сряда, януари 31, 2018

Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 25 август 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 90. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8071. Арх. т. I, № 37, стр. 65.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ - 25 АВГУСТ 1872 ГОДИНА

1872, 25 август, Българско

Братовче!

Да не се бавя да пиша и на теб особено. Прочети всичките ми писания за Каравелов и пр. [1] Разсъди и ти, защото ти е брат бай Анастас. И още и работите познаваш някак по-отблизичко от другите по-нови съучастници. И както разсъдиш, така пиши и ти К-ву [2], ако щеш.

Писмата, щом ги прочетеш, ще ги запечаташ, но твой печат няма да слагаш. За това, което си прочел, никой няма да знае!.. Писмото батьовото ти ще го изпрати Каравелов пак до теб, а ти да ми го изпроводиш незабавно, защото ще го проводя до частният им комитет [3], да го викат [Анастас] и да му го дадат.

За всички неща, за които ти бях писал да ми изпроводиш, изпрати ми ги, защото са ми нужни. Парите изпращам 15 турски лири и 1/2(петнайсет и половина), десетте ще изпратиш на Каравелов, а другите [са] твои, защото ти ги дължа. Но недей да оставяш нещата за друг път, защото разноски [4], а трудове[те] опасни са! [5] Здравейте! [6]

Ас. Дер. Кърджала

Български революционен комитет

(печат)

-----------------------------------

1. Д. Хр. Попов бележи от страна на писмото: Аз имах воля да отварям и прочитам всичките кореспонденции, а после да ги изпращам на адресите. Д. Хр. П. отначало повече вярвал на брат си, който бе наклеветил Левски пред Каравелов.

2. На Каравелов.

3. Ще го изпрати в Плевен.

4. Правят се разноски по безплодни кореспонденции.

5. Опасни са трудовете, за да се поддържа кореспонденция.

6. На гърба на писмото Д. Хр. Попов бележи: „Отговор 22:7/ври [септември] 1872".

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

58. Писмо на Васил Левски до Олимпий Панов

59. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 27 юни 1872 година

60. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов - 27 юни 1872 година

61. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 30 юни 1872 година

62. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 2 юли 1872 година

63. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков

64. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

65. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 25 юли 1872 година

66. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет

67. Писмо на Васил Левски до сливенци

68. Писмо на Васил Левски до частните комитети

69. Писмо на Васил Левски до няколко частни комитета

70. Писмо на Васил Левски до частен комитет

71. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 25 юли 1872 година

72. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 25 юли 1872 година

73. Писмо на Васил Левски до Централния комитет във Влашко – 25 юли 1872 година

74. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи

75. Писмо на Васил Левски до приятел

76. Писмо на Васил Левски до Централния комитет в Ловеч

77. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 3 август 1872 година

78. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 3 август 1872 година

79. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 4 август 1872 година

80. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в с. Ихтяр Касан Хатем – 6 август 1872 година

81. Писмо на Васил Левски до Централния комитет в Букурещ – 25 август 1872 година

82. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 25 август 1872 година

83. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

вторник, януари 30, 2018

Дамян Калфов, „Под южното небе“ – 5

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: Първа, Втора, Трета, Четвърта

V

Слух се разнесе пак за местене от селото. Но тоя път това не бе една съвсем безосновна новина, разгласена от мними телефонисти, щабни офицери и полкови адютанти. Ето, хората видели другите полкове на на път - с обозите му, с лазаретите му — с всичко. Еди кой си сериозен човек,който никога не би излъгал, видял приятеля си или брата си по шосето с полка, който се движел нагоре. Сега вече това не бе обозна новина.

Всеки от нас започна да си прибира полека покъщнината си, да претърсва и нарежда раницата си, отделяйки нещата, които могат да се вземат, от нещата, които могат да се оставят. Няколко вечери поред разговорите ни се въртяха се около тоя въпрос — къде ще бъдем и за колко време; дали ще намерим тия удобства тук, или ще киснем със седмици, а може би и с месеци, в калта на някоя уязвена от порои нива. И почти никой не искаше да напуща това войнишко село. Всеки искаше да остане за по-дълго на улегналото си креватче от празни сандъци, тенекии и тънки, шумнати гранки; всеки с видима тъга протягаше ръка да откачи торбичките си, качулката си, котелката, — да прибере канчето си, кутийките — дреболиите, наредени на поличката, над самата му глава. Кой знае... привързаността към тоя живот в това селце бе дотолкова голяма, че нямаше да бъде голямо чуло, ако някой излезеше да каже открито, че не иска да се мести, даже и при една пълна демобилизация на войската.

Но заповедта дойде. Разпореждането се направи. Утре, в толкова часа, нестроевата рота е на път.

(Следва)

понеделник, януари 29, 2018

Европейските мечти на Грузия

АВТОР: ОЛЕГ-САНДРО ПАНФИЛОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Национално-демократичния институт на САЩ (NDI) публикува резултатите от допитване до общественото мнение в Грузия, които показаха отношението на населението към външната политика, дейността на правителството и състоялите се местни избори. Въпреки очакванията на Кремъл, Грузия продължава да се стреми да стане част от западния свят.

Национално-демократичният институт на САЩ, както и неговите колеги от Международния републикански институт на САЩ (IRI), провежда периодично своите изследвания, за да установи състоянието на обществото: готово ли е то да се развива, има ли перспективи за динамичен прогрес в областта на демокрацията и западните ценности. Грузинските социологически институти нямат финансови възможности за провеждането на подобни глобални изследвания, но те могат да участват в социологически проекти заедно с международните организации.

Последни изследвания проведе Кавказкият център за изследователски ресурси по поръчка на NDI и с финансовата подкрепа на правителството на Великобритания. В периода от 29 ноември до 19 декември 2017 година бяха анкетирани 2 298 души на основата на представителния подбор и по метода на персоналното интервю. Грешката може да бъде +/- 1,9%.

Сред тези изследвания е най-интересна оценката на населението за перспективите на отношенията с НОТО и Европейския съюз. Всичките предходни допитвания показват, че отношението към тези организации не се е променило след 2008 година, когато на 5 януари заедно с президентските избори беше проведен референдум за потенциалното присъединяване на Грузия към НАТО. Това беше първият опит да се разбере мнението на населението за перспективите на Грузия, която вече провеждаше успешни реформи, включително и военни, но за политическия елит и за западните страни беше важно да разберат трябва ли Грузия да продължи своята интеграция в НАТО. Резултатът от референдума беше зашеметяващ: за присъединяване към НАТО гласуваха 1 355 328 души, иначе казано - 77% от гласувалите.

Оттогава цифрата се променя в пределите на 5-10%, но по-голямата част от населението все пак вижда своето бъдеще със Запада. Последното изследване показа: 64% от допитаните подкрепят заявената от правителството цел за присъединяване към НАТО, което е с 2% по-малко отколкото през юни 2017 година. 26% от допитаните са против членството в НАТО. През юни 2017 година този показател беше 23%. Подкрепата за членството в НАТО в регионите, населени с етнически малцинства, се е увеличила от 29% през юни 2017 година на 36% по време на последното допитване.

Увеличената подкрепа за интегрирането в НАТО в регионите, където живеят национални малцинства, е основание да се твърди, че усилията на правителствата през последните четиринадесет години дават своите плодове. В Грузия най-големите малцинствени общини са азербайджанската в Марнеули и арменската в Джавахети, които заедно са 15% от населението. Обикновено в постсъветското пространство именно малцинствата стават жертва на кремълската сепаратистка политика. Грузия започна да се избавя от влиянието на руската пропаганда, а значи и от възможността да създава от малцинствата проруски сили. Без съмнение, прозападни стават и етническите осетинци и представителите на другите етнически групи.

Друг важен резултат е подкрепата за членство в Европейския съюз, подкрепата на перспективата за влизането на Грузия в тази организация. Броят на анкетираните, които са съгласни със заявената от правителството цел за членство в Европейския съюз, намаля малко от 77% през юни 2017 година на 72% по време на последното допитване. Подкрепата на въпроса за присъединяване към Европейския съюз е висока за мащабите на страната, изключение правят само регионите, населени предимно с етнически малцинства - 51%. Но и тази цифра беше неочаквана, защото през всичките тези години на независимост на страната протичаше труден процес за интегриране според съвременните разбирания на етническите малцинства във вътрешната политика на Грузия, декларираща европейски ценности. Най-вероятно увеличеният брой на подкрепящите се дължи отчасти на безвизовия режим с Европейския съюз.

