НОРМАН КОН / БЛАГОСЛОВ ЗА ГЕНОЦИД (Митът за световния еврейски заговор и "Протоклите на цийонските мъдреци") - 4

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ГЛАВА I. "Протоколите на цийонските мъдреци" и "Диалог в ада"

ГЛАВА II. Тайната полиция и окултистите

ГЛАВА III. “Протоколите на цийонските мъдреци" в Русия

НОРМАН КОН / "БЛАГОСЛОВ ЗА ГЕНОЦИД" В "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

ГЛАВА IV. "Протоколите на цийонските мъдреци" се появяват в Германия

1

По време на гражданската война в Русия погромаджиите и белите офицери, върху които те оказали силно влияние, създали цял списък от антисемитски легенди и фалшификати. Така например през септември 1919 година вестник с монархически настроения в Ростов на Дон напечатал фалшив документ, уж написан от висш комисар на френското правителство до Федералното правителство във Вашингтон [1]. Смисълът на документа се свежда до това, че болшевиките са получили многомилионна субсидия в долари от американския банкер и евреин Яков Шиф чрез нюйоркската банка Кун, Лоеб и Ко, което им е помогнало да доведат революцията до победен край. Не е трудно да се разбере защо в документа се споменава именно Шиф. По време на погрома през 1905 година той наистина се опитал да убеди американското правителство да защити евреите в Русия и, разбира се, погромаджиите не могли да му простят това. Някои от чуждестранните кореспонденти и членовете на военни мисии при белите армии възприели тази глупост сериозно и я изпратили по своите канали на Запад, в Европа. В Париж монсеньор Жуен препечатал с удоволствие фалшификата за Шифе в своето издание на "Протоколите", а за нацистката пропаганда той станал неизчерпаема тема.

В същото време "Протоколите" вече обикаляли Запада. Двадесет години след като ръкописът на френския фалшификат бил донесен от Париж в Русия, отпечатани копия на руския му превод се изнасяли от Русия в багажа на белите офицери. През 1919 година, напечатани с пишеща машина на различни езици, те се появили по бюрата на министри и цивилни служители в Лондон, Париж, Рим и Вашингтон. Целта на подобна маневра била да се убедят правителствата на различните държави да продължат и дори да засилят интервенцията в Русия. Всякакъв вид възражения могат да се изкажат срещу намесата в една обикновена гражданска война, но ако конфликтът в Русия не е просто гражданска война, а в действителност е осъществяване на международен еврейски заговор с цел да бъде поробен руският народ? Колкото и несериозен да ни се струва днес този аргумент, тогава, ако съдим по всичко, е имал някакво въздействие върху държавната политика.

Уместно е да се отбележи, че не всички разпространители на "Протоколите" се грижели само за "голямата политика". Така например през лятото и есента на 1919 година някакъв тайнствен литовец, бивш агент на тайната полиция, посетил еврейската делегация на Парижката мирна конференция и й предложил да купи за 10 хил. фунта стерлинги книга, която по негови думи представлявала смъртна опасност за евреите. Едва ли трябва да споменаваме, че сделката не се е осъществила; но делегацията видяла книга-копие на "Протоколите". И това не бил единичен случай. Американският еврейски комитет съобщава в своя ежегодник за 1920 година, че към него са се обръщали някои руснаци с предложение да унищожат за известна сума ръкописния първоизточник на "Протоколите".

Но времето на дребните интриги около "Протоколите" залязвало. Към края на 1919 година тяхната известност станала световна благодарение на дейността, която развили двама руски фанатици, установили се в Берлин - Пьотр Николаевич Шабелски-Борк и Фьодор Викторович Винберг [2].

Шабелски-Борк е роден в Кавказ през 1893 година. Баща му бил едър помешчик, а майка му - активен член на "Съюз на руския народ", авторка на антисемитската и антимасонска книга "Съучастниците на сатаната през двадесетия век" ("Подручные сатаны двадцатого века"). Като младеж Шабелски-Борк членувал в "Съюз на руския народ" и в друга организация - съюза "Архангел Михаил". Като офицер участвал в Първата световна война, а също, за кратко време, и в гражданската. През септември 1918 година се озовал в Екатеринбург, твърдейки, че му е наредено от доста важни особи да проведе разследване, свързано с изясняването на обстоятелствата около смъртта на императорското семейство. Той разпитвал много хора и, разбира се, знаел за свастиката и книгата на Нилус.

Винберг бил значително по-възрастен от Борк. Роден е в Киев през 1871 година, син е на командващ артилерийска дивизия. Бил е също офицер със звание полковник от Императорската гвардия. Като член на съюза "Архангел Михаил" постоянно пишел черносотнически статии. През 1918 година бил арестуван за контрареволюционна дейност и е затворен в Петропавловската крепост в Петроград, но скоро или е избягал, или е бил освободен. Заминал за Украйна, където се присъединил към белогвардейските антисемити и погромаджии в Киев. Убийството на царицата и това, което било намерено в стаята й в Екатеринбург, имало за него особено значение. Когато умрял през 1927 година във Франция, некрологът му в "Международно списание на тайните дружества" отбелязал, че царицата е била почетен полковник в неговия полк: "Той я боготвореше истински и всичките му съчинения срещу евреите и масоните са пропити с това почитание".

Шабелски-Борк и Винберг напуснали Русия в началото на гражданската война. Когато немските войски изоставили Украйна след сключването на примирието през 1918 година, немските власти предоставили влак за всички руски офицери, пожелали да заминат с тях. Шабелски-Борк и Винберг използвали тази възможност и заминали за Германия.

Ако се съди по всичко, веднага след пристигането си в Германия Винберг се запознал с човека, който станал първият преводач на "Протоколите" на немски език - Людвиг Мюлер. Мюлер, който обичал да се величае като Мюлер фон Хаузен, си избрал псевдонима Готфрид цур Бек. Той бил армейски капитан в оставка и издател на антисемитския и консервативен ежемесечник "Ауф форпостен". В края на ноември цур Бек вече разполагал с копие от книгата на Нилус "Великото в малкото", издадена през 1911 година заедно с "Протоколите", която получил или от Винберг, или от един от приятелите му. Дружеските отношения между тези тъмни, полубезумни и полукриминални личности довело до сериозни последствия: монсеньор Жуен, който направил много за разпространението на "Протоколите" във Франция, смятал, че дейността на Винберг в Германия е "отправна точка за кръстоносния поход срещу еврейско-масонската заплаха". Макар че тази оценка звучи преувеличено, тя съдържа частица истина. Несъмнено от този момент антисемитската агитация придобила такива чудовищни мащаби, каквито по-рано Западна Европа не е познавала.

