СЛУЖБОМЕР

сряда, март 27, 2019

Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 35

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (до днешния проход Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

70

Препис от петото съдебно следствие на обирачите на хазната и комитетските хора, извършено от нарочната комисия. Сверено с оригинала [1]

От стр. 1 до стр. 15.

[Разпит на] Станчо поп Николов от село Лопян

– Кога влезе в бунтовническия комитет и каква ти беше службата?

– Една вечер в къщата ми дойде поп Георги от Видраре [2], извади и ми прочете комитетски книжа. Той искаше да ме убеди, [но] аз се уплаших и не приех. Той ми каза: „За тая работа има нарочен човек, който обикаля.“ Каза ми [още]: „Ако не приемеш, има смърт!“ Аз отговорих: „Да става каквото ще, аз не влизам.“ След няколко деня дойдоха Димитър и даскал Васил [3] [и] пак ми предложиха тая работа, обаче поради това, че в село беше чиновникът по тапиите, те не останаха. След няколко деня поп Георги дойде пак заедно със сина на изворския поп [4]. Те поискаха пари за вестник. Моят съселянин Марин Татарчев извади и даде сто и двадесет гроша. После, няколко седмици след Гергьовден, поп Георги дошъл в къщата на Марина [и] заедно те дойдоха при мене; прочетоха книжата и ме убеждаваха [да вляза в комитета]. Аз извадих и дадох две лири. Те ми казаха: „Да те запишем [в комитета]!“ Аз отговорих: „Не искам, [ето] дадох две лири!“

– Не си ли услужвал с друго?

– Не, не съм услужвал никак.

– Ти си разменил с Димитра едно добиче?

– В Орхание Димитър ме намери в Гаврииловия хан [и] ми [каза]: „У мене познават кулестия кон, който купих от Батовци [5], ела да го сменим с твоя кон!“ „Добре, казах аз, но нека идем на данъчното да сменим тескеретата! „Добре“, каза той [и] даде тескерето на поп Георгиевия чича, Йото. Ние отидохме в данъчното, дадохме таксите и разменихме конете.

– Каква беше комитетската работа и правихте ли събрания?

– По местата, които сме ходили, ние нямахме отделно събрание, защото бяхме двама души. Георги разясняваше комитетската работа.

– Как я разясняваше?.

– Казваше да се отделим от мюсюлманите и да станем като Влашко и Молдава.

– Колко гроша дадохте вие на комитета?

– Двеста гроша дадох аз и двеста гроша даде Марин. Той обаче дал отделно и за вестник сто и двадесет гроша.

– Знаеш ли нещо по въпроса за обира на хазната?

– Когато се обра хазната, аз бях в Плевен. Чух, [че] била обрана. След осемнадесет деня аз ходих към Ябланица, Вельо Минчов [ми] каза, [че] я обрал за комитета Димитър с тетевенците. [Ето] сведенията ми по това.

– Какво знаеш по убийството на дякона?

– Петнадесет деня след убийството чух, че го убил Димитър.

– Не знаеш ли друго по това?

– Не зная.

Подписал: Станчо поп Николов

Зададените въпроси и отговори и показанието на споменатия Станчо са протоколирани в наше присъствие, както са по-горе.

9 зилкаде, [1]289 [27 декември 1872] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Шакир, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

Разпит на Кольо Войнов от село Брусен

27 декември 1872

– Кога влезе в комитета и каква ти беше службата?

– В такава работа аз съвсем не съм влизал и не зная.

Очна ставка на Кольо Войнов със Станча

– Кажи за бога това, което знаеш, влиза ли тоя Кольо в комитета?

– Когато влязох в комитета, аз не зная той да е давал пари, но поп Георги имаше една книга. Там беше записано, че той [поп Георги] е взел от село Брусен сто и двадесет гроша, обаче имена нямаше. За селото имаше нарочно наименование, само [че] аз не зная добре наименованието.

Подписал: Станчо

Очна ставка на Кольо с поп Георги

– Кажи за бога: беше ли тоя Кольо в комитета?

– Мисля, че трябва да е бил в комитета, как е постъпил, не зная, защото пари [от него] не съм вземал.

Подписал: поп Георги

– Беше ли тоя Кольо в комитета, кажи истината, за бога!

