ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД

Антипатър, бащата на Ирод, съзнавал прекрасно своя расов непълноценен (от гледна точка на юдейските фанатици) произход и никога не се стремял към царската титла, задоволявайки се вместо това с реална власт. Той управлявал Юдея не като цар, а като римски наместник – всесилен владетел зад гърба на своята жалка марионетка, първосвещеника Хиркан.

Той бил истински източен политик: никога не бързал да употреби военна сила там, където можел да мине с обикновена хитрост, и никога не запазвал вярност към покровителя си повече от изгодното за него време.

А времето, в което живеел Антипатър, било бурно. То било време на римската гражданска война. Покровителите, на които трябвало да служи, постоянно се сменяли и Антипатър, а след това и неговият син започнали да играят класическата военно-политическа игра, съпровождаща всички смутни времена.

Предавайки всеки предходен покровител в полза на следващия, те договаряли за себе си все повече привилегии и власт, превръщайки се, малко по малко, в източни парвенюта, крепящи се само на римските мечове, в младши партньори на всеки от римските претенденти за власт на Изток.

Отначало Антипатър подкрепял Помпей, след това се присламчил към неговия победител, Цезар, а след убийството на Цезар подкрепил убиеца на Цезар, Касий.

През 44 г. пр. н. е. Касий и Антипатър сключили взаимноизгодна сделка: Касий получил от Юдея седемстотин таланта сребро. В замяна пламенният републиканец Касий назначил сина на Антипатър, Ирод, за римски наместник в Келесирия и обещал да го направи след победата цар на Юдея [1].

Юдейският престол се намирал вече на една крачка от Ирод.

Но той не успял да направи тази крачка. Слуховете за сделката предизвикали негодувание в Ерусалим. Антипатър бил отровен, последният от Хасмонеите, Антигон, вдигнал отново въстание. А скоро претърпял съкрушително поражение и загинал и другият участник в сделката – Касий.

Некоронован управник на Изтока станал Марк Антоний и Синедрионът използвал веднага ситуацията. Той изпратил при Марк Антоний делегация от „най-влиятелните юдеи“. Делегацията се оплакала на Антоний, че Ирод подкрепял Касий и даже обрал заради него с данъци цяла Юдея. Целта на делегацията била очевидно да се постигне свобода от властта на идумеите и да се сключи договор направо с римляните.

Но, уви, не било съдено да се изпълнят надеждите на „влиятелните юдеи“. По това време Ирод успял да стане един от ключовите играчи на сирийския фронт. Марк Антоний се нуждаел от неговите войни много повече отколкото от молитвите на белобрадите юдейски старци. Парите, събрани за Касий, послужили за подкупи на Антоний; първата делегация, явила се да се оплаква на Антоний от неговия враг, била арестувана, а втората, състояща се от хиляда души, просто избита [2]. Ирод получил отново контрола над слабоволевия първосвещеник Хиркан и за да засили своята власт, се сгодил за внучката му Мариамна, която, между другото, обичал до припадък.

Едновременно с това противниците на Ирод, като не получили власт над Юдея от римляните, се обърнали към партяните. Партяните подкрепили охотно въстанието на Антигон и нахлули в Юдея. Паралелно с това партянският принц Пакор овладял почти цялата римска Сирия [3].

Войските на Антигон, към които се присъединявали по пътя им местни доброволци, не успели да стигнат до Ерусалим, когато в града избухнало добре организирано въстание: няколко десетки хиляди юдеи, които се събрали за празника Петдесетница, завзели Храма [4].

Ирод едва успял да се спаси панически от Ерусалим и като оставил своите жени и деца под охраната на малоброен гарнизон в непристъпната Масада, избягал в Египет и отплавал оттам за Рим, призовавайки своите покровители за помощ [5].

Ирод претърпял от въстаниците унизително поражение, но именно това тактическо поражение се превърнало в сериозна стратегическа победа. Делото на Ирод станало дело на всички римляни. Горял вече целият Изток, ставало дума не за това кой ще господства в Юдея, а кой ще владее Азия – Рим или Партея. За решаването на този въпрос Ирод бил толкова необходим на римляните, колкото те на него, и това му позволило най-сетне да постигне заветната си цел: по молба на Антоний и със съгласието на Октавиан Сенатът го назначил за юдейски цар.