В Берлин Винберг и Шабелски-Борк сътрудничели на ежегодника "Лъч светлина", чийто трети брой (от май 1920 г.) поместил цялата книгата на Нилус, издадена през 1911 година. Всички броеве на ежегодника говорели натрапчиво за еврейско-масонско-болшевишкия заговор, както и книгата на Винберг "Кръстен път" ("Крестный путь"), преведена на немски език. Във всичките си писания Винберг по един или друг начин твърдял, че с евреите трябва да бъде приключено. Естествено, той разбирал, че нищо подобно не може да се направи в демократична страна, но това съвсем не го безпокояло, защото според него демокрацията била чудовищна заблуда, дяволски инструмент, измислен от евреите, за да постигнат своето господство. Затова Винберг искал общоизвестните вождове на нациите да признаят веднъж завинаги политическото невежество на тълпата и, приключвайки с играта на демокрация, да завземат властта, установявайки диктатура над "човекоподобно стадо". Тогава щял да съзрее необходимият момент за обединяване на всички нации срещу световния заговор на евреите.

Засега Винберг се утешавал с едно: Германия била относително свободна от демократичния недъг. "В Германия се разпространява по градове, фабрики и заводи, пренася се от село на село знаменитата книга "Протоколи на цийонските мъдреци", работниците се събират заради нея на извънредни съвещания и вземат решения за преразглеждане на всичките си социалистически програми [3]. Крепост на "мъдреците" според него са Франция и Англия, враговете на Германия. Още през XVIII век Англия плащала по искане на "мъдреците" на Русо, Волтер и енциклопедистите за тяхната дейност, насочена към подкопаване на Франция; в близкото минало тя платила на Толстой и Горки да подкопаят обществените устои в Русия. Френската революция била дело на "мъдреците", руската и немската революция от 1917-1918 година също:

"Общата връзка между нашата и немската революция е в това, че двата държавни преврата са извършени по изкуствен път, посредством световна, навсякъде хвърлена мрежа от интриги и тайни машинации на еврейско-масонските организации. В тези организации масонството играе чрез низшите си слоеве ролята на сляпо оръдие в ръцете на всеизвестния "Алит" ("Световен еврейски съюз"), а висшите му слоеве (степени) са изцяло погълнати от евреите и са превзети от тях, така че висшето масонско управление е съсредоточено изключително в еврейски ръце [4].

Нещо повече, не само революциите, но и Първата световна война била дело на "мъдреците", които контролирали външната политика на Англия и Франция. Кайзерът и царят направили всичко, за да се избегне войната, но не можели да се равняват по сила с "мъдреците". Единственият изход сега се състоял в съюза на истинската Германия с истинската Русия, иначе казано - на Русия и Германия под диктатурата на десните. Такъв съюз можел да предизвика и да разруши еврейско-масонския заговор заедно с френските и английските му марионетки. Трябвало да бъде издигнат нов лозунг: "Русия и Германия над всичко, над всичко на света!" "И тогава - коментира Винберг - двата народа ще намерят своето истинско призвание и ще придобият общочовешкия, великодушен и благ стремеж към Световния мир [5].

Като политическа програма изказванията на Винберг не можели да се приемат сериозно. Сред руските емигранти, дори и в средите на десните екстремисти, само незначителна част мечтаела да призовава Германия на помощ, за да се възстанови царският режим, а сред немските десни само малцина, например Людендорф, били дотолкова отровени от реалността, че разглеждали сериозно възможността за реставрация на монархията. От друга страна Винберг бил абсолютно прав, считайки, че "Протоколите" ще намерят значително по-голям отклик в Германия, отколкото във всяка друга страна. Той, разбира се, знаел, че от появата си като политическа сила към 1870 година антисемитизмът е значително по-широко разпространен в Германия, отколкото в Англия и Франция. Но това все още не било всичко: веднага щом станало ясно, че Германия губи войната, тези, които водели страната към катастрофа, побързали да прехвърлят вината върху евреите, които обявили, че са отговорни не само за нейното разпалване, но и за поражението в нея.

През януари 1918 година ежемесечникът на десните "Дойчланд ернойерунг" вече публикувал някои вариации на тема "Речта на равина", но отлично приспособени към изискванията на текущия момент. Той съобщил, че през 1913 година в Париж се събрала международна група от евреи-банкери и решила, че е настъпило време за едрите финансисти да свалят от престолите им царете и императорите и открито да наложат своята власт над целия свят; това, което по-рано се контролирало тайно, трябвало да се превърне в открита диктатура. Именно тези хора въвлекли света във войната. Те настоявали също "еврейските агитатори" да подкопаят така обществените устои на Германия, че чуждите държави да могат да я нападнат безпрепятствено, знаейки предварително, че войната ще се превърне в революция.

Тази "смела" идея се възприела бързо в десните кръгове. Така през последните отчаяни месеци на войната в Германия и Австрия избухнали стачки, навсякъде се разхвърляли листовки, твърдящи, че "американските, английските и руските евреи са дали 1500 милиона марки... за да насъскат немци срещу немци, брат срещу брата". През август 1918 година, когато немската армия отстъпвала бързо от Западния фронт, доктор Ото цу Залм-Хоршмар, който след това станал активен разпространител на "Протоколите", заявил, че Германия губи войната, защото демократическата идеология е подкопала вкоренената в страната философия на аристократизма, че демократическата идеология е намерила най-голяма подкрепа в лицето на международното еврейство, действащо чрез масонските ложи. За своя аргументация той добавил, че Ленин също е евреин и принадлежи към Парижката масонска ложа, към която принадлежи и Троцки. Всичко това князът казал в официална реч пред горната камара на пруския парламент.