– Когато събирах пари за вестник, тоя Кольо и Пано бояджията дадоха сто и двадесет гроша, а председателят на Изворския комитет Герго Стойков даде на тогова [Кольо] още и един револвер.

10 зилкаде [12]89 [28 декември 1872] година.

– Какво знаеш още за тоя Кольо?

– Когато взех парите му за вестника, писа се писмо в Ловеч, което мина през Извор. Той влиза в комитета.

Подписал: Марин Попов

Очна ставка на Кольо с Герго Стойков

– Влиза ли тоя Кольо в комитета, кажи правото, за, бога!

– За Кольо чух от поп Георги, че влязъл в комитета. Когато един ден Левски беше в нашето село, той отиде заедно с Дидьо за селото на Кольо. [Кольо] станал на Левски другар [по пътя].

– Кореспондираха ли те с вашия комитет?

– Ние не си пишехме писма един другиму.

– Ти си продал на Кольо един револвер, Марин Попов каза това!

– Аз не съм му го продал.

Подписал: Герго Стойков

– Сега тия казват така, сиреч, бил си в комитета и си купил един револвер.

– Аз не съм в комитета, но преди една година купих от Дидьо Пеев един револвер заедно с петдесет патрона за три лири и половина.

Въпрос към Дидьо в присъствието на Кольо

– Ти си продал на Кольо един револвер, за колко гроша му продаде тоя револвер?

– Аз не съм продавал револвер, ние с Дякон Левски не продавахме… [6] Кольо идваше, но ние не отидохме в неговата къща, отидохме в Тутманици, в къщата на поп Георги. Из пътя Кольо ни стана другар, обаче дума за комитета никак не е ставало.

Подписал: Дидьо Пеев

– Дидьо не ти е продавал револвер, от кого го купи?

– Преди се е разбрало погрешно. Аз не казах: „Купих го от Дидьо“. Казах: „Купих го от Вутьо Нинов.“

Въпрос към Вутьо Нинов в присъствие на Коля

– Ти си продал на Коля един револвер?

– Не съм продавал. Кольо ми [каза]: „Иди в Извор, пазарил съм с Герго Стойков един револвер за триста и петдесет гроша, вземи го [и] ела!“ Той ми даде триста и петдесет гроша и аз отидох при Герго, [който] ми даде един револвер с малко патрони, аз го дадох на Коля обаче колко патрона бяха – не [ги] броих, не знам.

Подписал: Вутьо Нинов

Въпрос към Герго Стойков

– Ето, Вутьо Нинов казва, че е купил от тебе донесения на тоя Кольо револвер, какво ще кажеш ти?

– Не, аз не съм го продал на Коля и не съм го изпращал с тоя Вутьо, но сега си спомних: от дошлите в наше село револвери, аз купих един, тоя револвер продадох на Вутьо Нинов.

Подписал: Герго Стойков

Повторен разпит на Коля

– Казваш, че си купил тоя револвер, защо го купи, каква нужда имаше [от него]?

– Аз живея в планината, нужен ми е, за това го купих.

Подписал: Кольо

Зададените въпроси и отговори и разпитът на споменатия Кольо, извършените очни ставки на Марина, Герго, Вутьо и Дидьо са записани по-горе в наше присъствие.

10 зилкаде [12] 89 или 28 декември [12] 88 [1872] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Дервиш Мустафа, Мехмед Са- лим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

Разпит на поп Стоян Пенков от Желява

28 декември 1872

– Откъде си, какво работиш и къде живееш?

– От Желява съм, свещеничествам и живея в Желява.

– Къде си се учил?

– Учих се в София и в Желява.

– Ходил ли си в чужбина?

– В чужбина не съм ходил.

– Кога и как влезе в образувания в България бунтовнически комитет?

