Уроци по атеизъм. № 25

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: УРОК 1, УРОК 2, УРОК 3, УРОК 4, УРОК 5, УРОК 6, УРОК 7, УРОК 8, УРОК 9, УРОК 10, УРОК 11, УРОК 12, УРОК 13, УРОК 14, УРОК 15, УРОК 16, УРОК 17, УРОК 18, УРОК 19, УРОК 20, УРОК 21, УРОК 22, УРОК 23, УРОК 24.

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Урок 25. Абортите и тайните знания на поповете

И така, да поговорим за абортите. Днес можем да наблюдаваме задълбочаваща се истерия около тази обикновена житейска реалия, която е била, е и вероятно ще бъде един от най-важните белези за свободата на човека по въпросите да решава както своята съдба, така и съдбата на производните на своя организъм. Правото на това решение се отнася може би към фундаменталните свободи на човека. Това е много важно да се знае и да се помни.

Също така е важно да се знае и да се помни, че по този въпрос науката е казала отдавна своята дума, определяйки, при това с голям запас под линия, безопасните за организма на жената срокове за прекратяване на бременността, а също така мястото и статута на ембриона. Най-известните ембриолози, включително Карл Максимович Баер, Вилхелм Хис, Вилхелм Роу, Ханс Шпеман и Жак Коен, са единни в своето мнение, че не виждат никакъв проблем в аборта. Фактическите материали от всички открития, удостоени с Нобелова награда, като се започне от 1901 година, когато наградата е основана, не съдържат никакви указания за особени свойства на човешкия ембрион, които да го отличават от ембрионите на всички останали млекопитаещи. Трябва да помним, че истерията във връзка с абортите има единствено религиозни причини и корени. Нещо повече, тази истерия няма никакви аргументи освен тези, които са част или от религиозния фолклор, или от така наречените предания – също религиозни. Нещата с вторите са много забавни.

Ще напомня, че антиабортната истерия е започнала от Шестия вселенски събор и от редица папски енциклики по този повод. Автори на тази истерия били монаси, които в съответствие с техните обети не би трябвало да знаят даже колко точно гърди имат жените, да не говорим за това, че нищо не са можели, не са били длъжни и не са имали право да разбират нито от особеностите на строежа на матката, нито от особеностите на ембриологията. Въпреки това истерията за прекъсването на бременността станала факт.

Между другото, това изобщо не е удивително. Както знаем, всички религии се навират много страстно във физиологията. При това с особена упоритост се пъхат в това място, което се нарича на латински nima pudenda, иначе казано – непосредствено в срамната цепка, и придават огромно значение на сексуалния контекст на всичко това. Няма да напомням за особената ярост, която предизвиква у православието позата „жената отгоре“, но ще напомня, че някои вярвания изискват категорично циркумцизия – отрязване на част от пениса на мъжа или на момчето. Някои също толкова страстно искат инфибулация – зашиване в младенческа възраст на големите полови устни на момичетата, като се оставя само малък отвор. Трети настояват да се изрязва клитора, някои забраняват преливането на кръв, някои забраняват пресаждането на органи, да се правят аборти и така нататък. Религиите са много и всяка си има, както се казва, свои изисквания.

На теория тук няма никакви проблеми. Никой не пречи на вярващите да постъпват според своите вярвания: могат да се циркумцизират, могат да се инфибулират, могат да си зашиват свирка в аналното отверстие. Въпрос на вкус, лична работа. Но в последно време поклонниците на свръхестествени същества се опитват да натрапват совите възгледи за физиологията и на тези милиони хоро, които или не ги възприемат, или ги смятат за диващина. Вътрешните правила на своята секта или на своята конфесия поклонниците на свръхестествени същества се опитват да направят общозадължителни за цялото общество. В Русия повод за религиозна истерия отново станаха абортите. По този въпрос, както вече отбелязах, академичната наука отдовно е казала своята дума, но църквата държи на своето мнение и смята прекъсването на бременността за недопустимо в който и да е момент.

Може би църквата има някакво особено тайно знание? Може би знае някакви тайни за онтогенезата и за мирозданието!

Но нека не се докосваме до “строго специфичните“ знания на църковните дейци. Известно е, че например не може да се намери религия, в която убитият или умрелият бог да не възкръсва и да не се възнася. Как именно се е осъществявало това възнесение: с вертикално излитане или все пак е било необходимо някакво засилване? Това изобщо не е наша работа, с такива въпроси трябва дас е занимава теологията. Ние изобщо не можем да потвърдим или да опровергаем тези твърдения, те са и непроверяеми, и напълно недоказуеми. Нека с проверяеми и доказуеми факти да опровергаем накратко способността на църквата да получи достоверна информация изобщо за каквото и да е съществено, важно и значително нещо. Може би свръхестествените същества, които управляват съзнанието на вярващите, са им разкрили и са им съобщили някакви непознати за нас тайни на природата?