Вестник "Ауф форпостен" коментирал окончателното поражение на Германия така:

"Бяло-синьото знаме на еврейския народ и кървавочервеното знаме на старите, възприети от древността шотландски ритуали [6] са днес победители! Троновете на романови, хабсбургите и хохенцхолерните... опустяха, а Германия стене под тиранията на работническите и войнишките Съвети [7].

В началото на 1919 година, когато немците преживявали горчивината от поражението, се появявали обемисти книги, тълкуващи подробно изхода от войната. Сред тях най-голяма популярност имала книгата "Сметките, които Германия трябва да си уреди с евреите", излязла под псевдонима на Вилхелм Майстер [8], и "Световното масонство, световната революция, световната република - изследване за произхода и крайните цели на световната война" на доктор Ф.Вихтел. Двете книги били напечатани в Мюнхен, където Адолф Хитлер току-що започвал политическата си кариера. Целта им била обяснена със забележителна наивност от самия Вихтел: "Ние искаме да убедим читателя, че не ние, немците, трябва да бъдем обвинявани за чудовищното кръвопролитие, а световния еврейско-масонски заговор, този незрим господар на всички народи и държави [9]. Подразбирало се естествено, че Русия се намира в здравите лапи на тази сила, но че в не по-малка степен е под нейно подчинение и Англия. Англичаните заедно с евреите са организирали заговор и са предизвикали войната, за да постигнат по-лесно световно господство. Както пацифистката пропаганда, която подкопала мощта на Германия, така и Антантата била организирана от евреите от бастиона им в Лондон. И ако Троцки е едновременно агент на висшите финансови кръгове и на равината, то еврейският монарх, който следвало да бъде възкачен на трона като владетел на целия свят, трябвало да е не друг, а крал Джордж V. Страната, в която подобна глупост можела да има грамадна популярност (за една година книгите се разпродали с тираж 50 хил. екземпляра всяка), наистина била готова за "Протоколите".

Но тук "Протоколите" засекли. Предполагало се те да бъдат публикувани едновременно в Германия и Англия със съответните коментари, но да се намери издател в Англия се оказало съвсем не лека работа. Затова публикуването им в Германия се отложило до началото на 1920 година. Но още през април 1919 година престарелият Теодор Фритш, "патриархът на немския антисемитизъм", публикувал в своя "Чук" предсказанието, което уж през 1895 година, иначе казано - във времето, когато са се появили протоколите, е направил в Париж някакъв еврейски революционер: "След около тридесет години Германия ще бъде въвлечена в голяма война, която ще бъде принудена да загуби. Тогава върху руините на Германската империя ние ще изградим наша империя, както ни е обещал Яхве, а неин цар ще стане вторият Соломон". Този откъс свидетелства, че Фритш е бил запознат с текста на "Протоколите" (скоро той ще ги издаде и ще получи огромна печалба). Пак тогава, през април 1919 година, "Ауф форпостен" поместил на страниците си обява, която представлява доста сериозен документ:

"В Германия информацията за цийонските мъдреци до войната е известна само в еврейските и масонските кръгове. Световната история несъмнено би тръгнала по друг път, ако правителствата на европейските страни се бяха запознали с "Тайните на цийонските мъдреци" навреме и си бяха направили от всичко правилните изводи...

Заради мекостта, проявена от народите на Централна Европа, и особено от немския народ, в подхода към еврейския въпрос, обнародването до войната на истинските цели на евреите вероятно би било отклонено с недоверчива усмивка. Дори по време на войната само малцина осъзнаха, че може да съществува някакъв велик план за унищожаването на Германия; посветените знаеха, че масоните и евреите са разработвали този план много преди началото на войната, в продължение на десетилетия, за да съборят управляващите династии в Европа, а след това да започнат борба срещу църквата... Нека безпристрастният съд отсъди кой е виновен за тази война! Ние призоваваме ръководителите на международното масонство, на световните еврейски съюзи и всички главни равини на този съд [10].

В това възвание имало само една истина: хората, които преди войната просто се смеели над "Протоколите" и се отвръщали с презрение от тях, сега ги възприемали сериозно. Трагичните събития, които се случили в Русия след Октомврийската революция, трябвало да се повторят, но значително по-широки по мащаб, в Германия. Претърпелите поражение, доведените до отчаяние хора трябвало да се заловят за смехотворния фалшификат, за да могат поне някак си да си обяснят своите нещастия и да оправдаят собствените си грешки. И най-вече, шепа политически авантюристи извлекли полза от всичко това като средство за завоюване на влияние, привилегии, власт, в което някои от тях преуспели толкова, колкото не е сънувал нито един погромаджия от "Черна сотня".

За появата на първото немско издание на "Протоколите" се знае много. Книгата била напечатана в средата на януари 1920 година под заглавие "Тайните на цийонските мъдреци". Публикувала я същата група, която издавала вестник "Ауф форпостен" - Асоциацията срещу презумпцията за невинност на евреите, създадена през 1912 или 1913 година с цел "просвещение на духовния, социалния и икономическия елит на нацията". "Протоколите" били издадени от основателя на организацията, същия Людвиг Мюлер, на когото още през 1918 година бил предаден екземпляр от книгата на Нилус. Книгата веднага станала бестселър, започнали да постъпват значителни средства за нейното преиздаване, ясно от какви източници. Макар че по новата конституция горната камара на австрийския парламент трябвало да бъде разпусната, консервативното й крило продължавало да функционира, насочвайки между другото значителни фондове към различни организации, чиято дейност била свързана с дискредитирането на републиката и възстановяването на монархията. Княз доктор Ото цу Залм-Хоршмар черпел средства за издаването на "Протоколите" от този източник. Освен това не предизвиква съмнение фактът, че и свалената династия на Хохенцолерните е внесла своята лепта; във всеки случай, когато срещу нея било отправено това обвинение, обикновено кресливият "Ауф форпостен" благоразумно млъкнал.

