ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ

Освен от надежда за победа на Човешкия син, когото може би мнозина олицетворявали със самия Юда, въстаниците били ръководени от още една важна надежда: те били уверени, че всеки, който е паднал във война за Господа, ще възкръсне физически.

Това обещание се среща пряко в едно от пророчествата на Даниил.

„Много от спящите в земята ще възкръснат – едни за вечен живот, други за вечен срам и позор“ (Даниил, 12:2).

Но най-подробното описание на тази идея се съдържа във Втора книга Макавеи, в притчата за майката и седемте ѝ синове, поразително напомняща бъдещите християнски жития на мъченици. В тази притча се разказва подробно как осемте страдалци били печени в тави, разсичани на части, одирани живи – и въпреки това те отказали категорично да се отрекат от Бога.

„Мъченичеството на Макавеите“. Антонио Чизери
Религиозните фанатици, въстанали през 167 г. срещу Антиох Епифан, се ръководели от две пророчества: за идването на Човешкия син, който ще покори целия свят, и за физическото възкресение на мъчениците за вярата. Именно затова майката на седемте синове (2 Макавеи, 7) кара децата си да приемат по-скоро мъченическа смърт, отколкото да се отрекат от Господа.

Един от синовете, преди да умре, казал на царя: „Ти ни отнемаш този живот, мерзавецо, но Царят на света ще ни възкреси за вечен живот, защото умираме за Неговите закони“ (2 Макавеи, 7:9).

Другият, поставяйки ръцете си под брадвата, заявил: „От небето ги получих и заради Неговите закони няма да ги пожаля, защото се надявам отново да ги получа от Него“ (2 Макавеи, 7:11).

Третият обяснил на царя, че, умирайки, ще наследи вечен живот, докато царят ще се лиши от него: „С готовност умира от човешка ръка онзи, който възлага надежда на Бога, че Той отново ще го възкреси. Но за тебе няма да има възкръсване към живот“ (2 Макавеи, 7:14).

Накрая ужасеният цар призовава майката да уговори най-малкия си син да остане жив. Вместо това тя казва на момчето да последва, с твърд дух, останалите ѝ синове, за да възкръснат заедно за вечен живот.

Момчето умира с думите: „Нашите братя, макар за кратко време да търпяха мъки, според Божия завет получиха вечен живот, а ти ще понесеш справедливо наказание за своето високомерие пред Божия съд“ (2 Макавеи, 7:36).

Да обърнем внимание, че и в Книга Даниил, и във Втора книга Макавеи не се казва нищо за безсмъртието на душата. Това, което се обещава там, е физическо възкресение на тялото. И това физическо възкресение трябва да стане в най-близко време – с победата на Човешкия син и с космическата революция в целия свят.

Как се наричала тази община, към която било насочено пророчеството на Даниил?

Едно от нейните самоназвания е било вероятно канаим, иначе казано – ревнители, а на гръцки – зилоти. Думата „ревнител“ имала безусловно положителен смисъл за всички юдеи и през цялото време в една и съща конотация: ревнителите унищожавали езичниците.

Ревнител бил Финеес, пронизал с копие евреина, който се съвкупявал с мадианитянката (Числа, 25:6-13). „Възревнувал за Господа, Бога на войските“ Илия, когато убил четиристотин и петдесет пророци на Баал (3 Царе, 19:10). Ревнител бил и самият Бог на Израил. Това фактически било едно от имената му: той бил Бог ревнител, Ел канна.

„Защото не бива да се покланяш на друго божество освен на Господа, понеже Ревнител е името Му. Той е ревнив Бог“ (Изход, 34:14).

Още едно самоназвание на тази община било кедошим, иначе казано – свети. Така тя се нарича постоянно в Книга Даниил. Именно на „светите“ се предава в нея завинаги царството на Всевишния.

Това също била древна и изпълнена със сакрален смисъл дума. Яхве Цеваот, Господ на войските, бил не само ревнител, но и свят и именно затова свети били неговите последователи: „Осветете се и бъдете свети, защото Аз съм свят“ (Левит, 11:44). „Вие ще Ми бъдете царство от свещеници и свят народ“ (Изход, 19:6).

Разбираемо е, че садукеите не наричали своите конкуренти нито свети, нито ревнители. Те измислили за тях презрително название: разколници, иначе казано – перушим.

Тази дума, в нейния елинизиран вариант, е добре позната на всички християни. Перушим са всъщност фарисеите [1].

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Shaye J. D. Cohen. From the Maccabees to The Mishna, London, 1989, p. 152.