МАРТА ХИЛЕРС / „ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН“ – 66

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Почти един милион германки са изнасилени малко преди и след края на Втората световна война. Дневникът на Марта Хилерс „Една жена в Берлин“ („Eine Frau in Berlin“), засягащ тези събития, е толкова остър, че е публикуван за първи път анонимно в САЩ, преведен на английски език (1954 г.). Книгата е посрещната на нож от разни посоки (позоряла руските войници – от една страна, а немските жени – от друга) и претърпява второ издание едва през 2001 година. Атаките срещу тази книга не престават и до ден днешен. Не е превеждана на български език, но в интернет пространството може да се намери филма по „Една жена в Берлин“ с български субтитри.

(Павел Николов)

ДО ТУК:

"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН": 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62, 63, 64, 65

"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН" в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

ПОНЕДЕЛНИК, 11 ЮНИ 1945 ГОДИНА

Още един само мой ден. Бях в полицията и се опитвах да получа някакво официално разрешение за използване на изоставената градина зад изгорялата къща на проф. К., добър познат от миналото. Представих писмо от стария господин, което той ми прати през март от своето убежище в района на Бранденбург, в което ме молеше да се грижа за градината му. Изпратиха ме от Понтий при Пилат. Никой не пое отговорност. Дребни разправии навсякъде в тъмните офиси, покрили с картон прозорците си. Нищо не се е променило.

Пътьом си набрах още коприва. Бях много уморена, мазнините ми липсваха. Постоянно ми се вият воали пред очите и имам усещането, че плувам и олеквам. Дори да пиша сега е усилие, но това е утеха за мене в моята самота, вид разговор, разкриване на сърцето. Вдовицата ми разказа за дивите сънища за руснаци, които вижда и сега. При мен нищо подобно, сигурно защото изливам всичко на хартия.

Нещата с картофите са зле. Дадоха ни дажбите до края на юли насила и трябваше да ги вземем. Всеки можеше да подуши защо: грудките, току-що извадени от ямата, са ферментирали и наполовина се състоят от миризлива кал. Миризмата в кухнята е почти непоносима; но на балкона ме е страх да не гният още по-бързо. С какво ще живеем през юли? Газовият котлон също ме мъчи. Ако налягането на газа е достатъчно, в тръбата все едно бумтят изстрели. И електрическият котлон, както си е поправен, така и вече не работи.

Трябва да пазя хляба от себе си. Вече съм със 100 грама преди утрешната дажба и не мога да допусна да ме обземе подобно нетърпение.

(Следва)