ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1. МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО" ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА 2. “ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО“

ЦАР ДАВИД

Ако се вярва на Библията, отначало Давид бил цар само на южното царство Юдея, на след това, като Саул преди него, станал цар на двете еврейски царства: южното – Юдея, и северното – Израил.

Именно Давид завзел от иевусейците и направил своя столица град Ерусалим. До това време столицата на Давид била в Хеврон. Давид пренесъл съща така в Ерусалим ковчега Господен. Това деяние се харесало толкова на Яхве, че той сключил с Давид завет, според който властта над евреите винаги ще принадлежи на цар от дома на Давид (2 Царе, 7:13).

За разлика от заветите, сключени с Авраам и Мойсей, този завет бил безусловен. Яхве не поставял на царете от дома на Давид никакви условия. Правото да управляват евреите се прикрепяло за вечни времена към царете от дома на Давид независимо от това какво са извършили и на кого са се покланяли. Офертата била неотменима.

„Той ще построи дом за Името Ми и Аз ще утвърдя престола на царството му до века. Аз ще му бъда Баща и той ще Ми бъде син. Ако извърши неправда, Аз ще го накажа с жезъла на мъжете и с ударите на човешките синове, но милостта Ми няма да се оттегли от него, както я отнех от Саул, когото махнах отпред теб. И домът ти и царството ти ще се утвърдят пред теб до века; престолът ти ще бъде утвърден до века“ (2 Царе, 7:13–16) – казал Господ на Давид чрез придворния пророк Натан.

Именно този предсказан от Господ син на Давид, Соломон, издигнал могъществото на Юдея и Израил до нова висота. Именно той построил в Ерусалим Първия храм. Мъдростта на Соломон била известна по цялата земя, Савската царица го посетила с подаръци и „среброто в дните на Соломон се смятало за нищо“ (3 Царе, 10:21).

На пръв поглед може да ни се стори, че авторът на Третата книга Царе се възхищава от Соломон. Но в действителност той разказва за него няколко много неприятни истории.

Той разказва, че Соломон убил своя брат Адония, когото първосвещеникът Авиатар от Сило помазал за цар. След това Соломон пратил в изгнание първосвещеника Авиатар и го заменил с първосвещеника Садок. И Садок, и Авиатар били потомци на Аарон, но били от различни негови синове.

Но дори този грях с убийството на Адония не бил нищо в сравнение с това, което направил Соломон в старостта си. Защото, въпреки че построил Първия храм, той бил освен това грешник и сластолюбец, чиито чуждестранни жени в края на царуването му го накарали да извърши най-страшния грях от всички възможни грехове – грехът да се покланя на чуждоземни идоли.

Вдясно от Елеонския хълм, точно по диагонал от Храмовия хълм, Соломон построил още три храма: на Ашер, сидонската мерзост, на Хамос, моавската мерзост, и на Мелхом, амонитската мерзост (4 Царе, 23:13).

Това негово отстъпничество станало заради чуждестранните му жени.

„И когато Соломон остаря, жените му отклониха сърцето му след други богове; и сърцето му не беше неразделено с Господ, неговия Бог, както сърцето на баща му Давид… И Соломон извърши зло пред Господ и не следваше напълно Господ, както баща му Давид“ (3 Царе, 11:3–6).

Заради това след смъртта на Соломон царството се разпаднало. Още докато бил жив Соломон, порок Ахия от Сило помазал за цар един от неговите поданици – Йеровоам.

Но, както помним, Господ сключил с Давид неотменим договор. Той обещал, че домът на Давид винаги, каквото и да стане, ще царства над евреите. Затова Ахия не помазал Йеровоам да царува над целия народ. Като го срещнал, той раздрал дрехата си на дванадесет части и дал десет от тях на Йеровоам като знак, че му дава властта над десетте Израилеви колена, живеещи в Израил.

Ахия предсказал също така, че една част от царството, от уважение към Давид, Бог ще остави завинаги на Давидовия дом. Ако Йеровоам, заявил Ахия, спазва завета на Господ, домът му ще процъфтява, както преди това дома на Давид.

„И ако слушаш всичко, което ти заповядвам… Аз ще бъда с теб и ще ти съградя сигурен дом, както съградих на Давид, и ще дам Израил на теб. И ще смиря заради това потомството на Давид, но не завинаги“ (3 Царе, 11:38–39).

Така, според Трета книга Царе, евреите се разделили на две царства: северно, Израил, което наричали така по името на всички евреи, и южно, Юдея, което се населявало само от едно коляно – коляното на Юда.

Над Израил се възцарил Йеровоам, а над Юдея – Соломоновия син Ровоам. Това разделение станало, защото Соломон взел за жени чуждоземни принцеси и изменил на Господ. Той извършил най-страшния гняв, забранен от Тората.

Като имаме предвид нагледното и незабавно наказание, постигнало Соломон, бихме могли да очакваме, че Йеровоам, помазан за цар от силоския пророк Ахия, ще се държи много по-благоразумно.

Но къде ти!

