Нобелови лауреати – 1958 година

Борис Пастернак

10 февруари 1890 г. – 30 май 1960 г.

Нобелова награда за литература

(За значителните му постижения както в съвременната лирическа поезия, така и в областта на великата руска епическа традиция.)

Руският поет и прозаик Борис Леонидович Пастернак е роден в известно в Москва еврейско семейство. Бащатан а поета, Леонид Пастернак, е академик по живопис, преподавател в Училището по живопис, скулптура и архитектура, който се специализира в портретната живопис, рисува портретите на много известни хора, сред които и Толстой. Майката на поета, преди женитбата си - Роза Кауфман, е известна пианистка, която се отказва от кариерата си на музикант, за да възпитава своите деца: Борис, брат му и двете му сестри. Въпреки доста скромните си материални средства Пастернакови се движат във висшите художествени кръгове на дореволюционна Русия, в дома им гостуват Рахманинов, Скрябин, Райнер Мария Рилке и Толстой, за когото след много години Пастернак казва: „Образът му премина през целия мой живот“.

Творчеството на Скрябин повлиява на решението на Пастернак да постъпи в Московската консерватория, където изучава теория на композицията, но на талантливия юноша за успешни занимания не му достига абсолютен слух. През 1910 г. той се отказва от мисълта да стане музикант, увлича се от философия и религия, особено от Новия завет в интерпретацията на своята набожна православна бавачка и Толстой, и като учи известно време в историко-философския факултет на Московския университет, заминава на двадесет и три години за Марбургския университет, където през летния семестър учи при професор Херман Коен, ръководител на марбургската неокантианска школа. Но увлечението му по философията не продължава дълго: като среща Ида Висоцкая, в която е влюбен от преди това, Пастернак си спомня за родината, уговаря себе си, че по природа е по-скоро лирик, отколкото логик, и като предприема кратко пътешествие по Италия, се връща през зимата на 1913 г. в Москва.

Като се връща в Москва, Пастернак се свързва с видни представители на символизма и футуризма, запознава се с Владимир Маяковский, един от водещите поети-футуристи, който става негов приятел и литературен съперник. Макар че музиката, философията и религията не губят за Пастернак своята важност, той разбира, че истинското му предназначение е поезията, и през лятото на 1913 г., след като взема университетските си изпити, завършва своята първа книга със стихове - „Близнак в облаците“ („Близнец в тучах“, 1914 г.), а след три години - втората си, „Над бариерите“ („Поверх барьеров“). Идиличната атмосфера на живота му в Русия в навечерието на Първата световна война е предадена в „Повести“ (1929 г.), където очевидно съзираме родство на прозата със стихотворната лирика на Пастернак.

Още като дете Пастернак уврежда крака си, падайки от кон, и когато започва войната, не е взет в армията, но - за да участва във войната, започва да работи като чиновник в уралския военен завод, което по-късно описва в романа „Доктор Живаго“.

През 1917 г. Пастернак се връща в Москва; атмосферата на революционните промени намира отражение в книгата му със стихотворения „Моят брат животът“ („Сестра моя жизнь“), публикувана пет години по-късно, а също така в „Теми и вариации“ („Темы и вариации“, 1923 г.), които книги го поставян в първите редици на руските поети. Поетесата Марина Цветаева, страстна поклонница на Пастернак, нарича поезията му „световен порой“, „струя вятър“ и „решаване на загадките“, а самият Пастернак в поемата „Спекторский“ пише: „Поезия, не се разпространявай. Пази живата точност: точността на тайните“.

Понеже Пастернак няма навика да разказва подробно за своя живот и е склонен да описва много внимателно само събитията, на които е очевидец, подробностите за живота му след революцията са много откъслечни и известни преди всичко от кореспонденцията му с приятели на Запад и от две негови книги: „Хора и позиции. Автобиографичен очерк“ („Люди и положения. Автобиографический очерк“, 1956-1957 г.) и „Защита от властта“ („Охранная грамота“, 1931 г.). Като много поети и писатели от неговото поколение Пастернак работи известно време в библиотеката на Народния комисариат по просветата.

Макар че през 1921 г. родителите му и дъщерите им емигрират в Германия, а след идването на Хитлер на власт заминават за Англия, Пастернак с брат си Александр остава в Москва. Скоро след заминаването на родителите му Пастернак се жени за художничката Евгения Луре, от която има син, а през 1931 г. се развежда с нея и се жени за Зинаида Николаевна Нейгауз, от брака с която има още един син. По-голямата част от живота си Пастернак прекарва в Переделкино, вилно селище на писателите край Москва.

