НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1990 г. / ЛИТЕРАТУРА / ОКТАВИО ПАС

Октавио Пас (Octavio Paz)

31 март 1914 г. – 19 април 1998 г.

Нобелова награда за литература

(За страстното му творчество с широки хоризонти, характеризиращо се с чувствена интелигентност и хуманистична почтеност.)

Октавио Пас, поет и публицист, израства в покрайнините на Мексико, столицата на Мексико, в дом, който описва като „една от старинните овехтели сгради, където градината се превръща в джунгла и където има грамадна стая, претъпкана с книги“.

Той е син на Жозефина Лозано Пас, чието семейство води корените си от испанската провинция Андалусия, и Октавио Пас-старши, адвокат и привърженик на обществените реформи. В детството на Пас силно влияние му оказва дядо му по бащина линия, държавен деец и писател, който сред един от първите започва да изобразява със съчувствие в своите произведения индианското население на Мексико.

В дома, където прекарва детските си години, както си спомня Пас, „градината се превърна скоро в център на моя свят, а библиотеката – в омагьосана пещера... От жадно прелистваните книги с картинки, особено историческите романи, извличах картини на пустини и джунгли, на дворци и колиби, образи на водители и принцеси, на бедняци и крале. Търпях корабокрушения заедно със Синбад и Робинзон, сражавах се заедно с Д’Артанян, превземах Валенсия със Сид... Светът нямаше предели, но целият беше в пределите на досегаемостта, а времето се превръщаше в разтеглива субстанция, от която се тъчеше неделимото настояще“.

Като юноша Пас се запознава с най-новите съвременни произведения на испанската литература, а също така с такива автори като Ницше, Маркс, Юго и Русо. Особено го впечатлява „Пустата земя“ на Т. С. Елиът. През 1931 г. седемнадесетгодишният Пас основава първото си литературно списание „Парапет“ („ Barandal“), а на деветнадесет години издава първия си сборник със стихотворения „Дива луна“ („Luna silvestre“). Пас посещава лекции в Националния университет на Мексико, но не завършва курса. Вместо това заминава за Юкатан, открива там средно училище и се потапя с изучаване на мексиканската история.

През 1937 г. Пас напуска Мексико и се заселва в Мадрид. По врем на испанската гражданска война, както много други дейци на изкуството и културата, дошли от северноамериканския континент, подкрепя лоялистите в борбата им да защитят републиката от фашистките формирования на генерал Франсиско Франко. Впечатленията, които Пас получава от живота си в Испания, заздравяват левите му убеждения, към които се придържа както в младостта си, така и в средата на живота си.

Като се връща в Мексико, Пас основава поредното литературно списание, „Работилница“ („ Taller“). И в това издание, и в дошлото да го смени „Блудният син“ („ El Hijo Pródigo“) Пас публикува литературни опити, клонящи към сюрреализма, в които намира отражение интереса му към културата, традициите и историята на Мексико. Освен своите съчинения, Пас помества в списанието преводи на френски, немски и английски автори.

През 1943 г. Пас получава стипендията на мемориалния фонд „Гугетхайм“ и заминава да пътешества и да се учи в САЩ. След две години постъпва на мексиканска дипломатическа служба. Изпратен е в Париж, където прекарва следващите пет години, запознава се с писатели като Андре Бретон, Албер Камю и Жан-Пол Сартр и се потапя изцяло в сюрреализма – в поезията, и в екзистенциализма – във философията.

През 1950 г. е напечатано главното му прозаично произведение „Лабиринт на самотата“ („El labertino de la soledad“), което е дълбоко и неповторимо своеобразно изследване на мексиканския национален характер. В произведението е разгледано и значението за мексиканците по това време на двойното индианско и испанско население, и влиянието, оказвано върху тяхната култура от САЩ. Книгата продължава да има толкова поразителна сила на въздействие, че Елис Рекли, професор в катедрата по литература в Мисурийския университет, заявява неотдавна: „Не може да се говори за мексиканския характер и да не се цитира Пас“. Темите, повдигнати в „Лабиринт на самотата“, остават до край централни в творчеството на Пас. Той пише: „В Мексико испанците се сблъскали не само с географията, но и с историята. Тази история е жива и до ден днешен: в нея има повече от настоящето, отколкото от миналото. От светилищата и божествата на доколумбово Мексико са останали купчина развалини, но духът, оживотворяващ този свят, не е изчезнал – той ни говори с алхимическия език на митовете и легендите, с езика на формите на човешкото съществуване, на народното изкуство, на обичаите. Да бъдеш мексикански писател означава да се вслушваш в гласа на това настояще, на това съприсъствие“.

