Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 33

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (до днешния проход Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

Разпит на Дико Тодоров от Извор

24 декември 1872

– Кога влезе в бунтовническия комитет и каква служба изпълняваше.

– Влязох миналата година по това време и то така. Един ден Герго Стойков и Марин Попов отвориха дума за комитета и ми казаха, че ще събираме пари за касата. Аз ги попитах защо ще си събират тия пари, а те ми казаха: „После ще научиш“, не ми казаха истината. След като мина един месец, в село дошъл Димитър Дяковчанинът. Когато аз бях в дюкяна на дядо Стойко, Герговият баща, той дойде там. Там се бяха събрали още много хора. Извадиха едно писмо и го прочетоха; казаха [още], че който не влезе в комитета и който не даде пари, ще бъде убит. Тогава аз попитах: „Какво ще се прави със събраните пари?“ Димитър отговори: „През [18]56 година държавата беше обещала нещо, ще поискаме това, и ако не ни се даде ще вземем оръжието и ще се бием с мюсюлманите!“ От мене поискаха 100 гроша. Аз не ги дадох тогава. После дойде поп Стефан, дадох му сто гроша и влязох в комитета.

– Дадоха ли ти от комитета револвер?

– Не взех, аз имах още от по-рано една пушка и един револвер.

– Колко пъти ходи на комитетските събрания?

– Комитетът се събираше в хана на Герго Стойков, на оня дядо Стойко, когото споменах по-рано, и аз понеже отивах там по своя работа, както казах и по-преди, комитетът се беше [пак] събрал. [Така] и аз попаднах там. Друг път не съм ходил на събрание в тоя хан.

– Изпълнявал ли си друга Комитетска служба [и] ходи ли на нападението в Етрополе?

– Друга служба не съм изпълнявал и не съм ходил на нападението в Етрополе.

– Знаеш ли нещо друго?

– Нищо друго не зная.

6 зилкаде [12]89 [24 декември 1872] година.

[Подписал]: Дико Тодоров

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Шакир, Дервиш Мустафа“ Мех- мед Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

Разпит на Вутьо Нинов от Извор

24 декември 1872

– Кога влезе в комитета и каква служба изпълняваше?

– Аз зная, че имаше комитет, но не се записах, не влизах [в него].

– Защо те задържаха?

– Задържаха ме за кражба.

– Кажи каква беше кражбата!

– Нощем, заедно с Доко Съйков дробихме вратата на Стоян Милев със свредел, отворихме ключалката и влязохме вътре; взехме сандъка, изнесохме го вън на полето, разбихме го; вътре имаше два топа платно и двеста гроша. Сандъка заровихме на полето заедно с платното и си поделихме парите.

– Ти имаше ли оръжие?

– Нямах. Другарят ми Съйков имаше един револвер.

– Не ви ли видя някой, когато крадяхте сандъка? Стопанинът не беше ли в къщи?

– Жените бяха горе, никой не ни видя.

– Откъде знаеше ти, че в тая къща има пари, и откъде познавахте вътрешността на къщата?

– Че има пари ми каза Доко Съйков, [а] къщата познавам, понеже Стоян Милев ми беше зет от покойната ми сестра.

– Другарят ти е влязъл в комитета, как така ти да не знаеш?

– Не зная и той не ми каза.

– Кога стана тая кражба?

– Два месеца след Гергьовден.

– Арестуваха ли те тогава, колко време стоя в затвора и взеха ли пари от вас?

– Бяхме задържани четири дни в село. Тогава ние върнахме парите на стопанина в повече, после ни закараха в Орхание и там стояхме два дни. След това от село изпратиха мазбата и ни освободиха.

[Знак за отпечатък от пръста на]: Вутьо Нинов

Въпросите и отговорите, зададени в наше присъствие, и показанието на споменатия Вутьо Нинов са, както са изложени по-горе.

6 зилкаде [12]89 или 24 декември [12]88 [1872] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Шакир, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

Разпит на Доко Съйков от Извор

24 декември 1872

– Кога влезе в комитета?

– Миналата година по това време селските чорбаджии Герго Стойков и Марин Попов ме повикаха и ми казаха: „Ще търсим правото [си], ще съберем пари, ще купуваме оръжие и ще съберем хора.“ Те поискаха и от мене пари. Понеже аз съм беден, не им дадох. Така влязох в комитета. Мухтарът Димитър [1] искаше да изпраща чрез мене писма, но аз не отидох.

