събота, септември 14, 2013

Слава, позор, прякори и боклуци

Славата, като и свободата, е на върха на бойното копие.


Позорът от своя страна се крие зад щитове, каски и палки: 13.9.2013 г. пред БНТ, министър-председателят Орешарски влиза за участие в "Панорама", ограден от тежък полицейски кордон (още снимки на Галя – ТУК).


Освен това Орешарски ще остане май в българската история като политикът с най-много прякори.

Гаф след гаф – прякор след прякор.

Едно време политиците бях по-скромни.

Петър Младенов например от Пешо Дамаджаната стана Пешо Танкиста и толкова.

Докато прякорите на Орешарски вече чет нямат.

Само вчера той си спечели заслужено два, които веднага станаха достояние на читателите в Мрежата – Мишкарски и Боклушарски.

Първият, защото се шмугна като мишка в БНТ и като мишка се измъкна оттам.

Вторият, защото излизането стана през задните врати на телевизията, които народната любов не беше успяла да заварди.

И откъдето, казват, изхвърляли боклуците.

А някои ми философстват, че житейските събития били низ от случайности без всякаква логика.

Е, не е ли логично боклук при боклуците да отиде, а не при хората…

понеделник, септември 09, 2013

„Тайната на Вестерплате“

Филмът „Тайната на Вестерплате“ („Tajemnica.Westerplatte“, 2013 г.) не е обикновен приключенски военен филм, разказващ за един от най-драматичните боеве в началото на Втората световна война – отбраната на полуостров Вестерплате.


Баталните сцени във филма се редуват с личните драми на героите, изправили се за първи път пред ужаса на войната, като на преден план е изведен конфликтът (исторически достоверен) между майор Сухарски, командирът на гарнизона, и капитан Домбровски, неговият заместник (Сухарски настоява след втория ден на сраженията за капитулация, за да запази живота на останалите войници и на ранените, Домбровски – за борба до край).


Историята на Вестерплате от 1 до 7 септември 1939 година е известна на всеки, който се интересува от значимите събития, случили се през Втората световна война: на 1 септември германците нахлуват в Полша, като направлението на първия удар е именно полуостров Вестерплате; сапьорни части, морски пехотинци и есесовци са хвърлени срещу около двеста души полски войници, охраняващи складове с боеприпаси.


Малкият гарнизон има първоначална задача при евентуални военни действия да задържи немските войскови части поне дванадесет часа – никой не се надява на повече от това.

А боевете за Вестерплате продължават цели седем дена: при непрекъснати настъпления, под артилерийски обстрел и дори жестока самолетна атака на втория ден поляците отбиват героично нападателя, който дава значителен брой жертви в жива сила.


Обстоятелствата обаче карат в края на краищата майор Сухарски, въпреки отпора на някои от офицерите и войниците, да вземе на 7 септември решение за прекратяване на съпротивата; на същия ден той предава Вестерплате в ръцете на немския генерал Еберхард (тази част от филма е черно-бяла, затова и снимката не е цветна).


Ето и автентичната снимка от срещата на Сухарски с Еберхард (между другото, генералът разрешава на Сухарски да носи своята сабя до отправянето му в лагер за военнопленници в знак на уважение към героизма, проявен от него и неговите войници).


Накрая и рекламния клип на филма, а ако някой реши да го гледа целия, няма да е лошо…


неделя, септември 08, 2013

Две неща, които могат да съсипят #Дансwithme

Първото е отчаянието, че „нищо не става“, на което решително трябва да се противопоставим вътре в себе си, защото хубавите неща с вълшебна пръчица, иначе казано – мигновено, се случват само в приказките.

Илюзията, че крепостта ще падне лесно, е опасна илюзия.

Поставете се само на мястото на Сергей Станишев и си помислете какво ще ви струва загубата на властта.

Не много, а всичко, защото Първанов и хората му само това чакат.

Оттам нататък – не само прощаване с председателския пост в БСП, но и край на мечтата за партийна кариера от европейски мащаб.

