ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН, РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ.

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

САДУКЕИТЕ

Именно Ездра и неговите последователи успели да централизират юдаизма така, както не успял да го направи нито Езекия, нито Йосия. Нито един евреин вече нямал право да принася жертви никъде, освен в Ерусалимския храм, а Храмът се ръководел от управляващата от името на персите колективна теокрация.

Тази колективна теокрация не се състояла просто от потомци на Аарон.

Тя се състояла от преки, като самия Ездра, потомци на свещеника Садок, помазал Соломон за цар. Именно затова по-късно носителите на идеологията на Ездра започнали да се наричат садукеи.

Фактически Ездра направил колективни ръководители на юдейския народ своите родственици.

Ще напомним, че най-ранни служители на Яхве са били явно до един левити, иначе казано – всички потомци на Левиевото коляно [1]. В резултат от реформата на Езекия свещеничеството било установено само за потомците на Аарон.

Защо Ездра отишъл още по-нататък и създал жреческа върхушка от потомците само на Садок?

Всичко станало в рамките на споменатата вече административна борба. Работата е там, че евреите, освен Ерусалим, имали в края на краищата още един култов център, оглавяван от потомците на Аарон, който също проповядвал строг монотеизъм, но загубил в административната конкуренция.

Този център е Силом, който толкова често се пропагандира от Девтерономист/Еремия.

Според Девтерономист именно в Силом станало посвещаването на пророк Самуил. Именно в Силом е роден първосвещеникът Авиатар, който в борбата между Саул и Давид взел страната на Давид. Този Авиатар помазал за цар съперника на Соломон и след възцаряването на Соломон бил заточен в жреческото градче Анатот – същото, в което е роден пророк Еремия.

Иначе казано, в лицето на Ездра потомците на Садок, който помазал за цар Соломон, най-сетне възтържествували над потомците на Авиатар, който помазал за цар неговия конкурент.

И така, след вавилонския плен юдаизмът преминал през втора капитална трансформация. От вяра, консолидираща еврейското население около управляващия цар от рода на Давид, той се превърнал в идеология на управляващата в Ерусалим колективна теокрация.

„Евреите никога нямат цар – пише около 300 г. пр. н. е. Хекатий Абдерски – и властта над народа принадлежи на този от свещениците, когото смятат за най-мъдър и най-добродетелен сред своите съратници. Те го наричат първосвещеник и вярват, че изпълнява ролята на посланик, който им предава заповедите на бога“ [2].

В рамките на тази управляваща аристокрация никакъв цар от рода на Давид не можел да има място, нещо повече, можем да предположим, че категоричната настойчивост, с която тази теокрация настоявала за изключително трансценденталния характер на Яхве, който не може да се въплъщава в смъртен и даже не може да му се показва, има за своя основа напълно политическа съставка. Никой от колективното управление нямал интерес да си спомня за царете от рода на Давид, бивши земни въплъщения на Яхве.

Тук трябва да кажем, че самата дума „садукеи“ се появила много по-късно, тогава, когато управляващата теокрация загубила своя монопол. Както Журден не знаел, че говори в проза, така и привържениците на линията на Ездра не знаели, че са „садукеи“, преди да се появят конкуренти. До това време те били представители на единствения правилен юдаизъм.

Но към I в. пр. н. е. монополът на садукеите престанал да съществува. Йосиф Флавий се отнася към тях с презрение и ги описва като малобройни потомци на знатни родове, които не признават безсмъртието на душата и трудно „са поносими за простолюдието“. „Влиянието им е толкова нищожно, чене не си струва да се говори за тях“ – проронва Флавий [3]. Вместо тях за ръководители на теологичната школа, чието влияние е толкова голямо, че може да се противопостави даже на царете, Йосиф Флавий посочва фарисеите.

След още един век садукеите изгубили всякакво влияние и изобщо били обявени за еретици. В Талмуда те са наречени презрително „епикуроси“, което ще рече „епикурейци“, и са поставени след тези, които „няма да получат дял в бъдещия свят“, с други думи – няма да бъдат удостоени с вечен живот [4].

Първосвещеникът Каяфа, който съди Исус, е бил най-вероятно садукей. По ирония на съдбата от гледна точка на Талмуда Исус е бил осъден от еретик-епикурос.

Какво е станало с родствениците на Ездра? Как от всесилни владетели на нацията са се превърнали в еретици?

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1 Richard Elliot Friedman. Указ. соч., p. 82.

2 Диодор Сицилийский. Историческая библиотека, 40.3.1–7.

3 Иосиф Флавий. Иудейские древности, 18, 1,

4 b. Sanhedrin, 10.