Хохенцолерните били, разбира се, доволни от изданието и ето по каква причина: върху титулния лист имало посвещение "На владетелите на Европа" и личал портретът на прославения им прародител, "великия курфюрст", с лозунг: "Да стане за няколко дни отмъстителят от прахта". Затова не е за чудене, че принц Йоахим Албрехт Пруски раздавал екземпляри от книгата на обслужващия персонал на хотелите и ресторантите, които посещавал. Що се отнася до намиращия се в изгнание кайзер, когато лейди Нора Бентинк го посетила през лятото на 1921 година, той изразил пред нея твърдото си убеждение, че свалянето му е дело на "мъдреците" [11]. За великия герой на Германия генерал Людендорф "Протоколите" станали истинско откровение; той продължавал да вярва в истинността им дори тогава, когато "Таймс" ги разобличил като фалшификат. "Висшето правителство на израелския народ - пише той през 1922 година - е работило ръка за ръка с Франция и Англия. Има вероятност е да е управлявало и двете" [12]. А по-нататък си спомня:

"Неотдавна се появиха няколко публикации, хвърлящи повече светлина върху позицията на еврейския народ. Немският народ, както и другите народи на Земята, има основателни причини да проучи детайлно историческото развитие на еврейския народ, неговите организации, методи на борба и планове. Може да се предположи, че в много случаи ще достигнем до други представи за световната история" [13].

Разбира се, Людендорф изпитвал огромна нужда от изкупителна жертва, защото, препоръчвайки да се ожесточи подводната война, допринесъл неизмеримо повече от всеки друг за въвличането на Съединените щати във войната срещу Германия.

Ако Людендорф и кайзерът, съдейки по всичко, се заблуждавали искрено, такъв професионален политик като граф Ернст цу Ревентлов знаел прекрасно какво върши. Този пруски аристократ, един от ръководителите на блока на "народниците", фьолкиш [14], и бъдещ нацист, посветил живота си на пропагандирането на "Протоколите". Той ги пропагандирал в "Ауф форпостен", в собствения си вестник "Дер райхсварт", а също и във вестници с масов тираж като "Дойче тагеблат", а когато "Таймс" разобличил фалшификата, продължил да защитава "Протоколите" с удвоена енергия:

"Разобличенията на "Таймс" не могат да засегнат и още повече да опровергаят "Протоколите". Напротив, тези разобличения хвърлят светлина върху машинациите на евреите. Нека народът на Германия си направи практически изводи и се погрижи тази книга, която вече и така е достатъчно известна, да се разпространява и занапред толкова нашироко, колкото е възможно!"

Това е призивът на граф Ревентлов, който (както ще се убедим по-долу) не вярвал на нито една дума в "Протоколите".

Сред този хвалебствен хор гласът на Асоциацията срещу презумпцията за невинност на евреите звучал най-ясно и най-силно от всички. Тези предприемчиви издатели не само говорели за политиката, войните и революциите - разобличаването на еврейско-масонския заговор се представял от тях (а по-късно и от нацистката пропаганда) като повратна точка в духовната история на човечеството. Според твърденията на "Ауф форпостен" новата книга е разкрила заговор, който има за "цел да унищожи християнството и другите религии и да установи масонско-талмудистката вяра като световна религия. Великата борба, която далновидни хора са предсказали преди десетилетия, започна. Ако цивилизованите народи на Европа не се вдигнат на борба срещу общия враг, нашата цивилизация ще загине от същата разрушителна плесен, унищожила древната цивилизация преди две хиляди години...

Неотдавна един берлински професор ни съобщи, че книгата безспорно ще донесе спасение на нашия народ, а друг учен от Южна Германия ни писа, че нито една книга според него никога не е извършвала такъв преврат в мирогледа на хората, както изданието на Готфрид цур Бек, дори не от времето на книгопечатането, не, не - от времето на създаването на азбуката! Всички слоеве на немското общество, от дворците на принцовете до жилищата на работниците, ни изпращат писма, в които изразяват радостта си и одобрението си за дейността на този мъжествен човек, разрешил проблема, от който зависи съдбата на немския народ" [15].

Рекламните заявления на издателите, разбира се, преувеличават, но приемът, който обществеността оказала на Мюлер фон Хаузен (или Готфрид цур Бек) и неговата публикация на "Протоколите", бил поразителен. За един месец те излезли два пъти и още три пъти до края на 1920 година; тиражът скоро достигнал 120 хил. екземпляра. Тази книга, разбира се, наливала масло в огъня на нацисткото безумие още през периода на демократичния и либерален режим на Ваймарската република. Ето например бележката на един еврейски наблюдател от началото на 20-те години:

"В Берлин присъствах на няколко митинга, изцяло посветени на "Протоколите". Изказваха се обикновено или професори, или учители, издатели, адвокати, изобщо хора от този кръг. Аудиторията се състоеше от образовани хора - цивилни служители, делови мъже, офицери в оставка, дами от висшето общество и предимно студенти, студенти от всички факултети и възрасти... Страстите се нажежиха до краен предел: ето я причината за всички злини, ето ги от плът тези, които предизвикаха войната, които ни доведоха до поражение, които организираха революцията, тези, които са виновни за всичките ни страдания. Врагът е близо, редом с нас, можем да го хванем за ръката и все пак този враг изчезва в тъмнината, и тръпки ни побиват при мисълта какви тайни планове замисля.

Наблюдавах студентите. Няколко часа преди това те вероятно са работили на семинарите, където под ръководството на някой известен професор или учен са се опитвали да решат някаква математическа, философска или юридическа задача... Сега младата кръв кипеше, в очите се разгаряше огън, юмруците се свиваха, хрипливи гърла викаха или "браво!", или "мъст!". Понякога се разрешаваше да се произнасят речи от място; този, който се осмеляваше да изрази дори и сянка на съмнение, биваше посрещан с викове, оскърбления, а в някои случаи и със заплахи. Ако ме бяха разпознали като евреин, не зная дали бих могъл да си отида оттам, без да ме набият. Немската образователна система проповядваше вяра в истинността на "Протоколите" и в съществуването на световен еврейски заговор, насаждайки я сред всички слоеве на образованото немско общество, така че сега тези идеи не могат да бъдат изкоренени. От време на време някой вестник с християнска насоченост изразяваше леки съмнения, помествайки скромни и плахи възражения, но по-далече от това не стигаше. Нито един от великите немски учени (освен покойния и оплакван от всички Щрак) не се възпротиви и не разобличи фалшификата..." [16].