Неприятен и неочакван беше резултатът от 29% анкетирани, които смятат, че Грузия трябва да се присъедини към Евразийския съюз. Това е с 6% повече, колкото беше в изследването преди половин година. Може да се предположи, че това е резултат от руската пропаганда, която през последните пет години се чувства на свобода, защото правителството на Иванишвили разреши транслацията на руските телевизионни канали. Възможно е също така това да е мнение на отчаяли се хора, които са повярвали преди пет години на „Грузинска мечта“ (управляващото в момента политическо обединение на Иванишвили - бел. П. Н.), но така и не дочакаха изпълнение на обещанията. Косвено това предположение се потвърждава от резултатите, оценяващи дейността на „Грузинска мечта“, която получи „добра“ оценка само от 13% анкетирани.

Такъв примерно резултат се наблюдава и в оценката за външната политика на Грузия по отношение на Русия, която зависи до голяма степен от пропагандата и позицията на правителството - „да не дразним“ Кремъл. Тъй като в Грузия е забранено от Конституцията да има държавни средства за масова информация, ролята на пропагандисти с различни политически възгледи, опозиционни и правителствени, играят два телевизионни канала - „Рустави-2“ и „Имеди“, които в анкетата получиха равно число гласове, по 46%. Телевизията все така остава основен източник на информация за политиката и текущите събития в Грузия за 72% от анкетираните, след това идва интернет - 21%. Именно те формират общественото мнение. Равнището на влияние на общественото радио е 9%, но след опитите да се промени неговия статут процентът на слушателите може да намалее.

Какво остава като цяло? Въпреки ротацията на цифрите, някъде резултатите са станали по-добри, някъде по-лоши, но като цяло изследванията показват равномерност на оценката през последните десет-петнадесет години. Очакванията на Кремъл, че Грузия ще промени своето отношение към руската политика, че пак ще започне да кима одобрително на имперските стремежи, не се оправдаха. Няма нито възстановяване на дипломатическите отношения, нито отваряне на транспортен коридор, на свободна железопътна линия през окупираната Абхазия, както искаха Русия и нейният сателит на Кавказ Армения. Нищо не се промени и в отношението на грузинските жители към НАТО и Европейския съюз. Днес грузинецът се вълнува по-скоро от вътрешнополитическото положение и се тревожи от състоянието на икономиката и на жизненото равнище, отколкото от отношенията с Русия и от преразглеждането на настроенията, особено след войната през 2008 година.

Грузия все така иска да бъде европейска страна, а статистиката показва, че броят на използващите безвизовия режим се увеличава. Изданието „Tabula“ получи отговор от грузинското външно министерство на свое запитване по този повод: от 28 март до 17 декември 2017 година 174 596 души са посетили Шенгенската зона, от които 494 не са допуснати до безвизовата зона. По оценка на Европейската комисия Грузия изпълнява условията за либерализация на визовия режим и поетите задължения. Това е казано в публикуван на 20 декември миналата година доклад.

А Русия обещава всяка година да отмени визовия режим за жителите на Грузия, но така и не прави нищо, за разлика от Грузия, която отмени визите за руснаците още преди шест години. Между другото, в сдържаното отношение на грузинските жители към Русия присъства и украинският фактор - войната на Донбас и анексирането на Крим. Грузинците винаги се отнасят съчувствено към държави, които са пострадали от Русия, например към Молдова и Украйна. А Азербайджан е един от основните търговски и политически партньори. Надеждите на Кремъл, че руският олигарх Бидзина Иванишвили ще промени отношението на грузинците към Русия, не се оправдаха. Грузия все така иска да стане част от Европа.

неделя, януари 28, 2018

Нобелови лауреати – 1949 година

Уилям Джиок (William Giauque)

12 май 1895 г. – 20 март 1982 г.

Нобелова награда за химия

(За приноса му в областта на химическата термодинамика, особено по отношение на поведението на веществата при изключително ниски температури.)

Американският химик Уилям Франсис Джиок е роден в Ниагара фолс, щат Онтарио, Канада, и е най-големият от тримата синове на Изабел Джейн Дънкан и Уилям Текумзе Шърман Джиок, които са американски граждани. До 1908 г. семейството живее в Мичиган, но след смъртта на бащата на Джиок се връща в Канада. Като завършва академичния институт в Ниагара фолс, Джиок работи две години в лабораторията на компанията "Хукър електрокемикъл" в Ниагара фолс. Решава да стане инженер-химик, постъпва в Калифорнийския университет в Бъркли, а през 1920 г. взема изпитите си с отличен и получава степента бакалавър по химия.

Като остава да работи в Бъркли, Джиок продължава фундаменталните си изследвания под ръководството на известните химици Г. Н. Люис и Г. Е. Гибсън. За дисертацията си, изследваща свойствата на материалите при свръхниски температури, Джиок получава през 1922 г. докторска степен по химия и физика. Веднага след това става преподавател в химическия факултет в Бъркли, където остава по време на цялата си научна кариера, като става през 1927 г. асистент-професор, през 1930 г. - адюнкт-професор, през 1934 г. - пълен (действителен) професор и през 1962 г. - почетен професор.

Интересите на Джиок се съсредоточават върху свойствата и поведението на материята при свръхниски температури, върху научните области, засягащи принципите на термодинамиката. Термодинамиката разглежда свойствата на системите в равновесни условия и превръщането на топлината в механична, химическа и електрическа енергия. Този дял от физиката е развит през XIX в. в процеса на конструирането на ефективните машини, в които горещите газове се използват за извършване на полезна работа.

Първият закон на термодинамиката, законът за запазване на енергията, гласи, че енергията може да преминава от една форма в друга, но не може нито да се появява, нито да изчезва. Вторият закон на термодинамиката предсказва дали ще протича спонтанно една химическа реакция или някакъв физически процес. Математическият израз на втория закон използва концепцията за ентропията, която характеризира количествено мярката за неподреденост на системите. Природните процеси се стремят постоянно към необратимо състояние с по-голяма ентропия или към по-висока степен на неподреденост. Третият закон на термодинамиката, формулиран от Валтер Нернст, гласи, че ентропията на чистите кристални химически елементи е равна на нула при температура 0°К (абсолютна нула). При тези условия молекулите на веществата са организирани по определен начин и затова природните явления обикновено не могат да бъдат наблюдавани.

През първото десетилетие на ХХ в. в лабораторни условия е постигната температура около 1°К. Методът, предложен от датския физик Хайке Камерлинг Онес, се основава на изпарението на течнен хелий при ниска температура във вакуум. През 1924 г. Джиок предлага метод, който позволява да се получат даже по-ниски температури и който се основава на явлението, известно като адиабатно размагнитване.

Адиабатната система е система, която не получава топлина отвън и не отдава топлина. Парамагнитните вещества, каквито са йоните на редките и преходните метали, съдържат магнитни диполи благодарение на електроните с еднакъв спин. Джиок обяснява това така: "Тяхното нормално състояние е състоянието на неподреденост, което съответства на някаква величина на ентропията. Когато се натрупва достатъчно мощно магнитно поле, малките магнитчета се подреждат в линия и ентропията намалява". А понеже всеки процес, съпровождащ изменението на ентропията, може да бъде използван за затопляне или изстудяване, това довежда Джиок до мисълта, че адиабатното размагнитване може да позволи създаването на метод за получаване по-ниски температури от тези, които се получават при метода с използването на течен хелий.

В продължение на осем години Джиок и неговите сътрудници в Бъркли конструират оборудване, необходимо за адиабатно размагнитване. През 1933 г., като използват гадолиниев сулфат, той и колегата му Дънкън Макдъгъл достигат температура, равна на 0,25°К. За измерването на температури, по-ниски от 1°К, Джиок изобретява термометър, основаващ се на измерването на електрическото съпротивление на аморфния въглерод. Методът на магнитното охлаждане доказва допълнително правилността на третия закон на термодинамиката и има най-различно промишлено приложение, включително и за подобряване на качеството на каучука, бензина и стъклото.

Джиок сравнява стойността на ентропията, получена по метода на адиабатното размагнитване, със спектроскопичните данни. Заедно със студента Херик Джонстън той идентифицира спектроскопично в Бъркли два неизвестни по-рано изотопа на кислород-17 и кислород-18. Ядрата на повечето кислородни атоми съдържат осем протона и осем неутрона. Въпросните кислородни изотопи съдържат един или два допълнителни неутрона, присъствието на които води до незначителни, но важни изменения във физическите свойства. До откритието на Джиок химиците използват като стандарт за определяне на атомните тегла кислород-16. Откриването на кислородните изотопи води до промяна на скàлата на атомните тегла. Вернер Хайзенберг предсказва, че молекулите на водорода могат да съществуват в две различни форми в зависимост от относителната ориентация на молекулните ядра. Експерименталните наблюдения на Джиок потвърждават това теоретично предположение.

