СЛУЖБОМЕР

събота, ноември 30, 2019

ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

КНИГАТА НА ЕНОХ

Ние вече разгледахме тук подробно “Свитъка за войната на Синовете на Светлината срещу Синовете на Тъмнината” и предположихме, че имаме пред себе си религиозно-тактическа диспозиция, която може би е вдъхновявала галилейските разбойници, воюващи през 37 г. пр. н. е. срещу Ирод.

Да погледнем сега друг важен кумрански текст. Той се казва “Книга на Стражите” и е написан от името на праведния Енох.

В Св. Писание имало много книги, написани от името на пророци. Някои от тези пророци – например Езекиил – дори са виждали Бога. Някои – например Еремия – само са го чували.

Енох, от чието име е написана “Книгата на Стражите”, надминал всичките. Той не само говорил с Бога – той бил взет на небето и направен безсмъртен.

Авторът на “Книгата на Стражите”, безсмъртният Енох, бил седми по ред потомък на Адам и затова бил жив свидетел на епохата на творението на света – обстоятелство, с което не можел да се похвали дори самият Мойсей. Затова неговият разказ започва не с някакви си ханаанци или египтяни. Неговият разказ започва с причините да се появи злото на света.

Според Енох злото на земята се появило затова, защото някои ангели, Синове на Небето, се съвкупявали с човешки дъщери. Те научили хората на всичките грехове на цивилизацията, като: заклинанията, врачуването, металургията, писмеността, козметиката, а също така и да ядат месо. Енох съобщава на своите слушатели имената на тези нечестиви синове на Небето:

“И ето ги имената на техните началници: Семиаза е техният началник, Арстикофа е вторият след него, Рамнаел е третият след тях, Кокабаел е четвъртият след тях… ел е петият след тях, Румеал е шестият след тях, Даниел е седмият след тях, Зикиел е осмият след тях, Баракел е деветият след тях, Азаел е десетият след тях, Еромони е единадесетият след тях, Матариел е дванадесетият след тях, Ананел е тринадесетият след тях, Ставел е четиринадесетият след тях, Шамшиел е петнадесетият след тях, Шахриел е шестнадесетият след тях, Тумиел е е седемнадесетият след тях, Туриел е осемвадесетият след тях, Йомиел е деветнадесетият след тях, Едаиел е двадесетият след тях. Това са началниците на началниците на десетици”. (4Q201 1/1 Енох, 2:7) [1].

Тези имена на паднали ангели едва ли ще заинтересуват съвременния читател. Едва ли той ще види в тях дълбок смисъл. Но ние искаме да напомним на този читател едно нещо, а именно: в Жреческия кодекс изобщо няма ангели. Никакви: нито паднали, нито действащи.

Ангели – много рядко и то по техническа необходимост – се появяват само в Девтерономист. При това те нямат никакви имена; първият известен с името си ангел – Гавриил – се появява едва в книгата на пророк Давиил.

Важността на имената на ангелите се състои тук в това, че те са свещени имена. А от гледна точка на мъдреца този, който знае свещеното име, има власт над носителя на това име. Като се има предвид, че Рамнаел, Тумиел и така нататък са обучавали човечеството на занаяти, знанието на имената на тези ангели е давало изчерпателно знание за всички тези несъмнено греховни, но все пак много полезни области на човешката дейност.

След като ангелите развратили земята, седмият син на Адам, Енох, по молба на Господ се обърнал към тях с гневен укор. Падналите ангели се уплашили и помолили Енох да се застъпи за тях пред него.

„И те ме помолиха да напиша от тяхно име молба, за да намерят чрез това прошка, и да отнеса молбата им на небето при Бога“ (1 Енох, 3:8).

Ангелите, както виждаме от този текст, не можели да се качат на небето. Но пред Енох, въпреки че бил човек, нямало подобни препятствия. Той написал от името на падналите ангели молба и отишъл при Господ на небето, за да я връчи.

На небето Енох попаднал в голяма къща, направена от лед и пламък. „И влязох в огнен пламък, и се приближих към голямата къща, която беше направена от лед: стените на къщата бяха подобни на мозайка от градушка и подът ѝ беше от кристална градушка. Покривът ѝ беше подобен на звездни пътища и мълнии с огнени херувими между него и водното небе. Пламтящ огън заобикаляше стените на къщата и вратата ѝ гореше в пламъци“ (1 Енох, 3:24–26).

В поредицата дворци от лед и пламъци се намирал великият престол.

