ИЗТОЧНИК: СПИСАНЕ „ДИЛЕТАНТ“
ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
За своя нов филм, чиято премиера се състоя на кинофестивала във Венеция, скандалният режисьор е избрал не по-малко скандална история - делото Драйфус.
През октомври 1894 година срещу френския офицер Алфред Драйфус било повдигнато обвинение в шпионаж в полза на Германия. За вината на подсъдимия били използвани косвени доказателства, основно фалшифицирани, а решаващ аргумент станал еврейския му произход. На 5 януари 1895 година Драйфус бил осъден на лишаване от всичките му чинове и на доживотен затвор на Дяволския остров във Френска Гвиана.
Един от участниците в процеса, Мари-Жорж Пикар, който получил чин полковник и длъжността началник на контраразузнаването, една година след признаването на Драйфус за виновен, започнал ново разследване по отношение на поредния предполаган шпионин - този път в центъра на вниманието бил майор Фердинанд Валсен Естерхази. Станало ясно, че основната улика, уж потвърждаваща измяната на Драйфус към родината, е написана именно от Естерхази. Пикар доложил на своето ръководства за новите обстоятелства по делото, но вместо преразглеждане на присъдата на Драйфус самият той се озовал в затвора.
Като не искали да вадят кирливи ризи, френските военни от всички чинове скалъпили „патриотични фалшификати“, за да спасят честта на мундира. Но в дадения случай не можело да се спаси това, което не съществува. Естерхази бил обявен за жертва на еврейски машинации, а Пикар - че е подкупен от въпросните евреи. По страната преминала вълна от антисемитски безредици.
Името на филма (то е двойно, английско и френско - „An Officer and a Spy (J'Accuse)“: „Офицер и шпионин“ („Аз обвинявам“), тук се има предвид второто - бел. П. Н.) е буквален цитат на заглавието на статия от Емил Зола. Пикар, сигурен в невинността на Драйфус, след като не успял да постигне справедливост в армията, решил да се обърне към журналистите. На срещата с тях, по време на която полковникът разкрил обстоятелствата около делото и посочил имената на всички въвлечени в тях военни, присъствал и Емил Зола. Той публикувал във вестник „L'Aurore“ („Зора“ - бел. П. Н.) отворено писмо до френския президент Ферикс Фор. Статията, която описвала подробно перипетиите около делото Драйфус, станала повод за повдигане на дело срещу Зола с обвинение в клевета. Писателят бил признат за виновен.
Събитията около Драйфус разцепили Франция на две - срещу Драйфус и с Драйфус. През 1899 година либералът Емил Лубе, след като станал президент, инициирал преразглеждане на делото. Процесът продължил от 7 август до 9 септември 1899 година. Драйфус бил признат за виновен, но наказанието му било променено от доживотно на 10 години. На 19 септември президентът го помилвал с указ. През 1903 година Драйфус подал касационна жалба, чието разглеждане продължило три години. През 1906 година новият съд признал Драйфус за напълно невинен, той бил върнат на военна служба, повишен в звание майор и награден с Ордена на Почетния легион. Скоро поради здравословни причини Драйфус излиза в оставка.
В своето силно сбито завладяващо киноповествование Полянски възстановява прецизно събитията от продължилия дванадесет години процес, стъпка по стъпка, записка след записка. Затова е логично, че главен герой на филма е не Драйфус, а Пикар (в изпълнение на Жан Дюжарден), неудържим в търсене на истината. Човек на системата, той защитава яростно справедливостта и силата на закона, дори с цената на свободата си или с понижаването на статута му от други участници в системата. Пикар е представен като безстрашен рицар, единственият недостатък на когото като че ли е дългогодишната му любовна връзка със съпругата на министъра на външните работи.
А Драйфус (във великолепното изпълнение на Луи Гаерел) предизвиква по-скоро неприязън, отколкото съчувствие. Между другото, прототипът наистина не се е отличавал с дружелюбие, не е бил популярен сред другарите си. Офицерът въплъщава класическия тип на унижения и оскърбения герой на Достоевски.
Самият Роман Полянски се намира в състояние на дългогодишно съдебно преследване. Обвинен през 1978 година в изнасилване на непълнолетна (с единствено „доказателство“ думите на въпросната непълнолетна - бел. П. Н.), той напуска Съединените щати. Делото срещу него не е прекратено и до днес. Нееднозначното отношение към себе си режисьорът разглежда като преследване, което поставя паралелно с гоненията на евреите (Полянски е евреин по произход - бел. П. Н.). Тази тема звучи и във филма „Аз обвинявам“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.