Уроци по атеизъм. № 21

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: УРОК 1, УРОК 2, УРОК 3, УРОК 4, УРОК 5, УРОК 6, УРОК 7, УРОК 8, УРОК 9, УРОК 10, УРОК 11, УРОК 12, УРОК 13, УРОК 14, УРОК 15, УРОК 16, УРОК 17, УРОК 18, УРОК 19, УРОК 20.

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Урок 21. Отговори на въпросите на славянското интернет радио „Голоса Мидгарда“

В този раздел на „Уроци по атеизъм“ ще отговоря на въпросите на славянското интернет радио „Голоса Мидгарда“. Много сложни и много на брой въпроси, от които избрах най-форматните за обяснение в рамките на дадената книга.

Първият въпрос е доста естествен - странно е, че не го е задавал никой досега. Защо е бил изобщо необходим толкова масираният и истеричен мит за гонение на църквата в съветско време, макар че фактите и документите, с които разполагаме, свидетелстват, че всичко е било, меко казано, не така?

Отговорът е прост. Работата е в това, че времето, когато се ускори този мит, когато се разду и се доведе до почти вселенски мащаби, са 80-те и 90-те години на миналия век. Тогава църквата се стремеше към владичество в обществено-политическия живот и помнеше, че това владичество ѝ трябва, за да оцелее и да се запази по някакъв начин. Но стана ясно, че ще трябва да се носи отговорност за ситуацията по време на Втората световна война, когато огромен брой от енориите - около две хиляди, намиращи се в състава на така наречената Псковска мисия, преминават напълно и неразделно на страната на фашистите и фашизма, подкрепят германските войски и осъществяват и идеологическа, и, колкото и смешно да звучи, така наречената духовна подкрепа на тези, които се записват във власовската армия и в казашките подразделения, също воюващи в състава на СС частите и в други германски структури. Това било масово, безусловно предателство - когато пеели „многая лета“ за Хитлер, когато кожените есесовски генерали се посрещали с кръстни ходове, начело на които вървели монаси с хляб-сол и икони.

За да се обясни това предателство, трябваше да се създаде мит за някаква извънредно жестока обида, нанесена на поповете в ранното съветско време. Необходимо е да кажем, че болшевиките са били същински негодници, но са постъпвали доста неизобретателно, да не речем глупаво. Работата е в това, че било напълно възможно - и такива предложения е имало - да се потърси от църковните дейци наказателна отговорност заради откриване в мощехранителниците на откровени фалшификати. Известно е, че отварянето на мощите тогава, в периода 1917-1920 година, ставало в присъствието на духовенството, на западни кореспонденти и безбройни свидетели и всичко, което намирали вътре, явно не можело да се припише на болшевишките похвани и на напъните, да речем така, на ранната антирелигиозна пропаганда.

Това било истина. Заедно с мощите на Сава Сторожевский била открита кукла от памук, а заедно с мощите на Павел Обнорский - парчета дъски, стари монети, шише от помада „Брокар“, стружки и тухли. Заедно с мощите на Ефрем Новоторжский - череп с тухлен цвят, много памук и шест излишни кости. Или ето какво свидетелства например протоколът за отварянето на мощите на Сергий Родонежский: „Проядени от молци парцали, памук, полуразпаднали се човешки кости, много мъртви молци, пеперуди и личинки. В черепната кутия във восъчна хартия - русо-рижи коси със скорошен произход“. Всичко било документирано и даже заснето на кинолента.

А ние помним колко пари е натрупала с тези мощи Руската църква. И въпреки това, даже независимо че отварянето на мощите показало масова и непременна измама, наказателни дела за откровеното мошеничество не били повдигнати. С други думи, можем да кажема, че съветската власт е била и не особено изобретателна, и не много заинтересована, и не толкова кръвожадна. Отгоре на това така нареченото разпореждане на Ленин да се убиват поповете, както показаха скорошните експертизи, е абсолютен фалшификат.

Но, повтарям, трябваше да се подготви предварително оправдание за този, в общи линии, див факт, че църквата, която се позиционира като някаква патриотична организация, по време на Втората световна война безусловно, нещо повече, както се казва, с жар и въодушевление преминавала на страната на неприятеля на Съветския съюз там, където се появявала такава възможност.