„Изпод великия престол излизаха реки от горящ огън, така не можеше да се гледа натам. И Този, Който е в славата си, седеше на него; одеждата Му беше по-блестяща от слънцето и по-бяла от белия сняг. Нито ангел можеше да влезе там, нито смъртен да съзерцава лицето на Славния и Величествения“ (1 Енох, 3:33–35).

Когато Енох се изправил пред престола на Всевишния, той, като Мойсей, бил принуден да носи покривало на лицето си. При което, като Мойсей, не виждал самия Господ. Той чувал само гласа му, заповядващ да се изправи не пред Господ, а пред неговото Свещено слово.

Словото на Господ отхвърля молбата на падналите ангели, смирено поднесена от Енох. То съобщава, че няма прошка за тези, които са били духовни и свещени, но са се осквернили с жени и с плътска кръв са родили деца.

„Кажи им: Няма мир за вас“ – казва Словото на Господ (1 Енох, 3:55).

След това ангелите организират кратка екскурзия на Енох по небето, по време на която тай разбира устройството на мирозданието.

В хода на тази обзорна екскурзия Енох вижда устията на всички реки и мястото, където пада водата на бездната. Той вижда Хранилищата на Ветровете и Крайъгълния камък на Земята. Вижда Вратата на Ветровете и Вратата на Звездите и не само ги вижда, но и прочита за тяхното движение в книга, написана за него от ангел Уриил. Ако се говори в рамките на съвременните реалии, ангелите са преподали на Енох кратък курс по класическа и квантова механика заедно с теорията за струните, космологията и единната теория за полето.

В наше време подобна екскурзия не е нещо голямо: кого от светците ангелите не са водили по небето?

Но трябва да напомним, че ортодоксалният юдаизъм не познавал подобни екскурзии. Господ връчил на Мойсей Тората – но никога не поел грижата да му обясни устройството на небето и земята. Пророк Даниил виждал бъдещето: но не видял нито Вратата на Звездите, нито Хранилищата на Ветровете. Енох бил първият от пророците, който получил от ангелите Знание за Устройството на Мирозданието. Казано на гръцки, получил от тях гнозис.

Нещо повече, гнозисът на Енох не се ограничил с физическата съставка на мирозданието. По време на своето познавателно пътешествие той видял с очите си някакъв планински хребет и до него – някакво “прекрасно място”. Съпътстващият го ангел Руфаил му обяснил, че тези места са предназначени за пребиваване на праведниците.

“Тези прекрасни места са, за да се събират там духовете – душите на умрелите” (1 Енох, 5:3).

И отново тази информация няма да се стори важна за съвременния читател. Кой не знае, че душите на праведниците отиват на небето?

Но, първо, в “Книгата на Стражите” не става въпрос за небето. Енох вижда “планински хребет” и “твърди скали”. Става въпрос за някакво напълно физическо място на земята, където, въпреки това, се намират душите на праведниците.

А второ, това е – наред с цитираните по-горе изказвания на фарисеите Юда и Мататия – един от първите юдейски текстове, в които виждаме ясно, несъмнено, очевидно обещание за безсмъртие на душата.

Във Втора книга Макавеи и в 12-та глава от Даниил има съвсем друго обещание. Двете книги обещават на праведниците физическо възкресение на телата. “Псалмите на Соломон”, написани през 50–40-те години пр. н. е., също не обещават спасение на душите. Те обещават на праведниците неуязвимост, “защото печатът на Бога е върху праведниците, за да се спасят” (Псалми на Соломон, 15:6). Дори “Свитъкът за войната”, написан през 40–30-те години пр. н. е., не казва нищо за безсмъртието на душата. Той обещава физическо преображение на природата и възкресение.

Енох също обещава на праведниците физическо възкресение. Но въпреки това той – като Исус и Мататия – твърди, че душите на праведниците, в очакване на физическото възкресение, се намират в някакви прекрасни места. Той даже вижда тези места с очите си. Свидетел е, че има такива места.

Откъде се е взела тази теологична новост? Можем да предположим, че се е появила като резултат от цяла поредица от провалени въстания. Наистина – миленаристите обещавали физическо възкресение на мъртвите още от времето на въстанието на Макавеите и всеки път обещаното неизвестно защо се проваляло.

Това обстоятелство би могло несъмнено да даде храна на скептиците, особено след страшния разгром след 37 г. пр. н. е. и дългото триумфиране на Ирод. Общината се нуждаела от някакъв нов допълнителен стимул за вярващите и именно този стимул е предложен от книгата та Енох.

