ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ

От Новия завет знаем, че по времето, което описва Йосиф Флавий, из Юдея ходел още един пророк. Този пророк бил пълна противоположност на лъжепророците от „четвъртата секта“.

Те водели хората в пустинята и той водел хората в пустинята. Но те правели това, за да проповядват на хората омраза, а той – за да проповядва в пустинята любов. Те вършели чудеса и той вършел чудеса. Но те правели това със силата на дявола, а той – със силата на бога.

Те обещавали на своите привърженици вечен живот и лъжели, а той обещавал на своите привърженици вечен живот и говорел истината. Всичките пророци съблазнявали и прелъстявали хората, като се наричали Месии, а Исус бил Месия и Божи син наистина. Той съществувал до началото на времената, бил роден от девственица, оставил се да бъде разпънат за греховете на човечеството и възкръснал на третия ден.

За съжаление всички тези важни биографични сведения са ни известни изключително от привържениците на Исус. Проблемът, който възниква при това положение, е напълно ясен.

Представете си, че сте журналист, пишещ репортаж за човек, който претендира да е Божи син, да лекува с полагане на ръце и да възкресява мъртви хора. Ако цитирате в репортажа си само свидетелства на неговите поклонници, вашият репортаж едва ли може да се смята за обективен. Много е вероятно скептично настроените наблюдатели, а също така полицията, специалните служби и данъчната инспекция да могат и те да добавят към репортажа ви детайли, останали незабелязани за поклонниците.

Освен това, оригиналът на Новия завет е написан на гръцки език. Като цяло тази разновидност на християнството, която се развивала в Римската империя, била на първо място източна гръкоезична религия. Даже донякъде приличният превод на Библията на латински език – Вулгата – се появил едва в началото на V век.

Ако си помислим, този гръцки оригинал е много странно нещо.

Не че евреите по това време не са знаели изобщо гръцки език. Точно обратното.

За огромен брой евреи гръцкият език бил тогава роден език, точно така, както днес за много евреи роден език е английският или руският. Гръцкият език бил lingua franca за всички територии, покорени от елинските монархии – Египет, Мала Азия и Пентаполис (така се наричали гръцките градове в провинция Африка, днешна Либия). Евреите, живеещи в Александрия, Атиохия, Ефес и Смирна, говорели, пишели и мислели на гръцки.

Що се отнася до евреите, живеещи в Палестина и Вавилон, те също загубили по това време до голяма степен древния еврейски език. Но не започнали да говорят на гръцки, а на арамейски език - друга lingua franca за Азия в античността, език, на който говорели народите, покорени от Вавилонската империя.

За палестинските евреи гръцкият език бил наречие на езическите нашественици. Той бил език, на който говорели в омразната Кесария – елински град, разрушен до основи от Хасмонеите, но възстановен от Сина на беззаконието Ирод и превърнат в столица на омразните китим. Той бил език, на който говорели в още по-омразната Самария – столицата на самарянина Санавалат, заличена от лицето на земята от Йоан Хиркан през 108 г. пр. н. е. и възродена и включена в състава на римската Сирия след падането на Хасмонеите.

Той бил език, на който говорели в Хипос, Скитополис, Пела, Дия, Марис, Азот, Ямния, Аретуза – градове, които при Хасмонеите били сринати по време на херема до основите или били заселени с евреи, а сега станали пак гръцки и влезли в състава на римската Сирия.

Всичките тези градове – също като гръцкия език – били в Палестина символ на националния позор и унижение и именно затова Исус забранявал пряко на своите ученици да ходят в тях.

„Не отивайте сред езичниците и не влизайте в самарянски град, а идете сред народа на Израел, който е като стадо изгубени овце (Матей, 10:5-6).

Когато елинката, родена във Финикия (Марк, 7:26), моли Исус да изгони беса от дъщеря ѝ, моментално се натъква на политически некоректен отговор: „не е добре да се взема хляба на децата и да се хвърля на кучетата“ (Марк, 7:27). Ще отбележим, че тази жена не е гъркиня. Тя е финикийка, иначе казано – представителка на близък западносемитски народ, говореща на същия като Исус арамейски език. Думата „елинка“ в дадения случай – и изобщо в целия Нов завет – не означава „гъркиня“, а „езичничка“.

Ако не смятаме съмнителната „елинка“, която е „езичничка“, а не „гъркиня“, Исус не сътворява в Евангелието нито едно чудо с грък. Но въпреки това оригиналите на текстовете, които ни разказват за Исус, са написани на гръцки – език, който Исус не знаел и който говорели хора, наречени от него „кучета“.

Доколко това променя нещата, можем да демонстрираме със самото име „Христос“. Христос е дословен гръцки превод на древноеврейската дума „Машиях“ (на арамейски - „Машияха“), иначе казано – Помазаник. Докато бил жив, Исус никога не е бил „Христос“, а неговите ученици никога не са били „християни“. Историческият апостол Петър не е можел фактически на въпроса „кой съм аз“ да отговори: „Ти си Христос, Синът на живия Бог“ (Матей, 16:16). Той е можел да отговори само: „Ти си Машияха, Синът на живия Бог“.

