СЛУЖБОМЕР

четвъртък, март 21, 2019

Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 34

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (до днешния проход Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

Разпит на Дико Беров от Извор

26 декември 1872

– Кога влезе в бунтовническия комитет и каква длъжност изпълняваше?

– Беше миналата година по това време. Герго Стойков, даскал Васил, даскал Илия и Стоян Съйков отидоха в Тетевен. Те се върнаха оттам. На другия ден дойде Дякон Левски. Събраха ни в училището [и] там Дякон Левски чете комитетски книжа. Тогава влязох, но пари не дадох. После Дякон Левски ме беше извикал в Ловеч, за да ме изпрати оттатък. Аз отидох в Ловеч и той ми даде някакви книжа, за да ги изпратя отсреща, аз обаче не ги занесох, върнах се обратно и си отидох в Извор. След петнадесет дни [Левски] ме повика пак чрез Васил гложенеца. Аз отидох при Дякона в Ловеч, и той искаше да ме назначи да разнасям писма по селата, [но] аз не приех. После той повикал Дидьо Пеев и го направи куриер.

– Какво пишеше в прочетените книжа?

– Да се събират пари за купуване на оръжие, такива неща имаше. Много от тях не си спомням, има ги в устава.

– Като събирахте пари и купувахте оръжие, какво щяхте да правите? – Купувайки оръжие, ние щяхме да се бием с мюсюлманите, защото така беше писано в устава, щяхме да действаме според устава.

– Как и защо откраднахте говеждите гьонове?

– Герго Стойков и Марин Попов искаха от нас пари, ние отговорихме, [че] нямаме, а те ни рекоха: „Продайте добитъка си или откраднете!“ Аз, Доко Съйков, Йото Илиев, който сега е във Влашко, и Вутьо Нинов отидохме заедно и откраднахме една биволска кожа от колибата на Петко Найденов и я скрихме на тавана в къщата на мухтара Димитър. След една седмица мухтарът Димитър, Герго Стойков, Марин Попов и даскал Илия ни казаха: „Занесете това, което сте откраднали, в Гложене и го продайте!“ Аз и другарите ми натоварихме кожата на комитетския кон на Дидьо Пеев, закарахме я там и я продадохме на едного, на име Христо, за сто и двадесет гроша. Взехме парите и си ги поделихме по тридесет гроша. Парите ни поискаха за комитета. Аз дадох на мухтара Димитър двадесетте гроша. Дали другите са му дали или не, не зная.

– Кажи какви сведения имаш по убийството на дякона-владишки наместник и по обира на хазната!

– Аз бях отишъл с брашно в Бяла поляна [1], [та] не мога да зная. Сведения аз нямам, и за хазната моите сведения са толкова.

[Подписал]: Дико Беров

Зададените въпроси и отговори и показанието на споменатия Дико Беров са протоколирани по-горе в наше присъствие.

8 зилкаде [12]89 [26 декември 1872] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Шакир, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

Разпит на Марин Попов от Извор

27 декември 1872

– Откъде си, с какво се занимаваш и къде живееш?

– Аз съм от Голям Извор, занимавам се със земеделие и живея в Извор.

– Знаеш ли да четеш и пишеш и къде си се учил?

– Зная малко, учих се в Извор.

– Къде си ходил в чужбина?

– Не съм ходил в никоя чужда страна.

– Кога влезе в образувания в България бунтовнически комитет?

