Град Тулун и глобалното затопляне (Бедността е винаги най-страшната екологична катастрофа)

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА (“НОВАЯ ГАЗЕТА“)

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

В развитите общества няма природни катастрофи. Всички катастрофи са социални.

Прекрасна илюстрация на тази максима е земетресението в Хаити през 2010 година, с магнитуд 7. Това е долната граница за разрушителни земетресения. В резултат от това земетресение загинаха от 100 до 316 хиляди души - хаитянските власти не знаят колко именно. Току-що в гъстонаселената Калифорния стана земетресение с магнитуд 7,1 - иначе казано, даже с малко повече от хаитянското. Жертви - нито една.

Разликата между нула и хиляди е разликата между Калифорния и Хаити.

За друг прекрасен пример може да послужи сегашното наводнение в Иркутска област - отначало в Тайшетски район, след това в Нижнеудински, а после в град Тулун, където броят на жертвите възлиза на десетки души, а излязлата от бреговете си Ия отнесе стотици къщи.

Във връзка с това наводнение чиновниците и експертите си спомниха веднага за глобалното затопляне. То, казват, е виновно за всичко!

Отдавна не сме били толкова единодушни с Грийнпийс.

2010 година. Едно от многото палатъчни градчета. Хората се страхуват да се върнат в домовете си поради страха от ново земетресение.

Глобално затопляне, разбира се, има.

Неотдавна писах за случая в Кейптаун. Там, след като на власт в ЮАР през 1994 година дойде „Африканският национален конгрес“, се прекрати напълно строежът на водохранилища. Населението на града нарасна двойно, престанаха да плащат за водата, всички тръби изгниха и протекоха, градското началство отказа да купува опреснители, защото се произвеждат от компания, ръководена от бели, а след това в града започна да липсва вода. Кой е виновен? Правилно, глобалното затопляне.

Това е глобалното затопляне: в Кейптаун заради него има засушаване, а в Тулун - наводнение.

Как изглежда глобалното затопляне в Кейптаун, вече казах.

Нека погледнем по-внимателно Русия.

Какви са причините за тулунското наводнение?

Причина номер едно - изсичането на горите, особено в планините.

Изсичането на планинските склонове е една от най-разпространените причини за екологични катастрофи в историята на човечеството. Например, именно такова изсичане погубило цивилизацията на индианците анасази - предците на пуебло. Отначало те живеели в речните долини, след това населението започнало да расте, те започнали да правят тераси над долините, населението нараствало, терасите се умножавали, дърветата се изсичали, без корените, които държат почвата като котви и попиват водата, планинските склонове ставали неустойчиви - в един прекрасен момент всичко това рухнало върху долината и вместо тераси започнало людоедство.

За изсичане на планинските гори (заради посеви) като причина за екологична катастрофа пишат китайски чиновници през XVI век. В Япония екологична катастрофа, свързана с подобно изсичане, е спряна едва в ХХ век, с окончателното поемане на страната по пътя на модернизацията. Бедната пренаселена Япония без модернизацията, въпреки всичко, би била отнесена от водите в океана без всякакви земетресения - само за сметка на планинските тераси.

Сега екологична катастрофа от подобен вид се случва в Хаити: в тази бедна страна, където всички дървета са изсечени за дърва (продоволствия там се доставят вече от организации с нестопанска цел), редовно се наблюдават сели (бурни потоци от вода, кал и камъни - бел. П. Н.), водещи до човешки жертви. В съседната Доминикана, която е по-богата и където планините не са изсечени, сели и жертви няма. Същото е и със Северна и Южна Корея. В Северна Корея правителството разреши на хората сами да отглеждат зърно и там, където земята не е заета, те отглеждат. А където земята е заета? Правилно, където е неудобно. А къде е неудобно? По планинските склонове. На спътниковите снимки границата между Южна и Северна Корея, така както между Хаити и Доминикана, се вижда ясно. От едната страна има зеленина, от другата - не.