– Миналата година през месец февруари Димитър Дяковчанинът дойде в нашето село, отседна в дома на Тоне [7] [и] се представи като търговец. По това време той ни попита: „Имате ли училище?“ и накара намиращия се до него даскал Васил [8] да прочете някакви книжа. След прочитането на книжата, понеже на мястото, дето бяхме, дойдоха няколко души, той скри книжата. Ние станахме и отидохме по къщите си. Сутринта аз видях, [че] споменатият Димитър ни търсеше, за да купува кожи. Той ме попита: „Кои хора познавате в София?“ Аз отговорих: „Познавам даскал Христо Ковачев.“ На което споменатият каза: „Идете при него и съобщете за мене!“ След като мина един месец оттогава, ние дойдохме с моя съселянин чорбаджи Тоне в София. Минавайки по улицата на митрополията, срещна ни даскал Христо и ме попита за Тоне: „Човекът с тебе от Желява ли е?“ Аз му казах: „Той е мой съселянин.“ На това той каза: „Елате, ще ви кажа нещо!“ Взе ни и ни заведе в училището. Той ни каза: „Ще ви изпратя двама души.“ Ние отговорихме: „Преди един месец идваха такива двама души, но ние се уплашихме.“ На това споменатият Христо каза: „Не се плашете, те ходят за право, не се съмнявайте, каквото и да ви предложат, каквото и да ви кажат, каквито и книжа да ви дават – приемайте ги!“ Ние си отидохме на село. След като минаха два месеца оттогава, един ден пак тоя Димитър дойде в село заедно с Васила [и] отседна в къщата на Стоян Мечката [9]. През нощта, към два-три часа, дойде Стояновият син и ме извика. Аз отидох там, намерих Димитра и Васила, а и нашият чорбаджия Тоне беше там. Димитър ни каза: „Съберете пари, ще купувам оръжие, аз имам хора!“ На това чорбаджи Тоне извади и даде сто гроша, двадесет гроша даде Стоян Мечката, аз пък взех на заем от Велчо Стойнев едно бяло меджидие и го дадох на споменатия Димитър. По тоя начин влязох в комитета.

– Колко червени устава ви даде Димитър?

– Аз не зная за устави, не ни е давал.

– Колко пъти е идвал Димитър във вашето село?

– Идва два пъти.

– Кои още от вашето село дадоха пари на Димитра и за какво дадоха тия пари?

– Велчо Стойнов и Тошко [10] дадоха по двадесет гроша. Тия пари се събираха за купуване на оръжие, щяхме да се бием, за да възвърнем земята на нашите бащи.

– Ти, който под покровителството на султана си служител на държавата и представител на народа, как се довери на думите на няколко безделници от такъв род, влезе в комитета и последва тая идея?

– В началото Димитър ни заплаши: „Който ни издаде, се застрелва.“

– Какво друго знаеш?

– Нищо друго не зная.

– Кой беше председател в комитетската работа на вашия селски комитет?

– Беше чорбаджи Тоне.

– Каква нужда имахте, [та] влязохте в такъв комитет?

– Нямаме никаква нужда, мене ме заблуди Тоне. В комитета влизат още Велчо и Тошко.

10 зилкаде [1]289 [28 декември 1872] година.

Подписал: поп Стоян

Зададените въпроси и отговори и показанието на споменатия поп Стоян се записаха по-горе в наше присъствие.

10 зилкаде [12] 89 [28 декември 1872] година.

Подписали: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

Разпит на Стоян Младенов от село Желява

28 декември 1872

– Откъде си, имаш ли образование?

– Желявец съм, образование нямам, в чужбина не съм ходил.

– Как влезе в бунтовническия комитет?

– Преди десет месеца дойдоха заедно Димитър Дяковчанинът и даскал Васил. Седнахме в една стая в моята къща: Тоне, поп Стоян и аз. Димитър отвори и прочете някакви книжа. Той казваше да събираме пари, да купуваме оръжие, да се бием да вземем земята си.

– Колко гроша даде ти?

– Аз дадох едно бяло меджидие.

– Колко пъти идва в къщата ти Димитър [и] прави ли събрания?

– Идва два пъти.

– Колко души се записахте от вашето село и колко пари дадохте?

– Бяхме пет души. Аз дадох едно меджидие, колко дадоха останалите – не зная.

– Кой беше председател на събранието ви?

– Тоне и попът знаят да четат, те бяха.

– Имаш ли сведения за друго нещо?

– Не, нямам.

[Знак за отпечатък от пръст на]: Стоян Младенов

Зададените въпроси и отговори и показанието на споменатия Стоян Младенов се записаха по-горе-в наше присъствие.