По време на Втората световна война Джиок участва във военни научни програми. Той конструира електромагнити с мощно поле и преносими блокове за производство на течен кислород.

След получаването на Нобеловата награда Джиок е все така активен изследовател в Калифорнийския университет в областта на ниските температури и едва една година преди смъртта си прекратява своята научна дейност.

През 1932 г. Джиок се жени за Мюриел Франсис Ашли, физичка по специалност, която прави ботанически изследвания. Съпрузите имат двама сина. По мнение на колегите му Джиок е истински "домашар" и не излиза много от лабораторията и класната стая. "Аз съм един от тези щастливи хора, които изпитват удоволствие от своята работа" - казва веднъж той. Умира в Оукланд, щат Калифорния.

Освен с Нобелова награда Джиок е удостоен с медала Чарлз Фредерик Чандлър на Колумбийския университет (1936 г.), с медала Кресонна Франклиновия институт (1937 г.) и с медалите Уилърд Гибс (1951 г.) и Джилбърт Нютон Люис (1956 г.) на Американското химическо дружество. Член е на американската Национална академия на науките, на Американското философско дружество, на Американското химическо дружество, на Американското физическо дружество и на Американската академия на науките и изкуствата. Присъдени са му почетни степени на Колумбийския и Калифорнийския университет.

Превод от руски: Павел Б. Николов

събота, януари 27, 2018

Какво да направя, ако сметката ми за мобилен телефон е неправилна?

ИЗТОЧНИК: Правата ми.бг

АВТОР: Петилина Петрова, завършила право в Мюнстер, Германия.

Кошмар! Няма такъв мобилен оператор! Гледам сметката си за последния месец… Тя ме гледа. И двете едновременно мигаме на парцали. Двойно по-малко говорих, търся Wi-Fi на всеки ъгъл, за да дам почивка на мобилните данни, и пак трицифрена сума! Ами, няма пък да стане! Не и този път! Сметката ми е неправилна и няма да си мълча! Въпросът пред мен е само един – какво да направя?…

Мога да подам жалба до отдел ‘’Жалби’’ на съответния мобилен оператор

Недоволен/а съм от месечната си сметка. Имам сериозните основания да смятам, че грешката не е “в моя телевизор”. Искам да се оплача пред мобилния оператор, за да се вземе някакво решение веднъж завинаги.

Без значение на кой мобилен доставчик съм поверил/а комуникационното си спокойствие, всички официални мобилни оператори в България съставят своите общи условия предвид действащото законодателство!

Ето как мога да постъпя:

- Като потребител на услуга имам правото да получа безплатно детайлизирани сметки за ползваните услуги заедно с фактура или достъп до информация в електронен вид относно месечните сметки за ползваните от мен услуги. Запазвам номерата на фактурите. Те ще ми бъдат необходими, в случай че не бъда удовлетворен/а от видяното и реша да подам жалба.

- Смятам, че сметката ми е погрешно начислена и калкулирана. Ще се наложи да отреагирам. Мога да подам своята жалба устно (на служител, директно в офиса на мобилния оператор), писмено, дори и онлайн. От сайта на мобилния оператор бих могъл/а да намеря негова собствена форма за жалби или да попълня автоматична такава, директно прикачена на страницата му в интернет.

- В случай че нямам регистрация на сайта или по навик държа на писмата по пощата, бих могъл/а да съставя жалбата си сам/а, адресирана до клона на мобилния оператор в населеното място. (Информацията за точен адрес на всеки един от мобилните оператори мога да намеря в съответната им интернет платформа в раздел “Контакти”.)

- След като впиша личните си данни и контакти за обратна връзка, трябва да попълня и основанието на жалбата. В този случай то ще гласи: необосновано висока/и месечна/и сметка/и за използван мобилен телефон, отразена/и във фактура/и (като тук попълвам и номерата им).

- Следва текст в свободен стил, в който имам възможността да обясня всичко относно моята претенция за неизрядност от страна на доставчика с необходимите за целта допълнителни подробности.

- Жалбата приключва с дата, местонахождение и подпис.

Важно! Причина за жалбата ми може да бъде също така и системното необосновано забавяне на издаването на месечните ми фактури!

- На практика срокът за разглеждане на жалбата ми е един месец. След това мобилният оператор се задължава да ми отговори, по начина по който жалбата е постъпила в системата (съответно по електронен път, устно или писмено).

- В случай че грешка в сметката има, жалбата ми ще бъде удовлетворена, а оспорената сума ще бъде приспадната от бъдещите ми задължения или ще ми бъде върната.

- Ако договорът ми с мобилния оператор е окончателно прекратен, ще получа сумата чрез банков превод на предварително посочената от мен банкова сметка. Не разполагам с такава? Няма проблем! Мобилният оператор може да използва други платежни инструменти, но така че да няма допълнителни разноски за мен!

- Мобилните оператори запазват правото си да съхраняват жалбите и изпратените към тях отговори в рамките на 1 година.

Копия на жалбата си мога да изпратя предварително и до следните комисии, които също да се заемат с проверка на фактурата/е ми:

Мога да подам жалба до Комисията за регулиране на съобщенията (КРС)

Втората стъпка по пътя към справедливостта е КРС! Да, наясно съм, че Комисията сама по себе си не е орган, който да разреши индивидуалния ми казус, но пък е контролен орган спрямо мобилните оператори. Нека се намеси, за да респектира системата. Тук пътят към целта също не представлява трудност. Бланката на жалбата ми изглежда така, а опциите за нейното изпращане са следните:

- изпращане по пощата на адреса на седалището на КРС (гр. София, ул. Гурко № 6);

- по електронен път чрез попълване на следната форма;

- на електронен адрес (info@crc.bg).

Ако имам спешен въпрос във връзка с обработването на жалбата ми, мога да разчитам на горещата телефонна линия на КРС за връзка с потребители. (Тел.: 02/949 27 23)

Мога да подам жалба до Комисията за защита на потребителите (КЗП)

Разбира се, че мога да подам жалбата си и до КЗП! Аз все пак съм потребител със съмнение за нарушени права! Вече съм и добре информиран/а как да подам жалба до Комисията. А защо ли да не се възползвам от уюта на дома и да не пусна жалбата си директно онлайн с попълване на форма? Чудесна идея! Момент, да запиша внимателно личните си данни, защото вече знам, че анонимни жалби не се разглеждат. Готово – изпратих и нея.

А в случай че нищо друго не помогне, ще се срещнем в съда…

Неприятната случка се повтаря, а аз съм вече уморен/а. Не съм юрист, а средностатистически човек, пожелал през 21-ви век честно и почтено да използва мобилния си телефон. Не смятам да “троша” повече нерви в стъклените центрове на мобилния оператор. В тази ситуация изборът от средства за защита срещу неправилните сметки се свежда до моята последна опция – среща в съда. За целта сам/а или посредством услугите на адвокат, мога да събера всички доказателства (фактури, касови бележки и др.), с които да защитя правата си по обективен начин.

петък, януари 26, 2018

Дамян Калфов, „Под южното небе“ – 4

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: Първа, Втора, Трета

IV

Ранната южна пролет бе вече в своя разцвет. Белите качулки на много отсрещни върхове се снеха, лесовете, шубраците станаха по-гъсти, почти непроходими; земята се нажежаваше през деня, по въздуха заиграваха малки виолетови пръстенчета, също като през жътва.

Пропъдените и избягали турци из околните села почнаха да се завръщат вече, да се прибират пак под родните стрехи. Само в нашето село още не бе се върнал никой. Къде ли, наистина, са прекарали зимна тим хора и къде ли се скитат още бездомни, голи, гладни?..

Една привечер, когато, седнал пред скромната си войнишка масичка, дочитах последната глава на някаква сантиментална повест, платнището на моята вратичка леко се повдигна и, като през рамка, се покача една брадата глава.

- Добър вечер, чауш ефенди.

- Добър вечер - отговорих аз, също по турски, на стария турчин. - Кого търсиш?

- Нищо. Рекох така — само да надникна.

- Защо да надникнеш?

- Е, да видя кой живее тука, какво е станало...

Тоя турчин бе стопанинът на моята квартира.

Аз го поканих вътре, предложих му тютюн. Но той бе разсеян, като замаян, в начало. Той подигаше глава, въртеше очи наляво-надясно — към изпочупените рафтове, към големите дупки по стената от измъкнатите колци, към двете малки прозорчета, конто аз бях облепил с бяла намаслена хартия.