След престоя си в Париж Пас работи като посланик в Швейцария, в Япония и в Индия. През годините на живота си в Азия той придобива дълбок, неотслабващ интерес към източната поезия, живопис и архитектура и към класическите произведения на будизма и даосизма, който интерес е намерил отражение в неговата поезия. През 1956 г. излиза сборника със статии на Пас за поезията „Лък и лира“ („El arco y la lira“), който се превръща за него в забележим жалон.

Пас напуска дипломатическата служба през 1968 г., отказвайки се от пълномощията си в знак на протест срещу жестоката разправа на мексиканските власти със студентските демонстрации в Плаза де Тлателолко малко преди провеждането на Олимпийските игри. Статиите, които пише по това време, са посветени на теми като религията, проблемите на пола, културата. През 1970 г. той ги обединява в сборника „Постскриптум“ („ Posdata“). Същият сборник, допълнен с още няколко статии, излиза под заглавие „Другото Мексико“ („ The Other Mexico“) на английски език през 1972 и 1985 г. Пас преподава в Кеймбриджкия и Харвардския университет. В Харвард през 1971...1972 г. чете цикъл лекции, посветен а Чарлз Елиът Нортън (преводач на Данте на английски език). Едновременно с това продължава да съчинява стихотворения, да се занимава с литературна критика и да пише за политиката. Поезията му става още по-експериментална. „Бяло“ („Blanco“, 1967 г.), най-труднодостъпната за разбиране поема на Пас, може да бъде подредена (и съответно прочетена) по няколко различни начина. Освен това Пас експериментира с многоезични стихове и с формите на поетическото съавторство.

Във всеки жанр от творчеството на Пас продължава да преобладава дълбокият интерес към Месико и социалната отговорност. Но за разлика от много други политически активни автори Пас се отличава с влечение към мистичността. Коментаторите, повтаряйки почти дума в дума, отбелязват широтата на обхвата му и внезапните му времеви преноси: сближавайки такива несходни области на човешката дейност като съвременното и древното изкуство, философията, религията, антропологията, психологията и политиката, Пас съчетава успешно сюрреализма с класицизма, а съвременния Запад с древното Мексико и традиционната Азия.

Пас смята, че дължи писателския си талант на търсенията в съвременността, които той предприема, за да открие отновото „неделимото настояще“, толкова живо усетено в градината на някогашното детство. „Едва сега осъзнах наличието на тайна връзка между това, което определях за себе си като изместване от настоящето, и стихотворчеството. Обичайки миговете, поезията търси начини да ги възражда в стихове и така да ги откъсва от непрекъснатото време, превръщайки ги в застинало настояще“. Отговаряйки на известието за Нобеловата награда, той признава: „Върнах се към източника и открих, че съвременността не е нещо външно, тя е бъдещият ден и началото на света; тя е на хиляда години и е новородена. Тя говори на науатле, чертае китайски идеограми от девети век и се мярка по телевизора“.

Специалистите по литература като цяло одобряват бурно избора на Шведската академия. Според Роберто Гонсалес Ечевария, професор по испански език в Йейлския университет, Нобеловата награда за Пас е силно закъсняла. „Съвсем очевидно е, че това е един от най-великите поети на двадесети век. Той е съумял да извлече най-доброто от езика на авангардистите и, пренасяйки го на родна почва, да създаде езика на латиноамериканската поезия“.

Наред с писането на стихове и статии за литературата Пас продължава да се изказва подробно за политиката, макар че неговите възгледи от времето на юношески пламенния социализъм са се изменили силно: той подкрепя дясноцентристкото мексиканско правителство през 1990-те години, одобрява сближаването със САЩ и се застъпва за внасяне на католически традиции в мексиканската политическа култура. Заради тези свои промени в средите на мексиканските леви Пас се смята за противоречива фигура. Неговата поезия предизвиква практически единодушно възхищение, но неговите по-консервативни отколкото в младостта политически убеждения тревожат много от неговите мислещи съотечественици.

През 1972 г. Пас става почетен член на Американската академия на изкуствата и литературата, през 1980 г. получава почетна докторска степен от Харвардския университет. Сред многобройните му награди са наградата „Сервантес“ (най-престижната в испаноговорещите страни) през 1981 г. , американската Нойщадска награда през 1982 г., а също така награди от Белгия, Израел, Испания, Мексико и Западна Германия. В последните години от живота си Пас издава художествено-политическото списание „Обиколка“ („Vuelta“). През 1964 г. се жени за Мария-Хосе Трамини, семейството има една дъщеря.

ИЗТОЧНИК: https://n-t.ru/nl/lt/paz.htm

Превод от руски: Павел Николов