10 зилкаде [12] 89 [28 декември 1872] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

Разпит на чорбаджи Тоне Иванов от Желява

28 декември 1872

– Откъде си, с какво се занимаваш, какво образование имаш?

– От село Желява съм, занимавам се със земеделие и кръчмарство, учих се в Желява.

– Кога влезе в комитета?

– Беше преди десет месеца. Един ден Димитър Дяковчанинът и даскал Васил дойдоха в моя хан. Там бяхме: аз и съселянинът ми Велчо. Изваждайки ни няколко книжа, той [Димитър] ги прочете и обясни идеята на комитета. „На комитета са нужни пари, ще се събират пари, ще се купува оръжие, ще дойде време да се отървете от това тегло. Не виждате ли, мюлтезимите пишат две кола сено за три [11], ето затова да събираме пари, да купим оръжие, [за] да се отървем от тия тежки работи. Най-на- пред да поискаме правда, не може ли – да се бием!“ Той искаше да ни даде комитетския устав, [но] ние се уплашихме [и] не го взехме. Те ни казаха [12]: „Ако вие ни обадите на властта, ще ви убием!“ Ние рекохме: „Няма да казваме.“ Те станаха и си отидоха. След един месец ние дойдохме със Стояна [13] в София на пазар. При владишкия конак срещнахме даскал Христо [14]. „Желявци ли сте?“ - ни попита той. „Да“, отговорихме ние. Той ни заведе в училището и ни каза: „Има двама души, [които] ходят като търговци, но те не са търговци, [а] комитетски пълномощници; те ще дойдат във вашето село [и] ще ви разяснят целите на комитета. Каквото и да кажат, каквито и наставления да дадат – приемете ги, не се бойте!“ Ние казахме „добре“ и си заминахме за село. След двадесет деня ние пак дойдохме на пазар [и] пак отидохме в къщата на даскала. Той ни запита: „Идва ли Димитър?“ „Не е идвал“, казах аз. „Ако тия дни дойде, предупредете го да не идва в София. Ние имаме тук препирня с даскалите, да не видят, че Димитър идва у мене, защото ще ме обадят на властта.“ След това ние си отидохме на село. След 3–5 дена в нашето село дойдоха Димитър и даскал Васил. Ние [му] съобщихме това, което даскал Христо ни каза и постъпихме в комитета. Димитър ни даде три устава и аз [му] дадох сто гроша.

– Къде останаха уставите!

– Той заповяда един да остане у нас, един да се предаде на Димитър ножара [15], за да го предаде на игумена на Драгалевския манастир – Генадий, аз му го дадох. „От село Елешница ще дойде Стоил Величков, и нему ще дадеш един!“ После Величков дойде и аз му го дадох.

– Колко пъти идва Димитър, колко събрания правихте и къде ги правихте?

– Той идва три пъти: веднъж в моя хан и два пъти у Стоян Младенов, там правихме събрание.

– Колко пари събрахте?

– Аз дадох сто гроша, попът, Стоян, Тошко и Велчо [16] дадоха още по двадесет гроша…

– За какво бяха тия пари?

– За разноски или за купуване на оръжие, щяхме да се бием.

– Кой беше председател на събранието и как беше името на комитета?

– В събранието всички бяхме еднакви. Димитър каза името на комитета, но аз не го запомних.

– Имаш ли други сведения?

– Нямам. Ние никога не се доверявахме на Димитра, доверявахме се на даскал Христо.

Подписал: Тоне Иванов

Разпит на софийския даскал Христо Петров Ковачев [17]

28 декември 1872

– Откъде си родом, какво работиш, къде си се учил?

– Аз съм от Сопот, от четири години даскалувам в София. Учих се в Сопот и Пловдив.

– Ходил ли си в чужбина?

– Не, не съм ходил.

– Как постъпи в комитета?