- А! Ти ли си заковал тия тенекии на оджака, чауш ефенди?

- Аз ами... Англичаните са изгорили околовръстните дъски, а така, без тях, много пушеше оджака.

- Хе-е-ей... Браво, чауш ефенди.

- Направи, направи цигара. Как те викат тебе.

- Риифат ага, чауш ефенди.

- Е, как стана това, Риифат ага, кой ви проплачи от тука?..

- Не питай, чауш ефенди. Е-е-ех, пак вие сте били най-добрите. Хич, топрак кардашъ (земляци) могат ли неприятели да бъдат?.. А те, те, англичаните и французите са недобри, лоши хора...

- Седни де, Риифат ага, седни на тоя сандък.

Старецът седна, сложи ръце на високите си остри колене и почна да разправя.

Цели две години сърбите са ги мъчили, ограбвали ги с прекомерно тежки да»»данъци, хазяйничили са в тяхното, по-рано цветущо, домакинство. Това поле било най-плодородното поле в цялата Вардарска долина... После се обявява войната. Дохаждат най-първо французите, обират им всичко за ядене, взимат им насила воловете и кравите, колят ги пред техните очи и ги поставят в котлите - горките животни, които им давали хляба толкова години... Тия, французите, са без вяра и без срам. Когато са забележели отсреща кадъни, те са се затичвали, откривали им яшмаците и са ги щипели по страните. Някои са отивали и по-далеко. У-у-у... акробатско племе, което яде желви, жаби и змии... Около един месец след това те се прахосват нейде по дяволите, но на тяхно място идват англичаните - още по-жестоко и но-проклето племе... Те им добират всичко и още първия ден ги изгонват от бащините им огнища. А пък студено било тогава... Дебела слана покривала земята до обед, проливни дъждове се изливали на мръкване всеки ден. Къде да отидат да се но подслонят? Коя посока да вземат?.. Нещастие, голямо нещастие, чауш ефенди - по-грозно от самата смърт...

Риифат ага поглаждаше сегиз-тогиз дългата бяла брада, подстриганите си мустаци във форма на полумесец, въздишаше тежко и в дълбоките му, пресъхнали, старешки очи, от време на време проблеснаха малки искри - може би последните, още неизплакани сълзи. Ей, там горе, над високия рид, втората нощ умряла неговата добра баба... Там са я закопали нея. Но не била само тя. Много, много още от тяхното село, и млади хора при това, умрели от студ и глад. Сега той останал несретник, с най-малката си дъщеря - петнадесетгодишна мома, за женене вече - и с петгодишната си внучка. Прибрал се бил сега у един свой племенник в ближното село. Там по-свободно, тука е заето всичко. Когато се дигнем, тогава... Но защо да се дигаме, нека седим... Ние сме добри, топрак кардашъ сме си ние...

Аз слушах с най-голямо внимание разказа на тоя турчин, не смеех да го прекъсна, кимах с глава и се стараех по-видно някак да изразя своето състрадание към злата му участ. Когато свърши, аз му подадох въгленче, да запали цигарата си — угаснала бе тя още отначало.

- Велик и милостив е Господ, Риифат ага, велик и милостив е Господ...

- Така е, чауш ефенди. Той не ще ни забрави, Той не ще ни остави.. . Пък и Царят ни е добър, ще ни помогне...

Риифат ага стана прав, изгледа още веднъж стените, тавана, сбогува се, както те се сбогуваха — по турски - и си излезе. Аз го последвах и също излязох вън на пруста.

- А! погледни тука. чауш ефенди. Виж, и тия греди са отсекли и изгорили. Един дъжд да завали, керемидите ще се съсипят. Как не ги е било грях, как не ги е било грях!..

И цъкаше Риифат ага, и клатеше старческа натежала глава.

После той надзърна в широката одая, обиколи еднъж двора и си тръгна с лека усмивка на скипрените устни, но с неизмерима тъга в душата.

Тоя сух, висок старик, с някакво благородство и в лице, и в говор, и в обноски, идва няколко пъти при мен. Се това разглеждане, тая разсеяност в начало, се тая дълга трогателна история на теглила и мъки. Аз го обикнах много и го приемах най-любезно. Няколко пъти го почерпих и с кафе.

Еднъж, пак така, както най-първо, като си седях прегърбен пред ниската си маса, чух някакво необикновено мърморене вънка. Не бяха войници. Тъкмо да изляза, платнището, пак така, се подигна малко, мярна се една детска хубава глава и пак се скри. Аз трепнах от изненада. Та ето, толкова месеци вече не бях видял усмивката и невинния поглед на дете. Излязох. Бе Риифат ага със своята дъщеря и меката си внучка. Дъщеря му се затъжила много за родната си къща и откога наставала и тя да дойде с него да я види... Най-сетне той се съгласява и ето го с цялото си малко останало семейство...

Дъщеря му бе висока, стройна — като баща си. Щом излязох, тя, като по инстинкт, се закри веднага с черния яшмак и аз не можах да ? видя лицето. У малкото нямаше тоя срам и тия закони на Исляма. То ме гледаше с детските си весели очи, пипаше с малките си пръсти лъскавите ми черни ботуши. Дъщерята на Риифат ага бе обърната с лицето към мене и, сигурно, ме гледаше през полупрозрачния яшмак.

- Как ти е името, хубаво ханъмче? - попитах аз малкото.

- Илдъз.

- А-а... Илдъз!.. голяма да пораснеш. Я ела с мене - да видиш какво ще ти дам! Ела де, Илдъз, ела де!..

То най-сетне се реши. Ние влязохме в килийка. Аз му дадох един сухар и три-четири бучки захар.

- А, как те казваха? Как те казваха тебе? - запитах го тихо пак.

- Илдъз. Илдъ-ъз!

- Ами голямото ханъмче?

- Маашукà.

- Тъй ли?... Маашукà?!..

Вън Риифат ага посочваше на дъщеря си отсечените греди, хлътналия покрив на пруста. И когато той се извърна малко настрана и застана гърбом към нея, тя откри яшмака си и в миг се забули пак. И в тоя миг някакъв ток помина през моето тяло... Аз видях две големи сини очи, с лека виолетова сянка под тях, две тънки черни вежди - изписани сякаш, но така естествени пак, един правилен албастров нос, какъвто само в картини съм виждал, една малка устица, розова и сочна - едно мило детско лице - лицето на Agnes.

(Следва)

четвъртък, януари 25, 2018

Да бръкнеш в контакта

Преди два дена по един повод Стойчо Димитров ми написа:

И е баш така.

За попа още старият българин се е произнесъл: „Вързан поп – мирно село“.

Да си върже попа (по дефиниция - посредник между него и Бога) може само човек, който хич не вярва в това, което същият този поп му разправя.

Чиста проба обратна реакция.

За царя примерът е по-близо - Симеон Сакс Кобург и Гота, който ги натвори такива, че вече и бившите „царисти“ (доколкото ги има, защото почти всичките станаха правоверни гербаджии), не щат и през плет да чуят за монархия.

Пак обратна реакция.

И гледаме, че сега в Русия забранили прожекцията на френско-английско-белгийския филм от 2017 година „Смъртта на Сталин“.

До забраната се стигнало по същата процедура, каквато се прилагаше за всички филми в старите болшевишки времена (прилагаше се и у нас, между другото): събрала се комисия (депутати, културни телци, държавни служители), гледала комисията филма, решила, че не е подходящ за гледане от руските граждани, и руското културно министерство забранило прожектирането му.

Ето на това му се вика да бръкнеш в контакта, за да те изпържи високото напрежение.

Също като при попа и царя.

Докато пишех тези редове до тук, гледах едновременно с това предаването „Невзоровские среды“ по „Эхо Москвы“, където стана дума за въпросната забрана, и в чата се появи следната бележка:

Преведено на български: „Значи си струва да се гледа този филм“.

С една дума – обратната реакция и тук е вече в движение.

Филмът всеки момент ще бъде качен в руското интернет пространство (филмовите сайтове и торент тракери вече са го обявили) и куцо и сакато, естествено, ще хукне да го гледа, при което той ще събере значително повече зрители, отколкото ако го бяха прожектирали пред полупразни салони.

Ще го гледам и аз, макар че не си падам никак по филмовите комедии и изобщо не мислех предварително да му обръщам внимание.

Ама руските умниците като бръкнаха в контакта, та замириса на изгоряло чак до Българско, какво да правя, ще се пожертвам.

