АВТОР: ОЛЕГ-САНДРО ПАНФИЛОВ
ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
Грузинският певец (и киноактьор в миналото - бел. П. Н.), заслужил артист на Украйна, Вахтанг Кикабидзе е ходил за последен път в Крим преди осем години, когато търсел гроба на своя баща Константин Кикабидзе, загинал в Керч през 1942 г. Братската могила не намерил, но от 2014 г. тя е окупирана - като целия полуостров.
Вахтанг Константинович все така гастролира активно - от Казахстан до САЩ, често пее в украински градове: наскоро беше в Мариупол, през август ще бъде в Харков.
Докато разговаряхме с Бубà (прозвище на Вахтанг Кикабидзе - бел. П. Н.), му звъниха няколко пъти от Москва, питаха за концерти - той отговаряше, че в Русия не ходи от 2008 година.
- В Крим имаше руска интервенция, две мнения не може да има. Разказват приказки за подаръци на Украйна, което е все едно аз да дам подарък, а след това да дойде Вова (Владимир Путин - бел. П. Н.) и да каже, че трябва да го вземе - което е смешно. Това, което става там, ми е добре известно - през последните години обиколих вече тридесет украински града. Когато беше концертът ми в Мариупол, за града се водеха боеве. На концерта дойдоха военни, качиха се направо на сцената двадесет и двама души с камуфлажни униформи и огромно знаме. Това беше много трогателно - хората в залата плачеха. Не може да има две мнения - това беше чиста окупация на Украйна. Но искам да кажа на тези, които ще прочетат моите думи - историята се пише с черни букви върху бяла хартия и някога правнуците на тези, които правят това с Украйна, ще се срамуват да погледнат хората в очите.
Вахтанг Кикабидзе си спомня и за съдбата на кримските татари, които след сталинската депортация през 1944 г. преживяха и руската анексия на полуострова през 2014 г.
- Имам чувството, че кримски татари там (в Крим - бел. ред.) изобщо няма, дотолкова руската пропаганда мълчи за тяхната съдба. Но те са преживели толкова за своята земя, това е тяхната земя. Историята ще постави всяко нещо на мястото му. Не зная кога и как ще бъдат върнати Абхазия и Самачабло, която неизвестно защо наричат „Южна Осетия“, но те непременно ще бъдат върнати. Както и Крим.
Как?
Украинците обичат много своята родина. Разбира се, сега мнозина разбират по свой начин тази любов, но с времето всички ще се съгласят, че Крим трябва да бъде върнат. И Абхазия трябва да бъде върнат, и Самачабло също. Неотдавна при мене имаше журналисти от Германия, обясних им, че ако Ангела Меркел в Букурещ (на срещата на НАТО през април 2008 г. - бел. ред.) ни беше подкрепила да влезем в НАТО, сега ситуацията щеше да бъде съвсем друга. Ние и сега имаме нужда от помощ. Когато човек сяда „на високо място“, не трябва да забравя за отговорността - не е важно какъв е, старши портиер или политик.
Защо, според вас, грузинците и украинците са толкова близки?
- Всичко е започнало вероятно от Давид Гурамишвили (грузински поет от 18 век, живял повече от тридесет години в Миргород - бел. ред.). А продължи през 1993 година, когато украинците дойдоха да воюват в Грузия, за Абхазия. Мисля, че тогава седем украинци загинаха за нас. Ние никога не забравяме, че на малкия народ винаги му е тежко на душата, че е малък, и всяко добро към нас тук се запомня завинаги. За да изразя отношените си към украинците, ходя да пея там, включително и на руски език, разбираем и за тях, и за нас. Ходя и благодаря на украинците. В Русия не съм бил от 2008 година, макар постоянно да пишат, че „в близко време ще отида“. Ако отида в Русия, ще ме е срам да гледам в очите моите внуци.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.