Уроци по атеизъм. № 19 За уроците по религиознание в началното училище: отговори на въпроси, поставени от Челябинското областно училище за кино и телевизия

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: УРОК 1, УРОК 2, УРОК 3, УРОК 4, УРОК 5, УРОК 6, УРОК 7, УРОК 8, УРОК 9, УРОК 10, УРОК 11, УРОК 12, УРОК 13, УРОК 14, УРОК 15, УРОК 16, УРОК 17, УРОК 18.

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Урок 19. За уроците по религиознание в началното училище: отговори на въпроси, поставени от Челябинското областно училище за кино и телевизия

Ако говорим честно, никакви причини да се учи религия или религиознание в училище няма. Разбира се, това, което се предлага да учат сега децата, е плод на дълги битки, на сложни и страшни компромиси, това е следствие от войните на поповете с нормалните хора, които са искали много да се оградят от попската пропаганда, а поповете са искали много да наврат своя православен учебен предмет. И ето че се е получил някакъв крив, уродлив, ни такъв, ни инакъв вариант.

Естествено, да се учи това не трябва по една проста причина: религията и религиознанието съдържат прекалено сложни въпроси, много силно свързани с цялата световна култура. И за детето те са, първо, неразбираеми, а второ, предлагат му се да бъдат изучавани в абсолютно некритичен вид и не е важно за каква религия става дума. Религията трябва да се учи само от критични позиции, като се оценява здравомислещо и трезво, а за тази оценка е необходимо да се привличат различни научни, популярни и художествени източници, което би позволило да се вземат самостоятелни решения. В този вид, в който се преподава в училище, религиознанието е просто една безсмислена общорелигиозна пропаганда.

Освен това, както виждаме, от учебниците е премахнат атеизмът, изобщо е премахната мисълта, че е възможна друга, научна, здрава и ясна гледна точка - оставена е само религията. Все едно да дойде при вас някой и да ви каже: камилите са същества, които серат изумруди. Но не позволява на никого да отвърне: момент, нека се усъмним в това, че наистина става въпрос за изумруди и в това, че наистина става въпрос за камили. Следователно - подобен учебен предмет трябва, разбира се, да се бойкотира по всички възможни начини.

Защо за този експеримент с преподаването на религия са взети, да речем така, достатъчно малки хора - от начален курс? Вероятно по същата причина, която кара педофилите да избират деца, които все още не могат да се съпротивляват сериозно. В нашия случай положението е същото: четвърти клас е все още училищна еуфория, абсолютно доверие, в душите няма юношески протест. Това е много благоприятна почва да се сеят в нея всякакви антинаучни, глупави и абсурдни безсмислици. В тази възраст човекът се поддава изключително много на внушения - затова вероятно е бил взет четвърти клас.

Аз вече отговорих отчасти на въпроса кому е нужен този учебен предмет. Разбира се, за неговото преподаване напираше църквата. Защо? За да си осигури още няколко поколения купувачи на свещи. Защото се лъжете, ако мислите, че църквата има някакви други задачи на този свят като това да спасява хората, да ги прави по-добри, да ги храни с плътта на бога или нещо подобно. Всичко е в търговията със свещи и с различни магически услуги. Църквата е бизнес корпорация, която експлоатира страха на човека от смъртта, от неизвестното, от сложното, от депресиите и проблемите. Така тя паразитират ловко в течение на много векове, впивайки се в най-слабите и в най-глупавите. Затова е взето решение: хайде да въвлечем в тези неща и най-малките, в края на краищата ще има повече купувачи на свещи.

Аз мисля, че този родител, който разбира своята отговорност пред детето, е длъжен да разбира и това, че некритичното изучаване на религия - няма значение каква: вуду култ, православие, ацтекска религия с почитане на Кетцалкоатл или скандинавска религия с молитви към Один и Тор - ще огради при всички случаи детето от естественото, нормалното разбиране за света, ще го огради от биологията, от еволюционистиката, от знанията как наистина е възникнал светът и как се е развивал.

Ще ви говорят, че науката е едно нещо, а църквата - съвсем друго. Това са глупости. В основите на науката лежи критичността, критичност по отношение на всичко, постоянен и безпощаден анализ. Науката не се спира пред изучаването и на природните явления, и на историческите процеси, и на митовете за различни божества и прави това критично и смело, използвайки методите на анализа. Което, разбира се, предизвиква воплите на религиозните хора. Защото не трябва да се вслушваме в уверенията, че има някакъв консенсус, някакво примирение на науката с религията - това е чиста пропаганда. А тези учени, които се опитват да обслужват интересите на религията, могат да бъдат сравнени с власовците - онези съветски войници, които по време на Втората световна война преминали на страната на фашистите, помагайки им да палят нашите села и да стрелят в гърбовете на нашите партизани.

В заключение искам да разгледам най-мащабния и най-сложния въпрос. Защо на хората изобщо им трябва религията? С две думи на този въпрос не може да се отговори. Трябва обаче да разберете какво е вяра. Вярата е липса на знания.

Човекът, който знае какво представлява керосинът, няма да вярва в него и в някакви негови вълшебни свойства. Дивакът, като види, че прозрачната локва, която му прилича на вода, внезапно пламва, наистина ще повярва във вълшебните свойства на керосина. А ние знаем природата на тези свойства, затова нямаме нужда от вяра. Вярата в общи линии е доста изкуствено понятие. Мисля, че да се вярва днес в говорещи магарета и говорещи храсти, във вертикално излитащи тридневни покойници или в това, че е достатъчно над парче хляб да се изпеят няколко песни, за да се превърне този хляб в парче плът на умрял преди две хиляди години еврейски равин - това е, разбира се, пълен абсурд.

Според мене това, което днес се означава с думата „вяра“, отдавна вече не е вяра, а е по-скоро съпричастие към някаква идеология. При което, както е известно, колкото идеологията е по-тоталитарна, по-строга и по-примитивна, толкова повече привърженици има. Спомнете си какъв идеологически възторг са изпитвали през 1936 или през 1939 година немците, с готовност прекарващи по няколко денонощия на студа, само за да видят отпечатъците от грайферите на гумите на колата, с която пътува фюрерът, и как са плакали от щастие. Или как се държаха преди няколко години гражданите на Северна Корея, когато погребваха своя лидер.

Това, което сме свикнали да наричаме вяра - иначе казано, цялата тази обредност, готовността да се тича при поповете по всеки повод, - е за много слаби и примитивни хора. За тези, които не искат да разсъждават самостоятелно, а искат да използват рецепти: как да живеят, как да мислят, как да чувстват.

Самостоятелният, силният, стремящият се към успехи в живота си човек, разбира се, ще бъде критичен. Той ще обмисля всичко. Той, може би, ще стане в края на краищата вярващ, но това ще бъде негово собствено, лично, изстрадано решение на зрял човек. Макар че преди всичко интелектуално развитите и критично мислещите хора все пак не стават вярващи.

И все пак да се върнем към препоръките за родителите.

Ако разбирате в каква бездна от религиозна мръсотия, невежество, глупости, предразсъдъци и това, което класиците на антропологията наричат първобитно мислене, ви предлагат да потопите своето дете, ако не искате да допуснете подобно издевателство над неговия току-що съзряващ светоглед, вероятно ще трябва, след като се запознаете с учебника, да пишете веднага до директора на училището, че всъщност ви предлагат религиозна пропаганда без никаква алтернатива и критически анализ. Това е нарушение на глава 14 от Конституцията на Руската федерация, затова помолете да бъде освободено вашето дете от всякакво съприкосновение с дадения учебен предмет.