сряда, март 06, 2019

Уроци по атеизъм

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: УРОК 1

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Урок 2. Църквата и науката: част първа

Нашата втора беседа е за науката.

В последно време можем да видим как служители на култа от всякакъв вид, от всякакъв калибър и от всякакви секти се подмилкват с необикновена страст на науката, побратимяват се с нея и изобщо се правят, че винаги са били извънредно близки до науката, дружели са с нея, покровителствали са я и едва ли не са били част от нея.

Но аз смятам, че има смисъл да напомним: своята научна кариера църквата е започнала с убийството на Хипатия – първата жена-геометър, математик и астроном. След това убийствата на учени са станали вече битова, всекидневна, стандартна норма. И става дума не само за широко известни факти като изгарянето на Джордано Бруно, униженията на Галилей или историята с Николай Коперник.

Да си спомним Мигел Сервет, откривателя на малкия кръг на кръвообращението, когото изтезавали, а след това изгорили по обвинение в ерес и волнодумство. Да си спомним Етиен Доле, великолепен философ, блестящ учен и изследовател, който също бил изгорен за волнодумство. Да си спомним Джулио Чезаре Ванини, автор на книгата „За удивителните тайни на природата, царица и богиня на смъртните“, който за ерес бил осъден да му бъде отрязан езика и да му бъдат строшени пръстите, а след като благочестивата публика свършила всичко това с него, Ванини бил изгорен и пепелта му била пръсната по вятъра. Да си спомним Пиетро Д’Абано, лекар и анатом, осъден на доживотен затвор и по заповед на духовниците удушен в килията си. Да си спомним Чеко Д’Асколи, блестящ учен, който бил просто изгорен без всякакви предварителни църковни трикове; да си спомним Пиетро Джаноне и Херман Рисвикски…

Този списък може да бъде продължен до безкрайност. Трябва да сме наясно, че и по онова време хората, които са знаели, че не всичко е точно така, както учат поповете, са били много повече. Но за да се противопоставиш на свирепата, чудовищна по своята агресивност тоталитарна машина на църквата, се изисквало огромно мъжество.

В Русия всичко било още по-лошо и по-страшно, въпреки че тук не горели никого. Просто нямало кого да горят. В продължение на около седемстотин години, като започнем от така нареченото покръстване, била създадена толкова безжизнена, толкова смъртоносна за всяка мисъл, за всяка търсене и за всяко изследване среда, че в периода от IX–Х до XVIII век в Русия просто не се появил нито един учен – не се родил и не се развил.

А когато все пак се появили учени, това, разбира се, било до най-голяма степен проблематично. Знае се как в Казан местните семинаристи под ръководството на местните архиереи разгромили анатомическия факултет, унищожавайки колекцията от образци. Как забранявали издаването на произведенията на Дарвин и на Хекел. Как издевателствали над Иван Михайлович Сеченов – санктпетербургският митрополит Исидор настоявал великият физиолог да бъде изпратен в Соловки на покаяние, а книгата му „Рефлекси на главния мозък“ да бъде забранена за печат и разпространение.

Такива случаи имало много. Но работата не е в това. Работата е в това, че днес, в периода на активното заиграване с науката, служителите на култа, използвайки неосведомеността на публиката, започнаха да придърпват към себе си наистина велики имена. За вярващи се обявяват практически всички, даже например и Иван Петрович Павлов.

По повод на Иван Петрович Павлов съществува огромно количество легенди, които започват с твърдението, че едва ли не е бил настойник на някаква църква, а това, че е бил вярващ, ни се внушават постоянно, повсеместно и много страстно. Но нека погледнем как наистина стоят нещата с Иван Петрович Павлов.

За целта ще ни помогнат спомените на неговия племенник Сергей Александрович Павлов, който доброволно поел задължението в продължение на почти цял живот да отбелязва съвестно репликите и настроенията на Иван Петрович. Трябва да отбележим, че Сергей Александрович считал себе си за вярващ човек и към тези въпроси се отнасял с необикновена сериозност и прецизност. В академичното издание от 2004 година „Спомени за Иван Петрович Павлов“ практически половината от текста принадлежи на перото на Сергей Александрович, при което значителна част от този текст е посветена на отношението на Иван Петрович към религията. Ето какво пише Сергей Александрович: „Иван Петрович не само че беше нерелигиозен човек, той беше безбожник, дълбоко и окончателно убеден, пропит от своето отрицание до дъното на душата си, стопроцентов безбожник“.

Като илюстрация Сергей Александрович привежда един характерен диалог. По време на късен вечерен чай, седейки с Иван Петрович на четири очи, той попитал: „Кажете, според вас, има ли бог?“ На което Павлов веднага и рязко отговорил: няма. Освен това, цитирам, „…добави, че да се признава съществуването на бог е предразсъдък, абсурд, признак на умствена изостаналост“.

Това може би не звучи много толерантно. И вероятно, ако Иван Петрович Павлов беше доживял до наши дни, щеше да бъде обвинен в екстремизъм, в неуважение към някого или в оскърбяване на нечии чувства. Но въпреки това – ето ви научен, строг факт за отношението на един учен от подобно – най-високо! – равнище към въпросите на религията и вярата.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.