Занимателно тиранознание

Автор: Борис Акунин

Превод от руски: Павел Николов

Преди време се заинтересувах от немаловажния за руския жител въпрос: как се получава така, че в една демократична държава изведнъж се установява режим на еднолична власт? Реших да започна от самото начало, иначе казано – от античността. И се увлякох от историята на Сиракуза, процъфтяващ гръцки полис, където през V-IV век пр. н. е. след периода на народовластие (разбира се, относително – според съвременните разбирания управлението по-скоро е било олигархично) настъпила епоха на диктатура. В продължение на няколко десетилетия Сиракуза била управлявана от двама последователни колоритни тирани, баща и син, и двамата на име Дионисий. Историците понякога ги бъркат, приписвайки направеното от единия на другия, но всъщност това не е толкова важно. Тиранът си е тиран.

Ето какво се случило със сиракузката демокрация.

Дионисий Старши започнал като скромен чиновник в обществена кантора, която отговаряла за безопасността и отбраната на полиса. Издигнал се по служебната стълба до длъжността първи военачалник. Инсценирал покушение срещу себе си, след което хазната му отделила средства за лична охрана от шестстотин души. Той увеличил контингента до хиляда. Тихичко поставил своите охранители на всички ключови постове. А след това станал диктатор – по това време в Сиракуза никой вече не смеел и да гъкне. Дионисий Старши управлявал до смъртта си с желязна ръка. Но в добро настроение обичал и да се пошегува над приближените си, като всички нормални тирани. Например над своя фаворит Дамокъл.

Какво пък, забавно е. Косъмът едва не се скъсал…

Не забравял тиранът и за възвишеното. С жеравите в небето наистина не се издигал и амфори от морското дъно не вадел, но затова пък много обичал спорта и по-специално Олимпиадата. Изпращал на състезанията големи отбори от пищно облечени спортисти. Е, вероятно не са получавали никакви награди. (Този обиден пропуск след това бил поправен от Дионисий Младши, първият, който се сетил да подкупва знаменитите атлети от другите полиси).

Първата Олимпиада завършила за бащата конфузно. Той отправил на Олимпиадата множество невероятно разкошни колесници, наредил да се разпънат великолепни шатри и изпратил артисти, които издекламирали гръмогласно една поема, съчинена от него. Но стиховете били толкова отвратителни, че взискателните гърци ги освиркали, съборили шатрите, а след това изобщо прогонили сиракузците от игрите, като заявили, че посланиците на тирана няма какво да правят на Олимпиадата.

Към стиховете и изобщо към литературата Дионисий Старши имал сериозно отношение. Той се смятал за велик поет и драматург. Един път стихотворецът Филоксен си позволил да се изкаже неласкаво за съчинението на владетеля. Тиранът се обидил и заповядал за изпратят нахалника в каменоломна. След това сменил гнева си с милост, върнал поета в двореца, прочел на глас всичките си нови произведения и попитал: „Е, как е?“. „Пращай ме обратно в каменоломната“ – тъжно отговорил Филоксен.

Според легендата именно литературата погубила Дионисий. Веднъж дошла вест, че негова трагедия е получила по някакво чудо награда и то не къде да е, а в самата Атина (по всяка вероятност е подкупил журито). Лауреатът така се зарадвал, че се напил до смърт.

Има наистина и друга версия, според която бащата бил отровен от синчето си, което също искало да поуправлява.

Дионисий Младши бил същия деспот, но за разлика от баща си се увличал не от литература, а от философия. При него дошъл да осъществява своята земна утопия за господаря философ мъдрият, но наивен Платон.

Платон хвърля бисер пред владетеля

Опитите да се преобразува неограничения абсолютизъм в просветен абсолютизъм завършили с това, че Платон едва успял да избяга от Сиракуза, а Дионисий започнал да тиранства по-силно от преди. В края на краищата гражданите изгонили своя нацлидер и той заминал в изгнание.

Финалът на живота му е красноречив и по свой начин даже трогателен: Дионисий Младши се установил в Коринт като обикновен учител. Добрият Цицерон предполага, че някогашният диктатор не можел да мине без власт и трябвало да тиранства поне над децата.

Е, и как, кажете ми, може да не обича човек историята?

----------------------------------------------------

ПОСТОЯННА ПРИПИСКА

(ще се появява под всяка публикация до Оставката):

Протестите #ДАНСwithme не са за това кой ще дойде на власт, а за това, който и да дойде, да знае, че допусне ли сериозна грешка, трябва да си вземе шапката и да напусне политиката, иначе гражданите ще излязат на улицата и ще го изхвърлят оттам...