Това съобщение се потвърждава и от други, отнасящи си за този период, и всички те са единодушни в това, че "Протоколите" се възприемали особено благоприятно в средите на дребната буржоазия. Социалдемократическите вестници ги разобличавали, но голяма част от буржоазната преса оставала най-малкото индиферентна. Най-ревностните привърженици на "Протоколите" не били сред квалифицираните и неквалифицираните работници, а сред хората с интелектуални професии. Особена любов към тях изпитвали бившите военни, но "Протоколите" се разпространявали също така нашироко в техническите институти, често с одобрението на администрацията, и помагали да се формира мирогледът на тези студенти, които по-късно щели да заемат забележими служби в промишлеността, включително и най-високи постове. (Между другото, Течов, убиецът на Ратенау, е завършил технически институт.) Несъмнено най-фанатичните привърженици на "Протоколите" били тези, които споделяли расистките възгледи на фьолкиша - този въпрос ще разгледаме по-късно, - но от друга страна дори и най-ортодоксалното протестантство не можело да послужи за надеждна противоотрова. Антисемитските пропагандисти започнали да разпространяват слухове, че истинността на "Протоколите" е гарантирана от Британския музей, защото в огромната му библиотека има екземпляр от книгата на Нилус, и това било достатъчно, за да убеди най-солидните и достойни за уважение списания на лютеранската църква.

Търсенето на "Протоколите" сред широката публика, принадлежаща основно към средните слоеве на обществото, може и да спадало, но никога не изчезнало. До времето, когато Хитлер дошъл на власт през 1933 година, преводът на цур Бек претърпял 33 издания. По това време издателство "Der Xammer" в Лайпциг пуснало популярното издание на "Протоколите" под редакцията на Теодор Фритш, което през 1933 година се разпродало с тираж 100 хил. екземпляра. Освен това въпросните издания били съпроводени от потоци книги, допълващи и защитаващи "Протоколите". Немският превод на книгата "Международното еврейство", организиран от Хенри Форд, излязъл в шест издания през периода от 1920 до 1922 година [17]. Към 1923 година официалният идеолог на нацистката партия Алфред Розенберг издал книга, озаглавена "Протоколите на цийонските мъдреци и световната еврейска политика", която за една година претърпяла три издания. През 1920 година Германия вече била наводнена от стотици хиляди екземпляри на "Протоколите" и коментари към тях.

Всичко това било част от антисемитска пропаганда с такъв размах, какъвто бил непознат до войната. Година след сключването на примирието имало вече шест организации, които се занимавали с разпространението на "Протоколите" - две в Берлин, три в Хамбург, една в Лайпциг, и поне 12 вестника и други периодични издания. И това е във време, когато Хитлер със своята партия още не бил излязъл от неизвестността на политическата арена. С усилията на тези организации и вестници влиянието на "Протоколите" постоянно се подкрепяло с нови фалшификати и измислици за световния еврейско-масонско-болшевишки заговор. През 1919 година вече била издадена два пъти "Речта на Равина", отделно от тези нейни варианти, които били включени в книгата на Вилхелм Майстер; "документът на Цундер", изиграл важна роля за организирането на погромите в Русия, също проникнал в Германия, напечатан бил през февруари 1920 година в руския вестник с дясна ориентация "Призив" ("Призыв") и веднага бил преведен и препечатан от "Ауф форпостен" и издания от подобен род. През същия месец била преиздадена книгата на Осман бей "Завоюване на света от евреите". Още една златна жила за антисемитите намерил Мюлер, който снабдил своето издание на "Протоколите" с пространна уводна и заключителна част.

Дори и у тези, които се занимавали с въпроса, съдържанието на книгата предизвикало шок и било най-сериозно възприето от професори и учители, бизнесмени и промишленици, армейски офицери и цивилни служители. Защото дори "Протоколите" не били толкова ексцентрични, колкото издателските приложения. Тук можем да споменем например за карикатурата "Сънят на кайзера", публикувана най-напред в английския ежеседмичник "Истина" през 1890 година. Този сатиричен коментар - във връзка с амбициите на кайзера и техните възможни последствия - се преценявал като еврейско-масонско произведение, разкриващо таен (!) план за сваляне на европейските монарси; нима издателят на "Истина" Хенри Лабушер не е масон и плюс това член на Клуба за провеждане на реформи? Още една забележителна фантазия, която Мюлер фон Хаузен заимствал от "Призив": в Кремъл била отслужена черна меса, по време на която Троцки и неговите помощници се молели на Сатаната да помогне за победата над враговете им; това съобщил един боец от охраната,  който след това бил убит по заповед на Троцки. Тази глупост станала широко разпространена стока в ръцете на антисемитските пропагандисти.

Но връх на абсурда станал фалшификатът "Победоносен поглед върху света (Неомакиавелизмът и ние, евреите)”, напечатан няколко дни преди появата на "Протоколите" под измисленото име на доктор Зигфрид Пентатул. Авторът на памфлета, разбира се, евреин, се радвал открито, че планът, изложен в "Протоколите", е успял, очевидно забравяйки, че този план е трябвало да остане таен. Да се открият следите на лекомисления Пентатул било доста просто. Точно по това време вестник "Дойче цайтунг", бивш орган на Немската национална народна партия (консерватори), започнал да публикува серия малки разкази, в които главно действащо лице бил един негодник евреин на име Пентатул; разказите, както и фалшификатът, принадлежали в действителност на един и същ автор на име Ханс Шлиман, известен антисемит. Но това не спряло вестника да изрази престорен ужас във връзка с откровенията на измисления Пентатул. От неговата книга, възклицава вестникът, "кръвта в жилите изстива". И по-нататък изисква:

"Необходимо е да се организира обединена християнска фаланга срещу страшните опасности, с които евреите заплашват не само църквите, но и целия немски народ. За това трябва да се говори откровено, ако не искаме жалка смърт... Народът може да бъде изваден от тресавището... единствено с енергична борба срещу отровителите на нацията; само така ще можем да се изтръгнем от здравите им обятия" [18].

