Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 32

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (до днешния проход Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

69

Четвърто съдебно следствие на обирачите на хазната и на комитетските хора, извършено от нарочна комисия.

Разпит на Димитра, мухтар на Голям Извор [1]

24 декември 1872

– Откъде си и какво работиш?

– Аз съм от Голям Извор и съм там мухтар.

– Кога влезе в комитета? – Миналата година по това време, един месец след като бяхме влезли в постите. Един ден дойдоха в дома ми Герго Стойков и Марин Попов и ми донесоха една книжка, подпечатана с лъвски печат [2]. Те ми казаха: „Да прочетем тая книжка, но в стаята ви има много хора, да идем на скришно!“ Като излязохме оттам, те ми рекоха: „Да идем на твоя дюкян, там е твоят брат, но друг няма!“ След това ние отидохме на дюкяна. Те ми дадоха книжката. В началото личеше думата „екзарх“. От нея аз помислих, че е някакъв устав и ги попитах: „Екзархийският устав ли е това?“ Те ми казаха: „Чети от начало, това е за друго нещо, ще разбереш.“ Аз прочетох книжката и разбрах, че се говори за комитетски работи. Поставих я в джеба си, но те ми казаха: „Не може да я вземеш, ние ще я дадем на човека, който ни я даде!“ Когато излязохме от дюкяна, те ми казаха: „Ще ни дадеш ли [книжката], или добро не [може да се очаква]?“ Аз извадих книжката и им я дадох. „Хайде да отидем при хората, които ни дадоха тая книжка“, казаха те. Герго рече: „Тоя човек е в нашата къща.“ Дигнахме се и отидохме заедно в Герговата къща. Там видях трима души, които не бях виждал, нито познавах. Те ме запитаха: „Прочете ли тая книжка?“ Аз им отговорих: „Прочетох я, но нея разбрах.“ Когато ги попитах откъде са, те ми казаха: „После ще разбереш, сега не трябва да знаеш!“ Единият от тях, за когото научих отпосле, че е Дякон Левски, ми каза: „Тая книжка е за комитета и желанието на комитета е това: ще изложим най-напред със заявление до държавата, че данъците ни са големи, преди няколко години е обещала нещо, ще потърсим обещанието.“ Аз го попитах кое е това нещо, а той ми каза: „Свободата!“ Аз му казах, [че] не е лесна работа, не се дава, [а] той рече: „Ще съберем пари, ще купим оръжие и ще се бием.“ На това аз казах: „Това ще бъде лоша работа, откажете се и не обикаляйте насам!“ На което той рече: „Аз чух още от Ловеч, че ти си бил османски приятел и си вършел шпионство. Имаше много други хора като тебе, които влязоха в [правия] път, и ако ти не влезеш, ние ще му намерим леснината.“ По това време от Орхание дойде в село едно заптие, на име Мехмед. Като видяха заптието, те приготвиха добичетата, качиха се и си отидоха. След като те си заминаха, Герго и Марин ми казаха: „Ако ти не влезеш в тая работа, лошо ще си теглиш!“ Оттам всички се пръснахме по къщите си. След един месец, една вечер към два часа, аз седях във Василовата кръчма. После, когато станах да си вървя в къщи, през вратата на черквата, която е срещу кръчмата, влязоха двама конника. Като отидох до вратата, аз видях Марина и му казах: „Защо влязохте тука с конете, тук хан ли е? А кой е тоя с тебе?“ – попитах аз. Той макар да ми каза, че стоящият до него е търговец, аз му рекох: „Защо не го заведеш в твоята къща?“ Той ми отговори, че в неговата къща нямало място за коне [и] че иска да върже коня в мазето, което е под черквата, но понеже там не бивало да се върже, той ми каза да вържа коня в моята къща. „Добре,“ казах му аз. Той заведе коня и го върза в моята къща. После аз им казах: „Чакайте да пием по едно кафе.“ Той ми отговори: „Чака ме търговецът, имам работа.“ Тръгна и си отиде. Рано на другата сутрин той дойде у дома и ми поиска една-две лири на заем, за да ги даде на търговеца. „Нямам“, казах му аз. Но след като изпи кафето си, той ми каза: „Да излезем малко навън.“ Дигнахме се заедно и излязохме навън. В двора на къщата ми той пак отвори дума за пари, като ми каза: „Дай поне една лира!