Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 47

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (до днешния проход Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

74

Писмо от Али Саиб паша до Дунавския валия [1]

[София], 3 януари 1873

До негово превъзходителство Дунавския валия

Ваше превъзходителство,

Тук приложено изпращаме на вашето просветено внимание преписи от петте протокола на специалната комисия, съдържащи законните наказания на разследваните в София лица и представени вече на великия везир. Уверявам ви, че ще ви бъдат изпратени преписи и от останалите три следствени протокола, които сега се изготвят. На вашите заповеди!

17 зилкаде [1] 289 или 3 януари [12] 88 [1873] година.

[Печат]: Ессеид Али Саиб

[Бележка на гърба]: От София – 779. За Областния наказателен съд – 762.

75

Препис на съставения от комисията протокол № 1 до негово превъзходителство великия везир

14 декември 1872

Когато се узнало, какво Българският революционен комитет, за който се получавали сведения, че от дълго време насам се събирал във Влашко и в Сърбия с цел да подстрекава и бунтува България, е посеял отново [2] семето на бунта в някои български селища, и щом пристигнало съобщението, че 125,000 гроша държавни пари на Орханийска каза, Софийски санджак, били обрани по време на пренасянето им за София от някакви български разбойници, засилени били двойно повече старанията за издирването им. Накрай, благодарение усърдието на софийския окр. управител Мазхар паша, били разкрити и заловени в началото някои местни разбойници като обирачи на хазната, а заедно с тях – и едно лице, на име Димитър, от Дяковска околия, човек на българския комитет. Щом те [обирачите на хазната] дали показания, че Димитър един-два дни по-преди забягнал по посока на Плевен, изпратени били веднага по дирите му хора, които го заловили жив в село Садовец [3] заедно с един негов другар, без да окаже съпротива. Още същата нощ го откарали в Тетевен. Както при произведения му там до сутринта първи кратък разпит, така и после при пълния му разпит в окръжния съд в София, а също и при разпита, който извърши нашата комисия веднага след пристигането ѝ в София, той призна доброволно и с пълни подробности, както следва:

Въпросният Димитър от Дяково преди 25 години, когато е бил на 13–14 годишна възраст, отишъл в Сърбия с намерение да стане слуга. След като престоял там осем години, той прекарал шест години и във Влашко като прислужник и гостилничар ту в Букурещ, ту в Гюргево. После, по време на смутовете в Сърбия, отишъл за втори път в Белград, за да се запише като доброволец-войник срещу Османската държава. След като сръбският конфликт бил изгладен, върнал се в Гюргево и се заловил пак за гостилничарство. По едно време, когато започнала акцията на прочутия италианец Гарибалди, Димитър отишъл в Италия, за да се запише пак като доброволец-войник. След това, при избухване на Критското въстание, чрез посредничеството на Атинския комитет, отишъл, пак като доброволец, през Атина в Крит, дето, присъединявайки се към бандата на разбойника Крониос, в продължение на три години разбойничествал против Османската държава. Възползвайки се и той, както останалите му другари, от обявената след това обща амнистия, от Сфакия отишъл с френски параход в Сира. Понеже нямал повече работа, върнал се оттам с параход в Браила. От Браила отишъл в Белград. Там, по нареждане на някои бунтовници, наричани войводи, взел от революционния комитет едно препоръчително писмо [4] и се върнал пак в Браила. Писмото показал на председателя на Браилския комитет – Войников. Писмото пък, което взел от него, адресирано до комитета в Турну Магурели, разположен срещу Никопол, предал на председателя на комитета – Данаил плевненеца [5], който пък го заменил с друго писмо до Ловчанския комитет. След два-три месеци, когато паспортът му и другите [документи] били уредени, от никополското пристанище, през Плевен, той отишъл в Ловеч с ангажираната от бунтовника Дочо Мръвков, ханджия в Плевен, и неговия брат пощенска кола [6]. Един-два дни по-късно предал писмото на кафеджията Марин Попов, председател на Ловчанския комитет. Тъй като бунтовникът Дякон Левски, заедно с когото са били натоварени да подготвят въстанието, не бил там [в Ловеч] и нямал възможност да го намери, и понеже по едно време Ловчанското [околийско] управление започнало да го подозира, като дори на няколко пъти бил разпитван от полицейски инспектори за лични документи и професия, поради грозящата го опасност да остане повече там, минал повторно през Плевен и Никопол в Турну Магурели. Около две седмици престоял отсреща. От споменатия по-горе председател на комитета [Данаил Попов] той получил заповед да намери непременно Дякон Левски. Като получил от него и някои революционни книжа и един печат с изображение на лъв, пак се върнал в Ловеч. По решение на Ловчанския комитет и по указание на Иван шекерджията от Сопот, Димитър се срещнал с Дякон Левски в Сопот, извън града, половин час след свечеряване. Понеже Дякон Левски искал да запознае Димитра с революционната работа и да го изпробва до известна степен, за да му се отдаде или не доверие, не го посветил в самата работа. Дори във всички селища, дето те ходили, отсядали на отделни места. След като дълго време го развеждал из Пловдивския окръг, когато били в Карлово, до Карловския комитет пристигнало писмо, в което, като се казвало, че от Букурещ дошъл още един натоварен със същата задача като тях, на име Ангел Кънчев, нареждало се и двамата да се завърнат веднага в Ловеч. Димитър, придружавайки Дякона, като се отбил в някои села на Търновския окръг, се върнал в Ловеч. В Ловеч се състояло бунтовническо събрание, след което заедно с Дякон Левски и Ангел Кънчев обходили Пловдивските околии, както предишния път. Когато се завърнали в Ловеч, Ангел Кънчев се оплакал на Ловчанския комитет от постъпките на Дякон Левски, като казал, че той не им давал никакви сведения [7] и че ги влякъл след себе си като слуги. Вследствие на това, задачите им били разпределени така: Дякон Левски, със седалище Ловеч, да подбужда и подготвя за въстание околиите в Пловдивския окръг; Ангел Кънчев – да подбужда разположените покрай Дунава околии, а той [Димитър] да бунтува селата и градовете, дето има комитети, от Ловеч та до София.

Обикаляйки първи път от село на село заедно с Дякон Левски, който трябвало да го представи на революционните комитети по места, стигнали до София и пак по същия начин се върнали в Ловеч, като събирали пари за комитетската каса. След като при това пътуване била изпробвана напълно неговата способност и той вече опознал някои от хората на организацията, започнал и самостоятелно да върши бунтовническа дейност.

Обикаляйки втори път, както и по-преди, от село на село, той, като не можал да успее с красноречиво слово, а и поради бездарността му, постарал се да подбужда за въстание чрез заплашвания и лъжливи уверения, че цяла България била готова за тази работа, и така разширил твърде много кръга на бунтовническата дейност.

Тъй като чорбаджията Арнаудов [8] от Етрополе не дал поисканите му 50 лири за комитетската каса, а само 10 лири, той, след получена от комитета заповед Арнаудов да бъде сплашен, с една въоръжена група от 12 души, които събрал от околните села, нападнал в около 1 часа през нощта къщата на въпросния и го сплашил.