Най-много се разпростирал по същата тема, както и Пентатул, неуморимият пропагандист на "Протоколите" граф Ернст цу Ревентлов. През май 1920 година той й посветил няколко статии в "Дойче цайтунг", в които твърдял, че истинността на "Протоколите" е несъмнена, а доказателство за това са Пентатул и "документът на Цундер". Всичко това Ернст цу Ревентлов правел, без да вярва на нито една дума. Макар да е добре известно, че по-голямата част от антисемитската пропаганда се състои от несъмнени лъжи, трудно е да се намери друг такъв лъжец, плискащ подобно количество клевети върху хартията. Само един път Ревентлов направил изключение. През 1940 година отделът за пропаганда на Третия райх решил да възроди Пентатул и се обърнал с молба към Ревентлов, който все още бил член на райхстага. Сбирката на Фрайенвалд в библиотеката Уайнър пази неговия отговор:

"Когато прочетох памфлета, подписан "Пентатул", веднага ми стана ясно, че това е неумела вестникарска измислица. Въпреки това твърдях публично, че е истински, защото според мене подобна тактика най-добре отговаряше на целите на времето... Хайл Хитлер!" [19].

Ние знаем защо Ревентлов е забъркал тази лъжа. През юни 1920 година трябвало да се състоят избори за първия републикански райхстаг. Изобразявайки републиката като творение на "цийонските мъдреци", той получил огромно количество гласове за победата на антидемократичните десни сили.

2

Не на последно място с помощта на "Протоколите" били предизвикани две политически убийства, извършени в Берлин през 1922 година.

Когато Шабелски-Борк, приятел и съратник на Винберг, а също и активен разпространител на "Протоколите", пристигнал в Берлин, намерил организация, създадена по образец на "Черна сотня" и добре обучена да използва методите на терора. Най-важният й подвиг бил извършен на 28 март 1922 година. В зданието на берлинската филхармония имало организиран митинг на руски емигранти в подкрепа на гладуващите от Съветския съюз. Ръководител на митинга бил Павел Николаевич Милюков, известен историк и ръководител на партията на конституционните демократи (кадетите). Милюков избягал от Русия, защото не желаел да попадне в затвора или да загине от болшевишки куршум. Също като Винберг и Шабелски-Борк той бил принуден да се присъедини към немските войски, напускащи Украйна. Но и това не спряло фанатиците. Шабелски-Борк и неговата банда нахлули в зданието на филхармонията и открили стрелба по сцената. Не улучили Милюков (той се хвърлил по лице на земята), но убили Владимир Набоков (бащата на известния писател). За това убийство Шабелски-Борк бил осъден на 14 години каторга. Пуснали го на свобода много преди края на срока, а когато на власт дошли нацистите, започнал да получава редовна пенсия от управлението на Розенберг. През 1933 година му било позволено да сътрудничи на властите за организиране на руско нацистко движение. Това била достойна награда, защото в своите действия и в опита да убие Милюков Шабелски-Борк се ръководел от доктрината на учителя си Винберг, който също бил замесен в убийството и бил принуден да напусне Германия. Винберг смятал Милюков за таен агент на болшевиките, а тях на свой ред за агенти на "цийонските мъдреци".

Няколко месеца по-късно станало убийство, този път извършено от десните сили, което получило широк отзвук в цяла Европа. През юни 1922 година група млади фанатици убили немския министър на външните работи Валтер Ратенау. Извършителите на убийството били абсолютно уверени не само в това, че Ратенау действа от името на "мъдреците", но и че самият той е един от тях.

Ратенау бил човек с изключителни способности. Той оставил следи в приложните науки, техниката, философията, политиката и икономиката. Освен това бил едър немски индустриалец, изключителен администратор и талантлив министър на външните работи. Заслугите му пред Германия били огромни. В самото начало на войната той предсказал смъртната заплаха, която може да представлява британската блокада. За предотвратяването й създал за удивително кратко време мощна организация, която по същество осигурявала Германия със суровини в продължение на цялата война. След войната се трудил неуморно, за да изведе Германия от изолацията и да облекчи контрибуционното бреме; едновременно с това се стремял към обединяване на европейските народи, все още разединени, желаейки да се координират общите усилия за възстановяване на разрушената икономика. През април 1922 година, като министър на външните работи, подписал Рапалския мирен договор със Съветския съюз, благодарение на който двете страни се отказали от взаимни претенции.

Ратенау бил страстен патриот, но патриотизмът му бил патриотизъм на цивилизован и либерален европеец, без каквито и да е допирни точки с шовинизма. Ратенау бил евреин. Десните фанатици, естествено, го гледали с ненавист, която се усилвала с укрепването на политическия му авторитет. През 1921 година пресата на фьолкиш блока и младата нацистка партия започнали да представят този велик човек като дяволско изчадие. "Вие разпространявате около себе си сатанинска справедливост, развивате сатанинска дейност, прославяте сатанинската нравственост" - написал веднъж "Дойче фьолкише блатер", а нацисткият "Фьолкише беобахтер" се оплаквал:

"Кога преди сме имали Валтер I от династията на Авраам, Йосиф и Ратенау? Идва ден, когато колелото на световната история ще бъде задвижено назад и ще премине през труповете на великия финансист и неговите съучастници" [20].

В същото време Теодор Фритш представял в "Чук" Ратенау като човек, стоящ зад гърба на руските болшевики. През 1922 година нападките срещу него станали все по-груби... Твърдяло се, че установявайки контрол над суровините по време на войната, Ратенау е предизвикал умишлено глад, от който на немския народ му се е наложило да изстрада много... Що се отнася до назначението му на поста министър на външните работи, той го бил получил, поставяйки на канцлера ултиматум, в който заплашвал "да пренесе немския народ в жертва на световната еврейска власт". И в продължение на много месеци преди убийството му се чували речи, призоваващи за разправа с него.

В тази кампания, разбира се, се споменавали и "Протоколите". Нещо повече, в ход били пуснати две измислици, които свързвали особено тясно Ратенау със "цийонските мъдреци". Едната от тях била стара странна история, която Мюлер фон Хаузен вмъкнал в своето издание на "Протоколите". Емил Ратенау, бащата на Валтер, веднъж купил в Берлин къща, а след това я преустроил основно. Преустроен бил и един кант, намиращ се от външната страна на сградата. Той се състоял от малки вази, чиито изображения се повтаряли шестдесет и шест пъти, но във възпаления мозък на издателя на "Протоколите" кантът се превърнал в символ на шестдесет и шест отсечени короновани глави, поставени върху шестдесет и шест блюда за употреба на жертвена кръв. Как може да има съмнение, че изображенията символизират тайната на немската и руската революция? А нима Емил Ратенау не бил един от най-доверените съветници на кайзера? "Колко ли често – оплаквал се Мюлер - нашият нищо неподозиращ император е прекрачвал прага на този дом, без да се досеща за "добрите" пожелания към Хохенцолерните, които обмислял човекът, наричащ се негов приятел?" [21].