– Беше миналата година по Димитровден. Един ден ние с Герго Стойков от Извор и още няколко други бяхме отишли в Тетевен по търговия. След като си свършихме работата, седнахме в кафенето на Въльо Пеев. Като седяхме, Въльо ни покани в една стая близо до кафенето, ние влязохме там и той ни каза: „Тая вечер ще ви заведа на едно събрание.“ След това, щом мръкна, той ни взе и ни заведе в къщата на Семко Гелев. Там беше и Дякон Левски с около тридесет-четиридесет тетевенци. Седнахме и ние. Дякон Левски извади една книжка, прочете я пред всички ни и ни запита: „Схванахте ли смисъла и разбрахте ли работата?“ Някои от нас казаха, че са разбрали, а други – че не са разбрали. Тогава Дякон Левски каза: „Утре ще отида в Гложене и след три дни ще дойда във вашето село Извор [и тогава] ще ви обясня подробно.“ Оттам ние се пръснахме. Три дни след [това] в нашето село дойдоха Дякон Левски, Димитър и Васил гложенецът [2] и отседнаха в дома на Герго Стойков. Герго Стойков и видрарският поп Георги дойдоха вкъщи, взеха ме и ме заведоха при тия хора. Те бяха в училището и ние отидохме там. Състоя се събрание. Имаше около двадесет-тридесет души. Дяконът четеше една книжка, писана на ръка. Това, което той четеше, беше уставът. Аз попитах: какъв ще бъде резултатът на това? Той каза: „Ще поискаме обещаното по договора от [18]56. Трябва да съберете и ми дадете малко пари, нужни са за разноски.“ Тогава аз нямах пари [и] не можах да дам. След един месец дадох на Герго една жълтица за комитета. По тоя начин влязох в комитета.

– След като по тоя начин ти постъпи в комитета, колко пъти свикахте събрание, за да разисквате комитетските работи, и каква служба изпълняваше в комитета?

– След това, когато Дяконът и Димитър идваха в нашето село, те отсядаха в къщата на Герго Стойков и свикваха там събрание. И аз ходих на два пъти и присъствах на събранието, [в което] ние говорихме [по] комитетски работи. Веднъж те ме изпратиха в Лопян, Брусен и Видраре да събирам пари за вестника. Аз отидох и събрах в Брусен и Лопян по сто и двадесет гроша от комитетските хора на [тия] села: в Лопян от Марин Татарчев и Станчо [3], а в Брусен от Петьо Бояджиев и Кольо Стойнов [4]. Тия пари аз дадох на Герго Стойков в Извор. Тоя Герго Стойков беше касиер на нашия комитет в Извор. Когато отидох по същата работа във Видраре, [там] не ми дадоха пари, защото оставих коня си на мегдана и [затова] ме смъмриха: „Щом ти обикаляш така открито, ти не можеш да се пазиш и ще изкарате нашето дело наяве!“ След три-четири деня от Ловеч дойде съобщение. Герго Стойков ми каза: „Ще отидете заедно с Дидьо Пеев в Ловеч!“ И ние отидохме там заедно. Аз слязох в хана на Тодор Станчев, а другарят ми Дидьо влезе в града, но не зная къде отиде. На другата сутрин той дойде, взе ме и ми каза: „Да отидем на баира!“ Ние се изкачихме заедно на един баир и там намерихме Левски, който ме смъмри: „Ти си ходил явно из Видраре, ще ни издадеш! Тоя път ти прощавам, но ако още веднъж обикаляш така явно, няма да знаеш кой ще те убие!“ Оттам, на сутринта, аз се върнах в село, а Димитър [5] остана там. Веднъж аз занесох в Ловеч писмата, които Димитър Стамболията и Герго Стойков ми бяха дали, и ги дадох на Никола халача, както бяха подпечатани. Той взе писмата от мене и отидохме заедно в хана, [къде- то] той ми плати разноските за хана и ми каза: „Хайде, ти си върви!“ И аз си отидох на село.

– Кой беше действителният куриер на вашия комитет и с какво отиваше той на мястото, на което ходеше?