Как се е получило така, че Исус е проповядвал на арамейски, а Христос – на гръцки?

Но и гръцкият език на Новия завет не е последният наш проблем! Още един проблем е неговата датировка.

Нашите обичайни източници на сведения за Исус са четирите канонични Евангелия.

Но всички те са написани доста след екзекуцията на Исус.

Датировката на Евангелията през последните години се е превърнала в доста увлекателен спорт; рядко минава година, без да бъде отпечатана някоя нова книга, която твърди, че първото Евангелие е било написано от еретика Маркион през 30-те години на II век или че Евангелието от Марк е всъщност преправена „Одисея“.

Ние, от своя страна, не виждаме причини да не се доверяваме в тази книга на старите добри традиционни датировки на великата библеистика от XIX в. Според нея първо е било написано Евангелието от Марк. Написано е веднага след Юдейската война.

След него, през 80-85 година, са били написани Матей и Лука, а след всичките, в самия край на I век, е бил написан Йоан.

Но тази датировка поставя пред нас цели две загадки.

Християнството принадлежало на две велики писмени култури – юдейската и гръцката. За евреите статутът на Свещената книга не отстъпвал много на статута на Бога. Защо Книгата за Исус не била написана веднага? А ако е била написана – какво е станало с нея и къде са я дянали след това?

Позоваването на това, че ранните християни са били неграмотни, не спасява положението. Именно поради неграмотността на населението Книгата играело огромна роля. Диктували я на писар, а след това я четели на глас в цялата община. Именно защото населението било неграмотно, Книгата значела за него много повече от днес и играела по-скоро тази роля, която играе днес като инструмент за пропаганда телевизията.

Да се каже, че първите християни не са се нуждаели от книги, защото са били неграмотни, е все едно да се каже, че телевизионните зрители не се нуждаят от телевизор, защото не могат да монтират телевизионни предавания.

Възниква въпросът: какви са били свещените книги за ранните християни и къде са отишли?

Всичките ли?

Не, не всичките.

Четирите канонични Евангелия се приписват на четирима автори. Тава са Матей, Марк, Лука и Йоан. Матей и Йоан били апостоли. Марк, според традиционните възгледи, бил преводач на апостол Петър. А Лука бил спътник и по-млад съвременник на апостол Павел.

Това на пръв поглед са много добри новини. Имаме цели четири различни разказа за Исус, от които два принадлежат на хора, които са пътешествали лично с него, а един – на човек, който е бил дясна ръка на самия апостол Петър! От античните деятели изглежда само Александър Македонски може да се похвали с толкова забележителни биографи.

Проблемът обаче се състои в това, че в продължение на почти цял век след появата на Евангелието от Марк тези четири Евангелия не са се наричали никак. Даже ортодоксалният апологет Юстин Мъченик, който пише между 130-160 година, макар че цитира тези Евангелия, никога не ги нарича „от Матей“, „от Марк“, „от Лука“ или „от Йоан“.

За първи път названията „от Лука“ и „от Йоан“ се срещат в текст, който се нарича „Мураториан фрагмент“. Той е написан около 170 т. в Рим и съдържа списък на книгите, които Римската църква считала тогава за канонични.

Скоро след съставянето на този спикък Ириней Лионски, назначен от римската църква за епископ в галския град Лион, написал съчинението си „Срещу ересите“ и в това съчинение нарекъл вече Евангелията с техните обичайни названия: от Матей, от Марк, от Лука и от Йоан.

И така, представителят на римската църква Юстин Мъченик още не знаел през 60-те години на II век имената на евангелистите, а представителят на римската църква Ириней Лионски вече през 80-те години на II век знаел тези имена. Нещо повече, той твърди, че Евангелията трябва да бъдат четири и само четири. По този повод Ириней плете някакви сложни нумероложки разсъждения.

Както предположи неотдавна Барт Ерман, това означава, че названията „от Марк“, „от Лука“ и прочее са се появили в Рим през 70-те години на II век. Вероятно по това време „са били издадени“ четирите Евангелия, който по-късно Римската църква признала за канонични. Именно в това издание те получили днешните си имена [1].

До това време тяхното авторство било неясно.

Това, от една страна, радва, защото сваля от авторите на Евангелията подозрението, че са писали прословутите фалшификати, както често твърдят това примитивните атеисти. Ние нямаме никакви основания да твърдим, че човекът, написал половин век след екзекуцията на Исус Евангелието от Матей, е представял лично този текст за Евангелие, написано от апостол Матей. Но от друга страна, имаме повече основание да подозираме, че това Евангелие не е написано от Матей и че е било приписано на Матей през 70-те години на II век.

И така, пред нас са текстове, написани на език, който Исус не владеел, и този език принадлежал на хора, които Исус нарича „кучета“. Тези текстове са написани две-три поколения след смъртта на Исус. А са приписани на днешните „автори“ след още сто години.

Свършиха ли с това нашите проблеми?

Уви, не.

Ние не можем да бъдем сигурни, че съвременният текст на Евангелията е именно този, който е излязъл изпод стилуса на техните автори.

