Уроци по атеизъм

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: УРОК 1

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Урок 2. Църквата и науката: част първа

Нашата втора беседа е за науката.

В последно време можем да видим как служители на култа от всякакъв вид, от всякакъв калибър и от всякакви секти се подмилкват с необикновена страст на науката, побратимяват се с нея и изобщо се правят, че винаги са били извънредно близки до науката, дружели са с нея, покровителствали са я и едва ли не са били част от нея.

Но аз смятам, че има смисъл да напомним: своята научна кариера църквата е започнала с убийството на Хипатия – първата жена-геометър, математик и астроном. След това убийствата на учени са станали вече битова, всекидневна, стандартна норма. И става дума не само за широко известни факти като изгарянето на Джордано Бруно, униженията на Галилей или историята с Николай Коперник.

Да си спомним Мигел Сервет, откривателя на малкия кръг на кръвообращението, когото изтезавали, а след това изгорили по обвинение в ерес и волнодумство. Да си спомним Етиен Доле, великолепен философ, блестящ учен и изследовател, който също бил изгорен за волнодумство. Да си спомним Джулио Чезаре Ванини, автор на книгата „За удивителните тайни на природата, царица и богиня на смъртните“, който за ерес бил осъден да му бъде отрязан езика и да му бъдат строшени пръстите, а след като благочестивата публика свършила всичко това с него, Ванини бил изгорен и пепелта му била пръсната по вятъра. Да си спомним Пиетро Д’Абано, лекар и анатом, осъден на доживотен затвор и по заповед на духовниците удушен в килията си. Да си спомним Чеко Д’Асколи, блестящ учен, който бил просто изгорен без всякакви предварителни църковни трикове; да си спомним Пиетро Джаноне и Херман Рисвикски…

Този списък може да бъде продължен до безкрайност. Трябва да сме наясно, че и по онова време хората, които са знаели, че не всичко е точно така, както учат поповете, са били много повече. Но за да се противопоставиш на свирепата, чудовищна по своята агресивност тоталитарна машина на църквата, се изисквало огромно мъжество.

В Русия всичко било още по-лошо и по-страшно, въпреки че тук не горели никого. Просто нямало кого да горят. В продължение на около седемстотин години, като започнем от така нареченото покръстване, била създадена толкова безжизнена, толкова смъртоносна за всяка мисъл, за всяка търсене и за всяко изследване среда, че в периода от IX–Х до XVIII век в Русия просто не се появил нито един учен – не се родил и не се развил.

А когато все пак се появили учени, това, разбира се, било до най-голяма степен проблематично. Знае се как в Казан местните семинаристи под ръководството на местните архиереи разгромили анатомическия факултет, унищожавайки колекцията от образци. Как забранявали издаването на произведенията на Дарвин и на Хекел. Как издевателствали над Иван Михайлович Сеченов – санктпетербургският митрополит Исидор настоявал великият физиолог да бъде изпратен в Соловки на покаяние, а книгата му „Рефлекси на главния мозък“ да бъде забранена за печат и разпространение.

Такива случаи имало много. Но работата не е в това. Работата е в това, че днес, в периода на активното заиграване с науката, служителите на култа, използвайки неосведомеността на публиката, започнаха да придърпват към себе си наистина велики имена. За вярващи се обявяват практически всички, даже например и Иван Петрович Павлов.

По повод на Иван Петрович Павлов съществува огромно количество легенди, които започват с твърдението, че едва ли не е бил настойник на някаква църква, а това, че е бил вярващ, ни се внушават постоянно, повсеместно и много страстно. Но нека погледнем как наистина стоят нещата с Иван Петрович Павлов.

За целта ще ни помогнат спомените на неговия племенник Сергей Александрович Павлов, който доброволно поел задължението в продължение на почти цял живот да отбелязва съвестно репликите и настроенията на Иван Петрович. Трябва да отбележим, че Сергей Александрович считал себе си за вярващ човек и към тези въпроси се отнасял с необикновена сериозност и прецизност. В академичното издание от 2004 година „Спомени за Иван Петрович Павлов“ практически половината от текста принадлежи на перото на Сергей Александрович, при което значителна част от този текст е посветена на отношението на Иван Петрович към религията. Ето какво пише Сергей Александрович: „Иван Петрович не само че беше нерелигиозен човек, той беше безбожник, дълбоко и окончателно убеден, пропит от своето отрицание до дъното на душата си, стопроцентов безбожник“.

Като илюстрация Сергей Александрович привежда един характерен диалог. По време на късен вечерен чай, седейки с Иван Петрович на четири очи, той попитал: „Кажете, според вас, има ли бог?“ На което Павлов веднага и рязко отговорил: няма. Освен това, цитирам, „…добави, че да се признава съществуването на бог е предразсъдък, абсурд, признак на умствена изостаналост“.

Това може би не звучи много толерантно. И вероятно, ако Иван Петрович Павлов беше доживял до наши дни, щеше да бъде обвинен в екстремизъм, в неуважение към някого или в оскърбяване на нечии чувства. Но въпреки това – ето ви научен, строг факт за отношението на един учен от подобно – най-високо! – равнище към въпросите на религията и вярата.

(Следва)