– Куриер на нашия комитет беше Дидьо или Димитър Пеев, който извършваше комитетската служба с един кон, подарен на комитета от Димитър Стамболията, председател на комитета. Веднъж аз щях да карам дъски в село Тлачене, Врачанска околия [6]. Нашият председател, Димитър Стамболията, Димитър Дяковчанинът и Герго Стойков ми дадоха едно подпечатано писмо и ми казаха: „Ще го дадеш на Мито Иванчев Цветков, търговец във Враца.“ По тоя начин аз занесох писмото и го дадох на споменатия. Там бяха и Стефанаки Христов и Мито Цветков [7]. Имената на тия хора беше написал Димитър Дяковчанинът, когато беше в Извор, и беше ми ги дал. Оттам аз се върнах обратно, отговор не ми дадоха. След това, веднъж, аз пак бях отишъл във Враца и бях казал пред тия хора, че пътят, по който върви Димитър Дяковчанинът, е лош. Те казали тия мои думи на Димитра и той беше се заканил да ме убие.

– Когато правихте събрания в дома на Герго Стойков, върху какво разисквахте?

– Аз бях ходил само два пъти. Те не се доверяваха толкова на мене и пред мене не правеха събрание. Когато бях на тия две събрания, на първото те ме изпратиха в Ловеч, а на второто по селата, за да събирам пари.

– Какви сведения имаш по въпроса за убийството на дякона-владишки наместник?

– Те бяха намислили да убият по-рано мене, ето защо не ми съобщиха нищо за това, [та] не зная.

– Какво знаеш по въпроса за хазната?

– Те бяха вдигнали доверието си от мене и по това не ми казаха нищо.

– По каква причина и какъв начин искахте да отровите вашия председател Димитър Стамболията и откъде се издаде заповед за неговото отравяне?

– Тоя Димитър беше в същност председател на комитета. Аз сгреших във Видраре, както и по-горе казах, така и тоя Димитър сгрешил на едно-две места, вследствие на което от Ловеч дошло нареждане – той да бъде отровен, затова и се прибягна до неговото отравяне. После от Ловеч се донесе отровата за Димитра, един ден след което при мене дойде Герго Стойков и ми каза: „Хайде, иди в училищната стая и седни, ние ще дадем на Димитра отровно кафе!“ Аз отидох и, като седяхме с Димитра, кафеджията Доко донесе две чаши с кафе. Той даде първо едната чашка на Димитра, а другата даде на мен. Щом Димитър отпи една глътка, от горчивината на кафето разбра, че то е лошо, и каза: „Какво е това кафе?“ Сетне той погледна в моето кафе и отпи една глътка и каза, че в неговата чашка има отрова. Аз взех неговата чашка и близнах малко – наистина неговото кафе беше горчиво и аз го оставих. Уплашени от това, ние поръчахме да ни донесат малко мляко и пихме от него, за да не се отровим.

– От кои лица се състои Ловчанският комитет и какви други сведения имаш?

– Понеже Димитър Пеев ходеше и дохождаше оттам, той знае от кои лица се състои Ловчанският комитет. Аз друго нищо не зная.

9 зилкаде [12]89 [27 декември 1872] година.

Подписал: Марин Попов от Извор

Зададените въпроси и отговори и показанията на споменатия Марин са протоколирани в наше присъствие, както са изложени по-горе.

9 зилкаде [12] 89 или 27 декември [12] 88 [1872] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Шакир, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоро, Мито.

Разпит на Димитър Пеев от Извор

27 декември 1872

– Откъде си, с какво се занимаваш и къде живееш?

– От Извор съм, занимавам се с дюлгерство и земеделие живея в Извор.

– Знаеш ли да четеш и пишеш, къде си се учил и ходил ли си в чужбина?

– Зная малко да чета и пиша, учих се на село. Преди десет години ходих във Влашко и слугувах две години, живеех в Турну Магурели [8].

– Кога и как постъпи в образувания в България бунтовнически комитет и каква служба изпълняваше?

