петък, юли 31, 2020

СРЕДНОВЕКОВНОТО УЧИЛИЩЕ: НА КАКВО УЧЕЛО ТО?

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Къде и какви знания получавал обикновеният европеец през Средновековието?

КОЙ ЩЕ ПОСОЧИ ПЪТЯ НА ИСТИНАТА? ОБРАЗОВАНИЕТО И КУЛТУРАТА НА СРЕДНОВЕКОВИЕТО

Съществуването на човека не винаги предполагало наличие на високо образователно равнище. Не било задължително човек да е прочел „Логика“ на Аристотел, за да оцелее в Средновековна Европа. Но с развитието на обществените отношения и с разширяването на кръга от взаимодействия човекът виждал необходимост от нови средства за комуникация. Необходим бил разбираем за всички език. Устната традиция за обмен на информация била приоритетна, но това не било достатъчно: парите не могат да се пресмятат сами, а свещените текстове няма да разкрият основната си идея самостоятелно. На обикновения човек му трябвало помощник.

Главен „специалист“ бил, разбира се, духовникът. Той бил стопанинът на знанията на най-ниско битово равнище. Селянинът, който нямал навика да бъде грамотен, се уповавал на тълкуванията на свещенослужителя, който също, четейки Евангелието или Псалмите, съвсем не винаги знаел добре латински и имало вероятност да предава невярно значението на казаното от християнските светци. Понякога духовниците се заемали да обясняват едни или други действия на властите и да напомнят на паството за местните традиции.

Монаси

Равнището на знанията на обикновените хора започнало да се повишава в градските среди през Късното Средновековие. Книжовната култура излизала постепенно на авансцената на обществения живот: тя получила силен тласък, навлизайки във всекидневието на гражданите във вид на малки сборници-„ръководства“, понякога с илюстрации. Но тази продукция достигала до малцина: бюргерите и градските патриции можели да четат литература основно на местните езици и наречия. Петнадесети век се превърнал в апогей на нарастването на културното развитие. А изобретението на Йохан Гутенберг ускорило този процес.

КЪДЕ И НА КАКВО МОГАТ ДА ВИ НАУЧАТ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО?

Център за развитие на обикновения човек било училището. Наследник на античността, който поставя основите, дава елементарните знания. Но през Средните векове то било почти напълно подчинено на църквата. Градът, като важен елемент от обществения живот на епохата, също поел ролята на образователен „плацдарм“: откриват се „общински“ бюргерски училища.

Античната образователна традиция до VII век била определяща в региони като Галия, Испания и Италия. Миряни, светски възпитатели, предавали своите знания на масите. С нарастването на авторитета на църквата манастирите се заели да набират ученици – деца и възрастни в мнозинството си от знатни семейства. Черното духовенство в Ирландия, Англия и Италия постепенно измествало „римските педагози“.

„Бащата на Европа“ Карл Велики със своя капитуларий от 789 година задължил духовниците да откриват училища във всяка енория за бедни деца и деца в неравностойно положение на възраст от седем до дванадесет години. Но заповедта на бъдещия император на Запада нямала, да си признаем, практически ефект. По места всичко си оставало като преди. Образованието попаднало окончателно в ръцете на духовниците.

Четене на книги

Обикновените семейства можели да дават своите деца от мъжки пол в ръцете на селското кюре или на пастора. Ако живеели в града – учителят бивал магистър, назначаван лично от епископа.

В специално помещение се събирала малка група ученици (10-15 души) и техният наставник. В началото това били занятия с цел обучение в четене, писане и слово божие. Знанията на учителя се подлагали на съмнение от страна на родителите, занятията наподобявали по-скоро занимания на целодневна група в детска градина. Момчетата разговаряли за разни неща, играели на зарове или на топка, а строгият наставник при случай ги налагал охотно с пръчка. Нищо ново, между другото.

Четене на ноти

Разбира се, равнището на преподавания материал нараствало. Но от обикновените поучения на монасите към работата на по-квалифицирани кадри се преминавало постепенно. През X и XI век положението не се отличавало от предишните столетия. Но към края на XII век равнището на обучение се повишило значително. Училището станало център на интелектуалния живот, а неговите „ректори“ били популярни и авторитетни хора. Освен това се появила относително стройна образователна структура.

