ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1. МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО" ПРЕДИ I ВЕК

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА 2. “ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО“

ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА

Еврейският народ имал особено отношение с Бог. Той бил народ, избран от Господ. „Вие ще ми бъдете царство от свещеници и свят народ“ – казал този бог на евреите (Изход, 19:6).

Това бил единственият Бог, който в действителност съществувал. Всички останали богове не съществували. Те били в най-добрия случай просто идоли – издялано дърво, бронзови отливки, камъни и бои. Всички тези езически богове били създадени от хората.

Напротив, еврейският бог създал целия свят. Той разделил светлината от тъмнината и сътворил човека.

Когато целият свят потънал в грях, Бог му изпратил потоп, а когато хората намислили да построят кула, за да стигнат по нея до небето, размесил езиците им.

След това бог се отчаял да спасява цялото човечество и се заел с потомството на един човек, Авраам. Бог и Авраам сключили договор. Според този договор Авраам се задължавал да се обрязва и да спазва закона, а в замяна на това той и неговото потомство получили като вечно владение Ханаанската земя (Битие, 17:8).

Наследник на Авраам станал неговият син Исаак, а наследник на Исаак – сина му Яков. Заради своя син Йосиф, който достигнал висока длъжност при египетския фараон, патриарх Яков се преселил със своите роднини в Египет и евреите след това попаднали в египетско робство.

От робството ги извел техният лидер на име Мойсей, комуто Господ се явил в планината Хорив сред горящ храст. Именно на Мойсей Бог за първи път казал своето име.

Отговаряйки на въпроса на Мойсей за неговото име, Бог казал: „Аз съм Този, Който съм“ – древноеврейски израз, чиито първи букви образуват акронима „Яхве“ (Изход, 3:14). Господ заявил на Мойсей: „Явих се на Авраам, на Исаак и на Яков като Бог Всемогъщ, но не им бях познат с името Си Яхве“ (Изход, 6:3).

Това име – Яхве – било табу за евреите и по-късно можел да го произнася на глас само един път в годината първосвещеникът в Светая светих в Ерусалимския храм. Гърците го нарекли „тетраграматон“, което ще рече четирибуквие, и в гръцките преводи на Библията (например Септуагинта) то се пишело с еврейски букви. Латинските преводи използвали четирибуквието YHWH.

За да изведе евреите от робството, Яхве извършил множество чудеса. Той поразил Египет с девет бедствия. Той разделил водите на Червено море и той вървял пред евреите като огнен стълб през нощта и като облачен стълб през деня.

На планината Синай той слязъл при Мойсей и сключил с него завет, което ще рече договор. Според този завет евреите се задължавали да се покланят на Яхве и само на Яхве, а Яхве в отговор се задължавал да им даде за местоживеене Ханаан. Като ревнив бог, Яхве поискал от тях да не се съюзяват с ханаанците и да ги унищожат заедно с техните богове: „Внимавай да не направиш договор с жителите на земята, където отиваш, да не би да стане примка сред теб. А да събориш жертвениците им, да строшиш стълбовете им и да изсечеш ашерите. Защото ти не бива да се покланяш на друг бог, понеже Господ, чието име е Ревнив, е ревнив Бог“. (Изход, 34:12–14). „Подложи ги на херем, не се съюзявай с тях и не ги щади“ (Второзаконие, 7:2).

Думата херем, употребена в тази заповед е една от ключовите думи в Стария завет.

Херем има същия корен като арабската дума „харам“, забрана. Херем е и проклятие, и забрана, и джихад. Това е свещена война, в хода на която се изтребва цялото население на дадена земя, а неговото имущество се унищожава или се предава на жреците на Яхве.

Именно осъществяването на херем е главното условие за владеенето на Обетованата земя. Във „Второзаконие“, последната, заключителната книга от Петокнижието на Мойсей, Мойсей предупреждава Израил: „Но в градовете на тези народи, които Господ, твоят Бог, ти дава като наследство, да не оставиш живо нищо, което диша, а ги подложи на херем: хетейците и аморейците, и ханаанците, и ферезейците, и евейците, и евусейците, така както Господ, твоят Бог, ти заповяда“ (Второзаконие, 20:16–18).

Ако Израил спазва тези правила, чака го щастлив живот в Обетованата земя. Ако не, Израел ще бъде изтребен и изхвърлени от Обетованата земя (Второзаконие, 29:24–25).