– Миналата година по това време в нашето село Извор бяха дошли Дякон Левски и Димитър Дяковчанинът. Те ме повикаха в селското училище и аз отидох. Там Дяконът ми прочете една книжка и тая книжка беше с червени корици, наричаха я устав. След това аз узнах за комитетските работи, приех ги и влязох в комитета. Една седмица след това, Васил гложенецът и Дяконът пратили известие и искали един човек от нашето село за Ловеч. Членовете на нашия комитет: Герго Стойков, Марин Попов и Димитър Стамболиев, намирайки за подходящ мене, ме изпратиха в Ловеч при Дякона. И ние с Васил отидохме в Ловеч. Аз останах в хана на дядо Станчо. Васил намерил Дякона в къщата на Ваньо терзията, понеже Дякон Левски се намираше или в къщата на Ваньо терзията, или в къщата на Марин поп Луканов. Техните домове бяха тайните комитетски къщи. След това Васил ме заведе при Дякона. Той ме попита: „Ти в хана ли си?“ Аз му казах: „В хана съм.“ Той каза на Васила: „Заведи тогова в нашата къща!“ Васил ме заведе в една къща на края на града. Там ми посочи една стая и ми рече: „Ще седиш тук!“ Аз останах там. Денем понякога излизах из чаршията, купувах хляб, а нощно време спях пак там. Там останах около три месеца.

– Какво прави през тия три месеца?

