Автор: Васил Бикау (Васил Биков)
Превод от беларуски: Павел Николов
Предишни части:
1,
2,
3,
4,
5,
6,
7,
8,
9,
10,
11,
12,
13,
14,
15,
16,
17,
18,
19,
20,
21,
22,
23,
24,
25,
26,
27,
28,
29,
30,
31,
32,
33,
34,
35,
36,
37,
38,
39,
40,
41,
42,
43,
44,
45,
46,
47,
48,
49,
50,
51,
52,
53,
54,
55,
56,
57,
58,
59,
60,
61,
62,
63,
64,
65,
66,
67,
68,
69,
70,
71,
72,
73,
74,
75,
76,
77,
78,
79,
80,
81,
82,
83,
84,
85.
86.
Не съм музикален човек и познавах малцина от областта на музикалното изкуство. Може би само Алоуникав, с когото ме свързваха войната и общите ни спомени за боевете в Унгария, или Лучанка, когото познаваха всички. Но ето че Матукоуски ме запозна с Яуген Глебау, който написа музиката за балета по "Алпийска балада", а за него казваха, че се играе с успех в операта. Балетът в общи линии ми хареса, както може да се хареса друго изкуство по прозаичен оригинал. Танцуваха добре, хармоничен дует. След спектакъла се запознах с автора на музиката. Глебау се оказа общителен човек, остроезичен и ироничен. Да се говори с него беше истинско удоволствие. Особено когато засегнеше заядливо-иронично политиката или беларуското началство, от което съвсем неотдавна си бях патил не малко и аз. Бяха го изключвали от Съюза на композиторите, отнемали му бяха работата. Не го подминали и семейните проблеми. Но след това политиката по отношение на интелигенцията се разхлаби малко, някои започнаха да ги привличат в партията. Глебау даже стана депутат във Върховния съвет на БССР. Не искаше да влиза в партията, съпротивляваше се дълго и вяло, но е известно, че вялата съпротива не е съпротива. И го накараха да напише заявление. След това - приемане. Разглеждане на кандидатурата от парткомисия (партийна комисия - бел. прев.) в райкома, в горкома... Обикновено за такава важна процедура бъдещите комунисти се подготвяха основно, учеха историята на партията. Глебау не се подготви, затова на всички въпроси, които му задаваше паркомисията, отговаряше - не зная, или просто вдигаше рамене. Тогава най-педантичният, също така и най-заслужил член, попитал: "А в коя година е избухнала Великата октомврийска социалистическа революция, знаете ли?" Глебау, като го гледал в очите, отвърнал: "Не, не зная". Отговорът му предизвикал възмущение в залата. Глебау си помислил: може би сега ще ме оставят на мира? Но не го оставили - приели го. Тогава се възмутил Глебау - имаше си други планове и надежди.
По това време се срещахме често - в неговия "долар" или при мене на "Танкова". Жена му Лариса Василеуна, за разлика от много писателски жени, беше във всичко на страната ма мъжа си и го подкрепяше всячески. Женя виждаше в това голямото си щастие. Така и си беше. Композираше забележителна музика, може и да не беше винаги беларуска по звучене, понякога космополитична, обичаше скандинавците, Григ. Написа музика за балета "Малкият принц", който беше поставен в Хелзинки и Глебау отиде там за премиерата. Когато бях във Финландия, срещнах някои финландци, които помнеха неговия спектакъл и от него разбрали тогава за една неизвестна им страна - Беларус.
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.