Света Екатерина, която откраднала живота на Хипатия

ИЗТОЧНИК: СПИСАНЕ „ДИЛЕТАНТ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

В Александрия живеели две учени жени с подозрително еднакви биографии. За едната започнали да говорят четиристотин години след кървавото убийство на другата. Името на едната битува в християнските легенди и жития, а на другата - в имената на небесни тела, в романите и кинофилмите. Но дали наистина са съществували и двете?

Хипатия се родила в Александрия Египетска в средата на IV век. Тя била дъщеря на Теон, известен в античния свят философ, математик и астроном, последен пазител на знаменитата Александрийска библиотека. Момичето растяло не само красиво, но и умно. То се занимавало прилежно в музейона (вид училище - бел. П. Н.), основан от баща ѝ, и четяло непрекъснато библиотечните ръкописи, пазещи се в храма Серапеум.

Като станала на двадесет години, Хипатия започнала да помага на баща си, при това не само в училището, но и в научните му трудове. Историците смятат, че много съчинения, сред които коментарите към „Аритметика“ на Диофант и към „Начала“ на Евклид, а също така „Астрономически канон“ са писани заедно от Теон и Хипатия. Тя е участвала може би в създаването на първата астролабия, за чийто изобретател се смята Теон. Както се вижда, научните интереси на младата красавица обхващали математиката и астрономията. Освен това тя е известна с приноса си във философията на неоплатонизма.

Хипатия. Рисунка от Жул Морис Гаспар, 1908 година.

Здравето на Теон било подкопано силно от събитията през 391 година, когато тълпа християни разрушили храма Серапеум. При разгрома на това, както смятали последователите на Христос, „езическо капище“, били унищожени множество ръкописи, над които Теон работел дълги години. Хипатия поела изцяло ръководството на училището, а когато през 405 година Теон починал, учебното заведение започнало да се нарича официално „Школа на Теон и Хипатия“.

Това, което образованите ученици възприемали под ръководството на една жена, не смущавало никого. Славата за начетеността и ораторското майсторство на Хипатия, лично преподаваща аритметика, философия и астрономия, се носела далече извън пределите на Александрия. Престижът на нейната школа нараствал и от това, че много нейни възпитаници ставали префекти, епископи, видни членове на общините в своите градове. Съвременникът на Хипатия, църковният историк Сократ Схоластик пише за нея: „Тя постигна такава начетеност, че надмина съвременните ѝ философи; беше приемница на Платоновата школа и преподаваше на желаещите всички философски науки. Затова желаещите да изучават философия се стичаха при нея от всички страни. Със своето образование, имайки достойна за уважение самоувереност, тя заставаше скромно дори пред лицето на управниците; а и от това не се срамуваше, че се появява сред мъже, защото заради необикновената ѝ скромност всички я уважаваха и ѝ се дивяха“.

Въпреки че на границата на IV и V век в Александрий избухвали често конфликти между християни и езичници, школата на Теон и Хипатия била зона на веротърпимост. За нейната ръководителка знанието се намирало винаги над вярата и благодарение на това сред стените на школата съжителствали мирно ученици, изповядващи най-различни вероучения. Това внушавало уважение към Хипатия сред бащите на града. С нейнто мнение се съобразявал префектът на Александрия Орест, неин покровител бил епископ Теофил.

Фрагмент от фреска на Рафаел с портрет на Хипатия.

Всичко се променило през 412 година, когато епископският престол, поради смъртта на Теофил, бил зает от неговия племенник Кирил. Тази длъжност той получил в упорита борба с претендиращия за нея свещеник Тимофей. След победата отмъстителният Кирил започнал да преследва скорошните си опоненти. Пострадали не само Тимофей и неговите сподвижници, но и всички така или иначе недоволни от политиката на новия епископ. Гражданите се разделили на привърженици и противници на Кирил и двете групи враждували яростно.

Основна сила на Кирил били парабаланите, прицърковна каста от християни-фанатици. За първи път те се споменават още в средата на IV век. По време на чумните епидемии в Александрия се намирали хора, които се грижели за болните не от желание да облекчат техните страдания, а с надеждата да се заразят и да умрат за слава на Христос. Тези „санитари“ получили името парабалани, което на гръцки означавало „служители в баня“. За половин век те станали отначало телохранители на александрийския епископ, а след това отряд погромаджии, всяващи ужас в града. Повечето парабалани произлизали от низшите слоеве на населението и преследвали не само противниците на християнството, но и просто състоятелните александрийци. В лицето на парабаланите Кирил намерил благодарни слушатели на своите проповеди, готови само при един негов жест да преследват, грабят и убиват.

