Чий фашизъм е по-добър?

Автор: Олег-Сандро Панфилов

Превод от руски: Павел Николов

Цялата руска пропаганда днес се бори отчаяно за бъдещето на руснака, този руснак, който ще марширува безропотно в строя с лице, обърнато към фланга, и очи, вгледани в едно бледо петно - физиономията на любимия вожд. Бъдещият руснак трябва да бъде патриот, да воюва където му кажат, да мрази вътрешните и външните врагове, да презира либералите и демократите, които пречат да се върви в строй.

А още руснаците се гордеят с това, че Русия е спечелила войната през 1945 година. Не, разбира се, не Русия, а СССР, но всички останали, които живееха в „дружното семейство на народите“, се оказаха през последните години предатели и Русия реши да си присвои победата и всички подвизи. Въпреки огромната помощ на съюзниците, доставката на танкове, самолети, гориво, продоволствия, взривни вещества и всичко останало, без което спечелването на войната би било невъзможно. Но съюзниците се оказаха напоследък всички до един „педеруги“, затова за тяхната помощ беше решено да се забрави.

Още в Русия мразят фашистите. Не тези, които организират всяка година по улиците на руските гладове „Руски марш“, и не тези, които бият и убиват всякакви „чурки“ (хора с кавказки или средноазиатски произход – бел. прев.) и „теснооки“ в московското метро, а истинските фашисти, които са обичали Хитлер, а сега обичат Обама. Руснаците традиционно не виждат разлика между чуждите и своите фашисти само защото Путин е наредил да не се обичат и да се мразят всички, които пречат на Русия да се изправи на крака. Процесът на изправянето е много труден, изисква концентрация на омразата и пропагандата.

И така, в Русия мразят фашизма и се наричат антифашисти. Има достатъчно устойчив комплект от признаци на фашизма, събиран десетилетия от съветската телевизия, от киното, от литературата, от многобройните трудове на тези, които изследват „подвизите“, и от мемоарите. Символите на фашизма са свастиката, маршируващите есесовци, концлагерите, в които негодниците са издевателствали над нещастните съветски хора и не само съветски. Разбира се, и фашистката пропаганда, Хитлер пред многохилядните тълпи от възбудени немци. Изобщо – фашизъм в цялата му прелест.

Адолф Хитлер е назначен за райхсканцлер на Ваймарската република на 30 януари 1933 година. Путин получи властта малко по-късно – на 31 декември 1999 година. Назначението на Хитлер е предшествано от подпалването на Райхстага, назначението на Путин – от взривяването на жилищните сгради. Знаете ли колко партии е имало в Райхстага през 1933 година? Пет – Националсоциалистическата немска работническа партия (НСДАП), Немската народна партия и Католическата партия на Центъра, центристки – Немската народна партия и Немската демократична партия. С времето старанията на Хитлер оставят на власт само една партия – НСДАП. И така до 1945 година. Колко партии има в Държавната дума? Четири, от които една главна партия на властта – „Единна Русия“. Впрочем, Нюрнбергският процес призна, че НСДАП е виновна за престъпленията. Не бъдете лениви и потърсете законите, които е приел през това време Райхстага и ги сравнете със законотворчеството на Държавната дума – ще намерите много общи неща.

Приликата между двете държави е не само в постъпките на съвременните политици в Русия и на миналите, преди 70 години, в Третия райх. Ако следваме символите и признаците, с които се борят привържениците на Путин, изживявайки фашизма в Русия, трябва да се върнем към източниците на съветската власт. Съветската пропаганда се е постарала всячески да не пише за тези събития, съвременната рускаи – да не си спомня. „Трябва да се организира усилена охрана от отбрани надеждни хора, да се проведе безпощаден масов терор срещу кулаците, поповете и белогвардейците; съмнителните да се затварят в концентрационни лагери извън града“ – това не го е писал Хитлер, а Ленин в телеграма от 9 август 1918 година. Но още по-рано концентрационни лагери са създадени по заповед на Троцки – в края на май 1918 година, когато се предполага разоръжаването на чехословашкия корпус.

Към края на 1921 година в РСФСР има вече 122 лагера, в които се намират около 100 хиляди души. През есента на 1923 година – 315. На 24 април 1930 година по заповед на ОГПУ е образуван ГУЛаг, Главното управление на лагерите. В самата дума „концлагер“ няма нищо предосъдително, така се нарича първият лагер на бурите в Южна Африка по време на Англо-бурската война през 1899-1902 година. Почти по времето на всички войни през 20 век различни страни са създавали концлагери, но само в СССР пропагандата свързва този начин за събиране на хора на едно място, включително пленници и осъдени, с Германия.