Обучението „по изкуства“ е римска традиция, която била възродена между V и VI век от „последните римляни“ Северин Боеций и Флавий Касиодор, работещи в остготското кралство. Двамата интелектуалци от Италия създали всъщност модел на училище, който работел векове наред. Църквата използвала с удоволствие този формат. Образователната институция през Средновековието давала възможност за всякаква работа със свещените текстове. Трябвало да се започне с усвояване на тривиума – граматика, риторика и диалектика. С други думи – да се научи човека да пише, да чете, да спори и да формулира правилно мислите си. Имало няколко съставни части в обучението по изкуства. Процес на компилация на получените знания (quaestio), приемане на тяхната същност (sententia), критика и коментари (disputatio). Тривиумът бил нещо като форма на запознанство с комплекс от науки, но с „идеологическа“ подправка. Все пак църквата управлявала протичането на образователния процес.

Четене на ноти

По-сериозно равнище, основаващо се на схоластиката, бил квадривиумът. Става въпрос за четири изкуства – музика, геометрия, аритметика, астрономия. За човек, желаещ да служи на благото дело, било необходимо да учи хармония и ноти, защото се смятало, че музиката управлява хората. Геометрията и аритметиката са важни за строителството, но често практиката на строителната площадка учела по-бързо и по-ефективно. Астрономията се ограничавала само с наблюдаване на небесните тела и с изучаване на църковния календар.

Геометрия

Градските училища през XII век никнели като гъби след дъжд. Те подготвили почвата за създаването на едно от основните постижения на средновековна Европа – университета.

четвъртък, юли 30, 2020

Чукчите ще научат после...

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ – 1967 ГОДИНА – ФИЗИКА – ХАНС АЛБРЕХТ БЕТЕ

Ханс Албрехт Бете (Hans Albrecht Bethe)

2 юли 1906 г. – 6 март 2005 г.

Нобелова награда за физика

(За приноса му в теорията на ядрените реакции, особено за откритията, засягащи източниците на енергия в звездите.)

Немско-американският физик Ханс Албрехт Бете е роден в Страсбург, Елзас-Лотарингия (тогава в състава на Германия) и е единственото дете на Албрехт Теодор Юлиус Бете, виден физиолог и професор по медицина, и Ана (Кюн) Бете с произход от професорско семейство. От 1915 до 1924 г. Бете учи в гимназията „Гьоте“ във Франкфурт на Майн, след което следва две години във Франкфуртския университет. Като кара още две години и половина аспирантура в Мюнхенския университет под ръководството на Арнолд Зомерфелд, допринесъл много за съвременната физика, Бете получава през 1928 г. докторска степен по теоретична физика.

Още като аспирант Бете проявява интерес към квантовата механика, към нейната математическа теория, описваща взаимоотношенията между материята и излъчването. Формулирана в средата на 20-те години от Вернер Хайзенберг, Ервин Шрьодингер и Пол Дирак, тя е резултат от по-ранни изследвания в областта на квантовата теория: Макс Планк открива, че излъчването не е непрекъснато, а се състои от дискретни порции енергия, наречени по-късно кванти; Алберт Айнщайн доказва, че фотоните, квантите светлина (електромагнитно излъчване), действат по време на фотоелектричния ефект подобно на частици; Нилс Борн прилага квантовата теория към описанието на атомните енергетични равнища, отговарящи за характерните спектри на излъчването; накрая Луи дьо Бройл изказва смелото предположение, че ако излъчването (светлината) може да има поведение на частица, и частицата може да има поведение на вълна. Идеята на Дьо Бройл е потвърдена експериментално от Клинтън Дж. Дейвисън, който открива вълновото поведение на електроните. През 1927 г. Бете пише научна статия, посветена на дифракцията на електроните в кристалите, в която обяснява наблюденията на Дейвисън с квантовата механика, още неприета по това време от повечето физици. Бете е един от първите учени, демонстрирали убедително прилагането на новата теория.

След получаването на докторска степен Бете работи през 1928-1929 г. като преподавател по физика в университета във Франкфурт и в Щутгарт. Назначен е за лектор в Мюнхенския университет през 1929 г., но по-голямата част от следващите три години прекарва в Кеймбридж (Англия), където се среща с Ърнест Ръдърфорд, и в Рим, където работи с Енрико Ферми. Осъществява връзка и с Нилс Бор. През цялото това време Бете разработва прилагането на математическия метод, известен като теория на групите, за изясняване на квантово-механичното поведение на кристалите. Като допринася много за теорията за строежа на атома, в началото на 30-те години Бете започва теоретично проучване на процеса, при който се губи бързо енергията на частиците, преминаващи през веществата; към този въпрос той се връща периодично в продължение на цялата си научна дейност.