Да погледнем може ли поне някои знания и убеждения на църквата да се възприемат сериозно. Ще постъпим строго, но пределно доброжелателно. Да вземем например геологията. Тази наука е била атакувана от християните от момента на своята поява. Най-значителните произведения, основаващи се на класическата теология и на традициите на светите бащи, са „Свещена история на Земята“ от Томас Бърнет, „Естествена история на Земята“ от Джон Уърд и „Произход на човешкия род“ он Матю Хел.

Там всичко е доста забавно. Според възгледите на теолозите всички изкопаеми останки на огромни същества се обясняват например така – цитирам: „Продукт на маслена материя, започваща да се мести под въздействието на горещината или на бурното движение на земните изпарения“. Томас Бърнет, известен, между другото, теолог, в своята „Свещена история на Земята“ обосновава библейската версия за мирозданието и потопа. Според Бърнет Земята е била първоначално идеално гладка и подобна на яйце, нещо повече – била изпълнена с течност. Набраздило я едва грехопадението на човека.

Професорът от Кеймбриджкия университет, също теолог, Уилям Уитсън в капиталното си произведение „Нова теория за Земята от момента на нейното сътворение“ обяснява появата на всички земни релефи с комета, която отворила намиращи се много надълбоко фонтани. Професорът от същия Кеймбриджки университет Джон Уърд в „Естествена история на Земята“ развива теорията за произхода на различните изкопаеми останки от времето на Ноевия потоп. Любопитно е, че различни случайно открити фосили – независимо дали са останки от дицинодонти, паразавролофуси или мегалозаври – винаги са били сочени от църквата като доказателство за съществуването на библейските исполини. Тези исполини, които според Книга Битие и Книга Числа от Библията са населявали земята паралелно с хората по времето на Мойсей и Ной.

Разбира се, тогава никой не правел специални разкопки, но много често ерозиите, свлачищата и сриването на отвесните брегове на реките са разкривали гигантски загадъчни кости и тези кости се окачали в църквите именно като кости на исполини, загинали при потопа. Трябва да отбележим, че палеонтологичните находки се възприемали по горепосочения начин не от някакви случайни любители или от отделни попове, а от най-известни и авторитетни професори по богословие – Тарубий, Инкриз, Мадзер и Шайцхер. Шайцхер се прославил с това, че през 1726 година открил в едно свлачище много големи кости и тържествено ги провъзгласил за останки от допотопен човек. Костите се запазили до края на XIX век, когато науката ги идентифицирала вече като принадлежащи на мегалозавър.

Същият например конфуз се среща и при религиозната датировка на възрастта на Земята. Знакова фигура по този въпрос е теологът Джон Лайтфут. Той превръща в теологична догма предположението, че Земята е сътворена на 23 октомври 4004 година преди новата ера в четири часа сутринта. Но Лайтфут не е измислил нищо. Той се позовавал на собствени изчисления, на хронологията на библейските събития, на произведението на епископ Ъшър „Летописите на Стария и Новия Завет“, а също така вероятно и на произведението на Винсент от Бове „Огледало на историята“. Той първи определя, че Земята е на четири хиляди години. Впрочем, тон по тази тема дават още така наречените бащи на църквата, или непосредствено Ориген, Евсевий, Лактанций и Климент Александрийски, които винаги са балансирали при определянето на възрастта на Земята някъде между четири и шест хиляди години.

Няма да обръщаме внимание на анекдотичността и диващината на тези представи, засягащи много сериозни въпроси. За нас е важно само това, че са неправилни. Че никакви знания в тази сфера, които принципно, качествено да се различават от общото равнище, църквата няма и никога не е имала. Но вие вероятно помните текста на отричането, което църковните дейци заставили да произнесе Галилео Галилей: „Аз, Галилей, на седемдесет години, намиращ се в тъмницата, коленопреклонен пред ваши свещенства и имайки през очите си Евангелието, което докосвам с ръце, отхвърлям, проклинам и презирам заблудата и ереста, съдържащи се в твърдението за движението на Земята“. Точно този текст, трябва да помним, е бил разпратен до всички нунции в Европа, до всички архиепископи и епископи. Той станал основа за много университетски курсове и бил прочетен от всички църковни катедри. Наред с тези мероприятия типографиите печатали могъщи антикоперниковски, антикеплеровски и антигалилеевски произведения, които имали повсеместно разпространение и били задължителни за преподаване във всички университети. Тези произведения съдържали теологични възражения и критики по отношение на вече разгромената теория на Галилей.