От 1939 до 1945 година в немските концентрационни лагери е имало затворени около 2,5 милиона души. Точно такова количество хора са се намирали в лагерите на съветския ГУЛаг, п-точно – през 1950 година броят им достигал 2 561 351 души. В ГУЛаг са намерили смъртта си не по-малко хора отколкото в немските концлагери; например, през 1939 година – 90 546 души, през 1941 – 100 997, през 1942 – 248 877, през 1943 – 166 967. Сега може да се манипулира безкрайно съзнанието, да се разделя, както го прави руската пропаганда, на „добри“ и „лоши“, но фактът си остава факт – Съветският съюз е убивал настойчиво даже не чужди, а свои граждани.

Съвсем чудовищен факт остава разпореждането на съветското командване за извозването на немското оборудване от концлагерите в СССР. На 30 март 1948 година началникът на ГУЛаг към МВР на СССР генерал-майор Добринин предлага на своето ръководства да се проведе „хуманитарна операция“ – като „обмяна на опит“ да се откара от немските концлагери на територията на Германия оборудването и всякакъв друг инвентар в лагерите на ГУЛаг. Иначе казано – използвали са го немските фашисти, сега и на съветските ще им влезе в работа. Част от лагерите съветските хора решили да оставят за себе си – в Оренбург, Нойбрандербург, Баутцен и Торгау. От другите било решено да се вземе за ГУЛаг в СССР –

„а) разглобяемите дървени бараки от Бухенвалд на брой 31 и 33 бараки от Мюлберг;

б) пълното оборудване на кухните от двата лагера;

в) цялото медицинско имущество и оборудване от двата лагера, а също така целият постелен инвентар, намиращ се в лагера“.

Съпоставката на двете лагерни системи е дело, тежко от морална гледна точка. В съветския ГУЛаг имало своя система от издевателства и мъчения над затворниците, екзекуции без съд и присъда, изнасилване от надзирателите и лагерните началници на затворничките. И това са само част от аналогиите, а в някои неща СССР даже превъзхождал в издевателствата си над затворниците Германия. Даже фашистката идеология се е появила едновременно: в Германия тя станала държавна, а руската - само в емиграция, когато в Харбин през 20-те години била създадена Руската фашистка партия.

Привържениците на професор Никифоров имали за символ все същата свастика. Свастиката била утвърдена от Адолф Хитлер през 1920 година като символ на Националсоциалистическата немска работническа партия, но две години по-рано тя е нагръден знак на командирите от Югоизточния фронт на Червената армия. През 1919 година свастиката е поставена върху нашивките на червеноармейците и на командващия състава на калмицките части. И ако будисткият символ е обясним за калмиците, не е разбираемо как свастиката се е появила върху първите банкноти на Временното правителство през април 1917 година, а след това и върху съветските банкноти. По улиците на руските градове свастиката се появи като идеологически символ на фашизма през последните години по време на „Руските маршове“ или на събранията на съвременните нацисти.

Съветска банкнота със свастика, 1918 г.

Темата за сравнителната идеология на СССР и Третия райх е до ден днешен опасна в Русия и недостижима за разбиране от жителите на страната, в която повечето хора са се родили и израснали в условията на тоталитарния социализъм, който беше сходен с идеологията на германския фашизъм. Винаги е интересно да се наблюдават патриотичните истерии на привържениците на Путин, които се наричат антифашисти, но изобщо не са съгласни с твърдението, че съветската система не е била по-малко кръвожадна от идеологията на Третия райх. Даже зъби и коронки са изтръгвали в съветския ГУЛаг от умрелите, но съветската пропаганда показваше как са правили това само в немските концлагери.

И последно. Пропагандата никога не е сравнявала цифрите, за да не предизвиква ненужни въпроси у съветските хора. В немските концлагери само 14 процента от затворниците са били граждани на Германия, в съветския ГУЛаг преобладаващото мнозинство са били свои. Но освен ГУЛаг е имало и лагери за военнопленници, а в тях са се намирали 3,15 милиона немци, от които около 1,1-1,3 са преживели пленничеството, с други думи – всеки трети. Така че – кой фашизъм е по-добър?