Ловчанският комитет се разгневил на дякона-наместник на ловчанския владика, че той узнал за комитетската дейност и че при събиране на владищината се обръщал към отказващите да я платят с думите: „За комитета намирате пари, а да платите владищината си не намирате“, с което дал на някои от комитетските хора да разберат, че знаял за делото и че не бил съгласен с него. На основание на заповед, която получил, да очисти дякона, преди да се е завърнал в Ловеч, той [Димитър], с няколко души и с намерение непременно да убие дякона, устроил засада в с. Извор, на мястото, отдето последният щял да мине. Но понеже един селянин, който ги видял там и разбрал, че кроят покушение, се притичал веднага и съобщил на дякона, последният уплашен се върнал в Извор и така намерението им не могло да се осъществи. Но, когато една след друга идвали заповеди чрез писмата, които той непрекъснато получавал от Ловчанския комитет и от Дякон Левски, в които му се казвало, че ако не побърза да убие непременно дякона-владишки наместник, от името на комитета ще се тегли жребие и комуто се падне, тоя човек ще убие най-напред него [Димитра], а после и дякона, той разпратил за разузнаване хора в околността. Като получил сведение, че дяконът се намирал в Орхание, предрешил се и придружен от комитетския куриер, служещ при ханджията Цветка, тръгнал от Правчанския хан и в един часа и половина през нощта отишъл в Орхание, в хана на Гавриила, също бунтовник, дето пренощувал. На другия ден, макар и да се старал да издири владишкия наместник, за да го убие, той, на всеки случай, не успял. Там останал и през нощта и се скрил на мястото за засада, определено от Велча, орханийския куриер, сега затворник. От водачите си и от Велча той добил сведение, че дяконът-владишки наместник се гощавал с някои гости в хана на Стоян Брънчев и че непременно щял да се върне във владишкия конак. Причакал завръщането му. Когато реченият дякон-владишки наместник, воден от момчето на ханджията, дошъл пред засадата, той [Димитър] теглил едина спусък на чифтето си, за да го удари в корема, но понеже пушката не хванала, изстрелял веднага в гърба му два куршума и го убил. Димитър побягнал, възседнал приготвения му кон, който комитетският куриер Божил държал при запустялата градина, и забягнал в Правчанския хан, а оттам в къщата на Дочо Мръвков в Тетевен. След като се укривал там 15 дни, известил на всички местни комитети за убийството на дякона.

И най-накрай, по внушение на заместник-председателя на Тетевенския комитет хаджи Станьо и на комитетския касиер Петко Милев, той образувал една въоръжена група, състояща се от Стоян пандура от Тетевен и други 13 души, и устроил засада в местността Каменна стръга, по шосето за София, за да нападне изпратената от Орхание за София хазна. След като чакали там три дни, на третия ден, в петък, се задала хазната с една биволска кола и трима души заптиета, от които двама конни и един пеши. С пушечни изстрели те [нападателите] убили конете на заптиетата, а тях принудили да избягат, и посегнали да оберат хазната от името на комитета. Всеки един от неговите другари задигнал с чанта пари, колкото можел да носи. А той заровил 2000 гроша металически пари там в пясъка, понеже били тежки за носене, и тутакси забягнал в Равненския балкан, а оттам в колибата на Вълка [9], един от неговите другари, близо до Етрополе. Там всички се нахранили и, без да губят време, натоварили частта на четирима души на коня на Вълковия баща и той [Димитър] я откарал в Правец, в хана на Цветка. А носещите останалите пари той изпратил по селата им, за да ги зарови всеки покрай колибата си или в случай, че властта тръгне да ги търси, да ги предадат на Петко Милев. Известна част от парите дал в заем на някои комитетски хора. Когато н. пр. пашата, Софийски окр. управител, пристигнал в Орхание и от там в Тетевен и работата се разкрила, Димитър, бягайки за Плевен, бил заловен в селото Садовец.

От тия подробности и от следствените му документи, които прилагаме в препис, се установява, че:

Въпросният Димитър е подбуждал и подстрекавал българите за бунт срещу Османската държава; осмелил се да убие предумишлено дякона; станал главатар на хайдушка банда, която образувал, за да присвои и заграби държавни пари. Обосновавайки убийството [на дякон Паисий] със заповедта и принудата на комитета, той, макар и да е искал да се покаже като действащ по принуда, не е могъл да представи за това никакви други документи, освен комитетското съобщение, не представляващо положително доказателство, с което би могло да се установи „заповедта и принудата“. Но и дори да представи такова, понеже той, който, познавай- ки комитетските наредби, доброволно предложил услугите си, и дори за дето приел принудата да извърши такова престъпление, твърдението му е несъстоятелно дори и като смекчаваше вината обстоятелство. Макар бунтът да не е осъществен напълно, предприети са някои подготвителни мерки и е купено оръжие. Нападението в къщата на Арнаудов с въоръжена група, последствие на същата подстрекателска дейност, и обирът на хазната от името на комитета се счетоха за обстоятелства, установяващи отпочването на бунта.