Назначен за асистент-професор в Тюбингенския университет пред 1932 г., Бете, чиято майка е еврейка, губи този пост през следващата година, след издадения от Хитлер, който става канцлер на Германия, антисемитски указ. Бете напуска Германия през 1933 г., чете една година лекции в Манчестърския университет в Англия, а след това през 1934-1935 г. става член на научния съвет на Бристълския университет. През 1935 г. става асистент-професор в университета „Корнел“ в Итака (щат Ню Йорк), а после и професор през 1937 г.

Там Бете се връща към проучването на ядрената физика. През 1936 г. в сътрудничество с американските физици Робърт Ф. Бейкър и М. С. Ливингстън той пише няколко обстоятелствени изследвания, в които се сумират известните по това време резултати в тази,тогава намираща се в младостта си, научна област. Трите броя на списанието със статиите веднага се превръщат в класика и над двадесет години се използват широко като основно учебно помагало по ядрена физика.

През 1938 г. на конференция по теоретична физика във Вашингтон (окръг Колумбия) вниманието на Бете е привлечено от един нерешен въпрос за природата на излъчваната енергия от Слънцето и другите звезди. Астрономите са натрупали не малко информация за крайно високите температури и други звездни характеристики и стигат до извода, че източникът на енергия би трябвало да има термоядрена природа. Но те не могат да определят реакциите, които биха дали количествените характеристики, съгласуващи се с наблюдаваното излъчване, размера, възрастта и други свойства на звездите. Като се ориентира бързо в астрономичните данни и използва своите енциклопедични познания в областта на ядрената физика, Бете решава задачата за шест седмици.

За първи път немският астроном Карл Фридрик фон Вайцзекер предлага за обяснение на въпроса синтеза на два протона (водородни ядра, намиращи се в голяма количество в Слънцето), при което се образува диутерий (наречен също така тежък водород, чието ядро има протон и неутрон) и се отделя енергия във вид на позитрон (положителен електрон) и неутрино (незаредена частица). Протоните са положително заредени, а броят на протоните в ядрото определя елемента (ядрото на водорода има един протон, но може да съдържа и неутрони, чиято маса е равна на масата на протона, но те нямат заряд). При синтеза на два протона се излъчва положителна частица (позитрон), в резултат от което единият от протоните се превръща в неутрон. Бете разглежда слънчевите характеристики температура, плътност, състав, както и очакваните скорости на реакциите, и изчислява, че реакцията на синтез настъпва именно при такава скорост, която осигурява наблюдаваното отделяне на енергия от Слънцето. Но неговите изчисления доказват, че при звезди, които са по-масивни от Слънцето, в реакциите трябва да участват по-тежки ядра.

За масивните звезди Бете предлага шестстепенен въглеродно-азотен цикъл. Най-напред въглерод с атомно тегло 12 (най-разпространената и устойчива форма на въглерода с шест протона и шест неутрона в ядрото) поглъща протон, превръщайки се в азот-13 (седем протона, шест неутрона) и излъчвайки енергия във вид на гама-лъчи. Нестабилният азот-13 се разпада, излъчвайки позитрон (който превръща протон в неутрон) и неутрино и се превръща във въглерод-13 (шест протона, седем неутрона). Въглерод-13 по-нататък поглъща един от винаги наличните протони и се превръща в азот-14 (седем протона, седем неутрона), излъчвайки отново гама-лъчи. Азот-14 на свой ред поглъща отново протон и става кислород-15 (осем протона, седем неутрона) и отново се излъчват гама-лъчи. Нестабилният кислород-15 излъчва позитрон (заменяйки протон с неутрон) и неутрино, превръщайки се в азот-15 (седем протона, осем неутрона). При последната стъпка азот-15 поглъща протон, но в резултат на това не се получава по-тежко ядро, съдържащо осем протона и осем неутрона, което би довело до кислород-16. Вместо това се образуват две ядра: въглерод-12 и хелий-4 (два протона, два неутрона). Така въглерод-12 може да повтори цикъла, а хелий-4 попълва звездния хелиев запас. На всяка стъпка от цикъла се освобождава енергия във вид на различни видове излъчвания, които придават на звездата нейната яркост. Изчисленията на Бете позволяват да се разбере по-задълбочено поведението и еволюцията на звездите.