А накрая ето и рекламната ролка на филма, пък току-виж и вие сте паднали жертва като мене…


сряда, януари 24, 2018

Дамян Калфов, „Под южното небе“ – 3

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: Първа, Втора

III

Бързо течеха дните ми в това село. Няколко пъти бе се заговорило за преместване и всякога се отлагаше това, се за наше добро. Декември и януари минаха тук, в това топло кътче на юг. Ние никога не видяхме сняг и зимен студ. Отляво Кожух, отдясно Козяк и далеко, в небесната синева, величавият Шар се белееха всякога пред нас. Но ние живеехме под топло пролетно слънце всеки ден. Разположено на едно възвишение, право към юг, с гъста, винаги зелена гора от тисови дървета и смреки, конто без жал сечехме и без икономия трупахме в големите си огнища, това селце бе за нас като курортен парк, който никога не искахме да напуснем. Само водата ни бе малко далече. Тая, която течеше по вадичката сред селото, бе мътна и ни служеше за миене и пране. Но англичаните ни улесниха много и в това. Те ни оставиха близо десет чифта цинкови стомни, преплетени с въжета, снабдени с каучукови тръби отдолу, удобни и леки — нарочно изработени за носене вода на кон по скалистите безводни позиции. Всеки взвод разполагаше с такива стомни, и водарите два пъти на ден отиваха и се връщаха от топлите многоводни извори, далеко три километра от селото.

Наблизо имаше гара. И, към втория месец, ние почнахме да получаваме вече редовно вестници и писма - и твърде скоро мри това — от най-отдалечения край на нашето сега голямо царство. Тая редовна поща ни свързваше с домашни и близки, с ония места, които отдавна бяхме напускали и към които напоследък постоянно летеше мисълта ни. Мъката ни но своите родни стрехи почна да се губи постепенно и ние вече почнахме да се съмняваме, че сме на война. Често получаваните колети с разни дреболии за стомаха, редовната войнишка храна, пълното изоставяне на лични планове и стремежи, детското безгрижие и отдаване на произвола на съдбата, свикването най-сетне с работата, която всекиму бе възложена, подействаха така добре на нашето здраве! Аз не помня да съм бил толкова физически здрав и душевно бодър някога през целия си живот...

Малките дни на най-малкия месец се надпреварваха един след друг, еднообразни, но леки. Само от време на време, вечер, когато бях сам, затворен в своята приземна, мрачна килийка, ме налягаше тъга, мъчителна, болезнена тъга. Тогава аз прехвърлих мисълта си през всичките дни и нощи, припомнях си целия наш тукашен живот от началото до края и виждах, че нещо липсва тука, и нещо съществено, ценно.

Всеки от вас е отивал в провинцията, на село, нали? Още първата вечер, когато сте легнали и се мъчите да заспите, вас ви безпокои кучето на вашите хазяи, което се заяжда зад дворните врати и иска да унищожи случайния минувач - или пък, легнало на тора, с дигната нагоре глава, полавнува срещу звездите, спира се за момент и пак джавка непрекъснато така. Вие долавяте близкия и далечен вой почти на всички кучета в селото, които се лаят едни други сякаш и се заинатяват кое по-късно да спре. А песента на колелетата и пискливия разговор на две съседки през плетищата, които отделя широк, стръмен дол... Нещо идилично и хубаво има в тая вечерна глъчка на селото... А сутринта, в тъмно още, вас ви събужда кукуригането на първите петли. До самия ви прозорец, или над вратичката на вашата стая — в пруста,на гредите, някой стар петел изплясква с криле и се напъва да извести ближната зора. Обажда му се друг. Тоя му отговаря веднага. След тях, дори от оня край на селото, закукуригват и други петли и петлета, и цялото село се разпява и закънтява в мрака. После, на съмнало вече, вие виждате кравата, пусната на двора. Нея изпращат с говедата и затварят широката порта. Теленцето тича наляво-надясно, препъва се, мучи с тънък глас, плаче за своята майка. И вие познавате, вие усещате, че сте наистина в село. Когато влезете в него, вашето внимание се спира на тия неща. Когато сте го напуснали вече, във вашата памет остава пак тоя кучи лай, това кукуригане на петли и мучене на говеда. И не е ли тъжно сега, болезнено тъжно, когато за миг си припомнете всичко това, приютени нощем сред развалините на едно пусто село, където дене се чува само гмежа на стотици възрастни мъже-войници, а ноще става тихо, тъй тихо, че незабелязано почвате да броите равномерното биене на собствения си пулс?.. Тая необикновена и страшна тишина в едно запустяло село, припада като олово и тегне на душата. И пред вас неволно изпъква опакото лице на войната - разорението, пустошът и смъртта...

Но тия чувства ме обземаха рядко, в часовете, когато човек престава да съществува за другите и заживява в себе и за себе. През останалото време настроението ми биваше съвсем друго. Аз се радвах на топлите февруарски дни, любувах се на обновената природа на тоя южен край. Бадемите и сливите ронеха вече своите цветове и постилаха хубави розови и бели губери в сянката, под своите клони; горските теменужки на букети на букети се подаваха из цепнатините на млечните мраморни канари край селото; в гората, тисовата гора, чуха и гласа на славея, рано подранил; видях и пеперуда, жълта пеперуда, сбъркала, сигурно — или явила се навреме тука, както всяка година, може би.

(Следва)

вторник, януари 23, 2018

Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 25 август 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 89. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б. п. 102 № 29 Арх. К. Цанов

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ - 25 АВГУСТ 1872 ГОДИНА

1872, 25 август, Българско

№-р 28-ми

Бате Павлов!

Писмото ти от 26 юли го получих на 6 август с Пановото заедно. Работата ви [е] добра, а пари няма. Това е и от [при] нас. Трудно досега са се посрещали разноските и твърде малко за друго. За Ц-в не мога да разбера Ценов ли е или Цанков, който не иска да бъде в работата [1]. За вестник ,,Св.[обода]“ надявам се скоро да ви събера [абонати] за 15-20 броя още. Словослагателя ще гледаме дано го изпратим. Където ти пиша от Олтеница и от Гюргево, че говорят някои си недобро за теб, аз мисля, че добро правя, щото да ги убедим в истината [2]. Но като е така [3], не ща вече. [...] Аз го имах за задължение. Данаил и сега ми пише, че не е приел още уставите и пр. Мисля и в Олтеница да не си ги изпратил [4]. Писмата през Русчук, от 25 юли, и чрез Данаил, от 3 август, вярвам, сте ги получили. През Русчук, където се забавиха в Търново [5] по причини, защото се уби от тайната полиция лясковският чорбаджи Васил. За поръчаните ни в тях писма [6] пращам ти чрез Данаил още 10 (десет) турски лири; които неща по-скоричко да ми изпратиш, [както и] Войнишките правила и [нещата] от Ефрем Маркович. От частните комитети ми проглушиха главата с писма да ме питат: даде ли [Сърбия] отговор за Военното училище, за да изпратим момците си, които сме подготвили и чакат. Премного ви натяквам за поръчките, но какво, когато всичките сera трябват. И като ги няма, спира се работата. Недейте забавя и ония неща, които бяхме задължили Данаил да ви разправи. С него ни е [7] оправен пътят навсякъде. И никога на наш работник пътят не се спира. [8] Тук е и връзката на работите. [9] Моля ви за пари, ще гледам като се улесня и ще ви провождам. През тия дни щях да се сдобия със силата на оръжието си и щях да посрещна доста работа. И твоите борчове [щях] да платя, и... Но времето не ми помогна - с още един другар по пладне в Ловеч насред града, преоблечен, тайно, през друга къща влизам у едного чорбаджия, комуто бяха поискали помощ за заточениците в Диарбекир. А това куче, след като не дал ни пара, напсувал ги и ги укорил, че били разваляли спокойствието му! - на шкембетата. Аз исках да го и парите му [10] но както правих сметката си вкъщи, на пазара не излезе така. Да видим каква [излезе сметката]. По европейски часът през деня на З. [11] Скрити [бяхме] ние в къщата му. Фамилията му беше отишла на Троянския манастир, а той [бе останал] с калфата си само, 24-годишен момък. Според както изпитах [12], от дюкяна си дохождал всеки път един час и половина преди момчето, [но] то не беше така [13]. Пред Св. Богородица в понеделник в 3 часа европейско [време] [14] дохожда калфата му, отваря портата, която беше заключена отвън, и влиза. Но преди да дойде, бях счупил врати, сандъци и не намерих повече от 1400 гр. тур. се бешлици. Така бях приготвен вътре, ако дойдеше той напред нямаше да има никакъв шум, а то дойде напред момчето. Посрещна го другарят ми. [Момчето] нададе вик: „Тичайте хора!“, на която страна бях в двора. Докато пристигнах, то все вика и се бори с другаря ми. Пристигнах. Ръгнах го с камата си на смърт, та дано сбъркаше народът посоката на гласа, който беше напълнил улицата. Не умря изведнъж, започна да вика повече, което не можеше да се скрие вече. Ръгнах го още веднъж, за да не се мъчи и да не може да каже какви са били [нападателите]. Жалко за невинното момче. Но ако не беше така. Беше оцапано на много страни!... Докато постигнем целта си, ще отидат и доста невинни хора. Като отворих портата, то свят беше като на панаир! С излизането ни изведнъж вдигам кървавия нож и с няколко турски думи се спущам върху народа. Отвориха ни път. И след нас ето ти и полицията. Изгледаха ни. Па това си беше. На другия ден търсене [търсения], запирания, де кого срещнат, не казал, че ги видял хайдутите [15]. Доста тупордия. Спираха и от членовете ни, които бяха комшии на оня човек. Едни казват: „От българските турци бяха!“ А други: „Турци и българи.“ А турците: „Българи са! Ето и куршумът, дето паднал [е] от тях. В нашите турци няма такива пушки.“ С думи още [16], че това е комитетска работа. И [турците казали]: „Ние трябва да търсим по всичките къщи на българите!“ Пак нищо. [17] Занапред като вземе да се убиват чувства, може и да бъде [18].