– Като каква служба изпълняваше в комитета?

– Бях кафеджия. В събранието на комитета се наговорили да отровят Димитра Стамболията, защото нямали в него доверие. Тъй като те не могли да намерят друго средство, намериха за подходящо да му дадат отровата с кафе. Те ме взеха и ме заведоха в училището дето се събираше комитета. Преди да поднесем кафетата, там дойде Герго Стойков и постави в чашата, в която бях сипал кафе, отрова, състояща се от един бял прах, и ми каза: „Това кафе дай на Димитра Стамболията, а другото дай на Марина.“ Щом Димитър турна кафето в устата си, той разбра, че е отровно, и ме попита. Аз него ден отрекох и не му казах, че е отровно, обаче на сутринта Димитър ме повика и ми каза: „Ако тая отрова е поставена от комитета, приемам, но ако не е, ще заведа дело!“ И аз му казах, че е от комитета. Димитър попитал и другите, и те потвърдили това, което му казах аз: „Ние се бояхме от тебе, затова го направихме.“

– Каква друга служба си изпълнявал, освен тая?

– Един ден с Дико Беров се връщахме от сватба. Вървейки [по пътя], той ми каза: „Да запалим купата от шума на мухтара Димитър!“ Той се отдели от мене и отиде да запали шумата. Аз не присъствах. С тоя Дико Беров беше и Йото Илев [2], който сега е във Влашко, те я запалиха.

– Ти си откраднал още и дрехите на собствената си жена от къщата ѝ. Как стана това?

– Аз исках момата, която сега е моя жена, и тя ме искаше, но понеже аз нямам нищо, баща ѝ не ми я даваше. После ние се споразумяхме с момата и баща ѝ и решихме [да се вземем]. Аз взех дрехите от ръцете на момата, а баща ѝ се оплака в село. Баща ми, за да ме отърве, се споразумял с човека и преписа най-после дюкяна на мене. Аз взех момата и делото се свърши.

– Вие сте крали, как стана това?

– Вдигнахме се нощем заедно с Вутьо Нинов и отидохме в къщата на Стоян Милев. Пробихме вратата със свредел, отворихме ключалката и влязохме вътре; взехме сандъка, отнесохме го на полето и го разбихме. В него имаше двеста и осемдесет гроша и два топа платно. Ние взехме двестате и осемдесет гроша, от които шестдесетте дадох на Вутьо Нинов, а остатъка взех аз. Сандъка, заедно с платното, ние заровихме. После ни заловиха и ни задържаха четири дни в село. Парите и сандъка ние върнахме. След това ни изпратиха в Орхание, там престояхме два дни. После стопанинът каза, че си намерил вещите в къщи, и ни освободиха. Димитър Дяковчанинът ни повика и ни каза: „Друг път не правете такива работи, срамота е!“ Той върна парите и накара Димитра да ни затвори за около една седмица

– Имахте ли оръжие със себе си?

– Не, нямахме.

– Другарят ти казва, че ти си имал револвер, ако той дойде и ти каже това в лицето, какво ще речеш ти?

– Нямах.

– Откраднали сте още и гьон, какво е това и как стана?

– Нищо не зная за това.

– Ти си ходил във Влашко, защо ходи?

– Тоя Гергьовден ние минахме в Турну Магурели и оттам в Рожда. Бяхме отишли с трима-четирима души, имената на които не помня. Там те се заловиха с дюлгерство, а аз станах пазач на една гора. Стоях около един месец, пазарихме по една лира на месец и аз взех една лира.

– Защо напусна след един месец?

– Ние бяхме отишли, за да стоим шест месеца, но не ни хранеха, затова напуснах.

– И ти ли взе участие в нападението на къщата на Николча Арнаудов в Етрополе?

– Аз не отидох и не зная как стана това.

– Когато сте дошли на кражба в къщата на Стоян Милев, другарят ти Вутьо Нинов казва, че ти си имал един револвер, какво ще речеш ти?

– Той нека си казва, аз нямах револвер.