Кирил Александрийски.

За едно пострадало от парабаланите знатно семейство се застъпил префектът Орест. Това скарало Кирил с градските власти. За разправа с префекта ръцете на епископа били къси и неочаквано неговият гняв се стоварил върху невиновната с нищо Хипатия. Уж тя накарала Орест да защити безбожните езичници. Парабаланите започнали веднага да разпространяват по Александрия слухове, че Хипатия е магьосница, вещица и чародейка. Като разпалили градската тълпа и себе си, християнските фанатици преминали от думи към действия.

През март 415 година те спрели паланкина, с който Хипатия се връщала вкъщи. Измъкнали немладата вече жена (според различни източници по това време тя била между четиридесет и пет и шестдесет години) за косите навън, свалили ѝ дрехите, като опасна престъпница я вързали за опашката на кон и я повлекли по нощните улици на Александрия към църквата Кесарион. Там благочестивите християни-парабалани я подложили на зверска разправа. С остри парчета от глинени съдове те режели на късове плътта на Хипатия, оголвайки скелета ѝ. Това бавно убийство продължило няколко часа. После отнесли това, което доскоро било жена-философ, на едно място, наричащо се Кинарион, и там го изгорили. Озлобените плебеи били движени от древната омраза към тези, които са по-умни и по-успешни от тях, а на това отгоре смеят да имат и независима гледна точка.

От страшното убийство жителите на Александрия изпаднали в ужас. Страхът потискал всякаква съпротива срещу Кирил. Префектът Орест се покорил на епископа. Само от столицата на империята дошло глухо осъждане на убийството във вид на няколко указа. Според един от тях броят на парабаланите бил ограничен до петстотин души, а вторият гласял: „Нареждаме специално тези, които са истински християни, или тези, които заявяват, че са такива, да не накърняват авторитета на религията и да не вдигат насилствено ръка срещу юдеите и езичниците, които живеят спокойно и не се опитват да създават безпорядък и беззаконие“.

Кирил бил дотолкова явно главен подстрекател на страшното убийство на Хипатия, че неговите привърженици счели за необходимо да го очистят от престъплението. Още докато епископът бил жив, Сократ Схоластик се опитал да прехвърли вината върху някакъв непознат Петър: „Хора с горещи глави, под ръководството на някой си Петър, се сговорили веднъж и причакали жената... Това причини не малка скръб и на Кирил, и на александрийската църква, защото убийствата, разприте и подобни неща са чужди на мислещите според духа на Христос“.

Описанието на нравствените страдания на Кирил не се оказало достатъчно. След смъртта на епископа през 444 година той бил причислен заради благочестивите си дела към бащите на църквата, но смъртта на Хипатия оставала като тъмно петно върху блестящите одежди на светия отец. Споменът за престъплението трябвало да бъде изкоренен напълно. Няколко века по-късно се опитали да направят това с помощта на подмяна. Така се появила легендата за Екатерина Александрийска.

За първи път тази християнска мъченица се споменава едва през VIII век. Неизвестни автори открили в съчиненията на църковния историк Евсевий Кесарийски, писани през IV век, някаква знатна александрийка, живяла в края на III век по времето на римския император Максимин. Евсевий пишел, че красивата и богата християнка отхвърлила посегателствата на императора и предпочела благочестието пред обещанията на Максимин да се ожени за нея. Поради което разгневения монарх само изпратил своята несъстояла се любов на заточение.

Отправната точка за създаването на легендата била намерена. Това, че безименната християнка е живяла сто години преди Хипатия, било добре дошло за съчинителите: историята с Хипатия ставала вторична. Анонимната позната на Максимин получила името Доротея, което означава „дадена от бога“. Измислили история за нейното кръщаване. Доротея била уж толкова красива, умна и приятна във всяко едно отношение, че искала да се омъжи само за юноша, който се окаже по-добър от нея по всичките тези показатели. Кандидатите за ръката ѝ отпадали един след друг. Тогава майката на Доротея (естествено, тайна християнка) я завела при един монах-отшелник, който казал, че знае подходящ юноша: най-умния, най-красивия, най-богатия и най-знатния в цялата вселена. На следващата нощ описаният от монаха млад човек се явил на Доротея, наистина - само в съня ѝ. Исус Христос (защото това бил той) очаровал девойката и като се венчал с нея, ѝ дал сребърен пръстен. Когато се събудила, Доротея видяла пръстена на пръста си, обявила се за христова невеста и се кръстила под името Екатерина, което означава „вечно чиста“.

Копие на венчалния пръстен на Исус и Екатерина.