Поставете се на мястото на Волен Сидеров, чиято компрометирана вече партия по отношение на антитурската си политика повече няма да види парламентарно представителство.

Поставете се на мястото…

Загубата на властта ще е съкрушителна не само в партиен, но и в личен план, така че няма защо да се надяваме на лесна победа: просто стискаме зъби и продължаваме – загърбили умората, загърбили личното време, загърбили спокойствието си и част от така необходимата почивка след работа.

Фактът, че атаките срещу протестиращите стават все по-яростни и по-яростни говори, че все пак нещо се случва или – по-точно – че е в процес на случване.

Защото никой не вади нож на умряло куче.


Второто нещо, което би се отразило пагубно на протеста, е разделението вътре сред самите протестиращи.

В момента тече кампания де се представи протеста като протест на ГЕРБ (Сорос за малко е изместен периферно в името на новата повеля), за да се отблъснат хората, които са настроени антигербаджийски (като мене например!).

Едновременно с това се чуват гласове за „яхване“ на протеста от Реформаторския блок, като целта на тази линия е да разочарова пък тези, които не харесват Радан Кънев (който, виждате ли, бил като Костов!), Миглена Кунева и прочее.

При всичките си участия в #Дансwithme (макар и не много редовни) съм разговарял с какви ли не хора: и с гербаджии, и със социалисти, и с анархисти, и с такива, които имат неприемливи за мене виждания за това какво трябва да се случи след оставката.

Изслушвал съм събеседниците си търпеливо, но никога не съм влизал в остри спорове с тях.

Подобни спорове (които накрая се превръщат задължително в караници) сред участниците в #Дансwithme са безсмислени и вредни.

Защото лозунгът е един – ОСТАВКА!

Един за всички, които искат това правителство да си отиде.

Нека постигнем главната си задача, а после ще се делим на който какъвто е.

Сега просто трябва да сме заедно…

събота, септември 07, 2013

Серго

Симпатичен пес се появи вчера сред протестиращите.


Песът веднага получи име – Серго.

Да не се бърка в никакъв случай с онзи руския пес Серго.

Този, както казах, е симпатичен.

И през цялото време съпровождаше с любов демонстрантите.


----------------------------------------------------

ПОСТОЯННА ПРИПИСКА

(ще се появява под всяка публикация до Оставката):

Протестите #ДАНСwithme не са за това кой ще дойде на власт, а за това, който и да дойде, да знае, че допусне ли сериозна грешка, трябва да си вземе шапката и да напусне политиката, иначе гражданите ще излязат на улицата и ще го изхвърлят оттам...

петък, септември 06, 2013

Занимателно тиранознание

Автор: Борис Акунин

Превод от руски: Павел Николов

Преди време се заинтересувах от немаловажния за руския жител въпрос: как се получава така, че в една демократична държава изведнъж се установява режим на еднолична власт? Реших да започна от самото начало, иначе казано – от античността. И се увлякох от историята на Сиракуза, процъфтяващ гръцки полис, където през V-IV век пр. н. е. след периода на народовластие (разбира се, относително – според съвременните разбирания управлението по-скоро е било олигархично) настъпила епоха на диктатура. В продължение на няколко десетилетия Сиракуза била управлявана от двама последователни колоритни тирани, баща и син, и двамата на име Дионисий. Историците понякога ги бъркат, приписвайки направеното от единия на другия, но всъщност това не е толкова важно. Тиранът си е тиран.

Ето какво се случило със сиракузката демокрация.

Дионисий Старши започнал като скромен чиновник в обществена кантора, която отговаряла за безопасността и отбраната на полиса. Издигнал се по служебната стълба до длъжността първи военачалник. Инсценирал покушение срещу себе си, след което хазната му отделила средства за лична охрана от шестстотин души. Той увеличил контингента до хиляда. Тихичко поставил своите охранители на всички ключови постове. А след това станал диктатор – по това време в Сиракуза никой вече не смеел и да гъкне. Дионисий Старши управлявал до смъртта си с желязна ръка. Но в добро настроение обичал и да се пошегува над приближените си, като всички нормални тирани. Например над своя фаворит Дамокъл.