– Димитър идва два пъти и ми предложи да се запиша в тоя комитет, обаче аз не приех. Един ден, през великите пости, той дойде в къщата ми и каза: „Даскале, ти си учил, знаеш ли да четеш турски, виж тескеретата ми, мои ли са?“ Аз ги прегледах. После той ми каза: „Как се поминувате тук с османлиите?“ „Много добре се поминуваме“, казах аз. Димитър ми рече: „Ти не си добър човек. Вчера минах през село Желява. Там разговарях с двама души, те са добри хора. Аз ще ги изпратя при тебе, но нищо не им казвай, [защото] после зле ще патиш!“ Макар и да предположих, че е шпионин или комитетски човек, [все пак], не можах да го разбера добре. След няколко деня от Желява дойдоха попът [18] и [още] няколко души. Намерих ги пред софийската митрополия. Попитах ги: „Идва ли такъв и такъв човек? Какво направихте?“ Какво казаха те, не помня, но те рекоха: „Идва, разговаряхме, иска ни пари и ние му дадохме.“ После аз им казах: „Ако бяхте задържали тия пари за училището, щеше да бъде по-добре.“ Когато Димитър дойде втори път при мене, [той] ми каза, че трябва да постъпя в комитета, и ми донесе едно писмо. Казах му, че не влизам, това не е моя работа. Тогава Димитър ми рече: „Ти си шпионин, ако ти не приемеш тая работа и обадиш на властта, знай – ще умреш!“ След това аз казах: „Няма да обаждам никому.“ По- сле Димитър ми каза: „Не [ми] останаха [пари за] харчлък, дай ми малко пари за харчлък!“ „Нямам в себе си пари, друг път ще ти дам“, отговорих аз, „Не, няма време за друг път, може да [ме] обадиш, сега ми дай!“ каза той. Тогава аз отговорих: „Ще ти донеса пари, иди си [и] ела след малко пак.“ Той каза: „Аз ще вървя, [но ти] ела бърже!“ Аз рекох: „Ти вър- ви, привечер мини от тук, ще ти ги дам.“ На това споменатият запита: „Колко лири да запиша за тебе?“ „Не говоря за такива пари, казах аз, ако дам, мога да дам две меджидиета.“ И той си отиде. Вечерта аз избягах от дома и, да не го срещна, не си идвах в къщи до два часа през нощта. Когато след два [часа] си отидох в къщи, аз не попитах дали Димитър е идвал нея вечер или не.

– Какво пишеше в писмото, което ти остави Димитър?

– Покана от комитета със следните въпроси: колко оръжие, колко хора и колко кола сено може да се събере.

– Кой беше подписал това писмо и какво стана с него?

– Имаше няколко подписа, помня само един – Кърджалъ [19]. Писмото аз изгорих после.

– Ти казваше, че съвсем не си бил в комитета и не познаваш Димитра. Като не си в комитета, как Димитър току-така може да дойде и ти даде писмо?

– Когато Димитър дойде при мене, преди него от село беше дошъл един човек. Поради навалицата [човекът] не могъл да влезе при мене. Аз попитах [Димитра]: „Кое е това лице?“ Той ми каза: „Щом не влизаш в комитета, няма да ти го кажа!“

– Не си бил в комитета и не си обещавал на Димитра да постъпиш в него. Ако обаче Димитър дойде и каже, какво ще речеш?

– Аз не съм бил в комитета и не съм обещавал на Димитра.

Призова се Димитър Дяковчанинът и се извърши очна ставка със споменатия даскал Христо. Димитър се е срещал много пъти с Христа и с Дякон Левски. „После Левски изпрати и мене при тогова [Христо], аз дойдох [в София], намерих го [и] водихме комитетски разговор.“ [20] Димитър в предишните показания казва, че споменатият Христо е бил измежду комитетските хора, давал [му] е [и] преди писма. Отначало той [Димитър], като не могъл да убеди желявчани, изпратил ги при споменатия Христо. Христо убедил желявчани, дори той приемал писмата с радост. Споменатият Христо се съгласил да влезе в комитета и говорил всякакви работи, отнасящи се до него. Той [Христо] възприел с удоволст- вие думите му [на Димитра], ако не беше ги възприел, той нямаше да ходи още веднъж при споменатия [Христо]. Споменатият Христо му дал още пет бели меджидиета и два пъти [Димитър му] донесъл писма: едно от Левски и едно от Ловчанския комитет. Друг път изпратил на споменатия [т. е. на Димитра] писмо с пощата и каза дори, че [Христо] имал прозвище Исак Хаим. Споменатият Христо се придържа о предишното си показание, заради което се състави настоящето, подписано и от два- мата.