В края на 30-те години Бете продължава своите теоретични изследвания на атомните ядра. Сред неговите многобройни достижения е първата математическа обосновка, че току-що откритият мезон е свързан със сила, която не позволява на ядрото да се разпадне. Той изследва също така много сложните ударни вълни, образуващи се при взрив, което се оказва много полезно за по-нататъшната му работа в рамките на Манхатънския проект при създаването на атомната бомба.

През 1941 г., малко преди Съединените щати да влязат във Втората световна война, Бете става американски гражданин. Известно време той работи над микровълните и тяхното приложение към радиовълните в радиационната лаборатория на Масачузетския технологичен институт, а след това през 1943 г. се присъединява към Манхатънския проект в Лос Аламос (щат Ню Мексико). Там, като директор на отдела по теоретична физика, той отговаря за изчисленията относно възможното поведение на атомната бомба. Дълбоките му познания в областта на ядрената физика, ударните вълни и електромагнитната теория изиграват съществена роля за успеха на програмата.

Като се връща в университета „Корнел“ през 1946 г., Бете продължава изследванията си в много интересуващи го области – например има важен принос за съвременната квантова електродинамика. Той допринася също така не малко – съвместно с други учени – за проучването на общественото мнение за опасността, която носи на човечеството ядреното оръжие. Бете е привърженик на контрола над въоръжаването, подкрепяйки в същото време използването на ядрената енергия за мирни цели. От 1956 до 1959 г. той е член на Президентския научно-консултативен комитет.

По-нататък Бете проучва разпределението на материята в неутронните звезди, а също така колапса на гигантските звезди. Изследванията му за високоскоростното навлизане в земната атмосфера помагат при разработката както на военни, така и на цивилни космически апарати. Спомняйки си за своята работа в Лос Аламос като за „ужасно завладяваща“, той се изказва срещу подкрепяната от правителството програма за създаване на антиракетен щит, разглеждайки я като практически неосъществима.

През 1939 г. Бете се жени за Роза Евалд, дъщеря на известен немски физик, също напуснал нацистка Германия. Семейството има две деца. Скромен и внимателен към другите, Бете се увлича от скиорски и планински походи, но по-късно, както казва, започва да се интересува от икономика. Колегите му го уважават много заради неговия светъл ум и заради прецизно разработваните от него научни методи.

Освен с Нобелова награда Бете е удостоен с правителствена награда на САЩ – медала „За заслуги“ (1946 г.), с медала Хенри Драйпър на американската Национална академия на науките (1947 г.), с медала Макс Планк на Германското физическо дружество (1955 г.), с медала Енрико Ферми на Комисията по атомна енергия на САЩ (1961 г.), с медала Едингтън на Лондонското кралско астрономическо дружество (1963 г.) и с наградата Ванивар Буш на американската Национална академия на науките (1985 г.). Член е на Американското философско дружество, ва американската Национална академия на науките, на Американското физическо дружество и на Американското астрономическо дружество, а също така е чуждестранен член на Лондонското кралско дружество. Има почетни научни степени от университета в Бирмингам и Манчестър.

Превод от руски: Павел Б. Николов



сряда, юли 29, 2020

ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 12. ЗА КАКВО СА ПРЕСЛЕДВАЛИ ХРИСТИЯНИТЕ – АПОКАЛИПСИСЪТ ОТ ПЕТЪР

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ; ПУСТИНЯТА; ЧУДЕСАТА; ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ

ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСА; ИЗГОДНАТА КОНЦЕСИЯ; ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ И НЕГОВИЯТ БИЗНЕС; ТЪРГОВЦИ ИЛИ ХАНАНЕЙЦИ?; ЕРУСАЛИМСКИЯТ ХРАМ; КЕСАРЕВОТО КЕСАРЮ; ПОНТИЙ ПИЛАТ; ЗАЩО ИСУС Е АРЕСТУВАН ИЗВЪН ГРАДА?; ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ. АРЕСТЪТ .

ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС

СЪБРАНИЕТО НА СИНЕДРИОНА; СЪДЪТ НА СИНЕДРИОНА; В КАКВО СИНЕДРИОНЪТ ОБВИНИЛ ИСУС?; СЪБЛАЗНЯВАНЕ НА ХОРАТА; ЗАЩО ИСУС НЕ БИЛ УБИТ С КАМЪНИ?; СЪДЪТ НА ПИЛАТ; ИСУС БАР АВВА; СИЛОАМСКАТА КУЛА; ПРИСЪДАТА И ЕКЗЕКУЦИЯТА; ИСУС И РАЗБОЙНИЦИТЕ

ГЛАВА 12. ЗА КАКВО СА ПРЕСЛЕДВАЛИ ХРИСТИЯНИТЕ

ФАЛШИВИТЕ ДОКУМЕНТИ; ИСТИНСКИТЕ РЕСКРИПТИ НА ИМПЕРАТОРИТЕ. КОГА ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЕ ПОЯВИЛА ДУМАТА „ХРИСТИЯНИН“; ИМПЕРАТОРСКИТЕ РЕСКРИПТИ; ТЕРТУЛИАН И ПОРФИРИЙ; АПОКАЛИПСИСИТЕ; ОТКРОВЕНИЕ НА ЙОАН БОГОСЛОВ

ГЛАВА 12. ЗА КАКВО СА ПРЕСЛЕДВАЛИ ХРИСТИЯНИТЕ

АПОКАЛИПСИСЪТ ОТ ПЕТЪР

“Откровението на Йоан“ не единственият апокалипсис, който бил известен на християните. Ние вече споменахме „фрагмента от Муратори“ – най-ранния списък на бъдещия ортодоксален канон, написан в Рим около 170 г. Освен „Откровението на Йоан“ в него се споменава като каноничен и друг Апокалипсис – „Апокалипсисът от Петър“.

„Апокалипсисът от Петър“ е текст, който ранната църква признавала за каноничен, бащите на църквата го цитират многократно, а след това по някаква причина бил изхвърлен от списъците на разрешените книги и то така основно, че сега от него има запазени само фрагменти.

Защо „Апокалипсисът от Петър“ бил разжалван и напуснал списъка на разрешените книги?

„Апокалипсисът от Петър“, за разлика от Йоановия, бил написан след Евангелие от Марк. Това можем да го кажем съвсем точно, защото той развива и тълкува една от сцените, описана от синоптиците: сцената с Преображението.

У Марк Исус се качва (или се възнася) на планината Табор, съпроводен от Йоан, Петър и Яков, и там се преобразява пред тях, както Мойсей след своето качване на планината Синай. По време на преображението Петър вижда до Исус Мойсей и Илия, което го подтиква, като тесногръд и ограничен човек, да изрече нетактичната ремарка: „Учителю, хубаво е, че сме тук. Хайде да вдигнем три шатри: една за теб, една за Моисей и една за Илия.“ (Марк, 9:5). Така Петър се проявява у Марк като пълен дебил, който по време на преображението мисли само за това как да подобри жилищното пространство.

В „Апокалипсиса от Петър“ сцената с Преображението има принципно друг характер. Там, между другото, се обяснява кои са Мойсей и Илия и защо им е хрумнало именно в този момент да навестят планината Табор.

Когато Исус се качва на планината заедно с дванадесетте апостоли, разказва „Апокалипсисът от Петър“, Петър го моли да им покаже „един от праведните ни братя, напуснали този свят, за да видим какви са им човешките подобия“ [1].

Исус изпълнява желанието на Петър и редом с него на планината се появяват двама души, но Петър няма сили да ги гледа. Защото „ликовете им грееха като слънце и одеждите им светеха така, че човешко око никога не е виждало нещо подобно“ [2].

Както виждаме, това е съществена теологична разлика. В „Апокалипсиса от Петър“ не се преобразява Исус, а Петър. Той се оказва в състояние да вижда светци и ангели. А ангелите, които вижда, не са някои други, а бивши членове на яхадата/църквата/общината на праведниците.

Те принадлежат към вечните праведни души, които от време на време надяват като одежди телата на смъртни хора. Някога те са били Мойсей и Илия, след това са се вселили в телата на членове на общината, а после по някаква причина изпаднали от списъка на живите и сега Петър е любопитен да види: точно те ли се намират на небето? Точно те ли са светци и ангели?

Любопитството му е напълно удовлетворено. Всичко е така, както учителят обещал: лицата сияят, косите им се веят и обликът им е прекрасен като облика на небесни светци и на холивудски актьори.