– Веднъж носих писмо в Троян, което Дякон Левски ми даде, и два пъти носих [Писма] в Тетевен. След това Дяконът остана в Ловеч, а мене изпрати в село, за да извадя за себе си едно пътно тескере за Пловдив. Аз отидох в село, взех от мухтара свидетелство, извадих от Орхание тескере и отидох пак в Ловеч при Дякона. От там ние със споменатия [Левски] тръгнахме и отидохме най-напред в Троян. Там той събра няколко души и направи събрание във Василовия хан, но аз не присъствах. Там ние преспахме три нощи, [след което] отидохме в Карлово. В Троян аз не видях да са събирани пари. В Карлово слязох в хаджи Василовия хан, а Дяконът отиде на едно тайно място. В Карлово останахме две нощи. Оттам отидохме в Черноземен. Аз отидох пак в един непознат мен хан, а Дяконът пак на едно тайно място. След като останахме една нощ, отидохме в Царацово и слязохме в къщата на Божил арабаджията, дето стояхме една нощ. На сутринта тръгнахме оттам и отидохме в Пловдив, но Дяконът замина преди мене. Сетне дойде един човек, взе ме и ме заведе в Пловдив на един хан. Аз останах в хана, а Дякон Левски отиде в една къща оттатък моста. Него ден ние прекарахме там. Понеже [Дяконът] ми беше казал: „Завери тескерето си!“ – аз го заверих. Привечер тръгнахме оттам и отидохме пак в Царацово, в къщата на Божил арабаджията, [дето] пренощувахме. На сутринта Дяконът ми позволи да си отида на село, а сам, вземайки със себе си един от хората на къщата, в която пренощувахме, отидоха към Пазарджик. Двадесет деня след като си отидох на село, той ми изпратил пак известие с Васил гложенеца, за да извадя отново тескере за отиване във Влашко, да взема тескерето и го занеса в Ловеч. Аз обаче не извадих ново тескере, а заверих старото за отиване във Влашко, взех го и отидох в Ловеч. Реченият Дякон Левски взе от мене моето тескере и заедно с Васила заминаха за Влашко. Аз се върнах обратно на село без тескере и се залових за работата си. Те отишли във Влашко. Впоследствие аз, понеже исках да отида във Влашко да работя, поисках в село свидетелство, обаче ми казаха: „Дяконът ще дойде от Влашко, ти ще отидеш да го срещнеш!“ И не ме пуснаха. Въпреки че им казах: „Имам дълг!“ – те ми отвърнаха: „От комитета ще ти дадат пари!“ След това, когато Димитър Стамболията, мухтарът, изпращаше селските храни в Оряхово, той ми рече: „Върви и ти, хем ще свършиш тая работа, хем като дойде Дяконът отсреща, вземи го и го доведи!“ После аз отидох в Оряхово. След като предадохме храните, Дякон Левски дойде отсреща [и] заедно с него ние отидохме в Ловеч. В Ловеч Дяконът отиде в къщата на Николчо халача. На мене той даде петдесет устава с червени корици и едно писмо, [които] аз занесох и предадох на Димитра Дяковчанина в Тетевен. След това се върнах на село. Когато предадох уставите и писмото на Димитра, [там] бяха и Петко Милев, Марко Йон- чев, Лальо Попов, Иван хекиминът, даскал Иван [9] и някои други, които не познавам, и [това] стана в Дочовата къща. Димитър отвори пред тях писмата и книжата. След като се завърнах на село, започнахме вършитба. Една вечер беше дошъл сам Дяконът. Той потърси един човек от селото, за да отидат заедно с него във Враца. Намериха за подходящ мене. Макар и да им казах, че си имам работа на хармана, комитетските хора ми отвърнаха: „Ние ще накараме друг да вършее на твоя харман, ти ще заминеш заедно с Дякона!“ След това заедно с него ние отидохме във Видраре и слязохме във Вутьо Пеловия дом. Нея вечер се събраха: Йосиф, Фильо, поп Георги и още [някои] други и сутринта направили в училището събрание. Аз не присъствах и не можах да чуя какво са при- казвали. Оттам ние отидохме в Караш Иван [10], [където] преспахме една нощ. След това заминахме за Враца и отседнахме в един хан на края [на града]. На сутринта отидохме в черква, излязохме оттам, аз отидох на пазара, а Дякон Левски и един поп отидоха някъде. После аз отидох пак на хана, дойде и Дяконът и после още трима души; името на единия [беше] Мито [11], на другия Кръстьо [12], името на третия не зная. Те пиха по една ракия. Оттам Дяконът, аз и тримата души излязохме от града и седнахме под едно дърво. Дяконът започна да чете писма и книжа, но тъй като беше пазарен ден и минаваха и заминаваха много хора, те отидоха в една къща в града. Аз си отидох в хана. След пладне доде [и] Дяконът [и] ние похапнахме малко. Часът стана осем. Той ми каза: „Ти се качи на коня и излез на края, ще дойдат няколко души, с които ще си поприказвам, аз ще те стигна!“ Аз излязох от там и отидох до новия манастир [13]. Дяконът дойде вечерта там. Пренощувахме. На сутринта след закуска ние се дигнахме оттам и отидохме в Боженица [14], преспахме в хана една вечер и на другия ден пристигнахме в Орхание в Гаврииловия хан. Нея нощ дойдоха Васил бояджията, Мито и Васил Наков [15]. Аз бях зает долу с добичетата, та не мога да зная какво са приказвали те. На сутринта станахме оттам и отидохме в Цветковия хан. [Там] дойдоха един еднорък даскал и един поп [16] и заедно с Дякона те отидоха в Правец. Аз останах в хана. Вечерта заедно с Цветко отидохме [17] в Правец. Ние отидохме там, за да отворим пътя за бунт в Македония. В Етрополе попитаха дошъл ли е даскалът Тодор; съобщили, [че] не е дошъл. Нея нощ в хана се събраха някакви хора и разговаряха за покупка на оръжие и водене на борба. Сутринта ние станахме оттам и отидохме в Осиковица в хана на Цветко Цолов. Там не стояхме, защото Анастас плевненецът беше съобщил във Видраре, че иска да се види с Дякона. Ние отидохме в Тетевен, и в хана те се срещнаха с Анастас. Привечер отидохме с Дякона в Ябланица. Там той свика на два пъти събрание. На сутринта ние станахме оттам и отидохме в Тутманици в къщата на поп Георги. От Тутманици [Дяко- нът] попита в Етрополе дошъл ли е даскал Тодор. Той поиска [по] един човек от селата Лопян и Брусен. От Лопян дойде тахсилдарът Лальо, а от Брусен дойдоха Пано бояджията и Начо, синът на големия поп, дойде и даскал Тодор. Той [Дяконът] запита даскал Тодора: „Какво направи из местата, които обикаля?“ А той отговори: „Раздадох книжата, които носех и свърших добра работа.“ Нея нощ се устрои събрание, [на което] се говори: да се събират пари, да се купи оръжие и да се готвим. На другия ден, към второ пладне, ние се дигнахме оттам и отидохме във Видраре, за да помирим видрарския поп Георги и даскал Илия, [защото] се бяха скарали. Нея нощ останахме там, а на другия ден отидохме в Гложенския манастир, там преспахме една нощ. [Дяконът] прати известие и Васил гложенецът и още двама други отидоха с него в Гложене, а аз се върнах и си отидох на село. След два-три деня Дяконът изпрати от Тетевен известие и аз отидох в Тетевен. Там ние останахме една вечер, а на другия ден отидохме в Ловеч. Там преспахме една вечер; аз се върнах пак на село, а Дяконът замина към Пловдив. Оттогава насетне не съм се виждал с Дякона.