Какво пък, забавно е. Косъмът едва не се скъсал…

Не забравял тиранът и за възвишеното. С жеравите в небето наистина не се издигал и амфори от морското дъно не вадел, но затова пък много обичал спорта и по-специално Олимпиадата. Изпращал на състезанията големи отбори от пищно облечени спортисти. Е, вероятно не са получавали никакви награди. (Този обиден пропуск след това бил поправен от Дионисий Младши, първият, който се сетил да подкупва знаменитите атлети от другите полиси).

Първата Олимпиада завършила за бащата конфузно. Той отправил на Олимпиадата множество невероятно разкошни колесници, наредил да се разпънат великолепни шатри и изпратил артисти, които издекламирали гръмогласно една поема, съчинена от него. Но стиховете били толкова отвратителни, че взискателните гърци ги освиркали, съборили шатрите, а след това изобщо прогонили сиракузците от игрите, като заявили, че посланиците на тирана няма какво да правят на Олимпиадата.

Към стиховете и изобщо към литературата Дионисий Старши имал сериозно отношение. Той се смятал за велик поет и драматург. Един път стихотворецът Филоксен си позволил да се изкаже неласкаво за съчинението на владетеля. Тиранът се обидил и заповядал за изпратят нахалника в каменоломна. След това сменил гнева си с милост, върнал поета в двореца, прочел на глас всичките си нови произведения и попитал: „Е, как е?“. „Пращай ме обратно в каменоломната“ – тъжно отговорил Филоксен.

Според легендата именно литературата погубила Дионисий. Веднъж дошла вест, че негова трагедия е получила по някакво чудо награда и то не къде да е, а в самата Атина (по всяка вероятност е подкупил журито). Лауреатът така се зарадвал, че се напил до смърт.

Има наистина и друга версия, според която бащата бил отровен от синчето си, което също искало да поуправлява.

Дионисий Младши бил същия деспот, но за разлика от баща си се увличал не от литература, а от философия. При него дошъл да осъществява своята земна утопия за господаря философ мъдрият, но наивен Платон.

Платон хвърля бисер пред владетеля

Опитите да се преобразува неограничения абсолютизъм в просветен абсолютизъм завършили с това, че Платон едва успял да избяга от Сиракуза, а Дионисий започнал да тиранства по-силно от преди. В края на краищата гражданите изгонили своя нацлидер и той заминал в изгнание.

Финалът на живота му е красноречив и по свой начин даже трогателен: Дионисий Младши се установил в Коринт като обикновен учител. Добрият Цицерон предполага, че някогашният диктатор не можел да мине без власт и трябвало да тиранства поне над децата.

Е, и как, кажете ми, може да не обича човек историята?

----------------------------------------------------

ПОСТОЯННА ПРИПИСКА

(ще се появява под всяка публикация до Оставката):

Протестите #ДАНСwithme не са за това кой ще дойде на власт, а за това, който и да дойде, да знае, че допусне ли сериозна грешка, трябва да си вземе шапката и да напусне политиката, иначе гражданите ще излязат на улицата и ще го изхвърлят оттам...

четвъртък, септември 05, 2013

Отворено писмо до Бойко Борисов

Друго бях решил да има днес в блога ми, но попаднах в NOрешарски! на текст, който мисля, че трябва да стигне до колкото може повече хора, затова го препубликувам; не съм искал разрешение от автора Самуил Петканов, но се надявам да се ми се разсърди, защото на един и същи тандем въртим педалите.

Не подклаждайте разделянето и насъскването на хората

Г-н Борисов,

Ще се постарая да бъда кратък, тъй като не мога да бъда увлекателен като Карл Май.

Днес сутринта Вашите симпатизанти, дошли от различни места в страната, се опитаха да дръпнат огражденията до служебния вход на Парламента, като това стана повод за много недоволства сред хората, които вече почти три месеца се стремят искането им за оставка да представлява и културна революция, показваща върховенство на ума над мускулите, на самоинициативата над автобусите и на съвестта над користните цели.

