ИЗТОЧНИК: СПИСАНЕ „ДИЛЕТАНТ“
ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
През 1963 година банда престъпници нападнала пощенския влак, пътуващ от Глазгоу за Лондон, и задигнала 120 чувала с пари на стойност 2,6 милиона фунта. Почти всички нападатели скоро били задържани, но полицията така и не успяла да намери откраднатото. „Джентълменска“ афера без използване на оръжие в духа на холивудски уестърн.
Обичайният пощенски влак, който в продължение на 125 години пътувал по обичайния ежедневен маршрут от Глазгоу до Лондон, бил спрян дълбоко през нощта, на 8 август 1963 година в 03:15 часа, от внезапен сигнал на семафора. По-късно станало ясно, че върху зелената светлина бил метнат плътен черен чувал, а червената идвала от ръчен фенер, който държал един от бандитите. Първи от челния вагон скочил помощникът на машиниста Дейвид Уитби, който решил да провери какво става. Телефонната линия не работела - проводниците били предварително прерязани от злосторниците. Неколцина от бандата нападнали Уитби и го вързали.
През това време машинистът на влака, Джек Милс, чакал помощникът си да се върне и тогава грабителите заобиколили кабината му от двете страни. Петдесет и осемгодишният мъж се опитал да се защитава и блъснал един от злодеите от стъпалото на влака, но бил атакуван отзад и получил удар с тежък метален предмет по главата. Това бил първият неуспех. Един от грабителите по-късно отбелязал, че първоначално не предвиждали да нападат никого, защото аферата била замислена изцяло и напълно като „джентълменска“ - бандитите даже не се въоръжили, от всичките атрибути на крадците носели само скиорски маски, ръкавици и шлемове. Веднага след атаката станало ясно, че мъжът, когото бандата наела специално да управлява влака след обезвреждането на машиниста, изпаднал в паника и отказал да си свърши работата. Наложило се да реанимират Милс.
Освен машиниста и неговия помощник влакът возел седемдесет и двама пощенски работници, но никой от тях не се обезпокоил от внезапното непланирано спиране. Злосторниците откачили първия и втория вагон и ги откарали по други релси, спирайки на моста Брайдего, на една миля от мястото, където спрели първоначално влака. Престъпниците се интересували от втория вагон - там имало чували със стари банкноти, които пътували от Глазгоу за Лондон. В столицата трябвало да бъдат утилизирани, но преди това - описани. Банкнотите с номинал от 1 до 5 фунта били сложени в 128 чувала. Във вагона с парите пътували няколко пощенски служители - вързали ги бързо. Бандитите изнесли 120 чувала, оставили 8, и ги сложили в паркирания недалече фургон с шофьор, след което отпътували с два джипа „Land Rover“, които имали еднакви номера.
Фургонът и автомобилът се отправили към щабквартирата на групировката, която се намирала в наета специално за целта близка ферма. Като стигнали до мястото, започнали да броят плячката - оказало се, че са успели да откраднат повече от 2,6 милиона фунта (около 50 милиона фунта в днешен еквивалент). Предполага се, че бандитите са били осемнадесет души, но няколко от тях не са установени и до ден днешен. Основните участници получили по-голям дял, тези, които изпълнявали по-малки роли, били възнаградени съответно.
Грабителите решили да се спотаят за няколко седмици, докато премине суматохата около обира, но скоро по радиото предали, че полицията претърсва околността в радиус петдесет километра от мястото на престъплението. Било решено да напуснат фермата, а преди това да унищожат всички отпечатъци. Не се знае на кого възложили тази работи, но той я свършил много лошо: когато детективите стигнали до вече изоставеното бандитско пристанище, намерили настолна игра, а по нея - отпечатъците на почти всички грабители. Част от тях вече присъствали в полицейската картотека, затова било лесно да се установи чии са. Трудно било да хванат престъпниците, но тогава в търсенето се включили гражданите на Обединеното кралство - за сведения къде се намират бандитите давали солидна сума. Към началото на 1964 година голяма част от смелата банда била арестувана.
За „мозък“ на операцията се смята Брус Рейнолдс, който вече няколко пъти бил затварян и имал множество следствени дела за дребни криминални деяния. Именно на него му хрумнало да ограбят пощенския влак. Той разработил цели план, докато лежал в затвора, и когато излязъл на свобода, веднага се заел да го осъществи. С помощта на пощенския работник Патрик Маккена (името му стана известно едва през 2014 година) той разбрал в кой именно вагон карат чувалите с банкноти, а също така в кой ден сумата ще бъде по-голяма. Веднага след дележа на заграбеното Рейнолдс отлетял със семейството си за Мексико, където харчел своя дял, а през 1968 година се върнал във Великобритания, за да участва в нова акция, но бил арестуван и пратен в затвора за двадесет и пет години, от които, между другото, излежал само десет.
Дясна ръка на Рейнолдс при този обир бил Дъглас Гуди, който после написал книга, в която разказал своята версия за събитията. Гуди наричал себе си крадец по рождение и по друг път не искал да върви от най-младите си години. Именно той свързал Рейнолдс с тайнствения пощенски служител, който издал паролите и явките. Според казаното от Гуди, той научил случайно името на своя „вътрешен човек“ – то било написано на калъфа за очила, който последният изгубил. Роднините на Патрик Маккена съобщили за вероятността техният прародител да е участвал в обира едва шестдесет години по-късно. А Гуди бил заловен през 1963 година. От първоначалните тридесет години затвор той лежал дванадесет. В общи линии присъдите на основните участници били преразгледани по-късно от съда. Първоначалното наказание от 25-30 години за ръководителите се сторило на съдебната комисия прекалено сурово.
За най-ловък член на бандата се смята Рони Бигс, който лежал в затвора петнадесет месеца, а след това успял да избяга. През 1965 година сменил външността си, получил фалшиви документи и заминал със самолет отначало за Париж, след това за Австралия, а след това – когато започва да го търси Интерпол – за Бразилия. Бигс се върнал във Великобритания през 2001 година, като направил от идването в родината си цяло шоу и продал предварително своята история на вестник The Sun, но бил заловен и отправен обратно зад решетките да лежи остатъка от тридесетгодишната си присъда. През 2009 година все пак го пуснали на свобода по здравословни причини, а след още четири години той починал.
Останалите членове на бандата получили различни присъди, но никой от тях не лежал повече от тринадесет години. Обирът на влака станал най-мащабната новина в историята не само на годината, но изглежда и на десетилетието. Размахът и смелостта на аферата донесли на престъпниците народно признание, което вероятно е щяло да бъде още по-топло, ако не бил осакатения машинист Милс. Повечето от откраднатите пари били изхарчени или скрити от грабителите – полицията така и не ги намерила никога.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.