Синът не е стигнал по-далече от бащата, казвали десните. Няколко години преди това Валтер Ратенау публикувал едно изречение, което имало дълговременни злополучни последици. В "Нойе фрайе прес" на Рождество през 1909 година била поместена негова статия, която по-късно той включил в книгата си "Критика на епохата" (1920 г.). Статията засягала преди всичко икономиката и съдържала следната мисъл: "Триста души, които се знаят помежду си, решават икономическите съдби на континента и си търсят приемници сред своите последователи". Тук изобщо не се споменавали евреите, а от контекста ставало ясно, че Ратенау изразявал съжаление, че по това време ръководните постове в областта на финансите и индустрията се предават по наследство. По всяка вероятност Людендорф пръв е изказал предположението, че тези триста души са фактически тайно еврейско правителство [22].

Предположението веднага било подхванато от професионалните антисемити и те много скоро направили следния извод: ако Ратенау знае точния им брой, значи самият той е един от тях. Нищо повече не било необходимо, за да бъде превърнат министърът на външните работи в свръхпрестъпник.

"Името на главния престъпник, поробил нашата икономика, е Ратенау... Господството над производствения труд на всички народи на Земята все повече и повече преминава в ръцете на тези триста, които в съответствие със секретните тайни съвети на Ратенау направляват световната история, тези триста, които се знаят помежду си и един от които е самият той... Много лековерни съвременници още не разбират преднамерените действия на тези триста, принадлежащи всичките, почти без изключение, към еврейската раса... " [23].

В памфлета си "Чумата в Русия" Алфред Розенберг твърдял, че Ратенау и подобните нему "отдавна вече са готови за затвора и бесилката". По-рано граф Ревентлов скърбял дълбоко, че този човек все още е жив и невредим. Статията му била препечатана от много вестници две седмици преди убийството на министъра.

Ратенау бил заплашван нееднократно, но отказал полицейска охрана. Сутринта на 24 юни 1922 година, когато пътувал, както обикновено, с кола за министерството, бил убит. Убийците му се оказали млади хора, принадлежащи към различни крайно десни групировки като "Дойч фьолкишер шуц", "Трутцбунд" и "Морска бригада на Ерхард"; някои от тях участвали в първия опит за сваляне на републиката по време на Каповия пуч през 1920 година. Всички членували организацията "Консул", която, както и младата нацистка партия, имала щабквартира в Мюнхен. Организацията се занимавала с тероризъм, а припевът "Застреляйте Валтер Ратенау, проклетата от Бога еврейска свиня" бил типичен образец на това, което пеели членовете й по улиците.

Въображението на убийците било изцяло погълнато от "Протоколите" и материалите, които се трупали около тях. За това съвсем откровено говорел по време на предварителното следствие главният организатор на престъплението Вили Гюнтер. На въпроса за причината да бъде убит Ратенау той отвърнал, че според Людендорф това е човекът в Германия, който знаел колко са точно на брой представителите на тайното еврейско правителство, предизвикало войната. Същото се чуло и на съда в Лайпциг, когато разпитвали шофьора на колата, от която бил застрелян Ратенау (от двамата стрелци единият бил убит от полицаите, а другият се самоубил, за да не попадне в ръцете на правосъдието) [24].

Ето по какъв начин Ернст Течов описва смисъла на заговора, един от организаторите на който е убитият Ервин Керн:

„Керн каза, че възнамерява да убие министър Ратенау. А аз трябва да му помогна, искам или не искам. В противен случай ще мине и без мене. Той посочи различни доводи, които според него имаха решаващо значение, макар че аз не споделях гледната му точка. Той каза... че Ратенау се намира в тясна връзка с болшевишка Русия и е дал сестра си за съпруга на комуниста Радек.

Накрая каза, че Ратенау сам си е признал и се е хвалел с това, че е един от тристата цийонски мъдреци, чиято цел е да поставят целия свят под еврейски контрол, както вече е направено в болшевишка Русия, където отначало всички фабрики, заводи и т.н. са станали обществена собственост, а след това по предложение на евреина Ленин от чужбина е дошъл еврейски капитал, с помощта на който фабриките отново са пуснати в действие и така цялата собственост на руския народ е попаднала в ръцете на евреите...

Председателят на съда: Вие твърдите, че Ратенау е имал тесни връзки в болшевика Радек и че му е дал сестра си за съпруга?

Течов: Сигурно е така. Не зная.

Председателят: Доколкото ми е известно, Ратенау има само една сестра, която е съпруга на доктор Андре и живее в Берлин.

Течов: Не зная.

Председателят: Как един едър индустриалец може да има връзки с комуниста Радек? Изглежда ли ви вероятно?

Течов: Не, това е просто догадка, която Керн представяше за факт. Така че на мене ми се наложи да я приема именно така.

Председателят: Да продължим. Вие твърдите, че Ратенау си е признал, че е един от тристата цийонски мъдреци. Но тристата цийонски мъдреци са персонажи от памфлет. Чели ли сте го?

Течов: Да [25].

В навечерието на съда един от обвиняемите, Вили Гюнтер, получил в затвора отровен шоколад. В специално заявление по този повод общественият обвинител обяснил причината за "подаръка" така: "Тези, които стоят зад убиеца на министъра на външните работи, биха били изобличени от показанията, които Гюнтер можеше да даде по време на процеса" [26].

Доколко тези хора могат да се отъждествяват с младата нацистка партия, остава неизвестно, но ние знаем, че Гьобелс е написал на Течов, който бил осъден и изпратен на каторга:

"...Лагерът на националистите ще застане зад Вас без всякакви колебания. Това очертава и разликата между истинските националисти и "буржоазните" патриоти, които подкрепят човека, ако не е заплашен от нищо и е чист през закона, пазещ буржоазната собственост..." И още: "Искам да Ви стисна ръката - това е вътрешна необходимост и тъй като не ми е позволено да призная публично Вашия подвиг, искам да се солидаризирам с Вас като Ваш приятел, като немец, като млад човек и съзнателен активист, който вярва във възраждането на Германия въпреки всичко" [27].