От името на един от най-първите хора, смъртен, възнесъл се на небето и станал безсмъртен, тя казва на паството: не е задължително да се чака физическо възкресение. Душата на умрелия праведник веднага ще бъде обслужена на едно прекрасно място по петзвездна тарифа. Разбира се, Месията непременно ще дойде и ще спаси света. Но преди той да дойде, праведникът се спасява от света.

Както вече казахме, физическото възкресение и Страшният съд също са отбелязани в програмата на Енох. В своето пътешествие по небето той вижда голяма Планина, която е „престол, на който седи Светият и Великият, Господ на Славата, вечният Цар, след което ще слезе, за да бъде на земята с милостта си“ (1 Енох, 5:28).

Идването на Вечния цар и на Господа на Славата ще бъде предшествано от грандиозна космическа катастрофа.

„Ще се разтърсят възвишенията на планините и високите хълмове ще се слегнат надолу като пчелна пита от пламък“ (1 Енох, 1:6).

След катастрофата ще последва Страшен съд. Светият и Великият ще се яви със своето воинство от небето върху планината Синай.

„Всичко, което е на земята, ще загине и ще има съд над всички и над всички праведни“ (1 Енох, 1:7).

По време на Страшния съд Господ на Славата ще отдели праведниците от грешниците. Праведниците, така наречените цадиким, синове на Цадок, са членовете на общината, а грешниците са тези, които не принадлежат към нея. Съдбите им ще се преобърнат – грешниците, на които в момента предстои властта на земята, ще бъдат захвърлени в огнената геена, а праведниците ще сияят.

„За избраните ще настане светлина и радост, и мир, и те ще наследят земята; а за вас, нещастници, ще настъпи проклятие“ (1 Енох. 1:20).

След Страшния съд ще настъпи радикална промяна. Земята ще бъде очистена от всякакви насилия, неправди и грехове и всички смъртни ще станат праведни, иначе казано – ще споделят вярванията на членовете на общината.

„И всички човешки синове трябва да станат праведни, и всички народи ще Ме почитат и ще Ме прославят“ (1 Енох. 2:51).

Тази радикална промяна в устройството на обществото ще е съпроводена със също толкова радикална промяна в устройството на природата. Ще се появи ново небе, а земята, очистена от всякакво насилие, ще ражда стократно.

„Дървета на веселието ще се насадят върху нея… и от всяко семе, което бъде върху нея засято, една мера ще дава десет хиляди семена, а една мера маслини ще напълни десет маслени преси“ (1 Енох, 2:49).

Разбира се, това щастие на земята ще бъде предназначено само за цадиким/праведниците, но не и за грешниците. Грешниците ще бъдат унищожени и напъхани в тъмнината. А праведниците ще получат на разположение Дървото на живота, иначе казано – ще станат безсмъртни.

„Когато всичко бъде изкупено и завършено за вечността, то ще бъде дадено на праведните и смирените. От неговия плод ще бъде даден животът за избраните, то ще бъде пресадено на север към светите места – към храма на Господ, Великия цар“ (1 Енох, 5:29–30).

Както вече казахме, „Книгата на Стражите“ напомня по много неща 7-ма глава на Даниил. Пред нас отново е Апокалипсисът, Страшният съд, възкръсването на мъртвите и възвеличаването на мъчениците. Даже членовете на общината, към която е адресирана книгата, се наричат по същия начин „светци“, кедошим, макар че не по-малко често се наричат и „праведници“, цадиким.

Но разликите на тази книга – и от Даниил, и от останалата библейска традиция – са феноменални.

Тората обяснявала съществуването на злото на земята с първородния грях, иначе казано – с едно-единствено престъпление на човека. Той, нищожен смъртен, въпреки волята на Господ, ял от Дървото на познанието и бил екстрадиран от Рая като оплел конците емигрант.

Книгата на Енох ни представя радикално друга версия за събитията: главна причина за съществуването на злото не е човекът, а са падналите ангели! Ще отбележим, че в Тората, в онзи епизод от Книга Битие, в който се говори за съвкуплението на Божите синове с човешките дъщери, не можем да открием и намек за порицание: Книга Битие (а по-точно Яхвист) просто съобщава този факт, но не повече от това и даже казва, че от въпросният съюз са се родили „силни“ и „славни“ хора (Битие, 6:4). „Паднали“ тези ангели се наричат едва в книгата на Енох и нещо повече – там падналите ангели се обръщат за застъпничество към човека, те молят за бъде казана добра дума за тях!

