За жените и свободата - 2

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА (“НОВАЯ ГАЗЕТА“)

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

(Продължение от ТУК)

Стопанката на Замъка

Освен че в средновековна Европа жената била ценна стока, тя била още и Стопанка на Замъка.

Замъкът, подобно на Рицарската броня, бил напълно уникален артефакт.

За нас думата „замък“ е съвсем обичайна. Тя се среща постоянно в книгите, в мултипликационните филми и в „Игра на тронове“.

Но извън пределите на средновековна Европа, ако не се смята Япония, Замъци нямало. Нямало ги в Древния Изток. Нямало ги в Рим и Гърция. Имало Крепости – укрепени места с гарнизони. Тези гарнизони се командвали, естествено, от мъже. Имало Градове – отново оградени със стени струпвания на хора с гарнизони, чиновници или градски съвети. В Рим имало Вили на частните богаташи. В Китай имало Имения. Когато в Европа започнал абсолютизмът, там се появили Фортовете.

Но Замъкът е уникален артефакт. Той фактически е жилище. Място, където живее конкретен човек и което по правило се наследява. Но е укрепено място. Със стени. С донжон, с ров, с барбакан.

Подобно жилище не можело да се построи в Китай. В Китай имало Имения, беззащитни пред императорските войски.

Опитай се да построиш там Замък и веднага би последвал императорски вик: а вие от кого се каните да се защитавате?

Тъй като правото на насилие във феодалното общество било делегирано на сеньора, той можел да си построи лична крепост. А тъй като жената на този сеньор била една, тя била също така Стопанка на Замъка. И ръководела целия му стопански живот, а понякога и отбраната – когато мъжът ѝ се сражавал по това време под знамената на своя сюзерен на друго място.

Скоро след като във Франция се появили Замъци, там се появили и трубадури, и менестрели, които възпявали Стопанката на Замъка. Трубадурите не възпявали жената изобщо. Те възпявали Жената, облечена във Власт, защото властта винаги има сексуална привлекателност.

Понятието „любов“ в съвременния му смисъл се появило в европейската култура именно тогава, в Аквитания през XII-XIII век. В някои култури то не се появявало доста дълго. В същото време, когато трубадурите във Франция възпявали куртоазната любов и пеели за Тристан и Изолда, в Япония бил съчинен пленителен епически текст - „Песен за Йошицуне“. В него между другото се споменава, че великият пълководец Йошицуне, когато се криел преди смъртта си в планините при своя брат, взел със себе си една танцьорка. В текста не се казва как Йошицуне се е отнасял към танцьорката. Колко страстно би трябвало да я обича, за да я повлече в дивите планини посред зима. За автора на „Песен за Йошицуне“ любовта не представлявала събитие и не била двигател на сюжета.

Отношението към жената като към награда, която трябва да бъде заслужена, а не като към кал под нозете, започнало да пронизва цялата европейска култура. По-голямата част от европейските романи през XVIII-XIX век разказвали за подвизите на млади самци заради самки, които са харесали. Заради тях самците тръгвали на пътешествия, изнамирали континенти и правели открития.

Така се оформила фундаменталната разлика между европейския самец, който през цялото време влизал в единоборство за самката, и неговия източен събрат, за когото жените били дребен домашен добитък. Пред тях не трябвало да се докарваш. Не трябвало да ги заслужиш. Напротив – на тях можело да си го изкараш за всичкото неравенство и унижение, царящо в обществото.

На пазара те е напердашил надзирателят на падишаха? А ти отиваш и напердашваш жена си. И се чувстваш истински самец.

Сексуалната революция

Тъй като до ХХ век жената била собственост даже в Европа, правилата за владеене на тази собственост били, разбира се, много строги.

Неприятно ли ви е, когато получите пратка от Amazon, а тя е цялата изпоцапана и с разкъсана опаковка? Така че жената също трябвало да идва в цяла опаковка. Ако опаковката бивала разкъсана, жената се бракувала. Опитът да се разкъса опаковката водел до множество роднински реакции. Представете си какво би се случило с дворянин през XIX век, ако по време на бал в пияно състояние плесне някоя дама по задника. Как какво би се случило? Дуел.

