Уроци по атеизъм. № 20 Бъдещето на Руската православна църква

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: УРОК 1, УРОК 2, УРОК 3, УРОК 4, УРОК 5, УРОК 6, УРОК 7, УРОК 8, УРОК 9, УРОК 10, УРОК 11, УРОК 12, УРОК 13, УРОК 14, УРОК 15, УРОК 16, УРОК 17, УРОК 18, УРОК 19.

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Урок 20. Бъдещето на Руската православна църква

И така, планираното за 22 април 2012 година стояние (в случая: църковен митинг с молитви; буквално: стоене - бел. П. Н.), моля да ме извините за израза, се случи. Същото това стояние, което трябваше да изуми Русия и да хвърли в трепет всичките врагове на бизнес корпорацията, наречена Руска православна църква (РПЦ).

Да кажем, че стоянието беше много впечатляващо, не можем. Като цяло то беше до най-голяма степен рехаво; и специалистите, сред които представители на абсолютно религиозни организации и на напълно авторитетни СМИ като християнския портал Credo.Ru, преброиха около петнадесет хиляди участници. При това е ясно, че от тези петнадесет хиляди 90% са най-борбените и съзнателни бабички-активистки, докарани от цяла Русия с огромно количество автобуси, които след това се спотайваха някъде в страничните улички. Нощвите бяха изстъргани така старателно, че например в Петербург за демонстриране на монолитност, стояние и множественост останаха около сто души, които изглеждаха сред монолитния обем на бившия Музей на религията и атеизма доста сиротно. Но така или иначе, стоянието се случи. На участниците в него даже им провървя с времето. Но самото стояние беше в общи линии грешка. Стратегическа, тактическа и всякакъв друг вид грешка.

Работата е в това, че РПЦ демонстрира с това стояние съвсем не това, което би трябвало сега да покаже. Ще обясня какво имам предвид. Както знаете, малко преди посочените събития, от шкафа на РПЦ се изсипаха обилно скелети, а заедно с тях всякакви дреболии като часовници, някакви жилища, някакви съжетелстващи жени, уж далечни роднини, и т. н. Нищо неочаквано и удивително в това всъщност няма. Подобни тайни трябва да има всяка бизнес корпорация и РПЦ изобщо не е задължена да няма тайни. Така че, повтарям, в наличието на тайни няма нищо удивително. Това е само демонстрация на истинските цели, на истинските мотиви на така нареченото служене на тази корпорация.

Удивителна беше истерията, която настъпи, когато всичките тези напълно естествени и разбираеми факти изплуваха на повърхността. При което ролята на най-гръмогласно истеризиращата страна изигра именно РПЦ, а виновни се оказаха всички, които волно или неволно са разбрали тайните. Макар че не е трудно да се досети човек, че всички тайни рано или късно стават явни и затова трябва в крайна сметка да се има готовност.

Защото никой в действителност не си мисли, че патосът на древноеврейските приказки има някакво непосредствено отношение към дейността на РПЦ. Всички разбират, че в най-добрия случай става въпрос за бизнес, при това доста мащабен и доста завиден, а в най-лошия - просто за мрачно, безпросветно, невежествено сектантство.

Но работата не е в това. Истерията, между другото, не се отличаваше с особена екзотика - относително своеобразна нейна черта стана средновековната злоба, малко вече необичайна, а всичко останало беше доста традиционно: и изпълнението, и сценографията не се отличаваха с нищо от всяка друга история.

Истерията, впрочем, не беше много обяснима, защото вината за станалото лежеше преди всичко върху самата РПЦ. Всичко това е много мило, но пастирите от РПЦ все пак, както ми се струва, са длъжни много по-внимателно да крият от очите на стадото си своите мотиватори.

И накрая, истерията потвърди любопитния факт, че РПЦ не може да се чувства в безопасност във всяко обществено пространство, ако не е защитена от минимум четиринадесет члена в Наказателния кодекс, от жандарми, от камшици и от щикове. Ние знаем прекрасно, че в царска Русия тези четиринадесет члена са съществували също не от любов към камшиците, каторгата, заточението и лишаването от право на собственост. Това била единствената възможност да се обезопаси РПЦ като главна идеологическа сила.

Но кое е най-важното в случилото се? Защо казах, че е било грешка? Изключително по тази причина, че стана възможно да се прогнозира бъдещето на РПЦ. Засега на поповете им върви: кои са техните основни, най-сериозни опоненти? Правилно, атеистите. Иначе казано, тези, които не посягат на най-святото им - техния бизнес. И като че ли тази структура със своята продажба на свещи, търгуваща със злато и освободена от данъци, може да се чувства относително спокойно. Но тук именно не всичко е благополучно.

Работата е в това, че за сметка на дупките, които направи този скандал в репутацията на РПЦ, конструкцията РПЦ съществено отслабна. Мога да кажа абсолютно точно, че репутацията на главния поп на страната получи пробойни, несъвместими с неговата репутация. За репортерите-наемници това е добре – пробойните, дупките и петната само ги украсяват, но що се отнася до главния жрец, случилото се е за него направо противопоказно. И наистина, репутацията на Гундяев вече не може да бъде възстановена.

Какво означава това за РПЦ? Означава, че в скоро време, ако се съди по всичко, като се има предвид цъфтящото състояние на този бизнес и голямата покупателна способност на тези, които идват и плащат за магическите услуги, някъде в близка орбита ще се появят един или няколко космати харизматици. Които ще подходят към въпроса вече не от позициите на чистия и честен атеизъм, а ще бъдат толкова актьорски надарени, че ще се окажат способни да изобразяват вяра в дадени телевизионни шоу програми и пред широки народни маси. Те ще владеят добре попската терминология и, използвайки проблемите, които сега ще възникнат неизбежно в РПЦ заради поредицата от скандали, ще организират вероятно интересен разкол и ще отведат със себе си минимум една трета от жреците и една трета от паството заедно с неговите финансови възможности и покупателна способност. Затова казвам, че беше глупаво да се показва масата от покупатели – защото всички, които отдавна, жадно и с интерес са разглеждали приказния, освободен от данъци, бизнес на РПЦ за търговия с магични услуги и свещи, получиха възможност да преброят, нека кажем, съответния процент от купувачи. Което само разгорещи интереса им към този бизнес.

Предполагам, че точката за връщане назад е премината. Никой вече няма да се удържи и този гигантски нежизнеспособен концерн ще бъде разрязан на множество религиозни фирми и фирмички, които ще започнат да се бият помежду си за привилегии, антиквариат, необложен от данъци, и за единствената синя лампа, която ще им се полага (колата на патриарх Кирил е с полицейска синя лампа – бел. П. Н.). Разбира се, че този разкол ще унищожи напълно така нареченото монолитно тяло на църквата и ще ни избави от излишни посегателства на църковните дейци върху нашия светски живот и върху нашето свободомислие. Вероятно съпротивата срещу това положение е вече невъзможна. На мене, честно казано, ми е обидно, че същественият удар по невежеството ще бъде нанесен не от научните идеи на Жулиен Ламетри или на Пол Анри Холбах, а от някакви тъпи пазарни механизми. Но това ще стане непременно.

(Следва)