За щастие до ескалация не се стигна, но не зная дали идеята е била да се повторят събитията от 1997-а. Сега ще Ви кажа защо това няма как да стане:

Както знаете, поради кметската си позиция в София преди години, мачовете между ЦСКА и Левски се пазят от 800-1200 полицаи на и около Националния стадион. Около 15-20 000 доста по-крайни и склонни на насилие едни спрямо други хора биват опазени от тази бройка полицаи и инцидентите са сравнителна рядкост.

Парламентът ежедневно се пази от поне 2000 полицаи, когато има по-масови протести. Днес сутринта е възможно тази бройка да е била двойна. Колкото и настървени протестиращи да се съберат, една конфронтация с полицията не би довела до нищо повече от потрошени хора и грозни сцени.

И не, не вярвам, че симпатизантите на ГЕРБ са действали по свое усмотрение, така че нека не търсим дали плуват корабчета в долния клепач.

Пиша това, за да обявя, че за разлика от симпатизантите Ви (http://offnews.bg/index.php/237954/gerberka-nabi-dyado-zaradi-vapros-tova-li-e-kontraprotestat), аз не изпитвам омраза към контрапротестиращите ми сънародници. Дори онези, които пред храм-паметника се затрудняват в комуникацията на български език, са също мои сънародници. И в оредяващата в демографски аспект моя родина вярвам, че място за всички ни има и сме длъжни дори да не сме на едно мнение, да си позволяваме различията, без да се избиваме.

Не мога да допусна, че ако се срещна с участници от контрапротеста, ще тръгна да се бия с тях. Не мога да допусна, че има смисъл да блъскам полицаи, вършещи работата си, пазейки Вас и колегите Ви в Парламента. Насилието в рамките на протестите е безсмислен фарс.

Не вярвам, че в сблъсъците между протестиращи, контрапротестиращи, симпатизанти на една или друга партия и полицаи, оставката е достижима. По-скоро нацията се разделя, раздробява, а енергията на протестиращите се размива по оста на злобата, насилието и първичността. Отблъскват се много хора. Това ли целите?

Г-н Борисов, ако смятате, че оставката може да се вземе само по силов начин, ще Ви съобщя очевидното – колкото и протестиращи, готови на насилие да се изсипят около Парламента, това няма да доведе до оставка. Ще има потрошени български глави, независимо дали става дума за протестиращи от София, Благоевград, Кърджали или полицаите, командировани да охраняват протестите. Не ми се и мисли какви последствия може да има при една ескалация, когато при загражденията няма 100-200 човека, а няколко хиляди.

Затова смятам, че единственият шанс за протестите е те да продължат мирно, красиво и масово. За 3 месеца се поуморихме, но не сме изгубили онази еуфория, която ни обедини на 14-и юни заради назначението на бившия Ви приятел Делян Пеевски. Да, няма как да забравим, че точно неговите медии ваеха добрия Ви имидж, както правят с властта сега. Ние протестираме срещу този манталитет и тези конекции. Протестът не е в подкрепа на една или друга политическа фигура, формация или коалиция. Протестът е продължение на онова, което Ви свали от властта през февруари. Протестът е нетърпимостта на все повече хора към този манталитет, от който трябва да избягате и Вие, и управляващите, и политиците, останали извън Парламента на последните избори.

Обединени сме за нормална обстановка, за силен граждански глас и за реформи във властта. Но не и с цената на насилие от и върху невинни българи. Новият обществен договор няма да бъде подписан с кръв. Кървавите революции пораждат тоталитаризъм и реваншизъм. Не подстрекавайте народа към безсмислени жертви и говорете със симпатизантите си.