През 20-те години Пастернак пише две исторически революционни поеми: „Деветстотин и пета година“ („Девятьсот пятый год“, 1925-1926 г.) и „Лейтенант Шмит“ („Лейтенант Шмидт“, 1926-1927 г.), посрещнати одобрително от критиката, и през 1934 г на Първия конгрес на писателите за него говорят като за изключителен съветски съвременен поет. Но похвалите се сменят скоро с рязка критика заради нежеланието на поета да се ограничи в творчеството си с пролетарската тематика. По време на политическите процеси през 30-те години, организирани по указание на Сталин, Пастернак се отказва да вярва във виновността на висшите съветски военачалници, макар да знае добре с какво го заплашва това. Като резултат от това от 1936 до 1943 г. поетът не успява да издаде нито една книга, но благодарение на внимателното си поведение се спасява от заточение и смърт, които не избегнали много негови съвременници.

Получил възпитание в европейски образована среда, Пастернак говори на няколко езика и през 30-те години, лишен от средства за препитание, превежда на руски език класиците на английската, немската и френската поезия. Неговите преводи на трагедиите на Шекспир се смятат за най-добрите в руски език. Пастернак превежда и обичани много от него грузински поети, при което съвсем не от желание да угоди на Сталин - грузинец по националност. В началото на Втората световна война, когато немските войски наближават Москва, Пастернак е евакуиран в град Чистопол, на река Кама. По това време поетът пише патриотични стихове и моли съветското правителства да го изпрати на фронта като военен кореспондент, за което в крайна сметка получава разрешение. През 1943 г. излиза първата след осем години пауза книга на Пастернак - „С ранни влакове“ („На ранних поездках“), поетически сборник състоящ се само от двадесет и шест стихотворения, който се разпродава много бързо, през 1945 г. - втората, „Земен простор“ („Земной простор“), а през 1946 г. са преиздадени ранните стихотворения на поета.

През 40-те години, продължавайки да пише поезия и да превежда, Пастернак замисля създаването на роман, „книга от животоописания, в която би могъл като скрити взривни устройства да постави най-поразителното от това, което е успял да види и да премисли“, и след войната, като се усамотява в Переделкино, започва работата си над „Доктор Живаго“, история за живота на Юрий Андреевич Живаго, лекар и поет, чието детство съвпада с началото на века и който става свидетел на Първата световна война, на революцията, на гражданската война и на първите години от сталинската епоха. Мислещ човек, надарен с художествен темперамент и философски възглед за света, Живаго няма нищо общо с ортодоксалните герои от съветската литература. Независимо от това, че героите в книгата имат различни жизнени гледни точки, на всички са им чужди марксистко-ленинските възгледи. В романа се разгръща широка панорама на дореволюционната и революционната Русия. Забележително е, че фамилията на героя произлиза от думата „жив“, „живот“.

По времето, когато над страната се разразява революционна буря, Живаго намира идиличен покой в трепетната любов към Лара, бивша любовница на продажен предприемач и съпруга на революционер-фанатик. По лирико-епическото си настроение, по изразителността на психологическите си характеристики, по интереса към духовния свят на човека пред лицето на угрозата „Доктор Живаго“ има немалко сходни черти с „Война и мир“ на Толстой.

Романът е одобрен първоначално за печат, но по-късно е счетен за неподходящ „заради негативното отношение на автора към революцията и липсата на вяра в социалните преобразования“. Книгата е издадена за първи път в Милано през 1957 година на италиански език, а до края на 1958 г. е преведена на осемнадесет езика. По-късно „Доктор Живаго“ е екранизиран от от английския режисьор Дейвид Лийн.

През 1958 г. Шведската академия присъжда на Пастернак Нобелова награда за литература, след което централните съветски вестници „Правда“ („Истина“!) и „Литературная газета“ („Литературен вестник“) се нахвърлят върху поета, като го наричат „изменник“, „злобен гражданин“, „клеветник“, „Юда“, „вражески наемник“ и т. н. Пастернак е изключен от Съюза на писателите и е принуден да се откаже от наградата. След първата телеграма до Шведската академия, в която се казва, че Пастернак е „извънредно благодарен, трогнат, горд, изумен и смутен“, четири дена по-късно идва втора телеграма: „Заради значението, което придоби присъдената ми награда в обществото, към което принадлежа, съм длъжен да се откажа от нея. Не приемайте за обида доброволното ми отказване“.

В писмо до съветския лидер Н. С. Хрушчов, оформено от юрисконсулта на Съюза на писателите и подписано от Пастернак, се изразява надеждата, че на поета ще му бъде разрешено да остане в Съветския съюз. „Да напусна Русия е за мене равносилно на смърт... - пише Пастернак. - Аз съм свързан с Русия чрез своето раждане, чрез живота си и чрез своята работа“. Дълбоко потресен от продължаващите нападки срещу него лично и срещу неговата книга - реакция, която не очаква, когато започва да пише „Доктор Живаго“, последните години от живота си писателят прекарва без да напуска Передилкино, пише, приема гости, разговаря с приятели, грижи се за градината си.

Умира от рак на белите дробове.

Превод от руски: Павел Б. Николов