СЛУЖБОМЕР

четвъртък, август 15, 2019

Венецианският кинофестивал

ИЗТОЧНИК: СПИСАНЕ „ДИЛЕТАНТ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Бенито Мусолини допринася за световното изкуство, като предлага да бъде създаден Венецианският кинофестивал.

Първият световен кинофестивал

Три години след първата церемония по връчването на холивудските „Оскар“-и в Италия решават да създадат свой фестивал, по време на който да бъдат представяни най-добрите годишни филми. През 1932 година на остров Лидо, близо до Венеция, девет страни участват в новия конкурс.

Венецианският кинофестивал е замислен като сцена за дейците на изкуството, но не минава без политика. Именно лидерът на фашистката партия Бенито Мусолини предлага да се създаде конкурс за кинематографисти. Интелигенцията бяга от Италия, културата на страната се оказва на ръба на упадъка. Тогава е решено да се проведе кинофестивал на базата на Международната художествена изложба, състояла се за първи път през 1895 година във Венеция.

Афиш на първия Венециански кинофестивал

Голямата награда на фестивала била „Купата на Мусолини“. Тя можело да бъде получена само от германски или италиански филм. Например през 1936 година журито било принудено да промени първоначалното си решение и да присъди купата и на италианския филм „Летецът Лучанго Сера“, и на документалния филм „Олимпия“ на Лени Рифенщал. По времето на разцвета на националсоциализма Лени Рифенщал имала пълната подкрепа на Адолф Хитлер.

Лени Рифенщал при снимането на филма „Олимипя“

Няколко пъти фестивалът бил спиран. Първият продължителен период бил по времето на Втората световна война. През 1946 година „Купата на Мусолини“ била отменена. Нов трофей за участниците в конкурса станал „Златният лъв“ – образ, свързан с покровителя на Венеция свети Марк.

Конкуренти на Венецианския кинофестивал

От началото на фестивала някои страни изказали недоволство от организаторите. Така например след наградите през 1936 година американците и англичаните отказали да участват. В СССР правителството решило проблема по друг начин – създало алтернативен конкурс в Москва: през 1935 година в столицата бил проведен първият съветски кинофестивал. Но и този конкурс преследвал повече политически цели, отколкото допускал справедлива конкуренция в света на изкуството.

Във Франция също мислели да създадат свой фестивал. Дипломатът Филип Ерланже бил един от инициаторите за церемонията в Кан. През 1939 година във Франция дошли участници само от четири страни. Наградата на кинофестивала носела името на изобретателите на киното братя Люмиер. След това била измислена знаменитата „Златна палма“.

Афиш на фестивала в Кан, 1947 година

Руски триумфатори във Венеция

През 1962 година Андрей Тарковский станал първият руски режисьор, получил „Златен лъв“ – за филма „Иваново детство“. Победа в номинациите за „най-добър филм“ спечелил и италианецът Валерио Дзурлини, така че за първи път в историята на фестивала се наложило да се отлее набързо още една статуетка.

Андрей Тарковский и Валерио Дзурлини с наградите, 1962 година

Филмът на Тарковский е отбелязан от журито заради представянето на една много тежка военна драма. Създава се впечатлението, че режисьорът е работил доста дълго върху произведението си, но то е заснето за рекордите за една киностудия пет месеца.

След две години Василий Шукшин получава голямата награда за филма „Живее такъв момък“. В основата на сценария са легнали разкази на режисьора. Победители във Венецианския кинофестивал са също така Никита Михалков, Андрей Кончаловский и други съветски и руски режисьори.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.