Според легендата Екатерина прочела съчиненията на всичките антични поети и философи и се прочула като най-учения човек и най-красноречивия оратор в цялата империя. Тук нейното „животоописание“ повтаря дословно биографията на Хипатия. А по-нататък започват разликите. Екатерина пострадала не от християнските фанатици, а от император Максимин II, с когото неизвестно как се запознала в Рим. Императорът, който се прославил с гоненията на християните, се опитал да върне харесалата му красавица към езическата вяра на бащите, но тя се оказала непреклонна. Тогава Максимин събрал най-известните римски мъдреци и организирал диспут между тях и осемнадесетгодишната александрийка. Естествено, мъдреците се оказали посрамени и Максимин, който играел в спора ролята на арбитър, заповядал да ги изгорят, защото не оправдали височайшото доверие. След това сам се опитал да вразуми Екатерина, но тя не се поддала. Тогава Максимин постъпил непоследователно: вместо да изгори несговорчивата девойка, заповядал да я хвърлят в тъмницата и да я мъчат.

Император Максимин II Даза.

В затвора Екатерина била посетена от императрицата, съпроводена от военачалника Порфирий. Посещението завършила с това, че затворничката покръстила всичките си гости, включително и двеста войници, неизвестно как поместили се в килията ѝ. Като научил това, придворният Хурсаден измислил за пропагандистката на забраненото вероучение страшно наказание. Той заповядал да направят четири колелета с набучени ножове, които се въртели на различни страни и трябвало да разкъсат тялото на Екатерина на малки парчета (обстоятелствата около смъртта на нещастната Хепатия явно не давали покой на авторите на легендата).

Да бъде превърната Екатерина в това, което останало от нейния прототип, попречил един ангел, който преди самото наказание разрушил страшното оръдие за мъчение. Разстроеният Максимин се опитал да възстанови машината на смъртта, но започнала да го разубеждава станалата християнка негова съпруга. Разгневеният император заповядал да я екзекутират, а заедно с нея Порфирий и двестате повярвали войници. На освободеното от съпругата му място пресният вдовец поканил Екатерина. Единственото условие било да се отрече от християнството. Но непреклонната девойка се отказала от длъжността на императрица и Максимин заповядал да ѝ отсекат главата. Според легендата от тялото на мъченицата вместо кръв потекло мляко.

Мъченията на света Екатерина.

Тялото на Екатерина изчезнало веднага след екзекуцията. Както се изяснило по-късно, ангел отнесъл останките на висок връх в планината Синай, който днес носи името Света Екатерина. През 850 година, скоро след като започнала да се разпространява легендата, монаси от разположен наблизо манастир намерили съвсем навреме мощите на светицата. Че това е именно Екатерина, търсачите на мощи разбрали, като видели на неизтлелия ѝ пръст венчалния пръстен на Исус. Към манастира, където били пренесени останките, веднага започнали да се стичат поклонници и той бързо забогатял.

Култът към Екатерина придобил небивал размах. На малцината, които си спомняли за зверски убитата в късноантичното време жена-учен, църковните дейци отвръщали с готовност: „Ами да, ами да! Това е нашата Екатерина!“ Светицата с фалшивата биография била обявена за покровителка на всички невинни девойки, библиотекари, философи, учители, стенографистки, а също така на занаятчиите, които работят с приспособления, приличащи на колело - грънчари, предачки и механици. Особено популярна станала историята за венчаването на Екатерина с Христос. Наистина, художниците, за да не възбуждат плътските фантазии, предпочитали да изобразяват жениха Исус като младенец.

Неочаквано през XIV век се появила още една невеста на Христос, също Екатерина. Едноименна монахиня от Сиена сънувала сън, че Исус ѝ подарява пръстен, при това не обикновен, а златен, украсен с брилянти и бисери. Наистина, да се любува на този пръстен невестата можела само сама. Въпреки това сиенци се зарадвали много, че имат своя света Екатерина, а някои художници дори започнали да изобразяват венчаването на Христос с две невести едновременно.

Въпреки усилията на църквата споменът за Хипатия все пак се запазил. Особен интерес към нейната съдба се появил по времето на Просвещението, когато започнали да я смятат за жертва в името на науката. Именно тогава се чули първите гласове, че биографията на света Екатерина е открадната биография на убитата от християните Хипатия. За учената жена от Александрия се пишели поеми и романи. За живота ѝ се снимали филми, най-известният от които е „Агора“, реализиран от Алехандро Аменабар през 2009 година. В чест на жената-астроном е наречен кратер на видимата страна на Луната, астероид и планета в съзвездието Дракон. Така името на Хипатия се е запазило на небето, там, където се опитвали да наместят девойката с откраднатата биография.