Повикан на очна ставка с казания Доко, Вутьо Нинов, другар на споменатия Доко при въпросната кражба, каза, че съгласно неговите показания, когато са отишли да извършат кражба в къщата на споменатия Стоян, казаният Доко Съйков имал у себе си един револвер и една дълга пушка. Споменатият Доко пък, настоявайки на своите показания, каза, че той не е имал оръжие, и че споменатият Вутьо Нинов имал един револвер, което е било известно и на изворския мухтар Димитър. Призован споменатият мухтар Димитър и запитан по въпроса, той каза, че не знае кой от двамата е имал оръжие, когато са извършили въпросната кражба, обаче когато техните къщи били претърсени заради тая краж- ба, само в къщата на Вутьо Нинов се намерила една дълга пушка. Споменатият Доко Съйков настоява, че когато са отишли да крадат, оръжие не е имало нито у него, нито у неговия другар, но впоследствие, при обиска на къщата на споменатия Нинов се намерила една пушка. Вутьо Нинов пък настоява, че когато са отишли на кражба, Доко Съйков имал една дълга пушка и един револвер, и че сам той не е имал никакво оръжие.

8 зилкаде [12]89 [26 декември 1872] година.

Подписал: Доко Съйков; [знак за отпечатък от пръст на]: Вутьо Нинов; подписал: Димитър мухтарът

Зададените въпроси и отговори в наше присъствие и показанието на споменатия Доко са според както са изложени по-горе.

8 зилкаде [12]89 [26 декември 1872] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Шакир, Дервиш Мустафа, Мех- мед Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

Разпит на Герго Стойков от Извор

26 декември 1872

– Откъде си, с какво се занимаваш и къде живееш?

– От Извор съм, занимавам се със земеделие и кръчмарство, живея в Извор.

– Знаеш ли да четеш и пишеш и къде си учил?

– Зная малко да чета и пиша, учил съм се в село.

– Ходил ли си някъде в чужбина?

– Не съм ходил в никаква чужда страна.

– Кога и как влезе в образувания в България комитет?

– В комитета влязох миналата година по това време по следния начин. Миналата година по това време бях отишъл в Тетевен по някаква работа заедно с няколко души. Един тетевенец ни повика в къщата на Семко Гелев. Там бяха тетевенският даскал Иван [3], Дякон Левски и още няколко души от Тетевен, обаче кои бяха – не зная. Там Дякон Левски извади една комитетска брошура от бяла написана книга и я прочете. Той каза: „Ще се събират пари, ще се купува оръжие и ще се действа според устава.“ [Ето] така се приказваше. После ние се върнахме в село – в Извор – и след няколко дни Левски дойде в нашето село, намери ме и ни каза на четиримата: на мене, на мухтара Димитър, на Марин и Дико Тодоров: „Вие имате пари, разбира се, че и вие ще дадете пари“, и ние четиримата дадохме по сто гроша. След това започнахме да устройваме събрания, които се състояха в училището. Веднъж Димитър [4] дойде у нас и остана в къщи през нощта. Свикахме комитетско събрание. Когато той посещаваше нашето село, макар и да идваше в нашата къща, не нощуваше [там]. Също, когато идваше и Дяконът, той дохождаше в моята къща. Когато Дяконът идваше, той не устройваше събрания.

– В какво се състояха устройваните събрания?

– Разисквахме върху нещата, които бяха в устава.

– Кои са тия неща, които бяха в устава?

– По свикване на събранията, да събираме пари, да ги пращаме отсреща, да доставим оръжие и да се готвим.

– Колко пари събрахте?

– Даскал Илия [5] знае колко бяха.

– Кой беше председател на вашето събрание и у кого стоеше комитетският печат?

– Всички бяхме равни, но печатът беше по едно време у Илия, понякога у Васила [6], а после у мене. Аз не го исках, но те ми го дадоха, и той стоеше у мене.

– На мухтара Димитър е била дадена отрова, понеже от страна на комитета са се съмнявали в него. Къде намерихте тая отрова и как му я дадохте?

– Тая отрова беше донесъл Дидьо Пеев от Ловеч. Една част от тая отрова вземах аз, друга – Марин, а третата част беше вземал Доко Съйков. Отровата, която взех, я поставих в дивита си и го турих на полицата. След една седмица аз взех дивита и видях, че отровата не беше вътре.

– Хвърляно ли беше жребие за поставяне отровата в чашата?

– Може да са хвърляли, аз не зная.