Границата между Северна (горе) и Южна Корея (долу)

С руската сеч на горите механизмът е малко по-друг (за разлика от индианците анасази, ние сечем склоновете, не за да заемем площ, а за да продаваме дървесината в Китай), но ефектът е същият. Един възрастен кедър е способен да удържи до тонове вода. Останалите без гори склонове, лишени от корените, не държат водата, а и почвата не държат. Резултат: слабият дъжд в предпланинсикте райони на Саянските планини се превръща в потоп надолу.

А сечта е чудовищна, хищническа, същата като в Нова Гвинея или Индонезия, понякога палят гората, преди да я изсекат. Министърът на горското стопанство на Иркутска област Сергей Северда неотдавна даже даде любезно разрешение за пълно изсичане на резерват, за което, между другото, беше арестуван.

Местен жител плава с лодка в района на наводнението, гр. Тулун, юли 2019 година.

Второ: откакто на картата на Руската империя се появило селището Тулун (а това станало в началото на XVIII век), то винаги било наводнявано. Наводнения имало в града през 1980, 1984, 2006 и даже през 1937 година, когато за глобалното затопляне никой изобщо не бил чувал.

Във връзка с това през 2008 година построили дига - или, просто казано, издигнали защитен насип покрай реката, за да не залива града.

Дигата е, меко казано, най-обикновено хидротехническо съоръжение. Дигите се появили, преди хората да се научат да летят в космоса, и даже, има подозрения, преди да се научат да пишат и да топят желязото. Просто се получило така, че хората в древността се заселвали, заради земеделието, по бреговете на реките - а където има река, там има и дига. Диги строели и в Урук, и в Древен Египет. Река Хуанх тече на много места над равнището на долината заради дигите, които са се градили около нея в продължение на няколко хиляди години. Даже на мирния Дунав по десния бряг се простира на няколкостотин километра дига, по която е прокарана великолепна велосипедна пътека.

Та така, това най-обикновено хидротехническо съоръжение, което можели да строят и древните египтяни, и древните китайци, и даже Савската царица (да-да, знаменитата Дига Мариба в Йемен, чието разрушаване се споменава в Корана, е била построена около VIII век пр. н. е.), се опита да построи и „Единая Россия“ (управляващата партия в Русия - бел. П. Н.). Строежът се контролираше от единороса (член на „Единая Россия“ - бел. П. Н.) Руслан Болотов, който сега е вицегубернатор, а тогава беше министър на строителството и пътното стопанство на Иркутска област. Строеше неговият баща, Николай Болотов.

Дигата, както се полага, беше осветена от свещеник. Кметът на Тулун увери, че тя ще спасява града от наводнения „за сто години напред“.

Guess what?

Дигата е била пресметната, както ни съобщават сега, за 10 метра, а още през 1984 година, когато горите не са били изсичани, повишаването на равнището на реката край Тулун е било 11 метра.

Мисля, че „Единая Россия“ трябва да се консултира незабавно с цар Соломон и Савската царица по въпроса за строителството на диги. В краен случай, ако го няма Соломон, може да се консултира с инженерите на Николай II. Малко по-надолу от дигата по течението на Ия има железопътен мост, построен през 1920 г. Височината му е 20 метра. В неговите опори се блъскали дървените къщи, отнесени от наводнението. Инженерите на цар Николай построили мост, като пресметнали наводнение от 20 метра, по време, когато за глобалното затопляне също не били чували нищо.

И, накрая, третата причина - строенето. В речни долини, които постоянно се наводняват, не трябва да се строи. А в Русия строят, ту в Кримск, ту в Тулун. При което строят, като в Хаити, от дявол знае какво - от пух и птичи пера. И понеже тези къщички се строят от най-бедни хора, те се държат за своите бараки до последно и потъват заедно с тях, особено ако държавата забравя да предупреди за наводнението.

е още един важен урок от тулунското наводнение. Бедността е винаги най-страшната екологична катастрофа.

И когато елиминираме всичките тези три фактора - престанем да сечем горите като индианците анасази, започнем да строим диги поне на равнището на Савската царица и повишим жизненото равнище на населението, за да не се настанява по долините в бараки - тогава можем да поговорим и за глобалното затопляне. Ако, разбира се, от него вече е останало нещо.