ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.)

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

Реформите на цар Езекия отъждествили напълно Ел и Яхве, премахнали женската част на божеството и централизирали култа към Яхве около Ерусалим.

Реформите на Йосия направили Яхве единствен бог. Цялата монотеистична юдейско-християнска традиция се появила на бял свят в продължение на само няколко десетилетия в края на VIII и началото на VII в. пр. н. е. [1]

Тя се родила в трескавата атмосфера на предчувствието за гибел; нейните пророци проповядвали сред тълпи преселници, улавящи се за всяка надежда пред лицето на неотвратимо настъпващият асирийски геноцид, и едновременно с това давали в ръцете на царя могъщо политическо оръдие, аналог на военния комунизъм и на реформите на китайските легисти, единственото, което можело да спои патриархалния, разнороден и отчаял се народ в единен инструмент, противостоящ на чуждоземната агресия.

Но монотеизмът бил държавна религия само при двама царе и сигурно съвсем не всички в Юдея са били доволни, когато Йосия започнал да гори жреците върху олтарите им. При това и двамата царе претърпели поражение. След смъртта на Йосия до разрушаването на Храма минали двадесет и две години, които били запълнени с традиционен яхвизъм.

В момента на гибелта на Ерусалим виждаме, че монотеистите не са на власт и са малцинство. Тази гибел те обясняват с Божия гняв, като по силата на историческите обстоятелства са принудени да обяснят с този гняв не само гибелта на идолопоклонниците, но и гибелта на самия Йосия. Поклонението на Яхве прилича при тези обстоятелства на лотария без печалба: Яхве унищожава всички, които са против него, но наказва и своите почитатели.

По какъв начин именно тази разновидност на яхвеизма, претърпяла поражение и намираща се в малцинство, се оказала след няколко столетия вяра на всички юдеи?

Много просто.

Разбира се, не всички евреи станали монотеисти. Но тези, които не станали, престанали да бъдат евреи. Езическите религии притежавали огромна гъвкавост и всеки, който ги изповядвал, просто се разтварял в чуждоземната култура, както се разтворили в нея евреите, откарани през 722 г. пр. н. е. в Асирия.

Част от еврейските войски, които не се покорили на вавилонците, избягали в Египет и били настанени в Елефантина, остров сред Нил до границата с Нубия. Елефантинският гарнизон построил на острова Храм на Яхве, който съществувал до средата на IV в. пр. н. е. В Храма, освен Яхве, почитали и неговата съпруга Анат-Яху, а на отсрещния бряг на Нил имало друг храм, посветен на Ашера [2]. Религията на ефантинските евреи била класически домонотеистичен яхвизъм. Но тя изчезнала, както изчезнала и религията на моавитяните.

Колкото и да е парадоксално, именно монотеистите – с цялата си нетърпимост, ограниченост и патологична увереност в това, че Господ ръководи всичките им действия – се оказали прави. Всички, които не повярвали в Яхве, загинали. Решително всички народи, които ограждали евреите през VIII век – египтяни, асирийци, вавилонци, моавитяни, едомитяни, мадианитяни, филистимци, ханаанци – престанали да съществуват. Единственият народ в историята на Земята, който запазил етническата си цялост от онова време, останал еврейският.

Монотеизмът бил велик консервант.

Но въпреки това превъзходно качество на монотеизма, не трябва да се доверяваме прекалено много на писмените източници.

Например средновековна Европа, ако се съди по писмените паметници, е била изцяло християнска. Но ние знаем прекрасно, че многобройни езически отживелици са се пазели в нея не само през тринадесети, но и през деветнадесети век.

Същото е и с юдейския монотеизъм. Ние съдим за него по достигнали до нас идеологически коригирани текстове. Но също като в средновековна Европа под гладката повърхност на победилата идеология се запазили различни подводни течения. Особено мощно те се движели далече от потискащия всичко монотеизъм на Втория храм.

Например в Египет, където избягала еврейската войска, рязко враждебна на новия фаворит на вавилонците, Еремия, и където още през III в. пр. н. е. пишел на гръцки език удивителният евреин с персийско име Артапан Александрийски. Същият, който твърдял, че Мойсей е създал науката и корабите и е убил и възкресил фараона с една дума.

Или в Галилея, която влизала в състава на Древния Израил, но никога до I в. пр. н. е. не е била част от Юдея.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1 Baruch Halpern. From Gods to God, Mohr Siebek, 2009, p. 339–245; Israel Finkelstein. Указ. соч., p. 247.

2 Patrick D. Miller. The Religion of Ancient Israel, Westminster John Know Press, 2000, p. 61.