“ Аз извадих и му дадох едно златно меджидие. По негово желание ние отидохме в училището и той ми поръча кафе. Не зная колко бях пил от кафето в устата си ѝ колко бях глътнал, когато усетих горчивина и лоша миризма, и го изплюх. Държейки кафето в ръката си, аз извиках Доко Съйков, който беше сварил кафето, и го попитах: „Какво е туй нещо?“ Той посегна да вземе чашата от ръката ми, но аз не му я дадох. Както и да е, кафето се разсипа на земята, но аз пак не му я дадох чашата и ѝ турих в джеба си. Взех също и чашата, от която пи Марин, и, като потърсих малко мляко, докато дойде млякото, държейки и двете чаши в ръката, казах на Марина: „Виж каква е тая работа, какъв цвят има моето кафе!“ И му показах чашата. Тогава Доко каза: „В тая чаша брат ми беше сипал азотна киселина [3] и понеже не я бях измил, затова кафето е станало такова.“ След като изпихме донесеното мляко, ние излязохме заедно с Герго навън. Като му казах да отидем заедно на дюкяна, вървейки, аз го попитах: „Каква е тая работа?“ „Аз нищо не зная“, ми каза той. По това време там дойдоха Марин и Доко, повикаха Герго и поприказваха тайно, което не можах да разбера. Те станаха оттам, но аз им казах, че ще занеса и двете чаши на властта. Тогава Герго и Марин ми казаха: „Чакай, ще ти кажем нещо!“ Казвайки това, те ме задържаха и ми рекоха: „Ние ти поставихме тая отрова в чашата, за да те сплашим, понеже не искаш да влезнеш в комитета, и хвърлихме жребие кой да ти даде отровата.“ Аз им казах: „Макар да е от комитета, но аз не съм сторил никому нищо.“ Марин и Герго ми казаха: „Ти не ще можеш да отидеш дори и в града, ще те убият по пътя.“ Когато аз им казах, че ако е дошъл смъртният ми час, ще умра, те ми казаха: „Владишкият наместник в Ловеч е съобщил на каймакама, обаче му поискали документ, същото ще стане и с тебе. Ние пък ще отречем, после пак за тебе ще стане лошо, изобщо ти не можеш свободно да ходиш, ето защо нека те закълнем, за да постъпиш в комитета!“ След това аз размислих, че, ако отида при властта, може би нищо да не стане; тогава ще ме обвинят в бунтарство, та и от двете, страни [ще бъде] лошо, ето защо аз склоних. Тогава те ми казаха: „Да отидем в къщата на свещеника!“ Отидохме заедно с тях в къщата на свещеника, на име Стефан. Там бяха: поп Димитър, баща му Петър, Доко Съйков, Стоян Съйков, Дико Пеев, Лальо Пеев, Дико Беров, Моньо Симеон Татар- чев [4] и други, но от страх не можах да позная кои са. Ние седнахме там. Марин, извади от пояса си един шестак и каза: „Ще те закълнем тук, че не ще говориш нищо; ако от тебе или от някой друг излезе някое зло, да знаеш, че те чака смърт!“ След това свещениците започнаха да четат и заклеха всички ни. След клетвата Марин каза: „Тия шестаци са три: единият е мой, другият на Герго и третият на Дико Тодоров, но ти вземи моя, аз ще си набавя друг, да си говорим сега открито!“ При все че аз му казах, че от идването ми от Цариград досега не съм взимал в ръцете си и не съм си служил с такова нещо, той ми каза: „Понеже ти не го вземаш, значи имаш някакво лошо намерение, ще го кажеш!“ Макар и да му казах, че аз не съм опитен човек, той настояваше да го взема, като ме насилваше. Аз размислих и на края го взех. Той каза, че цената на револвера е три и половина лири. Аз му рекох, че не мога да ги платя. Тогава той отговори: „Ще го вземеш непременно, защото и бедните купуват!“ „Добре“, му казах аз тогава и той се съгласи да му дам парите след четири-пет деня, и аз взех револвера. Той ми каза: „Хайде да отидем заедно в Тетевен, там е главният комитет, да те закълнем и там!“ Тогава той ми върна лирата, която бях му дал в заем, и ми каза: „Ето парите, ако се беше отровил, щяхме да ги дадем дар на комитета, като съобщим, че хем го убихме, хем му взехме парите.“ Аз се приготвих и ние заедно заминахме за Тетевен. Там слязохме в хана на хаджи Ивановите синове. В хана бяха даскалът и попът. Заклеха ни пак. Оттам се върнахме и отидохме в Извор. Ето, така влязох в комитета.