– Защо беше доставена тая отрова, защо я взема ти, какво щеше да правиш с нея?

– Оня, който я достави, знае за какво беше тя. На мене ми казаха: „Вземи и ти!“ И аз взех.

– Кафеджията [7] ли постави отровата в чашата на Димитра, и когато я постави, ти не беше ли там?

– Аз бях при кафеджията, но когато той даваше чашата на Димитра, влязох вътре.

– Ако Марин кафеджията каже, че ти си поставил отровата в чашата, че за поставянето на тая отрова се е теглило жребие и [то] се е паднало на тебе, какво ще речеш?

– Не е вярно.

Въпроси към Доко Съйков и Марин кафеджията в присъствието на Герго Стойков

– Кажи в лицето на Герго, кой постави отровата в чашата, от която пи Димитър?

– Той [Герго] извади от джеба си една книжка с отрова и я изсипа в кафейната чашка, в това се заклевам.

– Марине, кажи и ти: кой постави отровата в Димитровата чаша?

– Герго дойде и ми каза: „Иди в училищната стая, там седи мухтарът Димитър, ще го премахнем чрез кафе, бъди и ти там!“ Той ми каза още: „Ние ще поставим в неговата чаша отрова, в твоята чаша няма да поставяме, ти си изпий кафето!“ Аз отидох и седнах. Донесоха кафето. Отначало аз не повярвах. След това, когато Димитър отпи една глътка, той остави чашата си. Сетне и аз взех чашата му и пих малко, [кафето] наистина беше много горчиво. Поискахме мляко и пихме, [макар че] бяха велики пости. Ние всички знаехме, че Димитър ще бъде отровен.

Когато бе запитан Дидьо Пеев от Извор, който е доставил от Ловеч отровата, той каза, че донесъл отровата и че я разпределили в кафенето между Марин, Герго и Доко Съйков, но не знаел какво е станало отпосле. Мухтарът Димитър пък каза, че отровата е била донесена и разделена между Герго и Марина, и че тая работа [отравянето] са извършили и двамата. Дори Димитър заяви, че Дяконът заповядал [8] чрез Марина до Васил [9] да занесе отровата. Запитан, Васил гложенецът каза, че действително му се е съобщило чрез Дидьо Пеев да вземе тая отрова, че той я взел от Ваньо терзията [10] и я дал на споменатия [Дидьо Пеев], обаче той не може да знае кой я е бил заръчал. При това известно му е, че всички, които служат в комитета, са били длъжни да носят със себе си по един-два драма отрова, та в случай на нужда да се отровят, за да не бъдат заловени, което е обичай между комитетските дейци, та и той имал малко [отрова], като мисли, че и Дидьо Пеев е поискал за себе си. Даскал Илия пък [казва], че когато сутринта отивал в черква, той видял, че в училището нямало никой, но когато се връщал, видял Доко Съйков с джезве в ръка. После се срещнал с Герга и Марина. Те му казали: „Дадохме отрова на Димитра, обаче не можахме да свършим нищо, защото той се усети“, но не си спомня кой му е казал тия думи, дали Герго или Марин. После Марин каза, че били запитани всички комитети – дали да бъде убит Димитър, и се получило нареждане да бъде убит.

Подписали: Герго, Димитър мухтарът, Дидьо Пеев, Марин кафеджията, Доко Съйков, даскал Илия, Васил от Гложене. [11]

– Колко пари се събраха в селата и другаде, и къде се изпратиха?

– От Ябланица се получиха хиляда шестдесет и девет гроша, мухтарът Димитър ги занесе в Тетевен, кому ги даде, не зная.

– До кого бяха изпратени парите от Ябланица?

– Изпратиха се до мене, аз ги дадох на Димитра, а той ги занесе в Тетевен.

– Колко пари дойдоха от Осиковица, кой ги получи и къде се изпратиха?

– Парите, които бяха получени от Осиковица, бяха изпратени до даскала [12], а той ги дал на Пеев, който да ги занесе в Ловеч, това аз не зная. [Пари] се получиха и от Видраре, отвориха ги, но не мога да зная колко бяха.

– Кой получаваше идващите от комитета писма и какво направи ти писмото с подписа на Цанков?