В Книгата за съдиите процъфтяването на едни или други потомци на Израил се свързва със строгото изпълнение на херема.

Там се съобщава, че потомците на Юда са поразили с меч всички хора в дадената им земя (Съдии, 1:4–18). Именно затова бъдещото царство Юдея било изградено върху здрави основи. Напротив, потомците, които се заселили в бъдещото царство Израил, не изтребили ханаанците, както предписвал Господ (Съдии, 1:27-35). Този непоправим грях станал причина за падането на царството Израил.

Историята за сътворението на света и за еврейския народ до пристигането му в Обетованата земя се разказва в първите пет книги на еврейското Свещено писание: Битие, Изход, Числа, Левит и Второзаконие. Тези пет книги били продиктувани от Господ на Мойсей непосредствено в планината Синай. Те били еднакво свещени за евреите и за повечето християни. Християните ги наричат Петокнижие на Мойсей, а евреите ги наричат просто Тора – което ще рече „Закон“.

По-нататъшната история на евреите от идването им в Ханаан до падането на Първия храм била разказана в следващите шест книги на Библията: книгата Исус Навин, книгата Съдии и четирите книги Царе.

Книгата Исус Навин разказва за мълниеносния блицкриг, който осъществил приемникът на Мойсей – Исус Навин, и за херема, на който подложил съпротивляващите се градове. Книгата Исус Навин е книга за това, че няма нещо, което да не може да направи един народ, начело на който стои самият Господ.

Тя продължава темата за чудесата, които Господ върши за избрания народ. Всичките тези чудеса носят ярко изразен военно-приложен характер. Господ осигурил на евреите брод през Йордан, разделяйки водите на реката; той разрушил с тръбни звуци стените на Ерихон и именно той мятал при Гибеон върху враговете на евреите огромни камъни от небето.

Затова веднага след завземането на Обетованата земя Исус Навин събрал евреите и построил огромен олтар на открито, както му завещал Мойсей (Второзаконие, 26:7).

Имайки предвид бъдещата роля на Ерусалим в юдаизма, бихме могли да очакваме, че този олтар ще бъде построен на Храмовия хълм. Но това не е съвсем така. Олтарът, който Исус Навин издигнал според завещанието на Мойсей, бил разположен според книга Второзаконие в планината Хевел до града, наречен Сихем, в самия център на Ханаанското възвишение, сърцевина на бъдещото царство Израил.

За удивителното разположение на този олтар ще поговорим малко по-късно.

Според Библията след завземането на Обетованата земя евреите живеели известно време на отделни кланове под ръководството на шофети (съдии) – особено избрани от Бог хора. Но когато започнали да ги притискат филистимците, помолили последния шофет, пророк Самуил, да се помаже за цар.

Пророк Самуил също нямал никакво отношение към Ерусалим. Той живеел в град Шилом и в този град се намирал ковчегът на Яхве.

Пророк Самуил бил категорично против желанието на евреите. Той произнесъл тираноборческа реч. С остри думи пророкът описал всичките последици от абсолютната монархия: произвол, нарушаване на правата на частната собственост и превръщане на свободните хора в роби. Всеки, който иска да прочете аргументите срещу едноличното управление, може да види речта на пророк Самуил в 8-ма глава на Първа книга Царе.

Нещо повече, Самуил заявил, че избирането на цар ще бъде поредната измяна от страна на Израил по отношение на Господ, също толкова отвратителна, колкото направата на Златния телец и поклонението на Астарта и Ваал.

„Не отхвърлиха тебе, но Мене отхвърлиха, за да не царувам над тях“ – съобщава Господ на Самуил (1 Царе, 8:7).

Но народът настоявал на своето: не искаме бог, искаме цар, след което пророк Самуил им поставил за цар Саул от рода на Вениамин.

Уви, Саул се оказал лош цар. Той нарушил договора с Яхве. Започнал война с амалекитяните, на не ги подложил на херем и даже запазил живота на амалекитянския цар Агаг. Затова Самуил свали Саул от царския пост и предал поста на младия Давид (1 Царе, 16:13).

Това потвърждавало приоритета на пророка над царя. С гласа на пророка говорел бог. Пророците сваляли и назначавали царете, но царете не можели да направят нищо на пророците.

(Следва)