– Даде ли пари на комитета?

– Бях обещал сто и петдесет гроша, но не ги дадох. Макар и да казах в първите си показания, че дадох, но не съм давал.

– Колко пъти си присъствал на комитетските събрания?

– Присъствах няколко пъти.

– Какви служби изпълняваше в комитета?

– Направиха ме мухтар [5] на комитета. Веднъж извадиха на името на Дидьо Пеев едно пътно тескере, но с това тескере щеше да мине отсреща Дяконът. Понеже Дидьо Пеев приличаше на Дякона, та той извади на свое име тескерето и Дяконът мина отсреща. Той беше отишъл по тия работи. След него заминаха и пълномощниците на комитетите. Аз под- печатах свидетелството за тескерето, което те извадиха.

– Колко пари се събраха?

– Това аз не зная, знае Герго Стойков [6], веднъж обаче чух, че били събрали седем-осемстотин гроша.

– Къде отиваха събраните пари?

– Отиваха в Ловеч.

– Откъде идваха писма за вашия комитет?

– За общ централен комитет бяха определили Извор. [Тука] идваха писма от всички комитети. За някоя по-голяма работа писмата се отправяха право за Ловеч. Името на Извор беше Сюлейманоглу Дауд. Преди той да стане център, ние имахме печат с думите: свобода и братство. После, след като станахме център, не се направи печат.

– Кой ви беше касиерът и секретарят и кой ви беше председателят?

– Председател бях аз, а касиер и секретар беше Герго, той отваряше писмата, които идваха, той беше упълномощен от мене. Подписът на писмата, които той пишеше, беше Сюлейманоглу Дауд.

– Къде свиквахте събранията?

– Повечето пъти в Герговата къща, а понякога ставаха и в училището, но когато идваха Димитър и Дяконът, те [ги] устройваха в Герговата къща.

– Какво събрание устроихте, за да нападнете къщата в Етрополе?

– По въпроса за това нападение аз нищо не зная. Димитър поиска хора, от нашето село отидоха Дико Христов, Петко Лальов и Йото Илиев.

– Кой нареди тяхното отиване и къде бе наредено то?

– Бяхме трима-четирима души, [ние] го наредихме. Герго взема моя шестак, но кому го даде той – не зная. Чух, че го дал на Дико.

– Какво знаеш по убийството на дякона?

– Един ден дяконът, владишки наместник, беше дошъл да събира пари. Дяконът ми каза: „Аз имам работа, не мога да остана.“ Тогава аз взех от няколко души пари в заем и ги дадох на дякона. Той се качи на [коня] и си замина. После, когато аз седях с бекчията Ахмед ага пред Герговия хан, дяконът се върна обратно и дойде [при нас]. „Добро виждане, пак идваш!“ рекох аз, а той ми отговори: „Вашето момче видяло няколко души в нивите, [които] били лоши хора, и ми каза: „Върни се!“ – и аз се върнах.“ След това бекчията Ахмед ага, макар и да отиде там с няколко души, но те съобщиха, че ония хора са си отишли [7]. След това, нея нощ дяконът остана в нашето село, у нас. На следния ден заминахме заедно с него за Орхание. Това е, което чух и което зная за дякона. Много след това време Димитър го убил. Видях Димитра в Цветковия хан и той ми обади.

– Какво знаеш за обира на хазната?

– За тоя обир аз нищо не зная, чух отпосле.

– Какво беше съдържанието на писмата, които се получаваха в комитета?

– Да се събират пари за оръжие, всяко оръжие да бъде игленка пушка, и парите да се дадат тогава, когато те се доставят, и че всяка една пушка струва осем лири.

– Преди четири-пет месеца във вашето село бил дошъл Дякон Лев- ски и направил [от] вашия малък комитет централен, какво ще рече това централен комитет [8]?