Разбира се, убийството на Ратенау като един от "цийонските мъдреци" предвещавало настъпването на безумна ера, когато "Протоколите" щели да бъдат провъзгласени от правителството на великия европейски народ за истина от последна инстанция. Мнозина осъзнали напълно едва по-късно някои думи, произнесени от съдиите в заключителната реч, но през 1922 година не ги разбрали:

"Зад гърба на убийците и техните съучастници стои главният виновник - безотговорният фанатичен антисемитизъм, който безчести евреина като евреин, независимо от неговата личност, с помощта на клеветата, образец на която е вулгарният фалшификат "Протоколи на цийонските мъдреци"; антисемитизъм, който пробужда в незрелите и объркани умове инстинкти на убийци. Нека жертвената смърт на Ратенау, който знаеше прекрасно на каква опасност се излага, заемайки своя пост, нека дълбоката загриженост от безразсъдното и безсъвестно подстрекателство, проявено по време на този съд... послужат за пречистване на атмосферата, възцарила се в Германия, и нека водят Германия, обхваната днес от нравствена болест, потънала в морално варварство, към нейното изцеление" [28].

Убийството на Ратенау наистина се превърнало за известно време в пречистваща жертва. Приет бил специален закон за защита на републиката и благодарение на него различни тъмни личности от света на журналистиката били подложени на съдебно преследване за твърдението, че Ратенау е бил "цийонски мъдрец". "Отбранителният и настъпателен алианс" бил поставен извън закона. Людендорф се изплашил и в статия, публикувана в лондонски вестник, обвинил за престъплението комунистите. Мюлер фон Хаузен от своя страна се опитал отначало да оправдае убийството, повтаряйки своята история с канта, но скоро, когато майката на Ратенау го дала под съд, млъкнал. След това, като се започне от 1924 година, обстановката в Германия започнала да се променя толкова коренно, че дори най-яростният фанатик едва ли можел да каже каква всъщност вреда са причинили на Германия "цийонските мъдреци". Проведени били преговори за установяване на нови, по-умерени контрибуции, съюзническите войски напуснали немската територия и през 1926 година Германия била приета единодушно в Обществото на народите. Като резултат вълната от десен екстремизъм спаднала в цялата страна. Това било неблагоприятно време за "Протоколите", но то не продължило дълго.

БЕЛЕЖКИ

1.. "В Москву!", Ростов-на-Д., 23 сентября, 1919.

2.. Вж.: Н. Rollin. L'Apocalypse de notre temps. Paris, 1939, p. 153; W. Laqueur. Russia and Germany. London, 1965, p. 109.

3.. Ф.В. Винберг. Крестный путь. Мюнхен, 1922, с. 246.

4.. Луч света. Т.1, Берлин, 1919, с. 50.

5.. Ф.В. Винберг. Посоч. съч., с. 49.

6.. Масонската система има 33 степени, а шотландският ритуал е една от тях. Установен е в Съединените щати и се разпространява в много страни. - Бел. рус. прев.

7.. "Auf Vorposten", 1918, Heft 4-6, S. 82.

8.. Автор на книгата е Паул Банг, експерт по икономика на Немската национална партия, приемник на консервативната партия на Прусия, съществувала до 1918 година.

9.. F. Wichtl. Weltfreimaurerei, Weltrevolution, Weltrepublik. Munich, 1922, S. 268.

10.. "Auf Vorposten", 1919, Heft 4-6, S. 78-80.

11.. Lady Norah Bentinck. The Ex-Kaiser in Exile. London, 1921, p. 99-108.

12.. E. Ludendorff. Kriegfuhrung und Politik, zweite auffage. Berlin. 1922. S. 51.

13.. Ibid., S. 322.

14.. Фьолкиш - "народници", ултрашовинистично политическо течение, появило се в края на ХIХ век в кайзерова Германия и хабсбургска Австрия. До Първата световна война се нарича фьолкишко, което ще рече - народно, народническо. Фьолкишката идеология се превръща в ядро на нацистката идеология и пропаганда, което се отразява върху името на централния орган на фашистката партия "Фьолкишер беобахтер" ("Народен наблюдател"). В основата на тази идеология лежат расистките идеи за съществуването на висши и низши нации. Според нея историята на човечеството е история на сблъсъка между различни "кръвни общности", иначе казано - раси или нации, разбирани расистки. В тази борба за най-опасен враг на "висшата" немска раса е обявена расата на евреите. - Бел. ред.

15.. "Auf Vorposten", 1920, Heft 1-2, S. 35-37.

16.. В. Segel. Die Protokolle.., S. 37-38.

17.. По-късно Форд признава публично, че е бил заблуден и се отказва от антисемитската си дейност. - Бел. ред.

18.. "Deutsche Zeitung", 31 August 1920.

19.. Копие от писмото на Ревентлов (от 5 март 1940 година) се пази във Фрайенвалдовия архив (Пентатуловия раздел).

20.. "С. V. Zeitung", 20 June 1921, Band I.

21.. G. zur Beek. Die Geheimnisse der Weisen von Zion. Berlin, 1919, S. 199.

22.. E. Ludendorff. Op. cit., S. 51.

23.. Mitteilungen aus dem Verein zur Abwehr des Antisemitismus, 12 January 1922, S. 3.

24.. Вж.: Die Geachteten. Berlin, 1935. Авторът на статията Ернст фон Соломон, един от заговорниците, не споменава за "Протоколите" и за тайно еврейско правителство. Той отрича и връзката между престъплението и еврейския произход на Ратенау. Но дори и да има други причини, свидетелските показания на Течов не губят силата си.

25.. К.. Brammer. Das politische Ergebnis des Rathenau-Prozesses. Berlin, 1922, S. 26-29. Книга содержит краткую запись процесса.

26.. Ibid., S. 42.

27.. Е. Techow. Gemeiner Morder?! Leipzig, 1933, S. 31.

28.. К. Brammer. Ор. cit., S. 14.

(Следва)