Вторият чудесен въпрос засяга разгадаването на загадката за днешното влияние на църквата, когато виждаме, че доста голямо количество хора носят с желания своите банкноти от сто и хиляда рубли в замяна на магическите услуги, които им продават в храмовете. Мога да кажа, че тук работи факторът, който се нарича „сила на сценизма“. Сценизмът в случая се състои във въздействието върху хората с всичките атрибути като патосни бради, бижутерия, позлатени и посребрени одежди от брокат и други неща в същия дух.

Съветвам ви да направите следния очарователен мисловен експеримент. Решете се да гледате някое религиозно-пропагандно предаване с участието на Гундяев, Смирнов или който и да е от днешните пропагандисти на идеологията на Руската православна църква и мислено ги подстрижете късо, обръснете им патосните бради и ги преоблечете в потници или тениски. Патосният фон също може да се замени с нещо по-обикновено. И тогава веднага ще стане очевидна анекдотичността на това, което говорят. Ако експериментът ви се окаже успешен, гарантирам ви незабравими по веселост усещания.

И още един много разумен, безпрекословен и като че ли неудобен, но въпреки това много добър въпрос. Той засяга войниците на Суворов и Кутузов, които влизали в бой с имената на някакви православни богове или някакви светии и в общи линии показвали преданост пред образа на тези богове или светии. Разумен въпрос, но не напълно коректен. Защото когато говорим например за войниците на Кутузов, които в навечерието на Бородинската битка целували така наречената Смоленска икона на Божията майка, възниква въпросът: имали ли са избор тези войници какво да целуват? И с чие име на уста да влизат в бой? И бил ли е изборът на войниците свободен? Цялата история на репресивния апарат, знанието по какъв начин – с кръв, побоища, екзекуции и изтезания – се е насаждало и се е поддържало православието в продължение на седемстотин години, знанието, че най-малкото отклонение от държавната примитивна православна идеология незабавно се пресичало, наказвало и преследвало, ни позволяват да се съмняваме в искреността на чувствата, които би трябвало, според логиката на автора на въпроса, да изпитват войниците.

Може би, ако имаха свободен избор, те щяха да поискат да влизат в бой за Перун или Озирис, за Фрея, за Тор или изобщо за никого от боговете, а просто за себе си и за своите деца или за някаква патриотична идея. Но не трябва да забравяме за репресивната съставка, която пресичала всяка различна мисъл и която в продължение на седемстотин години не давала на хората изобщо да избират свой мироглед. За тях винаги решавал друг в какво ще вярват. И това решение от всички страни се ограждало с камшици, тояги, щикове, заплахи, каторга, вериги и други атрибути, да речем така, на Светата Рус. Изобщо не се знае какъв избор биха направили тези хора, ако имаха свободата да избират.

Аз мисля, че изборите биха били разнообразни и доста далечни от православните идеали, които се описват сега в евтините книжки. Въпросът е, че за това има потвърждение. Виждаме, че щом рухнала репресивната църковна система, църквите веднага изгубили енориашите си, православните идеали девалвирали и се обезценили и ако не била, да речем така, периодично появяващата се помощ от страна на държавата, то вероятно днес Православната църква като такава вече нямаше да съществува. Защото изборът е винаги свободен. И не само необходимостта от наказателните закони и постановки, за които вече говорих, но и средновековната реалност, предлагаща като факт огромно количество именно строго репресивни рамки за мирогледа на руския човек доказва, в общи линии, че изборът на православието не е бил доброволен.

Още един забележителен въпрос – за отношението ми към езичеството. В дадения случай към руското, славянското езичество.

Що се отнася да религиозната му съставка, не я разбирам. Като атеист не мога да я приема сериозно. Що се отнася до, да кажем, до историческата и нравствената съставка, тук вече имам мнение. Разбира се, може да се каже, че за разлика например от православието, езическият избор, направен в своето време, е бил свободен. Създаването на езическия пантеон не било натрапено, то не се крепяло на сурови и непрекъснати репресии. Освен това виждаме дълбоката вкорененост на славянската езическа религия, вкорененост, който поповете не успели да победят в продължение на много стотици години.