„След края на заседанието Ирод излязъл от Сената с Антоний от едната си страна и Октовиан от другата. Консулите и останалите държавни сановници ги изпратили да принесат жертви на боговете и да обявят сенатското решение на Капитолия. А в първия ден от назначението на Ирод за цар Антоний дал в негова чест тържествен обяд“ [6].

Ирод се върнал с римски войски в Юдея и обсадил Ерусалим.

В тила му веднага избухнало въстание. То се разразило в същата Галилея, която била наследствена на убития от него предводител Езекия. Ирод бил принуден да прекъсне обсадата и да се отправи срещу разбойниците, чиито успехи заплашвали да го отрежат от крайбрежието.

Разбойниците се сблъскали с Ирод в обичайно сражение и даже „накарали с дясното си крило лявото крило на Ирод да отстъпи“ [7]. Като ги разбил, Ирод „ги преследвал до Йордан с непрекъснато клане и унищожил значителна част от тях“ [8]; оцелелите остатъци се разбягали по другата страна на реката. Но имало продължение: оживелите разбойници се скрили в пещерите по върховете на скалите – същите пещери, които Ирод превземал с помощта на сандъци и дим (виж главата „Масада“ – бел. П. Н.). В отговор на предложението да се предадат разбойниците започнали да избиват жените и децата си.

„Един старец, баща на седем деца, ги убил заедно с майка им, защото, доверявайки се на царските обещания, го молели да излезе от пещерата. Той застанал на входа на пещерата, наредил им да излизат един по един и прерязвал гърлото на всеки появил се отделно свой син. Ирод, потресен от тази сцена… прострял дясната си ръка към стареца и го молел да пощади децата си. Но старецът не искал и да го чуе: с остра ругатня той напомнил на Ирод за ниския му произход, умъртвил и жена си над труповете на децата си и като ги хвърлил долу по отвесната скала, скочил и той след тях в бездната“ [9].

Още по-важно е, че победата на Ирод се оказала ефимерна. Едва Ирод се върнал край стените на Ерусалим, „отрядите, които и преди това предизвиквали смут в Галилея“, нападнали оставения от него командир и го убили, „след което избягали в блатата и непристъпните местности, разграбвайки всичко по пътя си“ [10].

На Ирод му се наложило да се върне в Галилея и да въведе ред. Редът не продължил дълго: едва чули, че братът на Ирод е загинал, „галилейците се отметнали от своите наместници и удавили привържениците на Ирод в езерото“ [11].

Накрая Ерусалим, с помощта на римските войски, бил превзет. „Настъпило страшно клане, защото римляните били разярени от продължителната обсада, а юдейските привърженици на Ирод не искали да оставят жив нито един противник“ [12].

Въпреки че единственият наш източник – Йосиф Флавий – се старае по всякакъв начин да намали фанатичния елемент в съпротивата срещу Ирод, той направо се набива в очите. Това засяга особено историята с разбойника, който убива жена си и децата си току пред погледа на предложилия му помилване цар.

Тя съответства пряко на историята с майката и седемте ѝ синове във Втора книга Макавеи. „Разбойникът“ убива жена си и децата си, за да възкръсне заедно с тях за вечен живот и целият този епизод ни кара да предположим, че Йосиф Флавий го е заимствал от устна легенда или от някакъв текст, аналогичен на Втора книга Макавеи, само че посветен на свещената война срещу Ирод.

Каква е била тази легенда и какъв е бил този текст, и не са ли ни останали някакви сведения за войната на разбойниците срещу Ирод, които не са били включени в пропагандата на римския лоялист Флавий?

Много вероятно е такъв текст да се е запазил и ние ще го разгледаме малко по-късно.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Иосиф Флавий, Иудейские древности, 14, 11, 4

2. Пак там, 14, 13, 1–2.

3. Пак там, 14, 13, 3.

4. Пак там, 14, 13, 4.

5. Иосиф Флавий. Иудейская война, 1, 14, 2.

6. Иосиф Флавий. Посоч. съч., 1, 14, 4; виж също: Иудейские древности, 14, 14, 5.

7. Иосиф Флавий, Иудейская война, 1, 16, 2; виж също: Иудейские древности, 14, 15, 4.

8. Иосиф Флавий. Иудейская война, 1, 16, 3.

9. Пак там, 1, 16, 5.

10. Иосиф Флавий. Иудейские древности, 14, 15, 6.

11. Пак там, 14, 15, 10.

12. Пак там, 14, 16, 2.