ХХ век донесъл на Европа не само техническата революция, но и нейното следствие – сексуалната революция. Жената казала: стоп. Аз не съм вещ. Не съм ходеща матка, в която отглеждат наследници. Със своето тяло се разпореждам сама. Сама решавам кога да ми разкъсат опаковката.

Това било едно от най-великите завоевания на ХХ век – сексуалната свобода на жените.

И ето че сега с нарастването и задълбочаването на MeToo стана ясно едно удивително нещо. Излиза, че сексуалната свобода и нейната обратна страна – сексуалната безотговорност – съвсем не са това, което жените винаги искат. Защото главен биологически бенефициент на сексуалната свобода са безусловно мъжете. На които им стигат няколко минути, за да се размножат. Жената, на която за това ѝ трябват минимум девет месеца, се нуждае биологически от друго. Тя като машинка за размножаване на ДНК има нужда от надежден партньор, който ще се грижи за нейното дете в замяна на награда във вид на секс.

Преди няколко месеца в САЩ утвърждаваха за поста на съдия във Върховния съд Брет Кавано и тъй като го предложи Доналд Тръмп, съпротивата на демократите беше огромна. Наред с другото се намериха и няколко жени наведнъж, които обвиниха Кавано в сексуални посегателства. Всичките претенции бяха лъжливи, но аз се интересувам сега от друго – а именно как бяха структурирани.

Една от обвинителките се казваше Джули Светник. На младини сменяла любовниците си като носни кърпички и отблъснала един от тях, заявявайки, че обича груповия секс. Сега изведнъж стана ясно, че това я травмирало.

Другата обвинителка се казваше Дебора Рамирес. Тя обвини съдията Кавано, че веднъж била пияна по време на парти, а той си свалил пред всички панталоните и размахал пениса си пред лицето ѝ. Както бързо се изясни, не го е направил Кавано, но не за това е думата. Думата е за това, че през XIX век подобно нещо не можело да се случи. Не можело да се случи девойки с висок социален статус да се съберат на парти, където мъже да си размахват пред тях в пияно състояние пенисите. А през 70-те години можело – yes! Ура! Сега сме свободни жени.

И както стана ясно, на Дебора Рамирес това изобщо не ѝ харесва.

Третата обвинителка беше Кристин Блейзи Форд, която разказа, че когато била на петнадесет години, непознат млад човек я съборил в леглото по време на парти на втория етаж и започнал да я разсъблича. Тя била с бански, разсъбличането не вървяло добре, върху тях скочил и неговият приятел, тя се измъкнала изпод двамата и избягала.

Не всички знаят, но ФБР намери човека, който е посегнал на младата госпожа Форд. Този човек, чието име не беше разкрито (но не е Кавано), каза, че всичко е било точно така: парти, втори етаж, бански, тя избягала, когато върху тях скочил приятелят му, но мисли, че всичко е било по взаимно съгласие.

Съдейки по всичко, по времето на тази история госпожа Форд е била порядъчно пияна и случилото се е било за нея толкова обичайно събитие, че даже не е запомнила къде и кога е станало. Но после решила, че това е прекършило живота ѝ.

Ето я същността на въпроса. Защото, макар че госпожа Блейзи Форд послъгваше, в показанията и на трите жени имаше един много важен момент. А именно – поведението, което през 70-те години се разглеждаше като триумф на женската независимост, в действителност не се е харесвало много на жените.

Защото на жените много повече им харесва, когато заради тях трошат копия на турнири, отколкото когато пияни непознати мъже размахват пред тях пениси.

Нов Домострой?

Всяка свобода – включително и сексуалната – е невъзможна без отговорност.

MeToo предполага, че жената е винаги свободна, а мъжът е винаги виновен. Ако пияна девойка е преспала по своя воля с пиян младеж, а след това, един ден по-късно, се посъветва със специално определен човек в университета и реши, че са я обидили – тя е жертва на изнасилване. И всеки човек, който се съмнява в това, виктимизира жертвата. Той внушава на жертвата, че тя е виновна.

Но не! Тя не е виновна. И младежът също не е виновен. Никой не е виновен. Shit happens. В живота ни се случват много гадости. И не всички могат да се регулират с помощта на съда.