На основание постановленията на закона, а именно:

Съгласно чл. 55 на императорския закон, всеки, който пряко или косвено подбужда поданици или жители на Османската държава към въоръжено въстание срещу султанската власт, и замисленото въстание е напълно осъществено или пък е започнало изпълнението му, такъв се осъжда на смърт.

Съгласно чл. 62 на същия закон, всеки, който, с цел да присвои или заграби движимо или недвижимо имущество или пари на Османската държава или имущество на група от населението, или пък с цел да се противопостави на османските войски, които предприемат действия срещу авторите на подобни престъпления, застава начело на въоръжена разбойническа група или става един от командирите на тая група, се наказва със смърт. Когато участващите в такава разбойническа група не са главатари или командири и бъдат заловени на мястото на престъплението, се осъждат на временен затвор.

Съгласно чл. 170 на същия закон, когато някой извърши предумишлено убийство, и това се докаже по законен ред, същият се осъжда“ съгласно закона, на смърт.

Тъй като се установи, че въпросният Димитър от Дяково е подбуждал. както по-горе се разясни, към въстание, извършил предумишлено убийство, станал главатар на въоръжена група и употребил оръжие срещу полицията и е извършил обир на държавни суми, съгласно постановленията на споменатите по-горе членове от закона, комисията реши, че трябва да бъде осъден на смърт. На ваша заповед!

14 декември 1872 година.

Подписали: Али Саиб, Иванчо, Шакир, Дервиш Мустафа, Салим, Саадуллах, хаджи Мано, Пешо Тодоров, Мито.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. До 3 януари 1873 година специалната комисия под председателството на Али Саиб паша е била вече издала присъди на известен брой от арестуваните комитетски дейци. Тия присъди били изложени в 5 заключителни протокола („мазбати“) и представени на великия везир за одобрение. Наред с това Саиб паша нарежда да се изготвят преписи от протоколите, за да бъдат изпратени на валията в Русе. От въпросните 5 протокола ние притежаваме само два, а именно: N° 1, присъдата на Димитър Обици, от 14 декември 1872, и № 5, присъдите на орханийци, от 1 януари 1873 година.

В телеграмата си Али Саиб паша обещава да изпрати преписи от още 3 протокола с присъди, които също така са били вече изготвени. Както ще се види по-нататък, той изпълнил обещанието си. С телеграма от 10 януари той изпраща препис от протокола с присъдите на видрарци, носещ дата 4 януари. По-късно бива изпратен препис от протокол № 7, присъдите на изворци, от 8 януари 1873 год. Третият обещан препис от протокол, който трябва да е носил N° 8, тук липсва.

Протоколът с присъдата на Левски, с който специалната комисия приключила процеса, носи № 15 и дата 14 януари 1873 год. Следователно по целия процес са били изготвени всичко 15 протокола - присъди, от които ние притежаваме и публикуваме тук само 5. В липсващите 10 протокола ще се съдържат присъдите на комитетските хора от Тетевен и тетевенските колиби, от Етрополе, от София и софийските села, Ловеч и др.

2. При все че турските управници са имали сведения за съществуването на Български централен революционен комитет в чужбина, те не са били наясно с неговата организация и дейност. За тях четите от 1867 година – Филип Тотьо и Панайот Хитов, и от 1868 година – Хаджи Димитър и Стефан Караджа, били дело именно на тоя комитет. Затуй специалната комисия окачествява разкритата революционна организация като „отново“ посеяно семе на бунт от същия комитет.

3. За „Садовец“ в тур. текст стои името „Чериково“.

4. Препоръчително писмо Общи е получил от войводата Панайот Хитов.

5. Данаил плевненецът е Данаил Попов, брат на Анастас поп Хинов от Плевен.

6. Всъщност ханджия в Плевен е бил братът на Дочо Мръвков – Ангел Маринов Мръвков. С „пощенска кола“ е преведен изразът „ширкет арабасъ“.

7. „Той не им (т. е. на Ангел Кънчев и Димитър Общи) давал никакви сведения…“

8. Чорбаджията Арнаудов е Николчо Арнаудов.

9. Има колиби в Равна, Етрополско.