– Писмата идваха на името на Изворския комитет Сюлейманоглу Дауд. Получаваха ги даскал Васил и даскал Илия [13]. Те ни събираха и ги отваряхме. После писма идваха ту до мене, ту до мухтаря Димитър, ту до Марина. Тия писма оставаха у мене. Имаше едно писмо с подпис Цанков, но понеже беше шифровано, ние не можахме да го разберем.

– Къде е комитетският тефтер?

– Ние нямахме тефтер. Книжата, които бяха у мене, ние изгорихме изцяло, след като през Орхание бяха прекарани разбойниците от мютесариф-пашата [14].

– И ти ли купи револвер?

– Зная, че имаше у Димитра, друго не зная.

– Какви са твоите сведения по убийството на дякона-владишки наместник? На Димитра било писано едно писмо, какво беше това писмо?

– По убийството на дякона не зная нищо, но след убийството, Левски беше дошъл в Тетевен. В Осиковския комитет беше получено известие от Орханийския и оттам в нашия, че го търсят [Левски]. [В известието] се казваше: „Дяконът е убит, Левски се търси, ако е там, да не стои, а да бяга!“ Аз писах в Тетевен: „Ако Левски е в Тетевен, да не стои, а да бяга!“ И изпратих [писмото] в Тетевен. Дяконът не бил там и [писмото] попаднало в ръцете на Димитра [15].

– Защо беше убит дяконът?

– Чух отпосле, че бил убит, защото щял да издаде комитетските работи на властта.

– За убийството на тоя дякон от вашето село Извор не бяха ли нагласени шест души в засадата?

– Не ми е известно. [Зная] само, че преди убийството дяконът беше дошъл със Стоян [16].

– Ако Димитър ти каже в лицето, какво ще речеш ти?

– В училището дойдоха Димитър и Стоян и казаха, че ще бъде поставена засада за убиването на дякона, и аз си отидох в къщи. Сутринта се срещнах с дякона-владишки наместник и му казах: „Устроена ти е засада, ще те убият, не минавай по тоя път!“ Току-що дяконът излязъл от селото, срещнало го едно момче и му казало, че ще го убият, и той се върнал в селото. Сутринта за Орхание щеше да замине Кабакчиев [487], и той отиде заедно с него.

– Кой посочи на Димитра засадата?

– Димитър Пеев я посочи на Димитра.

– Кой заповяда на Димитър Пеев да я посочи на Димитра?

– Нека той сам каже кой го е научил!

– Какво знаеш за обирачите на хазната, която идваше от Орхание?

– Преди да бъде нападната, аз не знаех нищо, чух след като тя беше обрана.

– Знаеш ли нещо друго?

– Друго не зная.

8 зилкаде [12]89 [26 декември 1872] година.

Подписал: Герго Стойков

Въпросите и отговорите, зададени в наше присъствие, очната ставка и показанието на споменатия Герго Стойков са, както са изложени по-горе.

8 зилкаде [12]89 [26 декември 1872] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Шакир, Дервиш Мустафа, Мех- мед Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1 Мухтарът Димитър е Димитър Крачунов Стамболията.

2 Йото Илиев, а не „Илев“.

3 Тетевенският даскал е Иван Фурнаджиев.

4 Димитър е Д. Общи.

5 Даскал Илия е Илия Костов Гюндюзов

6 Васил с Васил Цвятков Пупешков.

7 „Кафеджията“ е Марин Попов, а „Димитър“ – Д. Крачунов.

8 „Дяконът“ е Васил Левски.

9 Васил е Васил Йонков Гложенеца.

10 Ваньо Терзията, е Иван Драсов.

11 След подписите продължава разпитът на Герго Стойков.

12 „Даскалът“ е Васил Цвятков Пупешков, а „Пеев“ – Дидьо Пеев.

13 Даскал Илия е Илия Костов Гюндюзов.

14 Иска да каже – след като арестуваните са били откарани от Орхание в София.

15 Димитър Общи.

16 Изречението: „(Зная) само, че преди убийството дяконът беше дошъл със Стояна“, не е в ред. Излиза, че дякон Паисий е отишъл в Извор, придружен от Стоян Пандура, което не е вярно. Същото изречение (на турски: „Анджак Устуян иле гелди иди дякос ьолмезден еввел“) трябва да се преведе, както следва: „(Зная) само, че той (Димитър Обши) беше дошъл със Стояна преди да умре дяконът“.

17 Герго Кабакчиев.