Петър обаче си знае своето и продължава да любопитства: добре, това са двама праведници, но ми покажи всичките. Исус отново изпълнява желанието му.

„И Господ ми показа много голямо място извън този свят, с извънредно ярка светлина, и въздухът на това място беше пронизан от слънчеви лъчи, и по земята никнеха цветя, които не увяхваха, и беше изпълнено с подправки и растения, цъфтящи прекрасно и нетленни, и даващи благословени плодове“ [3]. Обитателите на това място били облечени в одежди на сияещи ангели и Господ казал: „Това е мястото на нашите първосвещеници, на праведниците".

Отново виждаме същия мотив като в Книгата на Енох. Вярващите в Исус се преобразяват след смъртта си в ангели (ср. 1 Енох, 19:139). Те събличат земните си одежди (иначе казано – тялото), обличат ангелска плът и сияят (ср. 1 Енох, 19:137). Нещо повече, отделни избраници, като Петър, получават възможността да се преобразят и да видят оня свят, докато са още живи.

Но в това свое видение Петър вижда не само праведниците. Той вижда и грешниците, измъчвани от дяволите.

В съвременния християнски ад хората попадат заради греховете си: за убийства, подкупи, омраза към ближния. Но не такива грешници вижда Петър. В по-голямата си част персонажите в този, най-ранен в историята на християнството, ад са се озовали там, защото са обидили, оскърбили или изобщо са погледнали накриво праведниците.

Тези, които са говорили лошо за праведниците, са окачени за езиците. Ангели пържат и задушават в огнено езеро тези, които са се отвърнали от праведността. Тези, които са преследвали праведниците, се пекат в средата на огън, а вътрешностите им са разяждани от неуморими червеи. На тези, които са злословили срещу пътя на праведността, избождат с нажежено желязо очите и не малко наказание постига псевдомартусите, лъжливите мъченици, иначе казано – които може и да са умрели за Христос, но са вярвали в него неправилно. Тези мъже и жени, скърцайки със зъби, дъвчат езиците си, и огън гори отвътре нечистите им уста [4].

Една от важните съставни части на блаженствата на праведниците в „Апокалипсиса на Петър“ е наслаждението на праведниците от тези страдания. Точно такъв мотив присъства и в Книгата на Енох. При това става въпрос именно за физически страдания. Както в Книгата на Енох, така и в „Апокалипсиса от Петър“ праведниците изпитват райско наслаждение от миризмата на изгоряла плът, на изпразнени сфинктери и от страшните физически мъчения на хора, които или са злословили за Христос, или са вярвало в него, но неправилно.

Нещо повече: тези грешници не само гризат своите езици, доставяйки удоволствие на праведниците – заедно с това те си признават, че не са били прави. Страшният съд в „Апокалипсиса на Петър“ напомня грандиозен троцкистко-бухарински процес през 1937 година – в съчетание със занданите на инквизицията.

Всички грешници си признават, че не са прави. Всички искат прошка. Но прошка няма да им бъде дадена и те ден след ден, век след век, хилядолетие след хилядолетие ще се варят в огнени езера и ще ги ядат огнени червеи, а праведниците, чиито тела също ще бъдат физически възкресени и чиято плът ще бъде повърната от изялите я зверове, ще изпитват особено блаженство при вида на тези нечовешки мъки на своите гонители, хулители и еретици.

Седейки на златни тронове с небесни венци на главите, праведниците ще се наслаждават, докато гърчещите се от непоносими мъки жертви ще признават с гръмки викове дълбоката справедливост на вечните си мъки.

„И всички, които са измъчвани, ще извикат с един глас: смили се над нас, защото знаем днес какво е Божи съд… И ангелът, Владиката на Ада, ще дойде и ще ги мъчи с още по-голяма мъка, и ще им каже: „Сега се разкайвате, когато вече няма време за разкаяние и от живота не е останало нищо“. И те ще кажат: праведен е Божият съд… защото ни се въздаде според делата ни“ [5].

Както възкликва в една от своите лекции американският агностик Робърт Ингерсол [6]: „Цялата низост, цялата отмъстителност, целият егоизъм, цялата жестокост, цялата омраза, цялата мерзост, на която е способно човешкото сърце, е разцъфтяла и е дала плод в тази дума – Ад“.