Бате! Да ти кажа една като сто! Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат от глупости повече, са причината, дето разделя един народ на части. И не остава нищо. [19] Това вие твърде добре познавате. Следователно, за да не може да добие сила тая поразия [20] у нас, а да вземе силен вървеж работата ни, без да пропадне в неприятелски ръце нищичко! От която работа и вие да прокопсате, други хора като теб [21], та да залегнете съвършено на нашата работа. Вече ти [22]не трябва да пропускаш [напуснеш] работата си, защото не прилича на нищо [23]! [Но] да се изпревари всяка поразия, не трябва да давате опора на глупаци, а да ме поддържате [24], като казвате на всекиго: „С Левски ако вие не се разбирате, за вас няма работа!“ Това така трябва да направите, ако сте убедени в мен!... И няма [да последва] нищо лошо.

Питайте французина за 8 пушки от най-добрите иглинячки и най-късите, колко жълтици [ще струват]. Сега [25] да ми отговориш, за да изпратим и парите.

Ас. Дер. Кърджала

Български революционен централен комитет

(печат)

-----------------------------------

1. Писали му, че Ц-в не искал повече да остане в комитетската работа, а Левски недоумява за кого е думата: за Ценович или за Киряк Цанков.

2. Да им се разкрие истината, та да не го нападат повече.

3. Но щом ти се сърдиш, или мислиш, че не се постига целта.

4. Мисля, че може би и в Олтеница не си ги изпратил.

5. Писмата, които бяха отправени чрез Русе, са се забавили в Търново.

6. Неща, които в ония писма поръчвах да ми изпратиш.

7. С разрешението на онзи въпрос (за купуване на пушки).

8. Не трябва да се спира.

9. Тук е ядката на цялото ни дело.

10. Да го убия и да взема парите му.

11. Часът беше към три през деня.

12. Проверих.

13. А сега се случи така.

14. Когато Левски вече се бил прехвърлил в къщата му.

15. Раненото момче не могло да каже, че е видяло хайдутите.

16. Станало дума още.

17. Но пак нищо подобно не предприели.

18. По-нататък, като започне да се убиват повече чорбаджии, чувствам, че може турците да предприемат претърсвания у българите.

19. И тогава от този народ не става нищо.

20. Завист, укори, неразбория и пр.

21. Трябват по-други хора, от като теб.

22. Колкото се отнася вече само до теб.

23. Защото иначе не би приличало на нищо.

24. А трябва да ме поддържате.

25. Веднага.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

58. Писмо на Васил Левски до Олимпий Панов

59. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 27 юни 1872 година

60. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов - 27 юни 1872 година

61. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 30 юни 1872 година

62. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 2 юли 1872 година

63. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков

64. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

65. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 25 юли 1872 година

66. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет

67. Писмо на Васил Левски до сливенци

68. Писмо на Васил Левски до частните комитети

69. Писмо на Васил Левски до няколко частни комитета

70. Писмо на Васил Левски до частен комитет

71. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 25 юли 1872 година

72. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 25 юли 1872 година

73. Писмо на Васил Левски до Централния комитет във Влашко – 25 юли 1872 година

74. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи

75. Писмо на Васил Левски до приятел

76. Писмо на Васил Левски до Централния комитет в Ловеч

77. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 3 август 1872 година

78. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 3 август 1872 година

79. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 4 август 1872 година

80. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в с. Ихтяр Касан Хатем – 6 август 1872 година

81. Писмо на Васил Левски до Централния комитет в Букурещ – 25 август 1872 година

82. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

понеделник, януари 22, 2018

Нобелови лауреати – 1948 година

Томас Стърнз Елиът (Thomas Stearns Eliot)

26 септември 1888 г. – 4 януари 1965 г.

Нобелова награда за литература

(За изключителния новаторски принос в съвременната поезия.)

Американският поет Томас Стърнз Елиът е роден в Сейнт Луис (щат Мисури). Той е най-малкото от седемте деца в семейството. Сред предците му е Уилям Гринлийф Елиът, основател на Вашингтонския университет в Сейнт Луис, а по майчина линия – Айзък Стърнз, един от първите преселници в Масачузетс. Баща му, Хенри Стърнз, е богат индустриалец, а майка му Шарлот Стърнз, е образована и литературно надарена жена, автор на биографична книга за Уилям Гринлийф Елиът и на драмата в стихове „Савонарола“.

Като завършва частното училище „Смит академи“ в Сейнт Луис, Елиът учи една година в частен масачузетски колеж и през 1906 г. постъпва в Харвардския университет. Талантлив, необикновен студент, Елиът завършва университетския курс за три години и получава магистърска диплома в четвърти курс.

По това време Елиът пише стихотворения в „Харвард адвокейт“ („Harvard Advocate“) и редактира списанието от 1909 до 1910 година. След това заминава за Париж, където посещава лекции в Сорбоната и се запознава с френската литература, преди всичко с поетите-символисти. Още в Харвард той започва да се интересува от символизма, чете поета-символист Жул Лафорг и книга-та на Артър Симънс „Символистичното движение в литературата“, която оказва силно влияние върху развитието му като поет.

Като се връща през 1911 г. в Харвард, Елиът пише дисертация за английския философ-идеалист Ф. Х. Брадли, учи санскрит и навлиза в тайните на будизма. Получава стипендия и отива отначало в Германия, а след това в Англия, където учи философия в оксфордския колеж „Мертън“, в който преподава Брадли. След дълги колебания и съмнения Елиът решава да се посвети на литературата и не се връща в Харвард, за да защити дисертацията си. Остава в Лондон и пише стихове. Със съдействието на Езра Паунд и Уиндъм Луис някои от тях са напечатани през 1915 г. За да изкарва прехраната си, Елиът работи около една година като преподавател, след това е банков чиновник в „Лойдс“, а през 1925 г. започва работа в издателството „Фейбър и Фейбър („Faber & Faber“), отначало като литературен редактор, а след това като един от директорите на фирмата.

През 1915 г. Елиът се жени за Вивиън Хейууд. Макар че бракът им не е щастлив, двамата живеят заедно деветнадесет години. След като се развеждат, Вивиън е настанена в психиатрична болница, където умира през 1947 г. От 1917 до 1919 г. Елиът работи като заместник-главен редактор на списание „Егоист“ („Egoist“). Ранните му стихотворения се появяват в различни периодични издания, сред които „Католическа антология“ на Езра Паунд (1915 година). Двата нови поетични сборника на Елиът „Пруфрок и други наблюдения“ („Prufrock and Other Observations“) и „Стихотворения“ („Poems“) са публикувани от Вирджиния и Ленард Улф в „Хогарт прес“ („Hogarth Press“) съответно през 1917 и 1919 г. Написани под влиянието на Лафорг, стихотворенията в двата сборника носят печата на дълбокото разочарование от действителността. В „Любовната песен на Дж. Алфред Пруфрок“ (“The Love Song of J. Alfred Prufrock“), първата значителна поема на Елиът, е изведен герой, който е „услужлив, почтен придворен, благонамерен, стилен“, но и мъчително нерешителен, заекващ, особено в присъствието на жени. „Пруфрок“ е важен момент в поезията на ХХ век, много критици пишат за значението на поемата, а американският поет Джон Беримън смята, че тя стои в началото на съвременната поезия.