Разумен изход от този парадокс няма. За да излезем от него, трябва да се върнем към нов домострой (от „Домострой“, древен руски сборник с правила за поведение – бел. П. Н.) и да извършваме всеки сексуален акт с разрешение на съответна комисия. Всъщност в традиционните култури това се нарича сватба.

Или пък сивата зона трябва да се изключи от областта, която носи след себе си отговорност, защото създаването на сива зона е главното завоевание на сексуалната революция.

Защо съвременният ляв феминизъм се съсредоточи така върху белите самци?

Ако целта на феминистките е освобождението на жените, защо не се борят срещу културите, в които жените наистина се намират и до ден днешен в положението на робини? Защо не се борят срещу хиджаба, срещу женското обрязване? Защо обект на борбата им е белият космат самец, който – о, ужас! - е пипнал някоя девойка преди двадесет години по коляното и оттогава нейният свят е рухнал?

Отговорът е лесен. И се състои в това, че, за разлика от суфражистките, които реално са се борили за равноправие на жените, целта на днешните феминистки изобщо не е освобождението на жените. Тяхната цел е да внушат на жените, че са ги обидили. И че някой им дължи нещо.

Такава е стандартната цел на всеки левичар. В началото на ХХ век левите внушавали това на пролетариата. Сега пролетариатът се свърши и затова го внушават на лумпените, на мигрантите, на расовите и сексуалните малцинства – и на жените. Всички мъже са им длъжници.

На мигрантите белият европейски самец им е длъжник заради Кръстоносните походи, а на жените – чак заради Содом и Гомора. Откъдето идва фактически съюзът между феминистките и ислямистите. Затова начело на Женския марш стои ислямистка с хиджаб, която разказва как Аллах защитава правата на човека.

В общество, в което жената е свободна, абсолютно всяка ще намери случай, когато е била много обидена от някого. Това е обратната страна на сексуалната свобода. Като не искаш – стой си у дома сред четирите стени и се омъжи чрез сватовници. Тогава със сигурност до сватбата никой няма да те обиди.

В какво се състои тук заблудата? В това, че в живота на всички хора – и мъже, и жени – се случват неприятности и трагедии. Провалени изпити, „приятелят ми ме изостави“, двойка в училище, несправедлива учителка, близки, които не те разбират, тяхната, не дай боже, болест или смърт. И всичките тези неща оставят реални душевни травми – къде по-сериозни от това, че са те пипнали по задника.

Погледнете списъка с причини, поради които се самоубиват юношите. Причина „вчера ме пипнаха по задника“ там просто няма. Тормоз от съученици, груби учители, получена двойка, за компания, изобщо е тъжно да се живее. Причина, и то рядко, е някое истинско страшно изнасилване. Но такива като Диана Шуригина (изнасилена през 2016 година в пияно състояние и дала след това телевизионна гласност на случилото се – бел. П. Н.) не се самоубиват.

И изведнъж от тава количество реални проблеми, които не могат да бъдат наказани, подредени, предотвратени, защото животът е изобщо сложен и несправедлив, съвременните феминистки избират един проблем и казват на възрастната жена: малка ти е заплатата? Не си постигнала желаното? Не си намерила подходящ самец? Я си спомни, всичко това е, защото преди двадесет години са те помилвали не както трябва по коляното.

Това е електорална стратегия на новите леви.

В нея е ужасно преди всичко това, че щом внушите на някого, че всички са му длъжници като представител на определена група (пол, нация, раса), този човек е свършен като личност. Не му е нужно вече да доказва на себе си нищо. Да се стреми към нещо. Всички са му длъжници. Всички са виновни пред него. Обидили са го.

Какво да кажем? Скъпи жени! Бъдете личности. Използвайте фантастичните възможности и фантастичното равенство, което няма аналог почти в нито една култура по света и което ни е дадено на нас, жените, от развитието на науката и техниката на Запада. Основоположници на това развитие са били белите привилегировани самци. Участвайте в това развитие. Умножавайте го. Не позволявайте да ви използват новите леви.

А ако трябва наистина да се борите за правата на жените – борете се за тях в тези части на света, където наистина и до ден днешен жените са робини.