Римляните вероятно биха били напълно съгласни с Ингерсол. Античната религия не предполагала нищо подобно. Поклонниците не Атина не плашели с вечни мъки поклонниците на Деметра и даже тези, които също вярват в Атина, но не така, както е правилно.

Античната култура не се славела като праведна и високоморална, но въпреки това – а може би именно затова – садистично изпитване на блаженство при вида на вечно изтръгвани човешки вътрешности не ѝ било присъщо. Точно обратното – най-великите произведения на тази култура, „Илиада“ и „Одисея“, били преизпълнени с уважение към противника. Понятията езичество, ерес и схизма, както и понятието канон, иначе казано – единствено правилни текстове и правила, в тази култура не съществували. Всички тези понятия дължим на християнския новговор. Едва ли римляните се радвали на текстовете на религиозните садисти, искрено смятащи себе си за праведници.

Но нима християните били осъдени само заради текстовете?

БЕЛЕЖКИ

1. The Apocalypse of Peter, B 5; в: The Apocryphal New Testament. — Translation and Notes by M. R. James, Oxford: Clarendon Press, 1924.

2. Пак там.

3. Пак там, B 15.

4. Пак там, B 22–29.

5. The Apocalypse of Peter, D (The Ethiopic text).

6. Robert Ingersoll. The Great Infidels, The Works of Robert G. Ingersoll, in Twelve Volumes, Volume III. The Dresden Publishing Company, p. 319.

(Следва)

вторник, юли 28, 2020

ДЕРВИШОГЛУ МЕХМЕД КЪРДЖАЛЪ И ИЛЛЕРИЧЕСКИ ДО ЛЕВСКИ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма, написани до Васил Левски, които представям съобразно с книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му, също и бележките под черта според него.

Павел Николов

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: Част 1; Част 2; Част 3; Част 4; Част 5, Част 6, Част 7, Част 8, Част 9, Част 10, Част 11, Част 12, Част 13, Част 14, Част 15, Част 16, Част 17, Част 18, Част 19, Част 20, Част 21, Част 22, Част 23, Част 24, Част 25, Част 26, Част 27.

№ 333

Дервишоглу Мехмед Кърджалъ до Левски

Господине!

Стоката, която имахте намерение да вземете от наше село и прочее..., не е време за вземане сега, защото е много скъпа; а когато стане по-евтина, то ще Ви явим с второ писмо, та да дойдете да вземете стока; а сега си стойте на място, защото не е време.

br>
1"> При тия поздравяваме Ви и Ви желаем добър успех в предприятията Ви:

29 юли 1872 г.

Ваш

Дервишоглу Мехмед Кърджалъ [1]

Н.Б.II.А., п. 60, № 8066

№334

Попът от Иллерически до Левски

Брате Аслан Дервишоглу Кърджалъ, [2]

По-преди не ме приехте. Кажи за [мен], че съм проводен, за да [в]зема за Бочукоглу пълномощие за в Македония. Но сега ще разберете наистина чрез неговото писмо, което е проводено до мен, затова вижте и проводете нужните бележки и пълномощието, за да се върши работата както трябва.

И вие видите защо не може да дойда пак, както ми пише, а за ваше дохождане никак не е време.

1 август [1J872 г.

Ваш едномислящий Иллерически

С. на Н. Ти. [3] (печат)

Н.Б.II.А., п. 62, №8587

Арх. т. I. №2, стр. 343

№335

Иллерически до Левски

Баю. Това е до мен, но прочетете го, че аз не можах да дойда сам при вас.

На Иллерически

В Станимака [4]

Илерически С. На Н.Ти.

(печат)

Н.Б.II.А., п. 62, № 8587

1. Писмото е адресирано: За господин Аслан Дервишоглу Кърджалъ В Русчук

2. Това писмо е приписка към писмото на Бочукоглу до Иллерически, от 29. VII. 1872 г.

3. Смърт на нашите тирани.

4. Левски бележи към писмото: Иллерически №6.

(Следва)

събота, юли 25, 2020

СТАРИ СНИМКИ

Който надниква от време на време в моя блог, знае, че съм любител на старите снимки и понякога публикувам такива, позовавайки се преди всичко на сайта VINTAGE EVERYDAY.

Отдавна не съм правил това и днес бързам да загладя пропуска със снимки от викторианската епоха, представящи деца с техните играчки.