Аз вече съм казвал, че не е имало в Европа друг народ, който да е притежавал змеевици. Знаете ли какво е змеевик? Змеевикът е нещо като малка икона, която се носела на гърдите, и на едната ѝ страна имало езически славянски символ, а на другата бил изобразен персонаж от древноеврейския фолклор, иначе казано – символ на православието. Това било нещо като компромисна иконка и властите били принудени да се съгласяват с тази поразителна устойчивост на руското езичество, макар че не се поддържало от никакви усилия на държавния, пропагандния, наказателния или някакъв друг апарат. В този смисъл може да се каже, че да, наистина руското езичество е много по-свободен и чист избор, да речем така, в историческия смисъл на думата. За религиозната съставка, повтарям, не мога да кажа нищо, защото напълно и категорично не я разбирам.

Следващият прекрасен въпрос – за пълните семинарии и за това от какво се ръководят хората, които отиват там.

Някога, когато всичко беше много строго регламентирано и се намираше изцяло във владенията на Комитета за държавна сигурност, ситуацията беше донякъде по-разбираема. Но не трябва да забравяме с какво е привлекателна църквата. Тя е привлекателна преди всичко с това, че дава приют и възможност за много добра печалба на хора, които нямат абсолютно никакви способности. Защото от тях се иска само да обраснат с патосни бради, да се костюмират както трябва, да научат няколко заклинания – и това им позволява по нататък да живеят, в общи линии за завист на много руснаци, напълно безделнически и сит живот.

Трябва да помним, че не съм голословен, когато казвам, че основната маса от свещенослужителите, поповете – 99 % от всичките, са хора, лишени от каквито и да е дарби и образованост. Говоря като познавач на нещата и опирайки се в дадения случай на исторически факти. Да погледнем 1918-1920 година, когато църквата престанала да получава дотации от държавата и поповете били принудени да изоставят своите енории и да се разбягат по света, за да припечелват някакви пари за себе си и за своите семейства. И макар че напусналият своята енория поп, който се е отказал от религиозната си дейност, бил винаги в достатъчна степен мил за властите, виждаме, че в основни линии бившите попове се оказали способни само за професиите на кочияши, каруцари и разносвачи на вода. В някои случаи успявали да направят нелошата за тези времена кариера като търговци на керосин – въпреки че заради емиграцията и заради огромните човешки загуби необходимостта от кадри в младата Съветска република била по това време огромна и всички граждани поне с минимални способности се мобилизирали, призовавали се и намирали своето място в обществения живот. Въпреки това огромната маса от бивши духовници така и не била потърсена – именно по тази причина, че тези хора не били способни на никакъв труд, не притежавали никакви знания и никакви умения.

Затова говорим уверено, че тази професия не изисква практически нищо, а в замяна на това нищо предоставя и статут, и възможност да се показваш по телевизията, и възможност да се позиционираш като някакво интелектуално или притежаващо тайни знания същество. Но много простата основа на това явление ни е позната.

И последният въпрос, на който ще отговоря, е въпросът за природата на атеизма и за моето отношение към атеизма.

Атеизмът е забележително нещо. За мене това е просто синоним на свободата и синоним на правото да мисля така, както искам. И, естествено, атеизмът ме натоварва с много големи и сериозни задължения, много по-големи от тези на религията. Защото, ако искам свобода за себе си, съм длъжен да призная правото на тази свобода за всички останали – сред което и правото да изповядват това, което аз смятам за глупост, абсурд и диващина. Да изповядва и да има възможността да реализира религиозните си култове, да има възможността да носи на главата си тенджера с всякакъв цвят или да яде месото на своя бог в съпровод на колективно пеене – това е свободен избор на всеки. В този смисъл атеизмът е уязвим и той няма нищо общо с онзи атеизъм, който се демонстрирал от „Съюза на войнстващите безбожници“ (обществена организация в Съветския съюз от 1925 до 1947 година – бел. П. Н.), защото е атеизъм на интелекта, атеизъм на свободата.

(Следва)