С нарастването на популярността на Елиът като поет се утвърждава бързо и репутацията му като критик. От 1919 г. той пише постоянно в „Таймс литерари съплъмент“ („Times Literary Supplement“), литературна притурка на „Тайм“. Там е публикувана поредица от статии на Елиът за якобинската драма и драмата от времето на Елизабет, които наред с други критически статии и обзори излизат в сборника с естетически произведения на Елиът „Свещената гора“ („The Sacred Wood», 1920 г.). В статиите си за Шекспир, Данте, Драйдън, Марло, Джон Дон, Джордж Хърбърти и Андрю Марвил Елиът се опитва „да върне поетите към живота, в което се състои великата и непреходна задача на критиката“. Есето на Елиът „Почит към Джон Драйдън“ („Homage to John Dryden“, 1924 г.) и избраните му есета („Selected Essays“, 1932 г.) са програмни за появата на влиятелното критическото направление, известно като кеймбриджка школа, а по-късно в Съединените щати като нова критика. Освен това Елиът въвежда в употреба две важни за развитието на критическата мисъл понятия: objective correlative - съгласуване на емоционалното начало с обективното изобразяване на конкретно психологическо състояние, съответствие между чувството и „обектите, ситуацията, веригата от събития, които са формулата, предизвикваща именно това чувство“; и dissociation of sensibility (разпад на възприемчивостта), което Елиът разбира като загуба на целостта на „мисленето“ в поезията след XVII в. Много критически възгледи на Елиът намират отражение в списание „Крайтериън“ („Criterion“), влиятелно критическо издание, което излиза четири пъти в годината от 1922 до 1939 г.

През 1922 г. Елиът публикува поемата „Безплодната земя“ („The Waste Land“), която него-вият приятел и наставник Езра Паунд нарича „най-дългата поема, написана някога на английски език“.

Със своята хипербола (поемата се състои само от 434 стиха) Паунд намеква за поетическа-та концентрация и за изобилието от алюзии в поемата. (Паунд, между другото, участва в редактирането на окончателния ѝ вариант, която я съкращава на една трета.) „Безплодната земя“ е най-доброто, според много влиятелни критици, произведение на Елиот, което поставя отпечатък върху следващото развитие на поезията, състои се от пет части, обединени от общите теми за безплодието и размиването на ценностите. „Безплодната земя“, в която са отразени съмненията и разочарованията на следвоенното поколение, изразява интелектуалното настроение на цялата епоха. През 1927 г. Елиът приема кръщене по обреда на англиканската църква и в същата година получава британско поданство. В предговора към сборника с есета „За Ланселот Андрюс“ той нарича себе си „англокатолик в религията, класицист в литературата и роялист в политиката“. Още като американски студент Елиът проявява жив интерес към страната на своите предци, съкурсниците му дори го наричат на шега „англичанин по всичко освен по акцента и гражданството“. И ако приемането на британско поданство отговаря до някаква степен на неговия юношески стремеж, преминаването му към англиканската църква е отдръпване от семейните традиции на унитарианството, макар че удовлетворява нуждите на Елиът, пуританин по произход, от строги и точни морални принципи. В поемата „Пепелна сряда“ („Ash Wednesday“, 1930 г.) се проявяват с цялата си очевидност душевните терзания, които съпровождат приемането на англиканската вяра. Именно през този период на душевни терзания Елиът превежда поемата на Сен-Джон Перс„Анабаза“ („Anabasis“, 1930 г.), своего рода духовна история на човечеството, и запознава англоезичния читател с творчеството на близкия до него по дух френски поет.

През 30-те години на миналия век Елиът пише поетически драми. „Камъкът“ („The Rock“, 1934 г.) и „Убийство в катедралата“ („Murder in the Cathedral“, 1935 г.) са предназначени за религиозни спектакли. „Убийство в катедралата“ е философско моралите за мъките на св. Томас Бекет и се смята за най-добрата пиеса на Елиът. Тя се играе с голям успех от театрите в Европа и Съединените щати. Пиесите му, свързани със съвременния живот - „Семейното събиране“ („The Family Retinion“, 1939 г.), „Вечерният коктейл“ („The Cocktail Party“, 1950 г.), „Личният секретар“ („The Confidential Clerk“, 1954 г.) и „Възрастният държавник“ („The Elder Statesman“, 1959 г.) – се смятат за по-малко успешни. Авторът не успява да напълни изцяло със съвременно съдържание темите от античната трагедия. Наистина, „Вечерният коктейл“ има първоначално успех по театралните сцени от двете страни на Атлантика.

Поемите от 40-те години на миналия век „Четири квартета“ („Four Quartets“, 1943 г.), „Бърнт Нортън“ („Burnt Norton“, 1941 г.), „Ист Кокър“ („Four Quartets“, 1940 г.), „Сухите спасите-ли“ („The Dry Salvages“, 1941 г.) и „Литл Гидинг“ („Little Gidding“, 1942 г.) се смятат от критиците за най-зрелите произведения на Елиът. Всяка поема е размишление, предизвикано от съзерцание-то на различни пейзажи, в което поетът вплита своите съждения за историята, времето, природата на езика, а също така и личните си спомени.

През 1957 г. Елиът се жени за Есме Валъри Флетчър. Поетът умира през 1965 г. на седем-десет и шест години и е погребан в Ист Кокър, село в Съмърсет, откъдето през средата на XVII в. неговият прародител Андрю Елиът е тръгнал за Америка.

Елиът е удостоен с много награди. Сред тях са британският орден „За заслуги“ (1948 г.), френския Орден на Почетния легион (1945 г.), наградата Гьоте на Хайзенския съюз (1954 г.). Елиът има шестнадесет почетни степени от английски, американски и европейски университети и е почетен член на съвета на колежа „Магдален“ и на колежа „Мертън“ в Оксфорд.

През целия си живот Елиът пътува често до своята родина, посещава близките си, изнася лекции, занимава се с издателска дейност. Поетът получава много американски награди, член е на научния съвет на Института за фундаментални изследвания в Принстън през 1948 г. и на съвета на американската Конгресна библиотека от 1947 до 1954 г.

Критическата и текстологичната литература, посветена на творчеството на Елиът, продължава да расте и след смъртта на поета. Според американския критик Ъруин Еренпрайс „поезията на Елиът прониква в дълбините на морала и психологията. Елиът разбира променящата се парадоксална природа на нашите най-скрити емоции и съждения и се опитва да изрази този парадокс в своя стил“. Стилът на Елиът, смята Еренпрайс, се характеризира с „нарушаване на синтаксиса и смисъла, като привлича по този начин вниманието на читателя, заставяйки го да погледне по нов начин задачите и ценностите на литературното творчество“.

„Двойната задача на Елиът се състои в това – пише английският критик М. Бредбрук – да обясни своята епоха, държейки, както ни учи най-великият от поетите, Огледалото с лице към Природата, и едновременно с това да следва образците на истинското съвършенство“.

Превод от руски: Павел Б. Николов

неделя, януари 21, 2018

Писмо на Васил Левски до Централния комитет в Букурещ – 25 август 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 88.Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II Б. п. 102. Арх. К. Цанков. М. Сб. кн. XVI и XVII, № 18, стр. 775.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ В БУКУРЕЩ - 25 АВГУСТ 1872 ГОДИНА

№-р 21-ви

1872, 25 август, Българско

Братя членове на Централния комитет!

