понеделник, май 30, 2016

Дългият път до дома (Доўгая дарога дадому) – 90

Автор: Васил Бикау (Васил Биков)

Превод от беларуски: Павел Николов

Предишни части: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62, 63, 64, 65, 66, 67, 68, 69, 70, 71, 72, 73, 74, 75, 76, 77, 78, 79, 80, 81, 82, 83, 84, 85, 86, 87, 88, 89.

90.

Веднъж в началото на пролетта, в най-гладното за нас време, в Менск дойде Владимир Богомолов с жена си. Моята Ирина хукна по магазините да купи нещо и като ги обходи основно, намери все пак килограм полски картофени кнедли. Щяхме да гощаваме гостите с това, ако те, тръгвайки за братска Беларус, не се бяха запасили с продукти в Москва.

С Богомолов не беше така лесно като с другите. Неговата Раиса, наистина, не създаваше проблеми в този смисъл, беше разговорлива и весела, но мъжът ѝ... Владимир никога не сваляше своя мрачно-обидчив израз, държеше се необикновено сдържано и говореше за всичко много сериозно. Той беше подробно информиран за криминалните дела на Галина, дъщерята на Брежнев, за търговията ѝ с брилянти, за много други подробности от писателските и кагебистките върхове. Понякога се чудех как този писател, който седеше със седмици на работното си бюро, знае толкова много за това, което не е написано във вестниците. По това време той не желаеше никакви връзки с моите приятели в Менск, освен с Микола Матукоуски, с когото го запознах. Когато се разхождахме по улиците, Богомолов каза, че е лежал в Лвовския затвор (през 1950 година - бел. прев.), където разбил с белезниците си главата на кагебисткия му началник. А преди това бил разузнавач, след войната пътувал по Германия и понеже имал необикновена зрителна памет, запечатвал всичко, което му нареждали да види. Там се издънил, когато се застъпил за един свой приятел, и се озовал в затвора. Но победил и бил напълно реабилитиран. Сега пише роман. За какво? Ще видим, когато излезе в "Новый мир". Понякога при мене, за да се срещне с новия човек, идваше винаги любопитния по отношение на хората Алес Адамович, говорехме за много неща - темите ни бяха за войната и мира. Особено за ставащото в Москва. Съжденията и оценките на Богомолов в общи линии ни харесваха, постепенно той стана наш, може би най-близък московски приятел. Ние също ходехме у тях, особено когато получи жилище в един престижен дом на "Безбожний переулок" в Москва.

Веднъж през лятото той дойде с Раиса на Нарач (най-голямото езеро в Беларус, до което е разположено едноименно курортно селище - бел. прев.). Районното началство се отнесе с него много гостоприемно, настаниха го в в отделна рибарска къщичка на брега на езерото. Отидохме там с Матукоуски, поплискахме се в чудесното езеро, поговорихме за живота. Местното рибно стопанство ни снабди с риба, от която сварихме чудесна тройна (защото се приготвя на три етапа - бел. прев.) рибена чорбица. (Когато всичко беше приготвено, Богомолов заяви мрачно, че не обича риба, и на другата сутрин изми всички мебели, за да не остане даже рибен мирис.) Затова пък по време на разговора ни край огъня не се сдържа и кастреше на общо основание Брежнев и неговото обкръжение. За беларуското ръководство, наистина, не каза нищо. Първият секретар на райкома, който също присъстваше, слушаше внимателно - нито противоречеше, нито се съгласяваше. Това в общи линии не беше съвсем обичайно за партиен ръководител. Макар че какво ли няма по света...

В два свои броя (три, брой 10, 11 и 12, 1974 година - бел. прев.) "Новый мир" напечата романа на Вл. Богомолов "Август 44-та" (всъщност: "През август четиридесет и четвърта" - бел. прев.). Печатането отначало спря за малко, официалната критика като че ли си даде тайм аут. Прочетох романа без възторг. Добре написан, с не малко на брой специфични детайли, но носеше едва замаскирана апологетика на определени органи. Наистина, въздържах се да кажа всичко, което мислех за него, но авторът беше досетлив човек и нещо почувства. Казах му само, че според мене неговата "Зося" е по-добра от романа. А Адамович с нетърпимостта си към всякакви литературни хитрини, както и да са маскирани, каза направо на автора, че романът му е като "Щит и меч" на Кожевников, но по-добре написан. Богомолов се обиди, наруга го и прекъсна с него всякакви връзки. Нашите отношения продължиха още известно време, но ставаха все по-обтегнати. Може би за да се оправдае, Богомолов разказваше как се е борил с генералите от КГБ за романа и за издаването му като отделна книга. Макар че защо трябваше да се бори? Тук авторът си кривеше душата, генералите от КГБ в края на краищата позволиха да се издаде неговия "Август" и дори се опитаха да го предложат за държавна (или Ленинска) награда. За чест на автора трябва да отбележим, че той се съпротивляваше на кагебисткото предложение. Както сам каза, необходиими му бяха пари, а не слава. Преиздавана много пъти в руската провинция и в социалистическите страни (освен в Полша) (романът на Богомолов не е издаван никога в Полша заради изразеното в него отрицателно отношение към Армия крайова - бел. прев.), интерпретирана от киното (два пъти, но до широката публика достига само версията от 2001 година - бел. прев.), поставяна и пригодена за поставяне, книгата му носеше пари. Романът за славните "чистачи" (военни от смерш - бел. прев.) стана култов в постмодернистичната епоха сред популярния жанр на чекисткта детективска литература. Но Бог да съди автора, всеки свири с цигулката на живота така, както умее. Струва ли си да стреляме в него?

Наистина, четвърт век след това Богомолов не напечата нищо. Казват, че все пише. Какво пък, на добър час!

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.