За шести път ще бъдем свидетели на благотворителната коледна кампания на президента Георги Първанов и съпругата му Зорка. Нямам нищо против благотворителността, но не и тогава, когато е кампанийна, а и когато е свързана точно с Първанов, повече ми намирисва на PR-кампания, отколкото на загриженост за когото и да било. Единствената грижа, с която ми е направил досега впечатление Първанов, е щедрото раздаване на най-високото държавно отличие. А във връзка с благотворителността се сещам за един откъс от „Спасителят в ръжта” на Селинджър. Цитирам го и нека всеки сам да прецени на кого и защо приличат нашенските благотворители:
„Все си мислех за двете монахини. Не ми излизаше от ума старата сламена кошница, с която обикалят да събират пари, когато не преподават в училището. Опитах се да си представя как майка ми или някой друг, леля ми или шантавата майка на Сали Хейс, стои пред някой универсален магазин и събира пари за бедните хора в раздърпана стара сламена кошница. Трудно е да си го представиш. Не толкова за майка ми, колкото за другите две. Лея ми е доста заета с благотворителност – прави много за Червения кръст и други такива неща, - но винаги е много добре облечена, с червило и всичките тези глупости. Не мога да си представя, че ще тръгне да се занимава с благотворителност, ако трябва да се облече в черно и да не си начерви устните. А майката на Сали. Господи. Единственият начин, за да тръгне наоколо с кошница да събира пари, е хората да я целуват по задника, преди да направят своето пожертвование. А ако само пускат парите в кошницата и отминават, без да казват нищо, без да й обръщат никакво внимание, след един час няма да я има. … Ще върне кошницата и ще отиде на някое изискано място да обядва. Затова ми харесват двете монахини…”