– Кой и защо ти поръча отровата? – Аз щях да ходя в Ловеч. Марин Попов ми каза: „Кажи на Васил гложенеца, че бях му казал нещо, припомни му, нека го вземе, да ти го даде и го донеси!“ Аз казах на Васила и Васил ми донесе нещо в една книжка. Аз го попитах: „Какво е това?“ А той ми каза: „Отрова е.“ Занесох я в хана на Герго Стойков. Там бяха Марин Попов, Стоян Съйков и даскал Илия. Аз извадих [книжката] и я оставих пред тях на тезгяха. Те я разделиха на три: малко взема Марин Попов, малко Герго Стойков и малко Стоян Съйков. И даскал Илия видя. Когато аз занесох най-напред отровата, не знаех защо е, после чух, че била поръчана, за да отровят Димитра.

– Кажи какво знаеш по убийството на дякона и по обира на хазната!

– Един ден в нашето село бяха дошли Димитър и Стоян пандурът и ме повикаха. Аз отидох в училището и ги намерих. [Там] бяха Герго Стойков, Марин, Герго Кабакчиев и още други тетевенци, но кои – не зная. В събранието те ми казаха: „Вземи Димитра и другарите му и ги заведи на засада!“ Аз ги взех и заведох в лозята. После се върнах назад. Беше по пладне, когато Герго Кабакчиев дойде и ми каза: „Иди и им кажи, че дяконът ще отиде във Видраре, нека тръгнат!“ После ние отидохме с Кабакчиев и аз му посочих мястото, гдето щяха да отидат на засада, и заедно с него ние отидохме при тях. Кабакчиев ми каза: „Дяконът ще отиде във Видраре, а ти да им посочиш пътя!“ Аз заедно с него вземах хората и им казах: „[Дяконът]ще мине оттук!“ И като им посочих пътя, върнах се назад. После братовото момче на мухтара Димитър съобщило на дякона и той се върнал от пътя, и после дойде в село. Нея нощ [той] остана [там]. На другия ден [дяконът] с мухтара Димитър и мнозина други замина за Орхание. Тия ми са сведенията по това. По обира на хазната не зная нищо.

– Знаеш ли нещо друго?

– Не зная.

Подписал: Димитър Пеев

Въпросите и отговорите, зададени в наше присъствие и показанието на споменатия Димитър Пеев са според както са изложени по-горе.

9 зилкаде [12]89 или 27 декември [12]88 [1872] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Шакир, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

Повторен разпит на Дико Беров от Извор

6 януари 1873

– Веднъж ти, Доко Съйков и Йото Илиев, който се намира във Влашко, и тримата, връщайки се от сватба, сте запалили шумата на Димитър мухтара; къде беше тая шума и защо я запалихте?