Ако пък Вие решите да защитавате черния си колан в Парламента, да биете чимбери на Станишев или да громите на канадска борба Местан – ваше право. Имате имунитет, нямате заграждения, нямате пред себе си живи щитове от полицаи и контрапротестиращи. Но е недопустимо поддръжниците Ви да са готови да се бият с полиция и контрапротестиращи, докато в пленарната зала най-острото, което се случва, е да си размените юношески нападки с четата на Мая Манолова.

Оставете нацията на спокойствие и не я ръчкайте по същия начин, както ръчкат своите симпатизанти онези, които управляват сега. Защото продължавате да бъдете от един дол дренки. Оставката е само апотеоз на промяната, която всички очакваме. Стегнете се.

Поздрави и с пожелания наистина да се реформирате,

Самуил Петканов

----------------------------------------------------

ПОСТОЯННА ПРИПИСКА

(ще се появява под всяка публикация до Оставката):

Протестите #ДАНСwithme не са за това кой ще дойде на власт, а за това, който и да дойде, да знае, че допусне ли сериозна грешка, трябва да си вземе шапката и да напусне политиката, иначе гражданите ще излязат на улицата и ще го изхвърлят оттам...

вторник, септември 03, 2013

Твърдица – х. „Буковец“ – х. „Чумерна“ – пр. Вратник - Котел

(продължение от вчера)

ДЕН ТРЕТИ

Сутринта все още духа вятър, хладно е.


Вървим по горска пътека сред дъбове и букове, теренът е от възможно най-неприятните: постоянни стръмни качвания нагоре и слизания надолу.

Теренът е обезводен от предходните жеги: където е имало поточета, всичките са пресъхнали.

На едно място най-сетне намираме вода.


След това стигаме и до прословутата Агликина поляна.


Освен „хайдушкия паметник“ на поляната има и един явно скоро издигнат параклис.


Като видя подобно нещо, се вбесявам.

Не за параклиси, църкви и манастири трябва да се дават пари, а за училища, за образование.

Но ако дадеш пари на едно училище, малцина ще чуят и ще разберат какъв благодетел си, а така – на Агликина поляна всяка година има събор, хора минават оттам постоянно: ще видят имената на ктиторите, изписани отвън, и ще рекат: „Какви благородни хора…“

Четкане на собственото его е всичко това, да врат в казан с разтопено злато на оня свят всичките мазни ктитори!

Ядът ми продължава чак до прохода Вратник, през почти всичките два километра дотам не преставам да мърморя.

Но най-сетне дългоочакваният проход се появява и настроението ми малко се разведрява.


От прохода вървим отначало по асфалтов път, а преди да хлътнем отново в гората, налитаме на къпинак.


Няма как да простим на къпините и започва усилена паша.


Пътят нататък е лек и приятен, после пътеката напуска гората и върви сред множество папрати.


Излизаме на Железни врата, където някъде е минавал римският път, свързващ Тракия с Мизия (в дъното – рушащият се вече заслон).


Малко преди вечерта спираме за нощувка в гората, времето е прекрасно, не се чувстваме и толкова много уморени.



ДЕН ЧЕТВЪРТИ

Времето е все така на наша страна, пътят в началото си е изключително приятен, с много къпини и жълти сладки сливи – спираме често.


Минаваме покрай множество големи поляни…


…а накрая гората отстъпва на обширни ливади; вървим под палещо слънце.


После отново навлизаме в гора (усещам силна жажда, вода няма никъде по пътя, а не съм пил от предната вечер и така ще е до самия Котел - жаден кошмар).


Пътеката постоянно е пресечена от паднали дървета, които трябва да заобикаляме или прескачаме, според случая – много е мъчително, забавящо и дразнещо (имаме си министерство на туризма, ама за онези капути там явно туризъм е само да отидеш с колата до някой хотел на морето, де се пържиш цял ден на слънцето и вечерта да се нальокаш в бара като донски казак).


След като прескачането на дърветата свършва, на два часа път от Котел пътят ни се оказва обрасъл с бодливи храсталаци, през които трябва да се провираме и съответно се издираме порядъчно.

На това отгоре един час по-късно започва и да вали.