Според Тората човекът е изгонен от Рая заради това, че може да стане безсмъртен. „И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото. И сега, да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно!“ (Битие, 3:22).

Според „Книгата на Стражите“ Господ, напротив, ще направи праведните и светците безсмъртни. Той ще им даде Дървото на живота: „От неговите плодове ще бъде даден живот на избраните; то ще бъде пресадено на север при свето място – при храма на Господ, Великия цар“ (1 Енох, 5:29–30).

Според Тората Бог е заселил човека в земен рай, а след това го е изгонил от този рай. Според „Книгата на Стражите“ Господ тепърва ще създаде този рай, при това ще го създаде за избрани хора.

Пред нас е книга, която преобръща всичките представи на традиционния юдаизъм. Злото в нея не е резултат от дейността на човека, а на ангелите. Дървото на Живота не е забранено, а напротив - обетовано. Човекът не е изгонен от Рая, а напротив, ще се върне там в бъдни времена.

Тората подчертава нищожеството на смъртния пред лицето на Господ. Жрецът и Девтерономист забраняват на смъртния да вижда Бога. Въпреки това той може да се разхожда по небето, като по поляна, тъпчейки с босите си крака звездния прах и инспектирайки жилищните условия на звездите и луните. Именно това прави в „Книгата на Стражите“ Енох. Той стои по-високо от Мойсей – ако Господ връчва на Мойсей закони, засягащи земното устройство, ангелите четат на Енох кратък курс за основите на мирозданието. Взет жив на небето, той осъществява една екскурзия до ледени дворци, обкръжени от горящи реки, и вижда Вратата на Ветровете. Той става притежател на гнозиса. Той придобива знание за устройството на мирозданието подобно на ангел и лицето му започва да сияе.

И накрая ще отбележим още два важни теологични момента.

Първо, Енох – за първи път в историята на юдейските апокалипсиси – вижда места, където блаженстват душите на праведниците. И, второ, „Книгата на Стражите“ изповядва в чист вид това, което в юдаизма след това се нарича ерес за Двете власти на Небето [2].

Една от тези власти е самият Господ. То е невидим и непостижим: „Нито ангел можеше да влезе там, нито смъртен да съзерцава лицето на Славния и Величествения“ (1 Енох, 3:35).

Втората власт е Словото на Господ. То е видимо и постижимо. Това Слово очевидно е Свещеният и Велик вечен цар, който ще слезе, за да посети земята със своята милост. Именно тогава ще се възкачи на Планинския престол, в чието подножие ще бъде посадено Дървото на живота.

От „Книгата на Стражите“ излиза, че на света съществуват двама богове. Един - трансцендентен и извънсветовен, който не може да бъде видян. И втори – неговото Слово, Мемра, Логос, изпълнителен директор на Всевишния, доверено лице, на което е поръчано да гласува от името на Яхве по време на акционерното събрание на мирозданието. Този изпълнителен директор ще слезе в света като довереник на бога и ще управлява обновената земя.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Тук Юлия Латинина дава указания за особеностите на руския превод на Книгата на Енох, които особености не са интересни за българския читател. На български език има различни преводи на различни варианти на въпросната книга, които се различават понякога доста, поради което тук е направен превод на руския превод на А. В. Смирнов, цитиран от Юлия Латинина.

2. За Двете власти на Небето вижте по-подробно: Alan F. Segal, Two Powers in Heaven, Brill Academic Publishers, 2002.

петък, ноември 29, 2019

Евита Перон: незаконнородената аржентинска Пепеляшка

ИЗТОЧНИК: СПИСАНЕ „ДИЛЕТАНТ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Първата дама криела старателно своя произход. Напразно: аржентинците обожавали Евита не заради нейния знатност и заради нейното богатство, а заради добротата ѝ.

За Евита Перон, актрисата, която станала първа дама на Аржентина, са написани книги, снети са филми, съчинен е знаменит мюзикъл. Въпреки това много неща от нейната биография предизвикват съмнение, а нещо от своето минало Евита старателно криела.

„Духовният лидер на нацията“ (такава била официалната титла на президентската съпруга) има издадена автобиография, но книгата почти не съдържа подробности, засягащи детските години на Евита. Не е посочен дори родният ѝ град.

Едва след смъртта на президента Хуан Перон историците по косвени източници успяват да установят, че Евита е родена през 1919 година в град Джунин. Баща ѝ Хуан Дуарте бил богат земевладелец, а майка ѝ – Хуанита Ибаргурен – негова любовница и държанка.