Да разгледаме например произведението на Киарамонти, посветено на същия кардинал Барберини, който преследвал Галилей. Той съдържа крайно убедителен за онова време и много популярен аргумент срещу движението на Земята, звучащ буквално така: „Животните, които са способни да се движат, имат крайници и мускули, а Земята няма нито крайници, нито мускули, следователно не може да се движи“. Някой си Полако посочва в своето съчинение още по-убедителен аргумент: „Земята не само е студена, но и олицетворява самия принцип за студенина, а студенината е противоположна на движението и дори го разрушава, за свидетелство на което могат да послужат животните, които при вкочаняването си стават неподвижни“.

Всички тези произведения били, както вече казах, широко тиражирани. А произведенията на Йохан Кеплер, Галилео Галилей и Николай Коперник били внесени в известния списък „Индекс на забранените книги“ (лат. Index Librorum Prohibitorum) и разпространението им било практически нереално. И тук също сме принудени да отбележим една крайна съществена грешка. При това напълно можем да се въздържим от естествената ирония – няма никаква необходимост да ритаме трупа на теологичното съзнание, странното е друго. Защо свръхестественото същество е забравило да съобщи на доверените си лица, за каквито, както е известно, се представят църковните дейци, толкова прости и важни подробности за строежа на Слънчевата система?

Същото се отнася и за елементарната биогенеза. Така наречените бащи на църквата, като Василий Велики, Григорий Нисийски, Августин Блажени, Исидор Севилски, Петър Ломбардски, създали свои хипотези за създаването на света и за произхода на видовете. По-специално Исидор Севилски е автор на версията, според която пчелите се образуват от разлагащо се телешко месо, хлебарките – от конско месо, щурците – от магарешко месо, а скорпионите – от морски раци. Приблизително също така любопитна версия предложил и премъдрият баща на църквата Тома Аквински в „Summa Theologiae: „Ако даже се появяват нови видове, те потенциално са съществували по-рано, което се доказва от факта, че някои животни се образуват от гниенето на други животни“.

Повтарям, въпросът не е в диващината на тези представи. Въпросът е в тяхната принципна погрешност. Лесно е да видим, че в умозаключенията на църковните дейци няма и никога не е имало никакви сериозни знания или някакви прозрения. Те винаги са комплект от груби и крайно примитивни грешки, съпровождани от противопоставяне на всички реални знания и на всичко емпирично. Даже тези прости примери са достатъчни, за да се убедим в това, че представата на църквата за сложни неща, включително и за абортите, изобщо не трябва да се приемат сериозно в какъвто и да е смисъл на тази дума.

Нарочно посочих тук примери, основаващи се именно на западната теология. Руското православие е било винаги някакво парахристиянско течение, което е взело от основите на религията само тоталитаризма и агресивността, напудрени леко със захаросана фразеология за всякакви си там любов и прошка. Православната църква е била винаги провинциална и в създаването на фундаменталните основи на богословието, в общи линии, никога не е участвала. Между другото, може би именно с това се обяснява нейният дивашки страх от атеизма.

Ето ви един любопитен факт. Когато се създаваше Обществената телевизия, която трябваше да бъде независима, народна и свободна, още никой не знаеше какво ще има на нея. Но беше абсолютно точно известно какво няма да има на нея в никакъв случай. Да, познахте – никакъв атеизъм. Страхът на църквата от атеизма е толкова велик и всеобхватен, че всяко споменаване за него в днешната официална, държавна преса на Руската федерация се смята за недопустимо. Може би във връзка с това се приемат и абсурдни закони за клевета. И това явно се прави, за да се спасят поне последните парчета от рухналата репутация на Гундяев (руския патриарх Кирил – бел. П. Н.). Макар че, както е казал някога Талейран: „Знаете ли, скъпи мои, има оръжие, което е по-страшно от клеветата“.

И накрая искам да отговоря на един въпро за милите московски момичета, които се наричат Pussy Riot. Често ме питат как ще завърши тази история. Е, трудно е може би да се предскажат всичките етапи, но с какво ще завърши, според мене, е абсолютно разбираемо. Ще завърши с Чаплин (Всеволод Чаплин, руски високопоставен свещеник, личен враг на Невзоров – бел. П. Н.), който с баян и кепе ще изпълнява на ъгъла на проспект „Толоконникова“ (фамилията на една от участничките в пънк групата Pussy Riot, осъдена на две години затвор заради антиправителственото изпълнение на Pussy Riot в храма „Христос Спасител“ – бел. П. Н.) тъжни песни, които, надявам се, ще му позволят да не умре от глад.

(Следва)