– [Левски] каза: „Другите села са далеч, а това село е по-близо до Ловеч, нека писмата се събират тук и оттук да се пращат в Ловеч, но догдето не получите съобщение от мене, не ги пращайте!“ Ето защо, дошлите писма се събираха у Герго и останаха там, и не се изпратиха никъде.

– Къде са тия събрани писма?

– Аз бях ги дал на Герго, какво ги направи той – не зная.

– Къде е Ловчанският комитетски център?

– Марин Попов и Дидьо Пеев знаят подробно неговите събрания, неговите председатели и техните местожителства. Освен тях знае и Иван Чолака, сестриникът на ловчанския владишки наместник, който беше съобщил на властта.

– Кой беше куриер на Изворския комитет?

– Първият беше Марин, вторият Дико Беров и Димитър Пеев.

– Веднъж ти си ходил в Тетевен, защо ходи?

– Един ден даскал Тодор ме взе и ме заведе в Тетевен. Отидохме в Станчовия хан, и Димитър беше там. Той ме попита за Дякон Левски, аз му казах: „Не го зная.“ От отсреща изпратили писмо по Фердинанд, писмото отвори Тодор. Съветът в Тетевен се беше събрал там [9]. Те прочетоха [писмото]. Съдържанието на писмото беше: „Отношенията между Димитра и Дякона били обтегнати, но това не бива да бъде така, защото, ако те постъпват така, какво ще правят другите? Дяконът ще бъде началникът, и който не го слуша, да се оттегли. Фердинанд ще обикаля да подготвя за бунт.“ После те ми дадоха писмото и ми казаха: „Когато дойде Дяконът, ще му го дадеш.“ И аз го предадох на Герго. Подписът беше на Цанков [10].

– Говорили ли сте с хаджи Станьо за комитета?

– Веднъж отидохме с Дякона в къщата [на хаджи Станя] и се разговорихме.

– Знаеш ли нещо друго, освен тия [работи]?

– Не зная.

Подписал: Димитър мухтарът

Въпросите и отговорите и показанието на споменатия мухтар Димитър са дадени в наше присъствие и са изложени [както] са по-горе.

6 зилкаде [12]89 или 24 декември [12]88 [1872] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Шакир, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1 Димитър е Димитър Крачунов, мухтар на Голям Извор.

2 По-правилно изречението трябва да се преведе така „Миналата година, един месец след като бяхме влезли в постите (коледни пости, б. н.), дойдоха един ден по това време (около 24 декември, б. н.) у дома Герго Стойков и Марин Попов и т. н.“ Димитър Крачунов не отговаря веднага кога е влязъл в комитета, а описва събития, предхождащи тоя момент, с което се стреми да представи работата, че и той по принуда постъпил в комитета.

3 На турски „задж-и къбрис“ (в народния говор „съчикабрус“) = витриол (а не „азотна киселина“).

4 Поп Стефан, поп Димитър (баща на Марин Попов), поп Петър (турската дума „папас“ = поп, погрешно е разчетена като „бабасъ“ и преведена е „неговия баща“), Доко Съйков Маевски, Стоян Съйков Маевски, Димитър (Дидьо или Дико) Пеев Галевски, Лальо Попов („папас-оглу“, а не Пеев), Дико Беров Пашов, Моньо Симеон Татарчев(?) (има Марин Татарчев, но той е от Лопян), всички членове на комитета в Голям Извор.

5 Думата „мухтар“ е употребена в смисъл на председател, това се вижда от следващите показания.

6 В турския текст стои погрешно написано Герго Гиков, вместо Стойков.

7 Димитър Крачунов тук описва първия опит да бъде убит дякон Паисий, извършен от Общи и неговата чета на 15 или 16 юни 1872 год. при с. Извор (С т. Заимов, Миналото, кн. 1, стр. 146–154).

8 Касае се за учредяването от Дякон Левски на първия революционен окръг в началото на септември 1872 с център Голям Извор, а не гр. Орхание.

9 Това е събранието, което пратеникът от Влашко, Георги Стефанов-Фердинанд, свикал в Тетевен във връзка с писмото на Централния комитет относно разпрата между Левски и Общи.

10 Писмото е носело подписа на Киряк Цанков.