Когато Евита станала на една година, бащата прогонил своята любовница и се върнал при семейството си. Хуанита с петте си деца, останала без средства за съществуване, трябвало да се премести в бедняшките квартали. За да преживяват някак си, майката и по-големите ѝ дъщери работели в кухнята на една скотовъдна ферма.

Хуанита се борела яростно за бъдещето на своите деца, макар че тяхното незаконно раждане се осъждало от обществото, от църквата и даже от тогавашните аржентински закони. На наследство от бащата, който загинал, не можели да разчитат, даже ги изгонили от църквата, когато отишли на погребението му. Въпреки това Хуанита успяла да омъжи успешно трите си дъщери, да устрои сина си в армията, а Ева на шестнадесет години станала актриса в малък столичен театър. Кариерата ѝ се оказала успешна и през 1943 година тя се запознала с полковник Перон. Две години по-късно те се оженили, а след още една година полковникът бил избран за президент.

Марка от серията „Световни знаменитости“

Като се издигнала на върха на властта, първата дама на Аржентина се постарала да скрие колкото се може по-дълбоко своя произход. Смята се, че в свидетелството за раждане рожденната ѝ дата е подправена. Докато президентът Перон управлявал, в пресата не се промъкнала и дума за детството на неговата съпруга.

Народът, впрочем, не се интересувал много от произхода на Евита. Тя била обичана не заради положението на нейните родители, а заради ослепителната си усмивка, заради красотата си и заради доброто си сърце. Тя страдала много през своето детство и затова се занимавала щедро с благотворителност. Когато през 1952 година Евита Перон умира от рак на тридесет и три години, цялата страна я оплаква с неподправена искреност.

Добавка на Павел Николов: Песента „Не плачи за мене, Аржентина“ („Don't Cry for Me Argentina“) от мюзикъла „Евита“ на Андрю Лойд Уебър и Тим Райс (1978 г.).


четвъртък, ноември 28, 2019

Отново много стари снимки

Ако някой не е разбрал – да разбере: любител съм на снимки от отдавна минали времена и поради това понякога подобни снимки се разстилат и по страниците на моя блог.

Преди време представих семейни портрети от викторианската епоха, сега също ще видите портрети от средата на деветнадесети век, но не всичките са определено викториански, пък и при това някои са колоризирани (иначе са чернобели дагеротипи).

Мой източник и в този случай е изданието „Vintage Everyday“, а снимките са от онлайн колекцията на Ан Лонгмор-Етеридж.

Оставил съм под снимките оригиналните английски обяснения по две причини:

- първо, всички вече станаха англофони, та не би трябвало да изпитват затруднения с превода;

- второ, домързя ме да превеждам, така че, ако все пак някой не разбира - оставям го да действа по принципа за делото на давещите се...

Frail sister and handsome brother

A pink bow and a frown

Beautifully dressed woman

Blue-eyed sailor

Boy wearing a mourning brooch

Charming girl in dress

Daddy's darling

Dark beauty with soulful eyes

Dude with a top hat

Freckled Philadelphia mother with her child

Handsome chappie

Icy blue stare

Lace collar and cap

Little boy with his mom

Little boy with lovely curled hair

Man wearing glasses

Mother and daughter

Newlyweds

On the back read: "Agatha Ellen Franklyn"

On the back read: "Anson, 597 Broadway, NY"

On the back read: "Mrs. Stephen Emmons. Catherine Brown,"

Pale face inside a dark bonnet

Personable lady

Portrait of a lovely mouner

Portrait of a young beauty

Portrait of a young wife

Proper lady

Proud mother and laughing infant

Red as the rose

Shy boy

Sisters wear coral necklaces and bracelets

Together

Widow and daughter

Woman wearing a white widow's cap, a hair mourning brooch and jet bracelets

Wonderfully dressed woman

Written on reverse: "George Amos Peirce"

Young father and son

Young lady with beautiful eyes

Young mourning woman

Young woman holding her baby


сряда, ноември 27, 2019

За Стефан Данаилов...

Когато съм бил почти на една година

На 2 юли 1956 г. Елвис Пресли записва в RCA Studio 1, Ню Йорк, песните „Hound Dog” и „Don’t Be Cruel” а известният фотограф Алфред Вертхаймер му прави серия от снимки.

Ето някои от тях, представени в изданието „Vintage Everyday“…