От помазването не се получило нищо добро. Йеровоам също изменил на Господ – и как още!

Като се страхувал, че евреите от неговите владения ще ходят на поклонение в Ерусалим, той направил два златни телеца и поставил единия в Дан, до северната граница, а другия във Ветил, на юг.

„Затова царят реши и направи два златни телеца, и каза на народа: „Не трябва да ходите до Ерусалим; ето боговете ти, Израил, които те изведоха от египетската земя“ (3 Царе, 12:28).

Тази постъпка на Йеровоам разгневила Господ. В момента, когато той стоял във Ветил до жертвеника и се готвел да кади, бил проклет от още един пророк. Йеровоам заповядал да хванат пророка, но ръката му моментално изсъхнала. Пророкът извикал срещу олтара чрез Господнето слово и казал: „Олтаре, олтаре, така казва Господ: Ето, син ще се роди на Давидовия дом, на име Йосия. Той ще заколи върху теб свещениците на високите места, които кадят върху теб, и човешки кости ще се изгорят върху теб“ (3 Царе, 13:2).

Това пророчество поразява с необикновената си точност. Пророкът, заплашващ Йеровоам, не му предсказвал просто зла участ. Той назовал конкретен цар, цар Йосия от Давидовия дом, който триста години след описваните събития ще унищожи ветлиския жертвеник. Това е невероятна точност. Това е все едно съвременник на Джордж Вашингтон да му предскаже, че през 2016 година американците ще изберат за президент човек на име Доналд Тръмп.

Така или иначе, заради отстъпничеството на Соломон единното еврейско царство се разпаднало на северния Израил и южната Юдея.

Всички царе на Израил били отцепници, узурпатори и нечестивци. Всички вършели лоши неща пред очите на Господ и затова Господ се отвърнал от Израил, който през 722 г. пр. н. е. бил завзет от асирийците.

Работите на съседна Юдея, където царствал законният Давидов дом, вървели значително по-добре. Много нейни царе спазвали завета и забранявали служенето на чуждоземни богове.

С голямо усърдие към Господ се отличавал цар Езекия (715–696 г. пр. н. е.). Но най-усърден от всички бил цар Йосия, който управлявал от 641 до 609 г. пр. н. е. Именно Йосия бил този цар, чиято поява 300 години преди рождението му предсказал на Ветилския жертвеник проклелият го пророк.

В самото начало на царстването на Йосия в храма била намерена древна книга. Донесли я на царя първосвещеникът Хелкия и писарят Шафан.

Като чул думите от книгата, царят разкъсал дрехите си и започнал мащабна кампания за религиозно пречистване.

Йосия изнесъл „от Господния храм всичките вещи, направени за Ваал, за ашерата и за цялото небесно войнство, и ги изгори извън Ерусалим, в полетата на Кедрон, и отнесе пепелта им във Ветил. И премахна жреците на идолите, които юдовите царе бяха поставили и които кадяха по високите места в юдовите градове и околностите на Ерусалим, и тези, които кадяха на Ваал, на слънцето, на луната и на дванадесетте зодии, и на цялото небесно множество. Изнесе ашерата от Господния дом извън Ерусалим при потока Кедрон и я изгори при потока Кедрон, стри я на прах и хвърли праха ѝ по гробовете на синовете на народа“ (4 Царе, 23:4–6).

Йосия въвел тотална забрана на изображенията. Той изгонил жреците, които кадели на Ваал. Осквернил хълмовете и отменил конете, които юдейските царе посветили на Слънцето, а колесницата на Слънцето изгорил. Разрушил храмовете на Ашер, Хамос и Мелхом, построени от Соломон на Елеонския хълм, строшил статуите, изсякъл свещената гора и осквернил свещените места, като разхвърлял по тях човешки кости; унищожил издигнатия от Йеровоам жертвеник във Ветил и изгорил отгоре му човешки кости.

„Отмахна и всичките храмове на високите места, които се намираха в самарийските градове и които израилевите царе бяха направили и бяха разгневили Господ, и постъпи с тях точно както беше направил във Ветил. И изкла всичките жреци от високите места, които бяха там, на жертвениците и изгори върху тях човешки кости… Освен това Йосия премахна запитвачите на духове и врачовете, домашните идоли и кумирите, и всичките гнусотии, които се намериха в юдовата земя и в Ерусалим…“ (4 Царе, 23:19–24).

Пред нас е впечатляващата картина на културна революция от края на VII век пр. н. е. – пълно, тотално изтребление на всички традиции на народа, на всички негови богове, вяра и навици, извършено с невиждана жестокост, религиозен тоталитаризъм, изкореняващ всичко, което съставя вярванията на народа, в полза на удивително навреме намерената древна книга.

Но авторът на Четвърта книга Царе твърди, че всичките реформи на Йосия не били нововъведение. Те станали след намирането на древната свещена книга. Те били връщане към началото.

„Преди него не е имало цар като него, който да се е обърнал към Господ с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила, според целия закон на Мойсей. А и след него не се издигна такъв като него“ (4 Царе, 23:25).

(Следва)