Но с прибежки и припълзявания, както се казва, доживяваме да видим между дърветата Котел (черната ивица долу вдясно на снимката не е дефект, а комар, прелетял пред обектива: след дъжда ни налетяха от гората на цели рояци – едри като хеликоптери и… много изгладнели).


Тъкмо пристигаме на автогарата в града, дъждът отново плисва, този път с колосална сила.


Но небето вече не може да ни уплаши с нищо.

Чакаме автобуса за Сливен.

Той идва, качваме се и потегляме към равнината…


----------------------------------------------------

ПОСТОЯННА ПРИПИСКА

(ще се появява под всяка публикация до Оставката):

Протестите #ДАНСwithme не са за това кой ще дойде на власт, а за това, който и да дойде, да знае, че допусне ли сериозна грешка, трябва да си вземе шапката и да напусне политиката, иначе гражданите ще излязат на улицата и ще го изхвърлят оттам...

понеделник, септември 02, 2013

Твърдица – х. „Буковец“ – х. „Чумерна“ – пр. Вратник - Котел

ДЕН ПЪРВИ

На гара Твърдица пристигаме някъде към обяд.


Към хижа „Буковец“ вървим по асфалтов път в адска жега.


Наоколо типични нископланински пейзажи.


Спираме да хапнем край рекичката, която върви покрай пътя.


Празен корем раница не носи.


След това отново нагоре в жегата; при такова време как да не започнеш да философстваш.


Най-сетне стигаме до хижата и разпъваме до нея първия си лагер.


Скоро обаче започва да вали и палатките се оказват „на сушина“ под две дървета.


Дъждът не спира почти през цялата нощ, но в палатките е сухо и топло.

ДЕН ВТОРИ

Сутринта ни посреща с мъгла (хижа „Буковец“ в мъглата).


Насочваме се към хижа „Чумерна“.


Приятен горски път, макар че е мъгливо и не много топло.


Мъглата е ту по-рядка, ту по-гъста, на хижа „Чумерна“, където стигаме след два часа, видимостта е на не повече от пет метра.


На хижата се задържаме малко, колкото да хапнем, и потегляме отново.

Скоро стигаме до един кръстопът и поемаме по прекия път за прохода Вратник (по-дългият път е през връх Чумерна).


Преминаваме през едно сечище и в мъглата губим маркировката.

Въртим се известно време като обран евреин, докато не виждаме вдясно от нас червения знак с двата бели канта.

И започва една лудо катерене нагоре; гората свършва, започва жалонна маркировка, често от жалон до жалон не се вижда, трябва да чакаме вятърът да пораздуха мъглата, за да видим следващия.

Накрая стигаме на един връх, сред гъста мъгла, носена от бръснещ вятър.

Тръгваме надолу по жалоните и вървим точно в обратна посока (на запад вместо на изток).

Учудването ни престава, когато отново стигаме до…


Оказва се, че в мъглата не сме видели маркировката за Вратник, а тази която води до връх Чумерна откъм източната му страна, качили сме върха (ойларипи!) и сме слезли западно пак на разклона за прекия път и пътя през върха. Нещо като при Самуил Маршак:

„…Еду я вторые сутки,

А приехал я назад,

А приехал в Ленинград!“

Изгубили сме доста време и доста сили.

Пак стигаме до сечището, мъглата вече започва да се разсейва и виждаме пред себе си правилната маркировка, но вече е ясно, че няма да изпълним набелязаната цел за втория ден – да стигнем до прохода.

Лагера разполагаме в гората до това интересно дърво.


Започва да духа отвратително студен вятър, който ни напъхва бързо в палатките и ни приспива доста рано.


Продължението – утре…

----------------------------------------------------

ПОСТОЯННА ПРИПИСКА

(ще се появява под всяка публикация до Оставката):

Протестите #ДАНСwithme не са за това кой ще дойде на власт, а за това, който и да дойде, да знае, че допусне ли сериозна грешка, трябва да си вземе шапката и да напусне политиката, иначе гражданите ще излязат на улицата и ще го изхвърлят оттам...