Приключените две писма едно в друго, едното съдраното, без датата с малкото късче писмо, което ме обвинява, а друго¬то е отговорът му. Пращам ви ги, всеки член сам да осъди [1] тия писма, кое (писмо) има право и като какво право. Т.е. съобраз¬но с правилата на устава и като осъди [2] всеки член, писмено да се занесе на председателя [3]. После и аз като осъдя, ще го предам писмено на председателя и да се реши съдбата [4]. Която трябва да се извърши със следующите още думи [5] за Д. Общи [6]: като си дойдох в Българско, по устав трябваше да повикам всички ра¬ботници, на които бях дал пълномощни, да им прочета устава и като го одобрят, да положат клетва какво и занапред ще следват по него. Тогава [трябваше] да им дам ново пълномощно с новия печат. Това потвърдих на всички други [7], повиках [прочее] и Д. Общи да донесе в досегашните работи сметките си [8] и за какъвто го препоръча работата му [9], да вземе пълномощното си и да върви [10]. А той не пожела да дойде, ами [поиска] да му проводя там пълномощното и [поиска] да отиде в Македония, което аз не мога да му дам затова, защото е безкнижен, а ще се среща с хора, които ще му задават някои тежки запитвания [11], на които (като) не е способен да докаже [12], ще остане замълчан. И тогава как ще приемат ония хора работа, като ще заключат нищо в Димитър [13]. И ще рекат: „Тоя, който иде да ни даде работа [14], сам не познава пътеките ѝ.“ Как ще му дам пълномощно, когато не се покорява на това, което му се казва [15], ами среща тайните пощи и им взима без моя заповед уставите и други нужни [книжа], които разпра¬тих по ония места, закъдето беше отредено да ги обикаля. Как ще му дам пълномощно, като когото где срещне от работниците, казва им: „Като не ми праща пълномощно и аз вече няма да вна¬сям нему пари“ И съм казал на частните комитети да не му вна¬сят вече пари, ами да ги събират в касата си, че аз ще им кажа да ги дадат на един верен човек, че с мен заедно ще ги занесем във Влашко на Каравелов. Също и Анастас казва в писмото си [16]. Как ще му дам пълномощно, когато [той не е годен] с неговите безу¬мия и лудории (турското правителство не дава по ония места да премине вече странник). И още, колкото е народната работа, той я надлъгва пред хората [17], а вече и пред съучастниците [18]. Как да му вярвам и да му дам пълномощно, когато той няма вяра [19], разпе-чатвал е веднъж комитетски писма, които му бях дал да носи на частните комитети! Това беше, когато още се носеше уставът за одобрение.

От всичко това произлиза, че [той] не може да оцени как трябва да се почита народната работа. Затова го и нападат множина [мнозина] от ония старни [20], че неспособен бил, та искал ко¬гато им изпровождаме с такава цел хора, да бъдат по-разбрани. Тия думи ги имам и писмено от някои частни комитети, а където са идвали устно, са ми казвали доста [21]. При всичките тия [свое¬волия], аз не съм му казал още нищо [22]. Викам го да доде и да се разкрие той ли е крив, или търсят извинение които да нападат [23]. Търсят причини да не са вече в работа! Пък хората са здрави и по- първите по ония страни [24]. Помните [25] и представителя с очилата как говореше за него. Сега оценявайте и осъждайте [26]. Аз ще съдя най-после.

Той, както и Анастас, не знаят кои са членовете на Ц. к-т, [27] а мислят, че при К-в [28], защото знаят, че събирането е било там. По думите на Анастас, ако Димитър със своя си ум го послуша и раз¬гласи, че аз съм лъжец и [че само] гледам да грабя пари яма [29], та да [и ако] разгласи по частните комитети да съберат от някои места пари и да ви ги донесат, може [да съберат] и милион! Разбира се, от [мен] препоръка няма да имат. А вие как ще ги приемете, и парите ли ще ми вземете! [30] (Ще им се покажете ли чисти членове на Централния комитет или съучастници само на тая работа. [31]) Каква важност ще дадете на [тая] работа, чакам да видя. Оттук ще взема път и занапред [32], ако би се случило подобно нещо: може и по-голямо... [33] Оттук ще вземат път и членовете на Централния комитет и занапред как ще могат да управляват. По мен, как съдя аз тая работа [34], като получа отговор и сега от Димитър, комуто писах, че след Св. Богородица ще отида да го намеря готов със сметките му и за по-ясно да разбера за работите му [35] и тогава [36]. Питайте Д. Общи: колко пари ми е събрал [37], намерил ли ги e [38] или [дали] на показания му печат са ги дали, на които пиша да дадат [39]! На които пари май половината ще излязат негови разноски [40]? Но отсега, ако ще върши работи [41], ще му определя и разнос¬ките, според както виждам [42].

А кажете и на Анастас да дойде да му дам мястото си: да разполага [с] работата на всички частни комитети, да управлява всекидневните им криви постъпки, да посреща тайните пощи, да взема и дава писмените им отговори [43], да дава пълномощни на работниците според способността на човека, да намира хора за тайна полиция, да ги нарежда и да се споразумява с нея и пр., и пр. С една дума, да му поверя канцеларията си и да държи днев¬ник на тая работа, защото като гледам, че сиката [всичката] ни работа опира до пари, пък няма, та не бих стоял на едно място ни минута! И денят и нощта да ми са се [все] ден, в късо време мога да намеря парите без печат [44] за тая работа.

Търся такъв, за да му поверя горните [45], пък [и] аз да падна по пешят на парите. Байо, и на вас казвам: препоръчайте ми един такъв да даде кефилите си [46] и да остане да върши [47]. Но ще кажете: ти гого [кого] си дал кефил! Ето [моят кефил е] работата, която сам съм я довел дотук и сам искам да дам сметка за доходите и разходите, и сам показвам как трябва да се върши, за да не може да пропадне парица и да не смее да се лъже!... Това е мой кефил. А думите на горните са интриги и с чували глупости.

Ас. Дер. Корджала

-----------------------------------

1. Да обсъди, да изучи и да прецени.

2. Като отсъди.

3. Да изложи писмено заключенията си и изложеното да предаде на председателя.

4. Да се тегли присъдата.

5. Към присъдата трябва да се вземат още следните обстоятелства предвид.

6. Касае се за…

7. Това извърших спрямо всички други.

8. Да докладва сметките си по досегашната си работа.

9. И като се намери, че е заслужил с досегашната си дейност.

10. Да получи ново пълномощно, за да продължи работата си.

11. Ще му задават важни въпроси по организацията на революционното дело.

12. Да отговори.

13. Като заключат, че няма нищо свестно в Димитър.

14. Да ни въведе в работата.

15. Когато не изпълнява каквото му се каже.

16. Анастас п. Хинов от Плевен, брат на Д. Хр. Попов от Т. Мъгуреле, се държи по същия неустановен начин като Д. Общи.

17. Твърди неща извън рамките на народната работа.

18. Говори небивалици дори пред посветени на делото наши членове, които лесно хващат лъжите му.

19. Самият той не вярва в същината на делото, поради което и лъже.

20. Страни (места).

21. А доста са, дето са идвали и устно да ми се оплакват от всички тези недостатъци на Д. Общи.

22. Не му направил никакви забележки досега.

23. Търсят сами да прикрият кривините и бездействието си в делото.

24. А пък те - които говорят против Д. Общи - са най-сигурните и най- първи членове на комитета по онези места.

25. Ще си припомните.

26. Ценете и отсъждайте.

27. Не знаят, че вие, членовете на Централния комитет в Ловеч (в Българско), сте силни и натоварени да съдите.

28. Мислят, че всичко е съсредоточено около Каравелов.

29. Яма - турска дума: произволен, свободен, публичен грабеж.

30. Пита: те как ще посрещнат акцията? Ще приемат ли от Анастас п. Хинов и Д. Общи на тяхна глава събрани пари?

31. Ще се покажат ли на висотата си като членове на Централния комитет или ще станат съучастници на двамата.

32. Според тази случка трябва да се установи един ред на нещата завинаги в бъдеще.

33. А може да се случи и нещо по-пакостно.

34. Моето мнение - как съдя аз по тази случка - ще имате.

35. И по-ясно да вникна в работите му.

36. Ще се разберем помежду си и с вас.

37. Колко пари му е донесъл досега.

38. Събрал, установил ли е каква им е цялата сума.

39. Дали срещу показания от него печат са му внесли тези пари, или ги има от онези, на които съм писал аз сам да му дадат.

40. Но ще излезе, че половината от тези пари той е изхарчил за себе си.

41. Ако остане още на работа в комитета.

42. Ще огранича размера на разходите, с които може да разполага.

43. Да получава писмата от тайните пощи и да отговаря.

44. Без отделен печат (специално пълномощно).

45. Изброените по-горе длъжности.

46. Кефил (тур.) - поръчител.

47. Да поеме работата.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

58. Писмо на Васил Левски до Олимпий Панов

59. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 27 юни 1872 година

60. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов - 27 юни 1872 година

61. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 30 юни 1872 година

62. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 2 юли 1872 година

63. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков

64. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

65. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 25 юли 1872 година

66. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет

67. Писмо на Васил Левски до сливенци

68. Писмо на Васил Левски до частните комитети

69. Писмо на Васил Левски до няколко частни комитета

70. Писмо на Васил Левски до частен комитет

71. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 25 юли 1872 година

72. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 25 юли 1872 година

73. Писмо на Васил Левски до Централния комитет във Влашко – 25 юли 1872 година

74. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи

75. Писмо на Васил Левски до приятел

76. Писмо на Васил Левски до Централния комитет в Ловеч

77. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 3 август 1872 година

78. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 3 август 1872 година

79. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 4 август 1872 година

80. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в с. Ихтяр Касан Хатем – 6 август 1872 година

81. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници