дух, който "съществува изначално". Още в Древния Египет децата на Израел подкопали "естественото" здраве на обществото. Те постигнали това, въвеждайки капитализма (Мойсей бил първият капиталист), но преди всичко подстрекавайки низшите слоеве към метеж, докато египтяните, обезпокоени за бъдещето на нацията си, не въстанали гневно и не прогонили смутителите на спокойствието от своята земя - такъв е истинският смисъл на Изхода. Така че Мойсей е бил първият болшевик, истински предшественик на Ленин, когото Хитлер и Екарт смятали за евреин. Това са източниците на процеса, който оттогава се повтаря непрекъснато. В очите на Хитлер низшите социални слоеве в целия свят се състоят от еднакъв, смесен в расово отношение, поради което и низш материал. Същността на световния еврейски заговор се състои в това, че евреите се стремят да използват тази "каша", за да съборят чистите в расово отношение висши класи и с това да ускорят завоюването на целия свят.

В разговора си със своя приятел Хитлер изказвал откровено това, което по-късно избягвал старателно да говори публично, а именно че християнството е част от еврейския заговор. Исус, разбира се, не е бил евреин, а ариец и освен това не Исус, а Павел е създателят на християнството. Възхвалявайки пацифизма и духа на равенството, Павел лишил Римската империя от нейните йерархични военни структури, с други думи - от нейния стожер, което предизвикало падението й; така евреите направили още една крачка към световното господство. В наше време евреите отново използват същите уловки, а резултат от това са Френската революция, либерализмът, демокрацията и най-накрая - болшевизмът. Руската революция, потопила в кръв милиони жертви, е само един от последните епизоди във вечната война на еврейството срещу другите страни по света. Но Хитлер не спира дотук: всеки исторически епизод, който му идва на ум, той оценява от същата гледна точка, колкото и малко да е свързан с евреите и техните машинации. Така например той смятал, че Лутер е направил съдбоносна грешка, нападайки Римокатолическата църква, защото така е омаломощил немския народ в борбата му с евреите. Той би трябвало да разбере, че евреите използват католицизма за свои цели и да насочи агресията си срещу тези евреи-агенти, които държат в ръцете си всичките нишки. Ако Лутер е имал някакви заслуги, то е благодарение на това, че през последните години от живота си нападал евреите; и всеки път, когато Хитлер говорел за Лутер, имал предвид едно - враждебното му отношение към евреите.

 Тази малка книжка разкрива същността на хитлеровото виждане за историята. Хитлер бил убеден, че навсякъде и във всички времена евреите се стремят към световно господство, че навсякъде и във всички времена целта им е да свалят синята кръв, елита, който самата природа е поставила да управлява народите, а евреите използват низшите слоеве, масите с нечиста кръв, за да изпълнят това свое дело.

Мислите, записани от Екарт през 1923 година (или по-рано), Хитлер скоро развил на страниците на собствените си произведения, не толкова в "Моята борба", колкото в друга книга, написана от него през 1928 година и останала непубликувана и неизвестна до 1961 година, когато се появила в английски превод под заглавие "Втората книга на Хитлер" (в Англия) и "Секретната книга на Хитлер" (в Съединените щати).

Основно в тази книга се привеждат доводи в полза на съюза между Германия и фашистка Италия, но дори и тук Хитлер добавя нещо като епилог - няколко страници, изпълнени с антисемитски проклятия. При това задълбочава аргументацията: ние научаваме, например, че евреите не просто използват за своите цели нечистите в расово отношение маси, но и разработват стратегия, която не им позволява да се изтръгнат от това нечисто състояние, помагащо на свой ред те да бъдат държани в покорност.

 "Крайната цел на евреите е да денационализират, да доведат до всеобщо оглупяване другите народи, да понижат расовото равнище на високоразвитите народи и да осигурят господството на тази расова смесица, като изкоренят фьолкишката интелигенция и я заменят с представители на собствения си народ [13]. Ето защо, пише Хитлер, "...след болшевишката революция еврейството унищожи напълно реда, нравствеността, обичаите, унищожи брака като най-висш социален институт и вместо него провъзгласи свободното съвкупление, в резултат на което се появява низша човешка смесица. Естествено, тази иззраждаща се маса няма да бъде способна да се самоуправлява. Евреите ще останат единственият интелектуален елемент. И днес те се стремят да принизят оцелелите държави до това положение [14].

Потръпвайки от това "най-страшно от всички престъпления, извършени срещу човечеството", Хитлер забравил да поясни по какъв начин безредните полови отношения сред руснаците могат да нарушат биологичното равновесие на руското население.

Размислите на Хитлер не могат да бъдат наречени достатъчно зрели. Неговите разговори на обедната маса в щаба, когато заемал поста Главнокомандващ на немските въоръжени сили по време на Втората световна война, се стенографирали старателно. Ако проучим внимателно тези записи, ще открием, че по това време той развивал същите като през 20-те години идеи за евреите, като често се повтарял. Все по същия начин му се виждал и ходът на историята - упадък и разложение, загуба на първоначалния йерархичен ред. И причината била същата: зловещият противоестествен принцип, намерил своето въплъщение в евреите и действащ сред народите, нечисти в расово отношение. Дори и метафорите са същите: християнството и болшевизмът се сравняват със сифилиса и чумата, а евреите Хитлер постоянно нарича бацили.

"Откриването на еврейския вирус - казва той през 1942 година на Химлер - е една от най-великите революции, извършени на света. Битката, която водим днес, е по същество същата битка, които са водили през миналия век Пастор и Кой. Колко болести предизвиква еврейският вирус!.. Ние ще запазим здравето си само като унищожим евреите [15].

 Тази мисъл разкрива същността на безумната му фантазия. Но в "Моята борба" има потресаващ откъс, който заслужава много по-голямо внимание:

"Ако евреинът с помощта марксическия катехизис победи народите по света, неговата власт ще се превърне в смъртен танц за човечеството и нашата планета, както преди милиони години, ще се носи мълчаливо в пустотата, лишена от признаци на живот... Аз вярвам, че днес действам в съответствие с целите на всемогъщия Създател. Съпротивлявайки се на евреите, аз водя битката на Повелителя [16].

Иска ни се да зададем въпроса какво всъщност е имал предвид този човек. Какво означават думите за земята, лишена от признаци на живот? Отговорът на тези въпроси, ако вникнем по-задълбочено в него, обяснява до известна степен всички чудовищни злодеяния, извършени от фашистите през Втората световна война. Отговорът, разбира се, няма нищо общо с атомната война - Хитлер пише тези редове през 1924 година. Той предполагал, че само незначителна част от това, което се смята за човечество, се състои от разумни човешки същества; преди всичко това били тези, които според неговите представи имали нордически произход плюс (по политически причини) японците. Останалите, които той наричал "расова смесица", не принадлежали към човечеството, а към низшите сфери. Използвайки ги за ликвидиране на управляващите слоеве, които според него "ipso facto" трябва да имат нордически произход, евреите ще унищожат в буквален смисъл на думата човешкото население на Земята. Които останат, ще са просто животни, само напомнящи хора; те ще бъдат напълно подчинени на евреите, тези демонични същества в човешка плът.

Дори за безумния немски расизъм тези идеи се отличават с крайна ексцентричност. За съжаление ги проповядвал човекът, който станал диктатор на Германия, а това означава, че идеите не останали достояние само на шепа безумци, те станали символ верую на СС. В името на тези чудовищни фантазии, намирайки се на гребена на властта си, СС тероризирала и изтезавала Европа от Па дьо Кале до Волга. Листовка, издадена от щаба на СС, показва по какъв начин се свеждала до тези хора версията за световния еврейски заговор:

"Както нощта се надига срещу деня, както светлината и тъмнината са вечни врагове, така най-големият враг на човека, стремящ се към световно господство, е самият човек. Низшият човек е творение, което биологически прилича на човек: от природата е надарено с ръце, крака, един или друг мозък, очи и уста и въпреки това е съвсем друго, треперещо творение, то е само подобие на човешко същество, с почти човешко лице, но духът и разумът му се намират на много по-ниско стъпало, отколкото е дори при животните. В това същество цари хаосът на дивите неконтролируеми страсти: сляп стремеж към разрушение, примитивни полови инстинкти, най-неприкрита мерзост. Нищо освен подлост! Никога този низш човек не е знаел покой, никога не е знаел мир... Заради спасението на живота си той търси калта, ада, но не и слънцето. И този подземен свят на полухора намери своя вожд в Скитника евреин!"

Струва си само да се повярва в това и подобни убеждения веднага ще доведат до масови убийства. Жертви са станали не само 6 млн. евреи, носители на въображаемата чума. В очите на Хитлер Русия била страната, където евреите "са заразили" цялото население с помощта на революциите, и подобен възглед обяснява отчасти непостижимата жестокост, с която СС свирепствали по територията на Съветския съюз.

 Когато немците нахлули, Хитлер обявил, че целта му е да унищожи 30 млн. руснаци. Броят на загиналите във войната руснаци се определя с цифра, близка до 20 млн [17]. Отношението към пленниците, които хвърляли зад бодлива тел и им предоставяли правото да умрат от глад, разправата със селяните, мъже и жени, които затваряли в хамбарите и ги изгарят живи - всичко, естествено, се обяснявало с това, че на тях се гледа като на низши същества, видиотени от евреите и завербувани от тях. Трябва да отбележим, че отначало Хитлер избягвал всячески дори и да споменава в публичните си изяви за кървави разправи, но и тогава от време на време подхвърлял зловещи изречения: "Това, което се готви сега, ще бъде по-страшно от световна война. То ще бъде осъществено на немска земя в името на целия свят! Има само два пътя: или ще станем жертвено агне, или ще победим". Това е цитат от реч на Хитлер, произнесена през 1923 година и насочена срещу евреите.

Още по-зловещ може да се нарече откъсът от "Моята борба", който явно предрешавал какво ще се случи в лагерите за масово унищожение след 20 години. "Германия - казва Хитлер - изгуби войната не само защото евреите марксисти подкопаха волята й за победа" - и продължава:

"Ако в началото или по време на войната 12 или 15 хиляди от тези негодници, от тези предатели на народа, се бяха нагълтали с отровен газ... милионите жертви, дадени на фронта, нямаше да са отишли напразно. Напротив, унищожаването на 12 хиляди  подлеци в нужното време може би щеше да спаси живота на милиони прилични немци, толкова необходими за бъдещето [18].

На много страници в "Моята борба" Хитлер говори за събарянето на "световното еврейство" направо с апокалиптичен ентусиазъм. Ние вече споменахме, че в ексцентричното си християнство Сергей Нилус разглежда евреите като слуги на Антихриста, обречени на същата съдба: на унищожение в подготовката за хилядолетното царстване на Исус Христос, слизащ на земята в славата си. В Книга "Откровение" Антихристът се представя като щурмуващ небето и хвърлен в ада; предизвиква учудване, че Хитлер, презиращ християнството, е използвал този древен еврейски образ, говорейки за съдбата на евреите.

"Евреинът върви по своя фатален път - пише той - до деня, когато пред него ще се изправи друга сила и в могъща схватка ще го хвърли него, щурмуващия небето, обратно при Луцифер [19].

Тук усещаме безпогрешно апокалиптичната истеричност, който се усвоила от Химлер и неговите СС. В определени моменти те разглеждали унищожаването на евреите като необходима прелюдия към установяването на хилядолетното немско царство. Полезно е да се обърнем към свидетелството, оставено от Вислицени:

"Тъй като Химлер се вслушваше в съветите на астролозите и вярваше в окултните науки, СС постепенно се превръщаха в някаква нова религиозна секта..." Това не е ново, както си го е представял Вислицени: в средновековна Европа съществували апокалиптични секти, смятащи, че именно на тях е възложена божествената мисия да очистят света чрез унищожаването на евреите [20].

Вислицени отбелязва и това, че Хитлер е смятал войната от 1939 година за преди всичко окончателна битка срещу еврейството. Както вече отбелязахме, немските издатели на "Протоколите" винаги твърдели, че Първата световна война е дело на евреите; сега Хитлер ги обвинявал за войната, която сам смятал да започне в целия свят, предричайки едновременно с това геноцид, готвещ се в широки мащаби. На 30 януари 1939 година той заявил в райхстага:

 "Днес отново искам да се изкажа като пророк: ако международните еврейски финансови кръгове както в Европа, така и извън нея успеят да въвлекат другите народи в световна война, нейният изход ще бъде не болшевизация на земното кълбо и победа на еврейството, а унищожаване на еврейската раса в Европа [21].

Тази мисъл Хитлер развивал по време на цялата война. Той повторил своята заплаха в райхстага на 1 септември 1939 година преди началото на нахлуването в Полша. На 30 януари 1941 година тя прозвучала в Двореца на спорта в Берлин:

"Не бих искал да забравя обстоятелството, което споменах вече един път в немския райхстаг на 1 септември 1939 година, а именно: ако светът бъде хвърлен отново в световна война, ролята на евреите в Европа ще бъде изцяло разкрита. Те може да ми се надсмиват сега, както се смееха на моите пророчества и преди. Идващите месеци и години ще покажат, че в това също съм прав [22.

През юни 1941 година започнало нахлуването в Съветския съюз и едновременното унищожаване на руските евреи. На 30 януари 1942 година Хитлер заявил с още по-голяма увереност: "Ние си даваме ясна сметка за това, че тази война ще завърши или с унищожението на арийските народи, или с изчезването на еврейството в Европа. Вече казах в немския райхстаг на 1 септември 1939 година - а аз никога не бързам с пророчествата, - че тази война няма да завърши така, както предполагат евреите, а именно - с унищожаване на арийските народи. Нейният окончателен изход ще бъде пълното унищожаване на еврейството [23.

През 1942 година в Полша били създадени лагери за масово унищожение, където били изпращани евреите от всички европейски страни. В поздравлението си за новата 1943 година Хитлер обявил: "Аз повтарям, че надеждата на международното еврейство да унищожи немския и другите европейски народи в нова световна война е най-голямата грешка от всички, които то е извършвало за едно хилядолетие; то няма да унищожи немския народ, а себе си, и в това днес не може да има никакво съмнение... [24

Всички тези публични заявления, направени от фюрера пред немския народ, били обяснение на политиката, провеждана от немското правителство с цел уж да предотврати интригите на "международните еврейски финансови кръгове", или на "цийонските мъдреци". Отново можем да зададем въпроса до каква степен те са отразявали възгледите на Хитлер и отново се сблъскваме с абсолютната им идентичност. В частен разговор с Химлер през октомври 1941 година Хитлер казва:

 "Като унищожим чумата, ще окажем на човечеството такава услуга, каквато нашите войници не могат изобщо да си представят... От трибуната на райхстага аз предрекох на еврейството, че ако войната се окаже неизбежна, евреите ще изчезнат от Европа. На съвестта на тази раса от престъпници лежат два милиона немски жертви от Първата световна война, а сега още стотици хиляди... [25

През последните седмици преди самоубийството си той отново се върнал към тази тема:

"Аз водих с евреите честна битка. В навечерието на войната ги предупредих за последно. Казах, че ако пак хвърлят света в нова световна война, този път за тях няма да има пощада, че този паразит ще бъде окончателно унищожен в Европа. На това предупреждение те отговориха с обявяване на война... Ние пробихме еврейския цирей. Бъдещият свят ще ни бъде вечно благодарен [26.

В политическото си завещание, което продиктувал в нощта на 29 срещу 30 април 1945 година (Хитлер се самоубил на 30 април), той отново повтарял настойчиво:

"Не е истина, че аз или който и да е друг в Германия е искал войната от 1939 година. Тя бе жадувана и провокирана изключително от тези международни политици, които или бяха евреи, или защитаваха техните интереси..." И в края на завещанието, в последните написани от него думи, Хитлер призовал елита на немската нация към "безпощадната борба със световния отровител на всички народи, международното еврейство [27.

Обстоятелствата, при които били произнесени тези думи, показват, че в определен смисъл те са били искрени, но все пак как Хитлер е можел да смята евреите за инициатори на войната, която сам предизвикал? Отговор може да бъде само предположението, че всичко, което ограничавало собствения му маниакален стремеж към господство, Хитлер автоматично е възприемал като част от световния еврейски заговор. Тази идея станала централна в цялата му политическа дейност, като не правел изключение и периодът на войната. Всяка нация, голяма или малка, която се опитвала да защити своята територия или своите интереси от ненаситните претенции на Германия, доказвала с това, че е оръдие в ръцете на "цийонските мъдреци".

Размишлявайки над скритото зад всичко това, неизбежно си задаваме други въпроси. Понякога твърдят, че Хитлер е бил просто свръхмакиавелист, човек без убеждения и без чест, абсолютен циник, чиято цел и основна ценност е била само властта. Наистина, има такъв Хитлер, но не по-малко реален е и другият Хитлер - човекът, обзет от фантазията за всеобщия еврейския заговор [28. Интересно е да се изясни до каква степен бълнуването на полубезумеца е определяло неговите постъпки. Каква мощ се е криела зад потресаващата му кариера от създаването на нацистката партия и борбата за власт до установяването на диктатурата и терора, колко много се е родило от тайната му мечта за пресичане на световния еврейски заговор, за унищожаване на евреите? Труден въпрос, в това няма съмнение, но той се задавал и от някои видни нацисти, макар че те явно го формулирали по друг начин.

 "За какво - пита върховният съдия на партията Валтер Буш в статия, публикувана в партийния вестник, - за какво водихме борба, търпяхме лишения и нужда, за какво загиват нашите мъжествени юноши от "Хитлерюгенд", ако не за да се предостави на немския народ възможността един прекрасен ден да започне битка за освобождение от еврейските угнетители... В тази битка сме въвлечени днес... И победител ще бъде Адолф Хитлер... [29.

 И отново: до каква степен Хитлер и неговото непосредствено обкръжение са вземали под внимание в своята политика и дейност въображаемите "цийонски мъдреци"? Според Раушинг "Протоколите" са били за Хитлер основно ръководство за осъществяване на политиката му; през 30-те години били написани три книги, които показвали как нацистката политика следва във всички детайли представения в "Протоколите" план. Наистина, подобна аргументация може да ни отведе далече, но все пак това не означава, че тя е изцяло лишена от историческа истина. Трябва да поразмислим над други, по-близки по време заявления.

"Нацистите - пише Хана Аренд - започнаха с лъжата за заговора и повече или по-малко съзнателно определиха своята позиция към тайното общество на цийонските мъдреци [30.

 Във връзка с това Леон Поляков констатира, че нацистките лидери са започнали с опиянението от сензационната долнопробна литература от рода на "Протоколите", а са завършили с превръщането на тези чудовищни бълнувания в реалност, надхвърляща всяко едно въображение. И това е вярно. Безпощадна борба на банда заговорници, поставили си за цел да постигнат световно господство, да създадат световна империя от малък високоорганизиран народ, пълно презрение към цялото човечество, прославяне на насилието и масовата нищета - всичко това може да се намери в "Протоколите" и то отговаря на самия дух на нацисткия режим. Можем съвсем отговорно да кажем: в този глупав фалшификат от времето на руските погроми Хитлер е дочул зова на родствен дух и му отвърнал с цялото си същество.

БЕЛЕЖКИ

1.. За неоезическата религия на нацистите разказва книгата на френските журналисти Л.Повел и Ш.Бержие „Утрото на маговете”. – Бел. рус. ред.

2.. Вж.  F. Stern. The Politics of Cultural Despair. Los Angeles, 1961;  I. L. Moosse. Crisis of German Ideology. New York, 1964. (Сред французите идеолог та расизма през XIX в. бил Гобино.) -  Бел. рус. ред.

3.. F. Stern. Ор. cit., р. 63.

4.. Вж. също G.L.  Mosse,  G.J.  Puizer.  The Rise of Political Anti-semitism in Germany and Austria. New York - London, 1964.

5.. Социологически анализ за расистките възгледи на фьолкиша, освен направен от Пулцер и Мос, вж. в задълбочената статия на Х.П.  Барт (Н.Р.  Bahrdt.  - ln: Entscheidungsjahr 1932.  Tubingen,  1965) и в произведенията на П.В. Масинг, Ева Г. Райхман и А. Лешницер.

6.. Вж.   посочения по-горе  сборник  (с.87-131).

7.. Хабсбургигите  управлявали  в  Австрия,  Хохенцолерните  -  в  Германия.  -  Бел. рус. ред.

8.. Иначе казано – изповядващи доктрина за тайни сили, движещи света, които могат да бъдат разбрани само от посветените. – Бел. ред. ред.

9.. На 10 септември 1919 г.  в Сенжерменския дворец, близо до Париж, бил подписан мирният договор с Австралия, оформил разпадането на Австро-Унгарската империя. Австрия признала независимостта и границите на Унгария, Полша, Чехословакия, Сърбо-Хърватско-Словенското княжество, а също така и на Румъния. – Бел. рус. ред.

10.. Звездата на Давид, или "Маген Давид" – шестоъгълна звезда, образувана от разположени един върху друг триъгълници. Традиционен национален и религиозен еврейски символ. Появил се в древността, и до ден днешен се е запазил в християнските стенописи и църковните потреби. – Бел. рус. ред.

11.. Mein Kampf. Munich, 1942, S. 337.

12.. Н.  Rauschning.  Hitler Speaks. London. 1939, p. 235- 236.

13.. Hitler's Secret Book.  New York,  1961, p. 213.

14.. Ibid, р. 215.

15.. Hitler's Table Talk. London, 1953, p. 332.

16.. Mein Kampf,  S.70.

17.. Официална  цифра. Днес съветските историци определят жертвите от войната на 30 млн. души. – Бел. рус. прев.

18.. Mein Kampf, S. 772.

19.. Mein Kampf, S. 751.

20.. Вж.  N.  Cohn.  The  Pursuit  of  the Millennium. London - New York. 1970, p. 68 - 80. 102-104.

21.. М. Domarus. Hitler, Reden und Proklamationen. 1932- 1945. Band II. Neustadt/Aisch. 1962-1963. S. 1058.

22.. Ibid, S. 1663.

23.. Ibid. S. 1828-1829.

24.. "Deutschland in Kampf". January, 1943, No 81, S. 45.

25.. Hitler's Table Talk, p. 79, 87.

26.. Le  Testament  politique  de Hitler. Notes recueillies par Martin Bormann. Paris. 1959, p. 86.

27.. Вж.   H.R.Trevor-Roper. The Last Days of Hitler. London, 1950, p.195, 198.

28.. Cf.E.Faul.  -  Hitlers  Ueber-Machiavellismus.  -  Vierteljahreshefte fur Zeitgeschichte.  Band 2,  1954,  S. 368.

29.. Цит. по М. Weinreich. Hitler's Professors. New York, 1946, p. 89.

30.. H.Arendt.  The  Origins  of Totalitarianism. London, 1958, p.366.

(Следва)