От времето на книгопечатането ние сме свикнали да мислим, че книгата е нещо неизменно. В света на масовото производство всяка книга, излязла от печатарската машина, е също така подобна на другите от съответния тираж, както автомобилът, излязъл от конвейера, е подобен на автомобилите от същата марка, серия и окомплектова.

Но в света на Античността процесът на книгоиздаване изглеждал иначе. Книгите се преписвали на ръка. Понякога това се правело от професионални издатели и тогава един четец, седнал на високо място, четял ръкописа, а професионални преписвачи скърцали с перата си. При такива случаи в текста се промъквали основно фонетични грешки. Но понякога се осъществявал самиздат: книгите се преписвали от любители. Любителят, който не е професионален преписвач, можел да обърка нещо, да преправи нещо, а нещо да премахне.

В продължение на първите четири века от съществуване на християнството Евангелията се преписвали основно от непрофесионални преписвачи. Те допускали грешки. Техните представи за Христос били много различни. Ако виждали в книгата нещо, което според тях не било правилно, те можели да поправят текста.

За тази цел те не трябвало даже да преиначават съзнателно текста: достатъчно било само да убедят себе си, че неправилният текст е резултат от злите намерения на някой еретик и поправката възстановява първоначалното значение.

Ние сме свикнали да мислим за текста като за твърдо състояние на думата – обратно на газообразното състояние на устното слово. Но текстът на Новия завет през първите векове от неговото съществуване не бил твърд и не бил газообразен – той бил, ако можем така да кажем, желеобразен. Той приличал на пръчка пластилин, която, ако не бъде пипана, запазва своята форма, но при известни условия се деформира лесно.

Например, в Евангелието от Матей Исус казва за настъпването на Царството божие: „За този ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само моят Баща“ (Матей, 24:36). След приемането от Никейско-Константинополския събор на символа на вярата един от преписвачите намерил идеята за това, че Синът не знае нещо, за зле съвместима с идеята за всезнаещия Триединен бог. С едно движение на перото той оправил положението, като зачеркнал от боговдъхновения текст думите „нито Синът“ [2].

Лука ни разказва, че Исус посетил едва дванадесетгодишен Ерусалимския храм и удивил книжниците с разумните си отговори. „Бащата и майката на Исус се чудеха на това, което се говореше за сина им“ (Лука, 2:33) – съобщава евангелистът.

Един от бдителните преписвачи забелязал, че думите „бащата на Исус“ по отношение на Йосиф са теологично неблагонадеждни; той решил проблема, като заменил „бащата на Исус“ с „Йосиф“ [3].

Оригиналният разказ за кръщаването на Исус вероятно е съдържал цитат от Псалтира. При кръщаването на Исус небесата се разтворили и Глас от Небето възвестил: „Ти си мой син, аз днес те родих“. Именно в този вид са цитирали тази сцена ранните християни, като се започне от „Послание до евреите“ (Послание до евреите, 1:5 – бел. П. Н.).

Но в края на краищата на някого от преписвачите това изречение му се сторило съмнително: не намирисва ли на гностичното твърдение, че надсветовният дух на Христос е слязъл в човека на име Исус по време на кръщаването? Преписвачът коригирал за всеки случай Божия глас и оттам нататък той гласял: „Ти си моят възлюбен син, в който е моето благоволение“ (Марк. 1:11; Лука. 3:22; Матей. 3:17) [4].

Всички тези поправки като че ли не са много значителни. Но, както споменатата по-рано поправка на Химна на Мойсей, заменила „синовете на Ел“ със „синовете на Израил“, така и тези минимални намеси променят изцяло теологията.

Знаел ли е Исус за настъпването на Царството божие, или не е знаел? Бил ли е Йосиф негов баща, или не е бил? Провъзгласил ли е по време на неговото кръщаване Бат Кол (Глас от Небето) химн, употребяван при възкачването на царете от Давидовия род на престола, или Бат Кол се е отървал с някакво беззъбо собствено съчинение?

Примерите могат да се множат и да се множат, но техният смисъл е ясен.

Достоверността на свидетелите, които ни разказват за жизнения път на Исус, не е много висока.

Първо, няма да е преувеличено да предположим, че нашите свидетели са малко пристрастни. Второ, те свидетелстват няколко десетки години след събитията. Трето, правят това на език, който Исус не е знаел, и този език принадлежал на хора, които Исус нарича „кучета“. Четвърто, тези свидетели са получили днешните си имена около 170 година. Пето, даже в тези, доста съмнителни свидетелства в продължение на векове са се внасяли многобройни поправки: християнството било религия с непредсказуемо минало.

Да се изясни от текста на Новия завет какво именно е ставало в Палестина по времето на злощастния Понтий Пилат, е толкова трудно, колкото да се разберат от адвокат подробностите за криминално дело, единствен източник на сведенията за което е самият адвокат.

БЕЛЕЖКИ

1. Bart Ehrman. Jesus Before the Gospels, HarperCollins, 2016, p. 124.

2. Bart Ehrman. Misquoting Jesus, HarperCollins, 2005, p. 95.

3. Bart Ehrman. Посоч. съч., p. 158.

4. Пак там, стр. 159.

(Следва)