– Аз не зная нищо по тая работа. Ние бяхме седем-осем души, когато се връщахме от сватба, и аз си отидох право в къщи. Между затворниците тук има, които знаят, че съм си отишъл в къщи.

– Доко Съйков казва, че сте останали по пътя с Йото Илиев. Ако той сега ти каже това в лицето, ти какво ще речеш?

– Нека дойде и ми каже, аз казах какво зло съм извършил. Ако бях извършил и това, щях да го кажа, не съм го извършил и не зная.

Въпрос към Доко Съйков при очна ставка с Дико Беров

– Ти казваше в твоите показания: „Връщайки се от сватба, бяхме с Дико Беров, и когато дойдохме до шумата на Димитра [18]., те останаха там, за да запалят шумата, а аз си отидох в село.“ Дико отказва това, какво ще речеш ти?

– Ние отидохме заедно до хана, пийнахме малко, оттам тоя Дико Беров и Йото Илиев се върнаха назад, като казаха: „Ние ще запалим шумата!“ и се върнаха, обаче кой от тях е запалил шумата – не зная.

19 зилкаде [12]89 [6 януари 1873] година.

[Знак за отпечатък от пръст]: Дико Беров

Подписал: Доко Съйков

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1 Село Бяла поляна („Акче алан“), община Перперек, Кърджалийска околия.

2 Димитър Общи и Васил Йонков.

3 Станчо поп Николов.

4 В турския текст името „Петьо Бояджиев“ може да се чете и „Пеньо Бояджията“. Името на Кольо Войнов е сгрешено на „Стойнов“.

5 Димитър е Дидьо Пеев.

6 Село Тлачене, което днес спада към околия Бяла Слатина.

7 Мито Цвятков Бакалбашиев и Стефанаки Христов Савов, членове на Врачанския революционен комитет. На Мито Цвятков Левски възложил да уреди прехвърлянето на комитетските хора и писма през Лом и Оряхово за Румъния (Ив. Унджиев, пос. съч., стр. 597, 609).

8 Вместо „Турно Магурели“ в турския текст стои „Могилица“.

9 Иван Хекимина е Иван Стоянов Ибришимов, а даскал Иван – Иван Фурнаджиев.

10 Село Караш, Врачанска околия.

11 Мито е Мито Цвятков.

12 Кръстьо Д. Новкиришки, председател на Врачанския комитет (Ив. Унджиев, пос. съч., стр. 976).

13 Под „новия манастир“ тук се разбира Черепишкият манастир.

14 Село Боженица, Ботевградско.

15 Васил Петров, Митьо Петков и Васил Наков.

16 „Попът“ трябва да е свещеник Марко Тодоров. Що се отнася до „едноръкия даскал“ („бир чолак даскал“), то, знае се, че по него време учители в Правец са били Илия Тодоров от Сопот и Захари поп Кирилов от Пирдоп; последният е бил куц, но не „еднорък“ (П. Ценов, пос. съч., стр. 143, 146).

17 След „отидохме“ са изпуснати думичките „и ние“. Турският текст на следващото изречение трябва да се чете така: „Акшамъ Исветко иле берабер Прафчая биз де гиттик ве Македония тарафъна фесад ичун йол ачмга гиден (преписвачът погрешно е написал „гиттик“) даскал Тодор гелмишми дею Етрепола хабер гьондермишлер. Гелди дею хабер гелди.“ На български изречението трябва да се преведе както следва: „Вечерта отидохме и ние с Цвятко заедно в Правец. Бяха запитали в Етрополе дали се е завърнал даскал Тодор, заминал за Македония, за да отваря пътя за бунт. Дойде известие, че не се е завърнал.“ Това място от показанията на Дидьо Пеев е много важно, защото то разрешава спора по въпроса за обиколката на Тодор Пеев из Македония – сам или заедно с Димитър Общи.

18 „Димитър“ е Димитър Крачунов, мухтар на с. Гол. Извор.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.