10 зилкаде [12]89 [28 декември 1872] година.

Подписал: даскал Христо

[Отпечатал пръст]: Димитър от Дяково

Призоваха се още поп Стоян и чорбаджията Тоне от село Желява. Извърши се очна ставка със споменатия даскал Христо. На зададените им въпроси: „Вие казахте: „Видяхме даскала в София при митрополи- ята,“ тоя ли е даскалът и какво ви каза той?“, споменатите отговориха: „Ето, тоя даскал Христо ни извика в училището и ни каза: „Във вашето село ще дойдат двама души“ и ни описа външността им. „Те ще ви ка- жат някои неща, да ги изслушате!“ Ние казахме на даскала: „Те идваха при нас, но като не ги познахме, не ги приехме“. Щом казахме: „Не ги приехме“, даскал Христо рече: „Те ще дойдат още веднъж във вашето село, не ги отбягвайте, защото и ние знаем за това, и слушайте какво ще ви кажат.“ Когато после Димитър дойде в селото ни, както и по-горе казахме, ние приехме и него, и неговите думи.“ Те признаха, че са влезли в комитета по негови изказвания [на Христо], но ако той не е бил в комитета и не им е говорил, те не щели да постъпят в комитета. Христо отказа: „Аз не съм ги убеждавал, не съм казвал нито една дума: влезте или не влизайте!“ Той се придържа о предишните си показания, за което се състави настоящето и се подписа от всички.

10 зилкаде [12] 89 [28 декември 1872] година.

Подписали: поп Стоян, чорбаджи Тоне, даскал Христо

Зададените въпроси и отговори, показанията на споменатия Христо и извършените очни ставки с Димитра, поп Стоян и Тоне се записаха по-горе в наше присъствие.

10 зилкаде [12] 89 или 28 декември [12]88 [1872] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Дервиш Мустафа, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1 Петото съдебно следствие обхваща разпитите на отделни революционни дейци от Софийския комитет и от селата в Софийско.

2 Поп Георги Тутмаников.

3 Димитър Общи и Васил Бошаранов.

4 „Синът на Изворския поп“ трябва да е Марин Попов.

5 Село „Батовци“ (тур. „Батофча“) в Тетевенско няма. Очевидно и тук преписвачът е сгрешил името на с. Батулци.

6 На мястото на многоточието в тур. текст стои думата „вино“, а цялото изречение гласи: „Биз Дяко Левски иле шараб (?) сатмадък“ = „ние с дякон Левски не продавахме вино“ (?). Предполагаме, че преписвачът е направил някоя грешка, която причинява безсмислието в това изречение.

7 Тоне Иванов Крайчев.

8 Даскал Васил е Васил Бошаранов.

9 Стоян Младенов Мечката.

10 Тошко е Тошко Стойнов.

11 „Мюлтезими“ = закупчици на данъците, които са ограбвали населението, като фалшифицирали данните за приходите на селяните, за да вземат от тях по-голям юшюр (десятък). Подобно изказване за злоупотребленията на „юшюрджиите“ прави и Левски в последния си разпит на 9 януари 1873 г. Той казва: „Десетте коли сено, чрез услугите на мухтарите, юшюрджиите записват за 15 коли“ и пр.

12 „Те ни казаха“, т. е. Димитър Общи и Васил

13 Стоян Младенов.

14 Даскал Христо е Христо Ковачев.

15 Димитър Петров Ножаров, родом от гр. Неврокоп, но преселил се в София. Бил е касиер на революционния комитет в София.

16 Касае се за поп Стоян поп Пенков, Стоян Младенов, Тошко Стойнов и Велчо Стойнов.

17 Христо Петров Ковачев, учител в София, секретар на комитета (за него вж. Л. Дойчев, пос. съч., стр. 392 и 432).

18 „Попът“ е поп Стоян поп Пенков.

19 „Кърджалъ“ е псевдоним на Левски.

20 Поставеното в кавички изречение трябва да отиде към следващото на нов ред изречение след думата „казва“, и то като пряката реч бъде превърната в непряка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.