ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС – ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ

Евангелистите са запазили за нас прозвищата на Исусовите ученици. На един от учениците на Исус казвали Симон Зилот (Лука, 6:15; Деяния, 1:13), на друг Юда Искариот, с други думи – Юда Сикарий.

Обръщайки се към Петър, Исус го нарича Симон Бариона (Βαριωνᾶ) (Матей, 16:18; Йоан,1:42), което може да означава, разбира се, „син на Йона“, но може и да означава Симон Бирйона, иначе казано – Симон Екстремист или Симон Терорист [1].

В най-старите манускрипти на Евангелието от Марк вместо името на апостол Тадей стои името Юда Зилот (Марк, 3:18) [2].

Още двама ученици, Яков и Йоан, синовете на Зеведей, носят прозвището Воанергес, което ще рече „отмъстители“ [3].

Марк бил добре осведомен за тревожните конотации на тези прозвища. В гръцкия текст той нарича Симон Зилот „Симон Кананит“, оставяйки неприятното прозвище без превод, а прозвищата на Яков и Йоан бърза да преведе като „Синове на гръмотевицата“ (Марк, 3:17–18).

Може, разбира се, да се възрази, че ако в обкръжението на Исус е имало хора с прозвище „зилот“, това не означава, че всички са били „зилоти“. За съжаление този аргумент не действа поради една много проста причина. Лесно е да забележим, че апостолите на Исус получават допълнителни прозвища, когато имат еднакви имена. Затова в обкръжението на Исус имало Юда Зилот и Юда Сикарий, Симон Зилот и Симон Терорист. Апостолите Филип и Андрей са само в един екземпляр и затова не подлежали на уточняване.

Учениците на Исус били въоръжени. „Продайте дрехата си и си купете меч“ – казва им Исус (Лука, 22:36). Те извадили мечовете в момента, когато арестуват Исус, и - което е още по-важно, от описанието на сцената на ареста се вежда, че са носели оръжието си скрито като сикариите.

Исус говори направо, че им предстои да употребят оръжието си. „От дните на Йоан Кръстител до днес Небесното царство се превзема със сила (βιάζεται) и тези, които полагат усилие (βιασται), го вземат“ (Матей, 11:12–13), - казва той.

„Не мислете, че съм дошъл да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч, защото дойдох да разделя човека от баща му, дъщерята от майка ѝ и снахата от свекърва ѝ“ (Матей, 10:34-35).

Всичките тези изказвания обаче не означават, че на учениците на Исус ще им се наложи да воюват с обичайни мечове. На тяхно разположение, освен мечове, ще има и магическо оръжие за масово поразяване.

„Дойдох да хвърля огън на земята“ (Лука, 12:49) – казва Исус у Лука. Това е именно картината, която наблюдаваме в кумранските текстове; при появата на Месията планините „ще се стопят като пчелен мед от пламъка“ (1 Енох, 1:6). „В яркия му пламък всичките синове на безчестието ще бъдат погълнати“ (1QH, XIV).

БЕЛЕЖКИ

1. Robert Eisler. Jesus Messiah, p. 253.

2. S. G. F. Brandon. Jesus and the Zealots, Charles Scribner’s Sons, New York, 1967, p. 243.

3. S. G. F. Brandon. Указ. соч., p. 203.

(Следва)